Бог е бил Един, но е пожелал да стане множество. Защо? Той е пожелал божествено да се наслаждава, да се наслаждава на Своята Игра, на Истината в ограничените форми. Той е почувствал, че ако остане съвсем сам, няма да има радост, няма да има Лила. Ако ние поискаме да играем някаква игра, няма да се забавляваме сами – ще ни трябват повече играчи. Ако искаме да играем американски или европейски футбол, трябват ни играчи за два отбора. В противен случай не може да има игра. За Своята Игра Бог се е нуждаел от космични играчи. Затова Той е сътворил Себе си в милиони образи и форми.
Бог е дървото, а ние сме листата на това дърво; Бог е океанът, а ние сме малки капчици вода. Той е необятен, но ние имаме постоянното си единство с Бог, също както листата могат да обявят дървото за наистина свое, както капките могат да обявят океана за наистина свой.
Вие може да посочите едно листо на който и да е клон и да кажете: „Това е дървото“. Или може да погледнете един от пръстите ми и веднага да кажете: „Това е твоето тяло“, защото пръстът не може да бъде отделен от тялото. По същия начин, когато ме погледнете, вие можете да кажете: „Ти си Бог“, защото единственият Бог е всепроникващ. Когато видите Бог в която и да е от Неговите многобройни форми, това е все същият Бог.
Целта, единствената цел на Божието творение, е осъществяване на Неговото Прозрение и осъществяване на Неговата Реалност. Бог е прозрял Истината и Реалността, но Той иска и да ги прояви. Бог чувства, че докато не се е състояло проявлението, Той няма да е завършен.Лодката на човешкия живот е Бог. Животът на човека е Бог; самото съществуване на човека е Бог. Човекът осъзнава Бог, въплъщава Бог и накрая ще прояви Бог тук на земята.
Божията Мечта е човекът. Неговата Мечта е Негова Реалност, вътрешна и външна, и тази Реалност също е човекът. Бог осъществява Себе си в човека, с човека, чрез човека и за човека. За съжаление, обикновените човешки същества не знаят истината, че притежават безкрайно повече божествени и плодоносни качества, отколкото могат да си представят. С други думи, в тях е скрита безкрайно повече истина, отколкото те са способни сега да проявяват във всекидневието си.
Какво искаме да кажем с това, че човекът е Мечта на Бог? Преди всичко трябва да знаем, че Божията Мечта не е като човешките. Има огромна разлика между мечтите на хората и божествената Мечта на Всевишния. Земната мечта е фантазия на ума; Божествената Мечта на Всевишния е предшественик на Реалността. Всяка секунда Божиите Мечти се превръщат незабавно в Реалност. Човешките мечти са само размисли и представи, в които понякога се опитваме да се въплътим. Много често, когато мечтаем, ние се чувстваме нещастни, защото свидните ни мечти никога не се сбъдват. Понякога ставаме жертва на враждебни сили, които ни карат да си представяме как в живота ни се случват всевъзможни ужасни събития. А понякога създаваме през деня свои собствени фантазии, които ни се явяват през нощта под формата на сънища.
Що се отнася до Бог, Той няма такива мечти или сънища. Неговата Мечта е по-скоро като капак на кутия. Стига да повдигнете капака, светът е там, Целта е там. Така че в Божията Драма днешната Мечта е утрешната Реалност. Когато станете едно с Бог, вие виждате, че всичко в Божията Мечта вече въплъщава самата Реалност. Иначе казано, когато Божественото мечтае в търсещия, тогава Реалността е на път да се прояви незабавно в живота му.После идва „един Живот“. Вие мислите за Живота като за своя живот сега, но сте имали Живот преди да се родите и този Живот ще продължи след смъртта на тялото ви. Вашият живот и вашата смърт тук на земята са просто етапи от по-големия ви Живот. Ето това разбираме под „един Живот“.
И накрая: „един Лик“. Ликът е проявление. Всевишният проявява Себе си по много начини и разкрива Своя Лик в множеството си проявления. Има два начина да видим Божия Лик. Единият разкрива Неговите сияйни черти, Неговите очи, уши и нос. Другият начин разкрива Неговата сияйна Реалност.Той е пространство.
Той е измерен.Той може да бъде измерен.
Той трябва да бъде измерен.Той е отвъд пространството.
Той е неизмерим.Той е безграничен.
