След сто години

Return to the table of contents

Бог ще ви даде това, от което всъщност се нуждаете

От какво се нуждаете? Вие се нуждаете от божествена любов. Как можете да получите божествена любов от Бог? Можете да я получите само когато чувствате, че Бог е вечно ваш, ваш завинаги. Ако можете да имате такова чувство, вие непременно ще получите божествена любов от Бог.

Това, от което се нуждаете, е божествена радост. Бог ще ви даде божествена радост, когато почувствате, че целият свят е игрище, където можете да играете, пеете и танцувате. На Божието игрище вие пеете и танцувате, за да осъществите и проявите Бог. Няма витално удоволствие, витално вълнение в този танц; той е израз на индивидуалната душа в космоса. Всяка душа играе своята роля да осъществи Божественото в общото.

Вие много силно се нуждаете от мир. Бог ще ви даде мир само когато почувствате, че не сте незаменими нито за семейството си, нито за света. Само Бог е незаменим, тъй като Бог е и двете — и Творецът, и творението. Но това не означава, че ще пренебрегвате земните си задължения. Не! Ще гледате на тях като на божествени задължения. Когато правите това, ще виждате, че Бог е отговорен за плода на вашите действия. Той е отговорен по силата на това, че сте предали волята си на Него. Ако сте предали на Бог всичко, което имате, и всичко, което сте, само тогава можете да чувствате, че Бог е отговорен за всичките ви дела. Ако смятате, че вие сте отговорни за децата си, за родителите си, за приятелите си, и ако чувствате, че вие трябва да запалите пламъка на стремежа или да просветлите тяхната непросветлена природа, тогава грешите. Ако смятате, че вие сте отговорни за тях, нито ще получите мир за себе си, нито ще можете да предложите мир на което и да е от божиите деца на земята. Бог е отговорен, Бог е незаменим. Но вие трябва да работите с цялата си душа, посветено и безусловно, за да виждате Бог във всяко човешко същество във всеки един момент. Ще можете да чувствате това само чрез съзнателно и постоянно предаване на Волята на Бог.

Бог ще ви направи едно със Себе си, ако знаете значението на тишината и знаете как да отглеждате изобилната реколта на тишината. Трябва да работите върху вътрешния си живот в тишината на външния си живот. Без значение колко проникновени, колко божествени, колко важни, колко значими са думите ви, говоренето ще трябва да се покори на тишината. Когато не говорите с никого, когато просто държите устата си затворена, това е външната тишина.

Но трябва също така да упражнявате вътрешната тишина. За да има вътрешна тишина, и умът не трябва да говори. Умът непрекъснато произвежда и получава мисли, идеи, страхове, съмнения и грижи. Той разговаря с много хора в менталния свят. За да имате вътрешна тишина, трябва да успокоите ума. Той трябва да стане тих и спокоен, море от покой. Без тази вътрешна тишина не можете да постигнете никакъв удовлетворителен напредък във вътрешния живот. Има много хора, които не говорят с часове, те съблюдават външна тишина. Тя е добра, но не ще може да ви отведе много далеч дотогава, докато не сте установили вътрешна тишина.

За да станете едно с Бог, е нужно съзнателно да започнете духовното си пътешествие. Всеки трябва да започне без повече отлагане. “Тук и сега” е мотото на душата. Вашата душа иска да започнете духовното си пътешествие точно в този миг. Ако имате съмнения относно съществуването на Бог, не е беда. Съмнявайте се колкото си искате. Накрая ще се уморите да се съмнявате в Бог. Ако се съмнявате в съществуването на вътрешния мир и блаженство, съмнявайте се толкова дълго, колкото си искате. Когато действате по този начин, вие ще почувствате присъствието на истината и реалността именно защото правите такова искрено усилие да ги отричате. Отричането означава опит да докажете истината по свой начин. Но върховната Истина няма да ви позволи да виждате истината завинаги по вашия начин. Тя ще ви покаже истинската си форма по свой начин за ваше собствено добро. Така че ако имате съмнения относно духовния живот, вътрешния живот или реалността на Бог, тогава е най-добре да започнете вътрешното си пътешествие въпреки това.

Ако ви е любопитно да узнаете какво е духовността, приемете я с огромното си любопитство. Вижте какво е тя. Дали е нещо повърхностно увличащо или е нещо дълбоко и обширно, на което можете да посветите целия си живот? Можете да започнете с любопитство, но скоро то ще се превърне в истински стремеж. Ако ли пък навлезете в духовния живот, защото други са го направили, това също е добре. Ако видите, че нечий живот е станал мирен и щастлив, след като той е приел духовния живот, и се опитвате да го имитирате, за да получите и вие мир на ума, в това няма нищо погрешно. Ако някой, който седи до вас, има по-добра медитация, опитайте се да правите това, което той прави. Подражаването не е вашата цел, но от подражаването можете да получите малко вдъхновение.

Като само се вдъхновите, вие няма да получите всичко, което искате. Ще получите всичко, което искате и от което се нуждаете, от стремежа. Вашият собствен стремеж е отговорът. Той не само решава проблемите ви, но разрешава и проблемите на другите. От самите дълбини на сърцето ви той се издига нагоре като пламък и докосва най-високия връх. Когато Най-Висшето се спусне във вашия вътрешен живот, вие ще излъчвате божествена светлина навсякъде. Тогава около вас не може да има тъмнина, всичко ще бъде озарено от вашата светлина.

Бих искал да ви разкажа една от любимите истории на великия духовен учител Шри Рамакришна. Една нощ някакъв крадец се промъкнал в двореца и подслушал разговор между краля и кралицата. Кралят казал: “Иска ми се малката ни дъщеря да се омъжи за свят човек, за да води спокоен живот. Всичките ни дъщери се омъжиха за крале и военачалници, но животът им е нещастен. Светите мъже водят смирен живот и ако тя се омъжи за някой от тях, животът й ще е изпълнен с покой. Утре ще изпратя министрите на брега на Ганг, където медитират много светци. Сигурен съм, че поне един от тях ще се съгласи да се ожени за дъщеря ни.”

Крадецът чул разговора и си помислил: “Боже, някакъв си беден монах ще получи принцесата! Я да отида там и да помедитирам с монасите. Кой знае, може и мен да изберат. Сега ми се налага да крада, за да се сдобия с някоя пара. Но ако принцесата ме хареса, аз на секундата ще стана богат. Ще плувам в материално благоденствие.”

Рано на другата сутрин крадецът, преоблечен в монашески одежди, отишъл на брега на река Ганг и започнал да медитира с другите монаси. Не след дълго се появили кралските министри и започнали да обикалят монасите един по един, за да намерят някой, който би се оженил за принцесата. Монасите се разгневили. “Ние се стремим към безкрайната светлина, безкрайната истина и радост, а вие искате отново да ни обвържете със света. Не желаем материален живот и материални блага” — троснато отвръщали те. Горките министри получили от монасите само укори и порицание. Монасите не се интересували от принцесата, а само от най-висшата истина и вътрешното богатство.

Един по един всички монаси отказали. Накрая министрите стигнали до крадеца и той се съгласил да вземе кралската дъщеря. Те се завърнали в двореца и разказали на краля цялата история. Като чул, че един от монасите е проявил интерес, кралят много се зарадвал. “Утре ще заведа дъщеря си на брега на Ганг, където светите мъже се молят и медитират” — заявил той.

През нощта обаче крадецът бил осенен от божествена мисъл. Той си казал: “Аз само се преструвам на свят човек, а получавам и принцесата, и толкова много богатства. Ако стана монах наистина и от все сърце, сигурен съм, че ще се сдобия с безкрайната сила, безкрайната светлина, безкрайното блаженство и мир, които тези искрени монаси един ден ще получат от Бог. Защо трябва да се привързвам към ограниченото материално богатство, когато имам възможността да получа безгранична светлина, блаженство и сила от безкрайното богатство на Бог?”

И така, през нощта крадецът променил решението си. Когато на следващата сутрин кралят го посетил, той не му засвидетелствал никаква почит, а разпалено заявил: “О, кралю, не ме обвързвай с материалния свят. Аз искам Бог и само Бог. Не се нуждая от дъщеря ти”. Горкият крал се върнал в двореца, а крадецът станал истински свят човек.

