1.

Простотата
е
Красотата на Бог.

2.

Искреността
е
Мъдростта на Бог.

3.

Чистотата
е
Усмивката на Бог.

4.

Смирението
е
Песента на Бог.

5.

Божествеността
е
Звукът-Тишина на Бог.

6.

Безсмъртието
е
Висотата-Съвършенство на Бог.

7.

Действителността
е
Насладата-Единство на Бог.

8.

Знам
кой си ти.
Но ще зная ли
някога
кой съм аз?

9.

Зървам
външния свят,
докато се усмихвам.

10.

Зървам
вътрешния свят,
докато плача.

11.

Тичай,
можеш лесно
да се здрависаш
с
отлитащото време.

12.

Тичай,
можеш лесно
да предизвикаш
гордостта на
плашещото разстояние.

13.

Най-накрая
прекратих
моето дългогодишно
приятелство
с мисловния свят.

14.

Спокойният ум
винаги
успява.

15.

Любовта към Бог
винаги
продължава.

16.

Редовността
в медитацията
идва от решителността
на търсещия.

17.

Точността
в медитацията
идва от съвършенството
на търсещия.

18.

Плачът-единство
на дълга
е усмивката-пълнота
на красотата.

19.

Гладът за Бог
е несравнимата победа
на света.

20.

Глупавият ум
и
маловажният живот
никога не могат да живеят
отделно.

21.

Ти имаш способността
да отхвърляш.
Това означава,
че ти си велик.

22.

Ти имаш способността
да приемаш.
Това означава,
че ти си добър.

23.

Ти имаш готовността
да преобразиш себе си.
Това означава,
че ти си върховно мъдър.

24.

Кой може да избяга
от капаните на надеждата?
Наистина
невъзможна задача.

25.

Растението на благодарността
не расте
на земята.

26.

Семето на преобразяването
не покълва
в Рая.

27.

Как мога да обвинявам
добрия Бог
за моя тъжен провал в живота?

28.

Как мога да обвинявам
горкия свят
за моя тъжен провал в живота?

29.

Най-сетне,
какъв е смисълът да обвинявам
обикновения глупак в мен?

30.

Умирам да се надявам
безусловно
във външния свят.

31.

Надявам се да живея
безусловно
във вътрешния свят.

32.

Моето съвършенство е
другото име на
Божието Надминаване
в мен.

33.

Моето единство е
другото име на
Божието Удовлетворение
в мен.

34.

Обичам външния свят.
Но искам да имам
повече вяра в неговата
способност.

35.

Обичам вътрешния свят.
Но искам да имам
слушащо ухо с повече
възприемчивост.

36.

Моят живот на звук е моята
подготовка за борба.

37.

Моят живот на тишина е моята
усмивка на удовлетворение.

38.

Величието-Бог
възхвалявам.

39.

Добротата-Бог
обичам.

40.

От Пълнотата-Бог
се нуждая.

41.

Моето сърце на стремеж
много ми помага,
когато си имам неприятности.

42.

Моят живот на посветеност
много ми помага
да стоя настрана от неприятности.

43.

Великата душа се бори за
решителната победа
на бойното поле на живота.

44.

Добрата душа безусловно се предава
на Космичната Воля
на Абсолютния Всевишен.

45.

Тъмнината съзнателно
плаши човешкото в нас.

46.

Тъмнината несъзнателно
подсилва божественото в нас.

47.

Бог скрива Лицето Си,
защото Той се наслаждава на Играта:
криеница.

48.

Човекът скрива лицето си,
защото не успява да отхвърли
безмилостното изтезание
на задушаващото унижение.

49.

Животът ми е поставен
между
моето плачещо сърце
и
моята весела душа.

50.

Бедността на светеца
наказва и просветлява
ума ми.

51.

Богатството на мултимилионера
плаши и отслабва
живота ми.

52.

Бог е нетърпелив да ти помага
постоянно.
Не отхвърляй Неговата Помощ
небрежно, сляпо
и
умишлено.

53.

Външният човек удря.
Вътрешният човек получава
ползата.

54.

Бог предизвика
твоя живот на невежество
от твое име.
Не можеш ли за
мимолетна минута
да помислиш и усетиш,
че Той го е направил
безусловно?

55.

Моят ум-объркване
плачевно ми казва,
че моят живот трябва да продължи
от трудност към трудност.

56.

Моето сърце-стремеж
радостно ми казва,
че моят живот продължава
от сила към сила.

57.

Страданието е несъмнено
възможност
да учим и да забравяме наученото.

58.

Защо трябва да ти се сърдя,
след като знам, че имам способността
да те обичам
винаги?

