Част I

Свободата на ученика

Искам да изнеса кратка лекция за свободата. Ще бъде кратка, но много сериозна лекция.

„Свобода“ е една дума, а „предаване“ е друга дума, затова е възможно да си помислите, че свободата е едно, а предаването нещо напълно различно. Но ако навлезете дълбоко навътре, ще видите, че от духовна гледна точка между свободата и предаването няма никаква разлика. Във всеки миг ние се радваме на победата на свободата. Аз ? се наслаждавам, ти, той, тя ? се наслаждават; ние всички се наслаждаваме на победата на свободата.

Преди да приемете духовния живот, вие сами сте си били господари. Тогава сте се радвали на пълна свобода в собствения си живот –- така, както вашият ум ви е вдъхновявал, помагал или предизвиквал да видите светлината. Всичко това може да е било и тъмнина, но вие сте си били господари. В деня, в който сте се качили в моята лодка, вие сте избрали да използвате свободата си по друг начин. Този избор е бил направен не само от сърцето и душата, но и от физическия ви ум. Външно може и да казвате, че влизайки в моята лодка сте се отказали от свободата си и сте се предали на Волята на Всевишния в мен. Но ако сте искрени, вътрешно ще знаете, че изобщо не сте се отказали от своята свобода. Просто сте решили да я упражните другояче. По един глупав, обикновен, човешки начин може да мислите, че това е предаване. Но в по-дълбок смисъл ще видите, че все още се радвате на свободата си. Само че сега вие използвате свободата си, за да слушате Всевишния в своя Учител.

Преди да се присъедините към нашия път, сте имали един вид свобода. После сте размислили и сте си казали: „Омръзна ми тази игра, искам да се радвам на друга свобода. Преди използвах свободата си, за да удовлетворявам и осъществявам себе си по един специфичен начин. Сега искам да използвам свободата си, за да удовлетворя Бог, да осъществя Бог по Негов собствен Начин. Аз не знам какъв е този Начин, но моят Учител знае и ще ми го каже“. И така с цялото си същество заявявате: „Аз ще слушам моя Учител самоотвержено, посветено и безусловно“. В първия случай сте упражнили свободата си по свой собствен, човешки начин. Във втория случай сте упражнили същата свобода. Но този път си казахте: „Не, не искам да бъда свободен по моя човешки начин. Не искам да съществувам за себе си, искам да съществувам за моя Учител. Ако той тича, и аз ще тичам. Ако той пее, и аз ще пея. Ако той танцува, и аз ще танцувам. Ще правя всичко, което прави той, или всичко, което ме помоли да правя. И не защото той ме превъзхожда, а аз съм по-незнаещ от него. И не защото той ще ме изхвърли от Центъра, ако не го послушам. Не! Правя го, защото в мен гори желанието да упражня и осъществя свободата си по този начин. Ще го слушам, защото цялото ми същество иска да го слуша“.

Трябва да слушате Учителя си не защото сте влезли в неговата лодка и ако не го сторите, той ще ви изхвърли. Не, не! Не бива да смятате така. Вие също трябва да слушате своя Учител не защото той знае малко повече от вас, осъзнал е Бог и ако го слушате, той ще ви даде нещо. Забравете за това и не очаквайте нищо в замяна на послушанието си. Вие не сте просяци, които трябва да слушат всекиго, за да получат нещо. Почувствайте, че това е вашата собствена непоколебимост, вашият собствен избор да се опитате да зарадвате Учителя си по негов собствен начин. Вие преживявате своя собствена свобода. Духовният ви живот е познание за вашата свобода.

Всички вие, които все още сте с мен в тази лодка, моля ви да почувствате, че това, което използвате, е вашата собствена свобода. Това не е моята свобода, а вашата. Ако се потопите дълбоко навътре, ще почувствате истината в това, което казвам. Вие сте тук, защото сте направили вътрешен избор да водите духовен живот. Ако това не е нещото, което сте искали, имате пълна свобода да си тръгнете. Не съм ходил у вас да ви насилвам да станете мои ученици, нито ви насилвам да останете. Вие сте свободни да напуснете центъра по всяко време. Кой може да ви попречи? Вашият свободен избор ви е довел в нашата лодка, която ние наричаме Лодката на Всевишния. И поради този свой собствен избор сте тук и се опитвате да задоволите Всевишния в мен. Вие искате да удовлетворите Всевишния в мен и затова можете да го направите. Можете да направите всичко, за което Всевишният в мен ви помоли, защото това е вашето решение, а Бог ви е дал желязна воля, за да го сторите. С лекота можете да кажете: „Аз нямам нищо общо с него. Ще вървя по моя си път. Ще вървя на север и не ме интересува дали някой друг ще върви с мен. Няма да поглеждам нито на юг, нито на изток или на запад“. От друга страна, можете да си кажете и така: „Не, аз ще преследвам моя Учител, ще тичам след него. Ако той отива на юг, и аз ще вървя натам. Ако отива на север, ще отивам на север. Ще го следвам независимо в коя посока върви“. Можете да направите и този избор. Но ако вземете такова решение, после не твърдете: „О, аз му се предавам“. Не, кой ви е молил да ме следвате? Вие сами сте го решили.

Затова не говорете повече за предаване. Няма такова нещо като предаване, то не съществува. Съществува само свобода –- свободата на вашата собствена воля, свободата на вашия собствен вътрешен избор. Само се гмурнете дълбоко навътре и ще видите, че това, което сега изживявате, е осъществяване на вашата собствена свобода. Някога сте били храбри и сте осъществявали живота си по един начин. Сега друга смела идея или мисъл са влезли във вас и вие искате да направите нещо друго. Затова казвате: „По мое желание непрекъснато ще правя това, което той ме помоли. Каквото и да поиска, аз ще го изпълнявам като герой. И ще го правя не защото съм се предал на неговата воля, а защото аз го искам, това е моето желание“. Така, както преди да влезете в духовния живот, сте искали да изпълните земните си желания, сега имате за изпълняване друго желание. Можете да го наречете божествено или небожествено. Наричайте го както искате. Нека го приемем като желание, нека приемем самия стремеж като желание – но в най-висшия духовен смисъл. В обикновен смисъл желанието е осъществяване на нощта, докато стремежът е осъществяване на светлината. Но такъв вид духовно желание е осъществяване. През цялото време трябва да чувствате как осъществявате вашата собствена воля.