Тази история ясно показва, че можем да започнем духовното си пътешествие във всеки един момент. Крадецът започнал с подражание. Но с течение на времето той се вдъхновил, като видял как духовните мъже копнеят само и единствено за Бог. От вдъхновението той преминал в стремежа. Вече не му стигало желанието да притежава пари и материални богатства, защото усетил, че може да спечели нещо много по-удовлетворяващо. Когато започнал да копнее за безкрайното Богатство, което е Бог, той отишъл отвъд желанието и навлязъл в стремежа.

Ако все още изпитвате съмнения или любопитство, започнете със съмнението си, започнете с любопитство. Но започнете! Стъпка по стъпка вие ще напредвате към целта си. Бог вече копнее да ви има. Вие може би не сте готови да Го притежавате, но Бог вечният Баща, Бог вечната Майка плаче за вас. Трябва да решите, че желаете Бог. Ако наистина желаете Бог, започнете където сте — тук и сега. Вашата цел ще бъде съзнателното единство с Бог — безкрайната Светлина и безкрайната Истина. Започнете сега!

Какво правиш?

“Какво правиш?”
Търся нов път.
“Аз имам път.”
Мога ли да вървя по твоя път?
“Със сигурност можеш,
но първо трябва да ми предложиш
твоя душевен плач.”
О, давам ти го незабавно.

“Какво правиш?”
Търся нов Учител.
“Аз съм този.”
Мога ли да те приема за мой Учител?
“Определено можеш,
но първо трябва да ми предложиш
твоята душевна усмивка.”
Уви, може да отнеме малко време,
но аз определено ще ти я дам.

Искреност, чистота и увереност

Искреност, чистота и увереност: тези три божествени качества се римуват съвършено. Искреността е от огромна важност в духовния живот. Искреността и духовността винаги вървят заедно. Всички ние водим духовен живот, всички ние сме духовни хора или поне твърдим, че сме такива. Стремящият се може да бъде искрен с приятелите, близките, съседите си и с целия свят, но може да не е искрен със себе си. Безкрайно по-лесно е да бъдеш искрен с другите, отколкото със себе си. В своя ежедневен живот във външния свят стремящият се почти винаги казва истината. Но за нещастие той непрекъснато лъже самия себе си.

Стремящият се би трябвало да медитира рано сутрин и той го прави. Какво е медитацията му? Тя е неговият призив за безкрайна Светлина, Мир и Блаженство. Тя е неговото съзнателно усилие да няма нищо общо с тъмнината, нечистотата, несъвършенството и невежеството, които вижда навсякъде около себе си. Той е отвъд това, над него. По време на медитация той си дава обещание, че ще бъде чист, че ще бъде непривързан, ще се стреми съзнателно. Обещава си пламенно, че няма да се съмнява в себе си, няма да се страхува от нищо, няма да бъде жертва на нечистотата и притеснението. Но в мига, в който излезе от стаята си и навлезе в широкия свят, той съзнателно или несъзнателно става жертва на нечистотата, притеснението, завистта, страха и съмнението. С напредването на деня всички негови обещания биват нарушени. Всеки ден той дава вътрешно обещание на душата си, на Бог, че ще бъде божествен, ще бъде избран инструмент на Бог, че ще слуша само повелите на вътрешното си същество. Въпреки че дава всички тези вътрешни обещания, той не изпълнява и едно от тях. Много често спазва своите външни обещания, но вътрешното обещание към себе си не може да спази. Вътрешното обещание обаче трябва да бъде изпълнено най-напред. Когато успеем да изпълним вътрешното обещание, ще станем истинското си аз, ще станем своята несравнима вътрешна божественост.

Трябва да вдишваме чистота така, както вдишваме въздух по време на нашата медитация и на ежедневните си дейности. Трябва да мислим за чистотата съзнателно. Имаме вътрешно съществуване и имаме външно съществуване. Когато за нас е невъзможно да вдишваме чистота, вътрешното ни съществуване неизбежно се задушава. Космичното Аз, универсалното Аз, е винаги готово да ни даде чистота в безкрайно количество. Но ни липсва времето, необходимостта или склонността да я имаме. В чистотата нашата божественост може да израства, в чистотата нашият истински живот може да процъфтява и да бъде осъществен тук на земята.

Чистота в мисълта се постига изключително трудно. Как да придобием чистота в ума, в нашите мисли и идеи? Лесно можем да постигнем тази чистота, ако чувстваме, че не сме тялото, а душата. Думата “душа” незабавно внася неизмерима чистота в ума ни. Чистотата ще дойде при нас; тя трябва да дойде при нас в мига, в който почувстваме, че не сме тялото, а душата. Дори ако не знаем какво е душата, самата дума “душа” вняся в ума ни усещане за светлина, усещане за божественост, усещане за неподправена радост. А тези божествени качества спонтанно раждат чистота.

Душата си служи с тялото, за да изпълни своята мисия на земята. Когато тялото съзнателно стане едно с душата, то разбира своята цел и значение на земята. В противен случай тялото винаги ще остане сляпо, объркано, несъвършено и, до определена степен, недостойно. Но по силата на абсолютното единство на тялото с душата, то става най-голямата гордост за Абсолюта. Нека предложим тялото на душата и станем едно с душата. Нека физическият ум се слее с универсалното Съзнание, към което се стремим. Нека физическият ум, който таи завист, страх, съмнение и невежество, бъде предложен на душата, която е символ на съвършенството както във външния, така и във вътрешния свят.

Къде е нашата Цел? Тя не е в синьото небе, тя не е в обширния океан, тя не е в далечната пустиня; тя е дълбоко вътре в нас, в най-съкровените кътчета на сърцето ни. Духовното ни сърце е безкрайно по-голямо от света. Светът расте и тече вътре в духовното сърце. Ако можем да почувстваме, че нашето стремящо се сърце е живият Дъх на Всевишния, тогава непременно ще усетим, че лелеяната ни цел е вътре, а не отвън.

За да осъзнаем целта, за да достигнем дълбоката вътрешна цел, трябва да обновим живота си и да му придаваме свежест всеки ден. Всеки ден рано сутрин трябва да зареждаме нашия външен живот със златна надежда. Тази надежда не е празна мечта; тя е предвестник на божествеността, която ще се прояви във и чрез нашата природа. Динамичното ни божествено качество, златната ни надежда, е тази, която вижда Отвъдното дори когато то все още е много далеч.

Това, което е абсолютно необходимо, за да видим Отвъдното, е нашата увереност — безрезервната ни вяра в себе си. Трябва да чувстваме, че сме Божие избрано дете. Трябва да чувстваме, че въплъщаваме безкрайната Светлина, безкрайната Истина и безкрайното Блаженство и че сега трябва да разкрием и проявим тези божествени качества. Разкриването и проявата са абсолютно необходими. В мига, в който започнем да разкриваме и проявяваме вътрешната си божественост, ще видим, че ние вече въплъщаваме безкрайната Истина, безкрайната Светлина и всички други божествени качества на Всевишния.

Върховната Цел е вътре. Целта копнее за нас, но ние я търсим някъде другаде, където тя не съществува. Ние плачем за собственото си съществуване, изпълнено със страх, съмнение, невежество, гордост, суета и себичност. Ако копнем за Бог всеки ден, ако медитираме рано сутринта за хармония, мир, блаженство, пълнота и осъществяване, само тогава ще видим, почувстваме, осъзнаем и израснем в нашата Цел. Ще открием, че трансценденталната ни Цел е вътре, и ще израснем в самия й образ.

Когато достигнем трансценденталната Цел, ние виждаме, че сме едно с Бог и завинаги ще останем едно. Човек и Бог, стремящият се в човека и спасителят в Бог са едно цяло. Всеки удовлетворява другия. Единият удовлетворява чрез благодарността на своята душа, другият — чрез безкрайното Състрадание на Своята Душа. Благодарността и Състраданието се изпълват взаимно: благодарността от стремящата се душа на човека и Състраданието от просветляващата Душа на Бог.

След сто години

След сто години
най-висшата ми Цел ще се прекланя
пред мен, пред мен, пред мен.

