Послание за Новата година за 1985 г.

Не очаквайте!
Не очаквайте!
Давайте, давайте и давайте,
ако наистина искате да оцелеете.

Февруари 1985 г.

През този месец
аз ще успея,
аз определено ще успея
в моя външен живот.
Знаеш ли защо?
Защото
принудих моя стар враг – невежеството –
да ми върне обратно огъня на моята решителност.

През този месец
ще продължа,
удивително ще продължа
моя вътрешен живот.
Знаеш ли защо?
Защото
моят стар Приятел – Бог, моят Възлюбен Всевишен –
още веднъж ме благославя
със Слънцата на Своето безкрайно Състрадание.

Март 1985 г.

Безсънно безсебичният човек
е друго име
за Божието Знаме на Победата.

Безсънно безсебичният човек
е знаменосец на Божието Победно Знаме.
Безсънно безсебичният човек
е изпълнител на Божията Мечта.
Безсънно безсебичният човек
е преобразител на Божието творение.
Безсънно безсебичният човек
е биографът на Божието Сърце.
Безсънно безсебичният човек
е издателят на Божия Живот.
Безсънно безсебичният човек
е дарителят на Божия Дъх.

Въпреки че са малко,
много малко на брой,
Майката Земя е изключително щастлива
да притежава такива безсънно безсебични хора.
Дай – ти ставаш.
Дай – ти си.
Не давай – ти си изгубен.
Не давай – ти си мъртъв.
Давай, давай и давай
само на Всевишния в човечеството.

Април 1985 г.

Ние не трябва и не трябва да се предаваме
на горчивите разочарования
от миналото.

Ние трябва и трябва да се сприятеляваме
със сладките надежди
на настоящето и бъдещето.

Май 1985 г.

Има го изкушението-тъмнина.
Това не означава,
че ще трябва да се предам
на изкушението-тъмнина.

Има го разочарованието-провал.
Това не означава,
че ще трябва да се превърна
в огромно разочарование-провал.

Има го Бог Съвършенството.
Кой се осмелява да ми каже,
че не мога да стана
друг Бог Съвършенство?

Юни 1985 г.

Мой Възлюбени Господи Всевишни,
Ти си ми прощавал безброй пъти.
Няма ли да ми простиш този път?

„Мое мило дете,
беше време,
когато ти Ме удовлетворяваше
по Мой собствен Начин.
Но уви, онези златни дни
са погребани в забрава.
Няма ли да започнеш да Ме удовлетворяваш отново
по Мой собствен Начин?“

Юли 1985 г.

Трябва да направя седем крачки, за да стана съвършен инструмент на моя Възлюбен Всевишен:

1. Любов

2. Посветеност

3. Предаване

4. Благодарност

5. Послушание

6. Аз принадлежа на моя Възлюбен Всевишен

7. Него за да проявявам по Негов собствен Начин, аз дойдох на този свят.

Ако направя всички тези седем крачки радостно, охотно и безусловно, тогава моят Възлюбен Всевишен непременно ще ме смята за върховно избран инструмент, напълно съвършен Свой инструмент.

August 1985

Всевишният и твоята душа няма да угаждат на твоето тяло, витал, ум и сърце с надеждата, че в замяна твоето тяло, витал, ум и сърце ще удовлетворят твоята душа и Всевишния. Ако имаш и капчица мъдрост, тогава започни да заплашваш твоето безделно тяло, агресивен витал, съмняващ се ум и неискрено сърце.

Просто помисли пет минути какво си бил, преди да се присъединиш към духовния път. Просто помисли десет минути в какво си се превърнал по духовния път. Просто помисли един час какво ще станеш в бъдеще, ако напуснеш духовния път.

Нека този месец на бедствия бъде преобразен в месец на благоденствие за онези, които се справят изключително добре и които се стараят най-искрено да радват своя Възлюбен Всевишен по Негов собствен Начин.

Септември 1985 г.

Ако твоят ум е искрен,
единствено тогава
Всевишният ще ти казва
какво да правиш.

Ако твоето сърце е решително,
единствено тогава
Всевишният ще те учи
как да правиш всичко.

Ако твоят живот е безусловно предаден,
единствено тогава
Самият Всевишен
ще прави всичко, всичко за теб.

Октомври 1985 г.

Мой Господи Всевишни,
аз съм жив,
защото Ти си
Състраданието на Твоята Вечност.

Мой Възлюбени Всевишни,
ще остана жив,
защото Ти ще бъдеш
Прошката на Твоето Безсмъртие.

