Ние обожаваме Бог, защото мислим, че Той е далеч, много далеч. Ние обичаме Бог, защото чувстваме, че Той е близо, много близо.
Нуждаем се от искреност, нуждаем се от чистота. С нашата искреност подсилваме устременото си сърце. С нашата чистота просветляваме посветения си живот.
В нашия живот на стремеж, в нашия живот на посветеност искаме да напредваме бързо, по-бързо, най-бързо. Как постигаме тази цел? Постигаме я по силата на нашата вярност, ведрост и душевност. От вярност се нуждаем в нашето физическо съзнание. От ведрост се нуждаем в нашето витално съзнание. От душевност се нуждаем в нашето психично съзнание.
Всички ние искаме да напредваме неспирно и постоянно. Как така не постигаме удовлетворителен напредък? Не постигаме удовлетворителен напредък именно защото живеем в света на оплакванията. Ние се оплакваме и защото се оплакваме, не постигаме никакъв напредък. Тъй като не обичаме Бог, ние се оплакваме, и тъй като се оплакваме, ние не обичаме Бог. И тъй като мислим твърде много за света, не напредваме.
Има два живота – живот на стремежа и живот на желанията. Ние започнахме пътуването си с живота на желанията. После се отказахме от живота на желанията и навлязохме в живота на стремежа. В Божия избран Час ще навлезем в живота на осъзнаването, където удовлетворението ще бъде наше отвътре и отвън.
WNY 8. Колеж Хънтър, НЙГУ, Ню Йорк, щат Ню Йорк — 17 март 1978 г.↩
From:Шри Чинмой,Вълни на мъдростта в Ню Йорк, част 1, Шри Чинмой Център
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/wny_1