След сто години
безмълвният ми дъх ще укроти
морето от невежество на тъмната земя.

След сто години
единственото ми Око ще заоре
пръстта на Вечността.

След сто години
аз ще даря, аз ще даря
ключа от своя Дух на моя Господ.

Всеки трябва да медитира, за да осъзнае Най-Висшето тук на земята, в този живот. Тогава всеки ще може да пее: След сто години най-висшата ми Цел ще се прекланя пред мен, пред мен, пред мен. Това означава, че тогава всеки човек ще надмине собствената си най-висша Цел.

След сто години безмълвният ми дъх ще укроти морето от невежество на тъмната земя. Това означава, че морето от невежество на земята ще се преклони пред дъха на вътрешната тишина. Когато навлезете в най-високата си медитация и достигнете Целта си, дъхът на тишината ще накара морето от невежество във вас да се предаде.

След сто години единственото ми Око ще заоре пръстта на Вечността. Третото Око, Окото на трансценденталното Прозрение, ще оре пръстта на Вечността, където растат безкрайният Мир, Светлина и Сила. Вие ще сте божественият земеделец, разравящ почвата на Вечността, където безкрайният Мир, Светлина и Сила ще растат за вас в неизмеримо количество.

След сто години аз ще даря, аз ще даря ключа от своя Дух на Моя Господ. Когато дарите Господа Всевишен с ключа от Вашия Дух, вие ще отключите универсалното Съзнание и ще разпръснете универсалното Съзнание навсякъде из стремящия се свят. Ще притежавате ключа, който отваря вратата към безценното съкровище на Всевишния вътре във вас. Вие ще предложите това съкровище на Господ и на стремящите се души на земята. Само стремящите се души ще получат Светлина от вас; нестремящите се ще ви пренебрегват, ще ви разбират погрешно, ще се съмняват във вас и ще ви мразят, когато искате да им предложите трансценденталната Светлина на душата си. Ето защо вие ще предложите това съкровище само на онези, които се стремят, които копнеят за Светлината на Отвъдното. Те се нуждаят от вас. Те са гладни, и вие сте тези, които трябва да удовлетворят нуждите им.

От какво се нуждаеш

Ти не се нуждаеш от трофея
на победата в твоя живот.

Ти не се нуждаеш от похвалата
за житейската ти история.

Ти не се нуждаеш от признанието
за земната ти смелост.

Това, от което постоянно се нуждаеш,
е твоята душа-цвете.
Това, от което бездиханно се нуждаеш,
е твоето сърце-аромат.

Решителност

Това, което Бог притежава в безкрайно количество, е спускащо се Състрадание. Това, което човек притежава в много ограничено количество, е нарастваща решителност. Въпреки че е много ограничена, нарастващата решителност наистина си струва да се притежава.

Бог има безброй божествени качества. Най-добро от всичките Му божествени качества е Неговото Състрадание. Човекът също има множество добри качества. Най-добро от всички тези положителни качества е неговата решителност. В проявата на своята решителност той получава онова, което иска да постигне.

Когато видим човек с непоклатима воля, ние смятаме, че му липсва смирение, че е високомерен, егоцентричен, деспотичен, самоизтъкващ се и така нататък. Чувстваме, че смирението и решителността са полярно противоположни. Това е така, защото не разбираме смисъла на смирението. Когато използваме термина “смирение”, ние често имаме усещане, че някой е бил унизен от друг. Но смирението е чувство на най-сладостно единство. То няма нищо общо с унижението. Унижението означава, че някой ни тъпче и ни гледа отвисоко; но истинското смирение означава, че можем да станем едно със съзнанието на всичко и всеки. Ако сме смирени, тогава другият човек незабавно ще отвори вратата на сърцето си, така че да можем да влезем в неговото сърце и той да влезе в нашето. Ако сме смирени, целият свят ще отвори сърцето си за нас, защото светът чувства, че ние имаме желанието или възприемчивостта да го скътаме в собственото си сърце, въпреки че той има безброй небожествени качества. В божественото смирение ние можем да видим истинска решителност, която се основава на простота, искреност, чистота и смирение.

Това качество, което в ежедневния си живот назоваваме решителност, се нарича сила на волята във вътрешния или духовния свят. Истинската сила на волята идва от най-съкровените кътчета на нашето сърце, където се намира душата. Тя не е продукт на физическия ум; тя идва директно от душата. Светлината на душата действа във външния живот като сила на волята за постигане или проява на нещо на земята. И тази сила на волята на душата е пълна с божествено смирение, което идва директно от Всевишния.

Какво може да направи силата на волята? Силата на волята може да премахне всичката ни обърканост — объркаността във физическото, витала, ума и сърцето. Как така не всеки е осъзнал Бог? Защо на земята има много малко духовни Учители и осъзнати души? Причината е само една. Това е обърканост или в ума, витала и физическото или в нашето вътрешно съществуване. В мига, в който се вдигне това було от обърканост, ние виждаме златното Лице на Всевишния вътре в нас.

Какво друго може да извърши нашата сила на волята? Тази сила на волята, която е светлината на душата, може да навлезе в реалността незабавно. Ние чукаме на вратата на реалността със своята искреност, чистота и стремеж, но може да минат няколко дни или месеца преди тази врата да се отвори за нас. Но когато божествената решителност, божествената сила на волята, чука на вратата на реалността, тя незабавно се отваря широко. Защо? Нима реалността се страхува от решителността на човека? Не! Реалността незабавно отваря портите си за силата на волята, защото тя вижда две неща едновременно. Вижда, че силата на волята има способността да въплъти реалността, докато другите качества може да нямат необходимата сила незабавно да въплътят реалността, когато това им се възложи. Реалността също така вижда, че когато тя иска да се прояви на земята, именно човешката сила на волята, трансформирана в божествена сила на волята, поема предизвикателството да помогне. Другите божествени качества на човека се колебаят; когато реалността иска да се прояви чрез тях, те чувстват, че не му е дошло времето. Те казват: “Ние се подготвяме. Молим да ни дадеш още малко време.” Но когато се обърне към силата на волята, реалността изпитва огромна радост и наслада, защото вижда, че човешката сила на волята е готова да я поеме на раменете си и да я носи навсякъде.

Ако Бог дойде и застане точно пред нас, с нашата чистота ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде чистота.” С нашето смирение ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде смирение.” С нашия мир ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде мир.” Ще предложим благодарност, но все още ще изпитваме някакво колебание да използваме тези качества. Ще чувстваме, че може би не сме достатъчно смирени, може би нямаме достатъчно мир. Вместо това трябва да кажем външно или вътрешно: “О, Боже, аз имам това качество; сега Ти си послужи с мен.” Но когато имаме сила на волята, ние незабавно казваме: “О, Боже, Ти ми даде чистота, мир и други божествени качества. Сега съм готов да Ти служа. Моля Те, кажи ми какво мога да направя.”

Без значение колко слаба е нашата сила на волята в сравнение с Божията непоклатима Сила на Волята, човешката сила на волята ще каже: “Боже, аз съм готов да Те удовлетворя. Моля Те, кажи ми какво мога да сторя. Искам да бъда Твой инструмент, искам да бъда Твой динамичен герой и воин. Моята сила може да е ограничена, но аз съм готов да използвам това ограничено качество. Искаш ли да седнеш на рамото ми? Тогава седни. Искаш ли да бягам за Теб? Тогава ще бягам. Ако искаш да ми дадеш да върша нещо, ще го върша. По пътя може да си счупя краката, но ще направя всичко по силите си за Теб.” Тази решителност, тази сила на волята никога, никога не се страхува да направи или каже каквото и да е. Тя знае, че силата й идва от душата, а душата притежава Бог изцяло.

Отвори сърцето си

Ако искаш Бог,
отвори сърцето си и бягай.
Ако Бог иска теб
отвори очите си,
запуши ушите си и бягай.