Той е безкраен.Бог е безкрайно Съзнание, безкрайно Блаженство, и все пак може да приема и крайна форма. Той е безкраен, Той е краен, и същевременно надхвърля и Безкрайното, и крайното. Той е живот, Той е смърт, и все пак е отвъд живота и смъртта. Когато казвам „Всевишен“, аз имам предвид Безкрайното, Вечното и Безсмъртното. Но когато Го видя, аз съм лице в лице с Него също като с вас. Само че Бог всъщност е безграничен и в полето на проявата приема всякакви форми, от малко насекомо до огромен слон. Много хора не са способни да приемат идеята, че Бог може да бъде краен. Нека обаче помислим за едно от Неговите божествени качества, наречено Вездесъщност. Според нашето човешко усещане, когато помислим за Вездесъщност, ние веднага си представяме нещо необятно. Вярно, Той е необятен като света, но тъй като е във всичко, Бог може да е и краен. Бог е и Всемогъщ. Къде е Неговото Всемогъщество, ако не може да стане малко дете, дребно насекомо или атом? По собствена воля ние всъщност не можем да направим нищо. Но тъй като е Всемогъщ, Бог може да направи каквото пожелае по Своя собствена Воля: Той може да е огромен, може да е и безкрайно малък.
Като човешки същества ние еволюираме към нашето трансцендентално Съвършенство. Стремим се към Безкрайното. Точно сега ние чувстваме, че това е Божие творение, но че Бог има Свое отделно съществуване. Това усещане обаче е погрешно. Така, както душата е в тялото ни, Бог е в Своето творение. В противен случай творението не може да съществува. Когато душата напусне тялото, ние ще умрем. По същия начин, ако Бог напусне творението, то също би изчезнало. Бог Безкрайният е влязъл в нас, в тези крайни тела, чийто срок е петдесет, шестдесет или седемдесет години. Безкрайното изпитва най-голямата радост само ако стане и крайно. Ние трябва да разберем, трябва да почувстваме и да осъзнаем това за себе си. Само тогава ще виждаме Бог в Неговото творение. Иначе ще мислим, че Бог е в Небесата, а ние, макар да сме Негово творение, нямаме никаква връзка с Него.
Крайното и Безкрайното, според външното ни разбиране, са противоположности. Но в Божието Око те са едно; едното допълва другото. Крайното и Безкрайното винаги искат да вървят ръка за ръка. Крайното иска да достигне Абсолюта, Най-Висшето, което е Безкрайното. То иска да се проявява във и чрез крайното. Тогава играта е цялостна. Иначе ще е само едностранна игра. Няма да има никаква истинска радост, никакво постижение, никакво осъществяване. Във и чрез крайното пее Безкрайното своята песен на единението. Във и чрез Безкрайното пее крайното своята песен на многообразието.
Бог е всичко, но всеки човек трябва сам да почувства какво е Бог за него. Бог може да е безкрайна Светлина, безкрайно Съзнание, безкрайна Сила, безкрайна Радост, безкрайно Блаженство, безкрайно Състрадание, безкрайна Енергия. Той може да е личностен, с форма; Той може да е и безличностен, без форма – също както водата има форма, когато е лед, но е без форма в течното си състояние. Понякога ние изпитваме радост, когато видим Бог в някаква форма; друг път се радваме, когато Го видим без форма. Можем да Го видим в Неговия безличностен аспект като необятна шир от Светлина. В личностния си аспект Той може да се яви като сияйно човешко същество с две ръце, две очи и всичко останало, което и ние имаме. Той ще е най-просветленото Същество тук на земята и там в Небесата. Когато се появи като личностно Същество, ние можем да водим с Него всякакви задушевни разговори лице в лице.Независимо как ще ни се яви Бог, ние ще изпитаме екстаз, божествен екстаз. Екстазът е наслада. Когато сме в обикновеното си съзнание, множество грозни и небожествени неща ни смущават в света. Но когато видим Бог, всичко ни изглежда красиво. Всичко е добро и нищо не изглежда грозно.
