Неговото Състрадание е всичко за нас
Търсенето на Бог не свършва никога1
Ти си вечно търсене на Бог.Вечно търсиш ти
неизменно цъфтящата Красота на Всевишния.
Търсенето на Бог не свършва никога,
дори след като осъзнаеш Бог.
То никога не свършва.
HCE 1. 10 януари 2005 г., Цингтао, Китай↩
Тадж Махал2
Днес трябваше да бъда в Тадж Махал. Учениците ми получиха позволение да свиря там на най-любимия си инструмент – есрадж – но обстоятелствата ми попречиха да отида. Администрацията каза, че съм добре дошъл да свиря там винаги, когато мога.Двама мои ученици от Гоа отидоха в Тадж Махал. Много лесно издействаха разрешение да свиря, защото преди около шест години Тадж Махал стана едно от нашите Цветя на мира. Управата на Тадж Махал се вля в нашето движение на Цветята на мира.
HCE 2. 22 февруари 2005 г., ресторант Анам Брама, Джамейка, Ню Йорк↩
Япония: изгряващото слънце3
Толкова харесвам Япония! Когато отида в Япония, чувствам, че всичко там е естествено – всичко. Има нещо в атмосферата. То е в културата, в духовния аспект на живота. Когато се вглеждам в японците, аз виждам нещо неповторимо. Изпитвам особено чувство към Япония.
При първото си посещение бях там четири или пет дни. Един помощник-редактор дойде да ме интервюира в хотела. На следващия ден излезе статия в японския всекидневник. Попитах един полицай дали ще мога да си купя брой на вестника. Той остави поста си, изтича на сто метра и ми купи вестника – и не ми взе пари! Никога няма да забравя този случай.
После заваля. Една възрастна жена ме видя под дъжда и ми даде чадър.
Японците, които срещам, са готови да моделират своята култура. Те могат да ú придават форма, както грънчарят извайва гърне. Япония не е вкаменена!
Сега някои страни напредват в науката и технологиите. Те притежават собствена дълбочина и между вътрешното и външното несъмнено има единство. Някои от тези страни обаче може би не приемат нищо по-дълбоко от другите нации. Те смятат, че са самодостатъчни. Но не мисля, че това се отнася за Япония. Тя е все още гладна, гладна, гладна! Япония е като дете в градина. То тича от едно цвете при друго и е готово да се възхищава на всичко.
Когато мисля за Япония, аз я усещам като свежо цвете. Когато мисля за някои други страни, цветето е вече напълно разцъфнало. За мен цветето, което разцъфва и се разтваря листче по листче, понякога е по-красиво от онова, което е съвсем разцъфнало. Япония се разтваря и ще разцъфне.
Това е като изгряващото слънце. Сутрин, когато слънцето изгрява, неговата красота ме радва повече, отколкото когато вече се е издигнало. Аспектът на силата присъства по пладне; не можем да отречем аспекта на силата. Но аспектът на красотата ме радва повече. Сутрин изпитвам такава силна радост от изгрева на слънцето.
И залязващото слънце ми носи много повече мир от обедното. Изгревът ми дава безгранична радост; залезът ми дава безграничен мир. Когато между тях погледна слънцето, то е само сила. Много е трудно за хората да оценят силата. Ние винаги се страхуваме от аспекта на силата. Възхищаваме му се от разстояние, но се боим да се приближим до силата. Но изгряващото слънце и залязващото слънце ни предлагат нещо много, много важно: радост и мир.
Когато гледаме към изгряващото слънце в Япония, чувстваме нещо ново, едно ново творение. Всички харесваме новото творение. В Япония то е много вдъхновяващо. По-видимо е, отколкото в някои други страни. Изгряващото слънце в Япония е нещо много, много особено.
В Индия също съм виждал изгряващото слънце безброй пъти. И когато съзерцавах индийската луна, правех го не защото бях млад, а защото имаше нещо особено. Когато гледах пълната луна и ú се възхищавах, сякаш всичко ме викаше. Там аз се вглеждах и в слънцето и виждах, че някой ме вика, вика ме. Виждах приканващи ръце и нещо ме викаше, викаше ме, викаше ме.
Аз съм индиец и затова мисля за Индия! Човек цени собствената си страна повече от всяка друга. За мен Япония не е родина, но наистина чувствам нещо особено, което Япония притежава и което тя предлага на човечеството.
HCE 3. 22 февруари 2005 г., ресторант Анам Брама, Джамейка, Ню Йорк↩
Съдбата може да бъде променена4
Дълго време се старая да медитирам върху твоята болест и да спусна светлина. Аз полагам резултата в Нозете на моя Абсолютен Господ Всевишен. Не съм пропуснал нито ден, но ти все още не получаваш резултат. В Бхагавад Гита, нашата Небесна Песен, Господ Кришна казва, че имаме право да се молим, но нямаме право на плодовете на молитвата си. Ти все още не получаваш плодовете, но аз продължава да се моля.Не съм се отказал, защото никога не приемам нещо за безнадежден случай. Ние чувстваме, че съдбата може да бъде променена. В Божието творение няма нищо невъзможно. „Невъзможност“ има само в речника и в ума. Отидем ли отвъд сферата на ума, няма такова нещо като невъзможност. Относно твоето заболяване аз още храня същата надежда. Нещо повече, това е решителност – или сила на волята. Ако говорим за редовността на моите молитви, то аз не съм пропуснал нито една. Наистина се надявам, че нещо ще се случи.
Има два вида предаване. Единият е предаването на ленивия човек. Той вече се е отказал. Неговото предаване е само в думите: „Да бъде Твоята Воля“. Той не прави нищо, за да постигне някакво подобрение. Другият вид предаване е да работиш много, много усилено за подобрение, за напредък. Ако човек работи много усилено за своя успех и напредък, то дори успехът да не дойде, във вътрешния свят той получава истински Благословии от Висините.
Един човек се отказва, друг упорито продължава. Може все още да не постига никакъв успех, но Вътрешният Водач е наистина доволен от този, който не се е отказал. Първият може да заяви: „Аз не съм се отказал“, но дали той съзнателно прави нещо, за да постигне целта си? Понякога ние не се отказваме, а само се надяваме, че ще стане по-добре. Но ако редовно обръщаме внимание на това, от което наистина се нуждаем в живота си, то моето усещане е, че дори Бог да не изпълни желанието ни по нашия начин, Той има Свой План, и по Своя собствен Начин може да постигне във и чрез нас нещо изключително.
Да кажем, че аз искам манго, което е любимият ми плод. По някаква причина, макар да обичам най-много манго, Бог смята, че някакъв друг плод ще е подходящ за мен. От друга страна, може би другият плод няма да е подходящ за мен, а Бог ме изпитва, за да види доколко съм се предал на Неговата Воля. Аз може да кажа, че ако получа манго, всичко е наред. В този случай не полагам никакво усилие. От друга страна, ако искрено се стремя към манго, а Бог ми даде друг плод, аз може да не съм доволен, но по някакъв начин във вътрешния свят ще бъда много по-удовлетворен. Когато се потопя дълбоко навътре, ще почувствам, че Бог не ми е дал манго, а ме е изпитал, за да види дали съм готов да приема радостно и ведро това, което Той е пожелал да ми даде. Ако получим от Бог нещо неочаквано, и ако можем да го приемем радостно и ведро, тогава Той ще направи във и чрез нас нещо изключително – нещо безкрайно по-значително от това да ни даде манго.
Едно нещо е да кажа: „Да бъде Твоята Воля“. Но колко часа, колко секунди отправям съзнателно тази молитва към Бог? Рано сутрин, щом стана, аз казвам: „Да бъде Твоята Воля“. Вечерта, преди да си легна, го казвам отново. Но ако го казвам само два пъти на ден, то няма да се съхрани в съзнателната ми памет. Ако обаче го казвам няколкостотин пъти, ще се съхрани. Ако завъртя копчето на печката само донякъде, няма да има пламък. Но ако го завъртя малко повече, и още повече, ще видя пламък, ще има огън.
Всеки ден правим същото, толкова правим. Това правим ние човеците! Но ако е необходимо да отидем по-далеч, не отиваме дотам. Проблемът ни е в това, че усилието ни е ограничено.
