Галактика от звезди на красотата

Върнете се на съдържанието

Въпрос: Красотата от Светлината или от Мира идва?

Шри Чинмой: Красотата идва и от Светлината, и от Мира. Когато идва от Светлината, тя отнася търсещия високо, по-високо, най-високо до трансценденталното ниво на Съзнание. Когато идва от Мира, тя се разширява ли разширява и навлиза във вселенското Съзнание. Когато красотата идва от Светлината, тя се извисява нагоре, а когато идва от Мира, се разширява навън.

Въпрос: Има ли загатвания в света около нас за по-висши форми на красотата?

Шри Чинмой: По-висшите форми на красотата винаги се стараят да изразят своята същност и съдържание чрез материални неща – чрез природата, чрез случки или преживявания в живота, чрез идеи и идеали. Често изразяването или разкриването на по-висшата красота е това, което изпитваме в живота. Когато погледнем едно дете, очарованието, което виждаме, е само израз на по-висшата красота, която е въплътена в него. Когато видим едно цвете, цветето представлява красотата на един по-висш свят, въплътен и изразен. Всеки път, когато зърваме красота на земята, трябва да знаем, че това винаги е израз на някаква по-висша красота. Когато видим човек, който е хубав, трябва да знаем, че неговата красота не е само на повърхността. Божественото е това, което дава израз на своята реалност чрез физическото. Така че красотата във физическия свят винаги е израз на някаква по-висша красота. Но може да стане така, че не използваме тази красота по божествен начин. Цветето е красиво, но ние може просто да го сграбчим и да го накъсаме на парчета. Това, което трябва да направим, е да се научим да виждаме и използваме тази земна красота по божествен начин.

Въпрос: Какъв вид съзнание има някой, който вижда красота във всичко?

Шри Чинмой: Когато човек вижда красота във всичко, това е признак за устременото съзнание, еволюиращото съзнание, просветляващото съзнание, осъществяващото съзнание, божественото съзнание. Това означава, че човек е излязъл от грубото физическо съзнание. Всъщност действителността не е нищо друго, а красота в единството, красота на единството и красота за единството. Когато човек има такъв вид изживяване, това означава, че той е надхвърлил границите на физическото, което точно сега е ограничено, и е навлязъл в една по-висша действителност. Когато границите на физическото са били надхвърлени само тогава човек има изживяването на красотата във всичко.

Въпрос: Децата повече красота ли виждат от възрастните?

Шри Чинмой: Да, децата винаги виждат повече красота, отколкото възрастните. Заради огромната си вътрешна чистота, те виждат красота във всичко. Дори в мастилото те виждат красота, дори в тъмнината те виждат красота и светлина. Когато виждат красота във всичко, трябва да ги ценим и да им се радваме, защото те все още са в света на душата. Тъй като децата остават повече в сърцето и душата, отколкото възрастните, те виждат повече красота. Когато умът се развие, този небожествен ум веднага се опитва да види нечистота дори и в светлината, дори и в мъдростта, дори и в нещо напредничаво. Човешкият ум получава удовлетворение, като вижда грозота и нечистота дори и в нещата, които са наистина красиви и добри. Ако един художник е сътворил нещо, умът незабавно се опитва да намери някакъв недостатък в творението. Докато детето не използва ума. То приема всичко за свое собствено, така че вижда красота във всеки и във всичко. То чувства, че няма нищо, което е напълно небожествено, и това е съвършено вярно. Няма нищо напълно небожествено, но някои неща имат повече светлина в сравнение с други. Във вътрешния свят всичко е красиво, но все пак сравнение може да бъде направено.

Въпрос: Ако чувстваме необходимост от красота в нашата физическа среда, това вид привързаност към физическото ли е?

Шри Чинмой: Това всъщност не е вид привързаност, макар че може да води до привързаност. Трябва да знаем защо искаме тази красота – дали е, за да удовлетворим нашето чувство на удоволствие, или е, за да увеличим нашето вдъхновение и стремеж. Някои хора имат цветя из цялата си къща, имат хубави градини и най-прекрасни мебели. Но ако украсяват домовете и обкръжението си само за да удовлетворят своя живот на удоволствия, тогава това определено е вид привързаност. Но ако искат да увеличат вдъхновението и стремежа си, като виждат красота навсякъде около себе си, в това няма нищо погрешно. Когато търсещият види едно цвете, ако вдъхновението и стремежът му се увеличат, ако той си каже: „О, как ми се иска да бъда толкова прекрасен, толкова чист като цветето“, това е добре. Когато види дърво, ако си каже: „Как ми се иска да имам търпение като това дърво, как ми се иска да давам плод и да го предлагам безусловно на целия свят“, това е много добре. Ако около себе си имаме красота, която да ни вдъхновява, така че да можем да бъдем толкова красиви, толкова добри, толкова чисти, толкова божествени като нещата, на които се възхищаваме и любуваме, тогава това не е привързаност. Но ако навсякъде около себе си имаме неща, които просто задоволяват нашите сетива, тогава това не е нищо друго, а привързаност.

Въпрос: Гуру, каква е главната цел на красотата в творението?

Шри Чинмой: Самият Творец е всецяло Красота. Тъй като Творецът е всецяло Красота, Той иска и Неговото творение също да бъде красиво. Всяко нещо, което произлиза от Него, е израз на собствената Му Мечта и собствената Му действителност, така че естествено Той иска всичко да бъде всецяло Красота, какъвто е Той. Когато бащата е музикант, той желае и синът му да бъде музикант. Ако е добър, той иска и децата му да са добри. Тук Бащата, Бог, е всецяло Красота, така че Той иска да вижда красота навсякъде около Себе Си. Това, което Той е отвътре, Той иска да вижда и навън. По същия начин Източникът винаги иска творението му да бъде като Него.

Въпрос: Когато виждаме духовна красота, какви ще са преобладаващите чувства, които ще имаме?

Шри Чинмой: Може да има голямо разнообразие от чувства, но основното чувство ще бъде, че искате да прегърнете целия свят като ваш собствен. Ще чувствате, че не само прегръщате света, но и че ставате самия свят. После ще усетите, че няма нищо тъмно или вътре във вас, или извън вас. Точно сега виждате тъмнина навсякъде около вас и ако сте искрени със себе си, ще видите тъмнина и в самите себе си. Но когато сте видели истинска духовна красота, незабавно ще видите, че вътре във вас има поток от красота, а външното е само отражение на това, което е отвътре.

Въпрос: Как може търсещият да увеличи вътрешната си красота?

Шри Чинмой: Търсещият трябва да чувства, че той е всецяло дълг. Този дълг не е насилен дълг – този дълг е предопределена от Бог необходимост. Търсещият може да увеличи красотата си само като увеличава дълга си към Вътрешния Водач. Колкото повече приемате живота си като живот на божествен, върховен дълг към Всевишния, толкова повече вашето тяло, витал, ум, сърце и душа ще разпръскват красота. Като увеличавате чувството си на вътрешен и външен дълг към Всевишния, вие увеличавате вътрешната и външната си красота, както и красотата на света около вас. И всички тези форми на красота са забележими и проявени.

Въпрос: Как можеш да видиш вътрешната красота на нещо, което искаш да нарисуваш или щриховаш, и да я изведеш навън?

Шри Чинмой: Когато се каните да рисувате или щриховате нещо, първо мидитирайте поне пет минути и се постарайте да видите същината на нещото, което искате да нарисувате. Усетете, че във вас има семе, и после се постарайте да почувствате как това семе покълва и израства във фиданка. Сетне усетете, че тази малка фиданка пораства в огромно дърво и това дърво е вашата картина. Първо вижте същината и после пълното съдържание. Първо направете творението си възможно най-малко, после го направете възможно най-обширно. Постарайте се да видите микрокосмоса и макрокосмоса заедно. След това се опитайте да видите мост между двете, който свърза най-малкото и най-голямото, или се опитайте да ги свържете със стремежа си. Веднага щом видите връзката, непременно ще видите красотата от нейния източник до нейната кулминация във вашата картина.

Първо вижте живот в творението си, после вижте светлина в творението си. Или можете да го направите по обратния начин. Първо можете да видите светлина в творението си, след това да видите живот в него. Докато си представяте семето, старайте се да усещате, че по това време медитирате върху светлината, а когато виждате дървото, чувствайте, че медитирате върху живота. Или го направете по другия начин. Когато приемете дървото, кулминацията, като живот или светлина или семето вътре във вас като живот или светлина, незабавно ще изнесете напред красота в картината си. Това е така, защото преди да се появи във физическия свят, във вътрешния свят вие вече сте ? дали живот и светлина. Когато давате живот или светлина на нещо, което ще творите, вие неизменно ще видите красота в него.

