Нашият духовен път

Нашият път е пътят на простотата. Бог е изключително прост. Ние сме тези, които мислят за Него като за някой сложен. Бог говори най-простия език, само че ние не Го разбираме. Ние всички сме глухи, глухи сме от хилядолетия. Горкия Бог, Той ни е говорел постоянно, неуморно, но ние нямаме време да Го слушаме.

Нашият път е пътят на простотата. Ние чувстваме, че този, който има любов, посветеност и предаване, може да бъде прост. Детето е просто, то обича майка си. То не трябва да обича някого другиго: майка му е целият свят за него. То слуша майка си. То ѝ се посвещава. Ако тя го помоли да направи нещо, то чувства, че неговата майка знае всичко по-добре от него, така че то се предава на волята Ѝ. Детето е толкова просто, че се опитва да направи всичко, за да зарадва майка си, и в своята простота то достига най-високата си цел.

В обикновения живот, ако някой обича друг, тогава той прекарва повечето от време си с този отделен човек. Той му посвещава скъпоценното си време. Ако това е истинска човешка любов – не божествена любов, а човешка любов – тогава понякога той се предава на прищевките на другия, дори и ако те са абсурдни. Той се предава, защото и двамата са изградили вътрешна и външна връзка по силата на тяхната любов. Тъй че ако някой обича друг, то той е готов дори да жертва своята ценна мъдрост.

В духовния живот е напълно различно. Ние идваме до осъзнаването, че божествената любов никога не ни привързва. Напротив, тя ни разширява и освобождава. Тогава, когато видим и почувстваме, че сме освободени, ние вътрешно чувстваме божествено задължение да направим нещо за нашия вътрешен Водач. Как можем да останем настрана от Този, който ни е дал всичко, който ни е донесъл посланието на божествена Любов и Състрадание? Ще ни бъде ли възможно да не Му предложим нещо в замяна? Ако останем във физическото, ние само се опитваме да грабнем и да притежаваме всичко, дори и когато то принадлежи на другите. Но ако живеем в душата, ние се опитваме постоянно да даваме всичко, което имаме, и всичко, което сме, на вътрешния Водач. Божествената любов означава всеотдайност.

После чувстваме, че просто да даваме нещо, просто да предлагаме нещо, не е достатъчно. То трябва да се направи с ентусиазъм и със силен вътрешен подтик. Ние даваме на Вътрешния Водач в самите нас и в другите. Докато даваме на някой друг, трябва да чувстваме, че даваме на божественото в другия човек, на Всевишния в него, който сега се нуждае от тази помощ от нас. Когато предлагаме божествена любов на някого, трябва да го правим радостно и душевно; и докато даваме, не трябва да имаме чувството, че му правим голяма услуга, че защото сме в състояние да му помогнем, ние сме по-висши. Не! Трябва да чувстваме, че Бог ни е дал голямата възможност да Му служим и ние би трябвало да сме благодарни на този човек, който ни е поставил в положението да помогнем или да служим на Всевишния. Чувстваме се благодарни, че сме станали Негови избрани инструменти, когато Той е могъл също така да избере други. Ние трябва да показваме постоянна благодарност поради самия факт, че Той ни е използвал. Този вид преданост е нашето посветено служене.

След това идва предаването. Това предаване не е предаването на роба на господаря. Обикновеният господар ще намери недостатъци у роба, докато чувства, че той самият е винаги безукорен. Но в случая с Всевишния това не е така. Когато общува с нас, Той чувства, че нашите несъвършенства са Негови несъвършенства. Когато намира грешки в нашата природа, Той чувства, че всички те са Негови грешки. И докато ние не сме съвършени, Бог никога няма да почувства, че Той е съвършен. Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, това е вярно. Но когато става въпрос за съвършенството, проявено на земята, Бог чувства, че Той е все още несъвършен в мен, в теб, във всеки един. Посланието на пълното съвършенство все още не е зазорило на земята. Ние се предаваме на Бог от все сърце, знаейки съвършено добре, че това, което имаме, е почти нищо, и това, което сме, е почти нищо. Ако Му дадем своята незначителност, ние ставаме избран инструмент на Всевишния и позволяваме Неговото Съвършенство да расте в нас.

Какво задължение е необходимо, за да се следва този път? От една страна, вътрешното задължение е много ясно и определено; от друга страна, то е много смътно. Но когато говоря за задължение, това не е този вид задължение, което трябва да направите в други духовни или културни организации. За тези организации може би трябва да давате редовна такса. Но когато аз ви моля да поемете задължение, това е различно. Аз казвам, че ако виждате нещо в мен, ако виждате или чувствате Светлина вътре в мен, тогава, ако искате да следвате нашия път, можете да го направите. Няма да има парични изисквания. Вие не трябва да ми давате пет долара или десет долара или нещо такова. Не! Тук това е въпрос на вашия собствен стремеж, колко искрени и редовни можете да бъдете в своя духовен живот. Ако не сте искрени, тогава няма да можете да бягате бързо. Но ако сте искрени и посветени, тогава ще тичате много бързо. Задължението, което искам на нашия път, е редовност във вашата медитация и стремеж, вашия искрен вътрешен плач. Човек се нуждае от редовност, за да има стремеж. Тези две неща можете да предложите на Бог. Аз не изисквам нищо друго от който и да е ученик.

Тъй като всички вие сте искрено заинтересовани от духовния живот, без и най-малкото колебание мога да кажа, че вие имате стремеж. Ако също така можете да да идвате тук редовно веднъж седмично, тогава сте добре дошли. Но ако дойдете тук един ден, а след това не идвате два месеца, няма да ви бъде възможно да бягате най-бързо в духовния си живот и така също ще започнете да създавате неподходяща вибрация тук в Центъра.

Ако искате да следвате този път, тогава, моля ви, идете дълбоко навътре в себе си и вижте какво може да ви предложи този път. Ако чувствате, че нашият път може да ви донесе Светлина, Мир и Блаженство, тогава естествено вие ще бъдете по-вдъхновени да водите живот на посветеност, живот на преданост, живот на вътрешно предаване на Божията Воля. В противен случай, ако не сте вдъхновени да водите такъв живот, вие няма да го харесате. Все пак, след като сте приели нашия път, ако решите, че сте нещастни с него, вие можете да напуснете. Днес вие приемате нашия път, утре може да напуснете, но вдругиден няма да ви бъде разрешено да се върнете. Никой не може да дойде днес, да си иде утре и да се върне на следващия ден по своята сладка воля.

Това не е единственият път и аз не съм единственият учител. Други пътища са наравно значителни, но аз не съм вещ да ви уча как да следвате другите пътища. Ако чувствате, че искате да знаете повече за нашия път и ако искате да получите духовна помощ от мен или повече вътрешен контакт с мен, тогава сте добре дошли да следвате нашия път.

Не е нужно да бъдете мой ученик, но трябва да бъдете ученик на някого, когато чувствате необходимостта да имате духовен Учител. Онези, които казват, че не се нуждаят от духовен Учител, просто се самозалъгват. Аз не ви моля да бъдете мой ученик. Далеч от това! Но аз ви моля да бъдете под ръководството на някой духовен Учител. Онези, които проповядват идеята, че не се нуждаете от Учител, ви мамят и нищо друго. Направете избор. Изберете някого, когото искате да имате като свой духовен Учител. Ако не изберете подходящия Учител, Бог рано или късно ще доведе правилния за вас. Просто защото един Учител ви е разочаровал, това не означава, че не трябва да идете при някой друг духовен Учител. Десет Учители могат да ви заблудят, но единадесетия ще ви осъществи.

Морето-невежество трябва да бъде прекосено и без лодка никой не може да го прекоси. Дори и да има лодка, без лодкар, кой ще гребе? Кой ще кара лодката? Този, който има лодкар, естествено ще има лодка. Когато той мисли за лодката, това не е просто неговото въображение. Това е реалност, че той е в лодката, точно както всички други ученици на Учителя му. И тогава той се чувства в безопасност.

Първо трябва да прекосите обширното море на невежеството, което е заплашително, вредно и пагубно. След това идва морето от Светлина и Блаженство, където има също предопределена цел, Целта на Отвъдното.

Гуру

Бог има два аспекта: личен и безличностен. Ако не възприемаме Бог в Неговия личен аспект, тогава осъзнаването ще бъде най-трудно. Ако разглеждаме Бог в Неговия безличностен аспект, като безкрайно разширение от Мир и Светлина, за нас ще бъде изключително трудно да осъзнаем този аспект. Но ако видим личния аспект, то е много лесно да влезем в безличностния аспект. Ако не познавате човек и чуете името му, ще ви бъде трудно да установите някаква ясна или близка вътрешна връзка. Но веднъж да познавате някого, веднъж да сте установили съзнателно единство с Бог, ако по-късно не Го виждате ясно, няма вреда.

