Времето се променя³

Времето се променя. Това е стар урок. Всички сме го научили. Ние също се променяме. Това е нов урок. Какво променяме? Променяме нашето съзнание. Съзнанието е това, което ни свързва или със смъртта, или с Безсмъртието. В привързания към желанията свят тържествува смъртта. В свободния в стремежа свят тържествува Безсмъртието.

Защо се променяме? Променяме се, защото дори и след осъществяването на света на желанията, ние не сме удовлетворени. Дори и една искрица удовлетвореност не е изгряла на нашия умствен, витален или физически хоризонт. Но в света на стремежа не ни е нужно нищо, което да ни удовлетворява, не се нуждаем от никакво постижение, за да задоволим вътрешния си порив. В мига, в който заплачем дълбоко отвътре, изпитваме чувство на удовлетворение. Не трябва да очакваме някакъв резултат. Докато плачем, получаваме чувство на удовлетворение. Резултатът, най-удовлетворителният резултат, е самият плач.

Как се променяме? Променяме се към по-добро – от света на желанието към света на стремежа, от бездната на смъртта към Морето на Безсмъртието. Променяме се по силата на нашето вдъхновение и стремеж. Вдъхновението е божествената действителност, която винаги ни води напред далеч, по-далеч, най-далеч. Стремежът е божествената действителност, която ни издига високо, по-високо, най-високо. Вдъхновението е за движението напред, стремежът е за движението нагоре.

Кога се променяме? Променяме се, щом удари Божият Час. Какво е Божият Час? Това е избраният Час, когато всичко в нас се случва мигновено. Това не се прави от хората, а от Бог Вечния Водач във и чрез хората. Бог не очаква нищо в замяна. В Божия Час Светлината на Неговата Справедливост е заменена с Висотата на Неговото Състрадание. По това време Бог кара личността съзнателно да почувства, че той е от безкрайната Светлина и за безсмъртната Наслада. В Божия избран Час човекът се превръща в постоянно горящ пламък на благодарност. Този пламък на благодарността накрая прераства в слънцето. Вътре в това слънце изгрява стремежа на човечеството, а накрая идва момент, когато божественото открива, че човечеството е съвършен негов инструмент, който радва Абсолютния Всевишен по Негов собствен Начин.

Времето се променя. Това е старият ни урок. Ние също се променяме. Това е новият ни урок. Когато времето се променя, много често чувстваме, че сме безпомощни, безнадеждни и безполезни. Времето не ни чака. Всеки миг сме принудени да се държим като истински просяци, защото не сме успели да постигнем това, което сме искали да постигнем. Но когато научим новия урок – че ние също се променяме – усещаме, че всеки един миг постигаме напредък. Всеки миг се вслушваме в един вътрешен повик. Всеки миг се подготвяме да удовлетворим една вътрешна потребност. Всеки миг се подготвяме да научим изкуството на всеотдайността, тъй като в него процъфтява Върховното послание на превръщането в Бог. Нашата Цел е не само да видим Лицето на Златната Всецялост, но също така и накрая да израснем в Златната Всецялост.

Ние се променяме. Винаги се променяме към по-добро, защото сме търсещи върховната Истина. В нас е посланието на Бог Съвършенството и Бог Удовлетворението. Ние се променяме. Винаги се променяме към по-добро именно защото в нас е вечният глад, неутолимият глад да станем едно с вселенската Истина и трансценденталната Действителност.

From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 2, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_2