Ако получите, съм лош; ако не получите, пак съм лош. По никакъв начин не мога да накарам ученика да почувства, че е за негово добро, ако му дам нещо или ако не му го дам. Колко погрешно разбират хората. Те смятат, че ако Гуру не им дава нещо, това е доказателство, че не го е грижа. Казват си: „Тъй като днес не получих нищо, не трябва да очаквам нищо и в бъдеще“. Това е тяхната логика. Само когато се предаде безусловно, ученикът ще види, че всичко, което правя, е за негово добро.
Толкова ми е трудно понякога да се усмихвам на хората. Веднага приписват на това някакъв мотив. Понякога учениците мислят, че ако им се усмихвам, значи искам нещо от тях. Аз съм в много добро настроение и се усмихвам. Някой обаче веднага ще си помисли: „О, аз имам толкова пари, той иска много голяма част от тях. Затова ми се усмихна“.
Много, много пъти съм се страхувал да се усмихна, защото ще ме разберат неправилно. Ако се усмихвам, веднага си мислите, че в замяна очаквам нещо от вас. Но ако пък не се усмихна, мислите, че съм недоволен или че не се усмихвам, защото не сте ми дали нищо. Но дали съм доволен или не може да няма нищо общо с това.From:Шри Чинмой,Търсещият от двадесети век, Шри Чинмой Център, 1977
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/tcs