Част I

Няма го вече живота на желанията¹

Няма го вече живота на желанията, няма го вече. Обаянието на вчерашния живот на желания се стопи до безсмислена нищожност днес. Стремежът – истинската действителност в търсещия в мен, започва да тържествува днес. Стремежът – вътрешният плач на моето сърце – ускорява пристигането на моя Възлюбен Всевишен. От сега нататък винаги ще оставам посветен на моя вътрешен живот. От сега нататък моето тяло ще пее ли пее, моят витал ще се усмихва ли усмихва, моят ум ще лети ли лети, моето сърце се гмурка ли гмурка, моята душа ще се разширява ли разширява. Никаква трудност, никаква тъга, ни-каква грижа, никакво притеснение не ще успее да ме връхлети. Няма да падам. Няма да се спъвам. Напред ще крача. Мой ще бъде животът на вечното пътешествие, пътешествието, което няма ни начало, ни край. Това е вечно надминаващото се пътуване, пътуването, което призовава плача на човечеството и Усмивката на Божествеността.

Гъмжащите трудности и изпитания на миналото вече ги няма. Аз стоя пред безпределна действителност. Сега всеки миг се появяват неспирни възможности. Ще се възползвам от всички тези възможности. От сега нататък моят живот на предаване на Божията Воля ще бъде мой безпогрешен водач. Моят живот на посветеност към моя Възлюбен Всевишен ще бъде върховният пир, който ще утоли моя хилядолетен глад.

Безсебичната ми любов за Бог ще преобрази търсещия-джудже в мен в духовен гигант. Ще стана посветен, верен, душевен, безрезервен и безусловен инструмент на моя Възлюбен Всевишен. Него за да прояви по Негов собствен Начин, моята душа-птица се спусна на земната арена. Сега станах едно с обещанието на моята душа. Обещанието на моята душа и моят живот на любов, посветеност и предаване ще осъществят нашия Възлюбен Всевишен надлъж и нашир по света.

Надминаване и съвършенство²

Съвършенство-Надминаване. Съвършенството е надминава-не. Надминаването е съвършенство. Как надминаваме и усъвършенстваме себе си? Има няколко начина: учим и се отучваме, приемаме и отхвърляме, заповядваме и се предаваме.

Ние учим и се отучваме. Учим посветено всичко, на което ни учи нашето устремено сърце. Отучваме се съзнателно от всичко, на което нашият съмняващ се ум ни е учил през годините.

Ние приемаме и отхвърляме. Приемаме душевно, посветено и благодарно нещата, които сме получили от нашия Вътрешен Водач, нашия Възлюбен Всевишен. Безмилостно отхвърляме не-щата, които морето на невежеството вече ни е дало, и нещата, които морето на невежеството иска да ни даде.

Ние заповядваме и се предаваме. Заповядваме на нашия живот на невежество да съблюдава душевната ни воля, защото усещаме, че, понеже се занимаваме с духовност вече няколко години, имаме поне частичен достъп до нашия вътрешен водач, нашата душа. Заповядваме на невежеството да ни остави намира, защото сме от душата и за душата, която е изцяло мъдрост. Ние се предаваме на Най-Висшето в нас, а това Най-Висше ние постепенно осъзнаваме, докато продължаваме да разбулваме скритите си реалности. Ние предаваме това, което имаме, и това, което сме, на Всевишния Водач. Това, което имаме, е нашето желание да станем Негови съвършени инструменти, Него да осъществяваме по Негов собствен Начин. Това, което сме в този момент, не е нищо друго, а същински просяк, безпомощно дете в гъстата гора. Пълната си безпомощност ние предаваме на нашия Възлюбен Всевишен, както и най-искреното си желание да станем напълно Негови – да бъдем напътствани, оформяни, извай-вани, преобразявани, просветлявани, усъвършенствани и обезсмъртявани от Него.

Ако можем да направим всички тези неща, тогава лесно можем да надминем себе си, а нашето себенадминаване е друго име за безпогрешното ни съвършенство.

Част II — Избрани поеми от Съвършенство-Надминаване.

Песента на прозрението-действителност на Вечността

Възлюбени Господи Всевишни,
одобряваш ли
моята песен на себенадминаването?

„Сине Мой, не само одобрявам,
но и Аз ще съм този, който
ще пее в теб,
ще пее чрез теб
Песента на Прозрението-Действителност на Моята Вечност.

Той наистина е нещо!

Той наистина е нещо!
Той винаги обича да се съревновава
със себе си
и
да надминава себе си.

Бог се усмихва с радост,
защото той се съревновава
със себе си.
Бог плаче от радост,
защото
той наистина
надминава себе си.

Две простички обещания

Две простички обещания
към Бог
да помним:
Боже, ще Те обичам
безусловно.
Боже, ще Те радвам
вечно
по Твой собствен върховен Начин.

Мога само да обещая

Мога само да обещая
да бъда искрен,
но сладки Господи,
само Ти си Този,
който трябва да ме направи искрен.

Мога да обещая
да бъда добър,
но любими Господи,
само Ти си Този,
който може и ще
ме направи вечно и върховно добър.

Две неща той цени

Две неща той цени:
невидимите криле
на птицата-тишина на сърцето си
и
видимите ръце
на живота-посветеност на тялото си.

Живот-душа на благодарност

Живот-душа на благодарност
на Теб аз предлагам,
мой Господи-Учителю,
за Твоето удовлетворение
в моята лодка на любов-служене.

