Защо? Защо? Защо? Защото днес природата е извънредно мирна и извънредно душевна. Днес природата любящо и безрезервно ми помага и вътрешно, и външно в моя живот на стремеж и посветеност.
Днес, докато мисля за Бог, чувствам, че не ми е нужно да мисля за нещо друго или за някой друг. Чувствам, че отсега нататък ще мисля единствено за Бог. Наистина, това е голямо постижение.
Today, while I am praying to God, I no longer feel attached to the possession-life, but lovingly drawn to the illumination-life.
Днес, докато се моля на Бог, аз вече не се чувствам привързан към живота на притежанията, а любящо съм привлечен към живота на просветлението. Днес, докато медитирам върху Бог, аз ясно виждам, че моята всеотдайност не е нищо друго, освен моето превръщане в Бог.
Днес, докато обичам Бог, чувствам, че на земята няма никой, който да знае какво наистина е любовта. Не обвинявам никого, защото, за да обича другите, човек трябва да стане самата любов. Единствено Бог е Този, който притежава тази способност и който знае какво е любов. Затова реших от днес да обичам само Бог. Той е едновременно божествената Любов, вечният Любящ и безсмъртният Възлюбен.
Днес, докато разговарям с Бог, чувствам и виждам ясно, че всеки отделен човек е в процес на еволюция, чувствам и виждам ясно, че всеки отделен човек е развиващ се Бог, осъзнаващ Бог, проявяващ Бог и осъществяващ Бог. Всеки отделен човек е друг жив и съвършен Бог на утрешния ден.
WNY 29. Университет Рочестър, Рочестър, щат Ню Йорк — 21 април 1978 г., 15:00 ч.↩
From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 2, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_2