Всеки ден аз съм готов да извървя половин миля и после съм напълно удовлетворен. Само че не получавам резултата, който е нужен на моето тяло. Ако извървя една цяла миля, ще видя, че има голяма разлика между половин и една миля. По същия начин, когато казваме: „Да бъде Твоята Воля“, ние го правим съзнателно, но не го правим много пъти през деня. Ако можем да го казваме дори двадесет, тридесет или четиридесет пъти на ден, това изключително много ще ни помага. Не е нужно да го повтаряме седем, осем или двадесет хиляди пъти – не, не! Нека се опитаме да правим това поне веднъж на всеки час. Ако дванадесет часа поддържаме ума си буден и всеки час отделяме две-три минути, за да отправим тази молитва, аз чувствам, че ще постигаме по-добри резултати.
Можем да правим същото всеки път, когато се молим, но броят на повторенията също е от значение. В Индия, когато правим джапа, повтаряме по 108 пъти или повече. Някои хора го правят хиляди и хиляди пъти, но понякога това става механично. Тогава няма свежест, няма обновление, няма радост. Ние не искаме това. Не искаме да стигаме до такава крайност. Някои хора рецитират мантра или молитва като папагали. Но ако можем да го правим душевно, много душевно няколко пъти на ден, и ако успяваме да почувстваме, че нашата молитва докосва самите дълбини на сърцето ни, тогава непременно ще получим резултат.
„Да бъде Твоята Воля“ е една молитва. Но ако имаш някаква друга свещена или тайна молитва, можеш да я отправяш. Не е нужно да е молитва към Бог да излекува болестта ти, но може да е нещо важно. Ти имаш духовен Учител и водиш духовен живот, затова, ако чувстваш, че можеш вътрешно да направиш нещо, то направи го. Молиш се от тридесет или четиридесет години, но не получаваш резултата, от който се нуждаеш или който заслужаваш. Искам обаче да кажа, че можеш да правиш малко повече, малко повече.
Ако не получаваме резултат от молитвата си, можем да правим две неща. Единият начин е да си кажем, че ни трябва търпение, като на земеделец. Той засява семето, но не очаква богатата жътва на другия ден. Семето трябва да покълне и да израсте. Другият начин е, ако смятаме, че правим каквото трябва, да го правим повече.
Ако аз смятам, че правя нещо съвсем правилно, но действието ми не дава резултат, мога да кажа, че оставям резултата в Нозете на Бог. Изпълнил съм дълга си, направил съм каквото трябва. Сега казвам: „Да бъде Твоята Воля“. Това е вярно. И все пак аз трябва да зная доколко правилно съм постъпил. Ако имам способността да продължа малко повече, малко по-нататък, то трябва да го направя.
Що се отнася до теб, ти от много време отправяш тайно редовната си молитва. Но след като приключиш с молитвата, не прибавяй към нея желание. Просто чувствай, че си зарадвал Бог. Може би си мислиш, че щом си зарадвал Бог, Той ще направи каквото е нужно. Така е. Но няма нищо лошо в това да правиш повече!
Аз ще видя дали в тялото ми има някакъв недъг. Тялото, като душата и сърцето, трябва да стане съвършено – всичко трябва да бъде съвършено. Да кажем, че ме болят коленете. Аз се моля на Бог, моля се, но не Го умолявам да изцели коленете ми. След като се помоля, аз чувствам, че съм зарадвал Бог.
В твоя случай, ако след молитвата съзнателно усетиш, че нещо в тялото ти не е съвършено, можеш просто да се концентрираш върху това увредено място, тази несъвършена част от твоето тяло. В това няма нищо лошо! В такъв момент ти не се молиш, но привличаш към себе си космична енергия. Ти не умоляваш Бог: „О, Господи, толкова години се молих за Твоята Победа. Не можеш ли да ме излекуваш?“. Не, не, не така. Докато се молиш, за да зарадваш Бог по Неговия Начин, ти можеш да привлечеш към себе си малко космична енергия.
Когато погледна очите ти, когато погледна лицето ти, аз виждам, че наистина притегляш тази космична енергия. Лошо ли е просто да си послужиш с нея? Това е собствената ти космична енергия. Щом имаш пари, можеш да ги изразходваш. Ако имаш малко космична енергия и я приложиш към физическия си проблем, в това няма нищо лошо. Ти сам си я придобил. Дори не си се молил на Бог за космична енергия. Молил си се да Го зарадваш по Неговия Начин.
Ако по време на молитвата се изпълниш с някакъв дух или енергия – аз я наричам космична енергия – няма нищо лошо в това да си послужиш с нея, щом усещаш някакво несъвършенство в тялото си. Това, може да се каже, означава да се лекуваш сам. Аз виждам, че притежаваш тази способност. Тя ще ти помага! Ти много често използваш тази космична енергия за своето творчество. Много, много пъти, когато погледна снимката ти, виждам тази енергия. Ти си служиш с космичната енергия, която получаваш от своите молитви и медитации. Тя е право пред теб, пред очите и носа ти. Виждам я! Дори когато погледнах твоя снимка, на която си в обикновена поза, видях всичката космична енергия. Ти я използваш в творческия си живот. Но няма нищо нередно в това да я използваш и за нещо друго, защото космичната енергия лекува всичко. Тя лекува всички наши несъвършенства.
Ти казваш, че когато свириш, се предаваш. Но преди това, няколко часа или ден по-рано, ти си направил нещо. Мислил си какво ще свириш или си се концентрирал и медитирал върху това. Точно в този момент може би не си медитирал, не си правил нищо особено, но е било като отваряне на врата. Когато отвориш вратата, светлината веднага нахлува в стаята. Свирейки, ти си се предал – помолил си Бог да свири във и чрез теб. Ако обаче не си се подготвил, преди да Го помолиш, Бог няма да стори нищо във и чрез теб. Тъй като ти вече си направил подготовката, щом засвириш, предаваш всичко на Божията Воля. Тогава Бог действа във и чрез теб. Ти свириш благодарение на своето предаване. Но аз казвам, че за да стигнеш до такова ниво на предаване, се нуждаеш от подготовка. Ние изминаваме известно разстояние и после, щом почувстваме, че не можем да вървим по-нататък, молим: „Господи, помогни ми!“. Ако обаче не правим нищо, а просто казваме на Бог: „Предадох се“, това се нарича предаване на ленивия човек.
Ти самият не си ленив! Ти си търсещ. Имаш Учител и си се молил и медитирал дълги години. От тези добри неща, които правиш от толкова много време, ти си получил посланието за предаване. От своите молитви и медитации в продължение на Бог знае колко години си получил посланието: „Да бъде Твоята Воля“. След толкова години на искрено усилие ти предлагаш своето предаване. То ще има голям резултат, защото си се молил, медитирал си, ти си търсещ.
Мнозина ще се опитат да кажат същото: „Аз се предавам“. Но какво ще предадат те? Преди всичко, какво са направили, за да се предадат? Ние трябва да направим нещо, за да зарадваме Бог. После можем да кажем: „Аз се предавам“. В нашата Бхагавад Гита е казано, че първо трябва да извършим работата, а после да се предадем. Работа е подготовката, не изпълнението на сцена. По време на изпълнението ти се предаваш. Но ако не беше извършил подготовката, нямаше да получиш посланието на предаването.
Що се отнася до физическия ти проблем, казах, че когато се молиш и медитираш, получаваш известна енергия. Тази енергия не идва от тялото. Тя идва отвън, отгоре. Тогава ти можеш да я разпределиш. Ако видиш, че една част от тялото ти не е добре, не работи както трябва, можеш да приложиш към нея енергията, която си придобил. Ти не заимстваш тази енергия от някого. Зарадвал си Бог с молитва и медитация и Той ти е дал тази способност. Бог може да не я използва веднага, на това определено място, но ти самият можеш да я използваш.
Това е като с бащата и детето. Бащата дава на детето пари и му казва: „Сега ги използвай“. Ако синът иска бонбон, той ще си го купи, защото бащата му е дал пари. Синът не казва: „Моят баща ми даде тези пари и сега, ако такава е волята му, той ще ми даде и бонбон“.