В нашите индийски свещени текстове е казано: „Tat twam asi“ – „Това си Ти“. Такова е осъзнаването на ведическите пророци от древността. Но най-важно е да чувстваме, че Бог е Нещо или Някой, който не само е способен, но и се стреми да ни осъществи. Затова нека не се опитваме да дадем определение на Бог. Ние само казваме, че Бог иска да ни осъществи. Сега ние се опитваме да осъществим себе си чрез желания, но не сме удовлетворени дори когато желанията ни са изпълнени. Истинското осъществяване идва само когато плуваме в морето на Безкрайността, Вечността и Безсмъртието.Безформеното е необходимо за осъзнаването на Най-Висшето, Върховното, Безкрайното, а формата е необходима за разкриването и проявлението на Най-Висшето и най-дълбокото по един съкровен начин. Това, което е безкрайно в съзнанието ни, може да бъде видяно само в безформения му вид. От друга страна, то може да влезе в някаква форма. Затова сърцето може да побере в себе си Безкрайността. Когато навлезете в извънсетивната физическа сфера, всичко е безформено. Когато навлезете в материалната сфера, всичко има форма.
Ако медитирате, за да постигнете нещо много осезаемо и близко, ще е полезно да се обърнете към Всевишния в облика на Майката, Божествената Майка. А ако искате да преживеете нещо абстрактно, във вид на енергия или етер, то ще се обърнете към нещо безгранично, безформено.В медитацията си рано сутрин начинаещият трябва да медитира върху Нозете на личностния Всевишен. Тогава, едновременно със своята предана любов, той ще почувства Божието Състрадание и Загриженост. Той ще си каже: „Ето някой, който е наистина велик, безкрайно по-велик от мен. Затова аз докосвам Нозете Му толкова предано“. Той ще почувства, че това, което прави, е с някаква цел. Докосвайки Нозете на Всевишния, той се опитва да се слее с Него. Усеща, че за него това е най-лесният подход. Ако някой е много висок, аз няма да мога да пипна главата му, но мога да допра стъпалата му. Без значение дали ще докосна главата или стъпалата, аз ще мога да кажа, че съм се докоснал до него. Но когато докосвам нозете му, веднага изпитвам най-чиста радост и преданост.
След като сме докоснали Нозете на личностния Бог, трябва да се концентрираме върху Сърцето Му. Допирът до Неговите Нозе може да ни даде чувство на преданост, но ние трябва да се запитаме: „Смятам ли Го за свой наистина? Или докосвам Нозете Му само защото е много велик?“. Ние можем да докосваме нозете на някой много голям духовен Учител, но освен да изразяваме почитта си трябва да приемаме този човек като наистина свой. Ако чувстваме, че той наистина ни принадлежи, то нашата преданост получава действена сила. Тя започва да работи. Само когато почувствате, че Всевишният като личностен Бог в човешки образ напълно ви принадлежи и вие напълно му принадлежите, ще можете да постигнете пълно отъждествяване и неразделно единство с Него. А от това единство ще получите безгранична радост.
Когато чувствате някого като наистина свой, вие искате да дадете на този човек нещо свое. Ако имате долар или манго, искате да му ги дадете. Трябва обаче да има размяна. Той ще ви даде каквото има и вие ще му дадете каквото имате. Как всъщност правите размяната? Това става чрез Светлината, която се предава през очите. Когато Учителят и ученикът се гледат, какво прави всеки от тях? Учителят се вглежда в ученика с душевно Състрадание, а ученикът гледа Учителя с душевно обожание. Учителят, който е представител на личностния Всевишен, притежава всичкото Състрадание, а търсещият притежава всичкото обожание. Затова те правят размяна. Учителят дава своята собственост, а ученикът – своята. Тук те се срещат, разменят даровете си и стават едно неделимо цяло.
Окото е средоточие на зрението и светлината Обожанието е вид светлина и състраданието също е вид светлина. Тук между веждите и малко над тях е третото око. Това е мястото, през което ще даваме на личностния Бог това, което имаме, а личностният Бог ще ни дава това, което Той има. Този начин на медитация може да се практикува от всеки стремящ се, който се опитва да отиде отвъд ограниченото си съществуване.
Повтарям: най-добре е да започнем с вяра в личностния Бог. Така получаваме усещането, че искаме да станем като „Него“. Той е много велик, но понеже Го приемаме като личностно същество, ние чувстваме, че можем да станем като Него. След това си казваме: „Не следва ли да Му дам каквото имам и да приема Него като наистина свой? Всичко, което притежавам – малкото мир, светлина и блаженство – нека му го поднеса с преклонение, защото Той ме превъзхожда във всичко. Въпреки че Той има безкраен Мир, а аз само зрънце Мир, Той е Всевишният. Затова нека Му дам всичко, което имам“.Живата Сила или Съзиданието на Всевишния е Неговата Усмивка. Без тази Усмивка, която е самият дъх на вселенското Съзнание, както и Дъхът на Самия Всевишен, творението остава непроявено. В самата Усмивка на Всевишния е раждането на творението.
