1.

Истинският духовен Учител е този, чието безкористно състрадание и любов от превръщането в Бог са готови да преминат в сърцето на човешкия род, не само заради абсолютното съвършенство на човечеството, но и заради пълното удовлетворение на божествеността.

2.

За да бъда знаменосецът на човешкия род, това, от което животът ми има нужда, е съвършенство в света на мисълта и удовлетворение в света на действието.

3.

Наистина ли обичаш Бог? Ако това е така, тогава говори като Бог – състрадателно, и действай като Бог – безусловно.

4.

Човешкото в нас иска закрила. Божественото жадува за другарство. Човек високо цени закрилата. Бог милее за другарството.

5.

Преградите застрашително се издигат и отвътре, и отвън. Въпреки това като хвърчило непременно ще се издигам срещу вятъра.

6.

Поради твоята постоянна и безусловна любов към Бог никой не може да ти внуши да сториш нещо нередно.

7.

Дори и случайната среща с духовен Учител може напълно да преобрази живота на търсача.

8.

Нечистотата разрушава целия свят. Знаеш ли името на нейния главен съучастник? Неблагодарността-нощ.

9.

О, мое лениво тяло, забързай се, забързай се!

Още колко години смяташ, че целта състрадателно ще те чака?

10.

О, мой нечист витал и несигурен ум, ако се осмелите да избягате заедно с моя живот-удовлетворение, веднага ще бъдете уловени от чистотата на моята душа и от искреността на моето сърце. Моята душа и сърце горят от нетърпение да ви помогнат. Просто им дайте тази възможност. Те ще ви преобразят не само коренно, но и безусловно.

11.

Бог те обичаше, обича те и винаги ще те обича. Но ти ще усещаш Неговата Любов безкрайно повече, отколкото сега я чувстваш, ако само веднъж можеш душевно да кажеш, че ти си от Него и само за Него.

12.

Човешкото сърце е една изкачваща се надежда. Божествената душа е едно спускащо се въже.

13.

Щастлив съм със Състрадателните Нозе на моя Господ. Но не съм щастлив с моето стремящо се сърце, посветено тяло и живот–осъзнаване.

14.

Моят ум не знае, че живее в робството на своите разбирания. Моето сърце не знае, че обитава разкриването на своя стремеж.

15.

Мой сладки Господи, благодарен съм Ти, защото Справедливостта на Твоята Светлина е прокарана към мен. Аз съм Ти благодарен, защото Висотата на Твоето Състрадание преминава през мен.

16.

Мой сладки Господи, щастлив бях, защото Ти ми прости. По–щастлив съм, защото оценявам Твоята Прошка. Най–щастлив ще бъда, защото ще се опитам да заслужа Твоята Прошка, когато сериозно сгреша в двореца на своя живот–желание и в сърцето на своя живот–стремеж.

17.

Съмняващият се ум се съпротивлява, за да може стремящото се сърце да го завладее.

18.

Надеждата храни бъдещето в нас. Припомнянето храни миналото в нас. Бодростта храни настоящето в нас.

19.

В духовния живот страхът от съмняващия се ум е по-голям от страха от озъбения лъв.

20.

Съвършенството е Удовлетворението на божествеността в нас.

Удовлетворението е стремежът на човешкото в нас.

21.

Сутрин трябва да се молиш. Вечер трябва да чакаш. Нощем ти си на път да постигаш и да се усмихваш.

22.

Когато съмнението спре, започва удовлетворението, истината продължава, Бог се усмихва.

23.

Искаш ли да бъдеш жертва или искаш да бъдеш победител? Ако искаш да си жертва, тогава иди и завладей света. Ако искаш да си победител, тогава остани там, където си и се откажи от света.

24.

По–добре е да обичаш, отколкото да бъдеш обичан.

По–добре е да служиш, отколкото да ти служат.

По–добре е да играеш танца на единството, отколкото да пееш песента на взаимността.