Когато имате истински духовен Учител, най-лесният и най-успешният начин за просветление е да цените неговото земно съществуване. Ако кажете: „Не, той е мой Учител, но някой друг е по-велик. Аз мога да се моля на Господ Кришна, Господ Буда, Шри Рамакришна; те са по-велики“, вие правите грешка. Вашият дядо може да е бил най-великият доктор на земята, но ако той не е жив днес, ще очаквате ли да излекува стомашните ви болки? Той не може да ви излекува, но един доктор, който сега е на земята, може да ви излекува.

Тези, които са на земята с мен, винаги би трябвало да чувстват, че аз съм повече от достатъчен за тях. Ако моите ученици трябва да мислят за Христос, Господ Буда, Шри Кришна, те би трябвало да мислят за тях вътре в мен. Аз идвам от същата стая, от която те са дошли и към която те сега са се върнали. Всички истински Учители идват от тази стая. Сега целият свят ги обожава, но когато са били тук на земята, те са били атакувани и неразбрани. Всички духовни Учители са преминали през тези преживявания. Някои от моите ученици яростно са ме атакували във вътрешния свят. Окултно аз знам защо. Това е било, защото те са чувствали, че не съм им обърнал достатъчно внимание. Ако не мога да ви дам нещата, които искате от мен, тогава аз ставам ваш враг. Но ако аз наистина ги дам, тогава ще стана враг на Бог, защото Бог знае, че ако ви дам тези неща, това само ще забави вашия напредък. Вие искате много неща. Тъй като не изпълнявам безчислените ви желания, вие се разгневявате. Но аз съм по-умен. По-добре е да бъда ваш враг, отколкото враг на Бог. Тъй че аз съм готов да бъда ваш враг.

Когато кажете: „Гуру е някой, който е малко по-висок от нас“, аз съм доволен. Но когато храните идеята, че аз съм на милиони мили пред вас, че има зинала пропаст между нас, тогава ще мислите: „О, той може да направи това, защото е изцяло различен. За мен е безполезно дори да опитвам“. Ако чувствате, че аз съм на върха изцяло заради себе си и нямам нищо общо с вас, тогава няма да опитате да дойдете там, където съм аз. Но ако се опитате да гледате на мен като на ваш вечен приятел, тогава, без значение на кое ниво сте, ние сме заедно. Ако вие сте там, аз съм там; ако вие сте тук, аз съм тук.

Вие няма да разочаровате приятеля. Ако някой е истински приятел, когато уговорите среща с него, вие непременно ще изпълните уговорката. Преди да влезете в духовния живот, вие живеехте в емоционалния живот, светския живот. Вие определяхте срещи и вашата любов бе налице, тъй че спазвахте уговорките си. Сега, защо нямате същата тази любов към Бог? Вашата среща с Бог е рано сутрин по време на утринната ви медитация. Ако вашият земен приятел дойдеше по това време, щяхте да отворите вратата. Всевишният, вашият вечен приятел, чука на вашата врата. Ако наистина гледате на Него като на свой приятел, тогава в който и да е час вие ще отворите вратата. Тъй че, моля, чувствайте, че Всевишният в мен е вашият вечен приятел.

Ние чувстваме, че се нуждаем от Бог повече, отколкото Бог се нуждае от нас, тъй като не сме осъзнати. Това е погрешно. Бог се нуждае от нас еднакво, ако не и повече. Защо? Той знае нашите способности, нашите възможности безкрайно по-добре, отколкото ние ги знаем. Ние чувстваме, че можем да идем само до отсрещния бряг, но Той знае, че можем да минем милиони мили. Нашето невежество не ни позволява да знаем какво сме в действителност. Ние мислим за себе си като за безполезни, безнадеждни, безпомощни, но в Божиите Очи ние наистина сме Негови божествени инструменти. Той иска да ни използва по безкрайни начини. Това е Неговата Мечта, която Той иска да превърне в Действителност. Бог иска ние да бъдем не само безкрайни, но също така вечни и безсмъртни. Той знае, че имаме тази способност, защото Той ни е дал способността. Сега Той иска да я използваме. Винаги казвайте: „Аз се нуждая от Бог, за да осъществя моето най-висше и Бог се нуждае от мен, тъй че Той да може да прояви Себе си във и чрез мен“. Това е Божията собствена върховна философия. Винаги чувствайте: „Поради своето невежество аз не знам как да Го осъзная или да Го осъществя. Но Бог, поради Своето познание, знае безброй начини, по които Той ще може да ме използва за Своята проява“.

Някои ученици чувстват, че тъй като Учителят казва, че той прави неща за тях във вътрешния свят, те могат поне да имат някаква вяра в него. Те може да не чувстват какво прави той, може да не го осъзнават, но вярват в това, защото Учителят казва така. Тогава те се опитват да направят нещо в замяна за Учителя, но то не идва от дълбините на техните сърца. Тези ученици са в известен смисъл неискрени и съмняващи се.

Но истински искрените, посветените и преданите ученици не само вярват, но също така чувстват, че това, което техният Учител прави всеки ден за тях във вътрешния свят, е нещо най-значително. И те наистина чувстват напредък както в своя вътрешен, така и в своя външен живот. Те могат да видят какво са били, преди да влязат в духовния живот, и какво са сега, след като са приели пътя на своя Учител. Те виждат необятната разлика между своя минал живот и сегашния си живот. Когато видят това, те получават огромна радост и спонтанно се опитват да посветят както своя вътрешен, така и своя външен живот, на Учителя.

Учителят се занимава с тези искрено отдадени и посветени ученици със своята душевна грижа. За съмняващите се и неискрени ученици той използва своята светлина-състрадание. Неговото състрадание е това, което се излива към неискрените ученици. Но на искрените и предани ученици той предлага своята истинска грижа, душевна грижа.

Без значение колко неискрен, колко глупав, колко безразсъден или колко тъмен може да е един ученик, Учителят поддържа много високо мнение за него. Той вижда във всеки един ученик живата божественост на Всевишния. Той вижда, той знае, той чувства, че един ден всеки ученик ще бъде съвършено подобие на Бог и ще осъзнае Бог изцяло. Точно сега той набляга на искреността, посветеността и предаването, защото иска неговите ученици да бягат бързо, по-бързо най-бързо в областта на духовността. Тъй като целта е много далеч, Учителят, със своята безкрайна любов, грижа, състрадание и благословия, иска всеки ученик да бяга най-бързо.

Учителят знае как да се занимава с всяка личност. Той ще каже на един ученик да направи нещо и ще каже на друг ученик да не прави същото нещо. Защо? Пристрастен ли е Учителят? Не! Това е просто защото той знае кое е най-доброто за всеки отделен стремящ се. Той има свободен достъп до Волята на Всевишния и пренася Неговото послание до стремящия се. Когато Учителят дава съвет, той изразява Волята на Всевишния. От ученика зависи дали да го приеме, или отхвърли. Ако го отхвърли, Учителят никога няма да бъде сърдит. Един истински Учител е далече над приемането или отхвърлянето на ученика. Но ако Учителят иска, той може да каже на ученика: „Ти бавиш своя собствен напредък. Но Бог е в теб и Той ще продължи да крачи. Бавно и неотклонно един ден Той ще те доведе до Целта“. Повече от това Учителят няма нужда да каже.

Има нещо, наречено Божи Час. Когато този Час удари, човек може да бяга много бързо. Когато Божественото в нас каже, че Часът е ударил и че ще трябва да бягаме много бързо, ние можем лесно да сторим това, ако вземаме всяко от предложенията на Учителя като благоприятна възможност. Трябва да имаме пълна вяра в съвета на Учителя, а след това да се гмурнем в морето на духовността. Ние трябва да посветим целия си живот на Бог, на Всевишния в Учителя и в самите нас. Човешкият удобен случай идва при нас много рядко. Но божествената възможност чука на вратата ни всяка секунда. Всяка секунда може да ни разкрие вечната и безкрайна Истина.