Всевишният е едновременно и от мъжки, и от женски род. Много е трудно да разберем това с нашия човешки ум, защото той е също така отвъд мъжествеността и женствеността. В Своята мъжка форма Всевишният е статичен и винаги остава извън проявлението. Когато не е проявен, Всевишният е само Лице. Пожелае ли да се прояви, Той трябва да се усмихне. Той е жив, Той действа, но това ние можем да узнаем само когато видим, че на Лицето Му изгрява Усмивка.
Когато Всевишният навлиза в проявлението, това става чрез женската му форма. В нашата индийска философия тази форма се нарича Пракрити – Силата на Природата или Майчинският аспект на Всевишния. Когато Силата на Природата работи във физическия свят, ние виждаме действие в Съществото на Всевишния. А когато Природата действа, ние виждаме спонтанна Радост посредством проявената форма на Всевишния. Тази Радост се изразява най-пълно като Усмивка на Лицето на Всевишния.Трябва да знаете, че единният Дух е всепроникващ, но когато приеме индивидуална форма, когато една душа влезе в световната игра, тя трябва да прояви собствената си вътрешна божественост. Христос е проявил вътрешната си божественост, Шри Рамакришна я е проявил, другите духовни Учители са я проявили. Ние обаче все още не сме я проявили. С други думи, всички ние въплъщаваме Бог, но когато духовните Учители приемат човешки облик, те въплъщават Бог по особен начин. Шри Кришна е бил велик духовен Учител и той не само е въплътил, но също така е разкрил и проявил Бог. Що се отнася до нас, ние имаме да направим три неща: да осъзнаем Бог, да разкрием Бог и да Го проявим. Само че Шри Кришна е осъзнал Бог преди да дойде на света, затова вече е можел да разкрие и прояви Бог.
Бог и духовните Учители са едно, както Бог и ние сме едно. Разликата е, че ние не приемаме Бог като напълно свой, защото знаем, че сме направили много грешки. Чувстваме, че все още сме в невежеството, търкаляме се в удоволствията на невежеството. Христос е казал: „Аз и Отец ми сме Едно“. Ние обаче не се осмеляваме да кажем, че сме едно с Бог. Шри Кришна, Господ Буда и Христос, по силата на своето будно осъзнаване на Бог, са могли да кажат, че са едно с Него. Всички Синове на Бог са божествени проявления на Абсолютния Всевишен.Какво е Бог? Бог е Грижа. Майката се старае да се грижи за детето ден след ден. Но въпреки най-добрите си намерения, за двадесет и четири часа тя може съзнателно да му осигури само два-три часа грижа. Тя иска непрекъснато да му показва цялата си обич, но ние знаем, че през деня тя трябва да учи, да медитира и да прави много други неща освен грижите за него, макар че то е нейното най-скъпо дете. Когато то боледува, тя може би ще проявява загриженост петнадесет, шестнадесет или дори двадесет и четири часа. Обикновено обаче тя може да му отделя само няколко часа. При Бог е различно. Той непрестанно ни дава Своята вътрешна и външна Грижа.
Ние сме на земята петдесет, шестдесет, седемдесет или дори сто години, но това не е истинската продължителност на живота ни. Истинският ни живот е безкраен. Дошли сме от безначалното минало и ще навлезем в безкрайното бъдеще. Имали сме предишни прераждания, ще имаме много и в бъдеще. В миналите си животи сме имали различни родители. В този живот за нас се грижат майка ни и баща ни, в предишния са ни отглеждали други родители, в бъдеще също ще получаваме грижите на различни родители. Но Божията Грижа сме получавали от самото начало. Той проявява същата Грижа и сега, и винаги ще е така.
Вие имате тяло, имате ум, имате сърце и душа. Когато ви е създавал, Бог най-напред е сътворил душата ви. В мига, в който е създал вашата душа, е възникнала Неговата Грижа. Тя не е била само за минута, час, година, десет или двадесет години, а завинаги, за Вечността. Бог е непрестанна и вечна Грижа. В мига, в който е сътворил Себе си, Грижата е присъствала; в мига, в който Той е сътворил вашата Душа, Грижата е присъствала. Това разбираме, когато казваме, че Бог е Грижа.