Ако казвате, че се предавате безусловно на волята на вашия Учител, тогава умът ви незабавно ще каже: „Защо трябва да правя това? Какво ли знае той?“. Тук не става въпрос за това какво знае и какво не знае вашият Учител. Това не е ваша работа. Ваша работа е само да осъществите собственото си желание, своята собствена воля. И точно това е вашето желание, вашето искане да правите това, което Учителят ви моли.

Така че, мили мои, всичко е съвсем ясно. Така добре го разясних. Не мислете, че се предавате. Не трябва да се предавате. Само бъдете смели. И бъдете искрени към себе си. Кажете: „Това е моят избор. Ще го направя“. В обикновения живот хората казват „на всяка цена“. Но ние казваме: „С любовта на моето сърце, с волята на моята душа аз ще следвам този път. Никой не ме насилва, не съм изцяло подчинен, никой няма да ми счупи главата. Не, моят собствен вътрешен порив ме накара да го сторя. Така, както преди вършех нещата, както аз исках, така и сега в духовния живот аз също правя нещо по мой собствен начин“.

Умът ви ще каже, че ме следвате като куче, но сърцето ти ще откликне: „Вървя просто защото искам да бъда с него. Искам да бъда едно с волята на моя Учител“. Бъдете през цялото време в сърцето и тогава ще почувствате, че вие и аз сме едно.

И така, винаги чувствайте, че изпълнявате своята собствена воля. Тук не става дума да се предадете както робът на своя господар или както подчиненият на своя началник. Става дума за вашето собствено желание да следвате някого. И кой е човекът, когото сте избрали да следвате? Това не е някой друг, а вашата собствена висша реалност. И вие сте избрали да тичате след този човек, който е собствената ви истинска реалност. Може да го наричате ваш Учител, може да го наричате Всевишен, можете всякак да го наричате. Но както и да го назовете, вие сте направили избора да го следвате. И този избор не идва отвън, а отвътре. Вие осъществявате своята собствена вътрешна решимост. С тази своя вътрешна решимост следвате духовния живот. Това е вашата собствена воля. Никой не може да ви каже да го направите –- нито майка ви, нито баща ви, нито Учителят, нито Бог, никой. Вие самите сте тези, които упражняват собствената си свобода, собствената си воля.

Затова, мили мои, отсега нататък чувствайте, че удовлетворявате себе си, а не мен. Ако можете по този божествен начин да задоволите себе си чрез решимостта на собствената си душа, тогава вие също така задоволявате и мен. Докато можете да поддържате собствената си желязна воля, волята на вашата душа, можете да забравите за това, че има любов, посветеност, предаване и всички тези неща. Само упражнявайте свободата си по този божествен начин и няма да имате никакви проблеми.

— Май 1979г.

Част II: Отговори на въпроси, зададени по време на неофициална среща

Въпрос: Дали в Небесата хората медитират и дали и там съзнанието им се изкачва и слиза?

Шри Чинмой: Там душите могат да медитират. Съзнанието им може да се изкачва и да слиза, но не до всички нива.

Въпрос: Колко време е необходимо на един велик йоги или Аватар, за да осъзнае Бог?

Шри Чинмой: За да осъзнаят Бог, обикновено хората трябва да преминат през стотици и стотици прераждания. Но духовните Учители, на които е отредено да извършат определени неща, могат да осъзнаят Бог след трийсет, двайсет или дори след десет прераждания. В моя случай аз вървях много, много бързо и го постигнах за десет прераждания. Истина е, че всеки човек ще осъзнае Бог. Но някои души идват с друг вид възможности. Можете да кажете, че Всевишният е пристрастен към тези души, но всъщност не става дума за пристрастност. Това е Неговата съзнателна Светлина, която Той влива в някои души неограничено, в изобилие. Естествено тези души напредват по-бързо.

Всяка душа има осъзнаване. Във вътрешния свят вие всички сте осъзнати, само че сте го забравили. Научили сте твърде много външни неща и това външно знание е затъмнило вътрешното ви познание. Когато става дума за осъзнаването на душата, всеки човек го притежава, но осъзнаване в цялото същество –- сърце, витал, ум и тяло –- ето това го нямате, а аз го имам.

Сега за вас осъзнаването е най-трудното нещо. След като осъзнах Бог, аз открих, че разкриването е наистина много по-трудно от осъзнаването. Ще кажете: „О, можете да отидете в колежа Хънтър, да изнесете лекция и ето го вашето разкриване“. Но това не е така. Моето разкриване идва, когато земята приеме светлината ми — това се нарича истинско разкриване. Земята има нужда от него и Всевишният има нужда от него заради земята. Но земята не го иска. Ако Главнокомандващият каже: „Помогни на този човек“, аз съм готов да му помогна. Но после човекът ме отблъсква и ми казва: „Не се нуждая от помощта ти“. И аз отивам при Главнокомандващия, а Той ми нарежда: „Не, отивай и давай“. И аз се връщам. Ето така аз снова от едно място на друго. Всевишният казва: „Иди и давай“, затова аз отивам, но земята не иска да приеме. И аз отново се връщам.

Когато осъзнах Бог, аз трябваше да премина отвъд космичните богове и се налагаше да се преборя с тях. Но тогава не участваше трето лице. Аз отивах нагоре към моя Любим Всевишен и нямаше никой друг. Сега, когато се занимавам със земята, започват проблемите. Земята не иска това, което имам, но Всевишният казва: „Не, и да иска земята, и да не иска, ти давай“.