Мой Господи Всевишни,
Ти си жив,
защото моето сърце
безсънно се нуждае от Теб.

Мой Възлюбени Всевишни,
Ти ще останеш жив,
защото моят живот
безусловно ще Те обича.

Ноември 1985 г.

Нека не спираме, нека.
Нека продължаваме
с нашия оскъден стремеж
и с нашата слаба посветеност.

Нека не спираме, нека.
Защото осъзнаването на Бог е още твърде далеч,
проявлението на Бог е почти невъзможна задача,
а удовлетворяването на Бог е далеч, далеч, далеч
отвъд нашето въображение.

Нека не спираме, нека.
Защото може да дойде време,
когато нашият Възлюбен Господ Всевишен
поради Своето безусловно Състрадание
безкрайно ще увеличи
чистотата на нашия стремеж
и безкрайно ще увеличи
красотата на нашата посветеност,
за да Го осъзнаем,
за да Го проявяваме
и за да Го удовлетворяваме
по Негов собствен Начин.

Декември 1985 г.

Мой Възлюбени Господи Всевишни,
провалих се, провалих се, провалих се.
Провалих се в света на плача на стремежа.
Провалих се в света на усмивката на посветеността.
Провалих се в света на танца на проявата.

Мой Господи,
умолявам Те да ми дадеш още една възможност
да бъда достоен
за Състрадателните Нозе на Твоята Вечност,
да бъда достоен
за Опрощаващото Око на Твоя Безкрай
и да бъда достоен
за Удовлетворяващото Сърце на Твоето Безсмъртие.

Новогодишно послание за 1986 г.

Новата година ще бъде
година на множество изненади:
слизащи от Небесата златни Мечти,
издигащи се от земята сребърни реалности
за търсещите,
които безсънно и безусловно живеят
за Проявата на Състрадателното Око
и за Проявата на Удовлетворяващото Сърце
на своя Възлюбен Всевишен
надлъж и нашир
по целия свят.

Януари 1986 г.

Мой скъпи Господи Всевишни,
от днес нататък ще Те удовлетворявам,
удовлетворявам,
удовлетворявам
по Твой собствен Начин,
защото това е единственият избор на сърцето ми.

Февруари 1986 г.

През този месец февруари
ще има продължителна битка
между надеждата на мечтата на предаването
и разочарованието на действителността на егото.
Моля се на моя Възлюбен Всевишен
за върховната победа
на надеждата на мечтата на предаването.

Март 1986 г.

Това е месецът
на видимото и разпознаваемо себенадминаване.
Ако съм истински търсещ,
през този месец моите върховни постижения
ще изненадат собственото ми въображение.
Но дори и да не съм истински търсещ,
ще усетя нещо божествено, вдъхновяващо
и просветляващо
в моя неосветен ум.
Без значение дали съм искрен
в моя стремеж, или не,
аз ще скътам този месец
в най-съкровените кътчета на сърцето си.

Април 1986 г.

Златната Лодка на нашия Освободител Всевишен
плува невъобразимо бързо,
носейки пътниците със сребърни сърца.
Нека моят искрен плач ми каже,
че съм върховно избран пътник.

Май 1986 г.

Някои търсещи са се провалили.
Това не означава, че и ти ще се провалиш.
Не!
Ти можеш и трябва да успееш
на духовното бойно поле
на твоя божествен живот.
Ако си простичък,
ако си искрен,
ако си смирен,
ако си чист,
ако си посветен,
ако си дисциплиниран,
ако си решителен
и ако си предаден
на твоя Господ Възлюбен Всевишен,
тогава непременно ще успееш.
Абсолютният Всевишен се нуждае от сърцето ти
и иска живота ти,
за да прояви Своето трансцендентално Прозрение
тук на земята.

Юни 1986 г.

През месец юни
Вътрешната Лодка на Абсолютния Всевишен
ще плува изключително бързо.
Само онези, които се осмеляват да Го притежават
като техен собствен, изцяло техен,
ще успеят да се гмурнат дълбоко
във върховното Сърце-Местоназначение
на Всевишния.

Юли 1986 г.

Силата на моя живот-звук
се предава на силата на моя живот-тишина.
Мощта на моя живот-тишина
се предава на Окото-Прозрение
на Сърцето-Състрадание на моя Господ.
Сърцето-Състрадание на моя Господ
сега ми казва:
„Мое дете, дете на Мечтата на Моето Безсмъртие,
побързай! Целта е лесно достъпна.
Целта е всецяло твоя.
Ти и Светлината-Освобождение на Моята Вечност
скоро ще бъдете преобразени
в Насладата на Абсолютното Удовлетворение
на Моя Безкрай.“

Август 1986 г.