А откъде идва тази грижа? Всичко си има източник, и източникът на грижата е единството. Когато пръстът ми е ударен или кърви, аз съм тутакси загрижен за него Защо? Защото съм едно с моя пръст. Когато майка ви е зле, вие ѝ изразявате вашата загриженост поради единството си с нея. В момента много хора страдат и умират в болницата, но дори и да ги познавахте, може би нямаше да проявите загриженост за тях. Защо? Защото не сте се отъждествили напълно с тези хора и не чувствате единството си с тях. С майка си обаче усещате единство, както и тя усеща единството си с вас. И така, виждаме, че източникът на грижата е единството. Ние сме загрижени за тези, които са ни близки и скъпи, които смятаме за неделима част от живота си. Бог е всепроникващият Един, който е навсякъде, и Неговата Грижа произтича от Неговото всепроникващо единство. Тъй като е навсякъде, Той трябва да е в единство с всичко. Когато е в единство, Той трябва да дарява нещо, и това нещо е Неговата Грижа.И така, щом приемем духовния живот, трябва да се сблъскаме с всякакви изкушения. Изкушението не е нищо друго освен един вид изпитание. Ако се справим с тези изпитания, ставаме едно с Бог. Отначало Бог само ще наблюдава и ще следи. Ако от една страна казваме външно, че не искаме да оставаме в невежеството, а от друга страна тайно се въргаляме в земните удоволствия, то Бог просто запазва мълчание. Ние може да твърдим, че не искаме да ядем храната на невежеството, но в същото време да я поглъщаме. Така се държим като камилата. Тя яде тръни и устата ѝ кърви. Камилата си казва, че никога вече няма да яде тези тръни, но скоро след това пак го прави. По същия начин някои от нас казваме, че не искаме да оставаме повече при невежеството, но в следващия миг отново ставаме най-близки приятели с него.
Ако обаче види, че ние искрено се стараем да си вземем изпита, Бог веднага ще ни даде способността за това. Когато почувства, че наистина не искаме да се забъркваме с невежеството, че вече не искаме да имаме нищо общо с него, Той ни дава безкрайна вътрешна енергия и сила, за да се изтръгнем от невежеството.
Бог никога не проверява; Бог никога не изкушава. Той просто ще ни даде вътрешната сила, за да победим изкушенията. Самото Божие Състрадание е най-голямата ни Сила. Само че ние получаваме Неговата Сила единствено ако сме искрени. Божията помощ, също като слънчевата светлина, е за всекиго. Ако човек държи вратите и прозорците си отворени, в неговата стая влиза светлината.
Но ако той държи вратите и прозорците затворени, слънчевата светлина няма да може да влезе. Така и божественото Състрадание на Всевишния постоянно се излива върху нас, но трябва да държим отворена вратата на сърцето си. Само тогава ще можем да се отърсим от невежеството.Всички религиозни вярвания имат един и същ Бог, но се обръщат към Него по различен начин. Един човек може да е наричан от някого „татко“, от друг „братко“, а от трети – „чичо“. Щом отиде на работа, се обръщат към него с фамилното му име. Когато е с приятели, те използват малкото му име. Той е все същият човек, но го наричат по различни начини според връзката си с него. Така и към Бог се обръщат с различни имена според най-сладостното, най-топлото си чувство.
Вместо да казвам „Бог“, аз най-често използвам думата „Supreme” (Всевишен). Моля учениците си да правят същото, защото чувствам, че така връзката ни с Него е по-близка. Разбира се, само духовните Учители могат да знаят разликата между тези висши духовни Реалности. Много хора може да ме попитат: „Защо трябва да разграничавате „Бог“ и „Всевишен“? Те са просто синоними“. Но макар Бог и Всевишният да са едно, между тях има неуловима разлика. Върховният Всевишен се различава от това, което наричаме Бог. Когато говорим за осъзнаване на Бог, тук „Бог“ е равнозначен на Всевишния. Обикновено обаче, когато кажем „Бог“, имаме усещането, че Той въплъщава една застинала висота. Той е като планина, която е висока, но плоска. Когато си служим с понятието „Бог“, ни се струва, че Той е достигнал Своята Висота и е спрял. Той не притежава непрестанно еволюиращо съзнание. Представлява нещо завършено, краен продукт. А кажем ли „Всевишен“, ние говорим за Всевишния Господ, който не само е достигнал абсолютната Висота, но и постоянно отива отвъд, отвъд и надхвърля Отвъдното. Има постоянно движение нагоре.Бог е мъдър, безкрайно по-мъдър от нас. Някой с по-малко сила от Него може да принуди друг човек да направи нещо, което не иска. Но Бог не принуждава никого да прави каквото и да било. Той чувства, че ако си послужи със сила, ние няма да изпитаме върховната Радост. Вие можете насила да накарате някого да яде, но вътрешно той ще ви проклина. Бог само казва: „Дете Мое, предлагам ти да ядеш това за твое добро. Ако изядеш тази храна, ще се заситиш. Така ще станеш силен и ще можеш да се бориш с невежеството“. Бог предлага Своята Светлина, Своята вътрешна храна, но не принуждава никого да я приеме. Такъв е Неговият подход.