Напредък-преживяване

Няма загуба –
всичко е напредък-преживяване.
Вярваш или не,
скоро ще осъзнаеш, че е вярно,
дълго преди да започнеш
съзнателно да пътуваш
с Божията Лодка на Себенадминаването.

Изцяло за Теб!

Господи Всевишни, изцяло за Теб е
моето сърце-предаване,
моят живот-загриженост,
моето тяло-чистота,
моята душа-посветеност.
Всичко, което имам, е за Теб
да го използваш лично.

Господи, благодаря Ти

Господи, благодаря Ти
за Твоята Усмивка.

Благодаря Ти
за плача на моето сърце.

Благодаря Ти
за всичко, което си направил за мен,
и за всичко, което не си направил за мен.

Господи, благодаря Ти,
защото си ми дал
уверено сърце,
смел витал,
чист ум
и силно тяло.

Накрая, Господи, обичам Те,
защото ме направи
Свое въплъщение на Любовта-Благословия.

Точно този миг

Точно този миг
е най-доброто, което светът може да си позволи да ни даде.
Нека се възползваме от този златен миг.
Вътре в сърцето на мига
е животът-Тишина на Вечността
и Усмивката на Безкрая.

Аз също уча Бог

Моята всеотдайност
е моето превръщане в Бог.
Ето на какво Бог
толкова мило ме научи.
Аз също уча Бог на нещо:
търпение.

Небесният мир ме обгръща

Небесният мир ме обгръща,
когато медитирам
на Божието Прозрение-Тишина.

Земната радост ме обгръща,
когато посвещавам себе си
на Божията всепросветляваща Действителност-Звук.

Позволи на Бог да те напътства

Позволи на Бог Състраданието
да напътства плановете ти.
Това е единственият начин
ти да успееш.

Позволи Бог Съвършенството
да напътства стъпките ти.
Това е единственият начин
ти да продължиш.

Разкрий отново светлината

Господи Всевишни, разкрий отново светлината.
Този път ще ценя светлината
и ще израсна в просветляващото благоухание
на Твоята Светлина безкрайна.

Усмихвай се, човечество, усмихвай се!

Усмихвай се, човечество, усмихвай се!
Бог не само те обича
постоянно,
но и се нуждае от теб
безрезервно.
Усмихвай се, човечество, усмихвай се!

Предаването на живота

По-добро от радостта на сърцето
е предаването на живота.

По-добро от предаването на живота
нямаше нищо,
няма нищо
и
не може да има нищо.

Част III — Въпроси и отговори

Въпрос: Бихте ли казали, че любовта е единственият закон в цялата вселена?

Шри Чинмой: Любовта е единственият закон. Можем да го наречем „закон“, можем да го наречем „любов“, можем да го наречем „единство“. Един съдия или учен би казал „закон“, търсещият ще каже, че всичко е любов, а духовен Учител ще каже, че всичко е единство. Зависи от личността. Един търсещ ще каже, че любовта крепи вселената. Човек, който е осъзнал Бог, ще каже, че единството крепи вселената. Едно обикновено човешко същество ще каже, че законите крепят вселената. Ако нарушите законите, тогава ще настъпи хаос. Ако всеки спазва законите, тогава няма да има дисхармония, няма да има сблъсъци, няма да има спорове, няма да има борби. Но когато отидем крачка напред и станем търсещи, в такъв момент казваме, че ако аз наистина ви обичам и вие наистина ме обичате, тогава изобщо няма да има дисхармония или сблъсък. Отново, ако отидем още по-напред, по-надълбоко или по-нависоко, виждаме, че ако аз съм едно с вас и вие сте едно с мен, тогава може да има само съвършенство. Зависи от духовния растеж на търсещия. Първо идва законът, после идва любовта, сетне идва единството.

Въпрос: Току-що загубихме детето си и се питаме защо то дойде на земята в продължение на една седмица и после ни напусна.

Шри Чинмой: Няма твърдо установено правило за това. Това може да е вашата карма, може да е кармата на жена ви или да е непосредственото решение на душата. Възможно е в предишен живот Всевишният да е решил, че това ще се случи, или пък душата да е решила да напусне незабавно, след като е съзряла невежеството на света. Понякога душата идва на бял свят доста неподготвена. Когато пристигне и види невежеството на света, тя се плаши до смърт. После отново си тръгва. Това са двете главни причини.

Тъй като следвате нашия път, нещото, което е добре да направите, е да се предадете на Волята на Всевишния. Така е най-добре. Ако това се случило заради миналата ви карма или кармата на съпругата ви, ако сте направили нещо грешно, тогава каквото и лошо нещо да сте сторили, ще бъде изчистено. А ако душата на детето е взела това решение и не е била вашата или нейната карма, тогава единственото нещо, което трябва да направите, е да се предадете. Ако душата е решила, че иска да остане в Рая още няколко години, нека се предадем на Волята на Всевишния в душата.

Ако се предадете на Волята на Всевишния, тогава постъпвате най-правилно. Не какво се е случило, а как сме го приели, е от най-голямо значение точно сега. Ако сте го приели радостно и душевно, защото това е решението, одобрено от Всевишния, тогава всичко е съвършено. Иначе можеше и да задържите детето, но ако това не е била Волята на Всевишния, тогава това щеше да е ужасна грешка. Случилото се е най-доброто за вас и за вашата съпруга. Това не е загуба, ако предложите детето на Всевишния. То дойде и се завърна в света на душите, където ще остане с Всевишния.