Понякога духовният Учител сменя своя съвет. Тогава ученикът получава възможността да се съмнява в Учителя. Той казва: „Как така вчера той ми каза да направя едно нещо, а днес ми казва да направя нещо друго? Това означава, че той не е бил сигурен в това, което казва“. За съжаление тук стремящият се прави грешка. Учителят общува и със стремящия се, и с Всевишния. Всевишният е всеведущ; Той знае всичко. Той е всемогъщ; Той може да направи всичко. Той е вечният Играч, играещ космическата Игра, и има всяко право да смени насоката ѝ. Учителят е в тон с тази космическа Игра на Всевишния. Вчера Всевишният е казал на Учителя: „Кажи на този ученик да направи това“. Днес Той казва: „Не, искам да сменя посоката на Играта. Кажи му да направи онова“. Тъй че какво ще направи Учителят? Ще остане ли верен на предишното си гледище само защото ученикът ще каже: „Как така постоянно сменяш мнението си?“. Или ще бъде лоялен и верен към своя вътрешен Водач, Всевишния? Ако Учителят е искрен, той незабавно ще каже на ученика: „Всевишният смени Своето мнение. Сега, ако обичаш, не прави това: прави нещо друго“. Духовният Учител винаги ще остане верен и изцяло предан на Всевишния, без значение какво мисли за него ученикът. Ученикът може да мисли, че духовният Учител прави грешка, но Учителят знае, че прави правилното нещо.

Изборът на Гуру

Гуруто, който ти дава безгранична радост, е твоят Учител. Да предположим, че четирима души вървят по улицата и ти виждаш и четиримата. Един веднага ще привлече твоето вниманието и ти няма да знаеш защо. Другите са там, но твоята душа има особено вътрешно привличане към един. Подобно, може да отидеш до духовен Учител и когато го погледнеш, може да почувстваш, че той е някой, когото си познавал преди. Може да почувстваш, че нещо отвътре ти казва: „Аз познавам този човек“. Може да почувстваш огромна близост, дори в неговите външни жестове. Може да почувстваш: „Това е някой, който ми е бил много близък, но сега съм го забравил“. Това е връзката между твоята душа и душата на този отделен Учител. Всеки има душа. Ако незабавно получиш вътрешен отговор от душата на Учителя, тогава можеш да си напълно сигурен, че ти си предназначен за неговия път. Ако получиш изключително голям трепет във вътрешното си същество, когато го видиш, тогава той е верния човек.

Случвало се е в някои случаи човек да е чул някой случайно да спомене името на Учителя. Бог знае каква музика, какво вълшебство има в името на Учителя, но търсачът е дошъл при Учителя, защото е чул името. Самото име на Учителя привлича някои хора към него. Не е необходимо Учителят да казва и дума. Самото му присъствие ще ви залее с безгранична радост и наслада. Всичко е направено в тишина. Той говори, защото трябва да убеди външния ум, повърхностния, интелектуалния ум. Но това говорене не може да донесе осъзнаване. Вашата медитация, вашето вътрешно чувство на единство с душата на Учителя – това ще ви позволи да постигнете Най-Висшето.

Който е предназначен да бъде мой ученик, рано или късно ще стане мой ученик. Който не е предназначен за мен, може да идва при мен за шест месеца, но може би нищо няма да види и нищо няма да почувства в мен. Аз не мога да го обвинявам, защото не съм предназначен за него. Тъй че, ако не виждате нещо в мен, или ако не чувствате, че този път е предназначен за вас, моля ви, не бъдете разочаровани. Има много други пътища, от които можете да избирате.

Онези, които са мои ученици, виждат нещо в мен и затова стоят при мен. Те правят правилното нещо за самите тях. Ако не откривате тук това, което искате, би трябвало да потърсите някъде другаде. Аз не ви отхвърлям, далеч от това. Но аз чувствам, че вие губите своето ценно време. Това, от което се нуждаете, е вътрешно ръководство и външна увереност; вие се нуждаете от някой да ви ръководи и постоянно да ви дава кураж, вдъхновение и стремеж, тъй че да можете да крачите напред според най-висшия вътрешен повик на вашата душа. Поддържайте своя вътрешен интензивен плач за учител. Тогава утре или няколко дни по-късно, вие ще го намерите. Не би трябвало да пропускате възможност да отидете и видите духовни Учители, когато те дават беседи или провеждат медитации. Който ви дава най-голяма вътрешна радост и удовлетворение, е вашият учител.

В избора на Гуру има едно нещо, което може да опитате. Напишете имената на всички Учители, които сте срещали или за които сте чували, или сте разбрали от книгите, които сте чели. Ще има около шест или седем имена. След това вземете името на първия духовен Учител на листа и, като повтаряте името му, поставете дясната си ръка на сърцето си. Опитайте се да почувствате звука в сърцето си, като повторите името седем пъти. Преминете през списъка и докато повтаряте името на всеки Учител, опитайте се да почувствате ударите на сърцето си. Ако чувствате радост, наслада или екстаз, веднага оценете Учителя. Трябва да почувствате какъв вид радост получавате от повтарянето на името му и тогава оценете това по скала.

Ако не получавате отговор, радост, вдъхновение, когато повтаряте името на определен Учител, тогава сте в пълното си право да му дадете нула процента. Ако получите страхотен отзвук от името на Учителя на листа, ако целият сте в трепет, ако самото му име изпраща огромно пулсиране от глава до пети, вие непременно ще му дадете деветдесет и пет или дори сто процента. Тогава знаете без съмнение, че този е вашият Учител. Той е предназначен за вас и вие сте предназначени за него. Ако той не е близо до вас, а в Индия или някъде другаде, тогава трябва идете там или, ако е речено да стане, обстоятелствата ще доведат вашия Учител тук. Ако сте предопределен да сте ученик на даден Учител, Бог безпогрешно ще ви заведе при него или ще го доведе при вас.

Без значение кой е вашият учител, аз искам вие да осъзнаете Бог. Това ще ми даде най-голяма радост. Не е това кой ще ви заведе, а къде ще ви заведе, което е важно: дали ще стоите в невежество, или ще влезете в морето от Светлина. Когато видя един стремящ се, плуващ в морето от Светлина, това ми дава най-голямата радост. Кой го е довел не е това, което ме радва; само фактът, че той е там, в морето от Светлина.

Удовлетворяване на Учителя

Ние живеем в света на небожествения характер и индивидуалност. Божествения характер на стремящия се е неговото единство с Вътрешния му Водач. Божествената индивидуалност на стремящия се е осъществяването на този Вътрешен Водач чрез собствения му живот, когато неговите постъпки в живота не станат нищо друго освен проявата на Волята на Вътрешния Водач.

Когато Учителят ви каже да направите нещо, ако го сторите, тогава това е толкова добро, колкото истинска медитация. Ако той ви каже: „Моля те, донеси ми чаша вода”, в този момент не чувствайте, че ще получите осъзнаване, като медитирате върху него и останете в транс. Не! Чувствайте, че вашето осъзнаване в този момент зависи от това незабавно да му занесете чаша вода. Ако сте приели един Учител като свой истински Гуру, тогава, като го удовлетворявате, осъществявате или го радвате, вие осъществявате себе си. Ако в този момент той е жаден и се опитвате да го зарадвате, като му носите цвете, то вие правите грешка. Сега той се нуждае от вода. Ако кажете: „Едно цвете естествено ще го направи щастлив, защото то въплъщава чистота и моето чисто чувство на стремеж“, вие грешите. Ако отидете дълбоко навътре и погледнете лицето на Учителя или просто станете едно в Учителя, тогава ще видите, че той е наистина жаден. Тъй че носенето на вода въплъщава вашето посвещение и чувството ви на единство с него. Ако нямате вяра в своя Гуру и послушание към него, тогава си губите ценното време и ценното време на своя Учител, като остава при него.

От една страна, няма ученик, който някога да ме е зарадвал истински. От друга страна, всеки ме е радвал. За вас може да звучи противоречиво; за мен това е абсолютно вярно. Когато видя какво са моите ученици, аз съм ужасно разочарован, ужасно обезсърчен. Но когато знам, какво ще станат те накрая – Божии най-съвършени инструменти на земята – аз им предлагам своята любов на Вечността, благодарност на Безкрая и гордост на Безсмъртието.

Аз бях в духовен Център и знам много за други духовни Учители и техните ученици. Истинските Учители са много, много строги към своите ученици пет, десет или двадесет години. Тогава идва време, когато те се отвращават и казват на учениците си: „Правете, каквото искате“. Докато са били сериозни и са имали лична заинтересованост от напредъка на учениците си, те са страдали много; но в същото време те са виждали известен напредък в учениците. Но когато са се предали и са казали: „В края на краищата те са Божии деца. Сега Бог може да се погрижи за тях“, тогава напредъкът на учениците бил много бавен, почти никакъв.