Бог вижда миналото, настоящето и бъдещето. Той знае, че е правилно да ни предлага постоянно Своята Мъдрост и безкрайно Търпение. Хората нямат търпение и смятат, че като удрят детето си, като го принуждават, постъпват най-добре. Само че когато това дете порасне, то ще иска само да отвръща на родителите с удари. Сега то е невинно, безпомощно. Ако бащата удари сина си, синът ще запомни тази случка. Той може рано да напусне дома си и да се отчужди от своите родители. Или в юношеството си ще започне да си връща: ти ме удари, сега аз ще те ударя. Така става, когато родителите злоупотребяват със силата си.
Бог Бащата не действа така. Той ще прояви само силно Състрадание, безкрайно Състрадание. Тогава Неговото дете ще Му поднесе накрая безкрайна благодарност за това, че е проявил Светлината на Своето безкрайно Състрадание. Детето ще получи тази Светлина и ще се постарае да бъде достойно за своя Баща. Когато Състраданието е в действие, когато Светлината е в действие, тогава действа Мъдростта. Ако предложите мъдрост на някого, то след десет или двадесет години този човек също ще иска да сподели с вас мъдростта, когато самият той я постигне.
Бог няма никога да даде нещо преждевременно. Това би било като откъсване на неузрял плод с мисълта, че ще е много вкусен. Ако го изядете преди да е узрял, вкусът му ще е противен. Винаги трябва да изчаквате да узрее. Подобно на това, ако някой спи дълбоко, а вие отидете и му кажете, че е време да става, когато всъщност е време само вие да станете, той просто ще ви изрита и вие ще се разстроите. Той ще каже: „Какво правиш? За теб си е много добре да станеш. Прави каквото искаш. За мен е време да спя“. Сънят е това, което го радва. В такъв момент вие сте безсилни.
Вижте властта на съдията от Върховния съд, когато е в кабинета си. А когато е със съпругата и децата си, същият този човек не може да упражнява такава власт. Собственият му син няма да го слуша. Той може да помоли сина си да му донесе чаша вода, но синът му да не го направи. Съдията от Върховния съд и бащата са една и съща личност. Но когато е в съда, целият народ го слуша, а вкъщи собствените му деца няма да го послушат.
Когато е в Небесата, Всевишният е наистина Върховният и в същото време Той непрестанно надминава Себе си. Всевишният притежава такава върховна Сила във вътрешния свят. Но когато пожелае да действа тук на земята със Своите деца, Той е безкрайно Търпелив. Той става едно с тяхното невежество и казва: „Добре, ако искате да не Ме слушате, ако искате да играете такива глупави игри, нека тогава и Аз да си поиграя с вас“.
Може да попитате как Бог проявява Своята Сила в човека. Аз бих искал да кажа, че Той проявява не само Сила, но и всичките си останали качества чрез Любов. Бог използва Сила, но предпочита да проявява Себе си чрез Любов, Грижа и Състрадание.Пътешествието на нашата душа е минало през минералното царство в царството на растенията, а след това сме навлезли в животинското царство. Сега сме човешки същества, но сме само малко по-добри от животните. Трябва да знаем, че животните са в самото Сърце на Бог; и разрушителните сили са в Него. Човешките и божествените сили също са в Него. Какво се случва? Разрушителните сили не биват наказани или премахнати, те бавно и постепенно биват преобразени в божествени сили. Ако се вгледаме в животинското царство, виждаме, че то е пълно с кавги и битки. Ние, човешките същества, не се бием толкова жестоко, и значи сме вече преобразени донякъде.