След това идва проявлението, което е много по-трудно от разкриването. Сега земята ми казва: „Не, изобщо няма да приема твоята Светлина“. Утре пък твърди: „Да, ще я приема“. И после в продължение на пет минути, пет години или десет земята ще приема. А след това ще заяви: „Ти си много лош. Не направи каквото трябва“. Земята ще ме отблъсне и проявлението, трайното проявление няма да се случи.

Толкова много духовни Учители са идвали, но колко са оставили след себе си трайно проявление? Една шепа: Кришна, Буда и още неколцина. Наистина, останалите не са били на същата висота. Но те са идвали със светлина. Множество, множество индийски духовни Учители наистина са осъзнали Бог, но са били просто заличени. Къде са те сега? Вие знаете ли? Аз знам ли? Те също са се опитвали да проявят, но проявлението им не е било трайно. В духовната история на Индия толкова много хора са осъзнали Бог, но е нямало никакво разкриване и никакво проявление.

Въпрос: Тези осъзнати души ще проявят ли някога Бог?

Шри Чинмой: Това зависи от тях. Те имат свободата сами да решат. Когато някой е дете, родителите и по-възрастните членове на семейството му казват кое е добре за него. После, когато порасне, той ще може сам да решава. Ще може да каже на баща си: „Аз съм удовлетворен. Не искам да работя за теб“. А бащата ще отвърне: „Добре. Щом знаеш, че аз съм твоят баща, а ти си моят син, това е достатъчно“. Ако приемат пътя на Буда, те няма да се интересуват от проявлението. Но ако приемат друг път, ще трябва да се погрижат за това.

Въпрос: Ще се върне ли Христос, за да опита отново? Толкова много хора очакват второто пришествие.

Шри Чинмой: Шри Чайтаня отишъл в едно село и казал: „Да, аз ще се върна“. В това село все още го чакат, чакат. Всеки ден палят нова свещ, слагат ново цвете, палят инсенс, защото смятат, че точно в този ден Господ ще се върне. Така продължава вече стотици години наред.

Въпрос: След като вие въплъщаваш тяхното съзнание, нима твоето съществуване на земята не е една форма на тяхното завръщане?

Шри Чинмой: Аз ги въплъщавам, това е абсолютна истина. Духовните Учители наистина въплъщават Учителите, идвали преди тях. Ние въплъщаваме тяхното съзнание. Но от друга страна, човешката личност или божествената персоналност, която е имал Христос –- това не можем да въплътим и то не може да се върне.

Въпрос: Гуру, не трябва ли цялата идея за второто пришествие всъщност да се разглежда символично, а не като действително събитие? С други думи, второто пришествие е преобразяване, което трябва да се извърши вътре в човека.

Шри Чинмой: Ако гледате на това по такъв начин, сте напълно прави. Такова трябва да е отношението, а не да казваме, че ще се завърне човешката форма, човешкото тяло. Защо трябва да идва отново като Христос? Защо всеки ден трябва да нося една и съща дреха? Защо да запазвам същата личност и индивидуалност? Първо идвате в една форма, а после се появявате в друга. Но вие ще запазите вътрешната си душа и своите вътрешни способности.

Въпрос: Завръщал ли се е някой друг от великите духовни Учители в различен образ?

Шри Чинмой: Учителите от много висок ранг не се завръщат. Кришна не се е връщал. Буда не се е връщал. В Индия, всеки път, когато се роди дете, хората казват: „О, Буда се завърна, Кришна се върна“.

Въпрос: В бъдещи прераждания ще имаме ли други духовни Учители, или вие ще ни ръководите пряко отгоре?

Шри Чинмой: Първокласните, второкласните и дори третокласните си ученици ще мога да ръководя пряко. Дори учениците от третокласно ниво ще могат да получават напътствията ми, ако са истински верни на моето вътрешно съществуване. Под трето ниво определено ще имат нужда от други Учители. Когато в бъдещите си прераждания първокласните ученици видят моята снимка, те незабавно ще почувстват нещо, ще изпитат огромна радост и наслада. Първокласните ученици никога няма да се интересуват от друг Учител и тях аз ще мога да напътствам. Но с другите съм безпомощен.

Твърде често децата не съумяват да се научат от родителите си, макар родителите им да са много умни. Но те се радват, когато се учат от другите. И в моя случай ще стане така. Първокласните и второкласните си ученици ще мога да ръководя от горе. Но за третокласните малко се съмнявам. Докато за четвъртокласните, петокласните и шестокласните ученици –- о, Господи, бих искал още днес да си тръгнат! Нека да ме напуснат и да отидат при някой Свами, това ще реши всичките ми проблеми!

От друга страна, днес някой може да е петокласен ученик, а утре да е първокласен. Няма строги правила, така че първокласният ученик може не винаги да е такъв. Той може да падне до трети, четвърти или пети клас. Затова бъдете нащрек всеки миг. Ако сте първокласен ученик, опитайте се да останете такъв. Ако не сте, трябва да дадете всичко от себе си, за да стигнете до нивото на първокласните и да останете там. Мнозина се изкачват, но после падат. Много хора изобщо не се опитват да се изкачат или ако правят някакъв опит, то усилията им не са искрени. Но ако един първокласен ученик може да задържи нивото си, той никога, никога не ще ме напусне, независимо през колко инкарнации ще премине. И на тези, които наистина са ученици от първа класа, няма да са им необходими двайсет, трийсет, четиресет или шейсет прераждания, за да осъзнаят Бог. Когато Учител от моя калибър слезе на земята, десет прераждания могат да бъдат отработени за десет години. Всъщност това вече се е случило. Ако не бяха се присъединили към нашия път, някои ученици щяха да чакат още трийсет или четиресет прераждания, за да достигнат сегашните си способности.