В моя случай по всякакъв начин аз се опитвам, опитвам, опитвам. Повечето пъти аз опитвам чрез любов. Дори когато ви се карам външно, вътрешно показвам огромна любов. Аз може да ви гълча и обиждам с човешкия си език, но със своето божествено сърце обливам цялото ви същество с любов. Без значение колко съм лош, когато ви се карам, вие трябва да останете в сърцето. Веднага ще почувствате посланието, което вашето сърце получава от мен, въпреки че лицето ми и езикът ми може да ви предлагат съвсем различно послание.

Учителят се нуждае от нещо от всеки един от учениците си. Той се нуждае не само от тяхното чувство за единство с него като техни намерения за осъществяване, но също от установяването на единството им един с друг, като едно семейство. Учителят е главата на семейството и той наистина иска всички негови духовни деца да чувстват, че всеки член е негов брат или сестра. Той иска учениците му да чувстват радостта и необходимостта да действат като цяло в Божията проява на земята.

Вашата вяра означава вашата посветеност. Вашата посветеност означава любовта ви към Учителя, към Всевишния в него. Собственият ви стремеж плюс милостта и състраданието на Учителя ще ви заведат до Бог. Но ако се опитате да използвате състраданието му, вие сте загубени. Той прави нещата по начина, по който Всевишният иска от него да ги направи. Ученикът не би трябвало никога да разбира погрешно състраданието на Учителя. Това е като да позволите отрова да влезе в стремящото се сърце.

Удовлетворяване на учениците

Духовният Учител се опитва да удовлетвори учениците си на всички нива. Понякога той успява, понякога не. Понякога той получава сто процента от тях; понякога получава нула процента. Той се опитва да ги удовлетвори най-предано във физическия свят, във виталния свят, в умствения свят, в интуитивния свят и във света на душите. Повечето от учениците му може и да нямат ясна представа за тези вътрешни светове, но те усещат външния свят, в който живеят.

Не винаги е възможно за Учителя да удовлетвори учениците си. Понякога ученикът чувства, че Учителят е нелюбезен или не се интересува от него, ако Учителят не му даде това, което иска. Но ако Учителят му даде това, което иска, душата на ученика ще се чувства нещастна и ще наругае Учителя. А Всевишният ще държи Учителя отговорен. Той ще каже, че Учителят съзнателно бави напредъка на този отделен ученик. Ако едно дете иска да яде отрова, майката не му дава отрова, просто за да му угоди.

Има много, много неща, които няма да мога да ви дам, докато другите ще са способни да ви ги дадат или може би ще успеете да ги получите от външния свят. Аз нямам способността да изпълня този вид външни желания. Когато става въпрос за изпълняването на вашите желания или изисквания, аз не съм човекът. Но това, което се случва е, че от състрадание, аз се опитвам да изпълнявам. Аз изпълнявам нечие външно изискване или витално изискване поради състрадание. Тогава, когато видя, че ученикът се забавя в своя духовен живот, чувствам, че тъй като аз съм направил грешката, това е моя отговорност. Тъй че аз слагам този човек на раменете си и бягам с него. Тогава, когато го върна към нормална скорост, аз казвам: „Добре, сега те върви“. Но няколко дена по-късно той отново ще се забави и ще падне. Тъй че аз трябва отново да го поставя върху раменете си.

Това е бедата на всички духовни Учители. Учениците казват, че искат да бягат най-бързо, но когато Учителят използва най-добрия метод, учениците казват, че Учителят не е мил, той е жесток, той е безразличен, той е пристрастен. Така Учителят зависи от милостта на всеки. Ако той работи с божествена Светлина, тогава учениците казват, че той е несправедлив. И ако той действа със състрадание, тогава той трябва да приложи допълнително усилие, за да върне учениците обратно към тяхната нормална скорост.

Ако моите ученици могат да почувстват, че аз винаги извършвам правилното нещо, тогава те ще могат да правят най-бърз напредък. Но понякога умът ще каже: „Да, Гуру прави правилното нещо“, но сърцето ще чувства: „Не, той е несправедлив“. Или в сърцето ученикът ще чувства, че аз правя правилното нещо, но в ума си той може да чувства, че аз през цялото време извършвам нещо погрешно, или че той е можел да направи всичко по-добре или да направи някакво подобрение. Но бих искал да кажа, че в мига, в който ученикът чувства, че Учителят прави нещо погрешно в неговия собствен случай или в случая на някой друг, там неговото пътешествие завършва за пет дена или пет месеца или две години. Веднъж щом ученикът не вижда или не иска да види истината с очите на Учителя, тогава той е загубен.

Сега, ако чувствате, че вашият начин на виждане на истината е по-мощен или по-реален, тогава аз може да се съглася с вас, за да избегна усложнения. Ако аз кажа: „Направи това“, а вие кажете: „Не, не, това е погрешно“, тогава веднага ще се съглася с вас. Аз знам, че не съм сбъркал, но не искам да споря. Само ще изчакам душата ви да излезе напред и да ви накара да почувствате, че съм бил прав. Понякога учениците чувстват: „Какво знае Гуру за това?“ или „Какво знае той за външния живот?“ Добре, тогава ще запазя мълчание. Но един ден душата ви ще излезе напред и ще ви каже, че съм казал правилното нещо, абсолютно правилното нещо.

Понякога някои от възрастните ученици ме критикуват надясно и наляво пред по-младите. Вие, хора, ходите наоколо, казвайки: „Какво знае Гуру за земните неща?“. Чувствате, че сте преминали през много повече години от живота, така че знаете определено повече от мен. Но трябва да знаете, че в този свят има все още много неща, които да опознаете добре, за които да сте сто процента сигурни. Също така трябва да знаете, че е истинска несправедливост към водените от мен деца, когато давате на малките този вид критика. Те искат да бъдат извайвани и водени от моята вътрешна светлина, но вие истински съсипвате техните възможности, ако ги карате да чувстват, че те просто са слепи, когато ме слушат. Тъй като аз съм поел отговорността да ги заведа до Бог, вие не трябва да им предлагате своята мъдрост. Ако едно дете милва кукла, някой голям не трябва да дойде и да каже, че той не харесва куклата. Ако децата ме харесват, ако аз съм обектът на тяхната любов, и ако вие кажете: „Не, той е грозен, той изцяло греши“, тогава какво правите за тези деца?

В този свят много малко хора могат да запазят един и същи стандарт или ниво на съзнание през цялото време. Колко часа за един ден, например, оставате в своето най-високо съзнание? Може би за половин час, а след това сте в обикновеното си съзнание за остатъка от деня. Може би днес сте депресирани, утре сте ядосани. Когато някои негативни сили са влезнали в един ученик или тези сили са вече в него и съзнанието му е ниско, тогава той е много слаб. Ако в определен ден едно малко момиче е слабо по този начин и ѝ говорите срещу мен, тя може да каже: „О, да, този човек е шестдесет или седемдесет годишен, тъй че сигурно е прав“. Вие сте толкова мъдри: прибавили сте само още сила към силата на невежеството. Ако вие не бяхте инжектирали отрова от собствения си свят в тези деца, те все още щяха да са невредими. Сега аз трябва да отида и да дам на тези младежи нов живот.

Вътрешният кръг на Учителя

Аз винаги казвам, че имам първи клас, втори клас, трети клас, четвърти клас, пети клас, шести клас и седми клас ученици. Но независимо към кой клас принадлежи, ученикът не трябва да се опитва да ми стане много близък на всяка цена, като ме сграбчва или дърпа. Само чрез искрена преданост и посветеност някой може да стане близък на своя Учител. Всеки човек трябва да знае кой е първи и най-напред в живота му: дали това е Учителят му, някой член от семейството му, или някой друг човек в света. Ако Учителят е първи във всичко, във всяко действие, тогава ви казвам, този човек непременно ще установи неразделна връзка с Учителя. Ако един търсещ е станал много посветен и е предложил своето безусловно предаване не на личността или индивидуалността на Учителя, но на божествената воля на Учителя, тогава този човек ще бъде неразделна част от вътрешния му кръг. Друго, което всеки ученик трябва да реши, е дали неговият духовен Учител има правото да взема решенията да направлява, ръководи и извайва неговия живот. Също така, когато се карам на някого, той трябва да чувства, че е истински благословен. Аз не получавам удоволствие, като му се карам; не, аз само се опитвам да го усъвършенствам. Аз използвам своя божествен авторитет – не своето земно небожествено съзнание – за да го направя напълно съвършен. Когато взема решение за някого или когато имам правото да му давам нареждания или да му се карам, тогава чувствам, че този човек е мой – не за да го притежавам, но за да го извайвам по мой собствен начин, начинът, който Всевишният чувства, че е най-добър. Когато казвам: „Направи това“ или „Направи онова“, няма да има обсъждане. Тъй като не е човешкото в мен, което прилага сила върху ученика. Не, в този момент божественото в мен, Всевишният, е този, който дава нареждането. Духовните Учители повеляват само на онези хора, в които имат най-голяма безусловна вяра. Учителят знае, че в действителност няма такова нещо като даване на нареждания; това е само предлагане на просветление на някого, който е малко по-малко просветлен.

