Бележка на редактора

Душата е съзнателният представител на Бог във всяко човешко същество. В тази книга осъзналият Бога Учител Шри Чинмой предлага просветляващи прозрения за душата, които ще вдъхновят всеки търсещ по неговия път към откриването на себе си.

Част I

Моята душа

О, Душа, аз съм твоето тяло. Днес съм на трийсет и шест години. Бих искал да уча от теб.

„Върши добро.”

О, Душа, аз съм твоят витал. На деветнайсет години съм. Искам да уча от теб.

„Бъди добър.”

О, Душа, аз съм твоят ум. На шейсет години съм. Имам нужда да уча от теб.

„Виждай добро.”

О, Душа, аз съм твоето сърце. На четири години съм. Моля те, кажи ми тайната.

„Остани добро.”

О, Душа, отново е твоето тяло. Какво правиш с безграничната си Любов?

„Аз разпростирам моята безгранична Любов към вечно разширяващи се хоризонти.”

О, Душа, отново е твоят витал. Какво правиш с безкрайния си Мир?

„Аз храня неизбродимите простори на Миналото, Настоящето и Бъдещето с моя безкраен Мир.”

О, Душа, отново е твоят ум. Какво правиш с твоята Визия за вечно надминаващото се Отвъдно?

„Аз свивам Златното Гнездо на моята Безкрайна Реалност с Визията си за вечно надминаващото се Отвъдно.”

О, Душа, още веднъж е твоето сърце. Кажи ми абсолютната си тайна, моля те.

„Аз живея за Всевишния и единствено за Всевишния. Това е моята Абсолютна Тайна.”

Част II — Въпроси и отговори за душата

Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много животи се завръща при Всевишния и става част от Него?

Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.

Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.

Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа — с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен потенциал — тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.

Въпрос: Защо Бог е вложил душата в тялото? Било ли е, за да накаже някои зле настроени души?

Шри Чинмой: Бог не изпрати душата в тялото, за да я накаже. Ние сме тези, които харесват невежеството повече от светлината. Когато казвам „ние”, имам предвид несъзнателното тяло, не душата. Това несъзнателно, нестремящо се физическо тяло е в тъмнина и харесва тъмнината. Ако обичаме невежеството и тъмнината повече, отколкото обичаме светлината, тогава естествено ще се караме и бием. Бог не е довел душите ни в света, за да ги унищожи или накаже. Когато душата влезе в тялото, бъдете сигурни, че Бог също влиза. Душата е съзнателна частица от Бог, Всемогъщия, Всеведущия и Вездесъщия. Ние определено можем да кажем, че тя е съзнателен представител на Бог. Тя има способността да общува с Най-Висшето, с Абсолюта, по всяко време, и има позволение от Най-Висшето да играе своята роля на земята.

Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.

Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.

Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.

Въпрос: Столът има душа. Ако нарежете стола на малки парчета дърво, тези късчета материя също ли ще имат свои души?

Шри Чинмой: Да, но трябва да знаете, че тези души практически няма да се развиват. В тези парчета ще има само малка искрица съзнание. Вярно, всичко и всеки има душа, но съзнанието на душата е въпрос на развитие.

Въпрос: Как да обясним душата на едно дете?

Шри Чинмой: Много се радвам да отговоря на този въпрос, защото само едно дете може спонтанно да зададе въпрос за душата. Душата е съзнателна частица от Бог. Тя е дошла директно от Бог, тя остава в самия Бог и ще се завърне при Бог. Душата е светлината, наречена съзнание. Едно дете не би разбрало термина „съзнание”, затова можете да му кажете, че душата е нещо, което отнася нашите мисли, нашите идеи, нашите послания при Бог. Душата е пратеникът, който отива при Бог и Му дава посланието ни. Тя разбира езика ни и в същото време разбира езика на Бог.

Всеки път, когато едно дете каже истината, всеки път, когато то извърши нещо добро, всеки път, когато ви зарадва, можете да му казвате, че душата е тази, която го моли да прави това.