Вие сте виждали приятелите си, които все още водят обикновен живот. Можете да забележите разликата между вашия и техния живот. След трийсет или четиресет години ще видите вашите постижения и техните. Когато ги погледнете, ще съзирате около тях само нощ, а около вас всичко е ден.

И така, на много добрите ученици няма да им се налага да преминават през четиресет или петдесет прераждания. Но четвъртокласните или петокласните ученици — казвам го със съжаление — ще трябва да отидат при други духовни Учители. Те не могат да ме удовлетворят, докато съм още жив, нима ще могат да ме зарадват, щом напусна тялото? Третокласните, четвъртокласните или петокласните ученици ще трябва да полагат много искрени усилия, когато са с други Учители. В противен случай само Бог знае през колко прераждания ще преминат.

Въпрос: Как различаваш първокласните ученици от второкласните?

Шри Чинмой: Аз не съм обявявал гласно кой е първокласен и кой третокласен ученик. В някои случаи съм казвал, в други не съм го казвал дори на първокласни ученици. Разбира се, не съм казвал и на тези, които са шестокласни или седмокласни ученици, съвсем не. Не искам да ме питат за това. Но в мига, в който видя един човек, веднага знам към кое ниво принадлежи.

Как ги отличавам ли? Вие сте ученици. Външно аз не ви изпитвам, но на вътрешен план всекидневно сте подложени на изпит. Всеки ден аз ви оценявам, отсъждам, но не като истински съдия –- аз само гледам нивото ви. Виждам колко плачете, доколко сте жадни да напредвате и да се предадете на божественото в мен. Ето тези неща получават оценка. Всеки ден аз ви оценявам. Казвал съм, че духовният Учител е като частен наставник. И това е истина. Въпреки че ви оценявам, аз не ви късам на тези изпити. Аз не обявявам нищо на глас. Не ви моля да напуснете моето училище. В обикновеното училище, ако не си вземете изпитите една или две години, ще ви помолят да напуснете. Но аз не постъпвам така. В повечето случаи ви задържам, докато не видя, че сте безнадежден случай. На вътрешен план аз наблюдавам ситуацията и виждам кой е първокласен ученик, кой е второкласен и т.н.

От друга страна, трябва да съм много искрен с вас и да ви кажа, че в групата на първокласните ученици има един вътрешен кръг. За хората от този кръг и всички първокласни ученици аз съм този, който определя съдбата им. За другите аз се опитвам да направя съдбата им по-добра, по-светла, по-духовна. Но за първокласните и за вътрешния кръг аз съм този, който решава съдбата им. Аз я определям. Това не означава, че им казвам кой да отвори ресторант или да открие божествено предприятие. Не! За тези неща не е необходимо да си първокласен ученик. Дори шестокласен ученик може да прояви Всевишния във външния свят. Това, за което говоря, е далеч по-значително.

Външно мога да помоля някого да стане преподавател или да получи докторска степен. Това е нужно за моята проява на земята и е много важно. Но има един друг вид определяне на съдбата и това се случва във вътрешния свят. Там аз също мога да се обърна към някого, за да стори нещо за мен. И му казвам: „Това трябва да се направи, онова трябва да се направи“. Външно мога да кажа на някого да започне работа във вестник или да учи медицина — така аз определям външната му съдба. После човек може да навлезе от външната във вътрешната съдба. От друга страна, има ученици, които може външно да не правят нищо значимо, но във вътрешния живот да са здраво стъпили и много стабилни. Във вътрешния живот те са с големи способности да свършат нещо и затова аз им помагам. Тук аз пък градя вътрешната им съдба.

Може да изглежда доста сложно, но не е така. Първокласните ученици ще усетят, че не е толкова сложно. Трябва да спомена, че не всички от онези, които ме виждат постоянно и са около мен тук в Джамейка, са първокласни ученици или от вътрешния кръг. Не! Някои от Центъра наистина са такива. Но не всичките петнайсет-двайсет души, които през цялото време виждате около мен, са първокласни ученици.

Търсещият трябва да почувства дали е първа, втора класа или т.н. Това усещане идва по време на истинска медитация. В противен случай от завист или несигурност някой ще каже: „О, щом Гуру не ми се усмихна тази сутрин, значи съм от четвъртокласните ученици“. Само по време на много добра и възвишена медитация ще можете да разберете дали сте първокласен ученик, второкласен, или друг. Иначе, щом погледна някой друг, ще си помислите, че не сте от най-добрите. А всъщност може да сте наистина мой първокласен ученик, а този, на когото съм се усмихнал, да е четвъртокласен.

Така че по моята усмивка или по външните знаци няма да можете да определите кой какъв е. Тези, които наистина ми принадлежат, знаят, че са мои първокласни ученици. Не защото съм им го казвал директно. Не съм правил такова нещо. В редки случаи съм го казвал на няколко души, защото поради някаква причина са били тъжни и депресирани. Иначе аз не се обаждам на хората, за да им говоря за това. Не съм го правил и никога няма да го направя.

И отново повтарям, че всеки има възможността да стане мой първокласен ученик и не на всяка цена, а чрез предаване. Можете да го постигнете чрез предаването, а не чрез притежаване. Повечето от вас не успяват да станат добри ученици, защото се опитвате да ме спечелите не чрез предаващата се душа, а чрез вашия изискващ витал. Ако го направите с душата, която се предава, тогава незабавно ще се превърнете в първокласен ученик. Ако си служите с витала, ще слезете надолу. И после от трето ниво ще слезете на четвърто, от четвърто на пето.

Въпрос: Обикновено се съмнявам, че това, което върша във външния свят, е правилно. Какво да правя с този проблем?

Шри Чинмой: Ти питаш как да разбереш дали постъпваш правилно. Нека първо да кажа, че, ако резултатът от това, което правиш, не ти влияе, тогава ще ти е много по-лесно да постъпваш правилно. Ако не си привързан нито към успеха, нито към провала, тогава силата на твоето незаинтересовано отношение ще ти помогне да постъпваш правилно. И всичко се оправя автоматично, когато усетиш, че резултатът не ти влияе.