Въпрос: Една дама, когато медитира на трансценденталния ви портрет, вижда как той става по-голям, после по-малък, как променя отенъците си и как приема физическо присъствие.

Шри Чинмой: Много, много хора са имали това преживяване от трансценденталния ми портрет. Тя вижда финото ми тяло. Ако вътрешните ми същества искат да изведат напред финото ми тяло, тогата то изглежда съвсем осезаемо. Когато стана едно с трансценденталното Съзнание, трябва да знаете, че това Съзнание може да приеме най-малката форма и в същото време по-голяма от най-голямата.

Въпрос: Тя казва, че вижда най-вече виолетов цвят.

Шри Чинмой: Виолетовият е нейният собствен цвят – той е един от основните цветове. Всеки човек има един или два цвята, които са свързани с неговото собствено проявление. Душата ? иска да проявява с виолетовия цвят.

Въпрос: Преди време ходех на място на покой, където мога да разговарям със себе си и където имах връзка с двама души, мъж и жена. Никога не съм виждал лицата им, не ги познавам. Но мога да разговарям с тях, макар че те не могат да ми говорят. Когато им задавам въпроси, те ми отговарят със знаци или като правят нещо с тялото. Но след като започнах да медитирам, повече не мога ходя на това място.

Шри Чинмой: В предишното си прераждане ти си имал близка връзка с определен духовен Учител. Мъжът и жената бяха твои учители. Сега учителите ти не са във физическия свят, но се стараят да те упътят към мен. Веднъж, щом са убедени, че ще тичаш към Бог по този път, те ще бъдат удовлетворени. Това е преживяване, което започна от предишното ти прераждане. Те бяха твои учители и наставници и те водеха към мен. Това е връзка от предишното ти прераждане.

Въпрос: От духовна енергия ли са изградени вътрешните тела? Усещам в себе си няколко тела и понякога те се сблъскват по своя воля.

Шри Чинмой: Всеки човек притежава три тела: физическо, фино и каузално. В каузалното тяло всичко е в семенна форма. Финото тяло е във физическото и може да приема каквато форма си пожелае. Всички знаем физическото тяло. Може да стане така, че физическото тяло се бунтува срещу финото физическо. Финото физическо може да упражнява натиск върху физическото, за да върши правилното нещо, да води чист живот, да води божествен живот, а физическото не го прави. В такъв момент човек може да усети сблъсък.

Въпрос: Какво можете да направите, за да ги обедините?

Шри Чинмой: Можете да ги обедините чрез молитвата и медитацията. Финото тяло е винаги готово да вдъхновява физическото, а каузалното винаги вдъхновява ли вдъхновява. Физическото трябва да премине през някаква строга дисциплина. Само тогава ще има съвършена хармония между физическото, финото физическо и каузалното тяло.

Въпрос: Усещам странна вибрация във врата си. Първо изпит-вам радост, а после тази вибрация. Какво е това?

Шри Чинмой: Ако изпитвате радост, когато чувствате тази вибрация, тогава това е добра вибрация. Ако получавате радост, тогава определено това е добре. Нещо, което ви дава чиста, невинна радост, е добро. Когато усетите вибрация, която ви окуражава и ви вдъхновява, това означава, че нещо хубаво се случва вътре във вас.

Въпрос: Какво мога да направя, за да изпитвам това по-често?

Шри Чинмой: Подсилете молитвата си, молете се повече. Физически също трябва да сте малко по-силен. Иначе няма да можете да развиете повече възприемчивост. Във вашия случай трябва да сте физически по-силен. В противен случай, когато повече светлина, изобилна светлина се спусне отгоре, ще ви е много трудно да я задържите. Така че първо физическото ви тяло трябва да бъде достатъчно силно, за да можете да получавате светлина отгоре.

Въпрос: Усещам, че не знам как да получавам прасад [храна, благословена от духовния Учител] правилно.

Шри Чинмой: Когато идвате при мен за прасад, има две неща, които трябва да се стараете да правите. Едното нещо е да чувствате дълбоко смирение. От главата до петите трябва да чувства-те, че сте изцяло смирение. Усещайте, че плувате в морето на смирението. Следващото нещо е да си представите, че вашето сърце, което въплъщава възприемчивостта ви, е като ластик. Ако го дръпнете, ще се разтегне. Веднага щом дойдете близо до мен, първо станете изцяло смирение. Когато ви давам прасад, ще го получавате с дълбоко смирение. Тогава незабавно почувствай-те, че сърцето ви е станало по-широко и по-голямо.

Това не е просто портокал или банан, което ви давам, а жива частица от светлината на моето състрадание. Прасадът е светлината на моето състрадание, а в тази светлина на състраданието е просветляващата действителност. Благославя-щата, просветляваща действителност е вътре в светлината на моето състрадание. За да успеете да получите нещото, което ви предлагам, трябва незабавно да разширявате сърцето си. То трябва да бъде получавано с широко сърце и с най-голямо смирение. Това е абсолютно правилният начин вие и всеки друг да получава прасад от мен.

Въпрос: Не съм сигурна, че знам как да се чувствам смирена.