Също така можете да кажете на детето, че истинският притежател или собственик на неговото тяло е душата. Така, както то си играе с играчка, така и душата играе с него. Детето знае, че може да прави каквото иска с играчката си и да остане незасегнато. Ако то иска да си играе с нея, може да си играе. Ако иска да я счупи, може да я счупи, и ако се умори да си играе с играчката си, може да я хвърли настрана. Същото се отнася и за душата: ако иска да остане в тялото и да си играе с него, тя може да го стори. Ако душата се умори да си играе с него, ако иска да се завърне при Бог, своя Баща, тя може да го направи.

Въпрос: Какво е душата и какво е психичното същество?

Шри Чинмой: Душата е директният представител на Всевишния, а психичното същество е съзнателният представител на душата. Душата присъства в сърцата на всички същества. Тя е във всеки обект, във всяко индивидуално творение, в минералното царство, в растителното, животинското и човешкото царство, докато психичното същество присъства само в човешките същества, които се стремят. Ако не се стремим, ако оставаме в света на желанието, ако съзнателно и преднамерено се търкаляме в удоволствията на невежеството и чувстваме, че това е единственият живот, тогава психичното същество ще липсва в нас. Сърцевината на божественото вдъхновение, стремеж и посветеност е мястото, където психичното същество се заражда и живее.

Психичното същество е това, което ни вдъхновява да постъпваме правилно и да се превърнем в самата Истина. Колкото по-нависоко се издигаме, колкото по-надълбоко се потапяме, толкова по-големи стават възможностите на нашия психичен растеж. Психичното същество е като невръстното дете в семейството. То расте заедно с нашия живот на стремеж. В началото на духовното си пътешествие може би само ще долавяме психичното същество. Но с духовното ни съзряване идва време, когато всъщност можем да го видим. То е много фино, много светло. Когато видим психичното същество, ние чувстваме, че то е божествено дете, обичано от Най-Висшия Абсолютен Всевишен, с което Вечният Отец си играе. Може да погледнем прекрасно дете и да почувстваме, че то е най-красивото дете на земята. Но когато съзрем психичното същество, нашето собствено вътрешно същество, виждаме, че то е безкрайно по-красиво от най-красивото дете на света. Не можем да сравним човешкото дете и психичното същество. Без значение колко красиво може да бъде детето, психичното същество е безкрайно по-красиво.

Въпрос: Може ли психичното същество да бъде увредено?

Шри Чинмой: Психичното същество не може да бъде увредено, то може само да бъде засенчено. Това, което е божествено, не може да бъде разрушено. То само е покрито от невежеството и облака на човешкото съмнение. Но като слънцето, което само временно е закрито от облаци, психичното същество отново се показва. Но ако душевно се молим, концентрираме се и медитираме, психичното същество не може да бъде засенчено.

Въпрос: Случват ли се значителни събития в света на душата? Там може ли да има напредък?

Шри Чинмой: Да, в света на душата има важни събития, но там няма проявление. Там може да има напредък, но не в смисъла на еволюция. Ако една душа общува с по-висша, по-просветлена душа, тогава естествено самото присъствие на по-висшата душа ще бъде голямо вдъхновение за нея. Ако в света на душата сте край духовен Учител, много велик духовен човек, тогава естествено вие ще спечелите от това.

Въпрос: Каква е разликата между дух и душа?

Шри Чинмой: На Запад значението на думата „дух” се различава от това в Индия. В Индия, когато използваме термина „дух”, имаме предвид Непроявеното, Абсолюта, неограничената Божественост, Космичния Аз, който не приема човешка инкарнация. На Запад терминът „дух” се използва във връзка с виталния свят, света на духовете. Когато един неудовлетворен човек почине, неговият дух се опитва от виталния свят да влезе в човешките същества — понякога за да ги накаже, понякога за да донесе послание от света на духовете. Така че тук, когато говорите за дух, много често имате предвид гладен, агресивен, неудовлетворен дух от витални свят, който си отмъщава на хората.

