Градината на моето благодарно сърце

Return to the table of contents

1.

Мой Господи,
нека животът ми
разцъфва всеки ден
в градината
на моето благодарно сърце.

2.

О, мой ум,
какво търсиш?
Дотогава, докато смяташ,
че изпълнението на желанията
е щастие,
не може да има
щастие за теб.

3.

Умът, който
не вярва
в Божието Състрадание,
трябва да вярва
в безкрайната нощ на разочарованието.

4.

Само твоят неутолим
глад за Бог
може да ти спечели
членство
в Парламента на Бог.

5.

Защо се вглеждаш постоянно
в огледалото на своя ум?
Не можеш ли да се взреш
веднъж завинаги
в огледалото на сърцето си?
За твоя голяма изненада,
с радост ще видиш
собствената си възхитителна красота.

6.

Аз искам да бъда
пътник в лодката на сърцето си
и да снова
между брега на моя стремеж
и Брега на Божието Състрадание.

7.

Това е умствена халюцинация
на човека:
да мисли, че може
съзнателно да пренебрегне
Божието Състрадание,
щом пожелае.
Божието Състрадание
е не само всеведущо
и всемогъщо,
но и вездесъщо.

8.

Мой Господи,
ако не ми дадеш
очи, проливащи сълзи,
не ще роптая.
Но ако Ти не ми дадеш
сърце
с рукнали сълзи,
ще бъда злочест.

9.

Покорният ум
е просветлен живот.
Покорното сърце
е удовлетворяващо дихание.

10.

Твоето безусловно предаване
и твоята безсънна благодарност
със сигурност ще ти помогнат
да оглавиш списъка на Бог
за Неговата проява.

11.

Ако ти не предложиш
благодарните сълзи на сърцето си
на твоя Господ Всевишен,
когато удари часът,
то всички твои способности
несъмнено ще бъдат
парализирани.

12.

Несигурният ум
е прокуден от света
на щастливите усмивки.

13.

Самото присъствие
на ентусиазираното сърце
ще принуди
недоволния ум
да изпусне последния си дъх.

14.

Гарата на подозрителния ум
е мястото, където
пристигат и заминават
влаковете на съмнението.

15.

Бог ще поиска от теб
да бъдеш Негов говорител,
едва след като се превърнеш
в красотата на безмълвната усмивка
на сърцето си.

16.

Себеотдаването
е слънчевият път,
по който сърцето-странник
стига до крайната цел.

17.

Важно послание
от душата до сърцето:
„Бъди добро,
а не велико.
обичай Бог,
не Го притежавай.”

18.

Удоволствието изчезва.
Радостта е трайна.
Насладата е вечна.

19.

В настоящия момент
Бог иска от теб
да се молиш
за искрен стремеж,
а не за абсолютно съвършенство.

20.

Истински търсещият
определено е способен
да вдъхне вяра
в сърцето
на всеки един човек.

21.

Дъхът на надеждата
може да е нетраен.
Дъхът на обещанието
може да е нетраен.
Но дъхът
на себеотдаването
е вечен.

22.

Трябва да се научим да ценим
спасителната за света божественост
на безценния мир.

23.

Човешката гордост
е сподиряна
от несъмнените сълзи
на божественото в човека.

24.

Новата Мечта на Бог
не ще ми позволи
да останам повече
несъвършен.

25.

Бог иска от мен
сърцето ми да е винаги
открито и готово да служи.

26.

Всичко в нашия ум,
лишено от готовност,
е всъщност негодно
и безполезно.
Всичко, което
постоянно е в готовност
в сърцето ни,
на дело ще изпълни Волята на Бог
по Неговия Начин.

27.

Край на депресията,
край на недоволството,
край на халюцинациите.
Виждам в себе си нова зора –
зора, която ще разкрие
сбъдването на Божествения живот
на земята.

28.

Не е лесна задачата
да достигнеш върховната висота
на светлината-съвършенство,
но трябва да опиташ.
Непременно ще успееш,
зщото ти наистина
си изключение.

29.

Когато предложих
благодарните сълзи на сърцето си
на моя Господ Всевишен,
Той веднага ми каза,
че отсега нататък
Вратите на Неговото Сърце- Дом
ще остават винаги отворени
за мен.

30.

Всеки път,
когато се подлагам на изпитание,
Бог пее
Своите Прославящи Песни,
за да възвести
моята върховна победа.

31.

Моят Господ Всевишен
състрадателно ми казва:
„Събуди се, дете Мое,
от съня на невежеството си!”
Аз отвръщам на моя Господ Всевишен:
„Непременно
ще се събудя скоро.
Но ми трябва още малко почивка,
само още малко.”

32.

Тази сутрин държах
вратата на стремежа в сърцето си
широко отворена.
И кого видях
пред моята врата?
Бог,
с Неговото Съвършено Око
и Удовлетворено Сърце.

33.

Колкото повече обичам Бог
душевно и всеотдайно,
толкова по-скоро Бог
ме освобождава
от стаилите невежество
купища желания
на моя ум.

34.

Мой Господи Всевишни,
това е сътвореният от Теб свят.
Не искам
да Те питам
кога Твоят свят
ще стане съвършен.
Само искам да знам
дали този Твой свят
ще бъде все някога съвършен,
за да Те радва по Твой Начин,
да Те прави истински щастлив.

35.

Мой Господи,
устременото ми сърце
и отдаденият ми живот
отново загърбиха
света
на летаргичното невежество,
за да Те зарадват –
този път само за да Те зарадват
по Твоя Начин.

36.

Мой Господи Всевишни,
едничкото желание в живота ми
е да бъда на колене
пред Теб –
за преобразяване на живота ми
и за неделимо единство
на сърцето ми
с Твоето Сърце.

37.

Ако притежаваме
чувствително сърце
и устремен дъх,
тогава не ще има нищо,
което да не можем да постигнем
за нашия
Господ Възлюбен Всевишен.

38.

О, мой ум,
ако не искаш да се откъснеш
от облаците на съмнението,
как тогава
Бог ще те благослови
с яркото Слънце на Своята Божественост?

39.

Озарението на душата
не плаши
объркването на ума.
Озарението на душата
само прояснява
и осветява
объркването на ума.

40.

Бог наистина има силата
да промени живота ти
в един миг.
Но уви,
когато Бог се яви
поради Своята безкрайна Щедрост,
теб те няма.
Ти си
неоткриваем.

41.

Твоята вчерашна слава
днес се превърна
в изсъхнало цвете.
Затова не се опитвай да живееш
с вчерашния успех,
а се старай да живееш
с твоя
вечно надминаващ се напредък.

42.

Несигурното сърце
и нечистият ум
не могат никога
да бъдат членове
на Божието
Семейство на Съвършеното Удовлетворение.

43.

Когато пееш
благодарната песен на сърцето си,
Бог с гордост ти казва
как да направляваш своя живот
и живота на стремящото се човечество.

44.

Мощта на Изгряващото Удовлетворение
на моя Господ Всевишен
винаги присъства
в сърцето
на моето небе от благодарност.

45.

Моят преуспяващ живот
не може да ми покаже
колко близо е Бог до мен.
Моето напредващо сърце
не само ми показва
колко близо е Бог,
но и ми казва
да обявя Бог
за свой, наистина свой.