59.

Как да се осмелявам да ти се ядосвам,
когато нямам силата
да те защитавам?

60.

Това, което притежава Раят на моята душа,
е обещание.

61.

Това, което е земята на моето сърце,
е надежда.

62.

Послушанието е радост.
Радостта е собственост
на Рая.
Радостта е благоденствие
на земята.

63.

Повярвай, ще знаеш.
Повярвай, ще израснеш.
Повярвай, ще станеш.
Всъщност ти си СЕГА
избран барабан на Бог.

64.

Искаш ли да знаеш
защо вярата ти вече
не те вдъхновява?
Ето отговорът:
вярата ти или умира,
или е напълно мъртва
във вътрешния свят.

65.

Бъди мил и състрадателен.
Помни само едно:
като теб всеки
отчаяно се бори
срещу Невежеството-Нощ
на бойното поле на живота.

66. Прошка

Името на моя Господ е Прошка. Моето име е надежда.

За да простя на външния свят, се нуждая от мир. За да простя на вътрешния свят, се нуждая от съвършенство.

Прошката е неизмеримото постижение на търсещия както в света на безсебичността, така и в света на превръщането в Бог.

Прошката е домът-щастие на човека. Прошката е Божият Дом-Единство.

Ако си ужасно слаб, тогава безсънно ще помниш, силно ще питаеш и непрекъснато ще страдаш. Ако си душевно смел, тогава веднага ще простиш, напълно ще забравиш и невъобразимо ще преуспяваш.

Забрави света на несправедливостта. Радостта от прошката ще бъде изцяло твоя.

Плачи за света. Виж, светлината на прошката е на твое разположение. Усмихвай се на света. Виж, насладата на прошка ти предхожда и те следва.

Прости на света. Светът ще седне в състрадателните ти нозе. Прости на себе си. Бог ще танцува в твоето медитиращо сърце.

67. Преданост

Предаността означава: „Аз съм безусловно за Бог“.

Предаността е божествената душевност на човека, която напълно удовлетворява Бог.

Предаността е вътрешната пълнота, която не се нуждае от никаква външна помощ.

Предаността е Божието удовлетворение в човека и човешкото съвършенство в Бог.

Предаността е слънчевата пътека. Тя най-удивително ускорява нашето пътуване към Рая.

Заради Предаността не може да има пълен провал тук на земята, там на Небето. Това е откритието, безпогрешното откритие, направено от преданите търсещи и душевно обичащите Бог.

Бог не подвежда никого. Това е най-забележителното откритие на предания търсещ истината.

Предаността е безмилостно предизвиквана от трудностите. Предаността е безрезервно подкрепяна от необходимостта.

Предаността винаги успява и продължава.

Предаността грее в стремежа-плач на нашето сърце. Предаността блести в посветеността-усмивка на нашия живот.

Днес редаността е целта на моята победа. Утре предаността ще бъде моята всеотдайна роля в сърцето на човека, която ще прерасне в самия образ на Бог.

68. Чистота

Сърцето на чистотата никога не е празно.

Сърцето на чистотата не се притеснява. То също не бърза. Сърцето на чистотата посветено чака, душевно гледа и безпогрешно действа.

Домът-съкровище на убеждението: сърце на чистотата.

Сърцето за чистота помества много голяма способност. Следователно то преодолява повечето от бариерите на трудностите в човешкия живот.

Чистотата е постижение на живота. Радостта е задължение на сърцето.

Отсъствието на чистотата е бързото начало на истинския фалит на живота.

Чистотата най-бързо увеличава вътрешния живот на послушание на търсещия.

Богат на чистота означава богат на божественост. Богат на божественост означава богат на съвършенство. Богат на съвършенство означава богат на Божие удовлетворение.

Чистият обичащ Бог отвежда плачещата земя на Небето сутрин и довежда усмихващото се Небе на земята вечер.

69. Време

Кой има време? Бог. Бог има време да ме обича.

Кой има време? Аз. Аз имам време да се усъвършенствам.

Времето е колегата на щастието и треската на мързела.

Мързелът в човека обикновено мрази бързината на времето. Божественото в човека безсънно обича готовността, постоянството и бързината на времето.

Моят живот-провал не е по вина на моята липса на време. Моят живот-провал е по вина на липсата на осъзнатост на ума ми, липсата на будност на сърцето ми и липсата на душевност в живота ми.

Всеки ден времето пее за мен само една песен — една и съща песен — „дърпай и тласкай“. Времето ме вдъхновява да дърпам Небето леко надолу и да изтласквам земята нагоре мощно.