Ученикът от наистина първи клас никога няма да вземе решение на собствена отговорност. В момента, в който един индивид взема свои собствени решения, той е на милиони мили далеч от Учителя. Дали да изпиете чаша вода в пет или шест часа – този вид решение трябва да взимате самостоятелно. Това е решение на здравия разум. Но всяко нещо, което чувствате, че е важно в живота ви, би трябвало да се прави само с вътрешното одобрение на Учителя. Първокласните ученици няма да вземат каквото и да е самостоятелно решение, без преди това да са се допитали до Учителя на вътрешен план. Те чувстват, че всичко ще дойде от Учителя. Вътрешно те казват на Учителя си какво мислят да правят, а след това чакат да видят, дали Учителят ще се заинтересува, или не. Тогава, след известно време, те знаят.

Сега нека да изведем въпроса на външен план; нека да говорим за допитването до Учителя на външен план при вземането на някакво решение. Когато вземате решение за нещо – дори да решите да осъзнаете Бог по свой собствен начин – вие поемате отговорността за живота си. Тогава Учителят не може да бъде обвинен за това, което се случва в живота ви.

Когато ученикът стане член на вътрешния кръг на Учителя, бъдете сигурни, че във всяко действие той непременно чувства присъствието на Учителя – дори ако това е пиенето на чаша вода или отиването до магазина, за да се купи нещо. Ако пиете вода, вие ще видите моето съществуване вътре във водата, а докато водата влиза във вас, ще чувствате, че сте моето съществуване. Тогава, когато говорите на магазинера, дори и ако той е много неприятен, вие ще виждате моето присъствие вътре в него. Само че той не е могъл да изведе напред тази божественост. Външното съществуване е много грубо и недодялано, но в неговото вътрешно съществуване вие ще чувствате присъствието на Учителя си.

Много хора идват при нас с най-голяма любов, посветеност и предаване; после, след известно време, те започват да слизат по скалата. Но ако още от самото начало човекът поддържа същата интензивност, същата любов, същото посветено предаване и преданост, тогава той става член на вътрешния кръг на Учителя. Той може да се препъне или да падне, или, ако се умори, може да си почине, но той отново трябва да стане и да бяга. Това че веднъж е паднал, бил е уморен и изтощен, не означава, че повече няма да може да върви напред. Не! Той може да почине няколко дни или няколко месеца, но после той отново трябва да бяга бързо. Той ще се запита: „Какво ми става? Аз имах способността да бягам три години“. Тъй че той може да си почине за месец или година, но отново ще трябва да бяга най-бързо. В този момент той отново ще стане член на вътрешния кръг.

Напускането на духовния път

Ако вярвате в прераждането, вие ще чувствате, че това не е първият ни живот и никога не може да бъде последният ни живот. Ако е така, трябва да знаете, че сме започнали пътуването си преди много, много време. Някои от тези, които дойдоха при нас, нямаха трудности в приемането на нашия път. В искреността на тяхното вътрешно същество, те почувстваха, че са намерили своя учител в мен. Отново, имаше някои, които ходиха при много духовни учители, но не бяха удовлетворени. Те практикуваха духовност, медитация и вътрешна дисциплина с тези учители, но разбраха, че тези учители не са предназначени за тях. Отново, имаше много, които дойдоха тук за кратко време и почувстваха, че аз не съм техният учител, тъй че се върнаха обратно да търсят друг учител. Естествено, те рано или късно ще намерят своя собствен Учител.

В този живот нищо не е загубено, когато става въпрос за духовност. Вашето вътрешно достижение винаги ще остане вътре във вас. Но то може да бъде забулено от невежеството. Да предположим, че сте медитирали в продължение на много години. После, поради някои вътрешни проблеми или някои очевидно неизбежни обстоятелства, се отказвате от своята медитация и духовна практика. Нещата, които сте постигнали чрез своята медитация, няма да бъдат загубени. По-скоро това е като слънчево затъмнение; тъмно е за известно време. След това идва време, когато имате вътрешен подтик да почувствате Истината и да израснете в Истината. Още веднъж чувствате необходимостта да идете при духовен Учител, за да ускорите своя духовен напредък.

В Багавад Гита, която наричаме индийската Библия, Шри Кришна е попитан от своя най-скъп ученик Арджуна, значимия въпрос: „Какво се случва с онези, които са приели духовен живот, но са отпаднали от пътя и са се отказали изцяло от духовния живот? Какво ще стане с тях в следващото им прераждане?“.

Отговорът е, че те ще започнат отново от там, където са спрели. Тъй че онези, които са се занимавали с медитация в продължение на много години и са напуснали духовния живот поради някаква причина, също ще започнат някога отново. Но техният стремеж е бил затъмнен от невежеството, мрака и други неща. Ако бяха останали на пътя, дори и да напредваха бавно, не е беда. Бавно и неотклонно накрая се печели състезанието. Но когато са напуснали, незабавно са били хванати от силите на невежеството. Накрая те ще възобновят пътешествието си и ще стигнат до Целта, но това ще отнеме много, много дълго време.

Тук всички ние сме търсещи. Всички ние ще достигнем Целта. Но това зависи изцяло от нашия стремеж. Онези, които имат вътрешна мъдрост, никога не губят и секунда. Те чувстват, че времето е най-ценно, че времето е златно. Същото това време няма да дойде отново. Животът на търсещия е значителен и плодоносен само ако той може да използва всеки един миг за божествена цел, за духовна цел. Ако търсещият не използва времето си за божествена цел, в известен смисъл неговият живот не е по-добър от този на атеиста. Атеистът не вярва в Бог, наистина. Но търсещият който вярва в Бог, но няма време за Бог, практически е в същата лодка. Когато е време да медитира, ако той не медитира, в този момент той не е много по-добър от атеиста.

Медитация

Когато медитирате, вие трябва да успокоите ума и да го направите тих. Не трябва да има и мисъл в ума. Точно сега чувствате, че ако можете да храните двадесет идеи по едно и също време, тогава сте най-мъдрият човек на земята. Колкото повече мисли влизат в ума ни, толкова по-умни чувстваме, че сме. Но в духовния живот това не е така. Ако съзнателно можем да направим ума спокоен и тих, ние чувстваме, че нов свят зазорява вътре в нас. Колкото по-скоро мажем да успокоим ума, да усмирим ума, толкова по-голяма ще бъде височината на нашия нов свят.

Как да успокоим ума? Отговорът е редовна практика под ръководството на духовен Учител. Или, ако нямате Учител, можете да учите от духовни книги. Има няколко установени метода, предложени от духовните Учители. Ако изучавате тези методи, тогава можете да успеете в медитирането. Но все пак бих казал, че духовните книги ще ви дадат вдъхновение, но няма да могат да ви дадат стремеж, да не говорим за осъзнаване. Това е абсурдно. Няма книга, която да даде осъзнаване на някого. Но книгите могат да предложат вдъхновение. Ако днес сте вдъхновени, вие ще медитирате. Тогава, когато медитирате, ще създадете нов стремеж в себе си. А от стремежа ще развиете силата на себеоткриването и осъзнаването.

Ако имате духовен учител, той ще може да ви учи вътрешно как да медитирате. Но ако нямате такъв или не желаете да имате такъв, най-доброто нещо е да учите от някои духовни книги, написани от духовни Учители, а не от така наречените професори и учени. Професорите, учените и интелектуалните гиганти само взаимстват идеи от духовните Учители, които са осъзнали и които живеят Истината. Ако те не въплъщават осъзнаването, което предлагат в книгите си, тогава не можете да получите истински стремеж от книгите им.