25.

Нерешителността трябва да се предаде на необходимостта. Необходимостта трябва да се предаде на предопределението на Бог.

26.

Това, от което се нуждая, е себе-разкриване. Това, от което се нуждае моят живот, е себе–хармония. Себе-разкриването ще свали Бог при мен. Себе-хармонията ще ме изкачи при Бог.

27.

Ако мислиш, че щастливото ми лице е маска, зад която се крие моето истинско нещастие, може и да си прав. Ако мислиш, че щастливото Лице на нашия Любим Всевишен е маска, покриваща Неговото истинско нещастие, тогава ти изцяло грешиш. Но ако искаш да видиш Неговото щастливо Лице, тогава първо трябва да се превърнеш в едно щастливо сърце. Не съществува друг начин.

28.

Целият свят може и да не се промени. Целият свят не може да се промени. Целият свят даже няма и да се промени. Но ти можеш и ще промениш завинаги своя мъничък свят точно в този момент с помощта на своето изпълнено с вяра сърце. Твоя ще е несравнимата победа.

29.

Можеш ли да си представиш, смееш ли да си представиш, че всеки ден моят скъп Всевишен, моят сладък Всевишен, моят Любим Всевишен идва при мен по седем пъти?

Първият път идва, за да проучи моята охота.

Вторият път идва, за да проучи моята готовност.

Третият път идва, за да проучи моята новост.

Четвъртият път идва, за да проучи моето единство.

Петият път идва, за да проучи моята пълнота.

Шестият път идва, за да проучи моето съвършенство.

Седмият път идва, за да проучи моето удовлетворение.

30.

Моят ум и моето сърце дълго време живееха заедно. Веднъж щом се разделиха, моят ум навлезе в пустошта на безпорядъка, а моето сърце се завърна в своя дом–удовлетворение.

31.

Аз мога да кажа нещо добро за себе си и мога да направя нещо добро за себе си само когато съм напълно убеден, че моят обвързан със земните ми желания живот не ми е казал и не ще ми каже нищо добро, не е сторил и не ще стори нищо добро за мен.

32.

Или небожественото в мен може да превземе божественото, или божественото в мен може да преодолее небожественото. Но веднъж след като съм приел духовния живот, божественото в мен - в своя дълъг бяг - побеждава завинаги, напълно и за добро небожественото.

Какво имам предвид под духовен живот? Духовният живот означава Божият Плач за Любов у човека и за човека, означава човешката благодарствена усмивка в Бог и за Бог.

33.

Не, не несигурната случайност, а славният избор и благоприятният мир могат да ни отнесат в Нозете на Бог за Неговото безгранично Състрадание, вечна Любов и безсмъртен Покой.

34.

Учудващо голяма е красотата на себе-изразяването.

Учудващо добро е задължението на самоконтрола.

35.

Светски богатият човек има много неща, от които може да живее, но на практика той няма за какво да живее. Небесно богатата душа живее само от едно нещо – Състраданието на Бог - и живее само за едно нещо – Удовлетворението на Бог.

36.

О, мой Любими Всевишни на Вечността, благослови ме с две благославящи предимства–възможност, които аз високо ще ценя до края на своя живот.

“Прието, мое дете, прието. Сега, мое дете, нека да разбера кои са предимствата, от които имаш нужда.”

О, мой Любими Всевишни на Вечността, това са безмълвна уста и сърце-звук. Моля Те, пази моята голяма и горда уста затворена. Моля Те, пази моето малко и чисто сърце открито. Това са двете благославящи привилегии, от които имам нужда и от нищо друго.

37.

Уви, уви, целият човешки живот е една измама. Той показва безкрайно повече съвършенство, отколкото е постигнал. Той предлага безкрайно повече удовлетворение, отколкото е почувствал.

38.

Мой Господи, мой Господи, мой Господи.

