Аватари

Въпрос: По какво можем да разпознаем един Аватар?

Шри Чинмой: Веднъж Вивекананда отишъл в Източен Бенгал и там много ученици на различни Учители дошли при него с молба да посети Учителите им, за които те твърдели, че са Аватари. Те казвали: “Моля ви, елате и вижте моя Гуру. Той несъмнено е Аватар.” В следващия момент някой друг заявявал: “Моят Гуру е Аватар. Аз съм сигурен в това. Моля, елате да го видите.” Затова Вивекананда казал, че в Източен Бенгал Аватарите растат като гъби.

За съжаление, в западния свят думата „Аватар“ не е разбирана правилно. Простете за искреността ми, но може би ще са необходими много години или дори векове, за да се разбере понятието ‘Аватар’. Има думи, които са толкова значими и натоварени със смисъл, и в духовното съзнание са толкова трудни, че обикновен човек никога няма да ги разбере. „Аватар“ е една от тях, може би най-трудната дума. Вие знаете как да я напишете, но за да осъзнае най-висшата природа на Аватара, човек трябва да стане почти духовен светец.

Разликата между един йоги и един Аватар е като разликата между малко дете и зрял възрастен човек. Трябва да бъдем на много, много високо ниво на духовно съзнание, за да добием дори и малка представа за един Аватар. Шри Кришна е бил Аватар, но само пет човека са го разпознали. Шри Рамакришна е бил Аватар, а малцина са го признавали. Христос е бил Аватар, но много малко хора са го познавали. Ала дори и тези Аватари не са от един и същ ранг. Вие може да разпознаете човек, който е с един или няколко инча по-висок от вас. Вие може да разпознаете някой мъдрец, светец или йоги. Но един йоги е безкрайно по-издигнат от мъдреца или светеца. Йоги означава някой, който е съединен с най-висшето. Аватарът обаче е пряк потомък на Бог, преродена частица от Бог, която постоянно действа едновременно в най-висшето и в най-низшето. Йогите поддържат едно определено ниво и там работят. Ако слязат от това ниво, за да повдигнат човечеството, те не могат да действат правилно и понякога биват хванати там. Тогава те са загубени. Йогите поддържат определено ниво на съзнание, и когато другите достигнат до това ниво, те могат да им помагат. Що се отнася до Аватара, той може да остава с Най-Висшето и най-низшето едновременно, но когато действа на най-ниското ниво, не е засегнат от него.

Аватарът е човешко същество. Той говори, яде и се шегува. Но когато влезе в своето Най-Висше, той отива далеч по-високо от погледа ви. Ако някога успеете дори да зърнете висшите светове, до които Аватарът има свободен достъп, ще почувствате, че смисълът на целия ви живот ще бъде пълно предаване в нозете на вашия Учител. Дори и ако Учителят ви изрита или изхвърли от центъра си, вие ще му останете верни, защото сте получили от него нещо, което знаете, че не бихте могли да получите от никой друг на земята.

Когато има Аватар на земята, той въплъщава съзнанието на всички Аватари, които са идвали в света. Когато Шри Рамакришна бил на смъртното си легло и Вивекананда, неговият ученик, дори в последните му минути се усъмнил в него, той му казал: “Този, който е Рама, този който е Кришна, в една форма е Рамакришна.” На Изток е по-лесно да се вярва, че Рама е в мен, че Кришна е в мен, че Рамакришна е вътре в мен и че другите Аватари са вътре в мен. На Запад, за съжаление, ние познаваме само един Аватар - Христос. Ние или Го приемаме, или Го отхвърляме. Ако Го приемаме, то според църквата не може да има друг Учител за нас. Но ако Го отхвърляме, то може би ще се обърнем към друг духовен Учител.

Христос, Буда, Шри Кришна и всички велики духовни Учители идват от един и същ божествен Източник. Ако твърдим, че Христос е единственият Спасител, то веднага някой от учениците на Кришна ще заяви: “Не, Кришна е единственият Спасител.” И тук започва проблемът. Ние трябва да чувстваме, че Всевишният е единственият Спасител. Той е този, който е влязъл в образа, наричан от нас Христос. Той е влязъл в образа на Кришна, в Рамакришна, и т.н. По този начин всички ние отиваме към Всевишния. Най-високо е Всевишният. Също като нас, Кришна, Буда и всички Аватари са дошли от Него и всички ние трябва да се върнем при Него.

Въпрос: Как можем да направим разлика между Христос, Рамакришна и Бог, ако всички те са еднакви по съзнание?

Шри Чинмой: Не е необходимо да правим разлика. Те са идвали по различни времена, но всички са едно. Те всички са Божии деца в различни форми. В това прераждане вие имате име, а в предишното си прераждане сте имали някакво друго име. Дори в този живот вашата майка ви нарича с едно име, съпругът ви с друго, децата с трето, а може би и ние ви наричаме с различно име. Въпреки това вие сте един и същ човек. Духът е един, но формите са различни. Бог е Вселенският Дух, но Той приема различни форми. Христос е приел човешко тяло, човешка форма. Буда е приел, Шри Рамакришна е приел, Шри Кришна е приел, всеки е приел човешки образ. Когато душата влезе в тяло, тя трябва да прояви вътрешната божественост. Великите духовни Учители са я проявили, но вие още не сте го направили. Така че по дух всички сме едно, но по форма сме станали многообразни. По този начин може да се осъществи божествената игра.

Въпрос: Каква е разликата между съзнанието, което е постигнал Буда, и това, което Христос е постигнал?

Шри Чинмой: Простете ми, че казвам това, но знанието какво Исус Христос е постигнал или не е постигнал, въобще няма да ви помогне. Това, което има значение, е дали се опитвате да израснете в самия образ на Христос. Да знаете какво Христос е постигнал, какво Буда е постигнал, няма да ви бъде от полза. Ще ви помогне само стремежът да израснете в Христовото съзнание или в съзнанието на Буда. И ще дойде време, когато ще трябва да отидете дори отвъд това. Трябва да чувствате, че Бог е взел определена душа и я е довел на света във външна форма. Той нарекъл една от тях Христос, а друга – Буда. Бог е искал тези определени души да изиграят ролите на Христос и на Буда. Той иска ти да играеш ролята на някой друг.

Бог иска да играе във и чрез всеки човек по неповторим начин. Тези велики души са изиграли, да речем, ролите на божествени лъвове. Сега Бог иска ти да действаш като мъничко насекомо. Като лъвове те са изпълнили ролите си най-задоволително. Във вашия случай, ако Бог иска да бъдете насекомо и вие изиграете ролята на насекомо най- задоволително, Бог ще бъде много зарадван. Той няма да ви пита: “Защо не изигра ролята на лъв?” Той ви е помолил да изпълните ролята на насекомо и не очаква да направите нещо друго. Всяка душа трябва да изиграе собствената си роля. Христос, Буда, Шри Кришна - всички те са изпълнили успешно ролите си, защото са били съзнателни инструменти на Бог. Те все още играят ролите си на земята на вътрешен план. Сега ние, търсещите, трябва да изиграем своите роли. Ако не го направим, Бог ще остане неосъществен и непроявен.

