Посвещение

14-ти април, 1982 г.

Мой мили татко,

По повод на твоята най-светла стогодишнина ти предлагам моята пет стотна роза: „Аз съм готов“ от градината на моето плачещо и усмихващо се сърце.

Нека пребиваваш в Небесен Мир, Светлина и Наслада, докато дойда и се присъединя към теб.

Твой във Вечния Всевишен Отец,

Мадал

1

Мой Господи, скърши ме,
моят витал е готов.

Мой Господи, стопи ме,
моето сърце е готово.

Мой Господи, извай ме,
моят ум е готов.

Мой Господи, направи ме,
аз съм напълно готов.

2

Божието Състрадателно Сърце ме разтапя –
моето сърце на стремеж.
Божието Загрижено Око ме извайва –
моя живот на посветеност.
Божиите Любящи Ръце ме създават –
моя дъх на предаване.

3

Дори най-точният отговор
на въпроса: „Кой съм аз?“
не удовлетворява моето сърце.

Единствено правилният отговор
на въпроса: „Чий съм аз?“
ме удовлетворява напълно.

4

Самопроверката бързо предхожда
самоосъзнаването.

Самоосъзнаването посветено предхожда
Богопроявлението.

5

Чистотата е самоубедителна –
моето устремено сърце го знае.

Удовлетворението е Богоосъществяване –
моят посветен живот го знае.

6

Чистият ум цъфти в мир,
чистото сърце цъфти в блаженство,
чистият живот цъфти в единство,
Единство с Бог.

7

Това, което исках,
бе искрица надежда,
но моят Господ дойде
и застана пред мен,
за да ми даде
Пълнотата на Своя Безкрай.

8

Духовният Учител е
вечен ученик.
Той душевно изучава
Мъдростта от Бог.
Той щедро и състрадателно
изучава невежеството от учениците си.

9

Мой Господи, ритай ме, ритай ме.
Това е единственият начин,
чрез който мога да се движа напред.

Мой Господи, благославяй ме, благославяй ме,
това е единственият начин,
чрез който мога да се издигам нагоре.

Мой Господи, обичай ме, обичай ме,
това е единственият начин,
чрез който мога да се гмуркам навътре.

10

Ще обичам света
по-душевно днес.
Знаеш ли защо?
Защото
Бог ми даде
едно от най-богатите си Съкровища:
Той пося Семето
на Своята Увереност
в мен.

11

Заради
неспокойния си ум,
ти загуби.
Заради
невярващото си сърце,
ти загуби.
Заради
нерадостния си живот,
ти загуби.

12

Три неща правя ежедневно:
мечтая
с моите радостни очи,
копнея
с моето плачещо сърце,
летя
с моята мощна душа.

13

Моят ум
бе роден да израства божествено.
Моето сърце
бе родено да блести върховно.
Моят живот
бе роден да тече неспирно.

14

Душевността ми даде това,
което въплъщава: Божието Сърце.
Безсебичността ми даде това,
което въплъщава: Божият Живот.
Накрая
Бог ми даде това,
което Той има и което е:
Усмивката на Удовлетворението.

15

Мой живот на желанията, сляп ли си?
Не можеш ли да видиш,
че тичам бързо,
много бързо
далеч от теб?

Мой живот на стремеж, виж!
Най-сетне
имам душевния копнеж
да тичам към теб.

16

Питащият ум трябва да се люшка
между
удовлетворението на Победата
и
разочарованието на поражението.

Всеотдайното сърце никога няма да се люшка.
То живее в Бог
и
живее за Бог.

17

Сърцето чувства, че никога не може да е
твърде рано да се осъзнае Бог.

Душата знае, че никога не може да е
твърде късно да се прояви Бог.

18

Аз обичам, аз обичам, аз обичам.
Обичам сребърното развитие на виждането.
Обичам златния напредък на видяното.
Обичам диамантената пълнота на Виждащия.

19

Не ще добавя нищо
към глада на моето сърце за Бог.
Не ще премахна нищо
от пира на моята душа с Бог.