Ударът на Твоето Безразличие ме разбуди, Потокът на Твоето Състрадание ме спаси, Светлината на Твоята Справедливост ми даде урок и Могъществото на Твоята Загриженост ме освободи.

Мой Господи, мой Господи, мой Господи.

39.

Светлината на Бог е ключът шперц, който отваря всичките врати на сърцето.

40.

Светлината на Мъдростта може и ще реши всички човешки проблеми. За да постигнем Мъдростта–Светлина, ние всички трябва да се молим за насладата на предаването.

41.

Нечистотата на моят ум и чистотата на моето сърце са съседи. Но те никога не са се срещали и може би никога няма да срещнат, защото всеки от тях се страхува да не изгуби собствените си скъпоценни качества.

42.

Мой Господи, мой Господи, мой Господи,
животът ми е пуст.

„Мое дете, ако твоят живот е пуст, тогава запази цветето на посветеността в живота си.”

Мой Господи, мой Господи, мой Господи,
сърцето ми е празно.

„Мое дете, ако твоето сърце е празно, тогава запази пламъка на стремежа в сърцето си.”

43.

Мой Господи, мой Господи, вчера аз се съревновавах с останалия свят. Днес се състезавам със себе си. Утре ще се надпреварвам с Твоето вечно Състрадание и с Твоята безгранична Прошка. Мой Господи, мой Господи, Ти някога съревноваваш ли се с някой или с нещо?

„Да, дете мое,. всеки ден се съревновавам с твоето неверие и безверие в това, че ти си друг Бог. Ти не чувстваш, че си един друг Бог. Затова Аз ежедневно трябва да се състезавам с твоето неверие.“

44.

Тишина, тишина, тишина. Тишината пробужда спящия търсач в мен. Тишината просветлява стремящия се търсач в мен. Тишината осъществява безкористния търсач в мен. Тишина, тишина, тишина.

45.

Мой Всевишни Господи, моля Те, махни от мен моите два стари неприятеля: подчинението и господството. Врагът-подчинение ме заставя да се подчинявам на силното в мен. Врагът–господство ме заставя да властвам над слабото в мен. Аз не искам да се подчинявам. Аз не искам да господствам. Това, от което се нуждая, е просветление. Това, от което се нуждая, е съвършенство.

Мой Всевишни Господи, нуждая се от Твоето просветление, за да просветлиш слабото в мен. Нуждая се от Твоето съвършенство, за да усъвършенстваш силното в мен.

46.

В моя човешки живот има безброй въпроси. Но съществуват само два отговора – вътрешният и външният. Вътрешният отговор е просветлението, външният отговор е съвършенството.

47.

Общуването в пълна тишина е върховно изкуство. Само Бог и Истината са усвоили това изкуство. Нека да изпратя чистото си сърце да научи това върховно изкуство от Бог и Истината. Общуването в тишина е не само върховното изкуство, но то също е и вечното Удовлетворение.

48.

Мой Всевишни Господи, вечерта се спуска. Моля Те, кажи ми, как в този час мога да Те задоволя най–душевно?

„Мое сладко дете, в този красив час ти можеш да Ме задоволиш най-душевно, ако можеш да Ми се молиш за красотата на вечния мир, ако можеш да медитираш на Мен за красотата на вътрешния мир, ако можеш да съзерцаваш Мен за реалността на вечния мир, мир, мир.

Вечерта изцяло е мир. Искам целият ти живот да бъде залят с мир и затова имам нужда от твоята могъща усмивка и твоя силен плач. Искам да видя една могъща усмивка в душевните ти очи, искам да видя един силен плач в радостното ти сърце.”

49.

Чистото сърце може да се наслади на Божествената Любов само за отлитащ миг. Но Любовта на Бог се наслаждава на чистото сърце завинаги и завинаги.

50.

Това, от което се нуждае всеки търсач в този свят, е съществуването на действителността на мира, която минава отвъд неприветливите граници на погрешното разбиране.

