1

Аз съм
гладното за Бог сърце
на моя живот.

2

Най-възвишеното обещание на душата ми
и най-дълбокото Удовлетворение на моя Господ
са двама безсмъртни спътници,
крачещи рамо до рамо
по Пътя на Вечността.

3

Съвършеният търсещ Истината
и обичащ Бог
не е роден в Небесата.
Той е роден на земята
от безсънните и бездиханни сълзи и вопли
на земята.

4

Всяка мисъл за Бог
в ума ми
идва от благоуханието на мира
в сърцето ми.

5

Мракът на невежеството нахлува в нас
само когато в сърцата ни
няма преданост.

6

Стремеж
е това, което бездиханно чувствам,
а не това,
за което непрестанно говоря.

7

Мъглата и облаците в ума ми
не могат да скрият
слънчевия път на моето сърце.

8

Моето устремено сърце ме обича силно,
защото аз обичам единствено Бог.
Моята осъзнала Бога душа ме обича с гордост,
защото Бог е Всичко за мен.

9

Днес свърши
нощта на желанията в моя ум.
Зората на стремежа в сърцето ми
разцъфва.

10

Бог не може да не се стъписа,
когато чуе от мен,
че съм се провалил напълно.

11

Семе на мира
е вътрешното име на сърцето ми.
Жътва от наслада
е външното име на живота ми.

12

Всяка моя чиста мисъл
е пряк и съвършен представител
на Божията най-чиста Мечта
тук на земята.

13

Мой Господи,
аз правя толкова много неща за Теб.
Колко неща правиш Ти
за мен?
„Дете Мое, тъй като съм стар човек,
Аз правя за теб само едно нещо.
Всеки ден, всички двадесет и четири часа,
Аз те люлея в Моето Състрадателно Око
и Опрощаващо Сърце“.

14

Само нашите
вдъхновени от единството действия
са тези,
които Бог цени.

15

Нека красотата, чистотата и благоуханието
на сърцето ми
летят отвъд времето и пространството.

16

През деня аз забавлявам моя Господ
с житейските си истории.
Нощем храня моя Господ
с песните на душата си.

17

Бог ще каже на целия свят,
че аз съм Негов
върховно избран инструмент
само когато очите ми са изпълнени
с красотата на тишината,
а сърцето ми –
с божествеността на мира.

18

Аз ясно виждам, че всеки път,
когато се ръкувам с желанието,
красотата на моя устремен живот
е веднага накърнена.

19

Устременото ми сърце е обезсмъртено
от Самия Бог
просто защото вече не съм
жертва на моя съмняващ се ум.

20

Роден съм от семето на надеждата,
за да летя
в Небето Обещание на Безкрайността.

21

Колкото повече се отдалечавам
от затвора на собствените си очаквания,
толкова по-близо до мен идва
моят Господ Възлюбен Всевишен
с Радостта, Любовта и Гордостта
на Своето Безсмъртие.

22

Мой Господи Възлюбени Всевишни,
когато Ти ме благославяш
с Океана от Състрадание на Твоето Сърце,
какво мога да Ти дам в замяна,
за да Те зарадвам?
„Дете Мое, само една капка благодарност
от чашата на твоето сърце“.

23

Мой Господи,
има ли някакъв единствен съвет,
който можеш да ми дадеш
и който незабавно ще ме просветли
и удовлетвори напълно?
„Да, дете Мое, имам.
Всеки миг се вслушвай
в шепота на твоето мечтаещо сърце
и никога не слушай
рева на твоя блуждаещ ум.“

24

Аз се моля, за да седна
в Божиите Състрадателни Нозе.
Аз медитирам, за да видя
Божието Просветляващо Сърце.

25

Най-недостойната
дързост на човечеството
е неговата декларация:
„Без упражнения
по единство в сърцето!“.

26

Щом знаеш, че твоят ум
е с гузна съвест,
защо се колебаеш
да поправиш ума си?

27

Както е остър
пристъпът на желания в ума,
такъв е
и пристъпът на изтощение в стремежа.

28

Нека дъгоцветната красота на душата ми
озарява небето на моето сърце
всеки ден.

29

Мое е сърцето,
което се храни с цветчетата на благодарността.
Мой е животът,
който се храни с цветята на предаването.

30

Ум, който жадува
за Красотата на Божието обновление,
имам аз.
Сърце, което гладува
за Уханието на Единството с Бог
съм аз.

31

Моят желаещ ум иска да завърже
Божиите могъщи Ръце.
Устременото ми сърце желае да докосне
Божиите прекрасни Нозе.

32

О, мой ум,
престани да излъчваш раздутите новини
на твоето его!
Бог иска да чуе
сладката мелодия на единството
от флейтата на моето сърце.

33

Сам Бог ме доведе
на пътя на духовността.
Затова мой неотменим дълг е
да Го обичам, да Го удовлетворявам
и да Го осъществявам.

34

Всеки път, когато се гмурна дълбоко навътре,
моят Господ Всевишен ме благославя
с райското ухание
на вечно надминаващото се Отвъдно.

35

Всеки човек
е безпомощна жертва и роб
на собственото си самомнение.

36

Днес аз върховно се наслаждавам
на две обстоятелства:
бързото разпадане на моя съмняващ се ум
и бързото разцъфване на вярващото ми сърце.

37

Твоята радост от напредъка
е гарантирана
в мига, в който сърцето ти
запее през сълзи
молитвена песен за Бог.

38

Въплътена красота
е този, който обича Бог.
Въплътена наслада
е този, който служи на Бог.

39

Този, който обича Бог денонощно,
никога не може да има уязвимо място:
така казва Бог.

40

Моят ум е щастлив, защото
избира Божията Победа
пред победата на ума ми.

Моето сърце е щастливо, защото
избира Божиите Потребности
пред нуждите на сърцето ми.

41

Трагедията на желаещия ум
аз бях.
Мелодията на устременото сърце
аз съм.

42

Непреклонен неохотен ум
аз бях.
Податливо съгласно сърце
аз съм.

43

Духовност без чистота
е като лодка
без лодкар.

44

Само сърцето птица на мира
може да лети
в самото Божие небе,огряно от дъгата.

45

Само сърцето птица на мира
може да танцува
с Мелодията на Божието всемирно Единство.

46

Искрената готовност
и силният стремеж
обичат винаги да бъдат заедно.

47

Прошката
и щастието
са близнаци.

48

Трябва да изберем!
Разрушителен танц на желанието
или
освобождаваща песен на стремежа.

49

Самият Бог подхранва
най-свидните надежди на сърцето ми
и най-смелите обещания на живота ми.

50

Никой не ми е казал,
аз просто знам,
че Божието Око
и Неговото Състрадателно Сърце
ще ми помагат да държа
Неговия пламтящ всеобщ Факел на Мира.