20

Не бъди сам,
тигърът на невежеството на човека
ще дойде и ще те погълне.
Не бъди сам,
отиди и научи тайната на насладата на пожертването
от Коня на Пожертването на Бог.

21

Неотклонно
всяка една мисъл
извайва свой собствен живот.
Накрая
всеки един живот
извайва свой собствен Бог.

22

Не бъди влюбен
в това, което виждаш външно.

Не бъди равнодушен
към това, което чувстваш вътрешно.

23

Себичността на твоя ум
е твоята всеизключваща индивидуалност.

Безсебичността на твоето сърце
е твоята всевключващата универсалност.

24

Мой мили Господи Всевишни,
дори ако съм
най-неустременото
Твое търсещо дете,
не си ли съгласен с мен,
че нямам друг подслон-закрила
освен Теб?

25

Така, както човекът може
лесно и успешно да отхвърли
обезкуражаващите си и обезсърчаващи мечти,
така той може и да се отрече
ведро и завинаги
от неустремения си животински живот.

26

Мой Господи, ако притежавам
Слънцето на Твоята Прошка,
тогава кой може да ме нарани?
А ако не притежавам
Слънцето на Твоята Прошка,
тогава кой може да ме утеши?

27

Търсещият наблюдател вижда
Божия Ден.
Обичащият усмихващ се знае
не само Божия Час,
но и Божия Миг.

28

О, мой търсещ истината ум,
Бог е повече от величие.
О, мое обичащо Бог сърце,
Бог е повече от доброта.
Бог е плачът за Съвършенство на Своята собствена Вечност.
Бог е Усмивката на Удовлетворението на Своето собствено Безсмъртие.

29

О, мой Водачо Всевишни,
външното Ти Име е Небе на Загриженост,
вътрешното Ти Име е Слънце на Прошката.
Ти плачеш всеки ден пред вратата на моето сърце,
за да получиш ново право,
така че да можеш радостно и гордо
да направляваш лодката на моя живот.

30

Бог чрез човека
разкрива плача на Красотата
на Своята Вечност.
Бог за човека
разкрива Усмивката на Благоденствието
на Своето Безсмъртие.

31

Едно голямо утешително послание
от твоя Учител
може напълно да спре увяхването
на твоите осъзнаващи Бог реалности
и проявяващи Бог неизбежности.

32

Щастливи са да Те видят очите ми,
мой Господи!
Щастливо е да Те почуства сърцето ми,
мой Господи!
Щастлив е да Те приеме животът ми,
мой Господи,
като мой, напълно мой!

33

Ако искаш да се наслаждаваш на плача на смъртта
на твоето повалено от бедността его,
тогава незабавно трябва
да провериш нарастващото развитие
на нощта на твоето желание.

34

Съзирам растежа
на щастливото си съзнание
само в моето пълно послушание
към висотата на мъдростта на моята душа.

35

Вчера
живеех вътре в
морето на гибелната несигурност на моя ум.
Днес
живея вътре в
океана на възторжената божественост на моето сърце.
Ето какво стори за мен
безусловната Милост
на моя Господ.

36

Небесните близости
непременно ще се задушат
в тясната хватка
на незначителните други възможности:
алчността на притежанието
и
семето на отхвърлянето.

37

Всяко сърце-цвете
има душа.
Всяка душа-цвете
има особена
предопределена от Бог роля.

38

Тъй като безкрайната Усмивка на моя Господ
не се е променила,
не трябва да променям вечния плач
на моето сърце.

39

Ако външната ми усмивка е силна,
тогава вътрешният ми плач е всесилна.

Ако моята себеотдайност е мощна,
тогава Удовлетворението на моя Бог
е по-мощно
от най-мощното.

40

Не очаквай
нищо от този свят.
Ти тъжно ще се разочароваш
и
силно ще се обезсърчиш.

Не се предавай
на този свят.
Твоя ще е безпогрешната
и
върховна победа.