Ако искаш Бог, отвори сърцето си и бягай. Какво означава някой да отвори сърцето си? Нека приемем сърцето за цвете, лотос. Лотосът има множество листенца. На всяко едно от тези листенца ние можем да гледаме като на божествено качество: любов, радост, мир, блаженство, хармония и т.н. Точно сега любовта, която имаме, е много ограничена, мирът, който имаме, е много ограничен, радостта, която имаме, е много ограничена. Ние притежаваме всичките божествени качества, но в ограничено количество. Ала ако тичаме с ограничените си божествени качества към Бог, Източника на всички божествени качества, Единия, който притежава тези божествени качества в неизмерно количество, само тогава ще бъдем напълно защитени и изцяло осъществени. Когато отворим сърцето си за целия свят, ние не сме защитени. Лошите и разрушителни качества на света могат да проникнат в нас и да ни използват за своите собствени цели. Те могат да направят това именно защото любовта ни, която е нашата сила, е много ограничена. Всичко, което имаме, го имаме в много ограничено количество. Но в същото време трябва да притежаваме увереност в себе си. Въпреки че сега не сме неизмерими и безкрайни, ще дойде ден, когато ще бъдем неизмерими, безкрайни и трансцендентални. Как? Отивайки при Източника, при Бог.

Въпреки че невежият свят може да унищожи лотоса в нас, това не означава, че няма да имаме вяра в човечеството като цяло. Най-великият духовен политик на Индия, Махатма Ганди, е казал нещо много забележително. Той е казал да не губим вяра в човечеството. Трябва да гледаме на човечеството като на океан. Има някои капки в океана, които може да са мръсни, но целият океан не е мръсен. Според него не трябва да съдим за човечеството по ограничените преживявания, които обикновено получаваме от общуването с ограничените хора около нас. Трябва да бъдем внимателни, но в същото време трябва да имаме вяра в човечеството. Ако загубим вяра в човечеството, тогава сме обречени, тъй като човечеството е всъщност част от нашето тяло.

Тъй като сме духовни търсачи, трябва да имаме повече вяра от един обикновен човек. Трябва да имаме вяра дори в нестремящите се хора, въпреки че точно сега няма да се опитваме да преобразим природата им. Защо? Защото нямаме необходимите способности или защото не е Божията Воля. Дори ако нямаме нужните способности, Бог може да ни ги даде. Той може да ни направи силни, за да помагаме на човечеството. Но не това е Божията Воля. Божията Воля е ние да помагаме на онези, които вече са пробудени до определена степен, на онези, които се стремят или искат да се стремят, а не на онези, които са дълбоко заспали. Бог не иска да ги насилва. На тях Той казва: “Спи, дете Мое, спи.” Но на тези, които са вече будни и искат да тичат, Бог казва: “Имайте вяра в Моето творение — човечеството, и имайте вяра в себе си, защото вие сте тези, които накрая ще Ме представлявате на земята.” Ние трябва да имаме вяра в себе си, за да осъзнаем и удовлетворим Бог. Трябва да имаме вяра в Бог, защото именно Той ни е вдъхновил и пробудил, и Той ще ни удовлетвори по Свой собствен Начин.

Ако Бог иска теб, отвори очите си, запуши ушите си и бягай. Ние трябва да бъдем напълно будни и бдителни; преди да можем да намерим Бог, трябва да спрем да живеем в света на съня. Трябва да се огледаме навсякъде около нас — не за да видим грозотата на света, а за да видим творението в неговата най-чиста форма с нашите най-чисти очи. Отвори очите си. Повече не бива да спим! Нужно е да гледаме света с чистотата, която имаме, и да виждаме чистотата в Божието творение.

Запуши ушите си. Защо трябва да запушим ушите си? Защото може да чуем неща, които ще ни притеснят и обезпокоят, като критика, завист, ласкателство и възхвала. Когато някой ни критикува, как да се отнасяме към него? Трябва да мислим за него като за куче, което лае точно пред нас. Ако едно куче лае насреща ни и ние му обърнем внимание, то няма да спре да лае и да ни досажда. Тогава ще ни е трудно да достигнем предначертаната цел. Трябва да гледаме така и на критиката. Хората ни критикуват по всякакъв начин. Те казват: “Той е безполезен. Прекарва цялото си време в медитация и не помага на обществото така, както е нужно да му се помага.“ Но какво иска обществото? Дори самото то не знае. Никой не може да ни каже какво да правим с живота си. Когато сме готови за Бог, когато сме пробудени и сме отворили очите си, Бог ни иска. В такъв момент не следва да обръщаме внимание на ничия критика. Ние трябва да знаем, че това, което правим, е най-доброто. То е най-доброто дори за онези, които ни критикуват, защото един ден те ще се откажат от своето невежество и ще бъдат вдъхновени да ни следват.

Ако обръщаме внимание на нечия завист, какво ще стане? Животът ни ще бъде помрачен. Завистта е отрова, нищо друго. Ако се вслушваме в завистливите думи на някого, тогава неговите опетнени и нечисти емоции ще влязат в нас. Ще вдишаме отровата и собствените ни бели дробове ще пострадат. Завистта е чудовището, което самите ние приютяваме, ако обръщаме внимание на завистта на другите.

Ако знаем, че някой ни ласкае, какво става? Искрени ли сме към себе си, ще знаем, че другият човек говори за висота, която ние все още не сме достигнали, така че няма да се повлияем. Но ако се отъждествим с човека, който казва, че сме постигнали тази голяма висота, ние просто се самозалъгваме. Точно сега ние сме в основата на дървото. Ако чувстваме, че вече сме се изкачили на върха му само защото еди-кой си ни казва, че сме го постигнали, това не го прави истина. Ние все още се мъчим в основата на дървото; ако някой ни внушава идеята, че вече сме на върха, тогава ще спрем опитите да се изкачим и никога няма да стигнем до нашата предопределена цел. Самозалъгването е саморазрушение, защото в самозалъгването няма светлина. Ако се вслушваме в ласкателства, ние ще останем в тъмнина в основата на дървото.

Ако наистина сме направили нещо добро и другите ни хвалят, отново сме в опасност. Какво става, ако обръщаме внимание на тяхната похвала? Гордостта излиза напред и нашият скъпоценен стремеж, нашият вътрешен издигащ се пламък, не може да се изкачва толкова бързо, колкото преди. Ако сме искрено похвалени или високо оценени от някого и обърнем голямо внимание на неговата възхвала, то някаква част от нас, която е много ценна, ще ни напусне. Тогава няма да бъдем същите, докато това специално нещо не се върне обратно. То се връща само когато отново влезем в дълбока медитация и възстановим вътрешния си покой. Когато сме напълно цялостни, можем да тичаме по-бързо. Но ако вътре в нас липсва нещо, нашето същество няма да функционира правилно. Така че трябва да бъдем много внимателни, когато хората постоянно ни се възхищават. Ако им обръщаме прекалено много внимание, ще бъдем в голяма опасност. Похвалата е твърде приятна за слушане, но последствията от нея, ако не я възприемаме правилно, са фатални. Трябва да бъдем толкова внимателни с искрената похвала, колкото сме и с критиката, завистта и ласкателството.

Какво стои зад всичката критика, завист, ласкателство и възхвала? Човешкото невежество! А какво представлява това невежество, в края на краищата? То е тъмната външна обвивка на знанието или истината. Ако трансформираме невежеството или проникнем зад неговото було, ние веднага ще видим цялото знание, цялата истина. Всички сме чували името на Олдъс Хъксли. Той е казал, че невежеството е победимо. Ако искаме, можем да узнаем истината. Не я знаем просто защото не искаме да я узнаем. Когато искрено желаем да научим нещо, ние накрая ще го научим. Ако не искаме да знаем, никога няма да узнаем.

В своята вътрешна история и в обикновения си външен живот ние сме виждали, че когато времето е дошло, дори човек да не е напълно съзнателен, божествените сили в него правят каквото трябва. Детето е гладно. То не съзнава глада си и казва, че няма да яде. Но майката знае, че е време детето да се храни и чувства, че то е гладно, затова го принуждава да яде. И в духовния свят някой може да е готов за духовен живот, но с външния си ум да не знае, че е така. Тъй като той смята, че не е готов, можем да кажем, че не иска да знае истината, че не иска да види или почувства светлината. Но Бог знае, че човекът е готов. Така че Бог идва и го заставя да приеме вътрешния живот. Дори ако той не иска да знае истината, Бог го принуждава да я узнае.