Мой Господи Всевишни,
Пълнота на Реалността на моята Душа,
безброй пъти съм се оттеглял от Теб.
Оттеглял съм моето единство-обещание.
Оттеглял съм моето единство-готовност.
Оттеглял съм моето единство-душевност.
Оттеглял съм моето блаженство на единство-предаване.
Въпреки това Ти не се оттегли от мен.
Ти оставаш Окото-Състрадание на Твоята Вечност.
Ти оставаш Сърцето-Прошка на Твоя Безкрай.
Ти оставаш Плачът на Осъществяването-Прозрение на Твоето Безсмъртие.

Септември 1986 г.

„Кой ти казва, че не ще успееш да се предадеш на Божията Воля радостно и безусловно? Не слушай ума си. Твоят ум е глупак!

Кой ти казва, че не ще успееш да станеш върховно съвършен инструмент на твоя Възлюбен Всевишен? Не слушай ума си. Твоят ум е глупак!

Кой ти казва, че не ще успееш да зарадваш твоя Възлюбен Всевишен дори и за един ден в този живот? Не слушай ума си. Твоят ум е глупак!

Мое дете, аз съм Приятел на твоята Вечност, а ти си приятел на Моето Безсмъртие. Казвам ти само едно нещо: не се опитвай да Ме притежаваш, не се опитвай да Ме притежаваш, не се опитвай да Ме притежаваш.

Ако искаш да Ме притежаваш, болезнено ще се провалиш в твоето вътрешно сърце на стремеж и мизерно ще се провалиш в твоя външен живот на посветеност.

Но ако Ми се молиш да те притежавам по Мой собствен Начин, тогава земното съществуване на твоята Вечност и Небесното съществуване на твоето Безсмъртие ще бъдат преизпълнени със Светлината и Насладата на Моя Безкрай.“

Октомври 1986 г.

Мой Всевишни, мой Всевишни, мой Всевишни,
никога, никога не ще вкуся
горчивината на пораженията от нощта-разочарование.
Завинаги и завинаги ще се наслаждавам
на сладостта на победите на светлината-удовлетворение,
защото Ти си този, който иска да прояви
Насладата на Своето Безсмъртие
напълно и трайно
във и чрез
чистотата на моето сърце-стремеж
и красотата на моя живот-посветеност.

Ноември 1986 г.

Всевишни, мой Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Абсолютни Всевишни, мой Възлюбени Всевишни,
Ти си безусловното Състрадание
на Твоя Безкрай-Безсмъртие,
а аз съм мимолетния дъх-благодарност
на моя тленен живот.

Декември 1986 г.

Никоя небожествена сила,
никога враждебна мощ,
никое безсъзнателно чудовище
не може да забави най-бързата скорост
на лодката на нашия стремеж-посветеност,
която пристига на Златния Бряг
на нашия Възлюбен Всевишен
в Неговия собствен избран Час.

Новогодишно послание за 1987 г.

За изкачващите Планината на Истината
и обичащите Божия Извор
Новата година ще бъде година
на невиждан вътрешен напредък-стремеж
и неограничен външен успех-проявление.
Изкачващият се към Истината
е избран от Бог Негов събрат.
Влюбеният в Бог
е коронован от Бог бъдещ освободител на света.

Февруари 1987 г.

Красотата на сладката надежда
трябва да бъде преобразена
в дълга на мощно обещание,
а обещанието трябва да бъде проявено
като божествеността на едно неминуемо осъществяване.

Март 1987 г.

Върви бързо, Мое дете на сладостта!
Ти си Окото-Прозрение на Моето Безсмъртие.

Върви по-бързо, Мое дете на обичта!
Ти си в Гнездото-Сърце
на Моите Безкрай и Вечност.

Върви най-бързо, Мое дете на единството!
Аз съм за теб,
Аз съм всецяло за теб
и Аз съм само за теб.

Април 1987 г.

Мое дете,
синьо дете на Моя Безкрай,
обичам те,
обичам плача-глад на твоята Вечност.

Мое дете,
златно дете на Моето Безсмъртие,
нуждая се от теб,
нуждая се от обещанието-напредък на твоята Божественост.

Май 1987 г.

Те дойдоха само за да си тръгнат,
но аз дойдох, за да остана –
завинаги да остана –
в Златната Лодка
на моя Възлюбен Господ Всевишен.