Бог заявява: „Дадох ти това богатство и сега ти казвам да го използваш!“. Ти обаче не го използваш, или пък го употребяваш за нещо друго. Не си купуваш това, от което смяташ, че се нуждаеш най-много, както детето се нуждае от бонбон. Купуваш си нещо друго, нещо друго.
Аз не ти давам съвет! Казвам всичко това по силата на моето единство, единство, единство, пълно единство с твоята душа и с твоето сърце. Аз искрено, най-искрено се опитвам да направя нещо за физическия ти проблем. Когато казвам, че има нещо, което можеш да направиш от своя страна, това в никакъв случай не е съвет. Ако в тегленето на въже от едната страна са двама души, а от другата – само един, то най-вероятно двамата ще теглят по-силно и ще спечелят играта. Така и ние с теб теглим заедно.
Одобряваш ли моята философия? Ти си търсещ, силен търсещ! Затова сме в една и съща лодка. Аз търся и ти също търсиш. Ние сме в една лодка.
Аз знам със сигурност, че има само един Учител – Вътрешният Водач. Другите само ни упътват, водят ни за няколко стъпки и после трябва да се предадат, защото те не са Вътрешният Водач.
Казват, че има два начина: маймунски и котешки. Малката маймунка обикновено се вкопчва в гърба на майка си, а котето виси от устата на своята майка, която го носи. Малкото, което майката носи, е по-защитено от другото, седнало на гърба на майка си.
Така е и с бащата и детето. Ако държи ръката на баща си и види нещо интересно, детето може да я пусне и да падне. Тогава ще се нарани. Но ако бащата държи детето, то каквото и да стане, дори да се случи нещо вълнуващо, той няма да пусне детето. И то ще е в безопасност. Бащата вижда какво става и детето го вижда. То има същото преживяване, изпитва същото вълнение, но е в безопасност, защото бащата няма да пусне ръката му.
По същия начин, ако някой притежава по-голяма способност, и ако той държи друг човек, то последният е в безопасност. В духовния живот, ако има някой, който може да те държи, ти си по-защитен, отколкото ако сам се държиш за него.
Виждаш ли разликата? Случва се нещо вълнуващо. Ако има обаче кой да те държи, ти можеш безопасно да се радваш на същото преживяване. Цари същото вълнение, но опасност няма. Ако този, който те държи, има вътрешна сила и вътрешна радост, то самият той може да се вълнува или не, но няма да те пусне. Тогава, като детето, ти си защитен.
Затова ние използваме понятието „Вътрешен Водач“. Може да сме седнали в Неговите Нозе, но да побегнем, ако се яви изкушение. И все пак, ако ни привърже към Своите Нозе, Той няма да допусне да ни се случи нещо. Ако ние искаме да се поддадем на изкушението, Той казва: „Няма да ти позволя!“. Но ако просто сме седнали в Нозете Му или в нозете на своя Учител, и ако нещо се случи, ние може просто да си тръгнем, защото не сме привързани. Тази връзка наричаме защита.
Ти ми носиш безгранична радост – безгранична! – във всяко отношение. Благодаря ти.
HCE 4. Шри Чинмой медитира със скъп приятел, който има сериозен здравословен проблем.↩
Преобразяването: най-трудната задача 5
Преобразяването – преобразяването на природата, на живота – е най-трудната задача на света!Може да сме на шестдесет, седемдесет, осемдесет или дори на деветдесет години, но ако поискаме да видим доколко сме преобразили природата си, понякога не можем да си поставим оценка, по-висока от нулата. Може да живеем на земята деветдесет години, но да стане така, че по отношение на преобразяването да не сме напреднали никак. А за някои хора виждаме, че от самото начало, от зората на живота си, те напредват, напредват.
Земната възраст не е свидетелство за нашето преобразяване. То изцяло зависи от вътрешния плач. Единствено вътрешният плач на сърцето може да ни преобрази. В противен случай, година след година, ние само прибавяме земни години към живота си; не се извършва преобразяване. То идва единствено от вътрешния плач.
Най-трудното в човешкия живот е преобразяването на нашата природа, и за да стане това, колко века, колко живота сме изживели и колко още ще трябва да изживеем!
HCE 5. 22 февруари 2005 г., ресторант Анам Брама, Джамейка, Ню Йорк↩
„Върви напред!“6
За кремацията на брат ми Манту бяха дошли, мисля, осемдесет и осем души. Много, много от тях чувстваха присъствието ми много силно, но един от тях, който ми е много близък, ме виждаше толкова ясно, че не можеше да се сдържи. Той казваше на другите: „Погледнете! Погледнете! Виждам го много добре! Виждам Чинмой-да! Той наистина е тук, тук е, тук е!“ Уви, другите не ме виждаха. Само той ме видя, много ясно. Каза, че образът ми бил много светъл.Родният му брат, който е наистина най-скъпият ми приятел и брат в ашрама, не ме видя, и затова ми каза: „Как така аз не те видях, щом съм твой най-скъп приятел и брат, а той те виждаше?“.
Какво можех да отговоря? Нямах какво да му кажа.
Говорихме ли, говорихме с него по телефона около час. Той имаше толкова много въпроси, а аз имах да му кажа толкова много неща за неговите роднини, които не са между живите. Преди две години почина майка му. Нейната душа идва при мен много често, само за моите непрестанни благословии.
Няма да има край, няма да има край. Трябва само да вървим напред. Роднините ми, моите братя и сестри, не ми позволяват да се натъжавам. Те ми казват да не скърбя. Натъжа ли се, те веднага ми отправят извънредна молба или ми заповядват: „Върви напред, върви напред, върви напред!“. Брат ми Манту отправя същото послание: „Върви напред, върви напред! Не мисли за мен. Просто върви напред! Толкова много неща имаш да правиш за този свят“.
HCE 6. 5 март 2005 г., ресторант Анам Брама, Джамейка, Ню Йорк↩
Аз съм изиграл моята роля7
Аз искрено чувствам, че съм изиграл моята роля; направих достатъчно. Чувствам, че съм свършил своето. Други духовни Учители, велики духовни личности, са изиграли своите роли. Някои са напуснали земята, когато са нямали и четиридесет години, а други – преди да станат на шестдесет или на седемдесет.Не зная, а може би зная, кога ще удари часът. Но наистина чувствам, че съм направил някои неща, за да стане светът по-добър. Когато видим какво е положението навън, струва ни се, че днешният свят е в значителен упадък. Но има и друг свят. Ние го наричаме вътрешен свят. Във вътрешния свят редица неща са заложени и те са много, много трайни. Там основите са изключително здрави.
Ако не това поколение, то следващото ще може неимоверно много да се облагодетелства от това, което аз и моите ученици сме постигнали тук, на земята.
Ако можете да се потопите дълбоко навътре, непременно ще почувствате, че моето твърдение е вярно, съвсем вярно.
HCE 7. 5 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Моята малка количка8
Всеки път, когато карам наоколо, някои хора се заглеждат в колата ми. Те не могат да повярват, че колата е толкова малка, миниатюрна! Много се учудват. Когато видят такава малка кола, това им доставя огромна радост и вълнение.Колата е мъничка, но отвътре е много компактна и аз се чувствам далеч по-сигурен в нея, отколкото в предишните коли, които използвах. Те не бяха надеждни като тази.
HCE 8. 13 март 2005 г., домът на Шри Чинмой в Джамейка, Ню Йорк↩
Ще обичам докрай Обединените Нации 9
Който и да ръководи Обединените Нации, той трябва да си служи само със сърцето, само със сърцето. Ако го прави, останалият свят ще приема или ще пренебрегва недостатъците на организацията. Светът ще чувства, че ООН има сърце, искрено сърце. Това искрено сърце ще може да спечели доверието на света. Сега, поради злощастните събития в различни страни, светът няма такова усещане, такова съчувстващо сърце.Две неща може да прави ООН. Може храбро да надига глас и да казва това, което смята за правилно, като в същото време призовава света да се притече на помощ. ООН може освен това да приема безрезервно съвети от държавите, които съвсем искрено са готови и се стремят да помагат на организацията да излезе от много сериозната криза.
Аз изпитвам само любов към Обединените Нации. Докрай ще обичам, ще обичам Обединените Нации. Чуя ли една добра дума за Обединените Нации, аз буквално танцувам в небето.
