Успех и напредък18

Нуждая се от увереност в себе си. Нуждая се от сигурност от Бог. Увереността ми казва, че накрая мога да се превърна в съвършен инструмент на Бог. Сигурността ми казва, че тази моя цел е лесно достижима.

Увереността означава да имам ключа към Божието Царство. Сигурността означава да имам готовността и посветеността да отворя вратата. След като веднъж съм отворил вратата, аз виждам лицето на успеха и чувствам сърцето на напредъка.

Успехът е в света на желанията. Напредъкът е в света на стремежа. Ние успяваме в живота. Ние успяваме в осъществяването на нашите амбиции. Но външният успех не ни носи сигурността, че ще бъдем щастливи, дори ако постигнем голям успех, по-голям успех и най-голям успех. Докато с напредъка, дори когато напреднем само мъничко, ние сме щастливи и щастието ни е трайно.

Успехът принадлежи на земното ни съзнание. Напредъкът принадлежи на Небесното ни съзнание. Успехът ни кара да чувстваме, че сме способни, че можем да направим всичко. При успеха чувстваме, че ние сме действителните извършители. Напредъкът ни кара да чувстваме, че не ние сме изпълнителите. Кара ни да чувстваме, че съществува невидима сила дълбоко вътре в нас, която насърчава и вдъхновява нашия напредък, и че в този напредък е нашето постоянно щастие. Тази невидима сила е извършителят – Бог е извършителят. Това е нещото, което научаваме от нашия напредък.

Търсещият крачи по пътя на успеха, но този път в крайна сметка не успява да му покаже крайната цел. Тогава търсещият поема по друг път – на напредъка. Тук всеки миг той се среща с радостта и удовлетворението, тъй като всеки миг той вижда крайната цел. Излишно е да се казва, че тази крайна цел е само отправна точка за една следваща по-просветляваща и по-осъществяваща цел.

Успехът кара човека да чувства, че правото е на силния. Така че в света на успеха отделният човек е на първо място, а Бог идва след това. Това ни казва успехът. Напредъкът обаче ни казва, че силата е Божие Състрадание и правото също е Божие Състрадание. Напредъкът също така ни казва и друго много значимо нещо: Бог е първи и Бог е последен – между тях е мястото на търсещия.

Човекът намира вечното си място между Бог Водача и Бог Последователя. Бог Водачът и Бог Последователят му отреждат място в най-съкровените кътчета на Вселенското Сърце. На това място всеки миг търсещият вижда, че Бог Водачът и Бог Последователят го отвеждат до крайната му цел, където той ще стане едно с трансценденталното Прозрение и вселенската Реалност, за които е копнял през Вечността.


WNY 18. НЙЩУ в Кортленд, Кортленд, щат Ню Йорк — 2 април 1978 г., 10:30 ч.

From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 1, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_1