Юни 1987 г.

Всевишни, мой Всевишни,
мой Господи Всевишни, мой Възлюбени Всевишни,
душата ми се появи от
Окото на Твоята Светлина-Състрадание
и в края
на завършека на земното ми пътешествие
душата ми ще се завърне
в Сърцето на Твоята Наслада-Удовлетворение.

Юли 1987 г.

Мой Господи Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Господи Всевишни,
Ти си крайно недоволен от мен
не защото моят ум
Ти е напълно неблагодарен,
не защото моето сърце
Ти е напълно неблагодарно,
а защото напълно съм забравил
обещанието на плача-стремеж на моя вчерашен ден,
обещанието на усмивката-осъзнаване на моя днешен ден
и обещанието на танца-преобразяване
на моя утрешен ден.
Въпреки това, мой Възлюбени Всевишни,
поради безкрайната Си Щедрост
Ти ми даваш друга възможност.
Този път, мой Възлюбени Всевишни,
Ти се моля да ме направиш достоен
за Светлината на Твоето Опрощение,
тъй като в Светлината на Твоето Опрощение
е съвършеното осъществяване на Твоята Мечта,
Мечтата на Вечността, Мечтата на Безкрая,
Мечтата на Безсмъртието.
Тази Твоя Мечта ще израсне в
Твоя върховна Реалност
в Твоя избран Час.

Август 1987 г.

Всевишни, мой Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Възлюбени Всевишни!
Дай ми безсънната готовност,
готовност,
готовност
да променя целия си живот.

Всевишни, мой Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Възлюбени Всевишни!
Ако животът ми остане непроменен,
тогава как мога да Те обичам,
как мога да Ти служа,
как мога да Те проявявам,
как мога да те осъществявам
и, накрая, как мога да Те радвам
по Твой собствен Начин?
Всевишни, мой Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Възлюбени Всевишни!

Септември 1987 г.

Мой Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Абсолютни Всевишни, мой Възлюбени Всевишни,
по време на душевната си медитация
съм виждал Лицето на Твоята Божественост
много, много пъти.
Как така все още съм нещастен?

„Мое дете, Мое скъпо дете,
Мое сладко дете, дете на Моята Вечност,
можеш да бъдеш щастливо
само когато се нуждаеш и притежаваш
Сърцето-Гнездо но Моето Безсмъртие
и нищо друго.“

Октомври 1987 г.¹

Мой мили Господи Всевишни, много са се провалили, още много ще се провалят, още повече накрая също ще се провалят. Моля Те, кажи ми къде съм аз? Къде се намирам по отношение на моя духовен живот?

„Мое дете, заради твоето непослушание ти вече веднъж се провали. Мое дете, заради твоята нечистота в цялото ти същество ти се проваляш сега. Мое дете, заради твоята неблагодарност ти накрая отново ще се провалиш.“

Мой мили Всевишни, това означава, че съм безнадежден случай!

„Мое дете, може би е така.

Сега, Мое дете, искам да ти кажа нещо много тайно и много съкровено. Послушай Ме посветено и душевно веднъж завинаги. Когато ти говоря за твоята душа, трябва да осъзнаеш, че душата ти е винаги, винаги съзнателна за Моето безкрайно Състрадание, за Моята безкрайна Загриженост, за Моята безкрайна и безусловна Обич и Любов за теб. Твоята душа е винаги, винаги в Моите Нозе-Закрила и от Моите Нозе-Закрила безсънно тя получава Моята Светлина-Просветление.

Гордея се с душата ти, защото тя знае кой съм Аз, защото тя иска да Ме радва винаги по Мой собствен Начин. Именно заради душата ти Аз нееднократно ти прощавам. Заради душата ти Аз ти давам отново и отново възможност след възможност да Ме удовлетвориш по Мой собствен Начин.

Твоята душа все още не е приела поражение и никога няма да приеме крайно поражение. Затова ще ти давам безброй възможности да Ме удовлетворяваш и да бъдеш Мой съвършен инструмент.

Приемам те за човешко същество само заради душата ти. Приемам те за Мой инструмент само заради душата ти. Ако твоята душа се откаже от битката на бойното поле на твоя живот, тогава провалът ти ще е безспирен.

Така че, Мое дете, вярвай в твоята душа, истинската действителност, а не в твоето тяло, витал, ум или дори твоето сърце. Ако направиш, каквото те моля да направиш, тогава душата ти и Аз определено ще успеем не само на бойното поле на твоя живот, но и в проявлението на Божествеността на Моето Безсмъртие във и чрез теб.“

Ноември 1987 г.

