1.

Когато се усмихвам,
Бог е моето проявяващо се преживяване.

2.

Всяка секунда от моето земно битие е Божие осъществяващо преживяване във и чрез мен.

3.

Моето вътрешно преживяване е Божие неспирно проявление на Неговото съвършенство във и чрез мен.

4.

На земята моето преживяване е безпомощност, крайна безпомощност.
На Небето моето преживяване е удовлетворение, постоянно удовлетворение.
В Бог моето преживяване е съвършенство, пълно съвършенство.

5.

Когато се усмихвам, Бог тича към мен и ми предлага Короната на Своето Безсмъртие.
Когато плача, Бог тича към мен и ми дава Лодката на мечтите в Своята Вечност.

6.

Моето проявено преживяване е Божието вечно нарастващо съвършенство, вечно сияещо удовлетворение и вечно осъществяващо преображение.
Моето проявено преживяване е преобразяване на земята, просветление на Небесата и усъвършенстване на живота.

7.

Душата е реалността,
която търси само Бог.

8.

Аз съм душата, аз съм тялото.
Аз съм душата, когато приемам Бог за мой собствен.
Аз съм тялото, когато приемам себе си за мой собствен.

9.

Душата в мен е за постоянна Божия употреба.
Тялото в мен е за постоянна Божия употреба.
Самият ми живот е за постоянна Божия употреба.
Аз имам тези преживявания само когато съзнателно и постоянно приемам Бог за мой във Вечността.

10.

Аз медитирам, защото трябва.
Аз обичам, защото принадлежа на Бог.

11.

Животът ми е плодът на моята медитация.

12.

Аз знам как да обичам само защото принадлежа единствено на Бог.

13.

Моята медитация кани Бог – върховния Гост.
Моята любов служи и дава храна на Бог – вечния Възлюбен.

14.

Аз медитирам сутрин, за да прочистя себе си.
Аз медитирам през деня, за да заредя себе си.
Аз медитирам вечер, за да предложа себе си.

15.

Моята медитация ми казва, че след време мога да стана Бог.
Моята любов ми казва, че аз съм Вечният Бог.

16.

Когато медитирам, аз осъзнавам своето трансцендентално "Аз".
Когато обичам, ставам Възлюбения Всевишен на Вечността.

17.

Духовен Учител
е този, който се моли на Бог
да се усмихва постоянно.

18.

На моя духовен Учител ще поднеса благодарност.
За моя духовен Учител ще се превърна в благодарност.

19.

Моята молитва е силата на сърцето ми.
Моята медитация е силата на душата ми.

20.

Моята молитва ми казва колко велик е моят Всевишен.
Моят Всевишен ми казва колко належаща е моята молитва.

21.

Духовен Учител е този, който знае кой е Бог, кой е самият той и кои са неговите ученици.

Кой е Бог?
Вечният Танцьор.

Кой е духовният Учител?
Вечният воин.

А кои са неговите духовни ученици?
Вечно Призоваващите.

22.

Бог ще те обича повече,
ако се усмихваш.

23.

Колкото повече се усмихвам душевно, толкова по-скоро Бог триумфално ще ме провъзгласи пред творението Си за наистина Свой.

24.

Аз се усмихвах.
Затова успях да привържа Бог.

Аз плаках.
Затова Бог успя да привърже мен.

25.

Ако се усмихваш, Бог ще ти даде това, което има: Светлината на Вечността.
Ако плачеш, Бог ще ти даде това, което Той е: Насладата на Безкрайността.

26.

В Бог е
моята най-висша Реалност.

27.

Моята най-висша реалност е
животът на Непознаваемото.

28.

Моят Бог ми казва кой съм и къде съм.

Кой съм аз?
Божието всемирно Осъзнаване.

Къде съм?
В Лодката-Мечта на Неговата Вечност.

29.

Аз предложих на Бог моята най-висша Реалност и тази най-висша моя Реалност е непрестанно нарастващата ми благодарност към живота на моя Върховен Водач във Вечността.

30.

В човека аз съм несъвършенството на Вечността.

В Бог аз съм пълното Съвършенство на Безкрая.

31.

Моята най-висша Реалност е Божието вечно нарастващо и вечно сияещо просветление в мен и чрез мен.

32.

В Бог аз намирам това, което търся: морето от Съвършенство.

33.

Състраданието
е Гласът на Бог.

34.