В Индия някои духовни Учители са казвали на учениците си: “Не използвайте думите ‘безкрайност’, ‘безсмъртност’ и ‘вечност’. Просто мислете къде сте.“ Не се занимавайте със съзнанието на Христос или съзнанието на Буда. Гледайте собственото си съзнание. Стремите ли се? Ако се стремите, то Бог е много доволен от вас. По никакъв начин не се опитвам да обезкуража вас или някой друг. Но поради любопитството си вие искате да знаете някои неща, а те в крайна сметка ще застанат на пътя ви. Ако сега мислите за целта, която те са постигнали, вие напълно ще се изгубите.

В Индия много хора са полудели, само защото са мислили през цялото време за осъзнаването на Буда, осъзнаването на Кришна или осъзнаването на Рамакришна, вместо да започнат по истинския начин, с медитация. Мислейки постоянно за осъзнаването на Кришна или на Буда, те са убеждавали себе си, че са постигнали съзнанието на Кришна или на Буда. Когато сметнели, че са постигнали това съзнание, те полудявали. Има много хора в Бенгал, които са притежавали физическа сила, витална сила, умствена сила и просто са мислели през цялото време за Вивекананда, докато накрая не почувстват, че са друг Вивекананда. После, когато са били подлагани на изпитание или прверка, когато са били изправени лице в лице със света, те са откривали, че са най-незначимите същества.

В духовния живот винаги е по-добре да напредваме стъпка по стъпка. Когато отидете високо, много високо, вие ще можете да видите съзнанието на Буда и съзнанието на Христос. Но точно сега за вас е безполезно да мислите за тези неща. Това само ще ви обърка. Един маратон е дълъг 42 км. Ако при сигнала за старт бегачът мисли, че ще стигне до целта едва след 42 км, ще му прилошее. “Трябва да пробягам 42 км!” - ще си помисли той и ще се откаже. Не, докато тича, той трябва да мисли, че изминава половин миля, една миля и т.н. Ако смята, че трябва да постигне целта изведнъж, той ще се обезсърчи в мига, в който започне. Ще си каже, че това е невъзможно. Ако дете от детската градина мисли за своята магистърска степен, докато се учи на азбуката, то това е невъзможно. Ако възнамерява да получи магистърската си степен възможно най-скоро, то просто ще полудее. Но ако чувства, че сега е в детската градина, утре ще отиде на училище, после в колеж и т.н., ще има постоянно вдъхновение.

Въпрос: Всички души ли имат стотици или хиляди прераждания преди осъзнаване?

Шри Чинмой: Да, само Аватарите нямат толкова много прераждания. Но дори и сред духовните Учители има някои изключения. Погледнете Буда. Той е преминал през много прераждания в животински и в човешки живот. Но други духовни Учители не са преминавали през толкова животи. Те не са искали да се наслаждават на този свят толкова много пъти.

Въпрос: Когато Аватарът е в животинското си прераждане, ще знае ли той, че е Аватар?

Шри Чинмой: Частица от вътрешното съзнание на Аватара ще знае, но не и съзнателният му ум. Само когато умът получи малко светлина, той ще може да узнае, а за това е необходимо човешко прераждане. Докато не знаете нещо с ума си, вие не може да съзнавате това нещо. В животинското прераждане няма ум.

Връзката на Шри Чинмой с велики Учители

Въпрос: Какво ще стане, ако последователи на Христос, Буда или други велики извисени Учители медитират с Вас?

Шри Чинмой: Христос и Буда са духовни Учители от най-висок ранг. Аз също съм духовен Учител. Духовните Учители, ако наистина са духовни, са напълно едно. Те идват от едно семейство. Веднъж Шри Рамакришна казал на своя обичен ученик Вивекананда: “Този, който е Рама, този, който е Кришна, в една форма е Рамакришна.” Щом някой стане осъзната душа, той вече е частица от всеобщата Реалност. Учениците на Христос и на Буда, ако са истински ученици, няма да имат проблем да медитират с мен на открити медитации, защото аз не ги отнемам от Христовото съзнание, нито от съзнанието на Буда. Точно обратното, по силата на собственото ми божествено единство с Буда и Христос, аз мога да им помогна да стигнат до Възлюбения си.

Аз съм тук на земята като вестоносец. Казвам на твърдите католици и на привържениците на другите велики извисени духовни Учители, че те се нуждаят от секретаря, за да стигнат до директора. Ако искат среща с Учителя, слугата или секретарят трябва да им помогнат. Слугата е този, който ще отвори вратата, а секретарят ще запише срещата. Тези хора могат да ме възприемат като секретар или слуга. След като им помогна да стигнат до Учителя си, моята роля е завършена. Никога няма да смутя техния разговор. Също така, ако някой е много близък ученик на Христос или Буда, ако е имал най-дълбока връзка с тези Учители в предишен живот, той би могъл да отиде направо при тях. Ако сте много близки с шефа, то вие не се нуждаете от помощта на слугата. Но тези случаи са много, много редки.

Въпрос: По какво се различава Вашият път от този на Шри Рамакришна?

Шри Чинмой: Всички пътища накрая отвеждат до една и съща цел. И двата пътя – този на Шри Рамакришна и моят собствен път – са път на любовта, посветеността и предаването. Но има няколко леки различия. Шри Рамакришна казваше, че не трябва да четете никакви книги, казваше, че всичко ще дойде отвътре. Шри Рамакришна въобще не се интересуваше от ума. Той казваше: “Няма ум! Аз просто плача, плача!” Вярно е, че върховната Мъдрост, върховното Знание идва отвътре. Но тъй като Бог ни е дал ум, аз чувствам, че трябва да го използваме до известна степен, като четем вдъхновяващи и извисяващи книги, написани от истински духовни Учители. Но все пак умът е несъвършен и аз бих искал моите ученици да отиват отвъд ума. Пътят на Шри Рамакришна и моят път никога не биха си противоречили. Той е много велик духовен Учител и аз изпитвам най-голяма любов и възхищение към него. Написал съм пиеса, както и няколко статии за Шри Рамакришна. Преди няколко години, за стотната годишнина на Вивекананда, аз написах дванадесет статии за Свами Вивекананда и Шри Рамакришна.

Никога не съм казвал, че нашият път е по-издигнат от пътя на някой друг. Не, в никакъв случай. Но ако искате да знаете разликите, мога да отбележа някои малки разлики. Аз високо ценя любовта, посветеността и предаването на Шри Рамакришна. Но също така твърдя, че трябва да използваме ума до известна степен. Вивекананда, неговият любим ученик, използва ума, когато дойде на Запад. Вивекананда беше интелектуален гигант. Така че винаги има компромис. Шри Рамакришна не държеше на учението, едва можеше да напише собственото си име. Но той въплъщаваше най-висшата Истина.

Шри Рамакришна обожаваше Майка Кали, Божествената Майка. Той боготвореше Най-Висшето в женска форма. Той чувстваше Божествената Майка в своето най-високо съзнание. Но той не позволяваше на учениците си да общуват с жени. Казваше на мъжете ученици да отбягват жените. Той наистина смяташе, че това е най-доброто за учениците му. Повечето индийски Учители са искали от мъжете ученици въобще да не общуват с жени, както и са държали ученичките им да не общуват с мъже. Но в моята философия аз казвам, че и мъжете, и жените са деца на Бог, и че те трябва да вървят заедно. Едните допълват другите. Но няма принципна разлика между моя път и този на Шри Рамакришна. Има само малки различия.

Въпрос: Каква е разликата между вашия път и пътя на суфите?