Шри Чинмой: Много е лесно. Помолих теб и твоят съпруг да отворите божествено предприятие, магазин за цветя, в Канада. Това е твоето поле на изява. Ти ще си експерт в грижата за цветята и растенията с нежно, фино и душевно докосване. Ти си щастлива и горда, че имаш Канан ще детази способност. Но ако си искрена, ще признаеш факта, че Канан определено знае повече от теб по отношение на растенията, защото той е работил в тази сфера толкова много години. Не те обезкуражавам, не казвам, че не си добра. Ти си добра, много добра, в попрището си. Но ако се огледаш и видиш другите цветари, ще можеш ли да кажеш, че ти си далеч най-добрата? Не. Канан ще те надмине и ще има хиляди цветари, които далеч ще надминат Канан. Така че във всяка сфера на земното поле, ако гордостта влезе в теб и ти е трудно да бъдеш смирена, просто се огледай наоколо да видиш дали има някой, който е далеч по-добър от теб. Незабавно ще откриеш, че има много, много, много хора, които те надминават. Тогава гордостта ти ще си отиде.

В теб са и двете – по-нисшата същност, да кажем живота на желанията, и по-висшата същност, която е живота на стремежа. Сега съзнателно си в живота на стремежа, но преди пет или шест години, преди да се присъединиш към нашия път, ти беше в живота на желанията. Просто си припомни собствения си живот на желания отпреди пет години. Колко много желания имаше! Имаше безброй обикновени човешки желания. Сега си в света на стремежа, който е безкрайно по-висш от света на желанията. Опитай се да си представиш или да се отъждествиш за мимолетна секунда с това, което ти беше, и това, което си станала. Ако се отъждествиш с това, което си била, тогава незабавно ставаш смирена поради това, в което си се превърнала. Ако станеш едно със своя стар живот на желания, тогава животът на желанията се предава на живота на стремежа и се чувства смирен, защото живота на стремежа е далеч по-извисен.

Сега си в света на стремежа, но целта ти е осъзнаването. Не искаш да оставаш само със стремежа. От стремежа трябва да вървиш напред. Знаеш, че ще отнеме време. Целта ти е далеч, много далеч, но ти имаш силния плач да достигнеш целта. Ако можеш да си представиш, че целта е на върха на планината, а ти стоиш в подножието на планината, тогава незабавно ставаш смирена.

Отново, можеш да преобразиш това смирение в искрено чувство на единство с каквото и да било нещо, което ще станеш в бъдеще. Няма да бъдеш горда, но ще се постараеш да станеш едно със самата цел, преди да достигнеш целта. Преди да стигнеш върха на планината, опитай се да почувстваш, че върха на планината те приветства. Душата ти е вече там, сърцето ти е вече там, само тялото ти не е там, виталът ти не е там, умът ти не е там. По този начин няма да се обезкуражиш.

Понякога ставаме много високомерни и горди, нападнати сме от егото. Отново, понякога мислим много лошо за себе си. Отиваме от едната крайност в другата. Този миг чувстваме, че можем да разрушим и построим света със силата на нашето его, а в следващия миг усещаме, че нямаме енергията дори да мръднем на сантиметър. Чувстваме, че сме безнадеждни, че сме абсолют-но най-безполезния човек на земята. Тогава разочарованието ни убива. Този миг егото ни отвежда много нависоко, като балон, но в следващия момент се пука и драконът на разочарованието идва и незабавно ни поглъща. Не искаме да бъдем отнесени от балона на егото, който ще се спука, и не искаме да позволим да бъдем погълнати от дракона на разочарованието. Така че какво ще направим? Ще увеличим единството си, вътрешната си увереност и вътрешната си сигурност. Това са нещата, които ще ни помогнат да достигнем нашата цел.

Въпрос: Бих искал да разбера как преживявате Бог, когато медитирате?

Шри Чинмой: Няма твърдо правило. Когато преживявам Бог, това може да е Неговия личностен аспект или може да е Неговия безличностен аспект. Понякога Го виждам, усещам Го и божествено Му се наслаждавам като безкрайно Блаженство. Понякога Го виждам и разговарям с Него по начина, по който разговарям с един човек, но Той ми се явява с божествените Си атрибути. Той е безкрайно по-красив в онзи момент от най-омайното дете, което сте виждали на земята. Понякога Той се появява под формата на безкраен Мир, понякога като вечно Дете, което си играе в градината на моето сърце. Има много начини, по които преживявам моя Възлюбен Всевишен.

Въпрос: Възможно ли е постигането на вид осъзнаване от много праволинейно минало? Трудно е да се старая да го съблюдавам. Възможно ли е, въпреки че е трудно?

Шри Чинмой: Бог не е еднолична собственост на един човек или на няколко избрани лица. Ако някой има искрен вътрешен плач, тогава рано или късно, в Божия избран Час, този определен човек непременно ще осъзнае Бог и ще достигне най-висшата Висота. Божията Светлина-Състрадание лесно може да анулира плачевното минало на човек. Ако някой има искрен вътрешен плач, тогава той определено ще може да осъзнае Бог без значение какво е неговото или нейното минало или през колко трудности е преминал в живота си, преди да приеме духовността. Изцяло зависи от това колко искрено човек се нуждае от Бог. Ако човек искрено се нуждае от Бог, тогава рано или късно в своя духовен поход той ще осъзнае Бог.

Въпрос: Защо се появява някаква болка, когато започне да се отваря третото око?