Състраданието е слизащият на земята Бог.

35.

Състраданието ми е нужно във всеки момент от моя живот, за да стана това, което не съм: светлина на Предаността.

36.

Гласът на Бог е единственият избор на човека, за да се освободи той от морето на невежеството.

37.

Състраданието е съвършеният избор на човечеството, преобразяващ земята и разкриващ Бог Глас на Божествеността, Божие сбъдващо любовта и проявяващо живота Съвършенство.

38.

Това, което в човешкия живот наричаме състрадание, не е нищо друго освен неосъзната и коварна привързаност.

Това, което наричаме състрадание в божествения живот, е драгоценно съкровище от съвършенство за сърцето на човечеството.

39.

Ако имаш състрадание, то тогава почувствай, че това е Божието най-ценно богатство, което Той ти е дал, за да го употребиш в Негова полза.

40.

Нека се усмихнем,
за да видим дали Бог има
две големи очи.

41.

Моята утринна усмивка привързва Бог.
   
Моята следобедна усмивка предявява право над Бог.

Моята вечерна усмивка проявява Бог.

42.

Бог има две Очи: вътрешно и външно.

Със Своето вътрешно Око Той ни прощава.

Със Своето външно Око Той ни освобождава и усъвършенства.

43.

Нека се усмихваме, защото Бог вече е направил всичко за нас.

Нека плачем, защото все още има много неща, които трябва да направим за пробуждането на човечеството.

44.

Бог има две големи Очи.

С едното Си Око Той ми казва какво съм бил: лодката на Неговите Мечти.

С другото Си Око Той ми казва какво ще стана: брега на Неговата Реалност.

45.

Нека се усмихваме, за да видим кой е Бог.

Нека плачем, за да узнаем къде е Бог.

Кой е Бог?
Моят Възлюбен Всевишен.

Къде е Бог?
В силата на моето приемане и в светлината на моето предаване.

46.

За да обичам Бог,
имам нужда от едно нещо: Диханието на Чистотата.

47.

Чистотата в сърцето на човечеството
е Божия несравнима Потребност.

48.

В края на моето пътуване аз и човешкият ми дъх ще станем напълно непознати, а с божественото ми дихание ще бъдем вечни приятели.

49.

Аз се нуждая от едно нещо: вътрешна красота – красотата, която ме прави истински първообраз на моето висше "Аз".

50.

Чистотата е моята скрита божественост.

51.

В сърцето си имам нужда само от едно нещо: увереност.

В душата си имам нужда само от едно нещо: обещание.

В живота си имам нужда само от едно нещо: предаване.

52.

Нашата външна усмивка
ни дарява Бог като Любов.

53.

С външната си усмивка ние докосваме Нозете на Бог.

С вътрешния си плач ставаме Короната на Бог.

54.

Когато давам, Бог Пречистващият ме обявява за Свой.

Когато получавам, аз обявявам за свой Бог Спасителя.

55.

Кой е даващият?
Кой е получаващият?

Даващият е този, който знае какво е всемирното единство.

Получаващият е този, който научава какво е пълното Съвършенство.

56.

Даващият в мен и получаващият в мен са неразделни.

Даващият дарява и става това, което иска да бъде.

Получаващият приема и става това, което и собственото му въображение не успява дори да си представи.

57.

Моето безмълвие
е най-голямата гордост на Бог.

58.

Тишината е Божията най-висша Мечта-Реалност.

59.

Моят издигащ се плач е Гордост за Бог.

Моята сияеща усмивка е Гордост за Бог.

60.

Нуждая се от тишина, за да стана съвършен.

Нуждая се от тишина, за да стана Бог.

61.

В моя шумен живот аз ставам нещо.

В моя живот в тишина аз съм, аз вечно съм.

62.

Бог се гордее с мен не защото съм Му дал всичко, което имам и което съм, а защото Го приемам за мой собствен, мой във Вечността.

63.

Вчера аз бях тялото на тишината: стремеж.

Днес съм душата на тишината: осъзнаване.

Утре ще стана целта на тишината: съвършенство.

64.

Моето безмълвие е Птицата на Безкрайността, Светлината в небосвода на Безсмъртието на моята Божественост.

65.

С гласа на звука аз накрая ставам нещо.

С окото на тишината аз вечно съм.

66.

Законът не е любов,
но любовта е закон.

67.

Любовта е моята единствена реалност.

68.

