Бележка на редактора

/Това е 1594-та книга, написана от Шри Чинмой след идването му на Запад през 1964 г. Първата му книга „Медитации: Храна за душата“ е публикувана през 1970 г.

Заглавието на книгата, както и заглавията на главите, са избрани от Sri Chinmoy Center Publications New York./

Мои сладки деца

Преди двадесет и три години моят Възлюбен Абсолютен Всевишен ме доведе в Америка, на Запад, за да Му бъда от най-душевна служба на Запад. Той ме благослови със своята безкрайна Надежда, безкрайно Вдъхновение и безкраен Стремеж да Му служа на Запад.

Вие сте моите сладки деца. Вие сте моите фиданки на служенето. Един ден ще станете огромни банянови дървета. Аз не само ви помагам, ще ви накарам да осъзнаете Абсолютния Всевишен и ще Го проявя във и чрез вас в Неговия избран Час. Вие сте моите избрани деца. Заедно ще се стремим към съвършенството на сърцето и живота на човечеството.

Обичайте Всевишния в мен повече, безкрайно повече. Бъдете отдадени на Всевишния в мен безкрайно повече. Ето, ваши ще бъдат безсънната радост и бездиханното удовлетворение. Ваше ще бъде съвършенството, пълното съвършенство, за което човечеството копнее от векове и векове.

Няма да приема поражение

Вчера в автобуса имахме състезание по интуиция. Написах три реда и поканих учениците да използват интуицията си относно написаното от мен. Трима ученици бяха победители. Те не казаха точно това, което бях написал, но думите бяха донякъде верни.

Днес исках да имам друго състезание по интуиция, но докато записвах посланието, много кратко послание, то стана твърде важно. Тъй като то беше толкова важно послание, не исках да участвате в състезание по интуиция. Сега ви казвам посланието:

Няма да приема поражение, независимо колко мощни са силите на невежеството тук на земята. Няма да приема поражение, няма да приема поражение. Ще проявя Всевишния. Всевишният осъзнах по собствения Начин на Всевишния. Никога, никога няма да проявя Всевишния по човешки начин. По божествен начин, по начина, по който Го осъзнах — това ще бъде начинът, по който Го проявявам. Осъзнах Го с изключителна искреност и всеотдайност. По същия начин, с избраните от мен инструменти, ще трябва да Го проявя, преди да напусна тази земя.

Мой не е начинът да приема поражение от невежеството, което понякога пленява и завладява моите ученици. Когато виждам така наречените ми добри или близки ученици на моменти да се наслаждават на невежество, чувствам, че имам пълното право да стана по-строг с живота си, за да изпълня мисията си на земята. Поражението не е в живота ми. В битката срещу невежеството никога няма да приема поражение. Когато моите ученици ме побеждават в пинг-понг или друга игра, аз приемам поражението си с най-голяма радост, защото те са най-скъпите ми духовни деца. Но когато става въпрос за невежеството, никога няма да приема поражение.

Мили мои, някои от вас казват, че когато прилагам божествената си власт и ви казвам кой съм, по това време ми вярвате. Но искам да ви кажа, че не е нужно да знаете кой съм. Всъщност никой никога няма да разбере кой съм. Колкото и искрено да се опитвате, никога, никога няма да разберете.

Не се опитвайте да ме познаете. То е като да се опитвате да направите невъзможното. Старайте се само да вършите правилното нещо, онова, което винаги съм ви молил да правите както във вътрешния, така и във външния свят. Ако можете да направите това, което съм ви помолил, това е повече от достатъчно, за да достигнете най-висшето и да станете едно с най-висшето. Но ако искате да ме познаете по свой собствен начин, с ума си или с витала си, тогава ще ме познавате само като друго човешко същество. Всички ограничения, които имате, ще ми припишете и на мен.

Ако искате да упражнявате въображението си, естествено ще откриете милиони недостатъци в моя вътрешен и външен живот. Човешките същества са склонни да откриват недостатъци. Тъй като виждате не с моите очи, а винаги със собствените си очи, естествено никога, никога, никога — никога е правилната дума - не ще ме осъзнаете. Но ако постъпвате правилно във вътрешния и външния свят, тогава ще осъзнаете най-висшето, което е предназначено за вас.

Вашето най-висше и моето най-висше не са еднакви. Когато едно дете скочи, то достига определена височина. Това е най-високата му височина. Тогава, ако някой, който е по-висок от най-високия, скочи и ако има способността, той ще достигне вечно надминаващата се висота. Неговата височина и височината на детето не са еднакви. По същия начин вие ще достигнете най-висшето според вашите способности и с моята безгранична любов и състрадание и това е повече от достатъчно.

Знам във вътрешния свят какво трябва да направя. Във външния свят, когато настъпи часът, ще направя необходимото — ако не е с ваша помощ, тогава може да бъде с чужда помощ. Може да не сте върховно избрания инструмент, но трето лице ще пристигне изневиделица. Необходими са инструменти. Без инструменти не можем да направим нищо. Тъй като Бог ми е дал мисия и всички необходими инструменти може да не са видими, от нищото те ще пристигнат. Ще постигна победата на Всевишния с вас или с нови инструменти, ако е необходимо.

Живейте във вечното Сега

Искам да кажа нещо на всички ви. Ако сте приели искрено духовния живот, тогава никога не мислете за бъдещето, така нареченото външно бъдеще. Когато мислите за външното бъдеще — какво ще правите, какво ще станете, какво ще каже светът за вас, какво ще кажете на света — вие поставяте върху бедните си човешки рамене тежестта на десет слона — не един, а десет слона. Тогава какво се случва, знаете. Какво се случва, знаете. Ако десет слона бъдат поставени на раменете ви, веднага ще бъдете смазани.

Живейте във вечното Сега, днес. Само се старайте да станете абсолютно отдадени на Божията Воля и се старайте да угодите на Бог по Божи собствен Начин. Ако искате да притежавате Бог, ще станете просяк. Но ако искате да бъдете Божи принц, позволете Му да ви притежава по Негов собствен Начин.

Всяка сутрин, когато изгрее денят, мислете само за този ден. Мислете по колко начина можете да направите себе си щастливи, наистина щастливи: като правите това и не правите онова, като правите онова и не правите това. Като правите и не правите, трябва да направите живота си щастлив днес. Не мислете за утре.

Не мисля за утре. В моето вселенско и трансцендентално прозрение знам много, много неща, безброй неща, които ще се случат в бъдеще. Но аз живея във Вечното Сега. Днешните проблеми, проблемите, които ще дойдат в следващата секунда, могат да са достатъчни, за да направят човек луд. Една секунда чета лично или важно писмо и веднага ме заливат проблеми. Отново, и във вътрешния свят идват проблеми. Ако трябва да мисля за всички вас след десет години — какви ще станете, какво ще правите, дали ще бъдете много по-духовни или ще изоставите духовния си живот, дали ще се превърнете в наистина безусловен ученик, или ще изчезнете, както други са изчезнали — ако трябва да мисля за всички тези неща — положителни и отрицателни — тогава няма да мога да живея на земята дори и пет минути.

Начинът, по който вървя напред, е, че всяка секунда се старая да предлагам своите благословии, моята благославяща светлина на човечеството, така че тази светлина да просветли човечеството. Това, което искате да правите, това, което не искате да правите; това, което искате да станете, това, което не искате да станете — вашето просветление ще дойде от светлината, която предлагам.

Повечето ученици, ако не всички, не само тук, но навсякъде, мислят толкова много за бъдещето, бъдещето, бъдещето. Няма такова нещо като бъдеще. Всяка секунда, всяка минута е бъдещето. Но ако мислите за това, което ще се случи след десет или петнадесет години, ако мислите: „Нека започна да трупам силата на парите“ или „Нека да спася земните си притежания“, тези мисли са само слонове, които каните да бъдат на раменете ви.

Ако имате истински стремеж, тогава израствайте всеки миг с вашия стремеж. И вътре в светлината на стремежа ви ще видите какви Бог иска да бъдете, какви Бог иска да бъдете за Него. Ако искате да живеете за себе си, непременно ще бъдете разочаровани. Без значение какви ставате или какви сте били, или какви сте, вие непременно ще бъдете разочаровани. Но ако станете това, което Бог иска да бъдете, тогава няма щастие, което някога може да ви бъде отказано, защото тогава вие ще станете безкрайната Божия радост и Гордост.

Божественият бегач вдъхновява човешкия бегач

Сутринта имах сън за бягането си. Имаше двама бегачи: човешкият бегач и божественият бегач, моят човешки бегач и моят божествен бегач. Бях едновременно човешкият бегач и божественият бегач. Тези двама бегачи имаха състезание, състезание на 100 метра.

Когато състезанието започна, човешкият бегач пое водачеството. Първите двайсет метра божественият бегач беше зад човешкия бегач. Тогава божественият бегач, докато тичаше, сложи дясната си длан върху човешкия бегач и каза: „Благославям те“. Божественият бегач тръгна толкова бързо! Докато човешкият бегач изминаваше още десет метра, божественият бегач вече беше завършил състезанието. Тогава божественият бегач се върна и благослови човешкия бегач.

Човешкият бегач каза: „Толкова съм ти благодарен, божествени бегачо, че ми позволи да тичам с теб“.

Божественият бегач отвърна: „Толкова се гордея с теб, че пое водачеството! И в същото време съм ти благодарен, защото ме вдъхнови. Бях зад теб. Твоят собствен човешки стремеж изведе мен, божествения бегач, напред, за да покажа моите способности. Иначе, ако не бягаше, ако не искаше да бягаш, ако не ме беше вдъхновил да бягам, нямаше да тичам. Не е нужно да бягам на физически план. Но ти искаше да бягам на физически план, затова тичах. Много се гордея с теб, защото беше пред мен първите двадесет метра, и съм ти благодарен, че ме вдъхнови да бягам на физическия план. В противен случай, бидейки божествен бегач, нямаше да тичам. Не е нужно да бягам на физически план“.

Имаше много божествени съдии. Сега съдиите бяха объркани и озадачени. Съдиите казаха: „Ако приемем този резултат, тогава няма да има надежда за човешките бегачи на земята. Ако приемем времето на божествения бегач, другите ще кажат, че той е като онези бегачи, които получават помощ от опиати“.

В моя случай божественият бегач в мен получава божествени неща отвътре, а не небожествена помощ отвън. Но ако възприемчивостта на земята или земният стандарт са толкова изостанали, тогава кой ще приеме постиженията на божествения бегач на физически план? Божественият бегач трябва да постигне значителни неща на духовен план, защото той е божественият бегач. Отново, ако божественият бегач не вдъхновява човешкия бегач, ако не работи на физически план, тогава човешките същества няма да напредват. Божествеността трябва да върви рамо до рамо с човечеството. В противен случай, ако има някаква надпревара между божествеността и човечеството, божествеността винаги ще побеждава. Ако божествеността е загрижена за човечеството, тогава тя трябва да слезе и да върви рамо до рамо с човечеството, за да повиши стандарта му.

Да се върна към историята. Съдиите казваха, че ще им отнеме десет дни, за да вземат окончателното си решение дали времето на божествения бегач ще бъде прието като законно. Всички те бяха божествени съдии. Божествените съдии имат толкова много състрадание за еволюцията на земята. Ако еволюцията е твърде бърза на земята, ако се случва твърде бързо на физически план поради скоростта на божествения бегач, това може да обърка човешкия бегач. Той може да се откаже, ако съдиите приемат времето на божествения бегач.

Ако някой направи нещо чудодейно, можем да си помислим: „Каква е ползата от това да опитваме?“. Ако трябва да играя тенис с шампион като Иван Лендъл, тогава преди дори да започна, ще се откажа. Но ако Лендъл е мил, той ще каже: „Не, нека играем. Искам да направя вашето ниво по-добро“.

Ако някой е безкрайно по-добър от мен във всичко и ако не слиза до моето ниво, тогава от каква полза ми е това? Вземете случая с един професор. Той трябва да слезе на нивото на студента, за да го научи. Ако остане на своето ниво, с високата си мъдрост, студентът няма да получи нищо. Когато учителят преподава на малко дете буквите, той знае, че самият той е прочел хиляди книги, но слиза до нивото на невежеството или, може да се каже, до много ограничените възможности на детето, което трябва да научи буквите. В същото време учителят поддържа знанията и мъдростта, придобити от четенето на толкова много книги. Ако той не слезе до нивото на буквите за малкото дете, тогава как малкото дете ще научи азбуката и в крайна сметка ще чете книги за себе си?

Божествените съдии бяха много доволни от божествения бегач. Човешкият бегач също беше доволен, че е вдъхновил божествения бегач да участва в състезание на физическия, земен план.

Какво означава това? Ако разкажете този сън на анализатор на сънища, той ще даде хубаво обяснение. Но въпросът е, ако имате този вид сладък сън, ще се прояви ли той, или ще остане сън? Ако такива сънища се проявят, тогава еволюцията на този свят, напредъкът на този свят, ще бъдат невъобразими.

Имате златния шанс

Скъпи мои деца, това е най-благословената ми молба към всеки един от присъстващите тук. Всяка вечер, преди да заспите, докато седите на леглото си, само за три до пет минути, моля ви, молете се и медитирайте. Също така, моля, пейте или рецитирайте новата песен, Bhulite diyona .

Мой Господи Абсолютни Всевишни,
не ми позволявай да забравя Твоите Нозе.
Не ми позволявай да забравя Твоето Око.
Не ми позволявай да забравя Твоето Послание.
Не ми позволявай да забравя Твоята Мечта.
В моя живот и в моята смърт,
о, Господи на сърцето ми,
приеми моето молитвено поклонение.
Мой Господи, не ми позволявай да Те забравя.
Не ми позволявай да Те забравя, не ми позволявай.

Тези, които са научили песента, и тези, които са добри певци, могат да я пеят, а другите могат просто да я рецитират.

Още веднъж отправям най-благославящата си молба към всеки от вас. В шест часа сутринта, моля, медитирайте десет минути. Измивайте само очите, лицето, носа и особено ушите. Когато медитираме, по това време космичният звук отеква в дълбините на нашето устремено сърце, така че нашите земни уши могат да извлекат някаква полза от космичния звук АУМ, беззвучния звук.

След това през нощта, когато си лягате — в десет и половина, единайсет и трийсет или полунощ — моля, медитирайте поне три минути, докато седите на леглото си.

Скъпи мои деца, мили мои деца, това, което казвам, се отнася и за онези, които физически не са тук. Тази година или ще можем да предложим върховната си победа на нашия Господ Възлюбен Всевишен, единствената Цел на нашата Вечност, или ще Му предложим възможно най-лошото поражение. Не забравяйте, че от вас зависи да му предложите възможно най-лошото духовно поражение или вашата върховно славна победа.

