Търсещият6

Тук всички сме търсещи. Търсещ е този, който през повечето време живее във вътрешния свят. Във вътрешния свят търсещият има доста приятели и доста врагове. Съмнението и страхът са най-големите му врагове. Вярата и смелостта са най-добрите му приятели.

Страхът обикновено живее във витала. Съмнението обикновено живее в ума. Вярата живее в сърцето, а смелостта живее в душата.

Страхуваме се, защото живеем в света на разделението. Съмняваме се, защото не успяваме да живеем в света на единството.

Вяра и смелост. Търсещият се нуждае от вяра и в Бог, и в себе си. Ако няма вяра в Бог, той не може да прояви божествеността, която носи вътре в себе си. А ако няма вяра в себе си, тогава не ще може да открие божествеността, която той олицетворява. Така че за него е от първостепенна важност да има вяра както в себе си, така и в Бог.

Един обикновен човек има вяра в себе си, но това не е вярата на търсещия. Вярата на обикновения човек наричаме несъразмерно его. Търсещият има вяра. Вярата му е основана върху неговото смирение, неговата чистота, неговата божественост и неговото единство с Волята на Любимия му Всевишен.

Търсещият трябва да измине дълъг и труден път, но когато вътрешното му същество е преизпълнено с несломима смелост, целта на пътуването му не остава далечна. Самата му смелост ускорява неговото пътуване.

Телесното съзнание или физическото съзнание понякога живее във витала – несигурния, нечист и агресивен витал. В други случаи то живее в съмняващия се, подозрителен, сложен и много модерен ум. От друга страна, физическото съзнание понякога живее в сърцето, което е изпълнено със спокойствие, мир и светлина. В много редки случаи физическото съзнание или телесното съзнание живее в душата. Там то открива, за голяма своя изненада, способността на душата: несломимата смелост и непоколебимата Воля на Всевишния, които душата въплъщава. Абсолютният Всевишен действа чрез непоколебимата воля на душата.

Търсещ е този, който постоянно се старае да държи телесното съзнание в божествената реалност на душата, защото през цялото време душата е изпълнена с вдъхновение, стремеж и осъзнаване, а търсещият знае, че се нуждае от това. Когато човешката реалност на търсещия влезе в божествеността на душата и живее там известно време, тя развива божествени качества и божествени способности в изобилие. Света на разочарованието и неуспеха тя оставя далеч назад. Само в света на успеха и напредъка, в света на вечно надминаващата се красота и съвършенство живее тя. А накрая тя прераства в Любовта на Безкрайността, в Насладата на Вечността и в Живота на Безсмъртието.


WNY 26. Център Бруклин, Университет Лонг Айлънд, Бруклин, щат Ню Йорк — 18 април 1978 г.

From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 2, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_2