Шри Чинмой: Ако изпитвате болка, това означава, че се насилвате отвъд вашата способност. Понякога, когато се опитаме да привлечем нещо отвъд способността си, изпитваме болка. В духовния живот не трябва да има дърпане или тласкане, а естествен и непринуден поток. Медитацията трябва да е като река, която тече към морето. Трябва да е налице естествен поток — без дърпане, без тласкане, без насилване, без напрягащо усилие. Напредъкът трябва да бъде постиган по естествен, непринуден начин. Тогава няма да има болка в челото близо до областта на третото око.

Въпрос: Медитирал съм няколко години ту редовно, ту не, но преди няколко месеца правех хатха йога и скоро след това изпитах болка в областта на третото око. Не я искам, но в същото време не искам да се отърва от нея. Тя ми помага да стана съзнателен за всичко, което върша, макар че ме обърква. Чудех се дали можете да препоръчате нещо.

Шри Чинмой: Ако каним болката или призоваваме болката, за да ни направи съзнателни за Божията Действителност, тогава напредъкът ни ще бъде много бавен. Бог е всецяло Блаженство. Той не иска да си отрежем крайниците, за да Му докажем колко много Го искаме. Той ще каже: „Деца, глупави сте. Аз съм вселюбящ. Трябва да дойдете при Мен с цялата любов на сърцата си, а не чрез болката на тялото си“. Бог не иска да ни изтезава. Нашето собствено невежество, грешните сили и враждебните сили навсякъде около нас са тези, които искат да ни измъчват. За да достигнем до Бог, не трябва да създаваме или каним болката. Единствено чрез постоянната любов трябва да се доближаваме до Бог. Както едно дете тича при родителите си — радостно и любящо — така и всеки отделен търсещ трябва да тича към Вечния Баща — радостно, любящо, безрезервно и безусловно. Преднамереното поканване на страданието ще бъде много дълъг и нездравословен процес и може да отведе търсещия далеч от пътя.

Въпрос: По време на медитация откривам, че имам усещания за стрес в областта на слънчевия сплит — понякога е спазъм или свиване. Трябва ли да продължавам да медитирам?

Шри Чинмой: Преди да медитирате, трябва да се концентрирате няколко минути на Състрадателния аспект или на Закрилящия аспект на Бог. Тъй като изпитвате болка, добре е да призовете силата на Божията Закрила, за да можете да продължите с медитацията си и да се наслаждавате на блаженството от медитацията си. Тогава Божиите вътрешни Сили ще ви закрилят и ще можете да продължите с обичайната си медитация, колкото пожелаете.

Въпрос: Някои Учители казват, че трябва да държим гръбнака си изправен. Това винаги ли е необходимо?

Шри Чинмой: В началото е необходимо. Когато някой стане много напреднал търсещ, това не е необходимо. Тогава той може да медитира прекрасно всеки миг – докато лежи, докато тича, докато скача. Когато някой е напреднал, не е нужно той да под-държа някаква определена стойка. Но в началото е много по-добре за правилното движение на въздуха да се стои с изправен гръбнак. Веднъж, щом съзнанието ви отиде далеч отвъд владението на ума, това няма да е необходимо. Щом можете да отивате отвъд объркването на умствения свят, можете да заемате всякаква позиция. Можете да медитирате навсякъде и по всеки начин, по който пожелаете. Но в началото наистина е препоръчително да стоите с изправен гръбнак.

Въпрос: Гуру, забелязах, че някои от учениците ви са женени, а други са необвързани и безбрачни. Чудех се дали можете да обясните как човек решава дали да прави садханата си в съжителство, или сам?

Шри Чинмой: Търсещият трябва или да се гмурне дълбоко на-вътре, за да получи вътрешното послание, или да помоли духовния си Учител да реши по силата на единството на Учителя с Всевишния. Няма твърдо правило, че всеки трябва да се ожени, или че никой не трябва да се жени. В някои случаи търсещите напредват по-бързо, ако се омъжат. В други случаи ще е просто невъзможно за тях да постигат какъвто и да било напредък, ако се оженят. Напредъкът им незабавно ще спре. Нуждата на душата е тази, която търсещият трябва да осъществи.

Понякога, когато двама души се съберат заедно, всичките им способности се удвояват. В дърпането на въже срещу невежеството, ако двама души дърпат заедно от едната страна, естествено силата им ще бъде по-мощна, отколкото силата на всеки един поотделно. Отново, ако не дърпат заедно, ако само се бият един друг през цялото време, тогава те просто унищожават себе си.

Някои духовни Учители като Шри Рамакришна съветвали повечето търсещи да не се женят. Те смятали, че ако не сте женени, сте спечелили половината битка. Отново, най-скъпият духовен син на Шри Рамакришна бил Брахмананда. Когато Брахмананда се оженил, Шри Рамакришна бил доста щастлив. Когато жена му родила дете, Шри Рамакришна бил изключително щастлив. Но когато детето починало, Шри Рамакришна започнал да танцува от радост. Той знаел, че е било необходимо Брахмананда да премине през това преживяване за няколко години. Но в случая с Вивекананда майка му и роднините му опитвали много упорито да го накарат да се ожени, но Шри Рамакришна бил твърдо против това вътрешно и външно. Двамата най-близки ученици на Шри Рамакришна били Вивекананда и Брахмананда. В единия случай той одобрил брака, а в другия бил твърдо против.