Човешкият закон заплашва. Божият закон просветлява.

69.

Написаният от човека закон се опитва да усъвършенства живота ни.

Създаденият от Бог закон е външен израз на нашето вътрешно съвършенство.

70.

Гмурни се дълбоко навътре. Ще забележиш, че там няма такова нещо като Божествен Закон. Всичко, което съществува, е Божественото Състрадание, зовящо за преобразяването на човечеството.

71.

Човешкият закон и несъвършенството учат в едно и също училище.

Божественият Закон и пълното Съвършенство учат в едно и също училище.

72.

Законът на човешкото общество не ме вдъхновява да стана добър.

Законът на Божествеността не само ме вдъхновява да стана добър, но и се стреми вътре в мен, за да ме накара да стана по-добър и най-добър.

73.

Любовта на човечеството ме кара да чувствам колко съм несигурен.

Любовта на Божественото ми дава да почувствам колко съм значим, плодотворен и необходим.

74.

Човешката любов е най-близък приятел със закона на невежеството.

Божествената Любов е съвършен учител по закона на Божествеността.

75.

Дългът е дворецът на Светлината.

76.

Не от тъмнината ще преминем към Светлината, а от Светлината ще продължим към повече Светлина, към изобилна Светлина, към безкрайна Светлина.

77.

Какво е съзнанието?
Съзнанието е общият жив дъх на човека и Бог.

78.

Разликата между съзнание и съвест е следната: съзнанието въплъщава Вечното, Трансценденталното, всеобщото, докато съвестта е въплъщение на най-висшата нравственост на човека и най-велико постижение на неговия умствен, витален и телесен живот.

79.

Към съмнението трябва да изпитваме повече неприязън,
отколкото към смъртта.

80.

Разликата между съмнението и смъртта е следната: когато съмнението влезе в ума ни, ние умираме в духовния свят; но когато в нас влезе смъртта, ние съзнателно или несъзнателно, със или без стремеж, се подготвяме за друг свят – света на вътрешното съществуване.

81.

Моята единствена сестра е вярата,
само тя.

82.

Вярващият човек е Божий върховен воин не само на бойното поле на живота, но и в Божието неизменно и непрекъснато изпълняващо се обещание към съзнанието на земята.

83.

За да мисля за Бог, не ми е нужен ум.
Ето, аз мисля без ума.

84.

Умът ми ме научи колко съм слаб и безпомощен.
Моето сърце ме научи колко близък съм с Бог и колко съм важен за Божието трансцендентално Прозрение и всеобща Реалност.

85.

Душата живее
живота на истината
съвършено.

86.

За да живея в душата, се нуждая от вътрешен плач, извисяващ се вътрешен плач. За да стана светлината на душата, се нуждая от постоянен, сияещ пламък на благодарност към върховния Вечен Водач в мен самия.

87.

Бог се нуждае от мен.

88.

Аз се нуждая от Бог, за да почувствам колко съм велик. Бог се нуждае от мен, за да ме накара да почувствам колко съм добър.

89.

За да бягам с Бог, не са ми нужни крака.
Ето, аз бягам без крака.

90.

За да бягам най-бързо в духовния живот, аз трябва да чувствам, че съм елен, който винаги бяга най-бързо и достига крайната цел: удовлетворение – върховно удовлетворение, пълно удовлетворение в Сърцето на Абсолюта.

91.

Плачи вътрешно, гмуркай се навътре!

92.

Когато плача вътрешно, аз виждам Божия Лик.
Когато се гмурна навътре, не само усещам Божието Сърце, но и се превръщам в Божието Сърце.

93.

Всяка секунда
е или печалба, или загуба.

94.

Моят живот в желанията и моят живот в стремежа: Животът ми в желанията беше загуба, непоправима загуба, не само за вечния Мечтател в мен, но и за божествения Любящ в мен. Животът ми в стремежа беше печалба, не само моя несравнима печалба, но и несравнима печалба на Вътрешния ми Водач, Абсолютния Всевишен.

95.

За да служа на Бог, аз искам
животът ми да бъде безкористно даряване.

96.

Аз служа на Бог не защото Той е безкрайно по-велик от мен, а защото Той е любим Приятел на моята Вечност, мой Възлюбен Всевишен и Всичко в моята Вечност.

97.

За да помагам на човечеството,
аз искам животът да бъде
безспирно преклонение.

98.

