1.

Аз напредвам бързо,
когато съм
професор по мир.

Аз напредвам по-бързо,
когато съм
учител по мир.

Аз напредвам най-бързо,
когато
се уча на мир.

2.

Аз напредвам бързо,
когато видя цвете.

Аз напредвам по-бързо,
когато почувствам красотата
на цветето.

Аз напредвам най-бързо,
когато вдишам аромата
на цветето.

3.

Аз напредвам бързо,
когато умът ми
радостно обича Бог.

Аз напредвам по-бързо,
когато сърцето ми
душевно служи на Бог.

Аз напредвам най-бързо,
когато животът ми
безусловно се покорява на Бог.

4.

За да напредвам бързо,
аз изкоренявам
стръка на егото в сърцето си.

За да напредвам по-бързо,
аз отсичам
дървото на егото в ума си.

За да напредвам най-бързо,
аз унищожавам
семето на егото в живота си.

5.

О, мое несигурно сърце,
остави ме на мира!
Аз искам да напредвам бързо.

О, мой нечист ум,
остави ме на мира!
Аз искам да напредвам по-бързо.

О, мой объркан живот,
остави ме на мира!
Аз искам да напредвам най-бързо.

6.

Аз напредвам бързо,
когато не очаквам
състрадание от Бог.

Аз напредвам по-бързо,
когато не очаквам
любов от Бог.

Аз напредвам най-бързо,
когато не очаквам
загриженост от Бог.

7.

С пламъците на вярата в ума си
аз напредвам бързо.

Със светилника на любовта в сърцето си
аз напредвам по-бързо.

Със слънцето на предаването в живота си
аз напредвам най-бързо.

8.

Край на егото!
Затова
напредвам бързо.

Край на неохотата!
Затова
напредвам по-бързо.

Край на очакванията!
Затова
напредвам най-бързо.

9.

Бог ми е дал
обновен ум,
за да напредвам бързо.

Бог ми е дал
душевно сърце,
за да напредвам по-бързо.

Бог ми е дал
живот в единство,
за да напредвам най-бързо.

10.

Бог ми е дал
уверен ум,
за да напредвам бързо.

Бог ми е дал
благодарно сърце,
за да напредвам по-бързо.

Бог ми е дал
живот в блаженство,
за да напредвам най-бързо.

11.

Аз дадох на Бог
моите нектарни мечти,
за да напредвам бързо.

Аз дадох на Бог
моята горчива реалност,
за да напредвам по-бързо.

Аз дадох на Бог
моите предадени усмивки,
за да напредвам най-бързо.

12.

Сбогом, мое самоналагане!
Аз искам да напредвам бързо.

Сбогом, моя самоизмама!
Аз искам да напредвам по-бързо.

Сбогом, моя самовъзхвала!
Аз искам да напредвам най-бързо.

13.

Когато не ограничавам Бог,
напредвам бързо.

Когато не формулирам Бог,
напредвам по-бързо.

Когато не се вкопчвам в Бог,
напредвам най-бързо.

14.

За да напредвам бързо,
в деня ми няма съмнения.

За да напредвам по-бързо,
в деня ми няма оплаквания.

За да напредвам по-бързо,
в деня ми няма изкушения.

15.

Аз напредвам бързо,
когато не гледам отвисоко
на онези, които не се стремят.

Аз напредвам по-бързо,
кокато се моля на Бог
да им прости.

Аз напредвам най-бързо,
когато състрадателно,
душевно и любящо
ги вдъхновявам да се стремят.

16.

Аз не влизам в стаята
на колебанията на моя ум.
Затова напредвам бързо.

Аз не влизам в стаята
на очакванията на моето сърце.
Затова напредвам по-бързо.

Ала влизам в стаята
на удовлетворението на моята душа.
Затова напредвам най-бързо.

17.

Когато се моля на Бог,
за да умножа любовта си към Него,
аз напредвам бързо.

Когато медитирам върху Бог,
за да умножа посветеността си към Него,
аз напредвам по-бързо.

Когато съзерцавам Бог,
за да умножа предаването си към Него,
аз напредвам най-бързо.

18.