Някои хора предпочитат да седят в позиция лотос, когато медитират, но това не е задължително. Позицията лотос е добра, защото помага гръбначния стълб да стои изправен. Това е главната цел на лотос позицията. От друга страна, важно е тялото да бъде отпуснато. Когато тялото се чувства неудобно, то ще смени позицията си автоматично. По време на вашата медитацията, вътрешното ви същество или съзнанието ви автоматично ще ви приведат към удобна позиция, а след това ви остава да я поддържате. Но ако има някакво неспокойствие, ако постоянно се местите от страна на страна, тогава как отпущането може да продължи? За да поддържа отпуснатост, човек трябва да запази спокойствие в тялото и да избягва безпокойството на всяка цена.

При медитация винаги е препоръчително да се следва един определен модел или метод. Мантрата и джапата са добри, но ако са ви дадени от различни учители или ако вие сте си изработили собствена мантра за медитация, тези неща по-скоро ще доведат до сблъсък, отколкото да ви помогнат, когато се опитвате да ги използвате заедно. Ако сте получили мантра от един Учител, джапа от втори Учител и медитация от трети, това само ще съсипе целия ви стремеж и способност, защото всеки един Учител има свой собствен начин да учи учениците си. Може да си мислите, че е като да правиш избор от различни блюда и че избирате най-вкусното. Но духовният живот не прилича на това. Трябва да изберете само една определена храна, вътрешния си стремеж, а от това ще получите най-голяма наслада.

Дори ако сте получили своята мантра, джапа и медитация от един Учител, вие трябва да ги използвате в три различни времена, защото силите от тези практики не вървят заедно. Сутринта, ако искате, можете да пеете определена мантра; вечерта може да правите джапа и по някое друго време може да медитирате. В противен случай, докато медитирате, ако изведнъж се вдъхновите да правите джапа или да пеете някоя определена мантра, вие само ще разрушите стремежа си. Джапата и мантрата имат своя собствена значителна сила, но при най-висок тип медитация, когато вътрешното ви същество общува с Бог, в този момент няма мисъл, няма идея: умът ви е спокоен и тих, тъй че ни би трябвало да има мантра или джапа.

В моя собствен случай аз не наблягам на важността на мантрите за тези, които следват моя път. Но ако един ученик много иска да практикува мантра, аз му казвам, че той може да повтаря името на Бог — ’Supreme' — или че може да пее ‘Aum’. Освен това, ако не се интересува от повтарянето на тези божествени думи, той може да пее името на собствената си душа. На някои ученици аз съм дал духовни имена, имена на душите. Ако можете да повтаряте името на собствената си душа, аз ви уверявам, че ще успеете да изведете напред всичките си духовни качества и да се преизпълните с божествена сила. Но само като повтаряте името, дадено ви от вашите родители, вие няма да постигнете нищо. Да предположим, че американското ви име е Уорън. Ако продължите да повтаряте ‘Уорън, Уорън, Уорън’, не мисля, че нещо божествено ще се случи от това. Но ако повтаряте дори десет пъти много бавно духовното име, което съм ви дал, тогава едно ново и плодоносно съзнание ще зазори във вас.

Когато не присъствам физически, аз казвам на учениците си да медитират на моята снимка, моята Трансцендентална Снимка. Тази снимка е направена, когато съм в своето най-високо съзнание, неразделно едно с Всевишния. Когато медитирате на моята снимка, моля ви, не я възприемайте като снимка на човешко същество. Мислете за това, което тя означава. За вас поне, според вярата ви, според вярването ви, тази снимка представлява някой, който е осъзнал Най-Висшето. Затова, когато я гледате, мислете за достижението на тази снимка. Не мислете за лицето, носа или очите, а само за достижението. Но ако ви е трудно да видите или почувствате необятността в тази снимка, тогава веднага използвайте своята сила-въображение. Вие можете лесно да си представите обширен океан или небе – или вътре в мен, или до мен, или пред мен. Ако мислите за океана или просторното небе точно пред себе си, незабавно ще почувствате усещане за безкрай. Тогава се опитайте да се отъждествите с този безкрай.

Тогава, като видите океана, почувствайте, че ще дойде ден, когато ще отидете отвъд океана. Вашето вътрешно съзнание е по-обширно от океана, по-просторно от небето. Но първо трябва да се отъждествите с необятността, която виждате около себе си. Предположете, че едно дете има няколко стотинки. За него един лев е широта сам по себе си. То не може да мисли за нещо повече от един лев. Но когато се сдобие с десет лева, то разбира, че десет лева имат по-голямо значение, много по-голяма стойност.

Точно сега, когато медитирате, ако мислите за океана или небето, това не е измама. Учените, поетите, всички, които създават някаква твърда реалност, започват от въображението. Вътре във въображението е силата на вдъхновението. Вътре във вдъхновението, ако отидете една стъпка по-напред, ще видите, че има стремеж. И ако отидете още една стъпка, ще видите, че има реалност.

Аз винаги казвам на учениците си да медитират в сърцето. Това е най-безопасният и в същото време най-успешният начин. Но ако искате да използвате ума, тогава трябва да го направите много спокоен, тих и възприемчив. Винаги чувствайте, че вътре в стремящия се ум има съд, който трябва да разширите със своя искрен стремеж. Опитайте се да направите съда много голям, така че да може да издържа повече чистота, повече блясък. Но не се опитвайте да притегляте нещо; ако теглите, накрая ще видите, че сте притеглили отвъд капацитета си. Това е като дете, което вижда голямо количество храна пред себе си. То ще яде лакомо и после ще му е трудно да смели храната. Най-доброто нещо е да се позволи на по-висшите сили да текат във вас, като се молите и медитирате най-душевно. По този начин няма опасност, няма възможност за разруха. Тогава никога няма да имате какъвто и да е вид напрежение в главата си.

Когато медитирате, не чувствайте, че трябва да дърпате надолу Божия Мир, Светлина и Блаженство. Бог знае колко да ви даде и Той знае правилното време. Не чувствайте, че медитацията е дърпане на въже; не чувствайте, че трябва да поразите някого или нещо. Когато медитирате, вашият собствен стремеж ще се издига нагоре от сърцето ви, Божията Милост ще слиза надолу във вашето стремящо се съзнание. Трябва да сте като божествен фермер. Вашата работа е да отглеждате стремеж; работата на Бог е да излива Милост, която е божественият дъжд. Ако се опитвате да дърпате Бог надолу в съзнанието си, вие поемате риск. Вашата врата е затворена, а вие се опитвате да проникнете през тавана и Го дърпате в стаята си. В този момент горкият Бог влиза в неприготвен, невъзприемчив и непросветлен съд. Тогава съдът се съпротивлява и вие получавате главоболие. Тъй че нищо не придърпвайте; само позволете на божествената Милост да тече във и през вас. Просто дръжте отворена вратата на сърцето си и Бог непременно ще дойде.

Друга причина, поради която хората понякога получават главоболие по време на медитация, е, че те медитират върху Сила. Ако искате божествена, просветляваща Сила, но вътрешният ви съд не е достатъчно чист, тогава незабавно идват агресивни качества. Тази агресия е превърната в напрежение в челото. Тъй че, когато медитирате сутрин, започнете с Мир и Светлина. Залейте външното и вътрешното си същество с Мир; тогава няма да имате този вид напрежение. Самият Мир е Сила. Мирът може да разреши всичките ви проблеми.

При медитацията възприемчивостта е от голямо значение. Ако в продължение на изминалите два или три часа сте мислили само за това колко завиждате на някого, тогава няма да сте възприемчиви – съвсем не. Имах приятел, който веднъж си призна: „Нямам време да мисля за Бог. През цялото време мисля за еди-кой си – моя най-зъл враг!“. Погледнете го сега! Той нямаше време да мисли за своята собствена духовна роля, за своето собствено духовно развитие, за своето собствено усъвършенстване. Той живя дълги години в съседния ашрам и цялото си време прекара в мислене за враговете си и как може да ги победи.

Също така, ако мислите твърде много за себе си, вие няма да сте възприемчиви. Когато мислите наистина за себе си, не се сравнявайте с другите; просто мислете за себе си като за сечиво, инструмент. В духовния живот няма съревнование. Когато медитирате, преди да си легнете вечер, не мислете за някой човек по състезателен начин, че той или тя са по-добри от вас или по-близки до Всевишния. Не позволявайте тези мисли да влизат във вас. Просто усещайте, че напредвате и не мислете за напредъка на другите. Ако искате да станете съвършен, за да можете да се покажете пред другите, така че те да ви оценят високо и да ви се възхищават, тогава вие винаги ще останете несъвършени. Трябва да станете съвършени, така че животът ви да може да прояви вашата истинска вътрешна красота. Вие трябва само да станете по-възприемчиви, казвайки: „Нека да направя себе си толкова възприемчив, колкото е възможно, така че Светлината на Всевишния да може да влезе в мен и Върховният Водач да може да ме използва по Свой собствен начин“.