Въпрос: Как мога да изпълня музиката си с върховна красота?

Шри Чинмой: Можете да изпълните музиката си с върховна красота, ако можете постоянно да помните, че музиката ви е само продължение на вътрешното ви съзнание и че е и израз на божественото отвътре, което копнее за проявление. Ако можете да приемете, да почувствате и да бъдете съзнателни за божественото вътре в себе си, тогава можете да внесете върховната красота – чрез изразяването на действителността на вашия живот – в музиката си. Но винаги чувствайте, че божественото във вас е приело музиката като израз на своята реалност за вашето собствено съвършенство в живота.

Въпрос: Как можем внесем красота във физическия си ум?

Шри Чинмой: Безполезно е да се опитвате да внесете красота във физическия ум, освен ако умът не е бил преобразен от вътрешната красота – светлината на сърцето и светлината на душата. Ако го направите, то ще е, като да хвърлите нещо много ценно в коша за смет. Какъв е смисълът да внасяте красота в нещо, което е поразително грозно и нечисто във всеки един смисъл? Това, което първо трябва да се опитате да направите, е да пречистите ума. Красотата е чистота, красотата и чистотата вървят заедно. Когато умът е много чист, той е и красив. Тогава нищо грозно или небожествено няма да се осмели да влезе там. Първо пречистете физическия ум възможно най-много. Веднъж щом сте го почистили старателно, тогава ще можете да внесете божествената красота в него чрез вътрешния си плач. Веднъж щом умът е пречистен и просветлен, нещото, което искате да поставите там, незабавно ще се спусне отгоре.

Всяка обител ще бъде пълна с жители на нейното собствено ниво. Ако е добро място, там ще отидат добри хора. Ако е храм, там ще отидат духовно търсещи. Ако е лошо място, там ще отидат лоши хора. Така че, когато пречистите физическия ум, там незабавно ще навлезе красотата.

Когато искате да съхраните нещо в материалния свят, трябва да го държите в съд, който е чист. Ако имате нещо, което е чисто и божествено – да кажем материален обект – вие няма да го поставите на небожествено, грозно място. Ще го сложите някъде, където също е красиво и чисто. Ако имате цвете, ще го поставите на олтара си, а не в хладилника или гардероба. По същия начин, ако искате да задържите красота във физическия си ум, трябва да направите ума си чист и божествен.

Въпрос: Как може някой да опише на едно малко дете духовните усещания, които са абстрактни, за разлика от красотата, която детето може да улови със сетивата?

Шри Чинмой: За нас такова нещо като молитвата не е абстрактно. Събираме ръцете си и вътрешно се обръщаме към някой, който е над или вътре в нас. Ако искате да обясните молитвата на едно малко дете, не се опитвайте да го убедите само с физическото. Кажете му, че молитвата е нещо напълно различно от това просто да съберете ръце и да гледате нагоре. Кажете му, че молитвата е нещо, което правим вътрешно, но ако искаме да я видим или да я усетим, тогава трябва да съберем ръцете си. Можете да кажете на детето, че молитвата е нещо, което то ще усети, когато събере ръцете си и говори на Бог. После, когато събере ръцете си и почувства нещо вътрешно – дали това е благоговение, любов, сладост или мекота – тогава за него молитвата повече няма да е абстрактна. Тя ще бъде действителност.

За медитация то трябва да седи спокойно и мирно. Когато седи така, незабавно ще започне да усеща, че медитира. Това конкретно действие ще го отведе до нещо, което е абстрактно. Можете да учите детето чрез външно действие, но не забравяйте да подчертаете вътрешното чувство. Когато то започне да чувства радост, мир и любов, постепенно то се превръща в тази радост, в този мир, в тази любов и във всичко, което усеща. Когато детето чувства нещо, как може то да остане абстрактно? Сега то чувства, че тялото му е негово собствено. Неговото тяло не е абстрактно, защото то се отъждествява с тялото си. Всяко нещо, с което то се отъждествява, то приема за свое собствено. Ако то се отъждестви с молитвата и медитацията, то чувства мир, радост, любов и така нататък. И веднъж щом усети тези неща, то им придава форма и те повече не остават абстрактни. Чрез външното действие направете детето си съзнателно за нещо вътре в него. В началото това нещо ще бъде абстрактно, но после няма да бъде такова.

Въпрос: Някои души по-красиви ли са от други?

Шри Чинмой: Онези души, които са проявили повече от други души, са по-красиви от другите. Всяка душа притежава светлина, но колко души я проявяват? Ако проявяват, те са по-обаятелни, отколкото ако не го правят. Ние ценим нещо у някого другиго, което си заслужава да се постигне или в което да се превърнем. Така че някои души са по-красиви, защото са проявили повече или проявяват повече от другите души. Естествено те ще са по-обаятелни за човечеството и Майката Земя, защото предлагат нещо божествено на човечеството.

Когато едно цвете е напълно разцъфнало, ние му се възхищаваме. Когато е само малка пъпка, не можем да му се радваме толкова много. Когато някой току-що научава нещо, неговата мъдрост няма да бъде оценена толкова, колкото мъдростта на друг, който вече знае доста неща. Колкото повече светлина проявявате, толкова повече вашата красота е оценена. И това оценяване не е нищо друго, а продължаващо проявление на красотата.

Отново, някои души се интересуват повече от светлината, някои души се интересуват повече от мощта, други се интересуват повече от мира. Душите, които се интересуват от светлината и насладата, ще бъдат по-красиви, защото се стараят да разпръскват красотата в избраните ? форми.

Има някои души, които искат да проявяват мощ, мир или някое друго качество. В тези души няма незабавно да доловим усещане за красота. Те притежават огромна красота в най-висшето си проявление, но тя не се вижда толкова лесно, както се виждат техните преобладаващи или можете да кажете по-проявени качества. Мирът и силата също са красота. Но когато виждаме светлина в нещо, най-често чувстваме, че това е красота. Когато видим едно цвете, ще кажем, че цветето е красиво. Или често ще усетим, че детето е красиво. Но ако видим едно огромно дърво или обширния океан, незабавно ще кажем, че е голямо, обширно или величествено – думата „красиво“ не ни идва на ум. Когато мислим за цветовете и плодовете, може и да кажем, че дървото е красиво, но ние не ценим красотата на дървото като такава. По този начин, когато видим светлина или наслада в нещо, незабавно казваме, че то е красиво.

Въпрос: Има ли връзка между любовта и красотата?

Шри Чинмой: Да! Божествената любов и божествената красота са неразделни. Любовта е цветето, красотата е уханието. Те вървят заедно. Цветето е предмет, творение на Бог. Но цветето трябва да предложи качеството си, което е неговото ухание. Само когато доближите едно цвете, ще видите и ще оцените красотата му. Но дори когато сте далеч, уханието му може да изпълни въздуха. Ако едно цвете няма никакво ухание, половината от божествеността му си е отишла. Красотата излиза напред от цветето, което е любов. Цветето и уханието са неделимо едно.

Въпрос: Как можем да виждаме вътрешната красота у хората, а не външната физическа красота?

Шри Чинмой: Като начало трябва да знаете какво става с вас, когато видите нечия физическа красота. Един ваш стар познайник на име завист влиза във вас. Казвате си: „О, аз не съм толкова красив, като еди кой си“. Ние винаги чувстваме, че другите имат повече красота, отколкото ние. Те чувстват, че са прераждане на грозотата, а вие чувствате, че самите вие сте прераждане на грозотата. Това изживяване никога не приключва. След като забележите нечия външна красота, много често изпитвате завист. Но вместо да завиждате, когато видите нечия външна красота, старайте се да имате божествен подход. Може да си кажете: „Ако изобщо бе необходимо да бъда също толкова красива като нея, сигурна съм, че Бог щеше да ме направи също толкова хубава. Така че за мен това не е необходимо“.

Какво се случва, когато сте съзнателни за нечия вътрешна красота? Когато сте съзнателни за нечия вътрешна красота, това означава, че сте във вътрешния свят. Когато сте във вътрешния свят, там няма съревнование. Ако сте съзнателни за нечия вътрешна красота, никога няма да завиждате. Във вътрешния свят чувствате вътрешната красота на този определен човек като ваша собствена. Когато се потопите дълбоко навътре, всяко нещо, което виждате у някого, няма да виждате като негово лично притежание – ще го виждате като всемирно притежание. По този начин, ако видите красотата на някой друг, ще почувствате, че тази красота еднакво принадлежи и на вас, защото вътрешната красота е част от вселенската Действителност. Ако искате да сте съзнателни за вътрешната красота на другите хора, старайте се да се потапяте дълбоко навътре. Живейте в сърцето си и душата си, не в ума си. Тогава ще усещате, че каквото и да виждате у другите, то е ваше.