Егото в мен помага на човечеството. Душата в мен служи на човечеството. Човечеството храни Бог в мен, когато съзнавам, че всеки наоколо не е никой друг освен Самия Бог.

99.

Аз притежавам Бог,
Бог милее за мен.

100.

Крайното се опитва да притежава Безкрайното, защото не приема Безкрайното като свое собствено. Безкрайното цени крайното, защото чувства, че то е допълнителна радост, наслада и постижение в сърцевината на Безкрайното.

101.

Да обичаш някого
означава да виждаш Всевишния в него.

102.

Себеотдаването е слънчевият път, който ме води към моята трансцендентална Цел, където Всевишният очаква с нетърпение мен – човешкото в мен и божественото в мен. Човешкото в мен е моят плач; божественото в мен е моята усмивка.

103.

Освободеният човешки род
ще владее утрешния слънчев свят.

104.

Аз ще владея слънчевия свят, когато съзнателно, предано, душевно и безусловно предложа моето море от невежество на Господа на Вечността ми – на моя Абсолютен Всевишен.

105.

Нищо не е толкова чисто,
колкото стремежът на сърцето.

106.

Няма друг начин да разбера какво прави Бог, какво има Бог и какво е Бог, освен чрез моя живот на стремеж.
Моят живот на стремеж ми разкрива всички тайни на Всевишния.
Той ми казва какво прави Бог тайно.
Той ми казва какво има Бог тайно.
Казва ми какво Бог тайно е.
Само животът ми на стремеж има всички тайни на Бог на свое разположение.

107.

Светлината е истинската ни храна.

108.

Има два начина да ядем божествена храна.
Единият е да се храним с очите си.
Другият е да се храним със сърцето си.
Когато ядем божествената храна с очите си, ние ставаме силни, по-силни, най-силни.
Когато ядем божествената храна със сърцата си, ние ставаме Божий Избор, Божий Глас и накрая Божията главна Мечта и всеобща Реалност.

109.

Воинът на вътрешния свят
блести в своята медитация.

110.

Когато медитирам, аз грабвам Бог. Когато Бог медитира, Той ме запленява.

111.

Единството тихо изнамира Насладата.

112.

Насладата е Източникът.
Но как да стигнем до нашия Източник?
Има само един начин и той е себеотдаване: себеотдаване във всеки един момент на Всевишния, на Вътрешния Водач в нас.

113.

Вярата на сърцето се носи по вълните.

114.

Лодката на моите мечти потегля, когато Вътрешният ми Водач погледне към мен и ми се усмихне.
Аз стигам до брега на моята Реалност, когато Вътрешният ми Водач плаче за мен, единствено за мен.

115.

Действието храни Бог.

116.

Сутрешното ми безкористно действие е предшественик на моето осъзнаване на Бог.

Следобедното ми безкористно действие е предшественик на моето откриване на Бог.

Вечерното ми безкористно действие е предшественик на моето проявление на Бог.

117.

Да имаш радост означава да имаш прозорливост.

118.

Да имам вътрешна радост означава да знам къде е Бог, кой е Бог и как мога да стана съвършен инструмент на Бог.

119.

Само действието може да сложи край на страха.

120.

Този в мен, който се страхува от мен, е единственият крадец в живота ми.
Този в мен, който въплъщава и ми дава посланието за несломима сила, е моят Другар във Вечността и моят Живот в Безсмъртието.

121.

Предаването ще надживее отричащия живот.

122.

Телесното в мен се предава на Бог, виталът в мен се предава на Бог, умът в мен се предава на Бог. Но психичното в мен, сърцето в мен няма защо да се предават на Бог, защото те вече са го сторили. Душата в мен не трябва да се предава на Бог, защото тя вече се е предала не само на Бог, но и на своята собствена Реалност. А каква е нейната собствена Реалност? Нейната Реалност е постоянният сбъдващ се избор на Божия вечен Глас.

123.

Животът е съвършена пълнота.

124.

Човешкият живот е надежда. Божественият живот е не само Божие Обещание, но и необходима, неизбежна, вечно просветляваща и вечно надминаваща се Реалност.

125.

Моята чистота
ми казва,
че съм много скъп на Бог.

126.

Чистотата е не само най-малката сестра на божествеността, но и най-милото дете на духовността.

127.

Търпението е
моята банка за сила на духа.

128.

Това, което аз наричам търпение, Бог нарича Своя собствена трансцендентална Мъдрост-Светлина, действаща във и чрез мен.