Има някои хора, които се страхуват от Бог, от светлината, от истината. Това е така, защото те не са напълно съзнателни за своя духовен живот. Дали се страхувате от Бог или не, зависи от вас. Но ще дойде ден, когато Бог ще почувства, че сте напълно готови вътрешно, макар външно да не сте съзнателни за това. В този момент Бог ще ви даде истината, въпреки че на външния ви ум му липсва подготовка.

Но ако сме готови вътрешно и външно, ако вътрешно медитираме и външно сме съзнателни за това, което правим, ние естествено ще получим най-голяма полза и най-бърз резултат. В такъв момент вътрешният и външният ни живот съзнателно се сливат. Нашият вътрешен свят и нашият външен свят съзнателно тичат към една и съща цел. Когато това стане, Бог естествено ще се гордее със съзнателното ни усещане за истината и със съзнателото ни постигане на най-висшата Светлина.

Всеки стремящ се трябва да отиде при Бог или Бог трябва да дойде при него. Най-добре е всеки стремящ се винаги да бъде изцял на разположение на Бог. Ако Той каже: “Стой, където си, не влизай в невежеството. Аз идвам при теб”, трябва да бъдем напълно подготвени незабавно да останем на място и да дочакаме Неговото пристигане. Но ако Той каже: “Не стой на място! Тичай към Мен, чакам те”, ще се затичаме към Него. Само когато сме съзнателни за вътрешното си съществуване, ние можем да бъдем напътствани от Божието Състрадание. Когато сме ръководени от Божието Състрадание, вътрешното и външното послушание към Неговата Воля ще бъдат на наше разположение.

Безсмъртни изгреви, безсмъртни нощи

Безсмъртни изгреви
на висша добродетел
аз преживявах в Небесата с Бог,
открито и спонтанно.
Уви,
тук на земята
морето от невежество ме кара да живея
в безсмъртни нощи
на безспирна смърт-разруха.
О, Господи Всевишни, Състрадателни,
Къде си Ти,
къде съм аз?

Невежество и знание

Невежеството и знанието се стъписват, когато открият, че имат един и същ учител: преживяването. Преживяването е резултат от проява на невежество или проява на знание, следователно как може преживяването да бъде учител на невежеството и знанието? Когато направим нещо погрешно, имаме преживяване; това е резултат от грешно действие. Когато извършим нещо правилно или божествено, ние също имаме преживяване; това е резултат от доброто действие. Преживяването е резултат от едно действие, но то става учител на следващото действие. Преживяването е като духовен Учител, осъзната душа. То е преминало и през невежеството, и през знанието и е отвъд двете — невежество и знание. Преживяването води невежеството и знанието към по-висша светлина. В Упанишадите е казано:Vidyam cavidyam ca yas tad vedobhyam saha…
"Този, който познава и разбира знанието и невежеството като едно, чрез невежеството преминава отвъд царството на смъртта, чрез знанието постига вечен Живот и пие жадно Светлината на Безсмъртието."

Как могат невежеството и знанието да се учат заедно? В този свят на относителност това е много лесно. В нашия Център има няколко духовно опитни и напреднали търсачи, които са започнали духовното си пътешествие в предишни прераждания. Има и някои, които са стъпили на духовния път преди няколко години. А има и трети, които са започнали само прeди шест или четири месеца. Днес присъстват и други, които все още не са навлезли в духовния живот, въпреки че накрая те ще сторят това. Къде се намира всеки търсещ от гледна точка на духовното постижение? Несъмнено един е най-добрият, а друг е най-лошият. Аз съм само учител; но когато говоря, всеки един от тези търсещи ще получи светлина от моята реч, от моето присъствие и от моето съзнание съобразно индивидуалните си възможности и възприемчивост.

Бог е истинското преживяване; ние Го приемаме според собствените си възможности и възприемчивост. Възприемчивостта е отвътре, възможностите са отвън. Колкото повече сме в състояние да получаваме, толкова по-големи възможности ще имаме да проявим Неговата Светлина тук на земята.

Невежеството не вижда светлина и истина във всичко. Знанието вижда светлина и истина във всичко и във всеки. Може един човек да притежава съвсем мъничко от тази светлина и истина, а друг да ги има в безкрайно количество. Всяко човешко същество е пълно с невежество, но някои имат повече от другите. Да се освободи човек от мрежите на невежеството не е лесна задача. За тази цел той трябва да навлезе в духовния живот. Духовността е отговорът.

Идва време, когато човек трябва да отиде отвъд двойствеността, отвъд невежеството и знанието. Когато постигне Най-висшето, той вижда, че Най-висшето обхваща и тъмнината, и светлината, и в същото време надминава и двете – тъмнина и светлина. Най-висшето е вечно надминаващото се Отвъдно.

Духовност и християнство

В Западния свят и в Източния свят цари окаяно невежество. В Западния свят това невежество се върти около много велик духовен Учител: Христос. Нито един християнин не се съмнява в осъзнаването на Христос или единството му с Бог, неговия Отец. Също така нито един истински индийски духовен Учител не отрича духовната висота на Христос и вътрешното му единство с Бог, неговия Отец. Но някои от последователите на Христос са създали своя собствена философия. Те смятат, че всеки търсещ трябва да отиде при Бог чрез Христос или ще бъде обречен на ада — Христос е единствената врата и Църквата е единственото спасение. Христос определено е велик спасител на света и Църквата определено е източник на вдъхновение. Но е погрешно да се твърди, че Христос е единственият спасител и единственият път към спасението.

Един индийски духовен Учител или нехристиянски търсещ няма да може да се придържа към това мнение или твърдение. Той ще изпитва най-голямо възхищение, почит и преклонение пред Христос, но няма да каже, че Христос е единственият спасител. Не е ли имало спасение дълго преди идването на Христос? Нима всезнаещият, всемогъщ и вездесъщ Творец ще създаде само един инструмент, един път, чрез който Неговите безбройни търсещи и любящи да могат да Го намерят? Не, определено не!

Ако изучаваме Ведите, ще знаем, че преди четири хиляди години, дълго преди Христос, ведическите Светци са призовавали върховния Абсолютен Всевишен с цялата си душа и са общували с Него по силата на техния интензивен вътрешен стремеж. Нима тяхното осъзнаване, тяхното висше преживяване се е основавало на въображението? Не! Мнозина търсещи са достигнали Отеца преди раждането на Христос. Откакто той е напуснал физическия свят, много други са достигнали Отеца със и без неговото вътрешно напътствие. Да се каже, че той е единственият спасител, е грешка. На света е имало, има и занапред ще има много други духовни Учители, които са духовно осъзнати и които също ще помагат да се отведе невежият свят в света на Светлината. Тук, в този свят, трябва да знаем необходимостта от вдъхновение. Без вдъхновение не можем да направим нищо, не можем да постигнем нищо. Когато един духовен Учител дойде на света, не е необходимо той да бъде наш учител или Гуру, но той притежава огромни вътрешни възможности и Състрадание и си служи с тях, за да вдъхновява всекиго.

Аз изпитвам най-дълбока любов и възхищение към Христос. В същото време мога да кажа, че съм в най-голямо единство и близост с него. Той се смее, когато последователите му го обявяват за единствения спасител, защото вижда, че те не знаят за Кришна-съзнанието и Буда-съзнанието, които той също е въплъщавал. Когато е казал: “Аз и моят Отец сме едно,” той е изрекъл това по силата на своето най-висше духовно осъзнаване. Когато е казал, че никой не може да отиде при Отеца другояче освен чрез него, той е имал предвид, че търсещият трябва да отиде чрез Христос — безкрайното Съзнание, не физическата личност Христос. Ние дълбоко грешим, ако мислим, че Христос е имал предвид нещо друго с това изказване. Ние боравим с безкрайното Съзнание, изразено чрез Христос. Неговото Съзнание все още е в този свят, защото той представлява и въплъщава безкрайното Съзнание. Той нарича Всевишния свой Баща така, както аз наричам Всевишния мой Баща. Всевишният е баща на всяка една душа на земята.