Шри Чинмой: Светлината на суфите и пътят, който ние следваме, си приличат. Пътят на суфите е път на любов и нашият също е път на любов. Аз не съм познавач на суфизма, но мога да кажа за нашия път. В нашия път божественият влюбен се стреми да стане неразделно едно с всевишния Възлюбен. Но ще бъде грешка, ако кажем, че ние винаги оставаме божествен влюбен, а Възлюбеният винаги остава Възлюбен. Божественият влюбен и Възлюбеният Всевишен си играят на криеница и променят съответните си роли. Влюбеният плаче за Възлюбения и после се превръща във Възлюбения. Когато влюбеният плаче за Възлюбения и Възлюбеният го дари с усмивка, настъпва удовлетворението на влюбения. Той е осъществен. Нещо повече, когато Възлюбеният види, че влюбеният плаче за Него, за тяхното пълно единство, тогава и Той е удовлетворен и осъществен. Но този плач, който Той иска да види във влюбения, не е плачът на низшестоящия. Не, той е само чувството на вътрешно единство, изразено по друг начин. То може да бъде изразено чрез усмивка, но и чрез плач. Плачът и усмивката са като двете страни на една монета. Когато има плач от земното съзнание и усмивка от Небесното Съзнание, Бог Проявяващият и Бог Осъществяващият са цялостни.

Въпрос: Съзнателен ли сте за това, което се случва едновременно на всички нива?

Шри Чинмой: Мога да съм съзнателен за това, което едновременно се случва, но обикновено това не е необходимо. Въпреки това, аз винаги имам обща представа какво се случва на всички нива. Това е като къща. Ако се намирам в една стая, то аз съм съзнателен за всичко, което се случва там, но мога да имам обща представа за ставащото в другите стаи. Ако обаче работя на определено ниво, за да помогна на моите ученици, аз съм по-съзнателен за това, което се случва на този план.

Когато става въпрос за живота на моите ученици, има ли нещо, в което да не съм въвлечен? Ако един ученик страда заради поведението на друг ученик, накрая аз съм този, който страда. “ Аз не се намесвам”. Така твърдя, но в действителност аз съм този, който страда. Казвам: “Не ме безпокойте, не ме безпокойте,” но аз знам колко страдам, когато се случи нещо лошо. Моето страдание е наистина непоносимо, когато един ученик искрено страда.

Въпрос: Някои ученици живеят далеч от Вас. Какво е значението на тяхното идване, за да Ви видят и да бъдат във физическото Ви присъствие?

Шри Чинмой: Преди всичко, учениците, които идват отдалече, за да видят духовния Учител, постъпват божествено мъдро. Учителят е във физическо тяло и ученикът е във физическо тяло. През повечето време нашето физическо съзнание трябва да бъде убедено в това, което се случва. Във вътрешния свят ние изпитваме мир, светлина и блаженство, но когато отворим човешките си очи, земните си очи, не виждаме нищо. Тогава се чувстваме нещастни. Но ако можем да преживеем същата истина – същите мир, светлина и блаженство – с външните си сетива, ние получаваме безкрайна радост. Духовното и физическото трябва да вървят заедно, където това е възможно. Ако ученикът се намира на далечно разстояние, той трябва да си постави за цел да вижда Учителя си възможно най-често, защото физическото присъствие на Учителя помага за убеждаване на физическия ум на учениците. Иначе физическото въстава. После за съжаление се получава далеч от очите, далеч от сърцето. Ако ученикът твърдо е установил неразделното си единство с Учителя, само тогава е напълно различно. Но ако обстоятелствата позволяват на ученика да дойде при Учителя си, то той винаги трябва да идва.

Необходимостта тук е много проста. Притежателят на безкрайна светлина, мир и блаженство трябва да бъде видян с физически очи, ако това въобще е възможно. Ако се любуваме на картините на някой художник в музей, то ние изпитваме огромна радост, щом видим художника. Ако видим поета, чиито стихове дълго време са ни вълнували и възхищавали, ние получаваме допълнителна радост. Способността и притежателят на тази способност, творецът и творението – и двете ни носят радост. Ние сме извънредно щастливи, когато наблюдаваме творението на Бог – дърветата, реките, небето, планините, цялата красота на природата. Но каква е целта на нашето възхищение? В творението ние искаме да видим Бог Твореца, Притежателя и Източника на красотата, която виждаме около нас. Така че ученикът трябва да идва да види Учителя си, ако усеща в Учителя всички божествени качества. Когато се моли и медитира, той преживява тези способности и качества на Учителя вътрешно. Но ако вижда Учителя на физически план, лице в лице, той преживява тези качества и външно.

Това обаче не означава, че той трябва да бъде пред Учителя двадесет и четири часа. На физически план някои от учениците живеят близо до мен, докато други са надалеч. Тези, които живеят наблизо, несъмнено получават допълнителни благоприятни възможности, за да напредват. Ако човек може вътрешно и външно да стане близък до Учителя, той напредва най-бързо. Но на тези, които живеят далеч, им е провървяло донякъде, защото те не преминават през някои страдания, които търпят учениците наблизо. Ако аз се усмихна на някой ученик, а не на теб, веднага може да станеш жертва на завист. Точно сега, дори да погледна жена ти, ако нямаш чувство на единство, ти веднага ще си помислиш “Гуру широко се усмихна на жена ми, но не и на мен.” Тогава се изпълваш със завист. Ако си едно с нея, тогава разбира се ще чувстваш, че също си получил усмивка от мен. Ако си духовно развит, твоето единство ще ти даде пълно удовлетворение. Но ако си в Австралия, не можеш да видиш как се усмихвам на някой друг. Така че да бъдеш във физическото присъствие на Учителя може да бъде и неблагоприятно.

Друго предимство или полза от това да бъдете далеч от Учителя е, че вие вътрешно практикувате духовния живот и се опитвате да установите вътрешна връзка с него. После, когато го видите на физически план, ще имате златната възможност да убедите физическия си ум за това, което вече толкова силно чувствате вътрешно.

Христос и неговите ученици

Въпрос: Вие и учениците Ви вярвате ли в Божия Син така, както християните вярват?

Шри Чинмой: Определено вярваме в Исус.

Въпрос: Попитах дали вярвате в Исус Христос, защото евреите казват, че Спасителят все още не се е родил.

Шри Чинмой: Но аз съм индус и вярвам в Исус Христос така, както вярвам в Бог Кришна.

Въпрос: В каква форма вярвате в Исус Христос?

Шри Чинмой: Като Божи Син, носител на Истината, божествената Истина.

Въпрос: Аз вярвам, че има само един Спасител и той е Исус Христос. Така че как Вие се вмествате в тази картина?

Шри Чинмой: Добре, Вашият Спасител е много велик човек. Тъй като той е толкова велик, естествено е да има няколко слуги. Нека кажем, че аз съм негов слуга. Вие не знаете къде живее този велик човек, нито пък как може да стигнете до него, докато аз знам. Въпреки че съм само негов слуга, аз знам къде живее Учителят, къде се намира и какво прави, и мога да ви заведа да го видите. Не можете да го видите без моята помощ или помощта на някой друг от неговите слуги.