Въпрос: Бих искала да водя духовен живот, както и моят съпруг. Но той не знае кой път да следва и това води до много объркване в неговия случай. Как можем да знаем кой път да следваме и кой е нашият Гуру?

Шри Чинмой: Доста лесно е да узнаете кой е вашият Гуру, ако сте предопределени да приемете духовен живот и Учител. Кога-то отивате в магазина, има доста налични неща и правите избора си. Аз съм духовен Учител и има доста други духовни Учители. Моля ви да ги посетите. Ще откриете, че имате вид вътрешно влечение към един определен Учител. Можете вътрешно да гласувате за Учителя, който ви носи най-голяма радост, и после да го приемете за свой Учител. Ако видите трима или четирима души, дайте им оценки. Този, който получи най-високата оценка непременно ще бъде вашият учител. Оценките зависят от един вид вътрешно усещане, което се изгражда между Учителя и търсещия. Само вие сте в състояние да съдите Учителите. Учи-телят, който ви носи незабавна радост или безгранична радост, е предопределен да бъде вашият Учител. Много лесно можете да го разберете.

Въпрос: Защо хората не са толкова съзнателни за душата си, докато са живи, както когато са между един живот и друг?

Шри Чинмой: Този свят е физически свят. Вътре във физическото тяло е душата. Тя е като птица в клетка. Ако птицата е из-вън клетката, може да лети или да прави всичко, което пожелае. Но когато е в кафеза, тя има много ограничен размах, освен ако собственикът не позволи на птицата да излезе напред, да излезе извън клетката.

В света на душите душата може да действа най-мощно, защото няма препятствия. Но тук във физическия свят има постоянни пречки. Тук се въргаляме в удоволствията на невежеството и душата трябва да търпи това до известна степен. Тя не одобрява нашите слабости, но бидейки състрадателна, ги понася. Но кога-то душата е в собствения си свят тя се наслаждава на свободата. Там тя не трябва да чака глупавия ни човешки живот. Там тя се наслаждава на пълна свобода.

Ако се молим и медитираме, можем да станем напълно съзнателни за божествените дейности на душата. Колкото повече се молим душевно, толкова по-скоро ще станем съзнателни за божествените дейности на душата. Само когато станем духовно съзнателни, само тогава напълно ще разбираме дейностите на душата във вътрешния свят.

Въпрос: Ако чувстваш, че имаш искрено желание, как се справяш с частите или аспектите в себе си, които усещаш, че може и да не са искрени?

Шри Чинмой: Част от съществото ти е искрено, а друга – не. От духовна гледна точка частта, която не съдейства или не застава на страната на живота на стремежа, е неискрена. Искаш да получиш нещо от света на желанията или в света на желанията. Но нещо те задържа и ти казва, че изпълнението на желанията само ще те отдалечи от Мира и Блаженството, които вече получаваш. Искрената част в теб иска само Бог, Истината, Светлината, Мира и Блаженството.

В света на желанията, ако искаш нещо, се опитваш да го получиш чрез искрените си усилия. Хвърлящ сърце и душа в това да го получиш, както се казва. Но ако нещо ти подсказва: „Не хвърляй сърцето и душата си в това. То само ще ти създаде повече проблеми“, тогава душата е тази, която излиза напред и те умолява да не хвърляш себе си в света на желанията. Отново, може да стане така, че въпреки че имаш желания, понякога мързелът идва и ти казва, че не си заслужава да осъществяваш желанията си. Така че ти ще си съдията. Ако в един момент имаш силното желание да направиш нещо, а в следващия нещо ти казва, че не си струва, тогава това е твоят мързел, който се изправя на пътя ти. Но ако посланието дойде от самите дълбини на съществото ти, тогава можеш да знаеш, че душата ти те предупреждава да не се гмурваш в морето на невежеството.

Въпрос: Миналата седмица имах чувството, че мислиш за мен и те видях да се усмихваш и забелязах, че и аз се усмихвах като теб. Възможно ли е това?

Шри Чинмой: Напълно е възможно. Твоето вътрешно същество лесно може да се отъждестви с едно от вътрешните ми същества. Тъй като вътрешните ми същества знаят какво правя – начинът, по който се усмихвам и прочие – твоето вътрешно същество може да го види или да научи за това от вътрешните ми същества. Доста е възможно. Това не е въображението на твоя ум.

Въпрос: Искам да водя само духовен живот.

Шри Чинмой: Искаш да водиш само духовен живот, но къде? В хималайските пещери или на световната сцена? Истинският духовен живот означава да носим нашия Възлюбен Всевишен вътре в сърцата си. Когато отиваш на работа, когато отиваш до магазина, ти можеш да носиш Всевишния в сърцето си и в ума си. Всеки миг можеш да се стараеш да проявяваш Всевишния.

Сега, когато водя медитация, аз осъществявам Всевишния. В следващия момент, като играя тенис, аз радвам Всевишния. Сега отговарям на въпроса ти, а преди половин час имахме добра, душевна медитация. По всички тези различни начини Всевишният бива проявяван. Ти също можеш да проявяваш Всевишния с много различни дейности, но трябва да се предадеш на Неговата Воля. Бог иска ти като мен да Го проявяваш чрез живот на действие. Всеки път, когато дойде мисъл, предлагаш ли я на Всевишния? Ако отговорът е да, тогава вършиш правилното нещо. Дали е лоша, небожествена мисъл, или добра, божествена мисъл, ако можеш да я предложиш на Всевишния, тогава постъпваш правилно.