Когато другите се опитват да обърнат хората в своята вяра, това е поради невежество. Аз съм индуист. Не съм дошъл на Запад да обръщам някого в своята вяра, съвсем не. Аз съм духовен човек. В мен е индуизмът, в мен е будизмът, в мен е християнството, в мен са всички религии. Духовният Учител е далеч отвъд границите на религията. В същото време, по силата на своето пълно осъзнаване и единство с Всевишния, той приютява в сърцето си всички истински религии, живи и мъртви.

Някои християнски мисионери отивали в Индия и казвали: “Или приемете нашия спасител Христос, или ще бъдете обречени на ада. Той е единственото спасение.” Много индийци им вярвали и сменяли вярата си. Но нито един велик индийски духовен Учител не е заявявал подобно нещо и не е насърчавал учениците си да говорят така за него. Великият индийски духовен Учител Шри Рамакришна никога не е казвал, че трябва да приемем само него. Един от от най-близките ученици на Шри Рамакришна, великият Свами Вивекананда, дори не произнесъл името на Учителя си, когато за първи път дошъл тук на Запад. Вивекананда чувствал, че ако изговори името на своя Учител, светът ще го разбере погрешно. Посланието, което носел, не било в личността на неговия Учител, а в учението му. Учението на Шри Рамакришна представлявало обединение и синтез на всички религии.

Правим грешка, когато се опитваме да покажем на другите, че нашата религия е най-добрата или нашият път е най-добрият. Всеки път, всяка пътека, ще отведе търсещия до целта. В края на пътешествието всички ние стигаме до една и съща цел, но всеки човек трябва да следва своя личен път — пътя, който му подхожда. Тук в нашия Център никога не казваме, че ако ходите на църква, няма да можете да осъзнаете Бог. Като духовен Учител, не възразявам ни най-малко, ако някой ходи в църква, синагога или някое друго духовно място. Като духовен Учител, аз съм тук да ви вдъхновявам. Тогава, когато сте вдъхновени да отидете дълбоко навътре, вие навлизате в сферата на стремежа и чувствате необходимост да следвате някакъв път.

Може би чувствате, че църквата е вашият път, че свещеникът е чудесен и неговите проповеди са вдъхновяващи и пълни с Божие упоение; може би чувствате, че този път ще ви помогне да достигнете целта си по-скоро от всеки друг път. Това е прекрасно! Но някой друг може да смята, че църквата и свещеникът не са благотворни и че това, от което се нуждае, е жив духовен Учител, на когото има пълно доверие. Това, че свещеникът е представител на голяма църква, не означава, че той ще ви удовлетвори, ако не сте предназначени за него или за неговия път. Но ако ви радва и удовлетворява, той несъмнено е подходящият учител и неговата църква е верният път за вас. Никого от вас не желая да отдръпна от вашата църква или вяра. Аз идвам тук само за да ви вдъхновявам. Ако искате Христос, аз съм способен да ви вдъхновя за повече вяра, безкрайна вяра в Христос. Но ако чувствате, че правите хималайска грешка, идвайки тук и приемайки път като нашия, за да се приближите до Бог, или ако нямате вяра в никакъв път, тогава ще потънете в морето на невежеството. Моля ви, винаги се опитвайте да следвате един път и един учител с искреност и стремеж.

Ако искате да увеличите възможностите си под формата на искреност, стремеж и съзнателна будност за божественото във вас, тогава трябва да бъдете под ръководството на някой Учител. Той може да бъде духовен Учител, може да бъде свещеник, учител или наставник, но трябва да е някой, в когото имате пълно доверие. Ако нямате доверие в духовен водач или духовен път, тогава просто си губите времето. Ако и докато нямате вяра в него и неговия път, моля ви, не слушайте никой Учител или духовна личност и не следвайте никакъв път.

Може да попитате: “Как можем да имаме вяра в един път, Учител, църква или свещеник от самото начало?” Но аз казвам, че можете да имате вяра. Не трябва да чакате два месеца или две години, за да имате вяра и доверие в определен път. За една кратка секунда може да придобиете вяра в някого или в някакъв път. Ако не сте предназначени за него, тогава никога няма да му повярвате напълно. Нито вие губите, нито той. Може да се запитате: “Как е възможно да нямам вяра в него, когато толкова много хора го обожават?” Това е така, защото той не е предназначен за вас. Незабавно забравете за него и търсете другаде. Учителят няма да се отчае. Той няма да каже: “О, ти имаш прекрасна душа, затова трябва да станеш мой ученик!” Не! Учителят ще се усмихне и незабавно ще ви даде своята любяща вътрешна загриженост, за да можете да стигнете до Бог по някакъв друг начин. Той ще отправи благодарност към Всевишния, защото е сигурен, че Всевишният знае кое е най-добро за вас.

Един истински учител винаги чувства, че най-важното нещо за стремящия се е осъзнаването на Бог. Той не иска да е единственият просветляващ, единственият спасител. Той иска само да бъде предан инструмент на Бог. Когато казвам, че съм инструмент, аз наистина го имам предвид. Аз не съм Бог, съвсем не. Бог е ваш Отец толкова, колкото е и мой. Бог не е ничий монопол. Но аз съм Негов съзнателен инструмент, докато вие за жалост не сте. Утре обаче вие можете да бъдете съзнателни инструменти, ако следвате вътрешният път на духовната дисциплина.

Има някои ученици, които не виждат светлината незабавно, а я съзират по-късно. Тези, които я виждат веднага, не виждат по-добра или по-висша светлина от тези, които я съзират няколко месеца по-късно. Ако нямате способността да определите в самото начало кой е вашият път, тогава какво ще направите? Ще спрете ли да посещавате дадено място само защото не сте сигурни за своя път или своя учител? Не! Трябва да продължите вътрешното си търсене с всичката искреност, която притежавате. Ако не сте сигурни за своя вътрешен духовен път, опитайте да се придържате към един път поне три месеца. Дните много бързо преминават в седмици, а седмиците в месеци. Ако в продължение на три месеца следвате определен път съзнателно, предано и посветено и ако стигнете до извода, че пътят не е предназначен за вас, тогава мога да се съглася с решението ви. Ако незабавно почувствате своето вътрешно единство с Учителя и пътя, несъмнено ви е провървяло. Но в случай че нямате толкова късмет, по време на тримесечния пробен период пътят и Учителят ще ви изпитат и вие ще изпитате тях. След три месеца ще сте в състояние да вземете решението си мъдро, да прецените себе си, както и да прецените духовния път и духовния Учител. Ако сте искрени и търпеливи в търсенето си и ако духовният учител има истинска сила, тогава в рамките на три месеца ще разберете дали определен път е предназначен за вас, или не.

Но ако отидете веднъж на това място, веднъж на онова и веднъж на някое друго място и тогава вземете гордото си решение, че този или онзи път не е предназначен за вас, ще направите голяма грешка. Вие просто ще се местите от едно място на друго като муха. Нито един от пътищата няма да ви удовлетвори, защото всъщност не давате шанс на нито един път. Ако продължавате да блуждаете неспокойно, кой ще изгуби? Не пътят или учителят. Истинският духовен водач никога няма да изгуби, ако не го приемете, защото той се е слял напълно с Най-висшето. Губещият ще бъде този, който пилее ценното си време, като не осъзнава правилния път, правилния учител и върховната Цел. Някои, които правят това, ще продължат да търсят искрено, но мнозина напълно ще загубят интерес към духовния живот. Може би един или двама сред многото наистина ще намерят своя път, но повечето се лутат вечно пипнешком в тъмното.

Ако наистина искате Бог, тогава моля придържайте се към един път продължително време. Искреният ученик непременно ще получи нещо от всеки път и от всеки учител. Тази облага се нарича вдъхновение. Но собственият учител на търсещия ще може да го отведе отвъд вдъхновението и да запали в него пламъка на стремежа. Това е нещо много важно. Фактът, че учителят е запалил в търсещия пламъка на стремежа показва, че учителят е много загрижен за осъзнаването, което стремящият се трябва да постигне. Учителят ще изиграе ролята си чрез своята вътрешна Загриженост, Състрадание, Любов и Благословии. Ученикът трябва да изиграе ролята си чрез своята вътрешна динамична искреност и своя постоянен плач за по-добър живот, истински духовен живот. Това е животът, който ни прави истински щастливи, животът, който ни дава спокоен ум, животът, който накрая ни прави едно с най-висшия Абсолют.