Когато умът ми
се вглежда в Божието Око,
аз напредвам бързо.

Когато сърцето ми
се вглежда в Божието Сърце,
аз напредвам по-бързо.

Когато душата ми
се вглежда в Божиите Нозе,
аз напредвам най-бързо.

19.

Съмнението вече не е мой господар.
Затова напредвам бързо.

Завистта вече не е мой господар.
Затова напредвам по-бързо.

Несигурността вече не е мой господар.
Затова напредвам най-бързо.

20.

Когато Бог мисли за мен
състрадателно,
аз напредвам бързо.

Когато медитирам върху Бог
душевно,
аз напредвам по-бързо.

Когато служа на Бог
безсънно
и Му казвам, че макар винаги
да Му служа безсънно,
аз нямам нищо против,
ако Той иска да мисли за другите,
да медитира върху другите,
да обича другите
и да ги удовлетворява
по Свой Начин,
аз напредвам най-бързо.

21.

Само когато съм
в много високо съзнание,
аз разбирам защо
моят Господ Всевишен не се вслушва
в молитвите на моя искащ ум
и защо са Му скъпи
медитациите на моето отдадено сърце.

22.

Уви, ще дойде ли време,
когато моят Господ Всевишен
ще попадне на свободна линия
към моя ум,
за да може състрадателно
и нежно
да напътства ума ми
за душевен стремеж
и плодоносна посветеност?

23.

Мой скъпи Всевишни,
мой мили Всевишни,
мой Господи Всевишни,
аз и Възлюбеният ми Всевишен
с огромно нетърпение очакваме
завръщането
на моя отдавна изгубен стремеж.

24.

Тази сутрин моят мил Всевишен
не само ме благослови
с Часовника на Сърцето си,
но и мощно удари часа
на стремежа в сърцето ми.

25.

О, мой непокорен ум,
внимавай!
Казвам ти веднъж завинаги,
че скоро ще трябва да се изправиш
пред Абсолютната Божия
Светлина на Справедливостта.

26.

Усмивката на Единното Сърце
на моя Господ
и несигурната слепота
в сърцето ми
не могат никога
да се сприятелят
дори за малко.

27.

Мой Господи на безкрайното Състрадание,
моля Те, дай ми способността
да поемам всяка сутрин
по прекия път на благодарността
към Магистралата на Твоето Удовлетворение.

28.

Всяка сутрин
се води сериозна битка
между устрема на сърцето ми
и неохотата на ума ми.
За моя огромна радост,
всеки ден
устремът на сърцето ми побеждава.

29.

Бог не иска от нас
да правим много неща за Него.
Той иска да направим само едно:
да сринем до основи
издигнатата от ума ни
крепост на невежеството.

30.

Моят Господ иска от мен
да не се страхувам
от нощите на желанията си.
Той иска само да засиля
изгарящите пламъци
на стремежа в сърцето си.
Той ми казва,
че изгарящите пламъци
на стремежа в сърцето ми
скоро ще могат да погълнат
всички мои нощи на желанията.

31.

Аз съм толкова щастлив,
че дори моят съмняващ се ум
се бори упорито, за да стигне
до оазиса на вярата в сърцето ми.

32.

Всеки ден ми е нужна
нова вълна от светлината на ентусиазма,
за да ускори устременото пътуване
на моето чисто сърце към Небесата.

33.

Всеки ден трябва да укрепвам
моето устремено сърце
с нов запас
от насладата на увереността,
за да не страда сърцето ми
от недостиг на сигурност.

34.

Тази сутрин
боксьорът на стремежа
в сърцето ми
нокаутира
безспорно и завинаги
моя объркан ум.

35.

Не от някое човешко същество,
а от Самия Бог
се научих как да хвърлям
мушиците на неохотата на моя ум
в огъня на готовността
в сърцето ми.

36.

Моят Господ ми казва,
че единствено моето
напълно удовлетворено сърце
има божественото право
да запали пламъците
на себенадминаването
в живота ми.

37.

Уви, защо съм толкова безпомощен,
че съм принуден да слушам
баналната история на ума си
всеки ден?

38.