Моля ви помнете тази поема:

Никога не искам да броя
миговете на стремеж на сърцето си.
Просто искам да умножавам
часовете на посветеност на живота си.¹

Моля, умножете часовете на посветеност в живота си тази година. Направете себе си достойни за вътрешния си живот, за духовния си живот. Скъпи, зависи от вас. Взимайте всеки момент на сериозно.

Когато дойдох в Америка, когато дойдох на Запад, Всевишният в мен очакваше да има върховно избрани инструменти, за да прояви Своята Победа тук, там и навсякъде. Моето единство с вашето сърце, моето единство с вашия живот, никога няма да мога да ви накарам да почувствате — никога, никога. Но ако вие самите се осмелите да почувствате моето единство с вашето сърце и живот, тогава неизбежно ще почувствате, че вашата победа е моя победа, а вашето поражение е моето поражение, защото аз съм едно с вас, неразделно и вечно. Тъй като съм приел всеки от вас, вашето поражение е мое поражение, а вашата победа е моя победа.

Имате златния шанс да бъдете пионерите на това божествено прозрение, което аз въплъщавам, божественото прозрение, което ви поверих да разпространявате по целия свят. Изключително, изключително щастлив съм, че имам души като вашите — толкова красиви, толкова любящи, толкова всеотдайни души — за моята върховна кауза. Няма нито една душа, която да не е сто процента безсънно за мен. Всичките ви души, според тяхното индивидуално развитие, са тук на земята само за да обичат Всевишния в мен, само за да служат на Всевишния в мен, само за да осъществяват Всевишния в мен. Ако можете да се потопите дълбоко в себе си и ако можете да погледнете душата си за кратък момент, тогава ще видите неразривната връзка и единство, което душата ви е установила с мен, за да прояви Светлината, Мира и Божествеността на нашия Господ Възлюбен Всевишен. Искам тази Светлина, този Мир и тази Божественост да се проявяват във и през живота ви.

Умолявам ви, умолявам ви, умолявам ви да не се проваляте, да не изневерявате на душите си. Направете ме най-щастливия човек както на земята, така и на Небето, като ме радвате и осъществявате тук на земята, защото аз съм вашето най-висше. Вашето абсолютно най-висше е вашият Учител, Шри Чинмой. Ако имате вяра в мен, имате вяра и в душата си. Ако имате вяра в душата си, имате вяра и в мен. Ние сме неразделни.

Свами Вивекананда изнесе своите Вдъхновени беседи в парка на Таузанд Айлънд през 1895 г. Западът може би не е приел или не е могъл да приеме светлината му, но знам, че милиони и милиони индийци са получили безгранично вдъхновение, безкрайно насърчение и безграничен ентусиазъм от неговите Вдъхновени беседи. През годините също изнесох много, много, много вдъхновяващи беседи. Знам, че тези разговори са ви помогнали изключително много във вашия вътрешен живот на стремеж и във вашия външен живот на посветеност. Отново ви казвам сега, моля, приемайте живота си на стремеж и живота си на посветеност като изключително важни. Умолявам ви да посвещавате повече от живота си. Ако имате способностите, тогава изнасяйте речи тук, там и навсякъде. Давайте лекции и по възможно най-много начини вдъхновявайте хората. Работете заедно, работете заедно.

Велика индийска личност била ученик на духовен Учител от най-висок ранг. Веднъж, когато този конкретен ученик страдал от една от най-лошите възможни атаки на съмнение — съмнение в своя Учител, съмнение в себе си и съмнение в духовния живот — той бил помолен от един търсещ да говори за своя Учител. Той говорил толкова душевно, толкова мощно и толкова дълбоко, че докато говорел, извел на преден план собствените си сълзи на благодарност.

Тогава ученикът написал на своя Учител: „Толкова много се съмнявах в теб, Учителю. Съмнявах се в духовния си живот. Съмнявах се в целия свят. Дори преди няколко часа съществуването ми нямаше никаква стойност, всичко беше отрицателно. Но говорейки за теб, Учителю, направих всичко положително и направих себе си щастлив. Как стана така? Със сигурност съм най-лошият неискрен човек в света. Аз съм лицемер!“.

Учителят отговорил: „Дете мое, колко се гордея с теб! Докато говореше за мен, душата получи възможността да излезе на преден план и да прояви собствената ти божественост и собствената ти светлина в сърцето на този искрен стремящ се човек. Когато усетиш, че си обречен на разочарование, когато всички лоши сили идват при теб, в този миг ако говориш благосклонно за своя Учител, благосклонно за духовния си живот, благосклонно за твоя път, не мисли, че си лицемер, че се заблуждаваш или заблуждаваш искрено търсещите — съвсем не! По време на най-тъмния час на твоя ум или най-тъмния час в живота ти, душата ти, по силата на неразделното си единство с Всевишния и с твоя Учител, получи златната възможност да убеди ума ти, който беше или в безплодната пустиня, или в гъстата гора. Душата ти успя да грабне тялото, витала и ума ти и да ги въведе в градината на собственото ти сърце, за да видят колко си красив и колко си уханен“.

Това са моите интерпретации. Учителят не е използвал точно тези думи, но знам какво всъщност е имал предвид този конкретен Учител. Казвам ви всичко това, защото виждам, че някои от вас понякога са тъжни и депресирани, може да имате всякакви витални и умствени проблеми. Златният начин да преодолеете тези проблеми е да говорите с хората за духовния живот. Ако чувствате, че съзнанието ви е паднало, тогава пейте духовните ми песни или говорете с приятелите си за духовния живот.

Подобно на днешната песен Bhulite diyona всичките ми душевни песни непременно ви помогнат. Ако искате вашата собствена светлина да излезе на преден план, изпейте няколко песни или слушайте запис с моя глас. Гласът ми има много специална връзка с душата ви и със сърцето ви. Без значение дали пея добре, или не, моят пеещ глас има много, много, много специална връзка с душата ви, с божественото във вас. Моля, слушайте гласа ми или моята флейта или друг мой инструмент, който харесвате.

Това е Божията вселенска Игра. Когато играем игра, кой иска да приеме поражение? Ще направим всичко възможно да бъдем победители. В този случай кой е нашият противник? Небожествените, неосветени, разрушителни сили, които се опитват да ни заплашат и да ни погълнат. Ние ги наричаме враждебни сили. Отново, Всевишният държи във всяко човешко същество ревящ лъв. Трябва да изведем на преден план ревящия лъв в нас, да ревем и да ревем, за да проявим божествената светлина, която вече имаме. Колкото повече можем да бъдем в услуга на човечеството, дори и само да предложим една капчица светлина на някого, толкова повече Всевишният е длъжен да ни благослови с изобилната Си Светлина. А когато предлагаме нашата изобилна светлина на другите, тогава Той ще може да ни даде безкрайна Светлина.

В градината на моето сърце ви наех с моята безгранична любов, безгранична обич и безгранична привързаност. Вие сте моите помощници и искам всеки от вас да донесе още няколко растения с вашия стремеж, с вашата посветеност. Опитайте се да направите градината на нашето сърце възможно най-обширна, възможно най-красива, възможно най-благоуханна. Деца мои, имате способността и сте способността. Искам всеки един от вас да предложи върховния успех, върховната слава и върховната победа на нашия Господ Възлюбен Всевишен.

Нямам нищо против, ако не се гордеете с мен, но с пълна искреност искам да ви кажа колко се гордея с душите ви, защото те знаят кой съм и знаят какво защитавам. Техните животи и дихания всеки миг са за мен, за мен, за мен. Вашият външен живот може да не е за мен. Може да е за вас самите, за други човешки същества, за вашата кариера или нещо друго. Но душата ви притежава дъх, Дъха на Вечността. Дъхът на душата ви е за мен, за мен, за мен, само за мен. Следователно колко съм благодарен на душите ви, колко се гордея с душите ви, не можете да си представите. Любовта, посветеността и предаването, които душите ви имат към мен, далеч надхвърлят вашето въображение, защото те знаят кой съм и кои са те. Те са моите върховно избрани инструменти. В душите ви е дъхът на моя живот.

Умолявам всеки един от вас да ми даде възможност и да ми даде увереността да бъда във вашия жизнен дъх всеки миг. Държа ви в сърцето си. За съжаление, някои от вас не ме държат в сърцето си. Ако ме видите и почувствате моето живо присъствие в сърцето си, няма да можете да направите дори едно нещо погрешно, обезкуражаващо или неприятно. В мига, в който не чувствате моето живо присъствие или моята нектарна усмивка, в мига, в който не успеете да ме видите в сърцето си, уви, уви, ставате жертва на себесъмнение, липса на вяра, разочарование и други небожествени сили.

Казвам ви, виждам вътре във вас живото Присъствие на моя Господ Възлюбен Всевишен. Него виждам и Него чувствам всеки миг във вас. Затова всеки миг се занимавам със собствения си Гуру във вашите сърца. Моля, почувствайте моята усмивка, моите сълзи, моята благодарност, моята гордост от вас.

Колко добри неща сте направили за мен през годините! Няма да мога да преброя колко много добри неща сте направили за мен. Искам от всички вас само да мислите колко много добри неща сте направили за мен, а не колко много добри неща аз съм направил за вас. Умолявам всички вас да мислите колко много добри неща сте направили за мен, откакто се присъединихте към пътя. Мислете по колко начини сте ме удовлетворявали, по колко много начини сте ме обичали, по колко много начини сте ми служили, по колко много начини сте ме осъществявали през годините. Ще бъдете толкова горди със себе си. Още от деня, в който се присъединихте към нашия път, опитайте се да си спомните специалните начини, по които сте предложили своята любов, посветеност и предаване. Мислете за моето единство-божественост с вашето сърце, с вашия живот, с вашата душа. Тогава всички обезсърчаващи сили, които сега са станали неразделна част от живота ви, ще изчезнат, защото вашите златни мигове са най-приятният аромат-парфюм във вашия живот и в моя живот. Забравете колко много добри неща съм направил за вас. Казвам ви само да помните и да преброите по колко много начини сте ме радвали през годините. Тогава всичките ви божествени качества ще се проявят още веднъж.

Не мислете дори за секунда дали сте ме разочаровали по някакъв начин вътрешно или външно. Умолявам ви да вземете положителната страна. Мислете по колко стотици и хиляди начини сте ме радвали с вашата любов, посветеност и предаване. Помнете само къде, кога и как. Уверявам ви, ще бъдете изпълнени със собствената си божественост. Вие сте тези, които ще докажете, че непременно сте моите върховно избрани инструменти. Вие не сте само за себе си — вие сте за цялото Творение на нашия Господ Възлюбен Всевишен. Бог Създателят е вътре във вас и Той иска да служите и да осъществявате Бог Творението около вас.

Скъпи мои, аз съм вдъхновен и ще остана вдъхновен. Надявам се, че светлината на моето вдъхновение, която току-що свалих от най-висшите Небеса, за да ви предложа, е влязла във вас и вие сте се превърнали в напълно различни хора от този момент нататък. Аз съм просяк за вашето усмихващо се сърце, излъчващо се от лицето и от очите ви. Вечният просяк в мен иска да бъдете щастливи, божествено щастливи, върховно щастливи, така че щастието ви да се излъчва от лицето ви и от очите ви. От външния ви живот то трябва да блести по целия свят, за да просвети света.

Аз знам кой съм. За съжаление, не мога да ви накарам да видите и да ви накарам да почувствате кои сте всъщност, кои сте за мен, кои сте за Всевишния. Но ако работим заедно, определено ще мога да ви накарам да почувствате кои сте за мен и кой съм аз за вас. Имаме нужда един от друг. Имам нужда от вас за проявлението на Всевишния тук на земята. Имате нужда от мен за най-висшето осъзнаване. Аз ще бъда известен като дървото, а вие ще бъдете известни като цветята и плодовете. Цветята на Безсмъртието и плодовете на Безсмъртието искам да посветя на стремящото се човечество. Отново — аз съм птицата, а вие крилете.

Каквото изрекох, достигна много, много далеч, защото влезе във Вселенското Съзнание. Тези думи получавам от Трансценденталното Съзнание и ги предлагам на Вселенското Съзнание. Вие сте неразделна част от Вселенското Съзнание, плюс това сте по-близки от най-близките за мен.

Най-важното, което казах, е да мислите колко много добри неща сте направили за мен. Помнете само по колко много начини сте показали своята любов, посветеност и предаване на Всевишния в мен. Мислете колко лесно, щастливо, ведро, охотно и нетърпеливо сте ме радвали през годините. Ще бъдете толкова горди със себе си. Просто се опитайте да си спомните тези златни мигове. Ще отнеме няколко месеца, за да ги преброите! Всичката ви депресия, разочарование, чувство за безполезност и други отрицателни качества ще изчезнат. Всички видове духовни трески, които може да имате сега, които ви правят напълно нещастни и парализирани в духовния живот, ще изчезнат. Вече няма да останете в сухата, безплодна умствена пустиня, през която сте минавали, или в гъстата гора, която сте създали за себе си. Ще се завърнете отново в градината на собственото си сърце. Отново ще можете да тичате по-бързо от най-бързото.

И също така старайте се да усещате моето присъствие. Начинът, по който усещам присъствието ви вътре в мен, в сърцето си, искам всеки миг да чувствате присъствието ми в сърцето си.

Спомняйки си колко много добри неща сте направили за мен, проливам сълзи на благодарност. Плувам в морето на моите сълзи на благодарност. По колко безброй начини сте служили на Всевишния в мен, обичали сте Всевишния в мен и сте осъществявали Всевишния в мен! Това са вашите притежания, вашите собствени божествени прояви.

Призивът е дъхът на нашия живот

Ако ме приемете за свой духовен Учител, моля, считайте Призива за дъха на моя живот и дъха на вашия живот. Призивът е живото Присъствие на нашия истински Гуру, нашия Възлюбен Всевишен. Сутрин започвайте с Призива. По това време пейте Призива, преди да отидете на работа, преди да тръгнете за работата си. Ако не можете да пеете, моля, рецитирайте думите.

След това, през деня, винаги когато пеете Jiban debata и Bhulite diyona, моля, първо изпейте Jiban debata. Моля, хвърляйте душата, сърцето, ума, витала и тялото си в песните, когато ги пеете или рецитирате.

Има разлика от милиони и милиарди мили между Призива и другите песни, включително Jiban debata и Bhulite diyona. Призивът не е просто песен — тя е безкрайно по-смислена и плодотворна. Нито една моя песен не може да се сравни с Призива. Всяка мисъл, всеки ред и всяка дума са от моето сърце-стремеж и дъх-осъзнаване, така че не можем да поставим Призива на една основа с всяка друга моя песен. Той ще остане безсмъртен вътре в моя стремеж и вътре в моето осъзнаване през Вечността.