Докато върша нещо малко, се усмихвам на времето. Докато върша велико нещо, плача за време. Докато върша правилното нещо, обичам безусловното пристигане на времето.

Сърцето на времето олицетворява непрестанната трудолюбивост. Окото на времето разкрива беззвучното красноречие.

Времето докосва Боголюбещия в мен, за да вдъхнови едновременно бавното ми тяло, слабия ми витал, несъзнателния ми ум и несигурното ми сърце.

70. Гордост

Някои хора са свръхквалифицирани. Затова Бог не може да ги назначи.

Гордостта може да се сприятели само с онези, които са с ниски вътрешни висоти и вътрешни дълбочини.

Гордият човек е специалист по „аз“. Смиреният човек е перфекционист по „аз“.

Правото на избор и безразличието са езито и турата на монетата на гордостта.

Ти се възхищаваш на себе си до такава степен, че си дал ясно да се разбере, че не се нуждаеш дори от Божието Възхищение.

Ти се гордееш със себе си. Горкият Бог искрено казва на целия свят, че Сърцето Му е твърде малко за теб.

Прекомерната ти любов към себе си те унищожава не само отвъд твоето осъзнаване, но и далеч отвъд въображението ти.

Тялото ти се гордее със своята простота. Виталът ти се гордее със своята жизненост. Умът ти се гордее със своето величие. Сърцето ти се гордее със смирението си. Душата ти се гордее със своя блясък. И накрая твоят Бог се гордее със Своето единство в множеството.

71. Смирение

Смиреният човек е живот, удовлетворяващ Бог.

Бог забрави името ми, защото бях несъразмерно горд. Бог ми даде не само Своето Име, но и Своите Божествени способности, защото бях искрено смирен.

Смирената търсеща душа приема едновременно Божието Състрадание-Висота и Справедливост-Светлина щастливо, душевно и безусловно.

Основата на смирението поддържа двореца на осъзнаването.

Прекомерното смирение е впечатляваща нереалност и натрапчива неискреност.

Когато се молиш на Бог за смирение, Бог ти дава смирение, както и Своето собствено Сърце-Признателност.

Гордостта го напусна скоростно и безпомощно в деня, когато осъзна Бог.

Смирението заживя постоянно с него и в него от деня, когато разбра, че това, което има, е малка като мравка способност.

Поради искрената ми неспособност, смирението и най-близкият му приятел — божествеността, се превърнаха в мои близки приятели.

72. Щедрост

Моята щедрост не е самовъзвеличаване. Моята щедрост е Божието удовлетворение на моя Господ.

Моята щедрост не е неизбежна отговорност. Моята щедрост е безценна възможност.

Щедростта е способността на отзивчивото сърце, което побеждава неспособността на неотзивчивия ум.

Щедростта е едновременно любящото обещание на човека към Бог и спасителното обещание на Бог към човека.

Щедростта усмихнато поглъща огъня на себичността.

Само щедрото сърце не ограбва и не използва бедното човечество.

Някои хора се доверяват на Бог, защото смятат, че Бог може и в крайна сметка ще им даде спасение. Но те не са щедри с доверяването на портфейлите и джобните си на Бог, защото смятат, че Бог може да разпредели съдържанието на техните портфейли и джобни щедро и безскрупулно!

Щедростта е от спускащия се Бог за издигащия се човек.

Щедростта идва от сегашното Дърво-Бог към бъдещите Листа-Бог.

Щедрата душа дава на човечеството това, което има, и получава от Бог това, което Той Самият е.

Щедростта увеличава човешката способност, укрепва божественото Единение и задоволява върховната Реалност.

73. Обожание

Обожанието е достигащ Бог стремеж отвътре, проявяваща Бог посветеност отвън.

Човешкото в нас тайно очаква обожанието на покровителство-то на пълнотата. Божественото в нас искрено чака подходящия момент, за да очаква дружбата на единството.

Обожавай човека. Несъвършенството-разочарование ще те преследва. Обожавай Бог. Съпротивата-унищожение ще ти се предаде.

Ние обожаваме. Несъзнателно ние обожаваме мъчението-страх. Съзнателно обожаваме възторга-смелост.

Ние обожаваме. Несъзнателно обожаваме семето на ревността. Съзнателно обожаваме плода на дружелюбието.

Ние обожаваме. Несъзнателно обожаваме царството на съмнението. Съзнателно обожаваме свободата на вярата.

Ние обожаваме. Несъзнателно обожаваме нощта на невежеството около нас. Съзнателно обожаваме светлината на мъдростта вътре в нас.