Душата живее във всекиго. Тя няма рождение и няма смърт; тя е безначална и безкрайна. Дух, свързан с виталния свят, е нещо деградирало и разрушително, докато душата е нещо блестящо и вечно прогресиращо. Когато усетим присъствието на един дух, вероятно ще почувстваме, че сме далеч от Бог. Можем да бъдем повлияни от окултните и тъмни сили. Но когато доловим присъствието на душата, ние чувстваме Дъха на Божественото. Душата в нас е част от Безкрайното, от Всевишния. Тя е нещо извънредно добро, духовно и божествено. Всяка душа е директният, съзнателен посланик на върховната Истина. Тя чувства Визията на Абсолюта и в същото време иска да преобрази Визията на Абсолюта в реалност. Душата няма да бъде удовлетворена, докато не е проявила безкрайната Истина тук на земята. Когато влезе в този свят, който е поле на проявлението, тя се развива съобразно възприемчивостта на отделното човешко същество. Накрая душата проявява върховната Истина, Мир, Блаженство и Сила тук на земята.

Въпрос: Каква е връзката между душата и по-висшите светове?

Шри Чинмой: Душата всъщност е превозно средство, което ни отнася в различни светове. Има седем по-висши свята и седем по-нисши. Когато живеем в съзнанието на душата, ние отиваме във по-висшите светове. За нещастие, повечето от нас не живеят в душата; ние живеем във витала или в грубото физическо. Ето защо страдаме. Ако можем да оставаме в душата по два часа на ден, тогава ще видим, че сме съвсем рзличен човек.

Въпрос: Бихте ли ми казали каква е връзката между душата и енергията?

Шри Чинмой: Енергията е нещо струящо: подобно на съзнанието, тя се простира навсякъде в безкрайния простор. Енергията е като необятната водна шир в океана. Тя е динамична течност в постоянно движение. Ако навлезете във вътрешния свят, ще видите, че енергията тече и е много динамична. Душата, от друга страна, може да приеме всяка форма, която пожелае. В един момент може да е по-малка от атом, а в следващия миг да бъде по-обширна от Необятното.

Енергията и душата трябва да вървят заедно. Ако няма божествена енергия в душата, тогава тя не може да прояви нищо. От друга страна, ако в съществото има енергия, но съзнанието на душата не е изведено напред, тогава осъзнаването няма да се случи. Така че двете са вътрешно свързани. За осъзнаването енергията се нуждае от душата; а за проявлението душата се нуждае от енергия.

Въпрос: Била ли е всяка душа разделена на мъжка и женска половина при сътворението? Всички души ли имат свои сродни души?

Шри Чинмой: Индийската философия и много други учения не вярват в сродните души, в теорията, че душата се е разделила на мъжка и женска половина по времето на сътворението. Какво научаваме от Бхагавад Гита, която е била написана за Господ Кришна, един от най-великите духовни Учители на Индия? Научаваме, че душата няма ни начало, ни край, и нямаме никакво указание, че душите са били разделени на мъжка и женска половина. Самата душа не е нито мъжка, нито женска, но ако тя започне човешкия стадий на земното си странстване с женско тяло, тогава продължава да приема женски тела във всяко от своите прераждания. По същия начин, ако тя започне човешкото си пътешествие с мъжко тяло, тогава продължава да приема мъжки тела. В животинския стадий душата може да се прероди и като мъжко, и като женско животно, докато само два или три пъти в духовната история душата е сменила пола си, след като веднъж е започнала да приема човешки прераждания.

Мъжка душа, душа, която е избрала да приема мъжки тела, може да има допълваща я женска душа и обратното. В този случай, едната душа допълва вътрешните и външни качества на другата. Допълващи се души се срещат предимно сред зрелите, развити души, а не сред обикновените. Съпрузите и съпругите могат да имат допълващи се души, и това също може да бъде вярно в случая с духовните личности, които приемат шакти като свой духовен партньор на много високо ниво на съзнание. А има и души, които или нямат допълващи души, или изобщо не се интересуват от такива.

Въпрос: Ще кажете ли нещо за обединението на две души?

Шри Чинмой: Обединението между два индивида може да се случи в по-висшите сфери на съзнание или в обикновения свят, когато се сключва брак. В обикновения брак, съпрузите съзнателно си внушават, че са едно. Но в божествения брак душите са обединени на най-висшето ниво на съзнание. При обединяването на душите, обаче, двете души може все още да не са убедили витала, физическото и ума на двата индивида, че те искат да израстват заедно. Така че когато божественото обединение, обединението на душите, е постигнато, то се разкрива със времето.

Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.

Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.