Въпрос: Кое е най-красивото нещо на земята?

Шри Чинмой: Най-красивото нещо на земята е благодарността на нашето сърце към Всевишния, към божественото в човечеството, към Бог. Това е най-доброто и най-ценното нещо на земята. Това е красотата несравнима и така ще пребъде през Вечността.

Въпрос: Как може човек да направи разлика между по-малката красота и по-висшата красота?

Шри Чинмой: По-малката красота винаги ще се опита да ни привърже и да ни ограничи. По-висшата красота винаги ще се опита да ни просветли и да ни освободи. В мига, в който по-висшата красота изгрее в нас, ще чувстваме другите като наши собствени и ще се постараем да ги освободим. И докато имаме това усещане, ще видим, че ние вече сме възприети и присвоени от другите като техни собствени. Когато по-висшата красота изгрее в нас, виждаме, че това, което правим за другите, те вече са направили за нас. Когато притежаваме по-висшата красота, това означава, че крайното в нас си е отишло и се стараем да направим Безкрайното наше собствено. В мига, в който се постараем да свалим Безкрайното като наше собствено, за наша огромна изненада ще почувстваме, че то вече ни е приело за напълно свое собствено.

Въпрос: Как можем винаги да виждаме красота вътре в себе си?

Шри Чинмой: Винаги можете да виждате красота вътре в себе си само като се молите и медитирате. Когато се молите, трябва да мислите, че вашият Източник е един, а когато медитирате, трябва чувствате, че сте за всички. Когато се молите на Единия, вие се издигате нагоре, нагоре, нагоре към Най-Висшето. Когото медитирате върху множеството, вие разпръсквате светлината си за всички.

Въпрос: Как можем да станем неразделно едно с красотата?

Шри Чинмой: Първо трябва да станете неразделно едно със светлината вместо с тъмнината и невежеството. Ако станете неразделно едно със светлината, която е мъдрост, незабавно ще станете едно с красотата. Първо трябва да станете едно с Извора. Когато станете едно с Него, естествено притежанията на Извора ще станат ваши. Ако станете едно със съзнанието на дървото, тогава сте станали едно и със съзнанието на цветовете и листата на дървото.

Въпрос: Бидейки чувствителен към красотата, как може някой да избегне смущението от грозотата на другите?

Шри Чинмой: Чувствителни сте към красотата, но смущавайки се, като забелязвате грозота навсякъде около вас, това не ви помага да увеличите усещането си за красота или способността ви да се възхищавате на красотата. Така че трябва да станете мъдри. Ако някъде има светлина, се стараете да увеличите тази светлина към повече светлина, изобилна светлина, безкрайна Светлина. Но ако някъде виждате тъмнина, няма да правите това. Целта ви, да кажем, е на север, не на юг. Ако гледате на юг, виждате, че там всичко е пълно с тъмнина. Така че не гледайте в онази посока. Няма дори да поглеждате натам. Вътре в себе си искате светлина и красота. В този момент гледате красотата и я виждате в безкрайно малко количество, а в следващия момент гледате грозотата и виждате поток от грозота. Това е погрешно. Веднъж щом видите красота на определено място – или в себе си, или около вас, постарайте се да съсредоточите вниманието си на това определено място. Когато съсредоточите вниманието си на мястото, където сте видели красота, вашето възхищение от тази красота ще се увеличи. Но ако виждате грозота и се разстройвате, няма да можете да съсредоточите вниманието върху нещата, които искате да виждате. Въпреки че настоящето ви не е изпълнено със светлина, въпреки че не можете все още да видите Целта, знаете пътя. Видели сте пътя, който води към безкрайната Светлина. Така че няма съзнателно и нарочно да поемате по пътя, който води към безкрайната тъмнина.

Въпрос: Бихте ли споделили за еволюиращото проявление на красотата у човека?

Шри Чинмой: Еволюиращото проявление на красотата у човека е неговата увеличаваща се съзнателност за върховната му висота и предопределената му от Бог мисия на земята. Колкото по-съзнателен е той за трансценденталната си висота, толкова по-скоро той ще проявява красотата. Неговата предопределена от Бог мисия е да разшири собствената си вътрешна и външна реалност. Неговата вътрешна реалност е мечтата му, неговата външна реалност е съзнателната му признателност към собствените му постижения.

Въпрос: Защо красотата на природата ни дава безгранична радост?

Шри Чинмой: Именно защото красотата на природата е израз на Единия, който е всецяло Красота.

Когато и да видим нещо, вътре в него ние виждаме вътрешното присъствие, вътрешното съзнание на неговия създател. Създателят на природата е Самият Бог. Той изразява Себе Си във и чрез Природата. Когато виждаме красотата на природата, ние изпитваме непреодолима радост, защото Създателят и Собственикът е Бог. Когато видим една къща, ако обичаме собственика, обичаме и притежанието.

Единственият, който е всецяло Красота, е вътре в творението Си, както майчиното сърце е в детето ?. Майчиното сърце не може да бъде отделено от съществуването на детето. Само защото ние ценим, възхищаваме се, обожаваме и обичаме Единствения, който е всецяло Красота, ние ценим и Неговото творение. Понякога, когато искаме да видим майката, ние получаваме радост само като гледаме детето, защото сме открили някой, който е неразделна част от нейното същество. Самото творение е неразделна част от Твореца. Понеже Творецът не е на наше разположение точно сега, ние сме удовлетворени с творението.

Въпрос: Как можем да поддържаме вътрешната си красота, когато се налага да ходим на небожествени места?

Шри Чинмой: На физическо ниво носим обувки, когато трябва да излезем навън, така че краката ни да не докосват земята и да не се нараняват. Когато има нещо небожествено, нещо, което може да ни нарани, ние взимаме мерки да се защитим. По подобен начин, когато отиваме на небожествено място, ни трябва закрила. Когато сме си вкъщи, когато не сме на бойното поле на живота, сме защитени. Но веднага щом излезем на улицата, се изправяме лице в лице с един гладен лъв. Той е по-силен, безкрайно по-силен от нас. В такъв момент трябва да станем по-внимателни и по-съзнателни. По сред бял ден не се притесняваме. Но когато е много тъмно, чувстваме, че някоя небожествена сила ще ни нападне, така че внимаваме повече. Така че как ставаме по-внимателни и съзнателни? Като си спомняме необходимостта от стремежа, като си спомняме Вътрешния Водач в нас по-често.

За да проявим красотата в еволюцията или за да станем самата красота в процеса на еволюцията, човек трябва да чувства, че неговият Източник е Наслада и че съществува на земята само заради Насладата. Докато проявява красотата, той трябва да чувства, че красотата не е нищо друго, а Наслада. Мислейки за красотата, представяйки си красотата, разкривайки красотата, предлагайки красотата той трябва да чувства, че той си играе с Насладата, танцува с Насладата, пие с Насладата и споделя Насладата с останалото човечество. Ето как красотата може да бъде проявена в процеса на еволюцията.

Въпрос: Недуховно ли е човек да се опитва да подчертае физическата си красота?

Шри Чинмой: Ако имате предвид да носи всякакъв вид грим, то да, това е недуховно. Но ако някой не се къпе или не си мие косата три седмици и после започне да се къпе и да си мие косата всеки ден, това увеличава физическата му красота по много божествен начин. Ако си решете косата, ако носите чисти дрехи, това също добавя към красотата ви.

Може да си кажете: „Ако не измия тялото си или не си среша косата, какво право имаш да се оплакваш?“. Но аз имам правото да се оплаквам, защото, когато сте мръсни или неспретнати, по това време за мен сте представители на грозотата. Сега, какво право имате да внасяте грозота в живота ми? Когато хората на улицата не са измити, те ще кажат: „Тялото си е наше“. Но ако тялото си е тяхно, тогава трябва да си стоят в стаята. Не трябва да излизат навън. Ако го направят, те или несъзнателно, или нарочно тровят очите ни. Ние се стараем да сме нормални и естествени, а те се държат като неестествени същества. Като животните те се движат като подивели и не можем да открием никаква красота, на която да се насладим. Другите страдат заради тяхната неспретнатост и грозота. По-ниското съзнание, което те въплъщават, не остава с тях – то незабавно влиза в нас.

