Личностният Бог

Аз виждам Бог като сияйно Същество, най-сияйното Същество, изпълнено с безкрайна Любов, Загриженост и Състрадание към човечеството. Моите ученици се обръщат към Всевишния като към личностен Бог, човешко същество. Въпреки че Всевишният притежава и личностен, и безличностен аспект, ако гледате на Него като на личностно Същество, особено в началото, пътят ви ще е по-безопасен, защото личностният подход е по-лесен. Ако искате да видите безличностния аспект на Бог, може да се объркате или да се изплашите от необятното. Един човек може да е висок само метър и осемдесет, но душата в него притежава неограничени възможности. Нека приемем душата за безличностния Бог, а тялото за личностния Бог. В началото за търсещия е много по-лесно да се отъждестви с тялото си, отколкото със своята душа. Ако душата ми пожелае да прояви своята красота или сила в материята, то тя ще даде на моето тяло бляскава красота или внушителна сила. Така че търсещият може да приеме формата като израз или проявление на безформеното.

В медитацията си рано сутрин начинаещият трябва да медитира върху Нозете на личностния Всевишен. Тогава, едновременно със своята предана любов, той ще почувства Божието Състрадание и Загриженост. Той ще си каже: „Ето някой, който е наистина велик, безкрайно по-велик от мен. Затова аз докосвам Нозете Му толкова предано“. Той ще почувства, че това, което прави, е с някаква цел. Докосвайки Нозете на Всевишния, той се опитва да се слее с Него. Усеща, че за него това е най-лесният подход. Ако някой е много висок, аз няма да мога да пипна главата му, но мога да допра стъпалата му. Без значение дали ще докосна главата или стъпалата, аз ще мога да кажа, че съм се докоснал до него. Но когато докосвам нозете му, веднага изпитвам най-чиста радост и преданост.

След като сме докоснали Нозете на личностния Бог, трябва да се концентрираме върху Сърцето Му. Допирът до Неговите Нозе може да ни даде чувство на преданост, но ние трябва да се запитаме: „Смятам ли Го за свой наистина? Или докосвам Нозете Му само защото е много велик?“. Ние можем да докосваме нозете на някой много голям духовен Учител, но освен да изразяваме почитта си трябва да приемаме този човек като наистина свой. Ако чувстваме, че той наистина ни принадлежи, то нашата преданост получава действена сила. Тя започва да работи. Само когато почувствате, че Всевишният като личностен Бог в човешки образ напълно ви принадлежи и вие напълно му принадлежите, ще можете да постигнете пълно отъждествяване и неразделно единство с Него. А от това единство ще получите безгранична радост.

Когато чувствате някого като наистина свой, вие искате да дадете на този човек нещо свое. Ако имате долар или манго, искате да му ги дадете. Трябва обаче да има размяна. Той ще ви даде каквото има и вие ще му дадете каквото имате. Как всъщност правите размяната? Това става чрез Светлината, която се предава през очите. Когато Учителят и ученикът се гледат, какво прави всеки от тях? Учителят се вглежда в ученика с душевно Състрадание, а ученикът гледа Учителя с душевно обожание. Учителят, който е представител на личностния Всевишен, притежава всичкото Състрадание, а търсещият притежава всичкото обожание. Затова те правят размяна. Учителят дава своята собственост, а ученикът – своята. Тук те се срещат, разменят даровете си и стават едно неделимо цяло.

Окото е средоточие на зрението и светлината Обожанието е вид светлина и състраданието също е вид светлина. Тук между веждите и малко над тях е третото око. Това е мястото, през което ще даваме на личностния Бог това, което имаме, а личностният Бог ще ни дава това, което Той има. Този начин на медитация може да се практикува от всеки стремящ се, който се опитва да отиде отвъд ограниченото си съществуване.

Повтарям: най-добре е да започнем с вяра в личностния Бог. Така получаваме усещането, че искаме да станем като „Него“. Той е много велик, но понеже Го приемаме като личностно същество, ние чувстваме, че можем да станем като Него. След това си казваме: „Не следва ли да Му дам каквото имам и да приема Него като наистина свой? Всичко, което притежавам – малкото мир, светлина и блаженство – нека му го поднеса с преклонение, защото Той ме превъзхожда във всичко. Въпреки че Той има безкраен Мир, а аз само зрънце Мир, Той е Всевишният. Затова нека Му дам всичко, което имам“.

From:Шри Чинмой,Прозрението за Божията Зора, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/vgd