129.

Обичай света с чувството,
че светът е Бог.
Ти ще възродиш Истината.

130.

Човешкото в мен, което не се стреми, се задоволява със знанието, че Бог притежава Истината.
То не се нуждае от Истината за себе си.
Божественото в мен ще бъде удовлетворено само когато види Истината, почувства Истината, израсне в Истината и стане Истината.

131.

Когато медитирам,
аз откривам, че обичам Бог.

132.

Бог ме обича независимо дали медитирам, или не, но аз осъзнавам обичта си към Бог само когато медитирам. Когато медитирам върху Бог, аз имам щастието да открия истината, че обичам Бог. Но Бог медитира върху мен без значение дали Го обичам, или не.

133.

Само любовта може да сложи край на съмнението.

134.

Моят най-голям враг е съмнението.
Моят най-добър приятел е любовта.
Ако живея във физическия ум, моят най-голям враг винаги ще се опитва да ме погълне.
Ако живея в стремящото се сърце, моят най-добър приятел винаги ще се опитва не само да ме просветли, но и да ме направи безсмъртен, за да мога да служа съвършено на моя Вътрешен Водач, Всевишния.

135.

Любовта на Всевишния е моят живот.

136.

Аз имам два живота: земен и Небесен.
Моят земен живот ми казва какво не мога да стана: Бог.
Моят Небесен живот ми казва какво вечно съм: Бог вечният Търсещ и Бог вечният Спасител.

137.

Времето е душата на вселената.

138.

Когато живея в телесното съзнание, аз трябва да ценя отлитащото време.
Когато живея в съзнанието на душата, трябва да ценя Вечното Време.
Отлитащото време ме кара да осъзная какво ми липсва и какво ще спечеля.
Вечното Време ме кара да осъзная какво трябва да дам на Божието творение - Неговия всеобщ Живот.
То също така ме кара да осъзная, че Бог трансценденталното Прозрение и Бог всеобщата Реалност са свързани за мен с моста на себеотдаването ми.
Моята връзка се гради върху себеотдаването ми.

139.

Посветеността и съмнението
са несъвместими.

140.

Сладко е послушанието.
По-сладка е любовта.
Най-сладка е посветеността.
Когато плача, ставам сладък.
Когато се опитвам, ставам по-сладък.
Когато се предам, аз ставам най-сладък
в космичното Видение на Всевишния.

141.

Красотата е Царството Небесно.

142.

Божията Красота е първото откритие на нестремящия се свят.
Божията Красота е не само откритие, но и всекидневно преживяване, сбъдваща мечтите Божия Реалност.

143.

Разделената отговорност е несигурност.

144.

Как побеждавам моята несигурност? Аз побеждавам моята несигурност само като медитирам върху Светлината, като играя със Светлината, като твърдя, че Светлината е моя собствена, наистина моя. Това е Светлината на душата, а не светлината на моите човешки очи.

145.

Всяка нова секунда е нова възможност.

146.

Земната възможност никога не чука два пъти на вратата ни, но Небесната възможност чука на вратата на сърцето ни не само всеки ден, а непрестанно. И винаги носи със себе си все същото съзнание, същата светлина, същата сила, същото състрадание, същата готовност да преобрази нашето обвързано със земята съзнание в Небесно свободна Реалност.

147.

Оптимизмът
е тайното средство да разчиташ на себе си.

148.

Да разчиташ на себе си, уповавайки се на Бог, е правилният начин да видиш Божия Лик и да станеш Божието Сърце.
Това е единственият начин.
А да разчиташ на себе си, без да се уповаваш на Бог, е грешният начин.

149.

Помислих за Бог.
Бог ми се усмихна.

150.

Разликата между мисълта и силата на волята е следната: Мисълта ме насърчава и подстрекава да се ровя в миналото, а силата на волята ме вдъхновява и изпълва с енергия да израствам незабавно във Вечното Сега.

151.

Да имаш вяра
означава да си осъществен.

152.

Да имаш божествена вяра означава да виждаш Бог по Неговия собствен Начин, да усещаш Бог по Неговия собствен Начин и да осъзнаеш Бог по Неговия собствен Върховен Начин.

153.

Точността
е мъдростта на сърцето.

154.

Редовността може да ме отведе до Вратите на Бог, а точността може и не само ще ме въведе в стаята на Бог, но и ще ми помогне да седна в самите Нозе на Господа Всевишен.