Все пак в Божието творение все още има зло. Но това, което наричаме зло, в този случай е нещо, лишено от стремеж. Това, което духовно стремящият се нарича зло, може да е донякъде добро в сравнение с това, което нестремящият се определя като зло. Смятаното от нас за грешка е полуистина, предвестник на истината. Винаги трябва да гледаме на това по този начин. Детето е несъвършено и прави много грешки. С обикновеното си човешко разбиране, със силата на нашата справедливост може да кажем, че то е самият дявол. Но това дете, когато стане на петнадесет или шестнадесет години, ще продължи да се развива. Ще стане, добро, сърдечно, достойно и мъдро. Затова трябва да помним, че детето все още расте.
Ако се разграничим от Бог или кажем, че всички Негови дела се основават на Справедливостта, то ще сгрешим. Ако Той действаше единствено съгласно Своята Справедливост, то никой нямаше да може да остане на земята, никой нямаше да съществува. Ако Бог застане пред нас и претегли колко добри неща и колко лоши неща сме извършили, ние ще видим, че лошите ни дела ще са безкрайно повече от добрите. Никой не би могъл да осъзнае Бог.
И какво прави Бог всъщност? Той борави със Своето Състрадание и в Състраданието Му е Светлината на Неговата Мъдрост. Той проявява Състрадание към този, който сега е в процес на еволюция, защото знае, че човекът ще израства духовно и накрая ще постъпи правилно, по божествен начин. В Неговото Състрадание действа Светлината на Мъдростта. Бавно и постепенно Той ще може да отведе човека при Своята безкрайна Светлина. Ако започнеше със Справедливост, Той веднага щеше да застане пред нас с железен прът и да ни заудря. Това обаче Той няма никога да стори. Той ни изпраща само Състрадание.
Затова, ако попитате: „Какво е Бог?“, аз ще кажа, че Бог е целият Любов. И ако в тази Любов съзрете Справедливост, трябва да знаете каква Справедливост е това. Ако детето е само на няколко месеца, то майката ще му дава само мляко или друга течност. Тя няма да му даде голямо парче месо или нещо твърдо и тежко, защото то няма да може да го смели. Въпреки че тези твърди храни може да са по-вкусни и по-приятни за детето, майката не може да му ги дава, защото то е твърде малко. Детето ще расте и майката постепенно ще може да го храни с тези неща.
Когато видим, че някой не получава достатъчно Мир, Светлина или Блаженство, ние трябва да чувстваме, че Бог му дава според степента на неговата възприемчивост. Бог е винаги справедлив с примитивния, с този, който е все още в начален стадий. Но в същото време Той е изпълнен с Любов към този човек. Бог не иска вътрешният му съд да се пръсне прибързано. И ако попитате: „Защо Бог не играе Играта си справедливо? Защо дава толкова много Мир и Сила на един, а на друг не дава?“, отговорът е, че другият човек не е готов. Каквото и да дава Бог на някого, то е знак за Неговата Любов. Той ще каже: „Ти си Моят младенец, Моето дете, и Аз мога да ти дам толкова. Това е нужното“. Ако му даде повече от това, Бог може да съсипе вътрешния напредък на човека. Но този, на когото е дадено повече, притежава способността да го получи, да го въплъти и осъществи.
И така, най-важната характеристика на Бог е Любовта. А когато се прояви под формата на близост, тя се нарича Състрадание. Това Състрадание е най-могъщата, най-важната черта на Бог, а не Неговата Справедливост. Справедливостта и всички останали божествени качества се съдържат в Състраданието.За да направим това, първо трябва да попитаме тялото. Но тялото няма да може да отговори. После ще попитаме витала. И той няма да може да даде отговор. Тогава ще зададем въпроса на ума. Вместо да отговори, умът само ще предизвика безкрайно объркване. Накрая ще попитаме сърцето. За съжаление, ако в сърцето проникне виталът, то сърцето няма да може да отговори подобаващо. Но ако сърцето остане чисто, то ще ни каже, че има някаква цел. А каква е тази цел сърцето няма да може да обясни. Душата ще ни каже, че Бог еволюира в света и чрез света. Той страда и Той се наслаждава. От друга страна, Той изобщо не страда. Той се наслаждава по безброй начини в Своята Божествена Игра на Проявлението.