HCE 9. 13 март 2005 г., домът на Шри Чинмой в Джамейка, Ню Йорк↩
Милиони любопитни истории10
Пулак ми каза: „Ето един плик по случай рождения ден на майка ми“. Той ми даде дар от любов в чест на душата на майка си, а аз му благодарих.Влязох в колата на Пулак и неговата майка. Тя дойде при мен веднага, много предано. Благослових я безрезервно. После видях душата ú седнала на седалката на Пулак. Във вътрешния свят тя започна да масажира дясното коляно на Пулак, а после лявото. Аз казах: „Какво правиш? Не мисля, че твоят син има проблеми с коляното“.
Тя отвърна: „Той няма, но ти имаш проблеми с твоите колене! Не се осмелявам да докосна коленете ти, затова масажирам тези на сина си с надеждата, че ще ти стане малко по-добре“.
Пулак още не беше влязъл в колата, но на седалката му неговата майка масажираше първо дясното му коляно, после лявото. Колко много неща се случват във вътрешния свят!
Може да наречете това измислица, но аз обичам тези истории, защото зная, че са истински. Изпитвам голяма радост, когато душите идват и ми разказват такива истории!
Светът на душите е също толкова истински, колкото и този, но между двата свята има стена. Само че тази стена може да е прозрачна за някои хора. Когато е прозрачна, можете да виждате какво има от другата страна. За едно око – третото око – всичко е прозрачно. За обикновените ни невъоръжени очи нищо не е прозрачно. Дори ако някой е застанал пред вас, има капак, има завеса, затова не можете да видите неговата вътрешна реалност. Но когато можете да използвате третото око, няма препятствие, няма завеса.
Един ден и вие като мен ще имате милиони любопитни истории в живота си. Когато осъзнаете Бог, ще можете да разказвате милиони истории. Този ден трябва да настъпи – или в близкото, или в далечното бъдеще.
HCE 10. 16 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Приемайте и отхвърляйте11
Нека имаме повече вяра в собствения си духовен живот. Нека имаме повече вяра в собствения си земен живот. И нека имаме повече, повече, повече вяра в нашия Господ Възлюбен Всевишен. Вярата ни в себе си и вярата ни в Него могат да направят безброй чудеса в нашия живот.Не се предавайте, не се предавайте, не се предавайте, не се предавайте! Щом сте приели духовния живот, не се предавайте, не се предавайте! Бъдете смели, смело приемайте това, което е необходимо за най-бързия ви напредък, и бъдете смели, смело отхвърляйте безжалостно и незабавно онова, което ви пречи да напредвате най-бързо.
В духовния живот има само две реалности: приемайте и отхвърляйте, приемайте и отхвърляйте. А после вървете нататък, нататък, нататък и още по-нататък. Каквото трябва да се отхвърли, отхвърлете го тутакси, незабавно. Тези тъмни сили не искат да бъдат отхвърлени, затова трябва да ги отблъскваме безмилостно. Виждали сте колко силно ритат топката футболистите. По същия начин и вие трябва да ритате тъмните сили, които ви нападат. Като виждате как играчите ритат топката по време на мача, вие можете да си представяте тъмните сили като футболни топки и да ги ритате колкото може по-силно.
HCE 11. 16 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Оплакване и решение12
Аз получих открито оплакване и имам открито решение.Днес един ученик ми каза, че когато двама други ученици работят заедно в едно божествено предприятие, те говорят ли, говорят без да спират. Така нарушават концентрацията му и вътрешното му общуване с неговия Гуру, когато той самият е на работа.
Искам да ви кажа, че работата си е работа. Тя не може да се замени с ненужни разговори. Моля ви, отдавайте значение на работата си. Когато е необходимо, определено можете да говорите. Ненужните разговори обаче не са полезни нито за вас, нито за другите, които не искат да губят концентрацията си или любовта си към работата.
Това изискване се отнася за всички божествени предприятия.
HCE 12. 19 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
„Не ми давай свобода“ 13
Ако наистина искате да бъдете отлични търсещи, то пейте нашата песен „Не ми давай свобода“ поне веднъж на ден. Тя много, изключително много ще ви помага в живота. Моля ви, поне веднъж на ден пейте песента, рецитирайте я или мислете за нея. Тя ще ви е от голяма помощ в духовния живот.
Приемайки свобода, свобода, свобода от Вътрешния Водач, ние копаем собствения си дълбок гроб. В мига, в който Той ни даде свобода, ние сме склонни да направим нещо погрешно, и то ще ни отклони от нашата искрена отдаденост на Божията Воля.
HCE 13. 19 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Нашият селски свещенослужител 14
Всяка вечер нашият селски свещенослужител и един негов роднина идваха и сядаха точно пред нашата врата. В продължение на половин час те пееха: „Ом Нараяна Нараяна Нараяна“, за да привлекат благословиите на Господ Вишну. Те изобщо не говореха. След това пушеха и хапваха нещо, а после си тръгваха. И двамата бяха много, много искрени и отдадени. Те повтаряха само „Ом Нараяна Нараяна Нараяна“ – нищо друго.Това беше нашият главен свещенослужител. Неговият зет беше най-големият учен, астролог, философ и хиромант в селото.
HCE 14. 19 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Вина Шри Чинмой 15
Обичам вина Шри Чинмой повече от всеки друг инструмент! Станала ми е любима. Тя има това, от което се нуждая – сладост. Тя има това, от което се нуждая – великолепие. Такова благозвучие усещам в този инструмент.Рави Шанкар хареса много този инструмент и затова аз му посвирих на него. Той веднага каза, че трябва да го наречем „Вина Шри Чинмой“
Всяка сутрин аз първо медитирам, медитирам. После свиря нашия „Призив“. След „Призива“ свиря „Мой Господи Възлюбени Всевишни“. После се упражнявам на пет или шест инструмента. Първо е ситарът, на който свиря много дълго. После взимам китайското ерху. То разтапя сърцето ми! След това идва ред на един голям, кръгъл, бял китайски инструмент. После свиря на вината „Шри Чинмой“, а в някои дни и на западна флейта. Колко хубаво свиря на западна флейта у дома! След няколко часа започвам с виолончелото.
Така аз свиря всеки ден, в различно време, на седем-осем инструмента. На три или четири свиря последователно, един след друг. Започвам със ситар и после свиря на другите.
Когато въртя педалите половин час, слушам или мои песни, или песните на Тагор, или други големи изпълнители. Когато чуя гласовете на великолепни индийски певци, половин час минава като един миг. Те буквално разтапят сърцето ми.
Окултизъм: аспектът на любовта и аспектът на състраданието 17
Аз започнах да практикувам окултизъм не в Индия, а в друга страна. Доколкото си спомням, не беше в Индия. Преди да изучавам окултизма в Индия, го усвоявах в друга страна. Тази страна вече не съществува, тя е изчезнала. Това беше Атлантида.В предишните ми прераждания моят окултизъм бе изключително насочен към силата. Сега огънят е станал вода. Моят окултизъм е развил аспекта на любовта и аспекта на състраданието. Той е променил формата си: любов, състрадание, прошка. Преди окултизмът ми беше страховит. Сега, в този живот, той е приел друга форма.
Окултизъм не означава само да заплашваш и да стряскаш. Чрез него може също така да се издигне съзнанието на човек, дори ако е паднал по-ниско и от най-ниското. Щом се приближа до някого, аз мога веднага да го повдигна по-високо и от най-високото. Това също е окултна сила. Окултната сила не означава само да бълваш огън!
HCE 16. 20 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Манту раздава моите хармониуми 18
Аз купувах хармониуми за моето семейство. Брат ми Манту раздаде три хармониума!Първия хармониум Манту даде на един човек, който имаше прекрасен глас и Манту реши, че той го заслужава. Певецът беше от много бедно семейство и не можеше да си позволи хармониум, затова Манту му го подари. Във втория случай имаше човек с много хубав глас, който не беше от бедно семейство, но брат ми чувстваше, че той се нуждае от хармониум. Моят брат даде третия хармониум на този, който ме беше победил!
В третия случай Манту подари хармониум на някого, който беше постигнал по-високи резултати и беше надминал рекорда ми в десетобоя. Той също така имаше хубав глас, а нямаше хармониум. Моят брат даде третия хармониум на този, който ме беше победил!