Отново, композирал съм доста песни, поне петдесет, които определено ще останат безсмъртни. Сред тях тези две — Jiban debata и Bhulite diyona — ще бъдат разглеждани от стремящото се човечество като най-ценни духовни бисери. Старата Bhulite diyona също е много хубава: „Господи, позволи ми да не Те забравя“.

Добри певци, колкото години сте били на земята, толкова много песни трябва да пеете всеки ден, за да зарадвате душата си. Не е задължително всички да се изпеят наведнъж, но в зависимост от възрастта ви, трябва да пеете толкова много песни. Направих много неща и дори сега върша много неща тайно — не искам да казвам какви са — според това колко години съм на земята. Всяка година увеличавам броя според възрастта си.

Що се отнася до пеенето, всеки ден след Призива_пея десет или дванайсет песни, включително _Jiban debata и Bhulite diyona, както и песни за Майка Кали и Господ Кришна. Всеки ден пея с моя синтезатор поне петнайсет песни. Призивът пея, преди да сляза от горния етаж. Понякога е четири часа или четири и половина сутринта, когато пея тези песни. Намалявам силата на звука на синтезатора си, така че съседите да не се оплакват. С пълна искреност пея тези песни, така че и вие можете да го правите. Това е вашият жизнен дъх, това е вашият олтар.

Казвам на добрите певци — за всяка година от вашето земно съществуване трябва да изпявате такъв брой песни. Вече сте получили специалните Божии благословии, за да бъдете добри певци, така че трябва да пеете. Поне няколкостотин от моите песни са хубави! От тях петдесет или шейсет песни наистина имат печата на безсмъртието. Jiban debata, Bhulite diyona и Tomare rakhibo са сред тях. Един ден мога да направя списък с тези песни по мой вкус, а не по ваш вкус. Ако съм много, много строг, нека видим колко мога да събера.

Толкова съм благодарен на някои от певческите групи, които търсеха на дълбоко или се гмуркаха на дълбоко, за да намерят песни, които са напълно забравени. Колко мило от ваша страна да пеете тези песни толкова красиво и толкова душевно.

Вчера колко душевно и внимателно момчетата пееха песента за Шри Ауробиндо! Преди много години медитирах рано сутринта в стаята на Шри Ауробиндо. Започнах с две минути, а от две минути времето се удължи до два часа. Когато момчетата пееха, отведох тялото, витала, ума, сърцето и душата си в стаята на Шри Ауробиндо. Вътрешно седях в стаята му, медитирайки, докато слушах духовните ми деца да пеят песента, която съм написал за Шри Ауробиндо. Колко душевно пеехте! Аз съм най-лошият ви критик, винаги ви се карам и ви обиждам, ако не пеете добре. Но когато пеехте този път, аз напълно влязох в морето на екстаза. Бях толкова горд с децата си и толкова дълбоко развълнуван.

Когато пея juga Avatar в тази песен, понякога използвам думата nami, а понякога — не. И двата начина са правилни. От време на време ще откриете, че много святи и душевни песни имат няколко допълнителни думи в скоби. Те не са метрически погрешни, правилни са.

Скъпи мои, вие сте пионерите в изучаването на моите песни. Вие сте с мен, в мен и за мен, докато съм в земята на живите. Вие сте изключително щастливи да ме имате, а аз съм изключително щастлив да имам вас.

Прераждането на златната възможност

Нека кажа нещо за прераждането. Надявам се, че всички вие вярвате в прераждането — или може би това е просто дума за някои от вас. Независимо дали бях лъв в последното си животинско въплъщение, или бях велика духовна фигура в предишното си човешко прераждане, миналото е прах. Кои сме били, Бог знае. Но трябва да станем нещо в бъдеще. В моя случай с пълна искреност и с най-голяма автентичност мога да кажа, че няма да имам повече прераждания. Това е самият край на моя земен престой. Но, за нещастие или за щастие, тук няма никой, който няма да има повече прераждания. Всеки трябва да се върне. Всеки ще трябва да се прероди на земята, за да работи или за Бог, или за себе си. Всички вие определено ще трябва да приемете много, много прераждания, преди да осъзнаете Бог, независимо дали искате, или не. Това не зависи от вас.

Виждате, че тази осъзнала Бог душа страда толкова много в ръцете на човечеството. Може би ще си кажете: „Кой иска да осъзнае Бог? Гуру страда толкова много!“. Вярно, аз страдам, но Бог няма да позволи на никой да остане неосъзнат.

Сега въпросът е колко възможности можете да получите в едно прераждане, за да постигнете напредък? Всички духовни Учители казват, че ако имате осъзнала Бог душа за свой духовен Учител в някое човешко прераждане, тогава получавате върховната възможност — не само да тичате най-бързо в това прераждане, но и да намалите броя на бъдещите си прераждания.

Ако можете да радвате своя Учител във всяка сфера от живота си, тогава вашите бъдещи прераждания ще бъдат по-гладки, по-просветляващи и по-пълноценни. Ако щяха да са ви нужни петдесет, шейсет или дори двеста прераждания, за да осъзнаете Бог, може би ще го направите за десет, двайсет или трийсет прераждания. Но бъдете сигурни, тук няма никой, който може да каже: „Няма да имам повече прераждания“ или „Не ме интересува осъзнаването на Бог, не се нуждая от Бог“. Бог няма да позволи на никого да остане неосъзнат. Трябва да се връщате отново, отново и отново.

За моите ученици искам да кажа, че ако в това прераждане не се възползвате от връзката си с мен, ако не използвате правилно вътрешната и външната си връзка с мен, то правите огромна грешка. Всеки път, когато се връщате на земята, ще видите колко е трудно да постигате напредък. Невъзможно е да се проумее страданието, през което преминава всяко човешко същество на земята. Чувствате, че страданието ви е непоносимо, но нямате представа колко повече страдат онези, които не следват никакъв духовен път. Имате късмет, че водите духовен живот.

В крайна сметка всеки човек трябва да започне духовен живот. Не е задължително да е път като такъв. Като мои ученици имате път, но много други духовни търсещи и Учители от най-висок порядък не са следвали някакъв определен път. Господ Буда и Шри Кришна не са следвали път. Те са осъзнали Бог чрез собствения си стремеж и медитация.

Когато следвате духовен Учител обаче имате допълнително предимство. Шри Рамакришна казваше, че кравата дава мляко и това мляко не е в опашката, носа или ухото на кравата. Има специално място. Когато натиснете вимето, тогава получавате мляко. По същия начин, когато духовният Учител идва, вие можете да получите просветление от третото око на Учителя или от сърцето му. Третото око е трудно да се види, но сърцето можете да видите и почувствате.

Връщам се към темата за бъдещите прераждания. Всяко прераждане ни дава преживявания. Можете да ги наречете здравословни или нездравословни, но тези преживявания ни водят към определена цел. Някои човешки същества са придобили духовно богатство — мир, светлина и блаженство - от предишните си прераждания. От предишния си стремеж те са получили някои божествени качества. Определено, определено Бог ще им върне тези божествени качества, когато започнат отново своето пътуване. И тогава Той ще им каже да увеличават и увеличават своите божествени качества. Отново, има милиони хора на земята, които ще започнат своето ново прераждане, нов живот без никакъв божествен мир, божествена светлина или божествено блаженство.

Когато се присъедините към духовен път, имате толкова много възможности да напредвате. Това е като да влезете в най-прекрасна градина. Има хиляди цветя и всяко от тях има аромат и красота. Можете да откъснете, което цвете ви доставя радост. Можете да имате много вътрешни преживявания и да събирате аромата в сърцето си, във вътрешния си живот. И можете да връщате тези преживявания всеки път, когато се прераждате.

Най-важното нещо за тези хора, които следват духовен път, е колко сериозно приемат духовния си живот, колко много ценят духовния си живот, колко много искат да запазят вътрешната си връзка със своя Вътрешен Водач, с Всевишния.

Може да стане така и става така, че някои от моите ученици приеха духовния живот много по-сериозно, когато се присъединиха към пътя за първи път. Ако връзката, която установиха с Всевишния, когато за първи път взеха на сериозно духовния живот, е намаляла, ако го няма същия дух, ако я няма същата отзивчивост, ако го няма същото желание, любов, посветеност и предаване, тогава естествено усещането им за вътрешния живот няма да го има. Ако тази връзка, единство или дълбочина вече не съществуват, ако издигащият се плач на сърцето вече го няма или пламъкът почти е угаснал, тогава, каквото и да се случва, без значение колко години прекарват на пътя, как могат да се надяват, че в бъдещите си прераждания те ще успеят да водят духовен живот от самото начало? Не, това е само тяхна самозаблуда.

Когато сте в лодката, когато сте на пътя, въпросът е дали искате да постигнете най-бърз напредък, или искате да вървите със скоростта на индийска биволска каруца. Можете да направите и двете. След като започнете маратона на Вечността във вътрешния живот, можете да спрете, можете дори да легнете, но не можете да напуснете състезанието. След като започнете, трябва да завършите. Дори и да не участвате в надпреварата днес, трябва да започнете по някое време в бъдеще. Ще има безкрайни маратони и ще трябва да участвате. Днес може да кажете: „Не съм готов. Не ме интересува това“. Но утре или вдругиден ще бъдете принудени да влезете в тази вътрешна надпревара, във вътрешния маратон. Отново, някои бегачи тичат най-бързо, докато други не. Но все пак тези бегачи продължават и бавно, уеверено трябва да стигнат до местоназначението си.

Много духовни Учители, когато осъзнаят Бог, обещават, че ще се върнат на земята, но уверявам ви, че сред духовните Учители от най-висок ранг никой не се е върнал и никой няма да се върне. Тяхна еманация или нещо подобно може да дойде, но осъзнатите души от най-висок порядък не се връщат. Веднъж Шри Рамакришна посочи определено място на картата и каза, че ще се върне там. Това място беше Русия. Родил ли се е в Русия? Не, не е.

Отклонявам се от темата, така че нека се върна към нея. Това прераждане е прераждането на златната възможност. Съживете стремежа си! Съживете посветеността си! Съживете, съживете всичко! Следвайте пътя на любовта, посветеността, предаването и единството. Ако тези божествени качества ви изоставят или ако умишлено не ги цените, или ако чувствате, че в духовния живот няма нищо, тогава можете да отидете и да опитате другия живот — ние го наричаме външния живот. Ще видите, че външният живот е безкрайно, безкрайно по-труден. Докато сте на пътя, възможностите, които можете да получите от вашия стремеж, отдаденост, любов, посветеност и предаване и чрез редовната си духовна дисциплина, няма да получите, ако не следвате духовния живот.

Отново, само защото сте водили духовен живот в продължение на много години, не означава, че сега можете да вървите по свой собствен начин — не! Вътрешната връзка е от първостепенно значение. По силата на вашата вътрешна връзка — близка, по-близка, най-близка — постигате най-бързия напредък. В мига, в който видите, че вътрешната връзка отслабва, ако видите, че тя не е толкова силна, колкото преди, бъдете сигурни, че отивате далеч, по-далеч, най-далеч от собствения си духовен живот, който е истинският живот. Може да мислите, че ще бъдете щастливи във външния живот, но трябва да знаете, че се заблуждавате.

От истинския духовен живот никой не може да избяга завинаги. Можете да избягате за десет години, двайсет години, трийсет години, четиресет години. Но Бог отново ще ви принуди да приемете духовния живот или в това прераждане, или в бъдещо прераждане, защото без духовния живот никой няма да може да Го осъзнае. В крайна сметка няма да има нито едно човешко същество, което да каже: „Не искам Богоосъзнаване“. Сега може да казвате, че не искате да осъзнаете Бог, но ще бъдете принудени, ще бъдете принудени. От кого? От Самия Бог. Ако стремежът ви е намалял, това не означава, че Бог ще ви позволи да останете във външния живот за неопределено време и да правите всичко, което ви харесва. Може да ви позволи за кратко, но един ден ще дръпне струната толкова силно! Защо искате да чакате да бъдете принудени да направите нещо, ако знаете, че това е нещо добро — не само за вас, но и за цялото човечество?

В духовния живот часът идва и си отива. След като злоупотребявате с часа, Божия час, следващият път, когато часът дойде, той става по-строг. Това е като летището. Преди последното повикване за качване на самолета ще има три или четири съобщения. Но когато дойде последното повикване, ако не тичате и не се качите в самолета, самолетът няма да чака. Ще пропуснете полета си и кой знае кога ще получите друг. В духовния живот е абсолютно същото. Искате да преминете от един план на съзнанието към друг. Викат ви. Ако не се възползвате от възможността сега, ако не обърнете никакво внимание, когато бъдете повикани да вземете полета, тогава вие сте губещите.

Всеки път, когато бягаме маратон, ние се кълнем, че никога повече няма да тичаме друг. Тогава, на следващия ден, какво се случва? Излизаме на тренировка! По време на състезанието навсякъде тялото ни изпитва болка, болка, болка, но на следващия ден сме вдъхновени да тренираме отново за маратона. Вътрешният маратон няма фиксиран пробег. Той не свършва след двадесет и шест мили. Вътрешното състезание е, за щастие или за нещастие, много, много дълго пътуване. Ако не завършите външния си маратон, няма лошо, въпреки че някои хора може да ви се присмеят. Вашите колеги могат да кажат: „Той е безполезен, не успя да го завърши“. Или може би ще ви съчувстват. Тогава от вас зависи дали искате да опитате отново. Но вътрешния маратон трябва да приемете. Някой може да каже: „О, не трябва да бягам този вътрешен маратон“. Но искам да ви кажа, че часът ще дойде.

Отново, има хора, които са започнали вътрешния маратон и след това по някаква причина смятат, че могат да спрат. Но в този маратон не можете да се откажете напълно. Няколко дни, няколко месеца, няколко години или дори няколко прераждания може би можете да се насладите на почивка, но след това ще бъдете принудени да започнете отново. За съжаление, всеки път, когато се отпуснете в стремежа си, в желанието, готовността и отзивчивостта си, вие само затруднявате себе си. Ако най-добрият спринтьор се върти в удоволствията на безделието, тогава, когато се върне на пистата, става много по-трудно за него да си върне собствения стандарт. Ако днес шампион спортист се откаже от бягането, кой го е грижа? Той може да каже: „Направих достатъчно“. Но във вътрешния живот духовният търсач няма да може да спре да тича. Веднъж щом е започнал вътрешното състезание, той няма да може да се откаже. Той ще бяга, докато състезанието бъде спечелено. Тук да спечелиш означава да осъзнаеш Бог.