Мислите ли, че може просто да почукате на вратата и самият Учител ще дойде и ще ви отвори? Не, Учителят няма да отвори вратата, освен ако имате много, много силна вътрешна връзка с него. И аз ще съм този, който ще дойде на вратата. Ще ви погледна и ако не съм доволен от вашата искреност или стремеж, то ще знам, че той няма да иска да се види с вас. Но ако удовлетворите слугата, аз ще отида и ще кажа на шефа, че някой приятен човек иска да го види. Тъй като аз съм доволен от вас, той естествено ще каже: “Добре, нека видя този човек, за когото говориш.” Така че аз ще ви заведа при него и с това моята роля ще е завършила.

Ами ако важният господин, който е Христос, ви се скара тогава? Когато ви отведа при него, той може да ви каже: “Глупак такъв! Преди две хиляди години аз имах едно име и една форма. Нима мислиш, че завинаги ще продължа със същото име и форма? Преди две хиляди години аз дойдох в едно тяло, с едно съзнание. Смяташ ли, че не мога да се променям?

Ти постоянно променяш тялото си, променяш апартамента си на няколко години. Ти трябва да се променяш. Нима аз нямам право на промяна? Ще оставам ли две хиляди години със същата форма, същото тяло, същото име, същите дрехи, същото съзнание? Аз би трябвало и е необходимо да се променям. Да правя това означава да напредвам. Аз съм сменил тялото си, сменил съм името си. Твоята душа знае, че човекът, когото ти наричаш мой слуга, ме представлява на земята. Името може да е различно, формата може да е различна, съзнанието може да е различно, но Източникът е един и същ и способностите са едни и същи. Той представлява на земята моята истинска реалност. Така че защо е необходимо да си усложняваш работата, като ме търсиш в Небесата, когато лесно можеш да се обърнеш към моя брат, който е на земята, и в него да ме откриеш?“

Въпрос: Какво е личното Ви мнение за Исус Христос? Смятате ли, че той е постигнал нещо?

Шри Чинмой: Определено. Моето лично мнение за Исус Христос е, че той е Божи Син. Ако вие смятате, че той не е постигнал нищо, за съжаление, аз не мога да се съглася с вас. По силата на моето собствено осъзнаване аз знам, че той е истински Син на Бог и истински Спасител на света. Той бе осъзнал Бог и бе напълно просветлен. Той имаше сърце, изпълнено със състрадание, сърцето му беше поток от състрадание. Той беше, е и винаги ще бъде Спасител за човечеството.

Но ако някой каже, че той е Спасителят, единственият Спасител, и че Кришна, Буда и другите не са спасители, за съжаление няма да мога да споделя вашето мнение, защото познавам тези велики Учители толкова добре, колкото познавам Христос. Ако кажем, че Христос е единственият избран Син, то ние ограничаваме Бог. Тези други Учители наистина са съществували. Те всички са Божии избрани деца от най-високо ниво. Те са братя, а Бог, Всевишният, е техният Баща. Как са избрани тези Учители? Те са избрани, защото са жертвали своите желания: приели са само живота на стремеж – божествен стремеж и вътрешен плач.

Постижението на Исус Христос е извънредно. Никой духовно търсещ Истината не може да отрече това. Когато един искрен търсещ влезе в сферата на духовността, която е истинската реалност, той веднага вижда колко велик, колко възвишен, колко извисен, колко далеч отвъд неговото въображение е Тронът на Исус Христос. Аз споделям това по силата на собствения ми вътрешен опит и осъзнаване.

Въпрос: Беше ли Исус Христос Аватар?

Шри Чинмой: Аватар означава пряк представител на Бог – Бог в човешка форма. Въпрос на лична преценка е дали Христос беше аватар. Аз мога само да кажа нещо по силата на собственото ми осъзнаване, а по силата на вашето собствено осъзнаване вие може да кажете нещо друго. Според собственото ми осъзнаване бих искал да кажа, че той беше, е и винаги ще бъде Аватар. Ако другите искат да оспорят това, те са напълно свободни да го направят. Това е мое лично осъзнаване.

Аватарът е пряк представител на Най-Висшия Абсолют, който въплъщава едновременно Божието Прозрение и Реалност. Христос въплъти Прозрението и прояви Реалността едновременно. Той не само въплъти, но все още въплъщава и завинаги ще въплъщава Божието Прозрение и Реалност, заедно с Кришна, Буда, Рамакришна и други. Те всички са дошли от един корен, само че са с различни имена. В този момент може да го наричаме “Кришна”, защото ни харесва образът на Кришна. В следващия момент, може да ни хареса образът на Буда, така че ще го наречем Буда. В друг момент може да го наречем Христос. Но те са едно завинаги - Христос, Буда, Кришна, Рамакришна и другите Аватари.

Въпрос: Бих искал да разбера разликата между Космическото съзнание и Христовото съзнание.

Шри Чинмой: Христовото съзнание и Космическото съзнание вървят заедно. Космическото съзнание е като къща. Щом е къща, се предполага, че някой трябва да живее там. Кой живее там? Христовото съзнание. Но също така, в божествената игра, играчите сменят ролите си. Христовото съзнание става залата, тъй като този, който е осъзнал Най-Висшето, става неотделима част от Най-Висшето, а Космическото съзнание става обитател на залата.

Христовото съзнание и Космическото съзнание са едно. Понякога Христос е в къщата и живее в Космическото съзнание. Друг път е вярно обратното. Христос въплъщава Космическото съзнание. Веднъж някой е къщата, а в следващия момент е жител на къщата.

По силата на най-високото си съзнание, по силата на неразделното си единство с неговия вечен Баща, Христос каза: “Аз и моят Баща сме едно.” Как би могъл да каже това? Ние винаги казваме, че Бог е нашият Баща, но за повечето от нас това е само някаква неясна идея. Ние сме чули това от родителите си или сме го прочели в книгите. Но за Христос това е реалност, жива реалност.

Въпрос: Защо Христос не е дал осъзнаване на някой от учениците си?

Шри Чинмой: Ако някой от учениците му е бил готов, Христос пръв би му дал осъзнаване, защото тогава той би могъл да поеме някои от отговорностите на Христос. На физически план, когато имате нещо, вие може да не го давате на другите, защото не искате те да имат същата слава. Вие сте несигурни. Но на духовен план не е така. На духовен план, ако получа нещо, аз го давам с най-голяма готовност. Зная, че ако дам, получаващият ще може да работи за Всевишния много успешно. Само че в духовния свят не е възможно да дадеш, ако някой не е готов да приеме.

Възможно най-тежкото проклятие е да станеш Гуру. Страданието, през което един истински Гуру преминава, ставайки едно със своите ученици, е същинско мъчение. Теорията на Рамакришна е била да остане завинаги търсещ, дете. Станете ли Гуру, трябва да се научите да пиете във всеки един момент отрова и нищо друго. Разбира се, във вътрешния живот вие може да пиете нектар, но във външния живот трябва да пиете отрова. Христос пръв би дал осъзнаване на своите ученици, но кой е бил готов да го приеме? Един ученик го предал, друг се отрекъл от него, трети се усъмнил в него. Какво ли не са му причинили учениците. Някои от тях не са имали възможност, иначе и те биха сторили някои небожествени неща. Такава е съдбата на всички духовни Учители.

Въпрос: Все пак не е ли дал той нещо по-особено на Петър?

Шри Чинмой: Той е имал особено отношение към Петър. Направил го е глава на църквата, защото е трябвало да има водач. И водачът може би е получил малко повече. Но що се отнася до осъзнаване, той не би могъл да го даде. Не е могъл да го даде, защото учениците му не са били достатъчно възприемчиви.