155.

Връстник на Истината е Бог.

156.

Истината и Бог са вечно едно.
Макар Бог и Истината да са вечно едно, ние чувстваме необходимост от върховната Истина само когато сърцето ни е пробудено. Но необходимост от Бог чувстваме независимо какъв живот водим – животински, човешки или божествен.
Дори и в животинското съществуване ние се нуждаем от Бог, за да унищожаваме.
В човешкия живот се нуждаем от Бог, за да показваме силата на нашето господство.
В божествения живот се нуждаем от Бог, за да предлагаме светлината на нашето всемирно единство.
Макар Истината и Бог да са вечно едно, ние се опитваме да използваме Бог постоянно, без значение в какво ниво на съзнание се намираме. Но Истината призоваваме само когато сърцето ни е пробудено за Светлината.

157.

Самосъжалението
е наистина чуждо на самоусъвършенстването.

158.

Точно сега душата ми е непозната за мен, а тялото е мой приятел. Но когато осъзная Истината, душата ми става мой истински приятел, също като тялото. Тогава тялото не се превръща в непознат. То става доброволен роб на моите способности. Тялото иска да ме удовлетворява по мой начин. Преди моето осъзнаване тялото е приятел, но приятел само щом съм добре. Когато задоволява собствените си нужди, то се старае да ми помага, но когато наистина ми трябва помощ от тялото, то не ми помага. Щом обаче осъзная, че душата е моят най-добър приятел, единствен приятел, тогава тялото се опитва да ми помага така, както аз искам.

159.

Верният път
е простота плюс чистота.

160.

Простият живот знае какво е Бог.
Чистият живот знае какво е Бог.
Отдаденият живот знае как да стане такъв, какъвто Бог го иска.

161.

Да видиш Истината
означава да станеш Светлина.

162.

Когато видим Истината през окото на Светлината, ние съзираме Истината в нейната извечна висота и нейния всемирен обхват.
Когато видим Светлината през окото на Истината, ние се пренасяме в нашата изначална висота, в царството на Тишината, и се озоваваме в света на звуците, за да пеем песента на Божието вечно пътуване във и чрез нас.

163.

Моята свобода
е съвършенството на Бог.

164.

Съвършенството и удовлетворението са две неразделни души.
Когато достигнем съвършенство, зазорява небето на удовлетворението.
Когато достигнем небето на удовлетворението, изгрява слънцето на Съвършенството.

165.

Нищо не е толкова чисто,
колкото стремежът на сърцето.

166.

Това, което аз наричам стремеж, Бог нарича Свое непрестанно нарастващо осъзнаване.
Това, което аз наричам осъзнаване, Бог нарича Свой непрестанно издигащ се стремеж.
Моят стремеж е Божието вечно надминаващо се осъзнаване.
Моето осъзнаване е Божият вечно сбъдващ се стремеж.
С моя стремеж аз докосвам Божиите Нозе.
Със Своето осъзнаване Бог ме превръща в Своя Корона.
"Аз" означава търсещ, неизменно търсещия в мен, във всички нас.

167.

Главното желание в твоя живот
е да покажеш на света
какво можеш да направиш за него.

168.

Благодарен съм на света, защото ми е дал възможността да служа на Всевишния.
Благодарен съм на света, защото ми е дал възможността да призова моя Всевишен и да Го предложа на цялата земя.
Благодарен съм на света, защото ми е дал възможността да го накарам да почувства, че Бог е единственият Живот, единствената Реалност, която е неизменният избор на човечеството и която накрая ще стане обожественият, доведен до съвършенство и обезсмъртен глас на човечеството за Всевишния.
Благодарен съм на света не защото ми е дал това, което има – стремеж – а защото ме е приел такъв, какъвто съм.
Светът не очаква от мен нищо повече и нищо по-малко от това, което съм.

Предговор на редактора към първото издание

Шри Чинмой е написал стотици афоризми и медитации. Някои от тях бяха поставени наскоро в курабийки с късмети, които Учителят раздаваше на свои ученици. В два случая Шри Чинмой помоли учениците си да прочетат на глас медитациите в своите курабийки, след което коментира всяка от тях. Тази книга е запис от въпросните две срещи – на 1 септември 1974г. в нюйоркския център (афоризми 1-74) и на 14 септември в манхатънския център (афоризми 75-168).