Ако някакъв резултат не ни удовлетвори, ние няма да виним Бог, нито пък ще виним другите. Няма дори да обвиняваме себе си. Ще кажем само, че сме направили каквото можем и това е преживяването, което Бог ни е дал. В живота може да има само едно от двете преживявания: успех или поражение. Ако приемаме ведро и поражението, и успеха, ще получим истинско божествено преживяване. Това, от което се нуждаем, е преживяването. Ако направим нещо добро, ние често очакваме също добро. Ако направим нещо лошо, винаги се тревожим, че нещо лошо ще ни сполети под формата на ужасно преживяване. Отсега нататък, ако играем ролята си по божествен начин, можем лесно да сме непривързани и в същото време да сме напълно съпричастни. Но ако не играем ролята си божествено, то какъвто и да е резултатът от действието ни, в Божието Око ние няма да сме успели.
Ние грешим и светът греши, затова страдаме. Е, когато правим нещо, нека бъдем умни и кажем, че не ние действаме; някой друг действа. Ако трябва да обвиним за всичко Бог, да го направим по този начин. После нека направим сърцето си голямо, великодушно. Утре, когато решим, че врагът ни е направил нещо лошо, ще кажем: „Не, той не го направи, Бог беше“. Врагът ви не е виновен.
Така няма да обвиняваме себе си и няма да обвиняваме другите, които постъпват зле. Ще прехвърлим цялата отговорност на Бог. След няколко месеца ще забележим, че вършим множество добри неща. Когато направим добро и когато другите направят добро, ще казваме, че Бог го е направил. Когато околните направят нещо хубаво, е много лесно да кажем, че някой друг го е направил. А този някой е Бог. Така ще оставим Бог да отговаря за нашите лоши и добри постъпки, както и за добрите и лошите постъпки на другите. Ще видим, че Бог е Извършителят не само на нашите, но и на чуждите добри и лоши дела.В полето на еволюцията всичко се променя към по-добро, по-удовлетворяващо и по-просветляващо битие. Ние сме започнали еволюционния си път с ограничено познание. Бог е бил някога в нашето минерално, растително и животинско съществуване. Сега Той е в човешкия ни живот. И когото заживеем духовен живот, Той ще е и там. Ние сме в процес на еволюция, крачим и тичаме към висшата Истина, Когато сме били животни, сме убивали и изтребвали, правили сме много лоши неща. Според животинското ниво обаче сме били съвършени, защото изтреблението е в самата природа на животните. Бог е бил в нас тогава, но сега, като човешки същества, се опитваме да водим по-добър живот. Чувстваме, че злото вече е изиграло ролята си в нашето минало. Това така наречено зло е било необходимо в определен период, но сега ние чувстваме, че е дошло време да преодолеем животинската си природа. Отдръпваме се от невежеството и навлизаме в мъдростта. Бог е бил в това невежество и сега Той действа чрез нашата еволюираща мъдрост, чрез нашето знание. Бог е над доброто и злото.
От духовна гледна точка зло не съществува. Това, което ние наричаме зло, е всъщност грешка. В нашата същинска индийска философия не използваме понятието „зло“, наричаме го робство или заблуда. Тази заблудаа може да бъде пътеводител. Когато придобием малко повече знание в сравнение с предишното си ниво, ние отхвърляме предишното си разбиране за злото като за невежество. Да кажем, че в крака ни се е забил трън. Струва ни се, че този трън е зло, но за да го извадим, ни е нужен друг трън. После изхвърляме и двата.
Щом заблудата потегли на път, тя прави грешки наляво и надясно като разбеснял се слон. Някой ден обаче този слон ще се укроти. Същото нещо, което днес наричаме заблуда, ще можем утре да преобразим с нашия вътрешен порив да видим и да израснем в нещо по-съвършено, по-божествено.
От чисто духовна гледна точка зло няма, има само преживявания, ограничени преживявания – преживяванията, които ни обвързват. Сега ние се опитваме да отидем отвъд тях и да имаме само божествени, освобождаващи преживявания, които развиват и разширяват съзнанието ни. Ние сме в процес на вътрешна еволюция: надрастваме желанията и навлизаме в стремежа. Когато отидем отвъд бариерите на желанията и навлезем в сферата на стремежа, ние виждаме, че Бог е във всичко и в същото време е отвъд доброто и злото.From:Шри Чинмой,Прозрението за Божията Зора, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/vgd