Въпрос: Юда толкова лош ли е бил или просто глупав? Понякога, когато чета за него, ми става жал, че е обвиняван по такъв начин.

Шри Чинмой: По два начина може да се гледа на този случай. Единият е да кажем, че Юда е бил много лош, че всичко е станало заради него, че поради дяволската природа на Юда Христос е бил разпнат. Другият начин е да приемем, че Юда е бил инструмент на Божията Воля. Тогава ще кажем, че ако Бог не е искал Синът му да бъде разпнат, то нищо нямаше да се случи на Исус. Той е искал Исус да бъде разпнат и затова е използвал Юда като Свой инструмент, за да се изпълни това.

От най-висока гледна точка, за еволюцията на света понякога е необходимо да се извърши жертвоприношение на физически план. Синът ви може да не ви слуша, когато му казвате да постъпи правилно. Но ако се разболеете, той ще ви послуша. Допускайки Христос да направи върховна жертва, Бог е ускорил напредъка на човечеството. Ако човечеството беше послушало Христос, то нямаше да е нужно той да бъде разпнат.

Но трябва да знаем, че враждебните сили също са изиграли своята роля. От една страна, разпъването на Христос е огромна загуба за света. Ако беше останал още няколко години, той би могъл да прояви повече от Божията Светлина и това щеше да бъде от голяма полза за духовната еволюция на света. Но от гледна точка на Божието Вечно Време, това е част от Космическата Игра. Така че въпросът е много сложен и всеки човек трябва да го разглежда според собственото си ниво на развитие.

Въпрос: Великият католически мистик Майстер Екхарт веднъж е казал: “Аз и моят Баща сме едно в моите дела.” Тогава католическата църква заплашила да го изгори на клада. За Църквата това било богохулство. Когато някой постигне себеосъзнаване, до каква степен има той право наистина да заяви: “Аз и моят Баща сме едно”?

Шри Чинмой: Това, което наричаме себеосъзнаване, има различни нива. Има хора, които са осъзнали Бог на витален план. Други са Го осъзнали на физически, на умствен или на интуитивен план. Някои са Го осъзнали на супраментален план, което е отвъд свръх-ума и далеч отвъд умствения план. Но най-великите йоги са осъзнали Бог на всички нива – от най-висшите до най-низшите нива на съзнание. Те винаги действат от Божественото Съзнание, от Божието Съзнание. Тъй като действат от Божественото Съзнание и са напълно едно с Божията Космическа Игра, те имат пълното право да кажат, че са едно с Бог. Лично рождено право на всяка душа е да бъде изцяло едно с Бог.

Христос е бил абсолютно прав, когато е казал: “Аз и моят Баща сме едно.” Шри Рамакришна, който обожавал Майка Кали, в късните си години се отъждествявал до такава степен с нея, че неговата спътница Сарада Деви се обръщала към него с името Кали, а учениците му също казвали, че той и Кали са едно. В ранните си години на медитация Рамакришна често се молел с жар на Кали. Но когато постигнал цялостно осъзнаване на всички нива, той станал напълно, съзнателно едно с Кали. Неговите ученици и спътницата му видели и почувствали, че той не бил човешко същество, а самата Богиня Кали. Кали е богиня, и то Върховна Богиня. Затова, когато човек постигне Бог на всички нива на съзнание и може да действа от Божието Върховно Съзнание, той със сигурност може да каже, че с Бог са едно. Но само по силата на личното си напълно съзнателно отъждествяване с Бог, с Божественото, с Всевишния, човек може да заяви, че той и Бог са едно.

Въпрос: Какво е било преобладаващото качество на Христос?

Шри Чинмой: Шри Чинмой: Сега е невъзможно за човешко същество да изнесе всичките си божествени качества на преден план, те не му се подчиняват. Но при великите духовни Учители всички качества са налице и те могат да ги изведат на преден план във всеки един момент. Ако искат да покажат състрадание, те ще покажат състрадание. Ако искат да проявят светлина, мир и блаженство, те имат и тези качества на свое разположение.

Така че не можем да определим едно преобладаващо качество. Търсещият трябва да почувства кое качество, кой аспект го вдъхновява най-много. Ако харесва аспекта на състраданието, той ще се моли на Исус да му покаже своето Състрадание. Ако търсещият се нуждае от смирение, например, той ще се моли на Исус да му даде смирение. Но не можем да кажем, че това са неговите преобладаващи черти. Като духовен Учител Христос е въплъщавал всички божествени качества: смирение, чистота, състрадание и т.н. Но също така, по силата на единството си със своя Баща, той е въплъщавал божествената власт. Ако искат да го критикуват, хората могат да кажат, че той е бил горд. Така обикновените хора разбират неговата божествена власт. Но божествената власт на Христос не е била самовластие. Съвсем не. Неговата власт е произтичала от единството му с наистина Най-Висшето.

Въпрос: Какъв е смисълът на следното изречение от Библията: “Благословени са онези, които са повярвали, без да са видели” ?

Шри Чинмой: Това, което е казал Христос, е от изключителна важност. Хората, които вярват едва след като са видели с очите си, ядат плода само наполовина. Ако искаш да обследваш Истината, за да видиш дали тя има опашка или нос, ще я загубиш. Истината е въпрос на отъждествяване. Това е твърдението на Христос за вярата и съмнението. Благословени са онези, които имат вяра, без да изискват непрекъснато доказателства.

Въпрос: Каква е ставало с Христос в периода от неговия живот, за който не е разказано в Библията?

Шри Чинмой: Христос е отишъл в Индия и е получил уроци от индийски учители, но не е приел гуру. Неговият гуру е бил Йоан Кръстител. Той е бил кръстен и иницииран от него. По времето, когато баща му умира, е бил в Кашмир. Той се върнал в Палестина. Дори сега в Индия има някои талисмани, които той е използвал.

Въпрос: Казано е, че през този период божественият Аватар на Христос отново ще се появи. Имате ли някакви виждания, произтичащи от собственото ви свръхсъзнание, които могат да ни разяснят този въпрос?

Шри Чинмой: Това е въпрос на вътрешна вяра. Истинският Христос се ражда всеки ден в нашето съзнание. Истинският Христос е безсмъртният Христос, а не този, който е живял тридесет и три години – не човешкият, а божественият Христос. Човекът Христос – синът на дърводелеца – е живял на земята тридесет и три години, а божественият Христос, който е осъзнал Бог, който е станал едно с Бог, който е представлявал и все още представлява Бог на земята, е все така жив и в същото време се ражда всеки ден в човешките сърца.

Въпрос: Има ли разлика между учението на Исус и учението на Йога?

Шри Чинмой: По същество няма разлика. Христос е осъзнал Бог и е предложил Бог на човечеството. В Йога крайната цел също е да осъзнаем Бог и да Го предложим на човечеството.

В Йога имаме четири пътя. Първите три наричаме основни, има и още един, който е клон, но също е много мощен. Трите основни пътя са пътят на Карма Йога или безкористното действие, пътят на Бхакти Йога или любов, посветеност и предаване, и пътят на Джнана Йога или мъдростта. В Джнана Йога има един значителен клон, който наричаме Раджа Йога, Йогата на мистицизма. Всички тези четири пътища ни отвеждат до предначертаната Цел.