Мой Господи Всевишни, мой Всевишни на Светлината-Справедливост,
имам да Ти казвам толкова неща
и имам да Те питам толкова неща.
Мой Господи Всевишни, мой Всевишни на Светлината-Справедливост.
Но Ти никога не си на разположение,
Ти никога не си леснодостъпен.
Ще бъдеш ли някога на разположение,
ще бъдеш ли някога леснодостъпен,
мой Господи, Господи Всевишни на моята Вечност?

„Мое дете, Мое скъпо дете, Мое сладко дете
и Мое нежно дете,
говори ти Моята Висота-Състрадание.
Ще бъда на разположение само когато Ми дадеш
сърцето-лотос на твоята чистота.
Ще бъда леснодостъпен само когато Ми дадеш
тревата-живот на твоето смирение.“

Мой Господи, мой Господ, мой Господи,
имаш ли нещо, което да ми кажеш?
Имаш ли нещо, което да ме попиташ?

„Мое дете, имам да ти кажа само едно нещо:
обичах те, обичам те
и завинаги ще те обичам безусловно.
Мое дете, имам да те питам само едно нещо:
кога ще Ме приемеш
като твой, напълно твой,
за да Ме направиш щастлив по Мой собствен Начин?“

Декември 1987 г.

След като съм един
от върховно щастливите избрани малцина,
моят Господ Възлюбен Всевишен
поради безкрайната Си Светлина-Състрадание
ми казва, че Той определено ще завърши
моето пътуване на самоусъвършенстването.
Аз просто трябва да започна тук и сега –
тук, в това благословено от ангелите място,
сега, в този разцъфващ с благодарност миг.

Новогодишно послание за 1988 г.

Мой единствен Господи Възлюбени Всевишни,
благослови ме
с Твоя най-отбран,
таен и свещен Съвет
за Новата година.

„Дете Мое, завоювай Сърцето Ми
и с това завоювай Всичко Мое,
цялата Ми Вечност,
цялата Ми Безкрайност
и цялото Ми Безсмъртие.“

Мой единствен Господи Възлюбени Всевишни,
как да завоювам Сърцето Ти?

„Дете Мое, като обичаш само Мен
и като се нуждаеш само от Мен.“

Мой единствен Господи Възлюбени Всевишни,
Как да обичам само Теб?
Как да се нуждая само от Теб?

„Дете Мое, бъди точен
в устремения плач на сърцето си.
Бъди редовен
в посветената усмивка на живота си.“

Мой единствен Господи Възлюбен Всевишни,
аз жестоко Те разочаровах тази година.
Несъмнено Те разочаровах през цялото време.
Но, мой Господи, ще успея ли някога?

„Дете Мое, трябва да успееш и ще успееш.
Само безсънно просветлявай ума си
и убеждавай сърцето си,
че ти идваш само
от Глада на Моята Вечност
и си отреден само
за Удовлетворението на Моето Безсмъртие.“

Мой единствен Господи Възлюбени Всевишни,
аз знам, че живата ми смърт ще настъпи,
когато Ти напълно се отдръпнеш от мен.
Но ще се отдръпнеш ли някога от мен?

„Дете Мое, не мисли за Моето отдръпване,
а Ми се моли да бъдеш с Мен в Моята Лодка,
за да стигнеш до върховната си Цел:
Моето пълно Удовлетворение в теб, с теб и за теб.
Засега не съм се отдръпнал от теб.
Но, дете Мое,
събуди се!
Вече е много късно.
Колко още очакваш да задържам
Моята Златна Лодка
от тази страна на океана-невежество?
Трябва да осъзнаеш, че или Аз съм всичко за теб,
или ти си само за себе си
и сам със себе си.“

Февруари 1988 г.

Мой Господи Всевишни, мой Любими Всевишни,
кажи ми дали правилно усещам,
че когато плача душевно,
аз добавям нещо красиво към Твоето Състрадание,
а когато се усмихвам безусловно,
аз добавям нещо мощно към живота на човека.

„Мое дете, ти си право,
абсолютно право.“

Март 1988 г.

Мой Всевишни, мой мили Всевишни,
мой Господи Всевишни и мой Любими Всевишни,
през годините поради Своята безкрайна Щедрост
Ти ми показа безброй начини
да Те радвам по Твой собствен Начин.
Но днес ми кажи
кой е едновременно най-лесният и най-бързият начин
да Те удовлетворявам по Твой собствен Начин.