51.

Как е възможно да съществува истински мир в нашия вътрешен и външен живот, след като не каним Бог в сърцата си дори и за един ден?

52.

Мирът, постигнат с компромис, е като отлитаща птица. Мирът, който идва от вътрешното пробуждане, е вечният мир.

53.

Мирът не е скрит в хапче. Мирът не е скрит в инжекция. Мирът живее във самоизграждането. Мирът живее в съзнателното притежаване на Бог.

54.

Обърканият ум и неспокойният витал откраднаха мира от сърцето–тишина.

55.

Да търся мира вътре в себе си - това е единствената мъдрост–светлина, от която имам нужда.

56.

Чакай и виж. Няма покой. Виж и почакай. Няма покой. Плачи и стани. И всичко е покой. Стани и само плачи. И всичко е покой.

57.

След като не зная какво да правя, не мога ли поне да се опитам да разбера кой съм? Кой съм аз? Аз съм едновременно представител и на Бог, и на човек. На земята аз представлявам Състраданието на Бог. В Небесата аз представлявам съвършенството на човек.

58.

Истина е, че изгубих увереността си в своята молитва и в своята медитация. Но мога ли точно в този момент да започна да възвръщам своята увереност? Мога да въз-върна вярата си в своята молитва и медитация, само като си повтарям едно душевно послание: Мое е сърцето, което винаги се моли. Мой е животът, който винаги медитира.

59.

До сега трябваше да разбера, че има някои неща в живота, които не ми принадлежат. От друга страна, има неща, които са изцяло мои. Как мога да приемам нещата, които не ми принадлежат? Как така не мога да приема нещата, които наистина притежавам?

Несигурността и нечистотата не ми принадлежат. Как мога да ги искам? От незапомнени времена сигурността и чистотата винаги са били с мен. Как така не ги приемам като мои, лично собствени?

60.

Мои сладки деца, не крийте нищо от мен. Ако искате да засилите моята вяра във вас, не крийте нищо от мен.

Мои деца, вие имате много, много, много желания, но аз имам само едно, и това желание е да ви направя върховно избрани инструменти на моя Любим Всевишен. Това е моето единствено желание. Моля ви, помогнете ми да осъществя единственото си желание.

61.

Моята безсънна и душевна посветеност развива две невидими сили. Накрая тези две сили стават напълно видими и после се разпознават като човека съвършенство–сила и Бог Удовлетворението-Сила.

62.

Искаш да знаеш как промених миналото си по такъв учудващ начин? Искам да ти кажа, че това бе твърде, твърде лесно. То бе една елементарна задача. Просто взех едно решение, което промени живота ми и това бе всичко. И какво бе това решение? Призори и рано сутрин аз винаги ще чувствам, че аз съм в моят Любим Всевишен. Вечер и през нощта аз винаги ще чувствам, че аз съм за моят Любим Всевишен.

63.

Радостта не е възбуда. Радостта е моето вътрешно равновесие, тя е също пълната Вяра на Бог в мен. Другото име на моето вътрешно равновесие е безрезервната Увереност на Бог в мен.

64.

За мен днес е един много щастлив ден, защото реших, че повече няма да живея в моята фалшива увереност. Фалшивата увереност, че мога да унищожа света, целия свят. От днес нататък ще живея с една истинска увереност. Тя е следното: Аз ще служа на моят Любим Всевишен за преобразяването на този свят в пълно Съвършенство - един свят, който няма да вижда лицето на несигурността и нечистотата, две непростими сили, които сега не позволяват на този красив наш свят да бъде напълно съвършен.

Когато несигурността улови сърцето ми ще заявя: „Аз съм по–просторен и от най–просторният. Аз съм по–обширен от космоса”. Когато нечистотата улови живота ми незабавно ще заявя: „Аз съм единство, универсално единство, отвътре и отвън“.