Вашето желание да отидете до целта е от изключителна необходимост. Всеки човек трябва да помни, че състезанието е задължително, но онези, които са мъдри и знаят, че трябва да тичат, ще кажат: „Колкото по-скоро, толкова по-добре!“. Други може да чувстват, че времето им още не е дошло, затова имат късмет.

Да кажем, че в едно семейство има по-малък брат и по-голям брат. Когато малкият брат вижда по-големия си брат да ходи на училище, той може да каже: „Искам да бъда толкова велик и мъдър като по-големият си брат. Сега също трябва да ходя на училище“. По-големият му брат е започнал може би на седемгодишна възраст, а той е нетърпелив да започне на четиригодишна възраст. Вижте колко е мъдър!

В духовния живот също виждаме, че някои светии, някои духовни Учители и някои йоги са като по-големи братя. Ако сме мъдри, знаем, че техният живот също ще трябва да приемем, не по отношение на облеклото или външния им вид, а по отношение на вътрешния плач на сърцето им.

Във външния маратон, след като избягате двадесет и шест мили, всичко свършва. После, след дълго време, може би след три месеца или шест години, може да изтичате друг маратон. Но в духовния живот не е така. След като достигнете определена цел, това е началото на пътуване към друга цел, по-висока цел. Ако победите малка слабост — някаква несигурност, ревност, нечистотии или по-ниски витални проблеми — идва още една. Но постепенно, постепенно, колкото и силна да е слабостта, можете да я победите.

Клоните на дърво на моя живот

Цял живот съм бил поет. На четири или пет години започнах да се опитвам да римувам на бенгалски. Тогава, на седем години, успявах да диктувам стихотворения на брат си Чита.

Поет-пророк е този, който има прозрение за цялата вселена. Аз съм изразил някои от най-високите си осъзнавания чрез поезия. Но въпреки че съм казвал възвишени, по-възвишени, най-възвишени неща в Абсолюта, в Откровение и в други стихотворения, най-висшите осъзнавания не могат да бъдат изразени на това ниво на съзнанието. Когато се опитваме да изразим тези реализации с думи, ние се спускаме значително.

В Откровение написах:

Моята Форма познах и осъзнавах.
Всевишният и аз сме едно, всичко надживяваме.

Отново Безсмъртие започва:

Усещам във всичките си крайници Неговата безгранична Милост.

Ако можех да изразя всички тези възвишени осъзнавания на ниво, което е безкрайно по-високо от английския или бенгалския език, само тогава щях да съм справедлив спрямо тях. Но когато се опитваме да изразим най-висшата истина на земно или материално ниво, можем да го направим само според възприемчивостта, която имаме в момента, или според възприемчивостта, която светът има. Опитваме се да предложим най-високото прозрение, но висшите светове, които изразяваме чрез поезия или песни, никога не могат да разкрият най-висшите светове, които сме прозрели или станали.

Моята духовност беше в моята поезия много преди да стана сериозен художник, много преди да стана музикант, много преди да започна да вдигам тежести, много преди да напиша толкова много книги по философия. Имаше време, когато написах:

Море от мир, Радост и Светлина
отвъд моя обсег аз знам ...

И Бог знае колко пъти съм рецитирал стихотворението си Абсолютът:

Няма ум, няма форма, аз само съществувам;
сега престана всяка воля и мисъл;
последният край на танца на Природата,
аз съм Този, когото съм търсил...

Сега, когато съм в Америка, пиша различни стихове. В Индия нямаше да оценя вида поезия, която пиша сега — не защото не е римувана, а защото е по-модерна. Но не съм стигнал толкова далеч като японските хайку поети. Те оставят толкова много на въображението.

Много, много мои стихотворения ще докоснат най-съкровените дълбини на вашето стремящо се сърце. Ако можете да се потопите дълбоко в сърцето на моята поезия, ще видите, че можете да извлечете толкова много от три или четири думи. Само един ред от поезията ми в някои случаи може да ви достави такава невъобразима радост — много повече от десет страници от моята проза. И тази радост може да продължи няколко часа, докато цяла книга от моята проза може да ви даде радост или вид увереност, която може да продължи само петнайсет или двайсет минути. Ако искате да получите вътрешни преживявания много бързо, тогава ще ви бъде полезно да четете стиховете ми.

Прозата идва като сила, но поезията идва като сладост, нежност, мекота, душевност. Философ и поет може да казват едно и също нещо, но когато поетът говори, думите му не само ще привлекат вниманието на много хора, но и ще им доставят огромна радост. От друга страна, когато философът или прозаикът казва същото нещо с различни думи, за някои хора може да е по-трудно да получат радост.

В индийската традиция има поговорка, която може да се преведе: „Пред вас има парче дърво“. Прозаик или философ просто ще каже: „Пред мен е сухо дърво“. Но поетът ще види същото парче дърво във въображението си като огромно дърво. Той ще каже много съчувствено: „Пред мен има дърво, което в момента, за съжаление, няма сокове“. Когато поетът говори за изсъхналото дърво, сърцата на всички се разтапят.

Не отричам, че много прозаици създават много велики произведения. Но през повечето време техните писания са в умствения свят, докато поезията през повечето време е в психичния или света на сърцето.

Поезията просто бяга към целта като елен, докато прозата върви към целта като слон. Ако искате да вървите с увереност към целта, тогава четете моята проза. Отново, ако искате просто да бягате към целта по-бързо от най-бързото, докато цялото ви същество е изпълнено с мекота и нежност, тогава можете да четете моята поезия.

Независимо дали става въпрос за моята поезия или моята проза, моля моите ученици да четат моите писания поне половин час дневно. Два часа не очаквам, а петнайсет минути е твърде кратко. Но ако четете писанията ми по половин час, определено ще получите радост. В моите писания съм засягал практически всяка тема. Тъй като всички вие сте търсещи, моите писания неизменно ще ви дадат изобилно вдъхновение.

Дървото на живота на всеки човек има много клони. В моя случай абсолютно най-висшият ми клон е моето Богоосъзнаване. Някои хора ще бъдат доволни от поета, художника, музиканта или певеца в мен, но стремящият се свят ще се задоволи само с моето Богоосъзнаване, което получих от Бог. Това бе Неговият Дар и този Дар мога да предложа и предлагам на човечеството. Моята поезия, моята музика, моето изкуство, моята философия и дори моята духовност няма да бъдат затъмнени, но ще бъдат далеч, далеч надминати от моето единство с Бог.

Отново, моят свят на изкуството, моят свят на музиката, моят свят на поезията, моят свят на философията и всички останали мои светове също са клони на моето дърво на живота и всеки от тези клони е произвел много листа, цветове и плодове. Дърво, което има много клони, ще може да предложи повече на човечеството, отколкото дърво, което има само един клон. Богоосъзнатият човек не може да изрази или прояви своето осъзнаване на Бог от най-високия клон, защото повечето хора не могат да се изкачат достатъчно високо, за да го видят, почувстват и осъзнаят. Според способностите и стремежа си хората могат да се изкачат до известна степен. Ето защо духовните търсещи ще извлекат много повече полза от осъзнаването на духовен Учител, отколкото обикновените хора. Но дори търсещите от най-висок порядък няма да могат да достигнат до най-високите цветове и плодове от най-горния клон. Те ще могат да достигнат само до някои от долните клони и от тях ще извлекат значителна духовна полза. Отново, ако някой изобщо не се стреми, едва ли ще получи някаква полза, независимо колко пъти чете моите писания или пее песните ми.

Моето желание е някои мои ученици да се посветят на различни клони на моето дърво на живота. Тези различни клони могат да хранят изобилно вашите стремящи се сърца. Ще бъда толкова щастлив, ако някои ученици могат да раздадат на целия свят някаква светлина от световете на моята поезия, музика, изкуство и вдигането на тежести. Богоосъзнаването ми, което е достигнало най-висшето, е повече от достатъчно. Самото то ще покрие света надлъж и нашир. Отново, ако всичките ми клони могат да бъдат използвани, тогава техните листа, цветове и плодове ще са от голяма полза на стремящия се свят.

Някои ученици трябва да се осмелят и да напишат неща за моята поезия, моите картини и другите ми дейности. Също така можете да четете моите стихотворения и истории пред публика. Може да не успеете да разкажете на другите за моето осъзнаване на Бог, но когато прочетете моите стихове и истории пред публика, вие не само помагате на слушателите, но и сами получавате огромна духовна полза.

Вие също трябва да пишете и да изразявате себе си. В момента изразявате себе си чрез стремежа си, чрез молитвата и медитацията си. Сега казвам, че трябва да изразите и другите си качества и способности. В ашрама Шри Ауробиндо имаше хора, които пишеха отлични стихотворения. Сред моите ученици тези, които пишат стихотворения, могат да поканят приятелите си да чуят стиховете им. Приятелите ви може да не са поети, може да нямат способността да пишат стихотворения или мързелът им да не им позволява да пишат стихотворения. Но слушането на стихотворенията ви определено ще им помогне. А тези, които имат ентусиазъм да пишат стихове и да ги споделят с други, определено ще имат полза. Това важи и за онези, които искат да пишат песни и да ги пеят за приятелите си.

Всички имате достатъчно време, особено вечер. Ако искате да гледате телевизия за половин час или час, за да се отпуснете, всичко е наред. Но ако гледате телевизия часове след часове, тогава само забавяте духовния си напредък. Ще бъде безкрайно по-добре, ако можете да изразите поета, художника или певеца в себе си и да споделяте постиженията си с другите. И ако другите са достатъчно мъдри — не достатъчно мили, но достатъчно мъдри — да слушат тези поети, певци и писатели, ще бъда много щастлив. Ако вашият домакин или домакиня има време и енергия да композира и пише, той или тя също може да отдели малко време и пари, за да поднесе някакви освежаващи напитки. И ако домакинът не може да предложи на гостите напитки, тогава тези, които идват да слушат, могат да донесат нещо или да споделят разходите.

По този начин можете да създадете някои тайни и свещени клубове, където можете да споделяте своите стихове и музика помежду си.

Няма оттегляне за теб, дете мое!

Заключението на Двадесет и седем хиляди растения на стремежа

По време на това пътуване, въпреки физическото ми заболяване и толкова много вътрешни и външни проблеми, ние постигнахме две най-значими неща. Завършихме нашите Двадесет и седем хиляди растения на стремежа и два милиона рисунки на птици. От литературна и художествена гледна точка това пътуване ще бъде най-значимия ни дар към Абсолютния Всевишен. Да се завършат Двадесет и седем хиляди растения на стремежа е нещо в нашия живот на стремеж, което е по-голямо от най-голямото и по-добро от най-доброто.

Стихотворение 27 000

Мои двадесет и седем хиляди
растения на стремежа,
моят Господ Възлюбен Абсолютен Всевишен
ми даде да ви дам
Цветовете на Слънчевата Усмивка
на Сърцето Си.

Мои двадесет и седем хиляди
растения на стремежа,
дадохте на човечеството
Безсънна жажда за Бог
и
бездиханнен глад за Бог.²

Абсолютната Заповед на моя Всевишен

В ранните часове на утрото душата ми беше в моето трансцендентално съзнание и сърцето ми беше във вселенското ми съзнание.

Моят Всевишен, моят Всевишен, моят Всевишен застана пред мен и ми каза: „Няма оттегляне, няма оттегляне, няма оттегляне за теб, дете Мое!“.

Попитах моя Всевишен: „Какво повече искаш от мен, какво повече?“.

Той ми каза: „Седемдесет и седем хиляди“.

Веднага Му отвърнах: „Това Твое Желание ли е, Твое Искане ли е, Твоя Воля ли е или Твоята абсолютна Заповед?“.

Той заяви: „Това е Моята абсолютна Заповед“.

Тогава му споделих: „Не мисля, че ще живея на земята толкова дълго“.

Той ми каза: „Дете Мое, заповядвам ти да започнеш. Заповядвам ти да започнеш. Ти знаеш и аз знам колко дълго ще бъдеш на земята, но искам да започнеш. Това е Моята абсолютна Заповед“.

„Мой Всевишни, мой Всевишни, ще се подчиня на Твоята Заповед.“

За Седемдесет и седем хиляди дървета на служенето

Проблемът ми е само да започна. Докато спра, колко нови ученици ще дойдат и ще се присъединят към нашата лодка и колко ще изчезнат от нашата лодка? Само Всевишният знае колко ще дойдат и колко ще си отидат, и колко ще достигнат Небесата. Това само Всевишният знае. Но преди да завърша 77 000, аз ще достигна Небесата.

Да имате сладко семейство

След като направите безусловно предаване на Божията Воля, ако искате да влезете в Божията Игра на Проявата или Лила, тогава не можете да излезете от нея. Плувам в морето от тъги и сълзи. Всеки духовен Учител пее в същия дух. Няма духовен Учител, който да не страда безмилостно в ръцете на човечеството. Няма нито един духовен Учител, който да не е страдал от човечеството, така че не мога да бъда изключение. Отново, вие страдате, аз страдам, всички страдаме. Няма нито един човек, осъзнат или неосъзнат, който да не страда.

Много, много, много пъти казвах на Всевишния: „Да Те осъзная е херкулесова задача“. Необходими са безброй прераждания, за да се осъзнае Бог. Осъзнаването на Бог не е като да пиеш вода. Не можем да го получим, ако просто поискаме. Не, не го получаваме на лесна цена. То изисква много, много прераждания, вътрешни подготовки, външни подготовки и издигащия се пламък на стремежа. Но надежда винаги има. Надеждата на самия Бог поддържа Неговата Вселена жива. Ако Той загуби надежда, Играта приключва.

Ето ме с вас. Нашият е много малък свят. Но отново, имам целия свят. Когато един духовен Учител дойде на този свят, той получава няколкостотин или няколко хиляди ученици. Но във вътрешния свят той трябва да работи за цялото човечество. Външно той трябва да се погрижи за няколкостотин или няколко хиляди, но вътрешното му обвързване с Бог е такова, че той трябва да работи за целия свят.

Когато се молите най-искрено и медитирате много добре, трябва да осъзнаете, че вашите молитви и медитации навлизат в душата и сърцето на Вселената. Там вие помагате, помагате, помагате на онези, които плачат за светлина, любов и блаженство от Бог.

На нашия път външната проява е много красива и мощна. Ние се проявяваме тук, там и навсякъде. Но вътрешното проявление е единство, единство, единство с Божията воля. Всеки миг трябва да предлагаме на Бог нашата любов, посветеност и предаване. Всеки миг трябва да Му предлагаме нашето любящо, радостно и всеотдайно послушание. Ако пропуснем да предложим тези неща на Бог, какво може да направи горкият Той? Той се нуждае от нас за Своето Проявление, ние се нуждаем от Него за нашето осъзнаване. Ако аз не съм добър инструмент, тогава Той избира вас. И ако не сте добри инструменти, Той избира някого другиго. По точно същия начин, ако аз съм негов добър инструмент, тогава колкото и години да иска от мен да продължа Неговата мисия, аз трябва да го направя.