Зад всяко действие стои мисъл, стои идея, стои идеал. Ако постъпваш душевно, посветено, безусловно и безрезервно, тогава си повече от съвършен. Не е нужно да живееш на определено място, за да си духовен. Ти току-що медитира. Това е прекрасно. Сега, ако трябва да отидеш на училище или на друго място, можеш да носиш със себе си духовното си съзнание. Твоето духовно съзнание можеш да внесеш във всичките си външни дейности. Иначе можеш да седиш пред олтара си часове наред и да мислиш за приятелите си, за враговете си или за нещата, кои-то са се случили. Можеш да бъдеш затворен сам в стаята си, но милиони мисли и идеи ще навлязат в ума ти. Там няма никого, с никого не говориш и никой не ти говори, но ти и твоят ум постоянно разтоваряте един с друг. Това е просто загуба на време.

Няма значение къде ходиш, а какво държиш вътре в сърцето си. Ако държиш хубави мисли, божествени мисли, просветляващи мисли, осъществяващи мисли в сърцето си, тогава постъпваш правилно. Ако ме носиш вътре в сърцето си като представител на единството на Бог, тогава вършиш правилното нещо. Не е нужно да ходиш никъде. Докато вървиш, докато говориш, докато ядеш, докато тичаш, докато учиш, ако можеш да усещаш Божието Присъствие, тогава вършиш абсолютно вярното нещо духовно. Иначе без значение какво правиш, без значение къде отиваш, няма да си удовлетворен. Винаги, моля ви, опитвайте е да осъществявате Всевишния вътре във вашите сърца. Това е Неговото творение, Той е изпратил всички нас, за да Го радваме и да Го осъществяваме на земята по Негов собствен Начин.

Въпрос: От предишни прераждания ли се появява интуицията?

Шри Чинмой: Всеки е имал предишни прераждания, но много малко хора са развили интуиция. Така че не е така. Това е нещо, което трябва да постигнете или в това прераждане, или в предишно прераждане, или в бъдещо прераждане. Няма да я получите, защото сте имали тридесет, четиридесет, петдесет или сто прераждания. Тя е като диплома от университета. Ако не съм учил, без значение през колко прераждания премина, няма да я получа автоматично. Интуицията е предмет, който трябва да изучавате. В едно от вашите прераждания ще трябва да го изучавате добре и да го усвоите.

Въпрос: Казвал си ни, че планетата Сатурн има мощна връзка с нас. Има ли и друга връзка между нас и други планети, или те са просто красиви проявления на разнообразието на Всевишния?

Шри Чинмой: Много добър въпрос. Не само Сатурн има връзка с нас, другите планети също имат връзка. Някой може да бъде повлиян от една планета повече от друга, но всеки човек има някаква връзка с планетите. Някои души са много мощни или много възприемчиви, или много благословени и Всевишният е изключително мил с тези определени души. Така че планетите също се сприятеляват повече с тези души. То е като да радвате управителя в едно предприятие. Ако началникът харесва някого, тогава всички подчинени ще се стараят да бъдат мили и любезни с този човек. Така че ако Всевишният Началник е доволен от определена душа, всички планети се стараят да бъдат мили и любещи и да предлагат добрите си качества на тази душа.

Обикновените хора ще се страхуват от Сатурн, защото Сатурн изобразява прераждането. Обикновените домакинства призова-ват Сатурн, за да не идва той при тях. Те се молят на Сатурн: „Молим те, направи ни услуга. Не идвай близо до нас“. Но когато един духовен човек призовава Сатурн, той казва: „Моля те, ела и ми дай посланието на прераждането. Не искам повече да се въргалям в удоволствията на невежеството. Искам единствено Бог. Облякъл съм милиони одежди на невежеството. Моля те, премахни ги“. Това е традиционният индийски начин. Ние отхвърляме нещата, които не са важни за духовния ни живот, нещата, които не са ни нужни, за да осъзнаем Бог. Призоваваме Сатурн да вземе нещата, които не са ни от помощ, като земните желания. В този момент Сатурн е от огромна помощ за искрено търсещия. Но хората, които искат да изпълняват земните си желания, молят Сатурн да не идва при тях.

Всяка душа има връзка с някоя планета и всяка планета има някакво влияние върху душата. Но то не е същото за всяка душа. Понякога е много малко, понякога е много голямо. Когато търсещият напредне духовно и е на път да осъзнае Бог, той или тя с лекота могат да навлязат в планетарните светове. Някои търсещи имат късмет, защото Абсолютният Всевишен ги обича. Така че планетите им дават всичко, за да направят Абсолютния Всевишен щастлив. Отново, когато търсещият искрено се стреми и напредва много добре, в този момент всички планети могат да дойдат, за да му помагат.

Въпрос: Какво прави дрехите неудобни? Понякога не мога да понасям усещането на дрехите до кожата ми.

Шри Чинмой: Дрехите ти може да са приели грешни вибрации от къщата или от атмосферата. Дори докато караш в колата си, може да стане така, че някой да те замери с лошите си вибрации. Дрехите имат магнетичен начин за улавяне на вибрациите. Чувстваш се много удобно, но някой или нещо минава покрай теб и неговата вибрация влиза в палтото или сарито ти. Когато погрешните вибрации влязат в дрехите ти от някой небожествен човек, тези сили ще се опитат да те нападнат.

