Тишината обича Божията вътрешна Красота. Тишината разкрива Божия вътрешен Дълг. Божията вътрешна Красота пробужда човешкия търсещ в нас. Божият вътрешен Дълг осъществява божествения любим в нас.
Тишината е Песента на Бог. Тази Песен е вечно надминаващо се изживяване. Тишината е Музиката на Бог. Тази Музика е вечно просветляващо осъзнаване.
Има две реалности: реалността на звука и реалността на тишината. Реалността на звука е себеупование. Реалността на тишината е упование на Бог. Реалността на звука е себеизявление и себевъзхищение. Реалността на тишината е обожание на Бог. Реалността на звука е изявлението на нашата еднолична власт и превъзходство. Реалността на тишината е нашето постоянно себепреобразяване в Божието Сърце на Състрадание.
Човекът на тишината има свободен достъп до Божиите лични притежания. Тези притежания са Вечността, Безкрая и Безсмъртието. В душата на Вечността търсещият човек учи от Бог. В сърцето на Безкрая търсещият човек говори на Бог. В живота на Безсмъртието търсещият човек се превръща в друг Бог.
WNY 14. Университет Фордам, Бронкс, щат Ню Йорк — 28 март 1978 г.↩
From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 1, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_1