Тъй като учението на Христос се основава на любов и състрадание, то би могло да попадне в категорията на Бхакти Йога. Но трябва също така да знаем, че самата любов е мъдрост. Погрешно е да казваме, че любовта е едно нещо, а мъдростта е друго. Този, който обича Бог, притежава най-великата мъдрост. Любовта и мъдростта не могат да бъдат разделени. Освен това, любовта и служенето не могат да бъдат разделени. Ако обичам някого, аз ще му служа непрестанно. Самата функция на моя живот, истинската цел на моя живот е да служа на този човек. Така че любовта е служене и любовта е мъдрост. Но когато искаме да правим разлика между тези пътища, казваме, че единият е любов, другият е мъдрост, а третият е служене и т.н.

И така, да се върна на въпроса ви: в крайна сметка няма разлика в ученията. Но дори и за един предмет всеки учител има различен начин на тълкуване и подчертаване на истината. Ако двама учители преподават един и същ предмет, те ще го тълкуват по два различни начина. Но по време на изпита ще има само един изпит. Основното учение на Исус Христос и основното учение на нашата Йога е съзнателно единство с Бог. Христос е казал: “Аз и моят Баща сме едно.” Ние индийците казваме: “Аз съм Брахман.” Брахман е абсолютната Трансцендентална Реалност и Истина. Христос е извършил четиридесет и четири чудеса и е произнесъл най-плодотворната и душевна проповед. Но той е станал сърцето, главата и живия дъх на човечеството не поради своите чудеса, а защото е казал едно нещо: “ Отче, нека бъде Твоята Воля!” Светът го е приел и го съхранява, цени и боготвори заради тези негови думи: “Отче, да бъде Твоята Воля.”

Духовните Учители се стараят да се приспособят към обстоятелствата, към пробуждащото се съзнание на всеки човек. Някои намират за по-лесно да следват пътя на любовта, други – пътя на мъдростта. За трети е по-лесно да следват пътя на служенето. Но Целта, вечната Цел, остава една и съща. Тези, които следват традиционните индийски пътища на Йога, и тези, които следват християнството, пътя на Исус Христос, накрая ще стигнат до една и съща Цел. Целта винаги е една, но пътищата може да са много.

Шри Рамакришна и Свами Вивекананда

Въпрос: Кой е бил Рамакришна?

Шри Чинмой: Рамакришна е дете на Майка Кали, дете на Божествената Майка, която е състрадание и любов. Първо той е дошъл при Майка Кали, космическата Майка, после е станал Самата Майка.

Въпрос: Една освободена душа има известна светлина. И ако, за да удовлетвори Всевишния, тя влезе в света, съществува ли все още опасност от падане?

Шри Чинмой: Определено, определено.

Въпрос: Значи ако чувства, че иска да осъществи Всевишния, като отиде в света, като проявява, то има опасност да загуби светлината?

Шри Чинмой: Определено. Шри Рамакришна е довел друга душа, също толкова силна, колкото и душата на Вивекананда, от съвсем същото ниво, но той никога не видял този човек на земята. Такъв велик духовен Учител е довел две освободени души – Вивекананда и още една. Но другата се е загубила. Невежеството я е покрило и тя никога не е отишла при своя учител. Невежеството е обгърнало тази освободена душа до такава степен, че Рамакришна не можал да я открие.

Въпрос: Искате ли Вашите ученици да рискуват да имат подобно преживяване?

Шри Чинмой: Преди всичко, дали имам освободени души сред моите ученици? Бих искал учениците ми да медитират тук и после да отиват да работят по божествен начин. Стреми се и проявявай. Двете вървят заедно. Докато проявявате, вие се стремите. Проявлението само по себе си е форма на стремеж. Не може да разделяте проявлението от стремежа. Докато проявявате нещо, вие се стремите към повече знание, повече светлина, повече мъдрост.

Въпрос: Ако Рамакришна е искал да свали долу една душа, защо не е довел втората по-близо до себе си, така че да бъде под негово влияние?

Шри Чинмой: Шри Рамакришна не е останал дълго на земята. Било му е дадено ограничено време. Ако беше останал на земята още осем години, той би могъл да развие още някого до калибъра на Вивекананда, ако е искал. Но той е знаел колко време има. Дори тези, които са дошли при него, са го направили едва към края на живота му. Те са имали само шест или седем години, за да медитират с него, преди да си замине. Дори най-близките му ученици, тези от тесния кръг, са били с него за много кратко време.

Въпрос: Когато тази загубена душа е слязла първа долу, нима той не е могъл да я доведе по-близо до себе си, така че тя да е в неговия кръг?

Шри Чинмой: Само че когато самият той е слязъл, все още е трябвало да осъзнае Бог. Имал е да обърне още няколко страници. Аз бях осъзнат в предишното си прераждане. Въпреки това трябваше да работя дълги години, за да си припомня книгата, особено през първите три или четири години. Двадесет години ми отне да си припомня напълно тази книга за Осъзнаването на Бог. Това отнема много години. Рамакришна е бил освободена душа в предишното си прераждане. Но са му потрябвали много години, за да осъзнае Майка Кали. Той не е осъзнал Кали отведнъж. Но след като е осъзнал Бог, после в другите две форми – исляма и християнството – той отново е осъзнал Бог много лесно.

Що се отнася обаче до това да намериш някого за проявление на земята, това е наистина трудно. Да се сдобиеш с такъв като Вивекананда е изключително трудно. Ако Вивекананда не беше отишъл на запад, кой щеше да прояви Рамакришна? Никой! Самото осъзнаване е толкова трудно, но Рамакришна го е постигнал. Той е бил тялото, но за проявлението ние също така се нуждаем от ръце и от крака. Това е като едно дърво – само ствол не е достатъчен. Необходими са и клоните. Ако няма клони, никой не би го нарекъл дърво.

Въпрос: Защо Рамакришна не е прибрал изключителните души, които е довел, в семейства, където би могъл да ги наблюдава?

Шри Чинмой: Той е бил убеден, че ще ги намери. Рамакришна бил много строг, като приемал ученици. Обикновено първо се вглеждал на окултен план, после в ръката и челото, и накрая гледал в очите им. Той приемал ученици само след като ги е проверил по много начини. Не се задоволявал само с това да види душите им. Аз се карам на моите ученици, когато се отдават на невежеството, но не ги обиждам на обществени места. Рамакришна често е обиждал хора публично.

Въпрос: Нима божествената Милост не би събрала поне двете души?

Шри Чинмой: Божествената Милост може всичко. Невежеството обаче също е много силно. Божествената Милост е всемогъща, но ако човек съзнателно харесва невежеството, Милостта не принуждава никого. Пушенето е много вредно. Да предположим, че някой съзнателно иска да попуши няколко дни. Той казва, че след определено време ще се откаже от цигарите. Но той не знае какво може да се случи през този период. Това време може да е утре или след двадесет години. И през тези двадесет години всичките му божествени възможности може да бъдат загубени. В Индия има много хора, които смятат, че духовността не е за тях в този момент. Те казват: “Нека първо се насладим на света. След като сме живели дълъг живот, ще започнем да медитираме.” Но те може да си отидат много преди да станат готови да медитират. Така невежеството ни сграбчва. Тогава Милостта просто казва: “Добре. Ако той толкова държи на невежеството, нека му се наслади.”

Въпрос: Католик съм и бих искал да знам как ще докажете, че смъртта не е краят на живота ни?