Как да станете възприемчиви? Вие ще станете възприемчиви, като предлагате своето най-голямо предаване на Волята на Всевишния. За беда може да се чудите дали наистина ви е възможно да предложите своето най-голямо предаване на Волята на Всевишния. Но когато съмнението влезе, това означава, че вие живеете само в ума. По това време няма да предлагате своето предаване на Всевишния. Подобно, ако през целия ден мислите за своите така наречени приятели или духовни братя и сестри повече, отколкото за своя собствен вътрешен напредък, вие няма да можете да предложите своето предаване на Всевишния. И също, ако през цялото време се чудите дали вашият Гуру ви цени високо и ви се възхищава, то вие няма да можете да се предадете и да направите себе си възприемчиви.

Аз винаги казвам на учениците си, че най-доброто време да се медитира е рано сутрин, преди земното съзнание да се развълнува. Но да предположим, че сте легнали в три часа, защото е трябвало да учите за училище или да направите нещо за своите духовни братя и сестри. Вашият ум или сърце ще кажат, че пет или шест часа е най-доброто време, но Всевишният - който е ваша Майка, Баща, всичко – ще мисли също и за вашето здраве. Обаче трябва да знаете какво сте правили предишната нощ – дали сте ходили на парти, или сте правили нещо духовно. Ако през цялата нощ сте правили нещо духовно, нещо божествено, тогава Всевишният няма да ви обвини, ако не станете. Той знае, че на този етап от развитието ви тялото има нужда да спи шест или седем часа на нощ. По-късно, когато напреднете повече в своя вътрешен живот, ще спите по два или три часа. Тогава, ако получавате безгранична енергия от своята медитация, можете да спите по-малко.

Групова медитация

В духовния живот ние медитираме всеки ден. Както храним тялото, така също ние чувстваме, че е задължително да храним душата. С самостоятелно медитация се занимаваме рано сутрин вкъщи, когато сме сами. Но също трябва да правим и групова медитация. Когато започнем да водим духовен живот, се стараем да разширяваме съзнанието си. Всички ние сме Божии деца – принадлежим на едно духовно семейство. Ако в духовното семейство има десетина членове, тогава те трябва да медитират заедно поне веднъж седмично.

Докато самостоятелно храня душата в стаята си вкъщи, аз не се нуждая от никого, който да гледа или чувства какво правя. Но ако смятам себе си за един от членовете на голямо семейство, тогава чувствам, че е мой дълг да бъда полезен на другите. Когато медитираме групово, ние можем действително да помагаме на някого другиго. Понякога е трудно да се медитира в група. Това е напълно вярно. Но ако чувствате, че някой дърпа съзнанието ви надолу, то не е необходимо да сядате до него. И така, дори и да не седите до този човек, вие все пак можете да му бъдете от полза.

Това е така. Днес вие сте в много високо състояние на съзнанието, а човекът, седнал до вас, не медитира добре. Но самото ви присъствие, собственият ви стремеж, ще повдигнат човека, който седи до вас. И тъй утре може да се случи вие да сте в ниско съзнание, докато съзнанието на другия човек да е много високо. Тогава той ще може да ви повдигне. Груповата медитация е предназначена за взаимна помощ. Никой не може да каже, че всеки ден медитира добре. Никой не може да каже, че всеки ден яде най-вкусната за душата храна. Не. Той всеки ден яде, но не може да каже, че всеки ден яде най-вкусното ядене.

И така, ние трябва да чувстваме, че това е като игра на дърпане на въже. Вие сте в много високо състояние на съзнанието. Търсещият до вас също е в много високо състояние на съзнанието. Ако десет души медитират заедно и всичките те са в много високо състояние на съзнанието, това е, като десет души да са от едната страна на въжето. А невежеството е човекът от другата страна. Тъй като невежеството е един човек, докато всички ваши братя и сестри медитират на една страна, естествено за вас ще бъде безкрайно по-лесно да победите невежеството.

Когато учениците медитират заедно, те трябва да чувстват своето единство. Индивидът не трябва да чувства, че той е по-силен от който и да било от другите ученици. Не! Всеки един трябва да чувства, че той е най силният само благодарение на своето единство с другите. Той трябва да чувства, че е най-силният, защото е станал едно със своите братя и сестри ученици в техния стремеж.

В груповата медитация учениците би трябвало да започнат с предлагане на благодарност на Всевишния. Ако някой наистина е искрен в своя духовен живот, той ще чувства необходимостта от благодарност. Един миг на благодарност е равностоен на един час най-сериозна медитация. Тогава, след предлагането на благодарност, учениците ще се опитат да изпразнят своите вътрешни съдове. Ако двадесет души седят заедно, те трябва да чувстват, че са само един съд. Те не са отделни личности – те са станали един съд и са едно в своята възприемчивост. И всеки един трябва да чувства, че е негово задължение и отговорност да изпразни съда. Той не може да чувства: „О, тъй като ние всички сме едно, нека той да го направи за мен“. Не, в това единство всеки един ученик трябва да играе своята собствена роля. Тогава, когато съдът е изпълнен с чистота, мир, светлина и блаженство, всички ученици вътрешно пият тези божествени качества.

Не е препоръчително за учениците, следващи един път, да медитират с ученици от друг път. Ако следвате един път, а човекът, който седи до вас, следва друг път, въпреки вашия най-добър стремеж, ще има вътрешен сблъсък между вашия стремеж и неговия. Когато сте готови да летите, човекът до вас ще ви дърпа надолу, тъй като несъзнателно ще има подтик да ви превъзхожда. Той ще се опитва да отиде по-далеч от вас, а вие ще се опитвате да отидете по-далеч от него. Дори и ако съзнателно кажете: „О, той следва друг път, но няма нищо. Ние не се състезаваме“, все пак това не помага. Има едно вътрешно състезание. Вие чувствате, че вашият път е по-добър от неговия, а той чувства, че неговият е по-добър от вашия.

Винаги е препоръчително учениците на един духовен Учител да медитират само с онези от техния собствен път. Не е за това, че вие сте стиснати – съвсем не. Просто трябва да чувствате, че живеете в своята къща, а някой друг живее в неговата собствена къща. Всички онези, които следват определен духовен Учител, са като членове на едно и също духовно семейство. Те могат да се молят и медитират заедно, защото имат чувството за единство със своите духовни братя и сестри.

А когато е въпрос на вдъхновение, ако искате да разговаряте с духовни хора, които сте срещнали и които следват други пътища, можете да го сторите. Вие се опитвате да достигнете до Бог и те се опитват да достигнат до Бог. Това означава, че и вие, и те имате вдъхновение, макар и то да не е според един и същи стандарт. Просто защото цветето ви дава вдъхновение, вие го гледате. Стоите пред една роза и тя ви дава вдъхновение. Стоите пред лотос и той ви дава вдъхновение. Те са различни цветя, но и двете ви дават вдъхновение. Подобно, ако се случи да срещнете ученици на друг Учител, ако разговаряте с тях, вие ще получите вдъхновение и те ще получат вдъхновение. Но когато е въпрос на истинско, продължително приятелство, вътрешно единство, такова трябва да имате само с членовете на своето собствено духовно семейство. Един ден, когато напреднете, ще чувствате единство с цялото човечество. Но дотогава най-добре за учениците е да градят близки връзки само с други ученици.

Вътрешният глас и съветът на Учителя

Вие трябва да можете да различавате вътрешния глас, гласа на съвестта, от гласа, който може да дойде от витала или от ума. Виталът е много изкусен. Той може да приеме формата на вашата съвест и да ви каже да направите нещо, но това е изцяло погрешно. Когато получите вътрешно послание, как да узнаете дали това е гласът на съвестта ви? Трябва отидете дълбоко навътре. Ако това е вашата съвест, вие непременно ще почувствате, че не сте били помолени да направите нищо, а някой друг го прави във и чрез вас. Това е някаква по-висша сила, някаква вътрешна сила, която действа във и чрез вас. Ако чувствате това, тогава непременно ще знаете, че това, което чувате, е гласът на съвестта, а не гласът на вашия витал или ум.