Аз съм ти дал

Аз съм ти дал,
вече съм ти дал
и
съм готов да ти дам дори повече,
в случай, че се нуждаеш от повече,
мой скъпи приятелю.
Колкото и да е странно,
ти никога не си показал
какъвто и да е знак на благодарност
за моите дарове
на Божия проява
и Божие съвършенство.

Бог наистина съществува

Бог съществува. Не е нужно
да Го изобретяваме.
Устата ни поне се осмелява
да доказва Божието съществуване.
Но уви, мирът не съществува
на земята.
Нека се опитаме да изобретим мира.

Всички знаем разликата между откритието и изобретението. Ние откриваме нещо, което вече съществува във или около нас, но за което не сме били съзнателни. Колумб открил Новия свят. Този свят вече е бил там, но той го открил за онези, които не знаели за неговото съществуване. Изобретението е нещо, което никога преди не е съществувало. Но щом веднъж се появи, то става неделима част от света.

Бог съществува. Не е нужно да Го изобретяваме. Съществуването на Бог е било открито от множество велики осъзнати души в древността и множество искрени и неустрашими търсещи в настоящето. Те са ни казали, че Бог съществува. Сега има много хора, които вярват в съществуването на Бог, но които не практикуват духовен живот, за да Го открият за себе си. Те непрекъснато проповядват на другите за съществуването на Бог, но нямат пет минути, за да се концентрират, да медитират или се молят на Бог искрено и от все сърце.

Тези хора не трябва да изобретяват Бог. Те са чули за Божието съществуване от други. Без съмнение те нямат сърце да почувстват Божието съществуване точно сега, но Бог им е дал устата да говорят за Неговото съществуване. Ако не искат да осъзнаят Истината, за която говорят, тогава естествено те не заблуждават Бог; те заблуждават само себе си. Има много неискрени хора, дори атеисти, които са вдъхновявали действително искрените търсачи. Самите те не се молят на Бог; те нямат нищо общо с Бог или с вътрешния живот. Но те казват на другите какво представлява Бог, как изглежда Бог, какво може да направи Бог. От обикновените разказвачи другите разбират за съществуването на Бог, Възможностите на Бог, Състраданието на Бог, Силата на Бог и Любовта на Бог и се вдъхновяват да открият Бог за самите себе си. Те се опитват да отидат дълбоко навътре, защото техните съкровени сърца знаят, че това, което чуват, е истина.

Вътрешното състезание

Има огромна радост в това да постигнеш нещо, да направиш нещо и да се превърнеш в нещо. Ако можем да направим най-трудните неща, ние естествено постигаме най-много, предлагаме най-много и се превръщаме най-много. Най-лесното нещо на земята е да започнем да завиждаме на някого, да се почувстваме несигурни или депресирани, да станем горди или небожествени. Тези неща може да ги прави всеки. Но да видим Бог в другия човек е най-трудно. Най-лесното нещо всеки може да го направи и почти всеки го прави, но най-трудното нещо –- колко хора го правят или са го направили? Колко хора са осъзнали Бог от началото на творението?

Всички вие сте достатъчно мъдри, за да знаете цената на Богоосъзнаването, най-трудното нещо за постигане. Ето защо сте тук. Да се осъзнае Бог е като пробягването на 400 метра спринт, докато да се действа небожествено или да се таят небожествени качества е като пробягването на 1 метър. В мига, в който започнете пътешествието си, вие стигате до целта. Но ако продължите да бягате 400 метра спринт, тогава незабавно се минава един метър, след това два, после три, четири, пет и така нататък, докато достигнете вашата цел. По пътя си вие преодолявате един метър, който е вашата завист. Оставяте зад гърба си втория метър, който може би е вашата несигурност. Задминавате третия метър, който може би е вашата гордост и суета и т.н. В мига, в който стигнете целта си и станете едно с целта, всички метри, изминати по пътя, са далеч зад вас.

Проблемът при много търсещи е, че макар да са започнали пътешествието си, те не изпитват необходимост да достигнат целта. Те просто излизат на сутрешна разходка и се наслаждават на свежия въздух. Само ако чувствате необходимостта да стигнете до целта, ще бъдете в постоянно и динамично движение. Целта е на четиристотин метра, но ако след изминаването на един метър ви е страх, че няма да стигнете целта, ако почувствате, че целта е твърде далеч и ако решите да се откажете, тогава ще трябва да започнете отново от самото начало. Следващата седмица или следващата година, когато поискате да бягате отново, ще трябва да тръгнете от там, от където сте започнали.

В духовния живот също, ако спрете пътешествието си за продължително време поради завист, несигурност или някоя друга небожествена причина, вие сте загубени. В обикновения живот, когато спрете на определено място, много често оставате там няколко месеца или дори няколко години. Но в духовния живот не е така. Ако сте постигнали значителен напредък в духовния живот, невежеството започва ужасно да се страхува, че ще ви изгуби. Ако тогава спрете, невежеството ви дръпва толкова силно, че се връщате по-назад от първоначалната си стартова точка. Защо? Защото невежеството е като тигър. То през цялото време иска да ви погълне и само чака удобен момент. Този, който е приел духовния живот, е застрашил невежеството; сега невежеството чака за отмъщение.

Невежеството е като някой, който отговаря за стаята, където сте живели много години. Когато искате да излезете от тази стая, невежеството застава на вратата като пазач и ви заплашва. То казва: „Къде отиваш? Ти прекара тук толкова много години. Не можеш да си отидеш!” То ви заплашва, но в същото време се страхува, че вие действително ще излезете от стаята; то наистина се страхува, че утре може да изчезнете и да му отнемете част от неговата сила. Невежеството знае, че щом веднъж излезете напълно, няма да може да ви хване и отново да господства над вас. Ако спрете да се борите и му се предадете за малко, невежеството незабавно затръшва и заключва вратата и взема всички мерки, така че следващия път, когато се опитате да избягате, да ви бъде още по-трудно.

Ако невежеството види, че някой човек е много слаб, то не му обръща никакво внимание, защото знае, че той няма да се опита да излезе. Чавекът е толкова слаб и летаргичен, че е безполезно да се занимава с него. Невежеството знае, че е най-добре да не го притеснява, докато спи. Но в мига, в който той се събуди, невежеството ще се опита да го сплаши, защото самото му пробуждане плаши невежеството.

Сега, когато сте навлезли в духовния живот и сте до известна степен пробудени, моля ви да чувствате, че вие заплашвате да излезете от мрежите на невежеството, да излезете от морето на невежеството. Ето защо невежеството се опитва да ви сграбчи много силно. Когато пропуснете да медитирате един ден, чувствайте, че силата на невежеството нараства. Вие може да си мислите, че един ден не е важен, но грешите. Когато стремежът ви се поколебае за един ден, вашата вътрешна сила намалява и силата на невежеството, вашия враг, се увеличава. Когато се стремите редовно и искрено, силата на невежеството намалява. Ако чувствате това, вие никога няма да сте невнимателни към духовната си дисциплина. Ще приемете духовния си живот сериозно и ще бъдете много, много редовни.

Медитацията и посветеността са еднакво важни. Искрената и дълбока посветеност в нкакъв случай не е по-маловажна от медитацията. От друга страна, ако можете да медитирате добре, това също е форма на посветеност. Те вървят заедно, като двете страни на една и съща монета. Ако служите предано на духовния си Учител във външния свят, вие практикувате най-добрата форма на медитация. Докато извършвате посветено служене, чувствайте, че медитирате на практическото ниво, във физическия свят. Също така, ако медитирате най-предано и от душа, вие извършвате посветено служене на неговата мисия, служейки на Бог във вътрешния свят.

Вие вече не спите. Събудени сте, но не помните, че имате цел, предназначение. Напълно сте забравили този факт. Когато не бягате към целта, невежеството чувства, че се колебаете, залитате, ставате слаби. За него това е най-подходящото време да ви сграбчи и да ви сложи отново да спите. Това се опитва да направи невежеството. Така че моля ви, старайте се да бъдете много внимателни, много смели, много постоянни във вашия стремеж. Медитирайте редовно и служете редовно на Всевишния в човечеството. Ако правите това, ще победите в битката срещу невежеството; ще стигнете до целта на вашето вътрешно състезание.