Бавно, неотклонно,
ала безпогрешно
аз изхвърлих
излишъците от съмнение в ума си.

39.

Едва вчера раздадох
всичките си стари играчки
на невежеството.
Днес моят Господ Всевишен
ми даде Своите Собствени
вечно нови и вечно красиви Играчки
   на Любовта, Радостта и Мира.

40.

Уви, има толкова много страни
на сърца с пламтяща надежда
в този свят.
Но къде е
посланикът на мира?
Къде?

41.

Увереното обещание на сърцето ми
да удовлетвори Бог
идва от моя
безсънно учещ се на вяра
героичен живот.

42.

Само на обещаващото око
на душата ми
е дадено от Бог правото
да пали
факела на моята проява на Бог.

43.

Красиво, неимоверно красиво
бе началото на пътуването на моя стремеж.
Мощен, невъобразимо мощен
бе Дъждът от Състрадателни Благословии
на моя Господ Всевишен.

44.

Всяка сутрин неизменно
моят Господ Всевишен моли
благодарното ми сърце
да чете на глас Неговата Реч
за Трансценденталната Победа.

45.

Аз просто не зная,
и със сигурност не искам да зная
кога и как
разкъсах напълно всички
грозни и яки вериги на моите заробващи мисли.

46.

Мой е животът,
който никога не ще отстъпи
пред тиранията на невежеството.
Мой е умът,
който никога не ще отстъпи
пред хаоса на възбудата.

47.

Всяка моя чиста мисъл
е сребърна лунна красота
от Сърцето на моя Господ.

48.

Външният ми живот преуспява,
а вътрешният ми живот напредва
именно защото
моят Господ Възлюбен Всевишен
удържа устременото ми сърце
между
Своето Състрадателно Сърце
и Своето Насърчаващо Око.

49.

Защото Го радва
Насладата на собствената му Тишина,
моят Господ Всевишен
изпитва огромно удовлетворение,
когато моето тяло, витал, ум
и сърце
не дават другиму думата
в разговора с Него.

50.

Ти ще покориш непременно
трансценденталния връх на Божествеността,
ако си се превърнал
в безсънен катерач
към Съществуването-Съзнание-Блаженство.

51.

Когато живея в самите дълбини
на Състрадателното Око на моя Господ,
скоростта на успех в живота ми
и скоростта на напредъка на сърцето ми
са толкова бързи,
че дори космическите богове
не могат да ги измерят правилно.

52.

Моето концентрирано око на воин
е безсънно и бездиханно
решено да детронира
моя царстващ объркан ум.

53.

О, мое търсещо сърце,
пламъците на искреността те зоват.
Стани, събуди се!

54.

Тази сутрин,
с всеки свой душевен дъх,
устременото ми сърце приемаше
благославящата Покана на моя Господ.

55.

Песните, сбъдващи мира,
се пеят само
от душите, възпяващи Бог.

56.

Всяка сутрин
аз тържествено обещавам,
че няма да вдигам телефона
на желанията в ума си.
Уви, всеки ден
се провалям катастрофално.

57.

Не се страхувай
от кошмарите на желанията си.
Огънят на стремежа в сърцето ти
може да ги погълне и ще го стори
в избрания от Бог Час.

58.

Всяко устремено сърце
непременно ще живее
в рая на напредъка.

59.

Катастрофалното изкушение
може да извика на дуел
закрилящата медитация,
но то винаги ще търпи поражение.

60.

Утрото на стремежа в сърцето ми
никога не среща
ден на колебание.

61.

Предводителят на моята
медитация върху Бог
всеки ден строява в редица
моята душа, сърце, ум,
витал и тяло,
преди да получат те
Трансцендентални Благословии
от моя Възлюбен Всевишен.

62.

„Дете Мое, дете Мое,
не се страхувай
от вулканичната обърканост
на ума си.
В избрания от Мен Час
Моето Състрадателно Око
ще погълне вулканичната
обърканост на ума ти.”

63.

„Дете Мое, дете Мое,
всяка сутрин трябва да се будиш,
когато Аз бия Камбаната
на Вселенското Единство в Моето Сърце.”