Когато в живота ви се случат сериозни неща, вие можете да отидете дълбоко навътре за един или два дена, за да намерите отговора. И все пак, моля, не губете ценното си време. Просто ме уведомете какво се случва, а след това станете едно с моята воля, защото трябва да чувствате, че това, което казвам, идва направо от Всевишния. Понякога виждам да наближава сблъсък във вътрешния свят и чакам човекът да ме попита за него на външен план. Много, много пъти вие получавате възможността да ме попитате какво да направите, само че не питате. И така, след като ме попитате, аз може да се забавя, преди да отговоря. Вие може да сте ме попитали за нещо от най-голяма важност, а да няма отговор. Ако се бавя, не мислете, че ви пренебрегвам или съм равнодушен. Аз давам на вашето вътрешно същество време да се приготви да получи решението. Решението вече е взето, но ако се разкрие в този момент, тогава вие няма да го приемете. Понякога чакам два месеца, три месеца, четири месеца, една година. Реалното решение е било взето много преди това, но вътрешното същество на отделния ученик не е било готово да го приеме в онзи момент. Тъй че аз чакам, докато видя, че ученикът е готов да приеме отговора ми, който отговор съм получил от Всевишния.

През това време, моля ви, не чувствайте, че причината, поради която не съм ви отговорил, е, защото съм недоволен от вас. Това е погрешно, напълно погрешно. Вие може да ме попитате десет пъти, ако въпросът е сериозен, дори и двадесет пъти, но всеки път може да казвам: „Моля, почакай, моля, почакай, моля, почакай“. Това не означава, че решението не идва - решението е дошло, но чувствам, че правилното нещо е да изчакам, докато можете да приемете решението. Тогава сме постигнали двойна победа - победа отгоре, победа отдолу.

Духовният Учител и Вътрешният Водач

За един напълно обикновен, нестремящ се човек, Вътрешният водач е тялото. Той ще яде, защото неговият Вътрешен Водач, тялото, му е казал да яде храна. Когато напредне малко повече, Вътрешен Водач става виталът. Виталът ще му каже, че е гладен. Ако начинаещият отиде малко по-надълбоко, тогава умът става Вътрешен Водач; след това сърцето и после душата. Тъй като той израства, тъй като неговото стремящо се съзнание еволюира, той постепенно израства до ниво, където душата става Вътрешен Водач.

И така, трябва да знаете, че този, който ви е донесъл посланието на Всевишния, е не някой друг, а собствената Реалност на Всевишния. Духовните Учители от висш порядък са изцяло едно с Всевишния. Това е вярно до такава степен, че съдбата на учениците зависи изцяло от самия Учител. В този случай Учителят играе ролята на мост между душата на отделния търсещ и Всевишния. И така най-скъпите и близки ученици на Учителя го разбират по различен начин. За тях Учителят е повече от мост; той също така е целта. Всевишният казва на тези души: „Не разделяйте Учителя си от Мен“.

И тъй, за най-скъпите и близки ученици, Учителят трябва да играе ролята на Самия Всевишен, тъй като в този миг Учителят е напълно отговорен за осъзнаването, съвършенството и проявата на тези определени души. Учителят изцяло става Вътрешния Водач за тези отделни души, които са негови много близки, много съкровени, първокласни ученици - от неговия вътрешен кръг.

Как може някой да стане първокласен ученик? Чрез служене, служене по всякакъв възможен начин. Как служите? Вие служите чрез стремеж. А как получавате стремеж? В началото, ако искате да получите стремеж, трябва да упражнявате въображението си. Въображението не е лошо нещо, напротив, то е много важно за учените, за поетите, за всеки. Трябва да упражнявате въображението си във всяка сфера на живота. Тогава можете да направите нещо; можете да станете нещо. С въображението си вие ще се опитвате да разпространявате Светлина, Светлината на Всевишния, Светлината, която аз свалям към вас.

Много е лесно да имате самодоволно чувство. Вие сте доволни от мен и аз съм доволен от вас, да кажем. Но това не е достатъчно. Няма край за вашия напредък. Със своето въображение, със своя стремеж можете да отидете отвъд това, с което днес сте удовлетворени. Моля, опитвайте се да използвате въображението и стремежа си, за да станете първокласни ученици.

За тези, които са първокласни ученици, за тези, които са изцяло едно с мен, аз знам какво съм за тях във вътрешния свят. Точно като грънчар всеки ден аз извайвам техния вътрешен живот. Аз вземам божествената глина и просто я оформям. Има някои ученици, които имат такъв тип връзка с мен. Техният вътрешен напредък, техният живот, всичко тяхно, не само в това прераждане, но и във всички бъдещи прераждания, ще зависи от мен: не от човешкото в мен, а от Всевишния в мен. Това не е така, защото искам да се разпореждам с тях или че просто имам по-голяма способност от тях. Не! Те и Всевишният са тези, които са поискали от мен да имам такъв вид единство с тях. Чрез това единство е проявен Учителят, а ученикът е усъвършенстван.

На тези ученици Всевишният казва: „Ако Аз съм върха на дървото, тогава вашият Учител също е върха на дървото. А ако Аз съм дънера на дървото, тогава той също е дънера на дървото“. И тъй, моята най-висша част, която е едно с Всевишния, не пада и не се издига отново. Не, тя е едно с Всевишния и остава там в Най-Висшето. Едно ниво от моето съществуване е едно с Всевишния, но в същото време друга моя част слиза долу да работи тук за учениците. Това не означава, че ако едната част слиза долу, то и цялото същество слиза долу. Да предположим, че дясната и лявата ръка са вдигнати. Когато дойде време лявата ръка да се свали да работи, дясната ръка може все пак да остане вдигната. Ученикът трябва да чувства, че Учителят остава в Най-Висшето през цялото време. Въпреки че Учителят пуска шеги, кара се, обижда и крещи, истинският ученик чувства: „Не, висотата на Учителя е все пак там“.

Тъй че, ако ти си един истински съкровен ученик, тогава за теб моето единство с Всевишния е цялостно на най-висшето ниво, на най-нисшето ниво, навсякъде. Но когато използваме термина ‘Вътрешен Водач’, нека чувстваме, че това е предназначено за Учителя на най-висше ниво. За онези, които са установили или ще установят този вид близост и единство с мен, аз ставам Вътрешния Водач. В други случаи, ако някой иска да направи нещо и ако то е одобрено от Всевишния, тогава аз ще кажа на този човек: „Добре, направи го“. Но ако виждам, че ученик е предложил цялото си съществуване безрезервно на Всевишния в мен, тогава дори и да не ме пита за нещо, аз ще кажа на душата на този определен ученик какво чувствам, че трябва да направи. За тези ученици аз съм изцяло, напълно едно с трансценденталния Всевишен в смисъл, че, ако аз кажа нещо, те могат да почувстват, че Всевишният е този, който го казва. Но за тези, които са втори и трети клас ученици, когато кажа нещо, те трябва да чувстват, че това е посланието на Всевишния, което аз свалям за тях като техен Учител. И така, за четвърти и пети клас ученици аз съм само духовен човек, който им дава някакъв съвет. Накрая, за онези, които не следват нашия път или които не се стремят, аз съм само един обикновен човек.

Ако някой казва, че неговият Вътрешен Водач е Всевишният, а не Учителят, нито неговата душа, нито Учителят ще се чувстват тъжни. Ако кажете, че Всевишният е Вътрешният Водач, аз няма да завиждам, защото кой ви е научил на думата ‘Всевишен‘? Това съм аз. Ако по-големият брат види, че по-малкият брат отива при бащата, защото по-големият брат му е казал къде е той, ако по-големият е истински син, той ще бъде много щастлив, че брат му отива на правилното място. Той ще чувства: „О, аз казах на по-малкия си брат, че баща ми е там. Показах му правилното място. Той също иска това, което и аз. Толкова съм щастлив, че моят най-скъп брат, за когото толкова много се грижа, също обича Всевишния“.

Така че, когато казвате ‘Всевишни, Всевишни’, никога не чувствайте, дори и за секунда, че учителят се чувства нещастен, че не казвате ‘Гуру’. Гуруто е установил своето единство с Всевишния. Ако кажете ‘Всевишни’, вие викате моя Баща, своя Баща, Бащата на всички. Ако кажете ‘Всевишна Богиньо’, тогава също ще бъда най-щастливият човек. Тъй че никога не чувствайте, че има някакво разделение между нас. Ако кажете ‘Всевишни’, аз ще бъда толкова доволен, толкова горд, а ако използвате името на Учителя си, ако се молите на Учителя си, тогава моят Баща също ще бъде много горд.