Очите

Очите на нощта
аз бях.
Моят витален живот
изкушаваше целия свят.

Очите на светлината
аз съм.
Моят живот в сърцето
просветлява целия свят.

Очите на Бог
аз ще бъда.
Моят живот на съвършенство
ще обезсмърти целия свят.

Моите седем очи

Аз имам седем очи. Две очи, моите физически очи, са ми нужни да виждам външния свят.

Аз имам едно око между и малко над веждите. С това вътрешно око си служа, за да виждам най-далечните, най-високите и най-дълбоките области на съзнанието. Каквото видя с това око, аз мога накрая да се превърна в него. Каквато конкретна проява на най-висшата божественост видя с това око, мога да израсна в нея.

Аз имам едно око вътре в сърцето си. Това око ми казва, че не е достатъчно просто да виждам Истината. Трябва също да почувствам, че е необходимо Истината да бъде осъзната. Трябва да почувствам, че Истината действително е моя и че аз принадлежа на Истината.

Аз имам две очи в краката си. Тези очи ми казват, че да видиш означава да повярваш. Тези очи ми казват, че да видиш миналото означава да видиш движението в посока назад. Тези очи ми казват, че да видя моето неосъществено минало означава да видя как всички цели на разочарованието, ограничението, привързаността и смъртта очакват мен.

Аз имам още едно око в горната част на главата си. Това око ми казва, че да повярваш означава да видиш. Да повярвам в най-висшата Истина означава да видя бъдещето, моето движение напред. Ако вярвам в най-висшата, върховна, трансцендентална Истина, тогава ще видя златното Цяло, мястото, където Безкрайността, Вечността и Безсмъртието играят заедно и където мога да израсна в Песента на абсолютното Осъществяване. Това ми казва моето седмо око.

Всички ние имаме тези очи. Бих искал да кажа, че тези седем очи са истински. Ако навлезем дълбоко във вътрешното си същество, ще видим, че тези седем очи наистина съществуват. Нека се опитаме да ги отворим със своя стремеж. Тогава ще използваме само очите, които са необходими са осъществяването на нашето осъзнаване и за осъществяването на нашата проява. Ние ще се стремим, но ще поднесем стремежа си в Нозете на Господа Всевишен. Тогава Всевишният ще реши дали да отвори вътрешните ни очи. Той е този, който ни помага в нашия ход напред, в нашето пътешествие навътре и нагоре. Естествено, ако чувства, че не е необходимо да отваря вътрешните ни очи точно сега, тогава Той ще ни води към Най-Висшето по други начини.

Отвъдното

В нашия речник има стотици и хиляди мили, значителни и важни думи и изрази, но думата „Отвъдно” надминава всички. Ние трябва да живеем в Отвъдното. Ако някой иска да живее без храна, той е глупак. Ако някой иска да живее без въздух, той е по-голям глупак. Ако някой иска да живее без живота на Отвъдното, той е най-големият глупак.

Някои казват, че Отвъдното им е непознато, но аз казвам, че просто са забравили Отвъдното. Те казват, че Отвъдното е много далече. Аз казвам, че те са скрили Отвъдното. Те казват, че е по-лесно да осъзнаеш Отвъдното, отколкото да живееш в него. Аз казвам, че осъзнаването на Бог може да ни накара да почувстваме, че никак не е трудно да живеем съзнателно в Отвъдното във всеки миг на нашето съществуване.

Ако искаме да живеем в Отвъдното, тогава трябва да обичаме Бог и да бъдем обичани от Бог. Любовта на физическото, витала и умао винаги ще ни привързва. Но любовта на душата, божествената любов, ще ни освободи от мрежите на невежеството. Аз попитах Бог: „О Боже, какво правиш с Твоята божествена Любов?” Бог незабавно отговори: „Аз те оформям, моделирам и просветлявам твоята природа с Моята божествена Любов. Накрая, с Моята божествена Любов, Аз те освобождавам от несъвършенството, невежеството и смъртта.” Бог ме попита: „Какво правиш с твоята любов?” Аз казах на Бог: „С моята любов аз Те привързвам непрекъснато, както едно дете прегръща и привързва майка си с неговата снежнобяла нежност и любов.” Бог заплака от радост и аз заплаках от благодарност.

Ако искаме да се изправим лице в лице с Отвъдното, ако искаме да узнаем как изглежда Отвъдното и да видим лицето на Отвъдното, тогава трябва да приемем духовността сериозно. Духовността не е теоретично знание, а практична мъдрост. Духовността не се задоволява само с Божието Небесно съществуване. Тя иска да докаже на целия свят, че Бог може да бъде видян, почувстван, осъзнат и проявен тук на земята. Земята, както и Небесата, е дом на Бог, а духовността е езикът, който и Бог, и човекът, и Небесата, и земята използват, за да разговарят един с друг.

Трябва да знаем разликата между желанието и стремежа. Много често дори искрено търсещите са объркани. Те смятат, че желанието и стремежът са едно и също. Но желанието винаги ограничава нашето съзнание, докато стремежът винаги го разширява и ни отнася към Най-Висшето, към Безкрайното. Стремежът разширява хоризонта на ума ни, радостта на сърцето ни и просветлението на душата ни. Този, който остане при желанието, трябва да остане в нощта на невежеството. Този, който остане без желанието, може и остава в зората на знанието. Този, който остава при стремежа, пронизва непреклонния свят на невежеството и поглежда в светлите прозорци на знанието. Негова е Целта на целите: Нозете на Всевишния.

Отвъдното е Вечното Сега. Ако се осмелим да почувстваме, че ние сме Божии избрани деца, тогава непременно ще можем да живеем в Отвъдното. Трябва да чувстваме, че ние сме всичко и че в нас е всичко. Бог е вътре в нас; Бог е извън нас. Трябва да знаем, че нашето човешко съществуване е значимо само когато станем съвършен канал на Божественото за проява на върховната Истина на земята.

Животът Вечен е наш, но невежеството не е наше. Без значение колко здраво се държим за невежеството, съзнателно или несъзнателно, един ден то ще ни напусне. Дори ако не искаме върховната трансцендентална Истина, ще дойде ден, когато трансценденталната Истина ще ни озари.

Животът на Отвъдното ни приканва. Животът на Отвъдното е Светлината на Отвъдното, а Светлината на Отвъдното е Истината на Отвъдното. Недуховната светлина има външен блясък, който затъмнява нашия вътрешен живот и вади на показ външния ни живот. Но духовната светлина притежава вътрешно сияние, което просветлява нашия външен, тъмен живот. Един ден ние ще засияем в Светлината на безсмъртното Отвъдно.

Бог има безброй деца, но Неговото най-скъпо дете е Истината. Трябва да видим Истината, да почувстваме Истината и да израснем в Истината. За жалост, повечето от нас искат да бъдат подкрепяни от Истината, въпреки че не се стараят да живеят Истината. Духовният човек винаги се опитва с цялата си душа и сърце, безрезервно и безусловно, да живее и защитава Истината. Тя трябва да бъде живяна и защитавана на всяка цена от искрено търсещия Най-Висшето. Нека израснем в Истината. Тогава ще видим, че животът на Отвъдното не е безкрайно далеч, а е тук, вътре в нас. Нека практикуваме духовния живот и напълно приемем дълбокия смисъл на духовното съзнание.

Бележки

Тук са събрани някои от най-старите и някои от най-новите непубликувани лекции на Шри Чинмой. Тези беседи обхващат периода от 1967 до 1974 г., но не са подредени хронологически в този том. Всички те са изнесени пред ученици в неговия Център Сан Хуан, Порто Рико.

Беседата, озаглавена „Моите седем очи”, може да изглежда позната за читателите, на които са известни ранните публикувани работи на Шри Чинмой. Много съкратена нейна версия е включена в книгата му Песни на Душата, публикувана през 1971 г. от Хердер и Хердер (Songs of the Soul, Herder & Herder).