Един духовен Учител идва на света, за да ускори еволюцията на човечеството. За да направи това, той се нуждае от постоянно, постоянно, постоянно сътрудничество от човечеството. Духовният живот е еднопосочна улица, но сме забравили или умишлено забравяме и го превръщаме в двупосочна улица. И какво се случва, ако наистина е еднопосочна? Тогава, ако се опитаме да я направим двупосочна и се обърнем, има само сблъсък, сблъсък и нищо друго.

Много ученици започнаха много добре, с изключителна искреност. Няма нито един ученик, който да се е присъединил към пътя от любопитство. Всеки един се присъедини с изключителна искреност, според неговите възможности, според нейните възможности. След това с годините в някои случаи изчезна искреността, изчезна отзивчивостта, изчезна готовността. По този начин някои са се отдали на собствения си неустремен живот.

Идвам от много незначително село, по-малко от най-малкото. Шакпура е дори по-малко от Брайърууд. Вижте Божията чудодейна сила! Там аз се появих на бял свят. После загубих най-близките си, баща си и майка си. Но всичко се случи в съответствие с Божия План и аз влязох в духовна общност. Вие, хора, имате късмет. Някои от вас доведоха децата си на пътя. Отново, някои от вас видяха нещо в мен и почувствахте, че ще мога да играя ролята на вашите родители. Опитах всичко възможно, а вие също се постарахте.

В моя случай най-големият ми брат доведе мен и цялото ни семейство на пътя. Сърцето и душата на майка ни бяха изцяло за духовния живот, но тя беше загрижена за висшето образование на децата си. След като Бог отне родителите ми, цялото семейство влезе в духовния живот с духовен Учител.

Отново скоростта, скоростта, скоростта винаги е фактор. Бях най-младият в семейството, но тичах много бързо. Когато си мисля за най-големия си брат, по отношение на молитва и медитация с часове и прекарване на време в духовния живот, той далеч, далеч ме надмина. Много преди да дойда в Ашрама, той прекарваше много, много часове в молитва и медитация. Отново, всичките ми братя бяха под ръководството на духовни Учители от най-висок ранг в предишните си прераждания. Някои бяха ученици на Исус Христос, някои бяха на Шри Рамакришна, един беше на Шри Чайтаня, а други бяха директните, преки ученици на Шри Рамачандра.

Един ден, когато осъзнаете Бог — което е нужно, трябва и ще го направите — ще можете да кажете на целия свят, че някога сте били и мои директни ученици. Вие също ще можете да твърдите, че сте били с мен, тогава сте били мои съвременници, тогава сте били мои ученици.

Имал съм милиони страдания и милиони неуспехи, вътрешни провали по отношение на учениците. Но Този, Който е създал мен, Този, който е създал вас, няма да търпи неуспехи вечно. Ако беше така, тогава Бог нямаше да създаде този свят — никога. Или в близко бъдеще, или в далечното бъдеще, или в някое от бъдещите ви прераждания, ще осъзнаете Бог. В този момент ще бъда на Небесата. Бог е много, много мил с мен. Определено това е последното ми прераждане. От Небесата ще мога да ви виждам, да ви помагам и да изпълнявам прозрението си във и чрез вас.

Последната ми и единствена молба към вас е следната: винаги мислете, че духовността е еднопосочна, а не двупосочна улица. Понякога може да вървите бавно, ако сте уморени, но не се обръщайте обратно, не се обръщайте назад. Моля, не забравяйте, че това е еднопосочна улица.

Надявам се, че един ден вие ще бъдете тези, които ще превърнат мъките ми в океан на наслада. Вие сте дошли на света, за да ме проявите, но това проявление може да се осъществи само със силата на вашето единство, единство, единство с моята воля. Трябва да преминете отвъд, отвъд и отвъд всички бариери — физически, витални, умствени, психически, духовни — всички, всички, всички. Трябва да отидете отвъд всяко земно робство. Трябва да победите всички сили, които стоят на пътя ви. Всички наши врагове са вътре в нас, а не извън нас. Те идват под формата на съмнение, подозрение, непослушание, страх, завист и несигурност. Тези вътрешни врагове са пречки по пътя ни.

Не съм се отказал и моля всички ви да не се отказвате. Нека продължим. Позволете ми да продължа да вярвам във всички вас и очаквам същото от вас. Нека имаме взаимна вяра. Ще ви дам това, което Всевишният в мен иска да ви дам. Вие също ще ми дадете това, което Всевишният във вас иска да ми дадете. Той иска да ви дам моето състрадание, любов, обич, божествена сладост, нежност и постоянна загриженост, за да ви направя щастливи. В същото време Той очаква да ми давате постоянната си готовност, желание и отзивчивост под формата на любов, посветеност, предаване и ведро послушание във всеки един момент.

Това, което трябва да дам, определено, определено, определено ще дам, както давам. Това, което трябва да дадете, някои от вас дават и след това оттеглят. За един ден давате и след това месеци и месеци наред си почивате, взимате си отпуска. Но се надявам, че можем да имаме добро семейство. За да имаме сладко семейство, бащата трябва да даде това, което трябва да даде, и децата трябва да дадат това, което трябва да дадат. Нека превърнем това семейство в много сладко, много просветляващо, много осъществяващо и много удовлетворяващо семейство.

Страшните мъки нека да забравим, напълно да забравим. Нека само израстваме в сладост, мир, светлина и блаженство.

Без очаквания

Родени сме с очакване. Ако плача, майка ми ще дойде и ще ми даде мляко. Ако плача, баща ми ще ме заведе в града. Но Господ Кришна каза: „Вие имате право на действието, но не и на неговите плодове“.

Да, приемаме го за наше право да направим нещо, но нямаме право да очакваме плодовете от нашите действия. В нашия случай очакваме действието и резултатът да вървят заедно. Ако докоснем барабан, очакваме да има звук. Но защо трябва да има звук? Очакваме звука, докато докосваме барабана. Но докато докосваме барабана, не трябва да мислим за звука. Нашата работа е само да ударим барабана. Звукът трябва да държим отделно от удрянето.

Проблемът е, че през повечето време, веднага щом направим нещо, искаме резултатите. Но трябва да кажем: „Ако резултатът дойде и е добър, това ще ме зарадва. Но ако не дойде, не трябва да се безпокоя“. Но не винаги правим това. Всяка секунда имаме очаквания.

Веднага щом излезем от къщата, очакването ни е, че ще има лек бриз. Прохладният сутрешен бриз ще духа: това очакваме. Ако излезем от къщата и вместо хладен ветрец открием, че духа много горещ вятър, тогава сме обречени на разочарование. Но ако кажем: „Ще изляза, независимо от времето, защото чувствам вътрешно, че е добре да изляза“, тогава няма да се разочароваме.

За съжаление не казваме това. Преди да извършим действие, се опитваме да получим резултата. Трябва да стигнем до момента, в който можем да кажем: „Ще действам, но няма да се интересувам от резултатите“. Точно тогава постигаме напредък. В противен случай, дори преди да направим нещо, очакваме резултатите. Още преди да докоснем барабана, очакваме звукът да дойде.

Къде се появява безусловното предаване? Докато плачем за Бог, казваме ли: „Боже, аз плача за Теб. Ако е Твоя Воля, ела. Но ако не е Твоята Воля, не идвай. Искам да Те радвам по Твой собствен начин“? Колко хора всеки ден повтарят: „Искам да Те радвам, Боже, по Твой собствен Начин“? Повече от десет пъти, ако го кажем, ни прилошава да чуваме собствения си глас! След това променяме молитвата си: „Ще Те радвам само когато ми се иска и нямам нищо против дори ако Ти не ме радваш, стига да можем да се радваме един на друг от дъжд на вятър“.

Нека сега разкажа една история за безусловното предаване.

Днес гледах няколко стари семейни снимки. Когато видях снимка на моята братовчедка Нирмала-ди, веднага започнах да проливам сълзи. Тя беше толкова близка със семейството ни. Тя умря, докато беряла цветя. Тя стояла на покрива на къщата си в Ашрама. От едната страна бе дървото с цветовете за защита. Майката даде на това конкретно цвете името „Защита“. Братовчедка ми късала тези цветя и по някакъв начин тя паднала на главата си на улицата долу. Тя умряла на място. Сестра ми Лили минавала наблизо. Тя чула звука, но не видяла какво се е случило. Тя просто вървяла по улицата и се прибрала у дома. След пет минути тя получила съобщението, че това се е случило, и изтичала навън.

Това бе братовчедката, която беше отговорна да получа работа при Нолини-да. Тя каза, че трябва да работя там, трябва. Тя беше тази, която каза, че трябва да дам подарък на Нолини-да. Моят подарък беше една от неговите прозаични статии, които бях превърнал в поезия в английски бял стих.

Но най-важното нещо се случи, когато дойдох в Ашрама на възраст година и три месеца. Колко мила беше Нирмала-ди! Тя много обичаше майка ми. В продължение на един месец, когато майка ми искаше да прекара време в основната града на Ашрама или да отиде да види Божествената Майка на балкона или на друго място, тази братовчедка се жертваше и се грижеше за мен. И как само плачех, плачех, плачех и пищях за майка си! Звукът се носеше през няколко сгради! На моите собствени сестри тази моя братовчедка каза: „Вие вървете. Ще се погрижа за него“. Въпреки че самата тя беше в Ашрама само от два месеца, когато ме доведоха там — тя дойде едновременно с брат ми Хридай — тя направи тази жертва. Тя искаше майка ми да прекара възможно най-много време в главната сграда и да види Божествената Майка. Такава беше моята братовчедка. Тя толкова ни обичаше. Всяка секунда тя ни се караше. Тя беше по-голяма от сестрите ми. Ако сте по-възрастни, имате пълното право да се карате на по-младите.

Ако се върнем на въпроса, какво очакваше Нирмала-ди от служенето си? Тя можеше да каже на майка ми: „Ти доведе детето си тук. Той е твоя отговорност. Защо не помолиш някоя от дъщерите си или някой от синовете си да се грижи за него? Имаш още четири или пет деца, които лесно могат да се грижат за него. Нека го сторят“. Но тя не направи това. Вместо това тя каза: „Тук съм от два месеца. Ще си тръгнете след месец, така че позволете ми да направя тази жертва“. Всичко беше заради любовта ѝ към майка ми. Тя направи този вид безусловно предаване.

Колко от вас са се опитали — искрено са се опитали — да видят всичко по мой начин? Ще бъде ли моя съдбата да нямам нито един такъв ученик? В някои случаи година след година учениците не са се опитвали да ме радват, защото са препречили напълно вътрешната си и външна врата. Не мога да отворя външната им врата и не мога да отворя вътрешната им врата. Аз не съществувам вътре в тях. Аз съм навън, навън, навън. Аз не съм нито в ума им, нито в сърцето им, аз не съм в тяхното съществуване.

Никой не може да се осмели да ми каже: „Правя всичко по твой собствен начин“. Отново, никой няма да може да каже: „Винаги се старая да правя всичко по твой собствен начин“. Някой може да се опита да направи всичко по мой собствен начин за една седмица или за един месец, но след това този човек се уморява. Той просто казва: „Опитах се толкова много да угодя на Гуру в продължение на един месец. Сега той трябва да ми угоди поне за един ден, два дни или три дни“. Този вид предаване е само шега. Това ми причинява страдание.

Един ученик може да се опита да ми угоди в продължение на два дни, а след това той очаква от мен да му угаждам в продължение на десет дни — дори не обратното. И хората понякога казват: „Тъй като Гуру има способностите, тъй като е по-силен от мен духовно, той трябва да ми угажда повече по мой начин“. Но това не е правилната философия. Учениците трябва да кажат: „Тъй като Гуру има повече способности, нека стана едно с него. Тогава ще имам способностите му“. Това отношение хората трябва да възприемат.

Няколко седмици или няколко месеца се опитвате да ме радвате. След това извеждате очакванията напред. Когато очакванията ви не се оправдаят, вие казвате: „О, нашата философия не е да очакваме“, и отново започвате да се опитвате. Но не забравяте отново да използвате очакванията си. Казвате си: „Кой знае, следващия път Гуру може да изпълни очакванията ми“.

От днес нататък можете да започнете да се стараете да служите без очакване. По-добре късно от колкото никога! Ние винаги даваме обещания в живота си, като брат ми Манту. Всяка сутрин той взема решение да не чете никакви вестници. Тогава един от приятелите му ще дойде и ще каже: „Манту Бабу, Манту Бабу, чете ли за това и онова? Знаеш ли?“.

„Какво? Какво?“ казва Манту.

Тогава приятелят му ще каже: „Не искам да ти казвам. Не искам да ти отнемам радостта. Във вестника има нещо най-значимо. Иди, иди веднага и го прочети сам!“.

Решението на Манту продължава може би още двадесет минути. След това отива възможно най-бързо до библиотеката, за да прочете статията.

Във вашия случай можете да вземете решение още от днес да се стараете искрено да виждате всичко и да правите всичко по мой собствен начин. Просто повтаряйте: „Ведро послушание, ведро послушание, ведро послушание“. После можете да кажете: „Без очаквания, без очаквания, без очаквания!“, а също и: „Най-бърз напредък, най-бърз напредък, най-бърз напредък!“. Ако можете да повтаряте тези думи като джапа, ако са гравирани върху плочата на сърцето ви, тогава определено ще можете да постигнете най-бързия напредък.

Човек предлага, Бог разполага

„Човек предлага, Бог разполага.“ Тази известна поговорка може лесно да се приложи към семейството ми, особено що се отнася до темата за висшето образование. Нашите са толкова смешни, смешни истории.

Всичко започна с най-големия ми брат Хридай. Той беше велик философ. На шестнайсет или седемнайсет той беше изучавал всички европейски философи. За момче от село Читагонг това наистина беше нещо. След това, до двайстата си година той беше изучил в огромна дълбочина Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита. Той се подготвяше за бакалавърска степен в университета Читагонг. Другите студенти го наричаха „учен“, а неговият професор го наричаше „професор“ или „велик учен“. След като получи бакалавърска степен, Хридай възнамеряваше да продължи и да учи за по-високи степени.

Междувременно нещо се случи. Шест месеца преди да се яви на последния изпит, за да получи бакалавърска степен, той чу името на Шри Ауробиндо. След това ученето приключи за него. Самото име „Шри Ауробиндо“ беше достатъчно за брат ми. След като го чу, той искаше само да отиде и да води духовен живот. Той загуби всякаква склонност да учи и се отказа напълно от официалното си обучение.