Когато се занимавах със спорт, всички тревоги и притеснения се стоварваха върху моя Манту. В дните на състезанията ми той нямаше и миг покой. В този случай Манту беше много щастлив – не защото човекът беше надминал моето постижение, а защото беше видял, че хората от ашрама напредват. Когато те напредваха, все едно брат му или някой друг, Манту много се радваше.
Третият хармониум, който Манту подари, беше наистина превъзходен. Когато ми каза: „Той те победи“, аз възкликнах: „Ти страдаше толкова много, когато се състезавах!“.
Манту отвърна: „Аз искам напредък“. Брат ми ме учеше на моята философия! „Ти искаш напредък, искаш напредък. Този момък се представи много по-добре от теб в десетобоя, затова той заслужава третия хармониум“.
Не можех да повярвам! Манту ми изнасяше лекция за напредъка, а той беше човекът, който се тревожеше толкова много по време на спортните ми състезания.
Когато веднъж посетих ашрама, един мъж ми каза: „Аз те научих да свириш на хармониум“. Беше ме научил на доста песни – двадесет, тридесет или дори повече. Той заяви: „Сега трябва да ми дадеш наистина най-хубавия хармониум, който може да се намери в Калкута – най-хубавия от всички!“.
Аз му казах, че скоро заминавам, затова му дадох пари за хармониума. Той сам си купил най-добрия според него.
Двамата с този господин бяхме роднини. Той си нямаше никого. Когато почина, хармониумът по право трябваше да се върне в нашето семейство. Някой обаче го взел. Брат ми Манту не бил склонен да го иска обратно. Той казал: „Щом го е взел, може би се е нуждаел от него“.
Един човек, който завидял на този, който взел хармониума, отишъл при брат ми и заявил: „Сега го прибери! Ти трябва да вземеш хармониума“.
Манту отвърнал: „Късно е вече. Не мога да постъпя така“.
Човекът отишъл и се скарал с този, който бил взел хармониума. Той върнал инструмента на брат ми, защото завиждал на другия.
А най-добрият хармониум отиде при човека, който ме победи в десетобоя.
Такъв е брат ми Манту!
HCE 17. 26 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Не унижение, а просветление 19
Как само сразявал Шри Кришна гордостта на Арджуна! Арджуна бил най-най-скъпият, най-скъпият приятел и ученик на Шри Кришна, но когато се налагало, той потъпквал много силно гордостта му.Веднъж Арджуна отишъл при Шри Кришна в Дварака. Шри Кришна много му се зарадвал. Те си говорили надълго и нашироко за какво ли не.
Един брамин на средна възраст дошъл и помолил Шри Кришна да изпълни силното му желание. Двамата с жена си имали много тежка съдба. Жена му раждала, а след няколко часа детето умирало. Това се било случило два пъти. Браминът и жена му били отчаяни. Той дошъл да моли Шри Кришна за закрила на третото дете. Жена му скоро щяла да роди за трети път и той умолявал Шри Кришна този път да спаси детето.
Шри Кришна се интересувал само от разговора с Арджуна за семейните работи. Той не обръщал никакво внимание на брамина, но на Арджуна му станало много мъчно за този човек и той започнал да моли Шри Кришна да му помогне. Накрая Арджуна казал на брамина: „Аз ще спася детето ти! Ще дойда в дома ти. Щом детето се роди, аз ще го защитя. Никой няма да може да го убие, никой на земята! И ако не успея да защитя сина ти, ще сложа край на живота си“.
Браминът възкликнал: „Не, не давай такова обещание! Не мога да приема такова обещание!“.
Арджуна обаче отвърнал: „Знам, че ще мога да защитя твоето дете. Нищо лошо няма да се случи! Ще дойда и ще го защитя. Но ако не мога да удържа на думата си, ще се самоубия, като се хвърля в горяща клада“.
Браминът пак казал: „Не, не мога да ти позволя да го сториш“.
Арджуна заявил: „Аз знам какво правя. Ще спася детето ти. Не се тревожи!“.
Шри Кришна дал съгласието си и накарал брамина да почувства, че Арджуна ще успее да защити детето му.
Арджуна бил напълно уверен. Той бил воин, навсякъде можел да защити когото и да е! Можел да убие враг, можел да защити всекиго, можел да направи всичко. Арджуна отишъл с брамина в дома му.
На другия ден жената на брамина родила хубаво дете. След четири-пет часа новороденото умряло пред очите на Арджуна. Майката плачела, бащата плачел, но умолявал Арджуна да не посяга на живота си. Арджуна казал: „Не, аз съм кшатрия! Аз искам, трябва да се самоубия. Трябва да изпълня обещанието си!“. Макар че изгубил детето си, браминът се молел на Арджуна да не се погубва, но Арджуна не желаел да слуша. Той искал да се самоубие.
Арджуна бил напълно готов, той се канел да влезе в огъня. Кой се появил тогава? Шри Кришна се появил и го спрял. Арджуна настоял: „Не, аз трябва да изпълня обещанието си“.
Шри Кришна казал: „Да, искам да изпълниш обещанието си, но нека първо да направим нещо“.
Арджуна отвърнал: „Не желая да чувам нищо! Искам да спазя обещанието си“.
Шри Кришна продължил: „Не може ли първо да направим едно нещо? Творецът е Брама. Тези три дечица са творение на Брама. Хайде да отидем и да попитаме Брама защо е станало така, защо са умрели тези новородени. Каква е причината? Какво е сторил браминът, какво е сторила жена му, какво не е наред със семейството му?“.
Двамата отишли при Брама. Шри Кришна попитал Брама: „Кажи ни, о, Създателю, защо, защо трябва да страда семейството на този нещастен брамин? Ти си създал тези деца. Не си ли отговорен за смъртта на младенците? Моля те, разкрий ни причината за тяхната смърт“.
Брама отвърнал: „Причината е много проста. Аз вътрешно молех теб, Кришна, да дойдеш при мен с твоя най-близък приятел и ученик Арджуна, но ти не ме чуваше! Ти не се вслушваш в мен, а аз копнея да те видя. Исках двамата да дойдете, затова нагласих всичко. Нямаше друг начин да ви доведа тук. Само така можах да ви доведа в двореца си“.
Тримата разговаряли дълго и Брама бил много доволен. После той казал: „Връщам на семейството не само последното, но и предишните две деца“. Едното дете било на шест години, другото на четири, а третото било новородено. Всички те се завърнали при семейството.
Това е история от нашата индийска митология! За да се види с Шри Кришна, Брама създал всички тези обстоятелства. Жената раждала, но Брама Творецът не позволявал на Вишну да съхрани детето. Той давал живот, а после го отнемал. Защо? Само защото Шри Кришна не се вслушал в молбата на Брама във вътрешния свят. Макар че можел да отиде при Шри Кришна във фино тяло, Брама искал да го доведе при себе си, защото по това време Шри Кришна бил във физическия свят. Брама направил всичко това, за да види Шри Кришна и Арджуна.
От време на време аз ви разказвам истории. Много ще се радвам, ако ги драматизирате. И можете да ги украсявате по свой начин, както сте правили по време на коледните пътешествия. Аз казвах шеги от по два реда и вие ги превръщахте в разкази от по две страници! Показвахте необикновените си таланти и аз много се гордеех с вас.
Подобен род истории си имат вътрешен смисъл. Знаете какъв е вътрешният смисъл. За Шри Кришна Арджуна бил наистина най-скъп, но той искал да смачка гордостта му. Той не искал Арджуна да е горделив. Часове наред отправял Арджуна молитви към Най-Висшето, поднасял безброй цветя. Но го обзела такава гордост! Вие знаете известната история за Бима. Той докосвал с пръсти третото си око за две секунди. По този начин призовавал Господ Шива, преди да се храни. Хората докарвали колички с цветя за поклонението пред Господ Шива, а Арджуна се молел много часове наред. Шри Кришна обаче стъпкал гордостта на Арджуна, като похвалил Бима. Не колко часа, а колко искрено и предано се молим – това е най-важно.