Добре е да имате приятен вид, но не правете нищо, което е неестествено и ненормално. Ако искате да носите всякакъв вид козметика, това ще е ужасна грешка. Но ако можете да сте чисти и спретнати и винаги да държите тялото си в чисто съзнание, ако можете да държите ума си спокоен, тих и омиротворен, ако виталът ви е динамичен, а не нападателен, тогава незабавно лицето ви се променя. Ако тялото не е мързеливо, а дейно и готово да служи, ако телесното съзнание е пробудено, тогава лицето незабавно се променя. Има толкова много духовни неща, които човек може да стори, за да направи себе си по-хубав по естествен и нормален начин. Вътрешното постоянно усъвършенства външното. Ако искате да подчертаете физическата си красота, тогава го направете по начин, който ще е от помощ и за духовния ви живот.

Въпрос: Кои са нещата, които засенчват вътрешната ни красота?

Шри Чинмой: Има три принципни неща, които засенчват вътрешната ни красота: липсата на яснота в ума, липсата на чистота във витала и липсата на искреност в тялото. Ако телесното съзнание е искрено, виталът е чист, а умът бистър, тогава незабавно получаваме вътрешна красота. Когато тези божествени качества липсват, виждаме грозота в себе си.

Въпрос: Как мога да помогна на малката си дъщеря винаги да вижда и усеща красотата, както го прави сега?

Шри Чинмой: Най-добрият начин е да виждате красота в нея през цялото време. Това, което виждате в нея, незабавно ще излезе напред в нейния живот. Външният ? живот ще бъде израз на нейния вътрешен живот. Вие сте посели семето на красотата в нея. Сега му позволете да поникне и винаги го поливайте.

Въпрос: Гуру, когато в теб виждаме нещо, което изглежда като нова красота, в това има ли някаква значимост?

Шри Чинмой: Когато в мен зърнете нова красота, за това може да има много причини. Може да съм навлязъл в свят на красота или душата ми по това време може да иска да предложи малко светлина на търсещите, които ще я възприемат според възможностите си. Тази светлина може да бъде усетена от физическия ум на един човек като красота или да бъде почувствана от някой друг като сила. Дали е видяна като красота, или като сила, тя ще успее да повдигне съзнанието ви. Ако физическият ви ум вижда светлината като красота, а нечий друг ум я вижда като сила, за това има специална причина. В онзи определен ден, ако се е случило нещо, което да внесе грозота в живота ви, тогава се нуждаете от красота, така че ще видите красота. Някой друг може да се е почувствал несигурен или може да е направил нещо погрешно в онзи ден, така че, ако види аспекта сила, той няма да прави същата грешка отново.

Въпрос: Как можем да се отъждествим с красотата на нашата душа?

Шри Чинмой: Първо трябва да чувстваме, че душата е всецяло красота само поради една причина: защото душата съзнателно усеща Бог. Душата съзнателно усеща Бог всяка секунда, двайсет и четири час на ден. Ето защо тя е всецяло красота. Ако искаме да бъдем всецяло красота като душата, ние също трябва да сме съзнателни за Божието Присъствие всяка секунда от нашия живот.

Искате да се отъждествите с красота на душата си. Това е прекрасна идея, прекрасен стремеж. Ако можете да станете напълно съзнателни за Божието действие във и чрез вас всяка секунда от вашия живот, тогава ще отъждествявате себе си с безкрайната Красота. Бог е безкрайно по-красив от вашата душа или моята душа или душата на която и да била отделна душа. Ако можете да имате свободен достъп до безкрайната Красота, която е Бог, незабавно ставате едно с красотата на душата, защото душата е безкрайно малка частица от Красотата, която Бог въплъщава. Ако отидете при Извора, получавате всичко, което си пожелаете. Ако искате да сте едно с красотата на душата, тогава мислете за съвършената Красота, Бог. Тогава, ако Бог пожелае, Той може да ви даде цялата Си Красота или може да ви даде това, което всъщност искате – отъждествяването с красотата на вашата душа.

Въпрос: Гуру, грозотата сама по себе си качество ли е, или е просто липса на красота?

Шри Чинмой: Тя е и двете. Грозотата е качество, но е и липса на красота. Като качество, грозотата идва от нашия живот на безотговорност. Ние не изпълняваме божествения дълг в нас самите. Ако има нещо, което трябва да направим, и не го направим навреме, незабавно тази липса на дълг създава вид дисхармония във физическия ни живот, във виталния ни живот и във вътрешния ни живот. Когато в нас липсва чувство на хармония, незабавно виждаме хаос, а самият хаос е грозота.

Липсата на красота идва, когато не се стремим да станем добри и себеотдайни. Дори ако станем велики, това не означава непременно, че се стремим към божествената красота. Величието и добротата могат да бъдат разделени. Когато искаме да станем добри, ние се стремим. Когато искаме да станем велики, ние също се стремим, но в този стремеж, за нещастие, използваме оръжието на нашето желание. Това оръжие на желанието първо ни осъществява, а после ни убива. Имаме нож и за известно време го използваме правилно. Но идва време, когато не го използваме правилно. Тъй като чувстваме, че знаем как да го използваме, ние ставаме небрежни. Ето тогава ни пробожда ножът на желанието. Но оръжието на нашия стремеж всъщност не е нож. То е повече като цвете вътре в нас. В началото виждаме, че това цвете на стремежа е като пъпка. Тогава виждаме постепенно, постепенно да се отваря едно листенце, после две, сетне три, след това четири. На всяко листенце му е нужно дълго време, за да се отвори, но веднъж щом цветето е напълно разцъфнало, получаваме несравнимото ухание. Тогава дори и да преместим цветето, уханието остава. А когато това благоухание изпълни цялото ни тяло, ние ставаме всецяло красиви.

Въпрос: Гуру, каква е връзката между физическата красота с духовност и физическата красота без духовност?

Шри Чинмой: Физическата красота без духовност е като празен съд. В него няма нищо удовлетворително или осъществяващо. Физическата красота без духовност, можете да кажете, е само на повърхността на физическото. Но ако има духовна красота, вътрешна красота, вътрешен плач за Бог вътре във физическата красота, тогава физическата красота става дълбока като душата. Знаем колко е дълбока душата. Тя има вечна връзка с Извора, с Всевишния. Ако няма вътрешна красота във физическата красота на човека, тогава тя създава изкушение за другите и трудности за себе си. Този вид красота се опитва да привлича другите като магнит. Това е като при болния човек – когато другите остават с болния човек и те се разболяват. Така че красотата без духовност е опасна.

Но отново, именно във и чрез физическото Божественото проявява Себе Си. Може да стане така, че вътре във физическото има божествена красота, но човек може да не е съзнателен за това – божествената красота може и да не започнала все още да се проявява във и чрез физическото. Ето защо виждаме само физическата красота. Ако не сме съзнателни за вътрешната красота, естествено ще отделим физическата форма от духовната. Но винаги е възможно, че вътре във физическата красота има божествена красота, която чака да бъде напълно проявена. Някои хора са наистина духовни, но изобщо не са съзнателни за духовността си. Техният час все още не е ударил. Ето защо те водят обикновен или небожествен живот. Но вътрешно те са готови. В рамките на ден, седмица или няколко години те ще започнат да следват духовния живот. Някои хора казват: „Искам духовния живот, но не сега. След три години, след шест години или след десет години ще съм готов“. Тези хора получават някакъв знак за скритата си вътрешна красота. Иначе категорично ще заявят: „Духовният живот не е за мен. Не ми трябва или не го искам“. Вместо това казват, че след няколко години ще приемат духовния живот. Това означава, че духовните им качества вече излизат напред, но те все още не са напълно съзнателни за тях.

Когато физическата красота и духовната красота вървят заедно, тогава изгрява съвършенството. Отново, физическата красота е въпрос на преценка. Вие може да мислите, че някой човек е изключително красив. Но някой друг, че каже, че този човек е доста грозен. Вашето чувство за красота и нечие друго чувство за красота може напълно да се различават. Кой може да отсъди? Никой! Възхищението от физическата красота на един човек може да ни създаде трудности. Докато ако се занимавате единствено с духовното и виждате вътрешната красота у хората, тогава не може да има никаква трудност. Съсредоточете се на извеждането на вътрешната красота напред, не на външната красота. Вътрешната красота е себеотдайна. Как могат тези неща да създават трудности? Нека изведем напред вътрешната си красота и нека външната красота остане на второ място.