Но след като имаш Учител, ти лесно можеш да ме попиташ. Щом веднъж си ме попитал за нещо и аз съм казал: „Направи го“, значи това е правилното решение. Ако ти се осмелиш да го сториш, дори и хората да ти казват, че си губиш времето, тогава ще дойде и успехът. Божественият ти успех ще дойде като резултат от твоето послушание.

Вие сте чували хиляди индийски истории, в които хората са осъзнали Бог благодарение на своето послушание. Учителят казва: „Стой тук“, после заминава и се връща след четири или пет часа. Докато седи в определена поза, ученикът не бива да си мисли: „О, аз съм негоден. Учителят не ме използва за нищо. Той знае, че от мен няма никаква полза. Затова не ме кара нито да тичам, нито да общувам с останалите ученици“. Ако ученикът схваща нещата по този начин, то той е загубен. Но ако си каже: „Учителят ме помоли да седя тук, следователно това е най-доброто, което мога да сторя за собственият си напредък“, в такъв момент ученикът постъпва правилно. Той трябва да почувства следното: „Ако стоя тук толкова дълго, колкото той иска, тогава ще мога да осъзная Истината безкрайно по-бързо“.

В твоя случай ти изпитваш трудност да общуваш с хората. Хората не те разбират правилно. Опитваш се да им помогнеш, а те не приемат твоята помощ. Критикуват те и те обиждат. Но ако си мислиш: „Това ми бе възложено от моя Учител и аз ще го правя, докато той ми даде друга задача“, то самият факт, че си ме приел като свой собствен, ще те предпазва, ще те закриля и ще те просветлява.

Много е трудно да се занимаваш с хората във външния свят, защото всеки ден ние по някакъв начин успяваме да забравим своето вътрешно обещание към Учителя. И всеки ден трябва да подновяваме това наше вътрешно обещание. Съществува едно единствено обещание и то е едно и също за всички: „Аз ще удовлетворя Всевишния в моя Учител и в себе си в това прераждане“. Това е. Всяка сутрин се храним с нова храна: по същия начин трябва всяка сутрин да подновяваме това обещание. Отново и отново! Ако всеки ден обновявате това обещание, тогава независимо с колко хора ще си имате работа през деня, няма да срещнете никаква трудност. Ако изпълните това обещание, дадено от душата ви, тогава незабавно ще се появи послушанието, ще дойдат любовта и посветеността, ще дойде и предаването. А щом веднъж се появи безусловното предаване, всичките ви проблеми ще се решат.

Нашата философия започва с любовта, после следват посветеността и предаването. Това са стъпалата на една и съща стълба. Но аз виждам нещо много странно. Хората казват, че обичат Всевишния в мен. Те ме обичат според своите възможности. Това може да е човешка любов, може да е божествена любов, единствено Бог знае. Но те не искат да направят следващата крачка, посветеността. Посветеността е посветено единство, а при тях то не идва. Искам да кажа, че ако няма посветеност, тогава няма да го има чувството за единство, най-сладкото усещане за единство няма никога да се появи.

Някои хора остават на първото стъпало. Те обичат нашия път и нашата мисия по един човешки или божествен начин. Но когато става дума за предано действие, за предано единство, те го нямат. И тук техният напредък спира. Ако има любов и тази любов е абсолютно божествена, тогава тя ще премине в посветеност и ще докосне вратата на предаването. А след това ще стане едно с вратата на предаването. В този момент вратата спонтанно се отваря и търсещият става наистина съвършен, абсолютно съвършен.

От друга страна, за някои хора е наистина трудно да започнат дори с любовта. В живота си те не са получавали любов от никого и затова им е много трудно да обичат. В такъв случай за тях е най-добре да започнат с послушание, просто послушание. Детето може и да не обича майка си, но то знае, че тя ще го скастри, ако не я слуша. И се подчинява. После, след няколко години, когато вече може само да преценява, то си казва: „Майка ми постъпи правилно. През цялото това време аз не я разбирах, но сега виждам, че ме е карала да постъпвам правилно“. В духовния живот има доста ученици, които не са развили никаква божествена любов към своя Учител. Затова аз вътрешно казвам на тези хора да се подчинят сляпо на Всевишния в мен. Казвам сляпо, защото от тяхна страна няма никакво чувство на любов. Обаче послушанието им трябва също да бъде изпълнено с радост. Ако ти кажа да не учиш повече, не го прави. Но ако ти кажа да продължиш да учиш, тогава трябва да продължиш. Ако ти кажа да не отиваш на дадено място, тогава не отивай. По този начин, ако можете с радостно чувство да приемете и незабавно да изпълните това, което искам от вас, тогава ще преминете това ниво и ще отидете на следващото, което е любовта.

Именно от любовта трябва да стигнете до посветеността и предаването. Ако имате божествена любов, направете още една крачка към посветеното единство. А от посветеното единство ще стигнете до предаването. После, когато предаването стане безусловно, проблемите ви са решени.

Въпрос: Няколко пъти съм чувал момчетата да казват, че за момичетата е по-лесно да изпитват любов, защото те могат в известен смисъл да се влюбят в теб. Има ли някаква истина в това?

Шри Чинмой: Да се мисли така е просто глупаво. Никой няма да успее да ме обвърже със своята физическа или човешка любов. Аз съм на светлинни години разстояние от тези неща. Можете да ме плените единствено с духовна любов, с една любов, изпълнена с предаване. И ако с духовна любов ми дадете дори стръкче трева или една чиста усмивка, то в този миг аз ще почувствам сякаш ми давате цялата вселена.

Защо ви е да мислите за любов, преданост и предаване? Ако дойдете при мен и просто ми се усмихнете душевно, вие сте ми дали цялата вселена. Когато ме дарявате с наистина душевна усмивка, вие ме правите щастлив като в деня, в който постигнах моето осъзнаване. Ако можете да ме ощастливите така, както аз искам, за мен това ще е равно на осъзнаването ми на Бог.