Имах същото преживяване. Когато бях на четири или пет години, чух името „Шри Ауробиндо“ и нещо се случи. Усетих такава радост, сладост и любов в името. По това време не бях чувал нищо за Майката. Дори снимка на Шри Ауробиндо не бях виждал. Чух само думите „Шри Ауробиндо“. Това беше достатъчно. В сърцето ми се случи нещо. След това, когато бях на седем, видях огромна картина на Майката и Шри Ауробиндо. Но в началото името „Шри Ауробиндо“ беше достатъчно.

Когато Хридай се отказа от обучението си, това беше такъв удар за баща ми. Някак си брат ми успя да се яви на изпита, но не изчака резултатите. Без да казва на родителите ми, той взе влака за Пондичери, за да бъде с Шри Ауробиндо.

Баща ми беше толкова разстроен. Как би могъл най-големият му син да направи това? Майка ми веднага искаше да отиде в Пондичери и да го върне. Тя каза на баща ми: „Трябва да отида и да го върна. В противен случай няма да ям“.

Баща ми каза: „Няма да те заведа в Пондичери“.

Майка ми беше готова да пости до смърт! В продължение на един ден тя не яде. Тогава, по средата на втория ден, сърцето на баща ми се разтопи. Той каза: „Този пост трябва да спре. Трябва да ядеш. Ще те заведа в Пондичери, за да го върнеш у дома“.

Баща ми писа до Ашрама и получи разрешение всички да отидат на кратко посещение. Поради работата на баща ми като главен инспектор по железопътната линия Асам-Бенгал успяхме да пътуваме безплатно до Пондичери. Това е историята за това как всички дойдохме в Ашрама за първи път. Бях само на една година и три месеца.

Когато пристигнахме, веднага щом майка ми видя брат ми Хридай, тя заплака, плака и плака. Тя плака толкова много, че накрая той се съгласи да се върне у дома с нас. Той каза: „Добре. Не се нуждая от духовния живот в момента. Когато дойде времето, ще се върна“.

Тогава моята физическа майка трябваше да получи разрешение от Божествената Майка, за да може Хридай да напусне. Тя отиде да види Майката на Ашрама. Майката на Ашрама не говореше бенгалски, а майка ми не говореше правилно бенгалски. Тя говореше само на нашия читагонгски диалект. Сестрите ми бяха там, за да преведат нейната молба на подходящ бенгалски, а Нолини-да, генералният секретар на Ашрама, превеждаше всичко на английски за Майката.

Майка ми плачеше и плачеше. Тя възнамеряваше да каже на Божествената Майка, че ще бъде толкова благодарна, ако Божествената Майка позволи на Хридай да се върне у дома. Вместо това майка ми каза на Майката на Ашрама: „Толкова съм благодарна, че поехте пълната отговорност за най-големия ми син. Моля, обещайте ми, че ще се грижите за всичките ми деца. Те дойдоха тук с мен. Ще се погрижите ли за тях? Сега оставям най-големия си син. Нека той остане с вас, а тези малките ще се върнат с мен. Искам да получат по-високо образование. След като получат добро образование, ще обещаете ли да ги вземете обратно?“.

Божествената Майка веднага каза: „Да, ще ви позволя. Този може да остане тук, а останалите ще запазите няколко години. Нека получат високо образование. Обещавам, че ще ги задържа след това“.

Вижте какво стана! Майка ми беше отишла в Ашрама само за да вземе сина си обратно. Вместо това тя молеше Божествената Майка да се грижи за останалите ѝ деца, когато пораснат.

Когато майка ми и сестрите ми се върнаха в къщата, където бяхме отседнали, майка ми каза: „Вижте какво направих! Отидох да върна най-големия си син у дома. Вместо това, аз предложих всичките си деца на Майката“.

Всички се смееха и се смееха. И отново всички бяха толкова дълбоко развълнувани. Дори баща ми беше силно развълнуван, че съпругата му беше толкова отдадена на Майката. Така Хридай остана в Ашрама и всички се върнахме в Читагонг с майка ми и баща ми. Въпреки че Хридай се беше отказал от следването си, родителите ми все още се надяваха, че ние останалите ще продължим и ще получим дипломи.

Следващият, който ги разочарова, беше средният ми брат, Чита. Когато Хридай си тръгна, Чита се занимаваше със средното си образование — ние го наричаме зрелостно. След като завърши зрелостното си обучение, Чита трябваше да учи за бакалавърска степен. Тогава един ден той обяви, че няма да учи повече, защото също иска да отиде в Ашрама. Баща ми трябваше да го моли да остане. Баща ми му каза: „Ако не искаш да учиш, поне работи за мен в нашата банка. Когато дойде времето, определено можеш да се присъединиш към брат си в Ашрама“. Така че Чита отиде да работи за баща ми в града.

След това беше ред на сестра ми Ахана. Ахана беше много, много блестяща ученичка. Тя завърши зрелостното си обучение и беше първа година в колежа. По това време баща ми беше починал и майка ми страдаше от базедова болест. В днешно време тя лесно се излекува. Тук в Америка те дори не я приемат на сериозно. Но в продължение на две години майка ми страдаше толкова много от болестта и след това умря. Тя почина, когато нямаше и шест месеца след кончината на баща ми.

Когато баща ми почина, Хридай взе отпуск от Ашрама, за да се прибере и да се грижи за семейството, докато майка ми умираше. Той беше обещал на майка ми, че по време на нейната смърт ще се върне от Ашрама. Той взе разрешение от Майката на Ашрама, като каза: „Майко, аз обещах да отида да видя физическата си майка“. Майката на ашрама на Шри Ауробиндо отвърна: „Можеш да отидеш“. Така Хридай се върна да бъде с нас.

Това беше времето, когато Чита каза на майка ми: „Сега искам да заема мястото на Хридай в Ашрама. Тук нямате нужда от двама ни“. Тогава Чита отиде в Пондичери.

В деня, в който майка ми почина, бях в къщата на чичо си по майчина линия. Съобщението беше доставено и дойдох, тичайки до вкъщи, въпреки че беше на доста мили. Когато влязох в стаята на майка си, животът ѝ можеше да бъде измерен в секунди. Стоях до нея и тя ме хвана за ръката. Тогава знаех какво щеше да направи. Тя сложи ръката ми в ръката на най-големия ми брат Хридай. По свой начин тя го молеше да поеме пълна отговорност за мен. Най-големият ми брат веднага каза: „Да, ще поема отговорност за Мадал“.

Тогава майка ми ми се усмихна с последната си усмивка и след няколко секунди почина.

Всичко това се случваше в дома ни в Читагонг, но в същия ден се случи нещо много важно в Ашрама. Шри Ауробиндо имаше двама или трима секретари. Основният, Ниродбаран, бе от Читагонг. Той беше лекар. В този ден той казал на Шри Ауробиндо: „Майката на Хридай страда толкова много. Не можеш ли да направиш нещо, за да я излекуваш?“.

Ниродбаран знаеше, че Шри Ауробиндо има такава привързаност към брат ми. Дори ако Хридай имаше главоболие, Шри Ауробиндо правеше запитвания. Понякога Шри Ауробиндо се подиграваше на Хридай и го наричаше „нашият ученик-философ“, защото Хридай задаваше толкова много въпроси за Ведите и Упанишадите. Шри Ауробиндо се радваше на въпросите му, защото имаше много малко хора, които толкова силно се интересуваха от Ведите и Упанишадите. Стотици писма брат ми получи от Шри Ауробиндо с неговия собствен почерк.

Шри Ауробиндо през цялото време имаше много състрадателно чувство към семейството ни. Когато Ниродбаран повдигна темата за страданието на майка ми, Шри Ауробиндо веднага каза: „Искаш ли да я излекувам? Какво мога да направя? Нейното време дойде. Божията Воля е децата ѝ да дойдат тук“.

Шри Ауробиндо каза това в Пондичери около обяд. След два часа дойде телеграма от Читагонг. Хридай беше изпратил съобщението на Чита. Веднага, щом го видя, Чита каза: „Не е нужно да го отварям. Знам какво е“. Преди да получи телеграмата, Нирод-да му беше казал, че Шри Ауробиндо е казал: „Нейното време е дошло“.

Единственото желание на майка ми беше всички да получат дипломи. Така се чувстват всички майки. Но Шри Ауробиндо не искаше повече да отлагаме. Дипломите не бяха предназначени за нас. И така, обучението на цялото ни семейство завърши със смъртта на майка ми. Сестра ми Ахана се отказа от обучението си в колежа. До зрелостния изпит на Манту оставаха само три месеца. Той лесно щеше да го вземе. Бях само на дванадесет години.

Всички изчезнахме от Читагонг и стигнахме до Пондичери. Божествената Майка спази обещанието си и взе цялото ни семейство. Не само че цялото ни семейство отиде, но и близките ни искаха да дойдат с нас. Те никога не се интересуваха от духовния живот, но тъй като бяха толкова привързани към нас, те дойдоха. Майката им даде позволение. Бяхме решили да останем за постоянно, но чичо и леля ми по майчина линия дойдоха с нас с надеждата, че в крайна сметка ще успеят да ни върнат в Читагонг. Те не успяха и след известно време се върнаха.

В ашрама Шри Ауробиндо имаше училище, където ние с Манту учехме. Цялото ни семейство беше от отличници, но когато ставаше дума за Манту, той учи една година и след това се отказа, защото Ашрамът не даваше никакви дипломи. Продължих да уча в това училище доста години, но по математика бях непоносимо зле.

Божествената Майка искаше да получа диплома. Исках също да получа диплома по френски от място извън Ашрама. Наричаше се Колежа Калве в Пондичери. Чичо ми по майчина линия беше толкова развълнуван, че исках да получа диплома. По това време бях напълно готов за 10-ти клас, който беше за зрелостен изпит. Но те казаха, че трябва да се явя на изпит и първо да съм в 9-ти клас, затова отидох в този колеж за изпита. Точно преди изпита инспекторът за училищата за целия Пондичери, който по някаква случайност беше французин, каза, че повече от четиресет и пет ученици не се допускат в класната стая, така че няма да ме приемат в този клас. Те казаха: „Сега трябва да отидеш в 8-ми клас“. Бях толкова шокиран.

Моят учител по френски от Ашрама ме придружаваше в този ден. Името му беше Бенджамин. Той беше толкова мил с нас, но ние му се подигравахме и го наричахме Bon jamais._ [Fn :: LEN 12. _Bon jamais означава „никога не е добре“ на френски.] Той ме заведе в 8-ми клас. Когато пристигнахме, учителите ни казаха, че инспекторът идва и двама или трима ученици ще трябва да напуснат тайно. Казах: „Отивам“. Ето как все слизах и слизах — преди изпитът дори да беше започнал! Връщаха ме далеч под нивото ми.

Най-смешното е, че много, много години по-късно изнесох лекция във Франция. Има френска организация, където важни хора идват и говорят. Видях, че само един ден преди мен същият инспектор е говорил на това място.

Както и да е, това беше краят на дипломата ми. Бях толкова тъжен и отвратен, че се върнах у дома с Бенджамин. Не останах да видя дали ще получа „повишение“ от клас 8-ми. Същата вечер Майката попита за мен. Обикновено ходех при нея поне три пъти на ден, а понякога и четири пъти. Отидох при нея и започнах прекрасно да плача. Казах на Майката: „Не искам да уча“.

Тя ми попита: „Защо трябваше да взимаш Бенджамин? Защо не взе Павитра, директора на нашето училище?“. Павитра беше секретар на Майката. Той беше французин и беше много уважаван. Преди да се присъедини към Ашрама, той е бил инженер и химик. Майката каза: „Утре ще отидеш с Павитра. Той ще говори с тях и те определено ще те вземат“.

По това време бях толкова разстроен, че казах на Майката: „Няма да се явявам на техния изпит. Отказвам се“.

Майката ме попита: „Тогава какво искаш да правиш?“.

Отвърнах: „Искам само да уча английски. Не искам да уча повече никакви други предмети — само английски“.

Да чуе Майката, че искам да уча английски и да се откажа от френски! Тя отдаваше значение само на френския в Ашрама. В училището в Ашрама пет дни в седмицата учихме френски език, английски — два дни, а бенгалски — моят майчин език — само веднъж седмично. Дори тогава, когато бях на петнадесет години, бях станал почти авторитет в бенгалската литература. Нашата библиотека в Ашрама имаше стотици и стотици бенгалски книги. Ходех да се самообучавам. В училището на Ашрама понякога се налагаше да изучаваме история и география на френски език, дори и математика на френски. Колко трудна беше математиката! От всички предмети математиката беше мой голям враг!

Така завърши моето официално образование. Трябва да призная, че много пъти след това ми ставаше жал. Тогава започнах да пиша на английски и някои учени и професори започнаха да оценяват моите статии, моите стихове на английски и така нататък, така че бях утешен. Страданието ми приключи няколко години по-късно. Но страданията на моите сестри и братя не свършиха. Най-голямата ми сестра Арпита плачеше ли плачеше, когато се отказах от училището на Ашрама. После беше толкова щастлива и развълнувана да чуе, че ще ходя в Колежа Калве. Но щастието ? не продължи дълго. Сега, когато и да отида в Пондичери и мина покрай този колеж, изпитвам такова носталгично чувство. Цялата сграда е в много лошо състояние, но когато я погледна, си мисля: „Точно там трябваше да получа диплома“.

Много години по-късно, когато училището в Ашрама започна да дава степени и дипломи, сестрите ми буквално ме умоляваха да се върна в училище. Казах: „Преди толкова много години напуснах училище“.

През цялото време човек прави предположения. В нашия случай беше за получим дипломи. Тогава Бог идва и казва: „Не, не, не!“. Ние сме изкушени или вдъхновени и след това, когато се запътим в тази посока, Бог ни спира. Това е като малкото ми куче Чела. Когато е на каишка, му позволяваме да върви напред до някъде и след това го дърпаме назад. На нашето семейство не беше предопределено да получи дипломи. Молитвата на майка ми не можа да бъде изпълнена. Учехме ли учехме, но всички степени си отидоха. Поне брат ми Хридай получи една диплома, но можеше да отиде много по-далеч.

Толкова съм благодарен на големия си брат. Ако не се беше присъединил към Ашрама, Бог знае каква би била моята съдба. Щеше да е съвсем различна. Щях да отида в Читагонгския университет, да получа диплома, това и онова. Но Божествената Майка позволи на цялото ни семейство да отиде в Ашрама. В онези дни те не приемаха никого за постоянно, докато не изминат една или две години. Тогава преценяха какви хора сте. Семейството ни пристигна през март 1944 г. След три седмици Майката каза: „Цялото семейство е тук за постоянно“.

