Всички религиозни вярвания имат един и същ Бог, но се обръщат към Него по различен начин. Един човек може да е наричан от някого „татко“, от друг „братко“, а от трети – „чичо“. Щом отиде на работа, се обръщат към него с фамилното му име. Когато е с приятели, те използват малкото му име. Той е все същият човек, но го наричат по различни начини според връзката си с него. Така и към Бог се обръщат с различни имена според най-сладостното, най-топлото си чувство.
Вместо да казвам „Бог“, аз най-често използвам думата „Supreme” (Всевишен). Моля учениците си да правят същото, защото чувствам, че така връзката ни с Него е по-близка. Разбира се, само духовните Учители могат да знаят разликата между тези висши духовни Реалности. Много хора може да ме попитат: „Защо трябва да разграничавате „Бог“ и „Всевишен“? Те са просто синоними“. Но макар Бог и Всевишният да са едно, между тях има неуловима разлика. Върховният Всевишен се различава от това, което наричаме Бог. Когато говорим за осъзнаване на Бог, тук „Бог“ е равнозначен на Всевишния. Обикновено обаче, когато кажем „Бог“, имаме усещането, че Той въплъщава една застинала висота. Той е като планина, която е висока, но плоска. Когато си служим с понятието „Бог“, ни се струва, че Той е достигнал Своята Висота и е спрял. Той не притежава непрестанно еволюиращо съзнание. Представлява нещо завършено, краен продукт. А кажем ли „Всевишен“, ние говорим за Всевишния Господ, който не само е достигнал абсолютната Висота, но и постоянно отива отвъд, отвъд и надхвърля Отвъдното. Има постоянно движение нагоре.From:Шри Чинмой,Прозрението за Божията Зора, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/vgd