Понякога търсещият жъне успех в света на желанията, но за своя голяма изненада той накрая вижда, че вътре в желанието зрее разочарованието. Самото желание е неудовлетворен глад: когато този глад е заситен, той само нараства.
В света на стремежа, когато търсещият напредва, той вижда, че в самия му напредък съществува удовлетворение, трайно удовлетворение. Светът на стремежа и напредъкът вървят заедно; напредъкът и удовлетворението вървят заедно.
Човешкият дълг е да обичаме, да служим и да станем висотата на истината. Божественият дълг е да пеем песента на единството, да танцуваме танца на съвършенството и да живеем живот на пълнота. Човешкият дълг е да се открие Божията Реалност отвътре и отвън. Божественият дълг е да се разкрие Божията Красота тук, там и навсякъде.
Да не подхранва мнителния ум е върховният дълг на търсещия. Да храни любящото и устременото сърце е върховният дълг на търсещия. Да живее в душата и за душата е върховният дълг на търсещия.
Дълг на търсещия е да има вътрешна смелост. Тази смелост е проявление на вътрешната вяра. Вярата е проявление на всеотдайната любов, а любовта е проявление на превръщащия се в Бог живот. Върховният дълг на търсещия е да предложи душевния си плач от най-съкровените кътчета на своето сърце. Когато търсещият предложи на Бог душевния си плач от най-съкровените кътчета на сърцето си, тогава Бог, поради безкрайната Си Щедрост, казва на търсещия, че Той също има Свой дълг. Този дълг е да дари търсещия, Своя избран инструмент, с благославяща и плодоносна Усмивка.
WNY 11. Университет Сейнт Лоурънс, Кантон, щат Ню Йорк — 19 март 1978 г., 19:30 ч.↩
From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 1, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_1