Казвам ви това, защото някои от вас искаха да получат дипломи, но не беше предопределено. Вашият Гуру искаше степени, но Бог каза не. Тогава Бог ми даде вътрешни степени. Сега толкова много преподаватели в университетите ме ценят. Защо? Защото виждат нещо духовно в мен. Що се отнася до моето вдигане на тежести, има културисти с огромни мускули. Но тъй като светът вижда, че съм от различен тип, той оценява това, което съм постигнал. Той вижда, че съм духовен човек, който е всецяло за мира. Нямам нужда от друга диплома.

Силата на усмивката на щастието

Днес виждам, че двама ученици са наистина нещастни, а един е полу-нещастен. Това е моята съдба — дори в Деня на бащата те трябва да останат нещастни! Нещастните хора не са добре дошли, не са добре дошли, не са добре дошли! Умолявам ги в Деня на бащата да станат щастливи, щастливи, щастливи.

Как мога да направя всички щастливи? Това е невъзможна задача. Но моля, опитайте се да бъдете щастливи, щастливи, щастливи. Ако от време на време не сте доволни от мен, поне се опитайте да ми простите и да бъдете доволни днес. Доволен съм от всички днес. Днес нямам оплаквания срещу вас. И ако имате оплаквания срещу себе си, тогава се отървете от тях. Поне днес си простете. Ако не си простите, никой няма да ви прости. Ако сте ядосани на себе си, простете си разумно. И ако сте ми ядосани, простете ми и бъдете щастливи, бъдете щастливи. Боли ме, когато духовните ми деца не са щастливи. Бъдете щастливи, бъдете щастливи. Усмихвайте се, усмихвайте се, усмихвайте се! Силата на усмивката на щастието никога не може да бъде измерена.

Някога имало математик, който бил дълбоко погълнат от математиката си. Малкият му син се приближи и застанал пред него. Бащата дълго не обръщал внимание на сина си. Бащата мислел, че той ще си отиде. Смятал, че на детето щяло да му бъде скучно да го гледа и така то щяло да си тръгне. Изминали пет минути, десет минути и детето продължило да стои там.

Накрая бащата си казал: „Нека му дам няколко стотинки. Може би е дошъл за пари“.

И така бащата дал на сина си стотинки, но малкото момче все още стояло там. Тогава бащата си казал: „Нека му дам двайсет стотинки“. Детето все още стояло изправено. Тогава бащата му дал долар. Нищо не сработило.

В крайна сметка бащата си помисли: „О, той не се нуждае от пари, има нужда от бонбони“. Затова отворил чекмеджето на бюрото си и дал на детето голямо количество бонбони. Била голяма шепа. Дори тогава синът му не помръднал.

Бащата започвал да се раздразни. Той попитал: „Какво ти става? Дадох ти пари, дадох ти бонбони. Дори и тогава не си тръгваш. Какво всъщност искаш?“.

Синът му отговорил: „Докато не ми дадеш това, което искам, няма да те оставя“.

Бащата се подразнил. „Сега говориш като философ“, казал той. „Какво искаш, че не мога да ти го дам?“

Синът казал: „Дойдох тук само за да получа усмивка от теб“.

„Глупак!" - възкликнал баща му. „Само за да получиш усмивка от мен, ти чакаш?“

И така, бащата се усмихнал широко на сина си и синът също му отвърнал и се усмихнал на баща си. Тогава детето избягало. Когато детето избягало, бащата почувствал, че нещо в него било изчезнало. И какво било това нещо? През целия ден той бил депресиран и разочарован. Той не успявал да реши някакви сложни математически проблеми. Но когато бащата се усмихнал на сина си, изведнъж се спуснала вълна от вдъхновение и божествена Милост и той успял да реши своите математически задачи. Преди бащата губел толкова много време. Първо не можел да реши проблемите, а след това, когато видял сина си, се дразнел все повече и се чудел защо синът не си отива, въпреки че получавал все по-голяма сума пари. И бонбоните също не проработили! Какво проработило? Една малка усмивка, която той подарил на сина си, и усмивката, която получил от сина си в замяна.

Бог влязъл в сина на човека и направил сина му инструмент, за да помоли бащата да се усмихне. Цялата депресия и отчаяние-отрова, които бащата носил, изчезнали, когато той се усмихнал леко на сина си и когато синът му отвърнал. Тогава бащата получил всичко. Всичките му проблеми били решени. Това е чудодейната сила на две усмивки.

Ето, когато ви се усмихвам, ако и вие се усмихнете, значи вие сте съвършени и аз съм съвършен. Когато ви се усмихвам, съм съвършен, но когато не ми се усмихвате, вие сте несъвършени. Отново, когато ми се усмихвате, а аз не се усмихвам, значи аз съм несъвършен. Но трябва да кажа, че през повечето време съм съвършен в смисъл, че ви се усмихвам, независимо какво се случва в мен. Но вие не винаги правите това, когато сте депресирани, разочаровани и ядосани на себе си или на мен. През повечето време приемам по-добрия подход, защото се усмихвам, усмихвам, усмихвам. Когато съм в дълбока медитация, по това време съм сериозен. Но иначе, когато минавате покрай мен или взимате прасад, аз ви се усмихвам и усмихвам.

Що се отнася до усмивката, аз съм ви се усмихвал безкрайно, безкрайно, безкрайно повече, отколкото вие сте ми се усмихвали. Тук спечелих състезанието! Ако искате да спечелите състезанието, можете да го направите, като се усмихвате, усмихвате, усмихвате. Ако се усмихнете, депресията и разочарованието-отрова, които носите дълбоко в себе си, ще изчезнат и ще бъдат заменени от моята любов, моята обич, моята гордост и моята благодарност. След като се освободите от депресията и разочарованието си, след като ми се усмихнете, ще получите толкова много неща от мен в замяна.

Учителят обикаля земята

Учителят идва, обикаля земята и изчезва. Или ще бъдете будни за стойността на живота на Учителя на земята, или ще продължите с невежествения си сън.

Палавата маймуна в живота ви трябва да се предаде на покоя на душата ви. Ако нямате уважение към собствения си живот на медитация, как тогава ще уважавам вас? Когато е време за молитва и медитация, защо трябва да се отдавате на разговори?

Шри Ауробиндо беше моят Учител. Сега моят Учител е Всевишният и винаги казвам, че Учителят на всеки е Всевишният. Всяко човешко същество, което се е преродило, има само един Гуру според мен и този Гуру е нашият Господ Всевишен. Моят Гуру, вашият Гуру, Гуруто на всеки е Всевишният.

Сега нека кажа нещо за моя Гуру, Шри Ауробиндо. Четири пъти в годината успявахме да го видим: през февруари, април, август и ноември. Всеки път не мисля, че беше за повече от три секунди. Не мисля, че имахме пет секунди. Виждахме го четири пъти в годината. Имаше дълга опашка. И ако останехте малко по-дълго пред него, имаше двама пазачи, които идваха и ви правеха голяма „услуга“, като ви отдалечаваха.

Първия път, когато отидох да видя Шри Ауробиндо, Майката ме запозна с него. Уви, не можех да чуя всичко, но тя каза: „Чинмой, най-малкият брат на Хридай“. Тогава тя каза още нещо. Двама пазители ме грабнаха и всичко свърши! Сега и двамата охранители са изключително, изключително мили и скъпи за мен.

Това беше нашият живот в Ашрама. И колко години продължи? Станах постоянен член на Ашрама през 1944 г. Повечето от вас все още не бяха родени. През 1950 г. Шри Ауробиндо напусна земната си обвивка, земното си тяло. Шест години така виждах моя Учител.

Тук имам ученици, които са с мен повече от тридесет и три години. Толкова часове са ме виждали! Някои дни, ако съм достатъчно добър да дойда на Aspiration-Ground и ако те са достатъчно добри, за да бъдат там, те могат да ме виждат часове наред. Безброй часове всички сте прекарали със своя Учител. Тук аз съм представителят на Всевишния за вас, а не за другите. Всевишният е моят Гуру, вашият Гуру, Гуруто на всеки. Поради безкрайната Си Щедрост Той ме избра да бъда Негов представител – само за вас, не за другите. Другите имат техен Гуру, който се справя с тях по негов начин.

Ако се наслаждавате на живота си на угаждане, скоростта на напредъка ви ще бъде по-лоша от скоростта на индийска биволска каруца. Отново, индийските биволски каруци вървят напред. Но в духовния живот, когато не се молите и не медитирате, когато не правите необходимото редовно, вие сте принудени, буквално принудени да вървите назад, което за съжаление правят много от вас. Много от вас, за моя най-голяма скръб, вървят назад. Може да не го осъзнавате, може и да не го вярвате, но аз го виждам ясно.

Много от вас оставиха близките си, роднините си, членовете на най-близкото си семейство заради този път. Ако не цените духовния си живот, никой не може и никой няма да ви принуди. Но ако имате вътрешното желание да постигнете напредък, колко бързо можете да вървите!

Всеки ден нов опит

По духовния път знаем, че сме изминали стотици мили, или хиляди мили, или милиони мили, или милиарди мили, или дори трилиони мили. Някои хора са изминали много, много мили през годините. Те са имали много, много прераждания. Отново, някои хора в духовния живот са изминали само десет, двайсет, трийсет или четиресет мили.

Но без значение колко мили сме изминали, трябва да забравим за разстоянието, което сме изминали през годините със силата на нашата молитва и медитация. Всяка сутрин трябва да правим нов опит, свеж опит да отлитаме малко по-високо, да се гмуркаме малко по-надълбоко, да вървим напред малко по-далеч. Каквато и да е висотата ни, ще направим абсолютно нов опит. Рано сутринта, когато погледнем цвете, получаваме толкова много радост. Тогава късно следобед или вечер можем да видим, че цветето е увехнало. Но всеки ден трябва да чувстваме, че цъфти ново цвете.

Рано сутрин, докато сте най-красивото цвете, най-свежото цвете, по това време, когато се молите, напълно развийте своята непреклонна сила на волята. Чувствайте, че това сте само вие и вашето вътрешно съществуване, вие и Бог. Няма външен свят, добър или лош, няма трети човек с добри или тъжни новини — не! Само вие сте и точно пред вас е вашето собствено Най-Висше, вашето Най-Висше.

Ако е трудно да си представите собственото си Най-Висше, моята Трансцендентална снимка можете да приемете за вашето Най-Висше. Когато отида в другия свят, ще мога да кажа, че ако съм дал на този свят едно нещо, това е моята Трансцендентална снимка. Отново, преди доста години надхвърлих тази височина. Винаги казвам, че самият Всевишен напредва. Тази идея е невероятна за ума. Той е безкраен, Той е вечен и Той е безсмъртен. Но все пак в своята Безкрайност, Вечност и Безсмъртие Той напредва, напредва. Кой съм аз за сравнение?

Винаги казвам, че въображението е действителност сама по себе си. Сега тя е забулена, но ще бъде разкрита в бъдеще. Ако ви е трудно да си представите своето Най-Висше, още веднъж искам да кажа, че моята Трансцендентална снимка е достатъчна. Приемете Трансцендентала като свое Най-Висше. Колкото повече можете да мислите за моя Трансцендентал като за ваше собствено Най-Висше, толкова по-силни ще бъдете в духовния си живот. Това е вашата крайна Цел: да достигнете до това съзнание. Отново, ако ви е трудно да се отъждествите напълно с моя Трансцендентал, тогава помислете за себе си, където сте в момента, и направете една крачка напред, една крачка нагоре, една крачка навътре.

Никога не приемайте духовността като нещо старо. Трудността ни е, че веднага, щом приемем духовността като стара тема, веднага щом кажем: „О, изучихме я“, радостта ни изчезва. Ако кажа, че съм учил английски например четиресет години, тогава какво повече трябва да знам? Това е краят за мен, няма да постигна повече напредък в английския език. Но в моя случай не мисля така. Дори сега, защо си правя труда да уча няколко трудни думи? Това е така, защото съм вечен ученик.

В духовния живот е съвсем същото. Всеки ден правете нов опит. Знаете, че сте напреднали по духовния път. За толкова години сте постигнали напредък. Но не мислете през цялото време за това, което сте постигнали. Бъдете само във вашето Най-Висше. Погледнете моята снимка и се потопете дълбоко в себе си.

Докато гледате моята Трансцендентална снимка, или се усмихнете от душата си, или плачете от сърцето си. Това са двете неща, които можете да направите. Ако можете да почувствате по това време, че сте душата — не тялото, не витала, не ума — тогава се усмихнете на Трансцендентала. Но ако чувствате, че сте сърцето, тогава плачѐте. Плачѐте, плачѐте, плачѐте възможно най-душевно и безпомощно. Ако сте в душата, тогава се усмихнете на Най-Висшето, на Всевишния. Ако сте в сърцето, тогава плачете като бебе. Това са двата начина за достигане на Най-Висшето.

Стремеж и отдаденост: две крила

Има два вида духовни Учители. Единият вид ще каже: „Стреми се, стреми се, стреми се. Първо осъзнай Бог. После служи на човечеството. Първо осъзнаване на Бог, а след това служене на човечеството“.

Отново, има някои духовни Учители, които смятат, че стремежът и отдадеността трябва да вървят заедно. Те виждат, че една птица има две крила. Самолетът също има две крила. С едно крило самолетът не може да лети. По същия начин една птица се нуждае от две крила, за да лети. В нашия случай се чувстваме абсолютно по същия начин. Когато крилата на стремежа и крилата на отдадеността вървят заедно, нашият духовен живот е нормален, естествен и най-успешен. През годините съм казвал много, много пъти, че трябва да се стремим и да служим едновременно.

Дори сега, за моя голяма скръб, някои ученици са готови само да се стремят, да се молят и да медитират. Те са напълно удовлетворени от стремежа си. Те не обръщат никакво внимание на отдадеността. Но ако сте в моята лодка, чувствам, че е необходимо от ваша страна да слушате вашия Учител. Осъзнах Бог отдавна, много отдавна. По това време нямаше такова нещо като проявление. Целият ми живот беше в хималайските пещери. Какво можете да правите там? Живеете в пещера и излизате за плодове, мляко и други неща. Но това беше много, много отдавна.

Сега, в двайсет и първи век, ние живеем в свят на новост, единство и пълнота. В новостта се стремим. Докато се стремим, трябва да имаме чувство за единство. Надлъж и нашир по целия свят ние трябва да установим единството си с нашите ближни човешки същества. Всички те са наши съграждани по света. Започваме с нещо ново. Вътре в новото трябва да усетим нашето единство. И тогава, когато почувстваме своето единство, ние влизаме в пълнота, в пълната пълнота на стремежа към Бог, осъзнаването на Бог и проявлението на Бог. Тук, там и другаде има много, много ученици, които може да почувстват, че нямат способността да служат на човечеството, но могат да направят много, много неща, за да служат на Всевишния в мен. Тази тяхна отдаденост води до проявление, проявление на Бог.