„Мое дете, Мое сладко дете,
дете на Моята Божественост
и дете на Моето Безсмъртие,
за теб най-лесният и бърз начин
да Ме радваш
е искрено да чувстваш
в най-съкровените кътчета на сърцето си,
че Аз те обичам безсънно,
състрадателно, благославящо
и безусловно.

Мое дете,
душевният ти въпрос дълбоко Ме зарадва.
Затова споделям с теб
много свят и таен Мой Сън.
Всяка нощ неизменно
имам един единствен Сън.
В Съня Си ясно и безпогрешно виждам,
че си ти станал
абсолютно съвършен Мой инструмент.“

Април 1988 г.

Когато Ти казвам, мой Господи Всевишни,
че ще Те напусна,
Ти незабавно ми казваш,
че Усмивката на Твоята Душа
тайно ще ме напътства
и Плачът на Твоето Сърце
открито ще ме следва.
Мой мили Господи,
това означава, че никога не ще успея
да избягам от Теб.

„Мое мило дете, това означава,
че несъзнателната обич на сърцето ти за Мен
и съзнателната Обич, Любов, Загриженост и
Състрадание на Сърцето Ми
завинаги ще останат заедно,
неразделни и безсмъртни.“

Май 1988 г.

О, дъгоцветни сълзи-благодарност на моето сърце,
къде сте?
Отчаяно се нуждая от вас,
за да радвам безсънно моя Господ Възлюбен Всевишен.

О, дъгоцветни сълзи-благодарност на моето сърце,
вие сте светкавичната скорост на напредъка на моя живот,
вие сте осъществяващата красота на мира на моя живот,
вие сте единственият съвършен мост
между страната на приказките на моя живот
и изпълнения с Нектар Селски Дом на моя Господ.

Юни 1986 г.

Мой Всевишни, мой скъпи Всевишни,
мой мили Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Абсолютни Всевишни, мой Възлюбени Всевишни,
Ти имаш най-мощната Мечта,
а аз имам най-душевната действителност.
Твоята Мечта е да направиш
моето сърце-стремеж и моя живот-посветеност
напълно съвършени,
а моята действителност е да Те правя щастлив,
да Те виждам щастлив и да Те държа щастлив
безсънно и безусловно.

Послание за Деня на бащата 1988 г.

Без листата, цветовете и плодовете
дървото е нищо, абсолютно нищо.
Аз съм това нищо.
Но с вас, деца мои,
аз съм дървото на пълнотата.
Всевишният Отец в мен ви казва,
че вашата доброта и вашето единство
аз ценя далеч отвъд въображението ви.
Заради вашата доброта
аз съм успешен тук на земята.
Заради вашето единство
аз ще бъда осъществен тук на земята
и там на Небето.

Юли 1988 г.

Бог Висотата на Състраданието ме моли
да бъда редовен в моя живот на посветеност.
Бог Светлината на Справедливостта ми заповядва
да бъда точен в моя живот на стремеж.

3 юли 1988 г.

Денят на независимостта на Америка
е много необикновената
Дъгоцветна Усмивка на рождения ден
на Бог мечтаещото Дете.

Август 1988 г.

В Неговото вътрешно Сърце
аз съм единственият избор на моя Господ.
В Неговия външен Живот
аз съм единственият Глас на моя Господ.

27 август 1988 г.

Всевишни, Всевишни, прекланям Ти се.

Всевишни, мой Всевишни, мой мили Всевишни,
мой сладки Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Любими Всевишни,
нека Твоята Победа бъде провъзгласявана
всеки миг във и чрез
моето сърце на стремеж и моя живот на посветеност.

Всевишни, мой Всевишни, мой мили Всевишни,
мой сладки Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Любими Всевишни,
онези, които не са съзнателно с Теб,
и онези, които не са душевно за Теб,
никога, никога не могат да бъдат мои приятели на единството
или някога, някога да бъдат в изпълнената с Прозрение Златна Лодка на Твоя Безкрай.

Всевишни, мой Всевишни, мой мили Всевишни,
мой сладки Всевишни, мой Господи Всевишни,
мой Любими Всевишни,
превърни сърцето ми в безсънен плач-глад
за Теб, само за Теб.

Бележка на редактора към първото издание

Този сборник съдържа месечни послания, както и някои други специални послания, които Шри Чинмой дава по време на срещи и сбирки по медитация от януари 1985 г. до август 1988 г.