Много, много пъти Шри Кришна смачквал гордостта на Арджуна. Защо? Защото гордостта е най-големият ни враг. Когато гордостта ни е сломена, това не е унижение, а просветление. Когато гордостта ни е разбита на парчета, човешкото в нас ще приеме това като унижение. Но божественото в нас ще го приеме като много важно просветляващо преживяване.
Ако някой ви се кара или ви обижда, не приемайте това като унижение. Ако се потопите дълбоко навътре, ще откриете, че не е унижение, а просветление. Това просветление може да дойде от уличен просяк или от друг човек, който е безкрайно по-нискостоящ от вас. Бог може да ни просветли по Своя неподражаем Начин.
HCE 18. 26 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Негов вътрешен Гуру завинаги20
Наскоро някой дойде в едно от нашите божествени предприятия. Този човек вече не е с нас, но той изигра изключително важна роля в духовното ни семейство. Аз винаги, винаги ще пазя най-дълбоко в благодарното си сърце и в гордото си единство неговата безсънна всеотдайност към нашата проява и към сърцето на нашите центрове. Само Бог знае по колко много начини служеше той на Всевишния в мен.Този човек дойде в нашето божествено предприятие с безграничен ентусиазъм, вдъхновение, радост и гордост. Взирайки се в една от снимките ми, той каза на работниците, че аз ще остана завинаги негов вътрешен Гуру. Аз съм този, който ще остане негов вътрешен Гуру, но той не знае кой е външният му Гуру.
Всички ние имаме един и същ външен Гуру: умът. Във външния живот не ни е нужно да търсим много надалеч, за да открием своя Гуру. Нашият външен Гуру, умът, е навсякъде. Но Гуру на сърцето ни е нашият Абсолютен Господ Възлюбен Всевишен. Ума, който е Гуру на външния ни живот, ние трябва да сграбчим и да го хвърлим в Нозете на нашия вътрешен Гуру, който не е никой друг, освен Абсолютния Всевишен.
Външният Гуру, умът, ни поднася много болезнени преживявания почти всеки ден. Вътрешният Гуру, Абсолютният Всевишен, нашият Обичен Баща, идва при нас всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда. Той ни моли да правим само това: да бъдем едно с Неговата Воля. Той ни умолява да бъдем едно с Неговата Воля и във външния, и във вътрешния си живот. Той ни призовава да не упражняваме своенравната си горда воля, а само да бъдем едно с Неговата Воля.
HCE 19. 2 април 2005 г., Средно училище Джамейка, Джамейка, Ню Йорк↩
Айла21
Вчера душата на Айла напусна тялото. Оттогава двамата с нея сме разговаряли няколко пъти.Не е нужно да споменавам, че през годините сме се наслаждавали безкрай на чувството за хумор на Айла. Външно тя беше като железен стълб. Вътрешно беше мека като суфле. Нейното меко сърце беше изключително, както беше изключителна и външната ú строгост.
Нека да кажа нещо за чувството ú за хумор. Душата на Айла стоя тук дълго. Тръгна си само преди минута. Докато вие пеехте толкова душевно песента Jibaner bhar_ <html><a href="#fn22" id="fnref22">22</a></html> , тя ми каза: „Гуру, ако ще получавам от твоите деца толкова признателност и хвалебствия, аз съм готова да се раждам всяка сутрин и да умирам всяка вечер!“. Такава е Айла! Толкова много неща мога да разкажа за нея. Ако го направя, ще се получи дебела книга със стотици страници. Аз ще пазя Айла винаги в душата, сърцето и живота си, защото сред тия, които мислят, чувстват и знаят кой съм всъщност, тя е може би на първо място. Тя постоянно долавя моите вътрешни висоти и затова аз ще съм ú вечно, вечно благодарен. <html>
<hr /> <p id="fn21"> HCE 20. 2 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк<a href="#fnref21">↩</a></p> <p id="fn22"> HCE 20,2. <em>Jibaner bhar</em> е песента, написана от Шри Чинмой, за да се пее от учениците му, когато някой напусне земята.<a href="#fnref22">↩</a></p>
</html><html></div></html> <html>
</html>
Избирайте мъдро партньорите си23
Днес ще имаме представление. Това ще е конкурс. Избирайте мъдро партньорите си. Бъдете безмилостни! Ако мислите само за приятелството си, ще изпаднете в сериозно затруднение. Не казвайте: „Трябва да избера приятеля си!“. Ако изберете приятеля си за участие и не получите гласове за изпълнението си, вашето приятелство няма да е от полза.Моля ви, изберете някого, който е или на вашето ниво, или е по-добър. Този път приятелството няма да ви помогне. Ако смятате, че трябва да изберете приятеля си, може и да загубите. Дръжте приятелството си в джоба, не в конкурса.
В ашрама на Шри Ауробиндо аз виждах какво става, когато си избират съотборници заради приятелство. В тегленето на въже може да избереш приятелите си и така да загубиш. Започне ли състезанието, може да те издърпат. Такова приятелство ще се окаже просто липса на мъдрост.
HCE 21. 9 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Цирк Мадал ми носи най-голяма радост24
Скъпи мои, Цирк Мадал ми носи най-голяма радост, по-чиста от най-чистата радост. Нашата философия е напредък, напредък, напредък, напредък. Нека не променяме нашата философия! Умолявам ви да оставате млади, млади, млади. Само младите по дух ще осъзнаят Бог. Помнете, без значение на колко години сте – на шестдесет, седемдесет или над осемдесет – ако не участвате, тогава не постъпвате правилно.Отърсете се от летаргията, отърсете се от неохотата! Аз няма никога да се присмея на изпълнението ви – никога. Аз не правя така. Когато има клоуни, ние се смеем, но когато става дума за сериозни изпълнения, аз не очаквам да сте като китайски цирк или някоя професионална трупа. Няма да има оценка на нивото ви. Най-важен е вашият ентусиазъм. Единствено от него се нуждая. Аз не очаквам от вас да бъдете акробати или изпълнители от най-висока класа. Такива неща не очаквам. Това, което очаквам от вас, е само ентусиазъм, ентусиазъм, ентусиазъм – радост и ентусиазъм. Ако имате радост и ентусиазъм, то вие сте ми дали всичко, всичко, всичко.
Ако вече сте се представили и все още имате енергия, то участвайте отново! Ако чувствате, че можете да направите още нещо, тогава непременно го направете. Бъдете като пълноводна река! Аз много ще се радвам.
HCE 22. 10 април 2005 г., Цирк Мадал, колеж Йорк, Джамейка, Ню Йорк↩
Върховната необходимост от единно сърце25
В много страни сме имали възможност да разпространяваме Светлината на нашия Господ Всевишен. В други случаи сме успявали да спечелим вътрешното сърце на страната, но във външния живот не сме могли да проникнем. Вътрешното им сърце, любовта им, добротата и порива им към нов живот – тях сме успявали да докоснем. Вътрешното битие на страната сме успявали да докоснем, но не и външното, защото те не желаеха нищо. Смятаха, че са самодостатъчни. Понякога вътрешното сърце е отворено, но външният ум е по-силен.Всичко става в Божия избран Час. Когато настъпи Божият избран Час, външният живот на тези страни също ще се отвори. Сега те може да смятат, че нещо ново би им навредило. Сигурен съм, че някой ден това мнение ще се промени.
Ние всички сме заедно. Едно семейство сме, затова не можем да продължаваме да подозираме братята и сестрите си. В противен случай няма да има мир, няма да има хармония. Ние ще приемаме света с всичките му слабости. Всеки има слабости. Ние се обичаме въпреки нашите слабости. Хората от околния свят са като наши братя и сестри. Ще бъдем заедно въпреки слабостите си. Дошли сме тук, за да намерим щастие. Ако искаме да бъдем щастливи, трябва да сме с отворено сърце. Никой не може да е щастлив без отворено сърце, без всеобхватно сърце.
Ще дойде ден, когато всеки съзнателно ще почувства върховната необходимост от единно сърце. Но вътрешното сърце – това сърце, което ни е нужно, за да се молим на Бог, да медитираме върху Бог, да обичаме Бог и да служим на Бог – това сърце е прекрасно, винаги прекрасно.