Въпрос: Гуру, понеже казваш, че благодарността е най-красивото нещо на земята, какво е влиянието на благодарността върху човека и Бог?

Шри Чинмой: Когато някой предложи благодарност на Бог, възприемчивостта му незабавно се увеличава. Неговият съд става голям. Тогава Бог може да излее повече от Своите Благословии в този човек или да навлезе по-пълно в човека или да влезе по-пълно в онзи съд със Собственото си божествено Съществуване. Бог е безкраен, но Той може да влезе в нас само спрямо нашата възприемчивост. Бог е като слънчевата светлина. Ако оставя този прозорец отворен, светлината ще нахлуе тук. Ако държа всички други прозорци засенчени, тя не може да проникне там. Колкото повече благодарност предлагаме, толкова повече увеличаваме възприемчивостта и способността си. Колкото повече прозорци оставяме отворени, толкова повече Бог ще влиза в нас със Светлина, изобилна Светлина, безкрайна Светлина. Когато предлагаме благодарност, Божията Светлина незабавно нахлува в нашето същество.

Въпрос: Гуру, светът повече или по-малко красота има, отколкото е имал преди сто години?

Шри Чинмой: Светът в днешно време притежава повече красота, отколкото светът преди сто години. Една личност, страна, нация или целият свят е съставен от много части. Трябва да разделим всички тях. На физическо ниво трябва да видим колко много божествени неща са се случили наскоро и после да ги сравним с постиженията преди сто години. Трябва да видим физическите неща, които са били открити и да знаем дали са били използвани за добра, или за лоша кауза. Ние творим ли творим и всяко творение е красота. Но трябва да знаем дали тази творческа сила се е превърнала във вид разрушение, или не. Трябва да знаем дали всички неща, които са се случили през последните сто години, са божествени – имам предвид, дали те са напредничави и се използват за божествена цел. Отговорът може да бъде даден от всяка отделна душа.

Може да кажете: „О, преди четири хиляди години всички бяхме духовни хора“. Обичаме да се наслаждаваме на миналото. Мислим си, че нашите родители и баба и дядо никога не са казвали лъжа. Лъжата тогава все още не е била родена. Отидете до което и да било индийско село и хората ще ви кажат: „Пропаднали сме, докато родителите ни до един бяха светци, а родителите на родителите ни до един бяха богове“. Но ако знаете малко световна история, ще знаете, че родителите им също са се карали, биели, убивали и Бог знае какво ли още не.

Погледнете постиженията ни сега. Астронавтите отидоха на луната. Имаме атомна бомба, водородна бомба и всякакъв вид научни изобретения. Разбира се, с тези творения разрушаваме света с все сила. Имаме постижения, напреднали сме, но само Бог знае как използваме или ще използваме тези неща. Въпреки това всички ние сме в процес на еволюция. Постепенно, постепенно вървим от животинския живот към божествения живот. Не можем решително да кажем кога съзнанието на земята е било по-божествено. Историците доста ще се разминават в това отношение. Но едно нещо можем да кажем – главната насока на развитие, по силата на еволюцията, е напредничава.

Имаме огромна мощ на наше разположение, макар че, ако не е използвана правилно, тя може да създаде истински трудности. Но почти всяко земно постижение може да бъде използвано по два начина. Радиото е сравнително модерно постижение. Преди двеста години не е имало радио предаватели. Сега радиото върши чудесни неща, като разпространява знание. Но ако използвате радиото, за да слушате небожествена музика, как то помага на душата ви? Реактивният самолет е победил разстоянията и е направил света много малък. Но отново, той може да направи нещо много разрушително. Може да пренася бомби от едно място на друго.

Било е време, когато въпросът за разрушителното или градивното намерение не се е подигал, защото по онова време не е имало постижения. Но еволюцията е стигнала до момент, в който, ако постигнем нещо, то става общо притежание. Не се опитваме да държим постиженията си само за наша собствена употреба. Ако получим нещо, ние го споделяме. Това постижение е истински вид красота. Най-важното нещо сега е, че трябва да се научим как да използваме всичките си постижения с градивна цел.

Въпрос: Гуру, каква е връзката между Красотата и Силата в Божествената Майка?

Шри Чинмой: Красота и Силата вървят заедно. Красотата е Сила, Силата е Красота. И двете са Светлина, която отделният човек вижда по свой собствен начин. Когато Светлината се проявява в Божествената Майка, може да я наречете Сила, а някой друг да я нарече Красота. Когато някой види Светлината на Божествената Майка, ако душата чувства, че, виждайки тази Светлина като Красота, напредъкът ? ще е по-бърз, тогава тя вижда Светлината като Красота. Ако душата усеща, че, виждайки Сила, напредъкът ? ще е по-бърз, тогава ще вижда Светлината по този начин. И Красотата, и Силата са проявления на Светлината, но всеки отделен човек ще вижда Светлината по начина, който най-добре ще помага на напредъка на неговата душа.

Въпрос: Гуру, красотата динамична и променяща се ли е, или е само отражение на еволюцията на нашата душа?

Шри Чинмой: Красотата е динамична и променяща се и е и отражение на еволюцията на нашата душа. Когато говорим за динамизъм, това означава, че енергия на живота тече най-мощно. Енергията на живота е река, която постоянно тече. Въпреки че е неспирна, самото движение е промяна. Забелязваме движенията. Но когато реката навлезе в морето, когато достигне целта си, в този момент изглежда, че спира. Но всъщност става едно с тишината. От тази тишина тя отново ще се завърне към мястото, където е започнала пътуването си. Преди да започнем да правим нещо, всичко е статично. Когато започнем да го правим, всичко става динамично. А когато е направено, осъщественото действие влиза отново в нещо, което е напълно тихо. Чрез постоянното действие ние създаваме нова енергия в живота си. Това е един вид красота.

Другият вид красота е отражението на душата. Душата е представител на Всевишния, който е всецяло Красота. Когато душата излезе напред, нейната светлина е отразена в останалото същество. Когато се молите и медитирате, усещате душата, и силата на душата се увеличава. Но когато физическото и виталът също добавят нещо към способността на душата, тогава силата ? е наистина велика. Може да имате хиляди долари, но ако вашето дете ви даде един долар, тогава ще имате хиляда и един. Така и тук, когато постоянно се стремим с физическото, с витала, с ума и със сърцето, ние се сдобиваме с върховното богатство. Тогава увеличената способност на душата незабавно добавя към красотата на душата. Тази красота е отражение на напредъка и еволюцията на душата.

Въпрос: Каква е същността на красотата на природата?

Шри Чинмой: Същността на красотата на природата е Върховната Светлина или Върховната Наслада в природата. Самата природа не е завършена. Природата не е вършителят. Природата има някой друг за свой началник и това е Абсолютният Всевишен. Веднага щом нещо бъде създадено, ние незабавно питаме кой го е направил. Веднага щом видим едно творение, ние чувстваме, че не е завършено, докато не разберем от къде е дошло. Природата е Божие творение. Отново, Творецът е вътре в творението. Ето защо можем да кажем, че самата природа е Бог. Но трябва да знаем, че не природата бе Творецът. Творецът бе от Висините и след сътворяването Той е станал едно с творението Си.

Аз пиша поема. Заради моето вдъхновение, стремеж, способност и посветеност чувствам, че тя е част от мен. Поетът и поемата са неразделно едно. В такъв момент можете да кажете, че поемата е на Гуру, или можете да кажете, че е съзнанието на Гуру. Едно и също е. По същия начин природата е Божие творение, но и въплъщава Божието Съзнание. Ето защо можем лесно да кажем, че природата и Бог са едно. Природата действа като представител на Самия Бог. Но трябва да знаем, че природата е съзнателна за факта, че вътре в нея има някой, който я напътства. Ако тази част от Твореца, която е в природата, бъде отнета, природата незабавно става безжизнена.

Въпрос: Гуру, можеш ли да опишеш Красотата на Всевишния?

Шри Чинмой: Красотата на Всевишния само Той може да опише. Ако се опитате да изразите Красотата на Всевишния, незабавно ще бъдете предизвикани дори от едно дете. Опитайте се да опишете на едно дете, което никога не е виждало морето, колко обширно, колко мощно и колко красиво е то. Детето ще попита: „Колко е голямо? Покажи ми“. Тогава ще разперите ръце и ще кажете, че е толкова огромно. Детето ще попита: „Толкова голямо?“. Тогава отново ще продължите: „Не, то е далеч, далеч по-голямо. То е далеч по-обширно, отколкото човек може да достигне“.