Шри Чинмой: Вие виждате във възкресението на Христос, че смъртта не е краят. Също и в Индия много духовни Учители са доказали на близките си, че смъртта не е краят. Те са се явявали пред тях в жива безплътна форма. Ще ви дам един прост пример. Имало е един духовен Учител в Индия, наречен Шри Рамакришна. Когато напуснал тялото си, жена му останала вдовица. В Индия, когато съпругът умре, жената трябва да свали гривните и накитите си. Докато съпругата на Шри Рамакришна правела това, съпругът й се появил пред нея съвсем жив и ѝ казал: “Какво правиш? Не трябва да сваляш гривните и накитите си. Точно обратното, отсега нататък трябва да носиш всички златни гривни и украшения. Сега аз станах безсмъртен. Затова ти трябва да носиш нещо по-красиво, по-значимо и ползотворно.” Има много такива примери, само че те не са записани.

Въпрос: Веднъж Вие ни казахте, че имало един човек, който в последния момент не успял да осъзнае Бог, защото неговият гуру не му помогнал да преодолее съмнението си. Ако гуруто му беше достатъчно силен, щеше ли той да помогне на този човек?

Шри Чинмой: Гуруто е бил достатъчно силен. Той е бил жив по това време, но за съжаление човекът се бил скарал с него. Гуруто се ядосал и затова не му помогнал. Но той е можел да го направи. Ако търсещият не се бил скарал със своя гуру, той определено е щял да осъзнае Бог.

Шри Рамакришна дал всичко на Вивекананда, но след като Учителят му напуснал тялото, Вивекананда много пъти искал да отиде при Пахари Баба за по-нататъшна инициация. Рамакришна, великият Аватар, го бил инициирал и му бил дал всичко, а после Вивекананда пожелал да отиде при Пахари Баба за по-нататъшна инициация. Ето как съмнението може да връхлети дори такъв велик търсещ като Вивекананда. След смъртта на Шри Рамакришна, Вивекананда ходил петнадесет или шестнадесет пъти при Пахари Баба, докато решавал дали да приеме инициация от него. Накрая Рамакришна му се явил с тъжно лице и му казал: “Не отивай, не отивай.”

Учениците на Вивекананда ще кажат, че той е имал голямо сърце и е искал да работи за човечеството, но се нуждаел от по-добро здраве. Ето защо той пожела да отиде при окултист като Пахари Баба. Но истинските търсещи просто ще кажат, че ако Рамакришна е искал той да работи на земята за земното съзнание, нима нямаше да го излекува от болестта му? За духовна личност не е никак трудно да излекува такава болест, ако пожелае. Времето на Вивекананда било дошло, той бил изиграл ролята си.

Кришна е бил велик Аватар. Но стрела на ловец го пронизала и го убила. А колко много оръжия използвали Кауравите в битката на Курукшетра, опитвайки се да убият Кришна. Той сразявал всички със своя Сударшана, златния си диск. Но Кришна е знаел, че е изиграл ролята си. Когато ролята му приключила, той позволил на стрелата на ловеца да го убие.

Вивекананда също е бил духовен герой. Той изпълнил ролята си, но неговият витал искал да остане на земята, затова ходел при Пахари Баба, дори когато Сарада Деви била още жива. Дори Вивекананда се измъчвал от тежки съмнения. В последния момент, когато Рамакришна напускал тялото, Вивекананда все още се съмнявал в него. Тогава Рамакришна трябвало да каже: “Този, който е Рама, този, който е Кришна, в една форма е Рамакришна”. В този момент, както и в много други случаи, Рамакришна дал на Вивекананда много висши преживявания. Той получил всичко от Рамакришна. Когато посветеността на Вивекананда излизала на преден план, той казвал, че от една песъчинка Шри Рамакришна би могъл да направи хиляди Вивекананди. Ако беше запазил тази вяра, той никога не би отишъл при Пахари Баба, който е бил безкрайно по-ниско от Рамакришна. Но ето какво може да направи съмнението. То може да сграбчи дори герой като Вивекананда. Съмнението има силата да превърне лъва в домашна котка.

Въпрос: Забелязвате ли резултатите от работата, която Вивекананда е извършил в Америка?

Шри Чинмой: Великите души, освободените души, осъзнатите души, спасителите на света, идват на този свят за преобразяването на света, ала това всъщност е напразно. Те идват тук, но едва ли могат да постигнат нещо. Именно Вивекананда е този, който е донесъл индийската духовност на Запад. Това е продължило, но щеше да продължи повече, ако не бяха дошли на Запад толкова много учители по хатха йога. От една страна, може да кажете, че западните хора, тъй като не бяха много духовни, постъпиха правилно, започвайки с хатха йога, която е като детска градина. Има голяма разлика между упражненията на хатха йога и обикновените физически упражнения и практикуването на хатха йога има големи преимущества. Но от друга страна, ако бяха започнали с йога на концентрация и медитация от самото начало, както правят индийците, те щяха да напредват далеч по-бързо. Има много ашрами в Индия, където въобще не практикуват хатха йога. Там не отдават голямо значение на хатха йога. По същия начин биха могли да започват с истинска медитация и в Америка.

Голям брой свамита обаче дойдоха тук след Вивекананда и започнаха да преподават хатха йога. Те пренебрегваха медитацията и вътрешния живот, така че западняците свързват Йога само с физически упражнения. Хатха йога тук попречи на Веданта движението на Вивекананда. Но имаше хора в Америка, които се интересуваха от по-дълбоката духовност. Тогава учителите по хатха йога, които може би никога не бяха медитирали в Индия, станаха хитри. Те прибавиха медитация към собствените си учения, за да могат да запазят поне няколко ученика.

Но що се отнася до медитацията, аз бих искал да кажа, че много от собствените ми ученици са медитирали повече и по-искрено, отколкото някои от тези свамита са правили това в Индия. Те може да са прекарали там тридесет, четиридесет или дори петдесет години, но през тези четиридесет или петдесет години не са медитирали сериозно дори един месец. Някои от тези учители въобще не са имали духовен Учител, докато други са били при някоя духовна личност за много кратко време. Тогава те са дошли на Запад и са се възползвали от името на Учителя си. Заявявали са: “Еди кой-си беше мой Учител.” Но някои от тези така наречени ученици дори не са живели в ашрама на Учителя си. Или може да са прекарали в ашрам един ден или месец. Когато Учителите са били живи, може би тези свамита са били техните най-слаби ученици. Учителите може дори никога да не са знаели, че тези ученици са били при тях. Но тези така наречени ученици са станали самозвани „избрани инструменти“ на Учителите си на Запад.

Буда

Въпрос: Виждам, че носите жълто, а това по някакъв начин обозначава учението на Гаутама Буда. Той казвал, че душата се връща веднага с ново прераждане.

Шри Чинмой: Не, Гаутама Буда не се е интересувал от прераждането. Според неговата философия щом влезеш в Нирвана, цикълът на преражданията е завършил. Когато влезете в Нирвана, вие не се интересувате от прераждането. Господ Буда не е отдавал значение на преражданията. Просто е казвал, че щом влезеш в Нирвана, ролята ти е приключила. Но други духовни Учители наистина искат да слязат в света отново, за да служат на човечеството.

Въпрос: Какви са Вашите виждания за прераждането?