HCE 23. Шри Чинмой разговаря със скъп приятел за своите пътувания, 12 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Бог, когото той може да види 26
Устад Султан Хан: къде може да намерите такова добро, състрадателно сърце, такова любящо сърце?Веднъж, когато той свирил в Роял Албърт Хол, след десетминутното му изпълнение при него дошъл Йехуди Менухин и казал, че не можал да сдържи сълзите си. Такава похвала получил Устад Султан Хан за своята музика!
С него станахме много близки приятели. Той ми даде толкова много топлота, любов и единство. Сподели, че съпругата му е починала наскоро след дълго боледуване. Какво каза той после? Когато имаш топлота, любов, доброта и нежност, можеш да кажеш каквото желаеш! Той ми каза, че Бог, когото той не може да види, не е Бог за него, че за него е този Бог, когото той може да види. После добави: „Толкова съм щастлив. Не съм виждал Бог, но срещнах някого, който е виждал Бог“. Такова беше неговото усещане. Последното, което ми каза, беше: „Ти си моят Бог, защото мога да те докосна, мога да те почувствам. Бог, когото не мога да видя, където и да се намира – как може Той да е моят Бог? Ако не мога да Го докосна, ако не мога да Го почувствам, то няма как Той да е мой Бог. Но Бог, когото мога да докосна, когото мога да почувствам, Той е моят Бог. Ти си моят Бог“.
Когато човек има такава топлота, любов, единство и нежност, той може да каже каквото пожелае! Сърцето ми беше много дълбоко затрогнато.
Щом Устад Султан Хан засвири, от самото начало музиката му беше толкова душевна, толкова завладяваща. На някои музиканти им трябва много време, за да изпълнят истинската си музика. Но Устад Султан Хан веднага, само след няколко минути, ни потопи в океана на музиката. Аз съм му много благодарен.
HCE 24. Шри Чинмой прави този коментар, след като удостоява изтъкнатия изпълнител на саранги Устад Султан Хан с наградата „Повдигане на света с единно сърце“, 12 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Денят на усмивките27
Усмихнете ми се всички! Днес е денят на усмивките. На днешния ден дойдох в Америка, дойдох на Запад, затова очаквам усмивка от всички ви. Усмихнете се, усмихнете се, усмихнете се! Нямате представа колко много сила получавам от вашите усмивки! Ако не ми се усмихвате, имам чувството, че ме правите по-слаб. Вие сте толкова добри към мен, затова очаквам от вас само усмивки, усмивки.Някои хора като че ли за цял живот не са се научили да се усмихват. Някога и аз бях един от тях! Има една снимка, на която сме моят началник Нолини, съпругата му и аз – тримата заедно. На тази снимка аз съм широко усмихнат. Нолини каза, че тогава за пръв път ме е видял да се усмихвам!
Аз имах още две имена в ашрама. Едното беше „Огън“. Хората винаги виждаха огън в мен. А заради изящните ми движения ме наричаха „Японското момиче“. Движенията ми бяха изящни, особено когато играех тенис на маса.
HCE 25. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Денят и нощта винаги се сменят28
Наскоро предложих на учениците си да купят някои мои вещи. Вчера се случи нещо забележително. Аз бях дълбоко, дълбоко трогнат.Момиче купило една от моите чанти и в нея имало петстотин долара! Нито продавачът, нито купувачката забелязали парите по време на продажбата. Скоро след това ученичката, която купила чантата, намерила парите и се върнала да ги предаде на щанда. Никой не е могъл да знае за тези изгубени пари.
Бих искал тази гостуваща ученичка да дойде при мен. Не зная името ú и от кой център е. Много се гордея с тази ученичка!
[Шри Чинмой кани ученичката да излезе отпред и да се снима с него.]
Аз много, много, много, много се гордея с теб – милион, милиард, трилион пъти се гордея с теб, гордея се с теб.
Уви, неотдавна портфейлът на един гостуващ ученик бе откраднат някъде в Ню Йорк. Денят и нощта винаги се сменят.
HCE 26. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Благосклонността на баща ми 29
Както знаете, моето семейство живееше на село. Казвал съм ви много пъти, че имах навик, преди да тръгна за града, да „крада“ пари от джоба на баща си почти всеки ден. Всъщност го правех всеки ден, без изключение! Баща ми беше толкова добър. Може би вътрешно се радваше на моите пакости. Никога не ми се скара. Когато заминаваше, той взимаше друго сако. Оставяше обичайното си сако и слагаше в джоба му още пари, за да ги взема!Майка ми не беше такава. Тя постоянно се тревожеше. Много се разстройваше, че съм придобил злополучния навик да взимам от парите на баща си. Тя му казваше да не оставя пари в джоба си. Той обаче възразяваше: „Не, не, не, трябва да го правя“. Майка ми казваше: „Притеснявам се. Днес той ще вземе от твоя джоб, а утре съседите ще се оплачат!“. Тогава баща ми отвръщаше: „Познавам сина си. Той няма да стигне дотам. Ще се ограничи с моя джоб“.
Предсказанието на баща ми се оказа вярно. Той беше изключително благосклонен. Това е история за моето семейство – за бащата и сина.
HCE 27. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Поддържайте пряката си връзка с мен30
Някои от гостуващите ученици са толкова добри, толкова предани към мен. Понякога техните сърца ги принуждават да стигнат дотам, че да напуснат работата си, за да могат да са тук за нашите празненства. Има и ученици, които буквално умоляват началниците си да им дадат отпуск. Такива добри ученици имам!Колкото повече ме цените, толкова повече аз ще съм принуден да ценя вас. Това е взаимно. Колкото повече ценим стремежа си, толкова по-голямо е удовлетворението на Бог. По същия начин, колкото повече цените физическото ми присъствие тук на земята, толкова повече ще получавате от мен. Ако вие ме цените, то и аз непременно ще ви ценя.
Скъпи мои, които идвате тук от далечни страни, ако другите ученици могат да са източник на вдъхновение за вас, аз много ще се гордея с тях. От друга страна, не се отдавайте на разочарование, ако видите, че някои хора не се стремят. Старайте се да чувствате, че идвате тук заради мен, заради мен. Вашето вдъхновение, вашият стремеж и вашата посветеност не бива ни най-малко да страдат, ако видите, че на някои им липсват вдъхновение, стремеж и посветеност. Ако срещнете ученици, които нямат стремеж, не трябва дори за миг да мислите или да чувствате: „О, може би в крайна сметка и ние ще бъдем същите“. Не, не е нужно да ставате такива!
Попитайте сърцето си и то ще ви каже, че идвате тук заради мен, а не заради другите. Поддържайте вътрешната си връзка с мен, с моята душа, с моето сърце. Сигурен съм, че няма да ви разочаровам, и съм сигурен, че вие също няма да ме разочаровате. Нека вървим напред, напред, напред с тези, които са готови, устремени и жадуващи да вървят напред.
Искам също така да кажа, че ония, които са изгубили вдъхновението и стремежа си, могат само за един миг да ги съживят!
HCE 28. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Аз ще успея във и чрез вас31
Всички центрове могат да правят нещо едновременно и после да видят резултатите. Ще бъде като паленето на свещи: една свещ тук, друга там. Помислете за нещо, което можете да правите заедно. Това ще е толкова хубаво! Ако можете към дейностите, в които сте силни във вашите градове, да правите всички нещо едновременно, това ще е много хубаво.Аз много ще се радвам, ако утре ми представите десет важни задачи, с които ще се заемете, или десет събития. Аз ще ги прочета на глас. Няма да ви обвинявам, ако не успеете! Никога, никога няма да ви обвиня. Аз ще вложа вдъхновението и ентусиазма си във всичко от списъка ви. Но моето вдъхновение, моят стремеж и моят ентусиазъм ще зависят от вашата всеотдайност. Аз ще успея във и чрез вас само по силата на вашата всеотдайност.
Никога не мислете кой какво прави. Каквото и да пожелаете да свършите, просто го направете! Ако някои хора не ви помагат или не ви сътрудничат, бъдете още по-решени да го направите. Заедно ще се опитвате да вършите нещата, но ако не се получава заедно, правете ги сами. Ако работите самостоятелно, славата ще е за центъра.
Говоренето трябва да се подчини на действието. Действие, действие, действие! Ако един човек излезе напред с огромно вдъхновение, стремеж и решителност, то аз не виждам причина да не успеете.
