1.

Човешкото в нас твърде често
бие барабаните на недоволството.
Божественото в нас винаги
свири с флейтата на просветлението.

2.

О, ти, който търсиш,
не съзнаваш ли какво правиш?
Само защото се молиш и медитираш,
ти смяташ, че имаш право
всеки ден да отправяш прекомерни искания
към Бог.

3.

Само ако живееш в сърцето,
имаш шанс да усетиш
присъствието на душата си.
Иначе ще си изтъкан единствено
от лудешкото нетърпение и безпокойство
на своя ум.

4.

Има ли ум,
който да не мисли,
че несъмнено може да бъде
познавач на Бог?

5.

Когато умът живее
в своята пещера на отрицанието,
божественото в нас
мъчително се крие.

6.

Много често очакването носи в себе си
лоши новини и тъжни новини.
Затова трябва да внимаваме
с нашите всевъзможни очаквания.

7.

Мой Господи Всевишни,
помогни ми, помогни ми
да се затичам към дома,
където е Океанът от Наслада
на Твоята Любов.

8.

Насладата и всеотдайността
са родени едновременно
и винаги ще живеят
заедно.

9.

Независимо колко маловажни
и нищожни
са твоите невежи мисли,
те непременно ще спъват и забавят
твоя поход към Небесата.

10.

Ако не се молим и не медитираме,
то ние глупаво очакваме
помощ, която няма никога да дойде.

11.

О, ти, който търсиш,
постигнал си огромен напредък,
щом нямаш вече
и капка вяра
в своя умствено-витален ешелон.

12.

За Бог няма значение,
че не Го разбираш,
когато ти говори.
Бъди сигурен,
Той няма да се изрази
по-ясно
само защото искаш от Него
да ти помогне да разбереш
какво казва.
Светлината на Неговото Прозрение
е нещо, което трябва не да разбереш,
а да обичаш, да обичаш,
и накрая да се превърнеш в него.

13.

Когато моето очакване се надига
с утринното слънце,
разочарованието ми започва
със залязващото слънце.

14.

Ако позволяваш на своя ум
да оставя вратите си широко отворени
за съмнението,
то божествено разцъфващата вяра
няма никога да бъде
твое достояние.

15.

О, послушание,
колко сладка е твоята усмивка!
О, послушание,
колко чиста е твоята песен!
О, послушание,
колко съвършен е твоят дъх!

16.

Само ако Бог е центърът на твоя живот,
ти ще можеш
молитвено да обявиш за свои
Божието Всевиждащо Око
и Неговото вселенско Сърце.

17.

Сърцето винаги копнее
да каже на света,
че неговият достоен живот
изцяло принадлежи
на Светлината на Божието Състрадание.

18.

Не се страхувай
да се отдаваш на възвишени мисли.
Днешните възвишени мисли
утре ще разцъфнат
във всесилна Воля.

19.

Сигурен ли си,
че се кланяш
на твоя Господ Всевишен
пред Неговия Олтар?
Може би по погрешка
открай време
се кланяш на себе си
пред олтара на своя ум.

20.

Божественото достойнство
в безсънното послушание на търсещия
може да му даде
огромно вдъхновение,
огромен ентусиазъм
и огромна наслада.

21.

Всяка добра мисъл
в твоя безмълвен ум
е истинско семе на мира
и не след дълго тези семена
ще могат да се радват
на своята златна жътва.

22.

Обикновеният човек принадлежи
на своите притежания.
Духовният човек осъществява себе си,
като принадлежи единствено на Бог.

23.

В мига, в който се впуснем
в живота на желанията,
за да угодим на себе си,
смъртта на стремежа ни
започва да се приближава към нас.

24.

Този, който наистина обича мира,
накрая започва
съвършено да дарява мир.

25.

Ти можеш да се освободиш
от светската бъркотия,
ако успееш да убедиш себе си,
че Небесното просветление
е твой безсънен и бездиханен избор.

26.

Няма и едничък ден,
в който Бог да не приканва сърцето ни
да медитира.
Но понякога над сърцето ни властва
безволието
на витала и ума.

27.

Ако предаването не е
най-важното нещо в живота ти,
как ще можеш да постигнеш
най-бърз напредък в духовността?

28.

Когато се вглеждам
във всяко ъгълче
от пространството на моето сърце,
аз виждам само едно:
Божието Състрадателно Око.

29.

Невежеството не знае как
да върви напред,
да се потапя дълбоко навътре
или да лети нагоре.
То знае само как
да отстъпва назад.

30.

Мой бедни Господи, всеки ден,
щом пристъпя в Твоето Сърце,
аз не виждам нищо освен неизброими рани.

31.

Аз се боря
за моето господство над света.
Бог се бори
за близостта на сърцето ми.

32.

Любовта ми към себе си
винаги се противи
на Цветята-Обещания на моя Господ.

33.

Ако мога да стана
безусловно предаден
инструмент на Бог,
изкушението непременно ще ме отбягва.

34.

Съмнение, подозрение и високомерие —
това са трите
почти неизлечими болести
на ума.

35.

Истински устременото сърце
със сигурност може да се избави
от вечно надигащите се желания.

36.

Търсиш ли Бог?
Той идва.
Надявам се, че ще си готов
да посрещнеш Бог по избрания от Него Начин.
Ако ли не, разочарованието ще затъмни
слънцето на твоята надежда.

37.

Няма днес и няма утре
за тези, които обичат
проявата на Бог!
Проявата на Бог трябва да стане
тук и сега.

38.

Кой направлява живота ти?
Ако се стремиш,
тогава Самият Бог направлява живота ти.
Но ако си в света на желанията,
значи със сигурност
умът ти направлява твоя живот.

39.

Освободи се
от робството, което сам си избрал!
Бог иска от теб да се радваш
на красотата и уханието
на вселенската свобода.

40.

Причината да не можеш да видиш Бог
е проста:
ти си изгубил своя глад
за проява на Божието Сърце
на земята.

41.

Ако си заслушан в песните на изкушението,
как можеш да очакваш, че Бог
ще танцува Своя Танц на Просветлението
за теб?

42.

Всеки ден аз обичам и съхранявам
Божиите Опрощаващи Стъпки
в моето устремено сърце.

43.

Бог не възразява,
ако Му подражаваш,
но Той възразява,
ако се съмняваш в Него.

44.

Един единствен миг на непредпазливост
може да ни причини
доживотни страдания.

45.

Мой съмняващ се ум,
аз съм решен да те дразня.
Мое любящо сърце,
решен съм да те радвам
повече от всичко.

46.

Бог наистина ти даде
първия шанс,
но твоят обвързан с желанията ум
погуби всичко!

47.

Преданото сърце
и благодарният живот
нямат равни на себе си.

48.

Красотата на предаването
ни благославя
с живот на съвършвнство и наслада.

49.

Смирението не е
покоряваща света реалност,
а извисяваща света
и преобразяваща света реалност.

50.

Отнасяй се сериозно
към своето търсене на Бог,
ако искаш да направиш душата,
сърцето и живота си
вечно щастливи.