Дори ако то се опита да си представи това, което се опитвате да му опишете, то няма да бъде удовлетворено. В мига, в който се опитате да изразите нещо с нашия човешки език, вие го ограничавате. В мига, в който се опитате изразите нещо божествено, вие го ограничавате. Защо не мога да опиша осъзнаването на Бог? Мога да опитам, но ще трябва да изпиша хиляди страници и дори тогава, ако сами сте имали това изживяване, ще ми дадете нула, защото моето описание не е пълно. Тези неща трябва да бъдат изживени – те не могат да бъдат описани. Действието е едно нещо, но обяснението е нещо различно. Когато искам да опиша нещо, което съм направил, то не остава същото. Красота на Всевишния аз виждам двайсет и четири часа на ден. Мога да я виждам всеки миг. Но когато трябва да ви я обясня, използвам ума. Това е като да стоя пред най-великия океан и с една линия да се опитвам да го измеря. Това е безнадеждна задача, защото на мое разположение имам такъв ограничен инструмент. Това е тъжното нещо. Когато искаме да обясним Красотата на Всевишния или Светлината на Всевишния, трябва да използваме физическия си ум. Той е най-доброто нещо, което притежаваме, за да се занимаваме с обширния свят. Той е далеч по-развит от тялото или витала, но в сравнение с душата умът е напълно слаб и незначителен.

Ако останете в сърцето, обяснението не е необходимо. Там отъждествяването е посредникът. Просто застанете пред океана и влезте в сърцето си. Незабавно съзнанието на целия океан навлиза във вас и вие ставате едно с него. Защо? Защото в онзи момент се отъждествявате с него. Ако можете да използвате сърцето си, за да се отъждествявате с безкрайната Красота или с каквото пожелаете, тогава ще знаете качествата му. Чрез отъждествяването получаваме всичко, докато чрез умственото подробно разглеждане никога не можем да обясним безкрайната Красота на Всевишния.

Въпрос: Някои животни повече красота ли виждат от други?

Шри Чинмой: Тук трябва да знаем какъв вид е животното. Ако е тигър, лъв или слон, то няма да вижда никаква красота. Тяхната красота е в разрушението. Красотата на тигъра ще бъде в това да ви погълне. Това е неговото удовлетворение и това удовлетворение то приема за красота. И в нашия човешки живот удовлетворението е красота. Няма разлика между удовлетворението и красотата. Веднага щом видите красиво цвете, вие сте удовлетворени. Но също така удовлетворението ни се крие и в това да станем едно с красотата, която виждаме. Искаме да сме толкова чисти като цветето. Докато тигърът ще намери удовлетворение само в разрушението.

Отново, има някои животни, които са много кротки и няма да се опитват да погубват когото и да било – те само ще се стараят да вървят напред към целта си. Те се опитват да достигнат нещо, не да унищожат нещо. Така че естествено те създават красота. В животинското царство красотата означава хармония. Един елен няма да ме изяде. Самата природа на елена е да тича ли тича към една непозната цел. Постоянното движение на елена не е, за да погубва, а за да види нещо, да почувства нещо и да достигне нещо. Това движение му носи удовлетворение и това удовлетворение е истинска красота. Ние като човешки същества не се интересуваме от движението. Повечето от нас са мързеливи. Отново, когато се движим и се изправим пред някакво препятствие, чувстваме, че сме загубени – незабавно чувстваме, че няма цел и не се опитваме да тръгнем в друга посока.

Въпрос: Как можем да вдъхновим света повече с твоята божествена красота?

Шри Чинмой: Можете да вдъхновите света повече с моята божествена красота, която е Светлината на моето Осъзнаване, чрез вашата всеотдайност на човечеството. Можете да предложите себе си посветено и безусловно на човечеството само когато откриете, че всяко човешко същество е живо проявление на вашия Вътрешен Водач, Абсолютния Всевишен.

Въпрос: Има ли разлика между красотата, която е в простотата, и красотата, която е в нещо много забележително?

Шри Чинмой: Самата простота е красота. Ако някой е много простичък, поради простотата си той е красив, а ако някой има вътрешна красота, поради вътрешната си красота той е простичък. Ако някой е вътрешно духовен, той е като красиво и естествено дете. Но трябва да знаете разликата между красотата, която е в простотата, и поразителната красота на осъзналата Бог душа. Детето е най-простичко, но трябва да знаете способностите му. Неговата простота е красота, неговата красота е простота. Когато някой се е молил, медитирал е и е осъзнал Бог, той може и да не е толкова простичък или толкова невинен като детето. Но вижте способностите му! Когато става въпрос за постижения или способности, детето е много ограничено. То трябва да порасне и да се сдобие с вътрешна сила. Негова простичка красота не може да бъде поставена наравно с вътрешната красота на един духовен Учител.

Но когато един Учител не е простичък, това не означава, че той е нечестен или сложен. Не! Той просто може да не иска да действа по много простичък начин. Той може да е въздържан или внимателен или по-ограничен от детето, но когато е въпрос за способност, той може да направи милиони неща за себе си, за Бог или за земята, които едно дете не може да направи. Естествено неговите способности, неговите постижения, неговия дар за света е много по-поразителен.

Красота на детето безспорно е оценена. Но когато някой със своята искреност и стремеж е постигнал нещо във вътрешния или външния свят, способността на неговата красота е оценена много повече, много повече стойностна е за човечеството. Може да кажете, че детето предлага красота според способностите си. Ученикът в детската градина споделя знания с приятелите си. Но ако най-големият му брат, който има докторска степен, също споделя способностите си с другите, трябва да знаем кой предлага повече облага за човечеството. Колко хора получават изгода от способностите на детето и от способностите на брат му? Несъмнено всеки може да извлече някаква полза от способностите на най-големия брат. Дори и приятелите на детето, които получават малко радост и малко знание от него, могат да научат нещо от най-големия брат. Докато малкото дете с малките си способности не може да поучи по-голямата част от света.

Способността на красотата се различава. Простотата е първото стъпало на духовната стълба. Но ако искате да сравните красотата на простотата с красотата на друг, по-развит вид, който предлага безкрайно повече светлина, тогава естествено ще кажете, че по-развитата красота е безкрайно по-значима. Красотата на детето е важна, но ако ви е нужно нещо, което да използвате на световно ниво, тогава способностите на човека, който е духовно и вътрешно зрял, са много по-важни или, да кажем, по-изгодни. Светът извлича много по-голяма полза от вътрешната красота на този човек.

Но детето няма да остане дете завинаги. То също ще порасне и ще получи своята магистърска и докторска степен. Този, който е начинаещ в духовния живот днес, няма да бъде начинаещ утре. Красотата на детската му простота ще израсне в по-зряла и мощна красота.

Въпрос: Кой е най-добрият начин да ценим красотата на природата?

Шри Чинмой: Най-добрият начин на ценим красотата на природата е да седнем и да медитираме с природата. Ако приемете едно дърво като природа, тогава седнете в подножието на дървото и медитирайте. Ако приемете слънцето като изражение на природата, тогава гледайте слънцето и медитирайте. Ако усещате океана или морето като природа, тогава седнете пред водата и медитирайте. Докато гледате дървото, слънцето или океана, се старайте да усетите единството си с него. Трябва да се постараете да станете едно с всяко нещо, което смятате за природа или красота на природата.

Отново, ако искате нещо определено от природата, трябва да отидете при това нещо. Ако искате да имате необятност, тогава излезте от къщата и погледнете към небето и ще навлезете в необятността. Ако искате да имате много обширно, чисто съзнание, тогава застанете пред една река и медитирайте върху реката. А ако искате да постигнете висота в живота си, тогава отидете в планината и медитирайте там. Така че, каквото и да искате, трябва да застанете пред това определено нещо и да го призовете. Трябва да призовете духа на природата или да станете едно с душата на природата. Това е най-добрият вид отъждествяване.

Въпрос: Как мога да стана проводник на красотата в рамките на моята работа и живот?

Шри Чинмой: Чувствайте, че без красотата във вас няма живот – вие сте сухо цвете, което е безполезно. Ценете красотата в себе си и в другите. От вашата висока оценка ще развиете способността да станете проводник на красотата.

Въпрос: Когато искаме да творим, как можем да призовем красотата, за да ни вдъхнови?