Отново, ако си в лошо съзнание, дрехите ти може да са външно проявление на грешните сили вътре в теб. Може да стане така, че другите те нападат или лошите сили вътре в теб се опитват да те атакуват. Последното препятствие за тези сили са твоите дрехи. Тогава намираш дрехите си за неудобни. Ако някой друг те напада с грешни сили, тогава дрехите те защитават. Те стават пречка за силите, опитващи се да влязат в теб отвън. За тях дрехите са спънка, а на теб те предлагат закрила. Дрехите ти поемат първия удар. Така че когато дойде първото нападение, моля те, старай се да бъдеш съзнателна. Позволи на цялата си вътрешна чистота да излезе напред и да проникне надлъж и нашир из дрехите ти. Тогава трудността ще бъде разрешена.

Въпрос: Гуру, възможно ли е да сме в твоето съзнание, но да не сме съзнателни или будни, че сме в твоето съзнание? Ако е така, по-добре ли е съзнателно да сме в твоето съзнание?

Шри Чинмой: ещо е по-добре от нищо. Но ако съзнателно оставате в съзнанието ми, това е безкрайно по-добре, по-значимо и по-плодоносно, отколкото ако несъзнателно оставате в съзнанието ми. Ако оставате несъзнателно вътре в моето сърце и моята лодка, докато ви отвеждам до Златния Бряг, може да се появи трудност. Когато достигнете Брега, първо ще отречете съществуването му. Колко бури корабът е претърпял, докато пътува към предназначението, колко много препятствия е имало, няма да знаете, защото не сте държали очите си широко отворени. Ако сте били съзнателни за трудностите си, ще знаете как да цените предопределената цел правилно.

Другото нещо е, че ако сте наблюдавали капитана, ще сте научили много, много неща. След хиляда години или след десет хиляди години всеки ученик накрая ще трябва да направи също-то нещо според неговите или нейните способности. Ако не сте презокеански лайнер, ще трябва да станете малка лодка, за да отведете другите до Златния Бряг. Ако не сте съзнателни, докато ви возя, тогава няма да знаете как да се справяте с водата, с ураганите и бурното време.

Винаги е по-добре да сте съзнателно будни. Ако сте в лодката, тази лодка накрая ще ви отведе до Брега. Но няма да знаете как да се върнете, за да вземете и други със себе си. Винаги, всеки миг, бъдете съзнателно будни за моето присъствие вътре в сърцето ви или за вашето присъствие вътре в моето сърце. Тогава ще правите най-бърз напредък и този напредък постоянно ще помага на вас, на мен, на Всевишния и на цялата все-лена. Ако можете да станете съзнателни за моето присъствие вътре в сърцето ви и вашето присъствие вътре в моето сърце, тогава ще радвате Всевишния по Негов собствен Начин, който е абсолютно най-добрият начин.

Въпрос: Как можем да знаем мисията си в духовния живот?

Шри Чинмой: Много е лесно. Някой вътре в нас знае каква е нашата мисия на земята и този, който знае, трябва да бъде при-зован да излезе напред. Можем да узнаем мисията си, ако всеки ден медитираме на Всевишния или Му се молим да изведе душа-та ни напред. Душата трябва да излезе на преден пран, за да ни вдъхнови. Доста съм писал. Доста лекции съм изнесъл. Написал съм много песни. Нарисувал съм хиляди и хиляди картини. Как правя всичко това? Извеждам напред душата си. Душата през цялото време е едно с Всевишния. Тя е вътре в нас като семе под земята. Ако се грижим за нея, тя израства и става малко расте-ние, а накрая огромно баняново дърво. С душата е същото – от дълбоко вътре в нас излиза напред, за да проявява себе си. Колкото повече успяваме да изведем душата напред съзнателно, толкова по-скоро можем да бъдем съзнателни за мисията си.

Сега използваме ума си през повечето време. Чувстваме, че умът знае всичко. Но всъщност той знае почти нищо. По-късно започваме да усещаме, че сърцето знае всичко. Но дори то не знае всичко. Душата е тази, която знае всичко. Сърцето е винаги готово да се вслушва в душата, докато умът доста често не иска да слуша. Тъй като сърцето се старае да се вслушва, то получава значителна светлина от душата.

Можем да усещаме присъствието на сърцето си. Но вътре в него трябва да почувстваме, че има нещо друго – душата. Ако можем да изведем напред душата – нейното съзнание, нейната вибрация и всичките ? способности – тогава определено ще знаем каква е нашата мисия на земята.

Въпрос: Гуру, една дама е имала изживяване, в което ти си прекръстил челото ?. Ти си покръстил и си разговарял с дъщеря ?, след което си станал. Това истинско преживяване от теб ли е?

Шри Чинмой: Едно от моите вътрешни същества ? е дало това преживяване. Вие го наричате покръстване. Ние го наричаме, при индийската традиция, инициация. Тази инициация се прави по много начини. Когато се прави на челото, това означава, че изнасяме вътрешното зрение напред. Не е нужно търсещият да върви насам или натам, за да търси светлината. Светлината е вътре в него, но някой трябва да я изведе напред. Затова ни е нужен учител. Челото е мястото, където пребивава светлината. Едно от моите вътрешни същества вътрешно е благословило тази дама и детето ?, тъй като имат вътрешен глад да следват нашия път. Всичко бе извършено във вътрешните светове.