74. Обичам те

Обичам те,
защото
животът ти е потокът-Състрадание
на Вечността.

Обичам те,
защото
сърцето ти е бласъкът-Съвършенство
на Безкрайността.

75. Амбиция-решителност-осъзнаване

Амбицията
е обикновено незасенчена.
Решителността
е удивително безупречна.
Осъзнаването
е вечно безценно.

76. Те казват и аз казвам

Казват: утрото е
красиво.
Казвам: твоите цъфтящи
очи са безкрайно
по-красиви.

Казват: вечерта е
красива.
Казвам: твоите леещи се
сълзи са безкрайно
по-красиви.

77. Не ме е страх

Не ме е страх от
чернотата на тъмнината.
Не ме е страх от
слепотата на тъмнината.
Но
се страхувам от
пустотата на тъмнината.

78. Вчера-днес-утре

Вчера
нуждата на човека беше частица
вяра.

Днес
нуждата на човека е малко
предизвикателство.

Утре
нуждата на човека ще бъде
призната
победа.

79. Когато

Когато бавно
и душевно
искреността блести
отвътре,
бързо и мощно
красотата блести
навън.

80. Слънце-Справедливост и Море-Състрадание

Моят Господ Всевишен
ме дари с това,
което очаквах:
със Слънцето на Своята Справедливост.

Моят Господ Всевишен
ще ме дари с това,
за което се надявам:
с Морето на Своето Състрадание.

Дванадесет молитви за 1979 г.

81.

Мой Господи Всевишни, Ти ме благослови с птицата на вдъхновението през месец януари. Сега Ти предлагам моето сърце на благодарност.

82.

Мой Господи Всевишни, през месец февруари Ти ме благослови с пламък на стремеж в дълбините на сърцето ми.

83.

Мой Господи Всевишни, през март Ти ме научи как да бъда предан, весел и одухотворен в моя живот на посветеност.

84.

Мой Господи Всевишни, през април Ти ми отне моя дъх-нечистота и моя живот-несигурност.

85.

Мой Господи Всевишни, през май поставих в Нозете Ти целия си свят на неблагодарност.

86.

Мой Господи Всевишни, поради Твоето безкрайно Състрадание през юни Ти ми каза: „Сине Мой, твоето име не е провал. Името ти е постоянен опит“.

87.

Мой Господи Всевишни, през юли Ти ме принуди да спра да пия отровата на съмнението и ми помогна да пия нектара на вярата.

88.

Мой Господи Всевишни, през август Ти ме просветли, като каза, че не трябва да пропускам нито една възможност нито във вътрешния свят, нито във външния свят.

Ти ми каза: „Да пропуснеш възможност, дете Мое, означава да бъдеш по-далеч от най-далеч от Мен“.

89.

Мой Господи Всевишни, ако имам и частица благодарност, тогава я поставям в Твоите Състрадателни Нозе, защото Ти си този, който ме спаси от напълно разрушителния месец септември.

90.

Мой Господи Всевишни, през октомври Ти ми даде способността да Те обичам искрено, да се посветя на Теб безрезервно и да Ти предавам живота си постоянно.

91.

Мой Господи Всевишни, през ноември ти каза: „Не мисли, дете Мое. Аз ще мисля за теб. Не се бий, дете Мое. Аз ще се боря за теб. Опитай се само да Ме обичаш повече в безсънните си часове и в часовете на сън“.

92.

Мой Господи Всевишни, днес е първи декември. Днес Ти ме благославяш с неповторимо послание: „Дете Мое, всяка секунда в живота ти на стремеж и посветеност е толкова скъпоценна, колкото спускащата се Благословия на Небето, и толкова скъпоценна, колкото издигащият се плач на земята“.

Бележка на редактора

За всяка от книгите, които е написал след идването си на Запад през 1964 г., Шри Чинмой се отъждествява с по-голямото си аз и предлага цвете-благодарност от сърцето си към своя Възлюбен Всевишен, който през цялото време твори в него и чрез него. В същото време тези книги образуват гирлянда от светлина, която самият Всевишен дава на човечеството с пълно удовлетворение за душевното му приемане на Неговото божествено Самопожертвование.

В тази четиристотна книга на Шри Чинмой, цветето-благодарност на сърцето на човечеството и плодът-удовлетворение на душата на Божественото стават едно. По този начин тези вдъхновяващи афоризми, вдъхновяващи есета, просветляващи стихотворения и изпълващи молитви стоят като безсмъртния Дар на Трансценденталния Бог към Вселенския Бог: човека. В замяна цветовете-благодарност на стремящия се човек са най-значимият подарък за вечния Източник на човечеството: Бог.