Шри Чинмой: Нека си представим една птица, която лети в небесната шир. Тя постоянно лети, лети. Когато погледнем птицата, незабавно сме пленени от способностите ?. Ние не можем да летим, но имаме способността да се отъждествяваме с нейното действие. Ако гледаме птицата, докато сме в медитативно настроение, ние чувстваме че като че ли и ние летим. По това време вътрешното ни същество лети, стремежът ни лети.

Когато искате да създадете нещо, искате да призовете красота, за да ви вдъхнови. В такъв момент трябва да се отъждествите с някой, който твори. Искате да направите нещо неповторимо, но някой вече е създал или създава вида нещо, което искате да направите. Вие само искате да го надминете. Така че се постарайте да се отъждествите със съзнанието на човека, който вече е създал нещото, или със самия човек и се опитайте да получите вдъхновение, стремеж и способности от него.

Ако искате да напишете нещо духовно, четете книгите ми и се отъждествете с тях. Ако искате да нарисувате нещо, вземете любимия си художник и се отъждествете с неговото творение. Но трябва да сте внимателни. Един художник може да има много лош характер. Творбите му може да са божествени, но характерът му може да е небожествен. В този случай не се отъждествявайте с твореца, а се отъждествете само с творението. Ако се отъждествите с творение на красотата, тази красота ще ви вдъхнови да създадете нещо красиво. Отъждествявайте се, отъждествявайте се, отъждествявайте се. Отъждествяването не е въображение. Съвсем не! Но ако се отъждествите с нещо и получите способността, качеството или същността на това нещо, тогава можете да го развиете и да го увеличите по ваш собствен начин.

Въпрос: Каква е връзката между красотата във физическото, витала, ума и сърцето?

Шри Чинмой: Ако един човек има четири деца и те си играят заедно, той получава огромна радост. Но ако има само едно дете, той може и да не получи същата радост. По подобен начин, ако имате красиво тяло, красив витал, красив ум и красиво сърце, когато ги видите да действат заедно хармонично и божествено, получавате най-голяма радост. Как можете да направите себе си красиви във всички части? Как можете всичките да ги направите такива, каквито искате да бъдат? Чрез себеотдайността. Трябва отдадете време и внимание на физическото във вас – имам предвид, че трябва поддържате тялото чисто и спретнато. Трябва да отделите време и внимание на витала си – имам предвид, че трябва да действате, трябва да сте динамични, трябва да се движите наоколо. Няма да си седите вкъщи и и да си почивате през цялото време. Трябва да отделите време и внимание на ума си, като четете духовни книги и като се концентрирате. Трябва да отделите време и внимание на сърцето си, като се молите и медитирате. Ако не се молите и не медитирате, ще останете несигурни, но когато медитирате, ставате съзнателни за единството си с Бог. Като обръщате внимание на физическото, на витала, на ума и на сърцето, вие им давате храната, от която се нуждаят. Ако искате те да ви радват, трябва първо да ги нахраните, трябва да им обърнете внимание. Веднъж щом ги нахраните правилно, всички те ще танцуват пред вас като божествени деца.

Въпрос: Красотата в окото на виждащия ли е?

Шри Чинмой: Да, красотата е в окото на виждащия. Според вътрешното си постижение човек оценя външната красота. Отново, този, който е осъзнал Най-Висшето, оценя красотата по различен начин. Той вижда миналото, настоящето и бъдещето с един поглед и определя ценността на красотата според вече постигнатата реалност на душата.

Въпрос: Какво е красивото на ума?

Шри Чинмой: Има само едно красиво нещо при ума – накрая той осъзнава, че светлината е необходима, че чувството за единство е необходимо, и в онзи момент той разпознава и признава безбройните си грешки. Самото това осъзнаване, разпознаване и признание е истинска форма на вътрешна красота.

Въпрос: Ако кажеш, че някой има красива душа, означава ли това, че този човек има определен цвят в аурата си?

Шри Чинмой: Когато кажа, че някой има красива душа, това не означава, че има определен цвят в аурата си. Това означава, че човекът е получил Светлина, Мир и Наслада свише в значителна степен и че тези божествени качества са излезли напред в него и се проявяват в земното съзнание. Възможно е обаче притежателят на тези качества да не е съзнателен за тях. Но когато един Учител разкрие този факт, търсещият получава незабавна възможност да ги разпознае, да ги увеличи и да ги използва по божествен начин в собствения си живот и в живота на стремящото се човечество.

Въпрос: Когато красотата се проявява чрез един човек, тази победа увеличава ли устрема на проявата на всемирната Красота?

Шри Чинмой: Когато божествената красота се проявява чрез един човек, това е ясен знак за божествената победа и тази победа е добавен живот, добавена светлина, добавено постижение и добавено съвършенство към проявлението на всемирната Красота.

Въпрос: Бог Бащата и Бог Майката по различен начин ли проявяват Красотата си?

Шри Чинмой: Бог Бащата и Бог Майката имат едно сърце, една душа, едно физическо съзнание. Но отделният човек ще ги види според своето разбиране или способност. На всеки човек е дадена възможността да цени Тяхната Красота или заедно, или поотделно. Един човек ще каже, че Бог Бащата е по-красив, а друг ще каже, че Бог Майката е по-красива. Но Бог Бащата и Бог Майката не са като човешките същества, които имат само една външност. Ако човек е напълно отъждествен с Бог Бащата или с Бог Майката на физическо ниво или в земното съзнание, тогава в Бог Бащата той непременно ще види Бог Майката, а вътре в Бог Майката непременно ще види Бог Бащата. Тяхната Красота не може да бъде разделена.

Въпрос: Гуру, ако благодарността е най-красивото нещо на земята, как може един ученик да изпитва по-голяма благодарност към Учителя си?

Шри Чинмой: Ученикът може да има повече благодарност към Учителя си чрез себеотдайността. Чрез себеотдайност ученикът става това, което е искал да бъде и безкрайно повече. Той е искал да получи частица Мир, малко Светлина, малко Блаженство. Такава е била надеждата му. Но когато той предложи истинска себеотдайност към божественото дело на неговия Учител, тогава, вместо само частица, му се дават Мир, Светлина и Блаженство в безкрайно количество.

Но отново, ако търсещият чувства, че, докато дава, той ще получи много повече като отплата, това не е истинска себеотдайност. Това е пазарлък. Докато дава, той трябва да усеща, че дори ако не получи нищо в замяна, той ще дава, защото получава вдъхновение отвътре. Това дали ще получи нещо в замяна от своя Учител, или от Всевишния, не е негова работа. Неговата работа е да дава, а работа на Всевишния е дали да предложи нещо в замяна, или не. Ако ученикът чувства, че получава върховна радост, докато дава, и ако не мисли, че ще получи безкрайно повече в замяна, тогава благодарността неизбежно ще изгрее в живота му. Когато търсещият дава непосредствено с радост, ако самото действие носи радост, а не очаквания резултат, тогава незабавно животът на търсещия е благословен. А вътре в тази благословия нараства благодарността на търсещия към Всевишния в неговия Учител.

Въпрос: Гуру, как се проявява красотата чрез единството?

Шри Чинмой: Самото единство е красота. Не може да има по-висша или по-просветляваща и осъществяващата красота от тази на единството. Само защото на света му липсва единство, той страда. Когато има единство, красотата незабавно е там. Бог има на Свое разположение всемирното Съзнание. Ето защо Той е всецяло Красота. Когато е налице неразделно единство, самото това единство е красота. То е себеразкриващата се светлина на божественото вътре в нас.

Въпрос: Ако една душа е по-напреднала, ще приеме ли тяло, което е физически по-красиво, или няма връзка между физическата красота и духовното развитие?

Шри Чинмой: Не, няма никаква връзка. Имало е много духовни Учители, които физически са били доста грозни и е имало и много, които са били много красиви. Ако попитате Бог дали моята душа е по-красива, или по-развита, от тази на някоя хубава филмова звезда, Бог искрено ще ви каже, че моята душа е много по-развита. Зависи изцяло от Божията Воля и от волята на душата на отделния човек в какъв вид къща ще живее тя.

Ако някой има достатъчно пари, дори тогава той може да няма интерес към голяма къща. Той чувства, че една малка стая е достатъчна. А някой, който има много малко пари, ще похарчи всичко, което има, за да наеме голяма къща и да се големее. Но тази голяма къща може да му докара огромни финансови трудности. Тогава ще трябва да вземе заем от банката, за да плаща наема, и може би няма да може да си купува качествена храна. Така че, въпреки че има много голяма къща, той гладува и е разорен.