Имате две вечери седмично за вашите медитации в центъра. Помислете за другите пет дни. Всеки ден правете нещо – или едно и също през всичките пет дни, или нещо различно – вечер. Вечерта е за разпръскване на нашата светлина. Можете да отделяте поне два часа всяка вечер.
Изпитвам такава радост, невъобразима радост, когато получа добри новини от вашата страна или от която и да е друга! Тогава моята радост влиза във вас като сила и аз чувствам, че всеки ученик може да развие непоколебима сила.
Можете да изнасяте концерти на различни места. Сигурен съм, във всеки център има поне трима музиканти. Ако имате трима добри певци или музиканти, ще има и неколцина, които да ви подкрепят. Не ви трябват двадесет певци или музиканти. Музиката може да помогне! В някои страни младите ученици пътуват много и изнасят концерти. Събират публика от може би тридесет, четиридесет или петдесет души, и тези хора изпитват огромна радост. Вие можете да вдъхновявате хората и по този начин. Това много ще ме радва!
Аз наистина, наистина искам вашата страна да тича бързо, много бързо. Възприемчивост е нужна, за да получавате моята светлина, плюс решителност, решителност, решителност. Само едно нещо е нужно във външния свят: решителност. Във вътрешния свят трябва възприемчивост. И ако имате тази възприемчивост, то аз съм в сърцето ви. Вие ме каните да бъда вътре в сърцето ви. Но във външния си живот вие все пак се нуждаете от решителност. Всеки един човек се нуждае от решителност.
Аз не си представям как хората могат да бъдат наистина щастливи в материалния си живот. Никой не може да е истински щастлив, ако в него няма вътрешно щастие. Вдъхновявайте ги! Аз използвам думите „решителност“, „готовност“, „ентусиазъм“ и „устременост“. Да вземем думата „устременост“. Готовност и ентусиазъм са първата и втората. Но ако има устрем, тогава как е възможно да не вдъхновите другите? Те ще видят разликата между вътрешното щастие, което е истинско, и външното щастие.
Вие можете да имате много проекти. Това е като в супермаркета! Нека магазинът ви да е пълен. Не знаете какво ще хареса даден човек. Ако продавате само манго, някои хора може би не се интересуват от него. Ако обаче предлагате голям избор, ще е добре. Ние нямаме представа какво ще привлече отделния човек. И също, както казах преди, нека всички центрове се опитат да правят едновременно едно и също нещо.
Моля ви, не разчитайте на ученици от другите центрове. Те може да нямат възможност да дойдат да ви помагат. Вашият собствен център може да прояви огромна устременост и решителност.
Започнете пътуването си с непреклонна сила на волята. Тогава непременно ще успеете, непременно ще успеете! През август искам да чуя от всеки център какво сте свършили. Всеки център ще ми даде отчет за това, което сте постигнали. Всеки център има поне трима или четирима силни членове. Ако четирима силни ученици заработят много, много упорито, то не знам как е възможно да не успеете. Ако тези ученици работят упорито, много упорито, вие непременно ще успеете.
HCE 29.Шри Чинмой насърчава учениците си от австралийските центрове да помислят за дейности, които биха вдъхновили търсещите в тяхната страна. Това са откъси от неговото изказване. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Нужен ми е несломимият дух на вашата душа32
Моля ви, пейте силно! Само едно нещо ми е нужно: духът ви, несломимият дух на вашата душа. Оттук записът ще стигне до много страни по целия свят. Вие сте източникът. Изпълнението ви е повече от отлично.Аз изиграх ролята си. Сега ви моля да я изпеете колкото е възможно по-динамично, по-ведро и по-мощно. Духът на тази песен трябва да проникне в милионите хора, с които бегачите ще се срещнат. Този запис ще ги вдъхновява.
Очаквам от вас силен звук, плюс дух и динамизъм. Приемайте я като много енергична песен.
„Прекрасно“ е меко казано! Ентусиазмът, динамичността и вярното пеене – всичко е отлично. Много съм трогнат. Аз ви дадох неузрял плод. Вие напълно го преобразихте в най-вкусен плод. На този вкусен плод всеки трябва да се наслади.
HCE 30. Шри Чинмой разучава със своите ученици песента на Световния пробег на хармонията, 15 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
Неговото Състрадание е всичко за нас33
Този път аз медитирах единствено върху състраданието, като спусках отгоре състрадание. Доста ученици тук – около двадесет – получиха обилно състрадание. Някой получи най-много, макар да не присъства тук физически, и това е Шарама.В един момент гледах към предната част на стаята, където не сядат ученици, и душата на Шарама беше там. Попитах я: „Какво правиш? Защо си седнала в „забранената зона?“. Казах го шеговито.
Тя отвърна: „Аз не съм тялото, аз съм душата“.
Казах ú: „Каква е разликата, добро момиче, между тялото и душата? За мен няма разлика между тяло и душа, материя и същност“.
Понякога, щом погледна тялото, аз веднага виждам в него цялата божественост на душата. А понякога, поглеждайки душата, виждам в нея качествата и възможностите на тялото. Няма разлика между тялото и душата.
Посланието на Шарама беше: „Дойдох тук, за да плувам в морето-сърце на твоето състрадание“.
Аз казах: „Плувай колкото дълго искаш, плувай до насита. Ще те оставя да плуваш в морето-сърце на моето състрадание“.
Това беше душата на Шарама.
Други деветнадесет ученици получиха дълбоко състрадание, но нейната душа определено получи повече от когото и да било. Когато медитираме, душата на човек, който не присъства физически, може да дойде и да получи нещо. Случва се; случвало се е много, много пъти. Аз съм много благодарен и много се гордея с постижението на Шарама.
Състрадание, състрадание! Божественото състрадание е това, което ни удържа в тази лодка, в Лодката на Всевишния. В мига, в който Всевишният оттегли Своето Състрадание, ние ставаме повече от безполезни. Проваляме се по най-лошия възможен начин във всяко отношение. Но когато Състраданието на Всевишния действа във и чрез нас и ние го приемаме предано и радостно, в нас навлиза най-мощната сила. Непреклонна воля ни изпълва, когато получаваме Състраданието на Всевишния и си служим с него за Всевишния.
От всички Сили, които притежава Всевишният, Силата на Неговото Състрадание е най- могъща. Тя е чудо на чудесата. Никоя друга чудотворна сила не е толкова могъща, колкото Силата на Състраданието на Всевишния. Когато я приемаме и я ценим, всичко в нас може да бъде просветлено, без значение колко дълго е било покрито с нашия вътрешен мрак.
Винаги трябва да се молим на Всевишния – всички ние – за Неговото Състрадание повече, отколкото за всичко друго. Неговото Състрадание е всичко за нас. Изгубим ли Неговото Състрадание, ние нямаме нищо, ние сме нищо и ще останем нищо. Но щом почувстваме Неговото Състрадание и го употребим по божествен начин, ние имаме всичко и ставаме всичко.
Нека винаги се молим на Всевишния за Неговото безусловно Състрадание. Нека Му се молим да ни залее със Своето безусловно Състрадание. Нека се молим за Неговото Състрадание и нека получим Състраданието Му. Ако се молим душевно, Той непременно ще ни го даде. И ако го приемем и си послужим с него правилно, то не само ще получим нещо божествено, върховно и безсмъртно, но и ще станем тази божествена, върховна и безсмъртна реалност.
Винаги трябва да ценим Състраданието на Всевишния повече от всичко друго. Той ни дава всичко, което има и което е, защото Той целият е безусловно Сърце, но ако можем да получим Неговото Състрадание, ние ще имаме всичко.
HCE 31. След последната от три медитации, проведени на 29 май 1978 г. в Джамейка, Ню Йорк, Шри Чинмой разказва тази история за Шарама, която в този момент е в болница и се възстановява след инцидент с велосипед. Шарама, която става ученичка на Шри Чинмой през 1967 г., напуска този свят на 15 юли 2013 г.↩
Бележка на редактора
Заглавието на книгата е избрано от издателство Sri Chinmoy Centre Publications NY от коментарите на Шри Чинмой на стр.58.Agni Press и Aum Publications са издателски клонове на Шри Чинмой Център.
Отпечатано в САЩ.
