Мъдрият жадува за първия, невежият копнее за втория.
Онези, които живеят в тишина, казват, че светът не е сън – той е себеостояваща реалност.Онези, които са погълнати от глъчта, казват, че светът е по-преходен от пясъчно въже.
И двете страни са непоколебими в твърденията си.Ужасен спор се надигна между моето сърце и моя ум за това кой бе прав.
Според сърцето ми тишината е далеч по-велика от глъчта.Според ума ми тишината не може да се сравнява с глъчта.
Те ме направиха съдия.Тъй като не знаех истината, отидох при душата си с треперещ език.
Моята душа ме утеши и ми каза: „Твоето сърце е върхът на мъдростта, а твоят ум е бездната на невежеството.
Давам ти две семена.Едното е Безсмъртието, другото е преобразяването.
Посей първото семе в сърцето си, а второто в ума си. За нула време ще откриеш, че ужасният им спор ще приключи с любяща прегръдка“.From:Шри Чинмой,Ти и аз сме Бог, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/yig