Шри Чинмой: Прераждането е необходимо за обикновените човешки същества, но не и за осъзналите Бог души. Ако обаче Волята на Всевишния е да се преродя отново, то аз ще трябва да сляза долу. Иначе душа, която е осъзнала Бог, може да остане завинаги в най-висшето Блаженство. Но това също е най-висше Блаженство: да служиш на Всевишния и на човечеството. Буда не се е интересувал от такова служене. Той е съветвал своите последователи да останат в Нирвана. Вече има стотици души, които са влезли в Нирвана и никога вече няма да слязат долу. Те чувстват, че светът им е дал предостатъчно лоши преживявания. Те са повече от удовлетворени от тях и не искат да се завръщат. Така че тези, които следват строгия път на Господ Буда и постигнат Най-висшата си Цел, не са за прераждането. Те няма да се завърнат в света и няма да приемат повече страдание от него.

Буда е искал да остане завинаги в съвършено Блаженство. Той не се е занимавал с преобразяване на физическата природа. Чувствал е, че веднъж щом избягате от цикъла на човешкото страдание, трябва да останете в Блаженство. Но индуската философия казва, че трябва да работите, за да преобразите страданията на човечеството. Буда е имал сърце по-голямо от вселената. Той е плачел за края на човешкото страдание, но неговата мъдрост го е повела по друг път. Ако следвате този път, вие няма да се върнете в света, когато постигнете освобождение.

Има друга Нирвана, по-висша от Нирваната, която Буда е осъзнал. В последните си години Буда веднъж казал, че не иска да има най-висшата Нирвана, докато всички човешки същества не бъдат освободени. Но после влязъл в своята Нирвана и не се завърнал на земята.

Според великите индийски Учители, Буда е бил най-съвършеният човек, който Майката Земя е имала. Рамакришна и Вивекананда и много други са казвали, че Буда е бил най-съвършеният човек на земята.

Въпрос: Каква роля играе душата във философията на Буда?

Шри Чинмой: Буда не е употребявал думата „душа“, а е казвал, че има вътрешно същество, вътрешно съществуване. Той твърдял, че именно нашето вътрешно същество е това, което накрая се освобождава от оковите на невежеството. Всички ние сме в невежеството, но има едно вътрешно фино съществуване, което той никога не е наричал „душа“. Използвал е понятията „вътрешно същество“ или „вътрешно съществуване“, което не може да бъде засегнато от болест, упадък или смърт. Това е неговото понятие.

Други Учители

Въпрос: Расалилата на Бог Кришна, или нектарната любовна игра с гопите, чиста фантазия ли е била?

Шри Чинмой: Не. Осъзнаването на безграничната Любов от предадения търсещ се нарича Расалила. Тази игра е спасението на човечеството и Състраданието на Божественото.

Въпрос: Животът на Кришна с гопите помогнал ли им е духовно по някакъв начин?

Шри Чинмой: Изключително много им е помогнал. Те са били обикновени човешки същества, а са получили от него божествена радост и божествено вдъхновение. Далеч са надминали обикновените жени.

Въпрос: Бихте ли ни казали за душите на Рамануджа, Шанкара и Мадхава? Те осъзнали ли са Бог?

Шри Чинмой: Всички те са били интелектуални гиганти и в същото време са имали огромен стремеж. Някои хора смятат, че Шанкара е бил прераждане на Господ Шива. Господ Шива е велико духовно същество, той е един от боговете в нашата индуска Троица. Но що се отнася до осъзнаването, Шанкара не може да бъде поставен на едно ниво с истински духовен Учител или Йоги. Според някои духовни гиганти, той не е бил осъзнала Бог душа. А Рамануджа и Мадхава са много под него. Но всеки от тях е говорил за философията на Веданта и всъщност са основали три различни пътя. В крайна сметка, тези три пътя имат една и съща цел. Когато тръгнем по който и да е път, ние чувстваме, че в края на пътешествието те отвеждат до все същата цел.

Шанкара е живял през осми век. Днес в Индия Шанкара е смятан за светец, духовен гигант, но това не е съвсем правилно. Осъзнатите души са в различни категории. А Мадхава и Рамануджа са били далеч от осъзнаването на Бог в прекия смисъл на думата.

Въпрос: Ще ни кажете ли нещо за Шри Ауробиндо?

Шри Чинмой: Ако искате да знаете нещо за Шри Ауробиндо, бих ви посъветвал да четете неговите книги, особено „Божественият Живот“. Тя се отнася за неговия собствен живот, неговото собствено осъзнаване, неговата собствена проява. Учениците му също са написали много книги за него, но книгите, които той самият е написал, са безкрайно по-добри от всички книги, написани от учениците, събрани заедно. Ако прочетете „Божественият Живот“, ще узнаете посланието, неповторимото послание, което Шри Ауробиндо е спуснал в земното съзнание. „Божественият Живот“ е неговото най-висше осъзнаване и неговата божествена проява. Тази книга казва всичко.

Има много истински духовни Учители, които не са написали нищо. В неговия случай светът е изключително облагодетелстван, тъй като той е предложил своята безкрайна вътрешна мъдрост-светлина чрез книгите си. Човек може да не иска да прочете всичките му книги, но една е достатъчна. Ако прочетете „Божественият Живот“, вие ще почувствате какво представлява той и какво има да предложи. И все пак това, което той представлява, е безкрайно по-високо от неговата книга, от всяка книга или от всички книги взети заедно. Но всичко, което светът би могъл да получи от неговите писания, той е предложил в тази книга. Така че ако искате да знаете повече за Шри Ауробиндо, ви съветвам да прочетете тази върховно несравнима книга.

Въпрос: Кой е първият човек, който е осъзнал Бог?

Шри Чинмой: Няма писмено свидетелство. Според индийската традиция, това е бил Рамачандра. Но името на първия човек, който действително е осъзнал Бог, не е записано в световната история. Така че не мога да кажа, защото ще изпаднем в ужасно противоречие.

Въпрос: Бил ли е някога Шива във физическо тяло?

Шри Чинмой: Не, Господ Шива не е бил във физическа форма така, както е бил Шри Кришна. Той е останал във финото физическо и е живял в Хималаите. Христос е бил във физическо тяло, Буда също, но Господ Шива е бил само във финото физическо. Там Шива е бил истински.

Въпрос: Каква е била философията на Рамануджа?

Шри Чинмой: Рамануджа казвал, че ние можем да бъдем едно с Бог, но в същото време ще има известна разлика. Бог винаги ще бъде малко над нас, затова ние ще трябва да се прекланяме пред Него. Никой от нас няма да бъде някога същия като Бог. Въпреки че можем да станем едно с Божието Съзнание в сферата на осъзнаването и проявлението, ние винаги ще останем предано отдадени.

Слугата вече е създал вътрешната си връзка с господаря. Той знае каква е волята на господаря и има свободен достъп до него. Но въпреки всичко слугата е слуга, а господарят е господар. Философията на Рамануджа казва, че ако Бог остава един инч по-високо от предано отдадения, то предано отдаденият ще изпитва най-голяма радост. Последователите на този път искат винаги да бъдат отделени с един инч от Най-Висшето, за да могат да вкусват от него. Но на пътя на познанието и мъдростта стремящите се искат да се слеят с най-висшата Истина. Те не искат само да вкусят, те искат да станат напълно едно. Рамануджа е следвал пътя на посветеността, Рамакришна също. Те са искали да вкусват върховното Блаженство и да бъдат напълно удовлетворени.