Всеки трябва да усеща колко може да работи за мисията неоценен и незабелязан. Неоценен и незабелязан! Ако можете да го правите, всички ваши проблеми и проблемите на всекиго ще се решат днес. Колко дни, колко месеци или дори колко часове наред можете да работите, без да ви похваля: това е проверката. Другите може да ви похвалят или не. Вие обаче бъдете сигурни, че дори никой да не ви оцени, дори аз да не ви похваля външно, вътрешната ми признателност е незабавна. Незабавна е, казвам ви! Вие ми носите дарения от любов: пет долара, десет долара или друга сума. В мига, в който докосна плика, ви отправям благославящата си благодарност. В мига, в който ви помоля да направите нещо, моята благославяща благодарност избликва. Аз още не съм видял резултата, не зная дали ще ми донесете успех, или провал. Може би нищо няма да ми донесете. Но дори тогава благодарността ми е върховна.

Поради това, че съм ви възложил нещо, аз съм ви дал и способност. Аз няма никога да поискам да отидете и да направите нещо за мен, без да ви дам нужната способност. Тъй като съм ви я дал, аз ви казвам да направите еди-какво си. И тогава, щом ви помоля, бликва моята вътрешна благодарност.

Затова, ако наистина искате да ме радвате, най-добрият начин е да работите незабелязано.

Вие получавате вътрешна оценка в мига, в който поискам нещо от вас. Х полива градината и си тръгва. Никой не знае кога идва и кога си отива. В редки случаи може да го видя през прозореца. Той не чука на вратата. Такова трябва да е отношението ви. Аз говоря не само за работата тук в Центъра, но и за други места. Да кажем, че ви помоля да работите в Манхатън или някъде другаде. Вие ще свършите работата, но после ще очаквате похвала или ще питате другите дали Гуру е чул за това. Или ще ми съобщите чрез някого, че сте свършили работата. Въпреки че искате, похвала, възхищение и слава, вие се стеснявате и не смеете да заявите направо. Затова молите близките си приятели да ми кажат по някакъв начин. Тогава аз се усмихвам и ви благославям, но бих искал да кажа, че не получавате същата оценка. На практика може да е нулева. Затова, в отговор на твоя въпрос, аз казвам, че един от най-добрите начини да ме зарадвате е да работите незабелязани и неоценени.

Въпрос: Понякога, когато се виждам с родителите си, те се опитват да ме накарат да напусна твоя път, в други случаи пък са много благоразположени. Просто си мислех дали няма да е по-добре за мен да скъсам всякакви отношения с родителите си. Как смятате?

Шри Чинмой: Трябва да видиш къде точно се намират те. Дали са изцяло твои приятели, или са някъде между приятели и врагове? Ако това е така, има голяма вероятност да отидат на другата страна и да станат твои врагове. Те просто външно изчакват тази възможност.

И само ако те водят духовен живот, дори и да не следват нашия път, ти си в безопасност. Ако не са духовни, те не могат да ти симпатизират. Не е необходимо техният духовен живот да е като твоя, съвсем не. Не е нужно да спазват такава строга дисциплина. Но трябва да ходят на църква и пр. Ако сутрин се молят или медитират, това е техният духовен живот. Духовният живот не означава да отидат при духовен Учител. Ако те по свой начин се молят и медитират, ти си в безопасност.

Може да смяташ, че са благоразположени, но то да е, защото не искат да развалят хармонията в семейството. В същото време може да си мислят: „Ако утре му предложим да напусне този индийски мошеник, той ще се върне при нас. Но ако го помолим днес, той просто ще ни бойкотира“. Искам да ти кажа, че това, което наричаш разбиране, може да е всъщност хитър компромис. Но ако те самите се молят и медитират по свой начин, няма да кажа, че това е компромис. То е много повече от компромис.

И така, ако те не са враждебни към духовния ти живот, ако по някакъв начин са духовни и ако ти по някакъв начин им служиш и те съзнателно извличат полза от това, тогава не бива да късаш отношенията си с тях. Но ако те съзнателно не се възползват от помощта ти и ако са твърдо против всякакъв духовен живот, тогава е безсмислено да запазваш връзката с тях.

Въпрос: Може ли Учителят да даде на човек нов ум?

Шри Чинмой: Да, по духовен начин той може да направи това. Аз самият съм го правил, но не в медицинския смисъл на трансплантация на ума. Съвсем възможно е да дадеш на човек един нов ум, сърце или витал. Да дадеш на някого нов ум и то напълно различен от този, който се е оформил в човека след толкова много прераждания, е наистина възможно. Това зависи от калибъра на Учителя и дали такава е Волята на Всевишния.

Правил съм много неща, които са записани единствено в историята на вътрешния свят. Има много неща, които съм извършил и за които мога да дам външни доказателства, но няма да го направя. Много от нещата, с които се хваля, съм ги сторил доста преди вие да се родите. А вие казвате: „Покажи ни сега!“. „Не, няма да ви покажа!“ Вие продължавате: „Защото не можеш!“ И аз отвръщам: „Добре!“ Вие сте доволни, като казвате, че не мога да го направя, аз пък съм удовлетворен, като не доказвам това, което мога. Ето така нещата все се повтарят. Но във вътрешния свят, каквото и да направя, всичко се записва. Неща, за които казвате, че са абсолютно невъзможни, за които дори учените казват, че са невъзможни –- и всичко това е записано, ще го разберете след смъртта си, когато видите моите вътрешни книги. Сега моята печатница Агни Прес ви дава само външните книги. Но когато започнете да четете вътрешните ми книги, ще видите колко много невъзможни неща съм сторил -– абсолютно невъзможни. Учените медици никога няма да го повярват. Някои от вас, дори след като постигнат напредъка на стотици прераждания, пак ще казват: „Не, това не е възможно“. Но то е сторено.