Красотата, която виждаме в духовния Учител, е красотата на душата, а не физическата красота. Тази красота не създава никакви трудности или за притежателя си, или за другите. Именно заради своя стремеж вие виждате тяхната вътрешна красота и ги приемате заради нея.

Въпрос: Как може човек да вижда и чувства красота в работата си и в училищните си занимания?

Шри Чинмой: Училищните занимания и другата работа трябва да бъдат взети като част от самодисциплината. Резултатът от самодисциплината е удовлетворение. Ако ни интересува удовлетворението, трябва да чувстваме, че вътре в нашата самодисциплина няма нищо друго освен разкриващата светлина на красотата.

Въпрос: Външната бодрост помага ли ни да проявим вътрешната красота?

Шри Чинмой: Напълно! Външната бодрост значително ни помага да развием и увеличим вътрешната си красота. Но тази външна бодрост като всяко друго нещо в духовния живот трябва да бъде искрена. Някои хора идват при мен със събрани ръце и показват всякакъв вид лъжлива посветеност. Посветеността е необходима в духовния живот, но ако просто си събирате ръцете и се покланяте, защото някой друг го прави, всичко това е безполезна несигурност. Във всичко, което правим, можем да бъдем много искрени или можем да бъдем много неискрени. Ако сме искрени, тогава получаваме нещо от Всевишния. Но ако не сме искрени, няма да получим нищо. Така че бодростта също трябва да бъде спонтанна. Трябва да идва естествено отвътре, а не да бъде нещо, което създавате или с което да се хвалите. Ако притежавате този вид бодрост, вътрешната ви красота неизбежно ще расте, защото този вид бодрост извънредно ще ви помогне във вашия духовен живот.

Въпрос: Как мога развия зрелия вид красота, за която ти говори, без да загубя невинната детска красота?

Шри Чинмой: Когато сте с по-големите си духовни братя, трябва да чувствате, че сте само на една годинка. Покажете им всичките си невинни качества. Те ще са доволни от вашата невинна простота, а не от вашата хитрост или колко много знаете. Но когато сте пред вашите равни по възраст или по-млади братя, в онзи момент няма да бъдете по-строги или усложнени. Ще поддържате невинните си качества, но и трябва да им докажете, че притежавате някаква мъдрост, някаква светлина. Така, както сте вдъхновени от мъдростта на по-високопоставените от вас, другите ще трябва да бъдат вдъхновени от вашата мъдрост и висота.

Когато сте с по-младите си братя, чувствайте, че те трябва да дойдат на вашето ниво на искреност и светлина. А когато сте с по-големите си братя, се постарайте да се изкачите по стълбата до тяхната висота. Когато сте с по-малките, по това време поддържайте божественото си достойнство, а не гордост. А когато сте с по-възрастните, имайте усещането, че се изкачвате до тяхното ниво. По този начин няма да загубите невинната си простота.

Когато се шегувам с вас, аз ставам много по-млад от вас. А когато стана сериозен, по това време едва успявате да ме доближите. Когато медитирам, по това време аз съм някой друг. В този миг действам като истински духовен баща – много суров и строг – защото трябва да ви вдъхновя да се изкачите по стълбата. А в следващия миг, когато се шегувам с вас, действам като някой, който е много по-млад от вас. Ако можете да постъпвате така, тогава можете да бъдете и духовно зрели, и невинни като децата.

Въпрос: Гуру, изглежда, че чистотата и красотата имат женско качество, докато изглежда, че силата и динамизмът имат мъжко качество. Можеш ли да поговориш за това?

Шри Чинмой: Всичко това е в ума. Просто отидете един инч над ума и ще видите, че чистотата и красотата, силата и динамизмът са нито мъжки, нито женски. Умът прави тези разделения като мъжко и женско. Но веднъж щом отидем отвъд ума, няма такова нещо. Съдим нещата с ума и това става мъжко, а онова става женско. На френски главата ми става “la t?te”, а носът ми става “le nez”. Така че главата ми е от женски род, а носът ми е от мъжки род. Но всичко това е условно. Ето защо индийският термин за Бог – „Брахман“ – е неутрален. Най-високото осъзнаване на всички индийски Пророци е било, че Бог е нито мъжки, нито женски. Отвъд ума няма такова нещо като мъжко и женско. Дори душата не е нито мъжка, нито женска. Тя е напълно безполова.

Въпрос: Вътрешната ни красота по Милостта на Бог ли е?

Шри Чинмой: Да, вътрешната красота несъмнено е следствие от Божията Милост. Има ли нещо добро, божествено или напредничаво, което можем да получим или да направим без Милостта на Бог? Вътрешната красота е удовлетворението на живота и съвършенството на живота. Как можем да получим удовлетворение и съвършенство от живота от някого или нещо, освен от Бог? А Бог и Божията Милост, Бог и Божието Състрадание са неразделни.

Няма нищо, което можем да направим без Божията Милост. Именно защото Божията Милост е налице, ние се молим и медитираме и се стараем да осъзнаем Бог. Може би приятелите и близките ви водят небожествен живот. Тяхното време все още не е дошло. Божията Милост все още не е била получена от тях. Така че трябва да сте благодарни на Бог, че Той ви е пробудил, докато приятелите и близките ви все още не са се събудили. Всяко добро нещо, което правим, всяко добро нещо, в което се превръщаме, идва направо от Бог. Без Божията Милост не можем да се поместим и на сантиметър.

Ще ви разкажа интересна случка. Веднъж един от по-големите ми братя, който е много духовен, имал нещо като хумористично обсъждане с един мой наставник. Те си бяха много близки, така че брат ми се шегуваше с този по-възрастен мъж. Моят наставник казал: „Без Божията Милост нищо не може да се случи. Но отново, с Божията Милост всичко може да се случи“. Брат ми отвърнал: „Добре, просто ми дай пистолет и ще видя дали ми е нужна Божията Милост, за да те застрелям. После, след като те убия, нека видя какво може да направи Божията Милост за теб!“. На това моят наставник отговорил: „Само защото Бог знае, че ще ме застреляш, Той не ти дава пистолет точно сега. Ако това не е Божия Милост, какво друго е Божията Милост?“. Така че брат ми загубил спора.

Въпрос: Излишно е да казвам, че ти отговори на всеки въпрос, който някога съм задавал, така че се отъждествявам с всички въпроси и с всички отговори.

Шри Чинмой: Много добре! Аз съм всецяло гордост. Предлагам цялата си любов и благодарност на теб и на съпругата ти. Нося едно от дотитата, които жена ти уши за мен. Може би тя не усеща колко съм ? благодарен, но Бог в нея знае колко съм благодарен за всички неща, които тя е приготвила за мен. Така че ти и дъщеря ти трябва да се отъждествите с нея и да я накарате да почувства колко съм благодарен за дрехите, които тя шие за мен.

Въведение на редактора към първото издание

Без красота светът със сигурност ще бъде сиво и тъжно обитание. Дори сега естествената красота, присъща на тази земя, често е затъмнявана от дисхармонията и грозотата на нейните обитатели. Когато небожествените наклонности на човека са пречистени и преобразени, тази наша земя ще засияе с божествената Красота на Всевишния.

В тази книга осъзналият Божественото духовен Учител Шри Чинмой отговаря на въпроси за красотата от най-висока духовна гледна точка. Ако можем да разберем, да приемем и да се поучим от мъдростта му, ще успеем да ускорим еволюцията и разкриването на красотата както в себе си, така и в широкия свят. Когато започнем да живеем в обителта на божествената красота, както вътрешна, така и външна, нашата радост и удовлетворение не ще имат край.

Бележка на редактора към първото издание

По време на многобройните си университетски лекционни обиколки и обиколки в различните си духовни Центрове по света Шри Чинмой отговаря на хиляди духовни въпроси. Но може би никои от тях не са от такъв широко разпространен интерес, както тази поредица от въпроси на тема красота, на които той отговаря по време на среща в своя Център в Кънектикът на 14-ти септември 1974 г.

Какво точно е красотата? Какво е нейното значение и духовна важност? Как се разкрива тя в различните нива на съзнание? Въпроси като тези са вълнували философите и поетите от началото на творението, но наистина е рядкост за Богоосъзнат духовен Учител да обсъжда тези неща. Този сборник разкрива същината на красотата, видяна през вътрешното прозрение на един велик йоги. Откровенията, предложени тук, са неповторимо съкровище, което винаги ще бъде високо ценено в сърцата на духовните търсещи и обичащите красотата по цял свят.

Преводи на тази страница: Russian
Тази книга може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ gbs
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.