Въображението беше стремеж.
Вдъхновението беше стремеж.Сега стремежът е вдъхновение.
Когато въображението беше стремеж,
аз почувствах, че съм от моя Вътрешен Водачи
че съм за моя Вътрешен Водач.Когато вдъхновението беше стремеж,
аз почувствах, че мога да летякъм моя Възлюбен Всевишен на Вечността.
Когато стремежът е вдъхновение,
когато истинското стане съзнателноза своето съществуване в нас,
Бог непроявената Реалностстава не само проявената Реалност,
а единствената реалноств света на пламтящата надежда,
в света на течащата реалност.```
[fn:15]UO 15. В оригиналното първо издание третият ред гласи: „Сега стремежът е стремеж.“↩
From:Шри Чинмой,Обединение и единство, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/uo