Когато духовен Учител направи нещо и после го докаже на външен план, то става по-скоро проклятие, отколкото благословия. Тъй като хората не са на нивото на това постижение, те ще се опитат да го грабнат, за да го притежават. Но няма да са в състояние да го асимилират и няма да го понесат. Ето защо много пъти истинските духовни Учители не показват външно какво правят. Те трябва да го извършат, защото това е необходимо във вътрешния свят. А когато става дума да го покажат, си мълчат, за да не създават проблеми.

Въпрос: Когато казваш, че взимаш от учениците тъмните сили и след това ги захвърляш в космоса, кой улавя тези сили?

Шри Чинмой: Вселенското Съзнание ги поема. За жалост учениците могат да черпят от безкрайния резервоар на враждебните сили. Тази сутрин изхвърляме кошчето за отпадъци и пет минути по-късно същата мръсотия го пълни отново. Всеки ден моята любяща загриженост го изпразва и всеки ден същите небожествени сили го пълнят отново –- едно и също, едно и също. Ако успея да изчистя живота ви от тъмните сили и те не се завърнат, тогава вие ще сте на прага на преобразяването.

Въпрос: Тези сили приемат ли друга форма на живот във Вселенското Съзнание, или там се преобразяват?

Шри Чинмой: Не, от там те не могат да приемат никаква човешка или друга форма и няма да бъдат преобразено. Те просто остават там. Вселенското Съзнание е обширно, безкрайно, затова те лесно могат да останат там. Един ден нещата в това Вселенско Съзнание също ще трябва да бъдат преобразени, защото ние се грижим за съвършенството на целия космос. Но точно сега се концентрираме върху преобразяването само на хората, които съзнателно се стремят.

Въпрос: Могат ли тези сили да се завърнат от Вселенското Съзнание и отново да нападнат някого?

Шри Чинмой: Те могат да дойдат, но не и от там. Ако някой съзнателно подхранва грешните постъпки, емоционални и витални мисли и други такива, тогава тези сили могат да се върнат отново. Аз мога да изхвърля такива сили, но ако вие сте жадни отново да ги получите, те ще се завърнат. Вие също можете и да ги създадете. Вие непрекъснато създавате тези сили. Много хора съзнателно плачат за тази отрова. Под отрова разбираме емоционален живот, нисш витален живот. И когато плачете за това, тези сили се завръщат.

Какво мога да сторя аз? Мога само да взема тези сили от учениците и да ги изпратя на друго място. Ако майката види, че детето си играе с ножа, тя го взима и го поставя в друга стая, така че то да не може да го намери. Но ако детето смята, че ножът му е необходим, то ще го търси, докато не го намери. Ще влезе в другата стая и ще го вземе. Ако ножът обаче остане при него, детето може да се пореже –- ако не сега, то друг път. Ето така тези сили се връщат обратно доста често. Само ако Учителят е много щастлив и доволен от ученика, а ученикът има непоколебима воля, Учителят няма да позволи на тези сили да се завърнат. Тогава и Учителят и ученикът ще постигнат успех.

Въпрос: Ако ти премахваш небожествените сили от нас, а те просто се връщат, защото ние ги желаем или сме привързани към тях, как тогава можем да се отървем от това желание, от тази привързаност?

Шри Чинмой: Как да го сторите? С повече искрен стремеж! Всеки път, когато си казвате: „Не бива да правя това“, просто не го правете! А когато казвате: „Трябва да го направя“, тогава независимо колко ви е трудно, направете го. Да предположим, че някой чувства слабост във виталния свят, да кажем, че е емоционално слаб. Затова той трябва да е много строг и да обръща повече внимание на виталното ниво, отколкото на всичко останало. Ако някой се чувства много несигурен, той трябва да си каже: „Не, защо да съм толкова несигурен? Нека се чувствам сигурен“. А как да съхрани усещането си за сигурност? С любящо единство с другите. Затова винаги се старайте да заставате от другата страна, от положителната страна.

Ако имате някаква слабост, старайте се да застанете от другата страна. Ако завиждате, опитайте се да чувствате приятелство и единство. Само така можете да се справите. Гледайте другата, положителната страна. Тогава ще можете да се справите.

Нашата трудност е в това, че ние през цялото време гледаме какво са постигнали другите и мислим за това какво могат другите. Винаги си мислим, че другите са постигнали нещо велико. Каквото и да сме направили, дори то да е безкрайно повече от това, което другите са направили, ние виждаме собственото си постижение като безсмислено и смятаме чуждото постижение за далеч по-добро. Но трябва да знаете, че когато вашият Учител се занимава с вас, той се интересува единствено от вашите лични способности. Аз няма да съм доволен, ако заимствате чужди качества, нито ще съм доволен, ако мислите за качествата на другите. Ще съм доволен единствено от вашите индивидуални качества.

Въпрос: Ако си съзнателен за това, че те измъчват умът или виталът, означава ли това, че все още имаш стремеж, или значи, че си се предал на тези сили?

Шри Чинмой: Може да си нападнат, но това не означава, че си се предал. Когато на главата ти кацне муха, ти трябва да я изгониш. Докато се бориш, не си се предал. Това, че силите се връщат отново и отново, не означава, че си се предал. Просто още не си победил тези сили напълно.

Въпрос: Когато забравяме нещо, това означава ли, че ние вече сме се предали на това нещо?

Шри Чинмой: Не, само че тези сили трябва да видят пълното ви отвращение от тях. Те трябва да почувстват, че наистина не ги искате и че тяхната роля е приключила. Не е достатъчно само да им кажете да си идат. Трябва да възнамерявате точно това. Докато имат и мъничко надежда, че отново ще ги поканите, те ще продължават да се връщат. Когато тези сили идват, вие, без да искате, изпитвате някакво удоволствие, неосъзнато удоволствие, и те го забелязват. После продължават да ви нападат, да ви връхлитат. Така че когато ги прогонвате от себе си, те трябва да чувстват, че вие наистина не ги искате повече. И ако останат далеч, това е доказателството, че сте успели. Хората действително са осъзнавали Бог. Осъзнавали са Светлината именно като са отстранявали тези лоши сили.

Част III

Когато нападаме Учителя

След като отговаря на въпросите в предишната глава, Шри Чинмой прави следното изказване. Той се намира в дома на ученик заедно с петдесетина други ученици. Това се случва през декември 1972 г.

Аз съм добър човек. Трябва да се похваля, да. През този един час, докато ми задавахте въпроси, аз ви показах своята любов в най-голяма степен –- любовта на бащата, любовта на приятеля, всичко. Но точно сега единадесет от вас изпитват съзнателно недоволство от мен. И повярвайте, те ме нападат яростно. Мога да посоча кои са. Това нападение — къде го държа сега? В тази част на главата си. Нима това не е моето безкрайно състрадание? Ако сега кажа имената на тези, които ме нападаха, то вие ще ги проклинате до края на живота си. Говорих ви с такава обич и ласка за първокласните, второкласните и третокласните ученици. А някои от вас почувстваха, че не са дори четвъртокласни или петокласни ученици. Ето защо във вас навлезе ужасен гняв и сега вие ме нападате.

Аз знам колко от вас тук са първокласни, второкласни или третокласни. Но нима е честно да ме нападате, ако чувствате, че не сте от първите? Казвам ви единадесет души ме нападнаха. Чувствам нападението ви тук, във физическото си тяло. Моите вътрешни същества премахват тази болка и я захвърлят във Вселенското Съзнание. Ето сега я отнемат. Но вие сте слепи. Бог ви е дал само физически очи. С тях виждате как Гуру не прави нищо. Но вътрешните ми същества започнаха да премахват тази болка от мен. Не знаете каква болка изпитвам в момента. Поех всичкия ви гняв точно тук посочва шията си. Ако кажа истината, ставам ваш враг. От друга страна, тук има и няколко души, които са петокласни, шестокласни ученици, но те не ме нападнаха.

Това също се случва понякога, когато медитирам с вас. О, всеки стои с молитвено събрани ръце. И всички изглеждате така, сякаш давате своята посветеност. Но не, вместо да дадете любов и посветеност, вие давате единствено своята завист и всичките си витални искания. Захвърляте ги. Ако ги захвърляте с посветеност, те не ме нападат. Но когато го правите безцеремонно, с гордост и суета, или агресивно, тогава това ме напада възможно най-силно. Нямам нищо против да ми давате всичките си най-нисши витални проблеми. Можете да ми дадете всичките си сексуални сили. Но трябва да ми ги давате с посветеност. И тогава аз ще мога да ви помогна. Но когато го правите агресивно, тези сили идват и ме нападат.

Казвам ви, аз съм контейнер за отпадъци. Да, вие ми давате всичките си абсолютно най-нисши, нечисти сили. Ако го правите с посветеност, те няма да ме нападат. В противен случай нападат. Нима това не е моето състрадание? Точно сега вътрешните ми същества отнеха тези сили. И вече не усещам абсолютно никаква болка. Това се случва всеки ден във всички Центрове. Някои ученици ме влудяват понякога и какви ли не планове идват в ума ми: какво да им кажа или какво да направя. Но аз съм оставен на произвола на моето състрадание и затова не казвам нищо.

Днес ви казвам: ако в бъдеще чуете нещо, което не ви допада — моля ви, не се гневете. Дори ако почувствате, че сте ученик от седмо ниво, просто бъдете благодарни за това. Можете да си кажете: „Дори да съм ученик от седмо ниво, поне все още съм му ученик. Затова ще мога да напредвам. Днес може и да съм в самото подножие на дървото, но утре ще успея да се изкача до най-високия клон. Има милиони хора, които дори не са близо до дървото; те са на хиляди километри надалеч от това дърво. Та за тях това сега е просто невъзможно“.

Затова аз ви моля, умолявам ви! Хора, вие ме нападате с всички сили. Сутрин ме нападате, след обяд също, нападате ме всеки път, когато се разгневите. Отсега нататък всеки път, когато се ядосвате, старайте се да ми давате с посветеност всичкия си гняв. Когато се ядосате, гневът е вашето единствено притежание. Гневът в този момент е вашето богатство, не божественото ви богатство. И него също можете да ми предложите с посветеност. Така гневът ви няма да ме напада. В момента, в който ми го дадете, ще изпитате радост. Защото ще сте ми дали нещо, което притежавате. Но когато това става по друг начин, когато ми давате гнева, депресията или неправилните си мисли по един насилствен, безочлив начин, тогава се опитвате да ме унищожите. Не можете да ме унищожите, само ми причинявате болки в сърцето, защото аз се опитвам да ви помогна, а вие се опитвате да ме нараните. Затова ви моля, умолявам ви: не ме нападайте. Аз съм добър човек.

Когато учениците изнасят представления

По-късно същата вечер Шри Чинмой моли един от учениците да изпълни нещо, за да забавлява останалите. Когато ученикът отвръща, че няма какво да покаже, Учителят казва следното:

Понякога ви моля да изпълните нещо, а вие не искате. В себе си имате една съкровищница само че не искате да се разделите с нея. Някои хора я държат здраво заключена, защото в нея няма нищо. Някои смятат, че щом е заключена, в нея има ценно богатство. Но не –- щом я отворят, виждат, че е празна. Някои от вас обаче имат истинско богатство. Когато ви казвам: моля те, моля те, дай малко от твоето богатство –- то е защото наистина притежавате нещо. В този момент вие наистина можете да го споделите. Значи, ако имате някакво богатство и ние ви молим да го споделите с нас, трябва да го направите. В противен случай имаме пълното право да смятаме, че съкровищницата ви е празна. Напротив, вие трябва да докажете, че в нея има нещо. Затова приемете това предизвикателство.