Външно умът ви може да каже, че моето вдигане на тежести е глупаво, по-глупаво, най-глупаво. Външно напълно се подписвам под вашето мнение. Но вътрешно знам, божествено знам, духовно знам, че изобщо не е глупаво. Това е несравним служене, което предлагам на човечеството. Нищо не е толкова важно, колкото вдъхновението. Започваме нашето пътуване от вдъхновение, след това следват стремежът и осъзнаването. Всевишният в мен се опитва да вдъхновява човешките същества. Старите хора по принцип могат да се откажат от надеждата. Те могат само да чакат деня, когато Бог ще ги призове. Те нямат вътрешна радост, радостта, която ни дава напредък. Те не вярват в напредъка. Те само теглят пари от банката на живота си и когато изгрее денят, когато всичко е изтеглено, те ще изчезнат от земната сцена.

На седемдесет и четири години съм. Това е дълбока старост, особено за индиец. И има много, много страни, в които хората не живеят над четиридесет и пет или петдесет години. Америка има късмет. Но отново, какво правят американците в напреднала възраст? Молят ли се? Медитират ли? Служат ли на човечеството? Ако искате да откриете процента, това ще бъде шокиращо преживяване, шокиращо преживяване. Вдъхновението го няма. Стремежът вече не е жив. Отдадеността е стара, забравена история. Всички техни постижения сега са погребани в забрава.

Докато не поемем последен дъх, нека се стремим и вдъхновяваме другите. Те не трябва да се занимават с вдигане на тежести — съвсем не! Те имат свои собствени видове упражнения. Тези неща, ако ги правят, усърдно, редовно и всеотдайно, тогава те ще са в добра физическа форма. Вътре в тялото е душата. Тялото е храмът, душата е олтарът. Те се нуждаят един от друг. Ако има само храм и вътре няма олтар, никой няма да дойде. Отново, ако някой иска да види олтара, той не може да бъде оставен на улицата. Олтарът ще бъде унищожен от котки и кучета и други животни. Храмът и светилището имат несравним начин да вдъхновяват човечеството.

Моля, моля, не мислете, че сте по-добри от другите, защото се стремите. Не, те може да ви превъзхождат! Ако те се стремят и също служат, несъмнено те са по-добри от вас, защото правят и двете неща. Хората, които се посвещават на проявяването на Божията Светлина тук на земята, са безкрайно по-добри от тези, които смятат, че стремежът е единственият път.

Имате две крила. Трябва да се стремите и да служите. Проявлението идва от служенето. И ако служите душевно, всеотдайно, това е правилното проявление на Божията Светлина на земята. Наскоро казах, че е голяма привилегия, която се дава на много малко хора, да се занимават с прояви:

Научих
нещо много ново:
привилегиите на проявата
Бог дава на малцина.³

Проявлението е действителност, която разцъфва от посветеността. Отново, има някои ученици, които работят толкова усилено външно. Те се хвърлят в проекти за манифестация. Но след това се прибират и гледат телевизия или спят осем или десет часа. В техния случай осъзнаването на Бог ще чака неопределено време.

Ако вече обръщате еднакво внимание както на стремежа, така и на посветеността, аз съм много, много щастлив и много горд. Но ако не приемате и двете заедно като една единица възможно най-сериозно, значи правите хималайска грешка, хималайска грешка. Те са мои истински ученици, които могат да вършат както вътрешната, така и външната работа заедно.

Красотата и чистотата на благодарността

Има триста шейсет и пет дни в годината. Има дванайсет месеца. Всеки месец има четири седмици и малко повече. Има седем дни в седмицата. Чудя се, има ли някой сред нас тук, който да е предложил седем пъти безусловна благодарност на нашия Господ Възлюбен Всевишен — безусловна благодарност, седем пъти, с изключителна душевност? Съмнявам се дали някой е преминал този изпит.

Има някои ученици, които са с нас много, много, много години и може би ще останат до края. В някои случаи не мисля, че са предложили дори веднъж безусловна благодарност на Волята на Всевишния.

Благодарност предлагаме, когато направим нещо велико. Доста често изразяваме благодарността си към Всевишния пред другите. Изразявайки благодарността си, ние знаем, че няма дори и малко искреност в чувствата ни. Но докато казваме на другите, ги караме да чувстват, че предлагаме искрена благодарност. Но ние знаем в дълбините на сърцето си, че изразяването ни не е искрено и наистина чувстваме, че нашите лични усилия са ни позволили да постигнем нещо велико.

Ако благодарността е искрена, истинска, душевна и чиста, тогава тя трае, има дълъг живот. Но ако не е искрена, то от самото начало няма живот. Този миг предлагаме благодарност, защото чувстваме или се опитваме да се накараме да почувстваме, че някои висши сили са действали във и чрез нас. Но за пет минути някак успяваме да забравим, че тези висши сили изиграха най-значимата роля във и чрез нас. Чувстваме, че ние сме го направили и там на място цветето-благодарност, благоуханието-благодарност, красотата-благодарност на нашето сърце умира. Всичко, всичко умира и изчезва.

Някои ученици, които са с нас от много години, не са предлагали благодарност и може би никога няма да изкажат благодарност към Всевишния. Понякога усещат, че са направили хималайска грешка, като са се присъединили към пътя. Понякога обвиняват своята плачевна съдба. Но дали някога се опитват да мислят за живота си по различен начин, по божествен начин? Ако не бяха се присъединили ък пътя, какво щеше да се случи? За няколко секунди по време на медитацията си, ако искат да се отъждествят с приятелите си, близките си хора и колеги, които не са приели духовния живот, тогава ще разберат дали предишните им приятели са по-щастливи от тях. Бог определено ще ги накара да почувстват, че самите те са безкрайно по-щастливи.

Може да сте капка, но сте съзнателна капка от сърцето на безкрайния океан. И тъй като сте съзнателни, един ден определено ще се хвърлите в необятността на океана. Тогава вие ще станете самия океан. Другите не осъзнават, че техният източник е безкрайният океан. Вие сте една крачка напред, защото сте съзнателни. Хората, които са съзнателни, определено са една крачка пред несъзнателните.

Сега може да кажете, че е много трудно да изразите безусловна благодарност и може да кажете, че дори не знаете какво е безусловна благодарност. Значението на речниковата дума „безусловен“ знаете: без никакво условие. Но въпросът е как да го прилагате в ежедневието си? Искам да мислите само за едно нещо: радостта. Опитайте се да си представите радостта в живота си. Винаги казвам, че въображението е действителност сама по себе си на друго ниво на съзнанието. Остава само да го свалим. Рано сутрин, докато ставате, просто произнесете Името „Всевишен, Всевишен“ няколко пъти. Вътре в мантрата си „Всевишен“ се опитайте да почувствате радост. Представете си по това време, че пиете нещо сладко. Вие повтаряте Името на Всевишния, който е Източникът на вашия живот, който е вашето Всичко. Докато изричате „Всевишен“, моля, опитайте се да почувствате, че пиете нещо много сладко и вкусно.

Когато имате сладост и радост в ума и в сърцето си, става по-лесно да предложите нещо безусловно. Погледнете едно дете. В ръката си има красиво цвете. И какво прави то? То тича към вас и ви дава цветето. В замяна то не очаква нищо от вас. Но защо идва при вас? То идва при вас, защото е щастливо. В него има щастие, спонтанно щастие и то иска да сподели това вътрешно щастие с вас. Но то не очаква нищо от вас в замяна — дори и усмивка. По този начин, ако имаме спонтанно вътрешно щастие, можем да предложим благодарност на Всевишния.

Ако постигнем духовен напредък, тогава всеки миг можем да видим, че има доста божествени неща, които сме правили от години и години. Тези неща сме правили точно защото Някой ни е вдъхновявал. Ако няма кой да ни вдъхнови дълбоко вътре в нас, тогава всеки ден, всеки час и всяка минута ще каним смъртта. Но Някой ни вдъхновява, Някой се надява във и чрез нас, Някой обещава на Себе Си в нас да промени света. Този Някой е нашият Господ Всевишен. Той ни вдъхновява, надява се да създаде нов свят с нашето отдадено служене и обещава на Себе Си във всеки един момент, че чрез нашето служене определено ще създаде нов свят. Той ще преобрази днешния свят в свят на безгранична любов, радост и мир.

Ако дори веднъж сте почувствали красотата, чистотата, божествеността и реалността на благодарността, тогава определено ще почувствате в себе си нещо безсмъртно. Ако преди пет години сте били в състояние да предложите благодарност, безусловна благодарност, точно този ден и час, същата тази случка се опитайте да си представите.

В нашия човешки живот не може да има нищо толкова ценно като благодарността. Най-голямата Сила на Бог е Неговата Прошка, а нашата най-голяма сила е благодарността ни. Бог има своята Прошка като Своя върховна Сила, ние имаме нашата благодарност като наша върховна сила. Бог е разделил Себе Си на две. Ние, човешките същества, сме Негови представители на земята. В мача, в играта, има двама равностойни играчи: Бог човекът и човекът Бог. Бог човекът във всеки един момент използва Своята Сила на Прошката, а човекът Бог трябва във всеки един момент да използва своята сила на благодарността. Тогава Божията игра ще бъде съвършена.

Още веднъж искам да ви кажа, че нищо не може да бъде по-смислено или по-плодотворно от благодарността в нашия човешки живот. Всички наши лоши качества, всички наши небожествени качества могат да бъдат измити и ще бъдат измити от нашата душевна благодарност. Няма престъпление във вътрешния свят, което да не може да бъде извинено от Бог, когато види, че му предлагаме благодарност, най-душевна благодарност за това, което сме сега. Можехме да бъдем безкрайно, безкрайно, безкрайно по-лоши! И ако Му предложим искрена благодарност, тогава рано или късно, в Своя избран Час, Той ще ни направи безкрайно, безкрайно, безкрайно по-добри. Само по силата на нашата благодарност ще можем да просветлим или премахнем всичките си тъмни качества.

Благодарността е най-сигурният начин за нас да достигнем върховното местоназначение. В мига, в който предложим своята благодарност на Всевишния, много, много небожествени сили ни напускат. Нашите оплаквания срещу пътя, срещу други човешки същества, дори срещу самия Всевишен изчезват. Нашата благодарност е безкрайно, безкрайно по-мощна от всички отрицателни сили, които съзнателно или несъзнателно ценим.

И така, скъпи мои, ако искате да се отървете от вашите небожествени качества, трябва да се молите и да медитирате. Но заедно с вашата молитва и медитация, има една върховна тайна, тайната на тайните, за да победите небожествените качества, които съзнателно или несъзнателно цените. Може да сте недоволни от някои човешки същества, недоволни от пътя, недоволни от Учителя, дори от самия Бог. Но ако искате да направите себе си щастливи, искрено щастливи, ако искате да прераснете в щастие, то точно от този момент предлагайте само благодарност, благодарност, благодарност на Всевишния, защото сте на пътя и вършите правилното нещо, като предлагате благодарност. Много, много пъти искрено искате да се освободите от притеснения, тревоги, завист, разочарования и други небожествени качества, но не знаете как можете да изпълните тази задача. Искам да кажа, че възможно най-бързо можете да се освободите от тези отрицателни сили само като предложите благодарност на Всевишния. Докато предлагате благодарност на Всевишния, просто се огледайте наоколо. Където виждахте гъста гора, където виждахте тръни, там ще видите градина, там ще видите цветя.

Мили мои, вие ми давате най-доброто си качество — благодарност, и аз също ще ви дам най-доброто си качество — благодарност. Нека заедно използваме най-доброто си качество, за да направим нашия Източник, Всевишния, щастлив.

Благодарност, благодарност.

Бележки

Мили мои деца: Шри Чинмой предлага това послание на Aspiration-Ground в Ню Йорк на 13 април 1987 г., годишнината от пристигането му в САЩ през 1964 г.

Няма да приема поражение: Шри Чинмой изнася тази реч на 23 декември 1976 г. пред своите ученици, които са се събрали в Маями, Флорида, за Коледното си Пътешествие.

Живейте във вечното Сега: Шри Чинмой изнася тази реч на 23 ноември 1989 г. в дома си в Джамейка, Ню Йорк.

Божественият бегач вдъхновява човешкия бегач: Шри Чинмой споделя това лично преживяване на 12 март 1990 г.

Имате златния шанс: Шри Чинмой изнася тази реч за Новата година на 24 януари 1994 г., след като се завръща в Ню Йорк от годишното си Коледно Пътешествие с учениците си.

Призивът е нашият жизнен дъх: Шри Чинмой споделя тези бележки относно Призива и други специални песни на 19 април 1994 г. в P.S. 86 в Джамейка, Куинс.

Прераждането на златната възможност: Шри Чинмой изнася тази реч на 11 януари 1996 г. на среща със своите ученици в Summerstrand Holiday Inn, Порт Елизабет, Южна Африка, по време на тяхното годишно Коледно Пътешествие.

Клоните на моето дърво на живота: Шри Чинмой изнася тази беседа на 19 януари 1997 г. на своите ученици, които са се събрали в хотел Sun Royal, Кагошима, Япония, по време на годишното им Коледно Пътешествие.

Няма оттегляне за теб, дете Мое!: На 23 януари 1998 г. в Канкун, Мексико, Шри Чинмой завършва поетичната си поредица Двадесет и седем хиляди растения на стремежа. Още на следващата сутрин той получава вътрешна Заповед от Всевишния да се впусне в ново начинание. Този път трябва да напише Седемдесет и седем хиляди дървета на служенето. В тези разсъждения Шри Чинмой описва раждането на този обширен епос.

Да имате сладко семейство: Шри Чинмой изнася тази реч на 20 юни 1998 г., вечерта преди Деня на бащата, в P.S. 117 в Джамейка, Ню Йорк.

Без очаквания: Шри Чинмой изнася тази реч в дома си в Джамейка, Куинс, на 10 юли 1998 г.

Човек предлага, Бог разполага: Шри Чинмой изнася тази беседа в дома си в Джамейка, Ню Йорк на 29 март 1999 г.

Силата на усмивката на щастието: Шри Чинмой изнася тази реч пред своите ученици на Деня на бащата, 17 юни 2001 г., на Aspiration-Ground в Ню Йорк.

Учителят обикаля земята: Шри Чинмой отправя тези бележки на своите ученици на 5 януари 2002 г., преди да им предложи ранни сутрешни молитви в хотел Inter-Continental, Пном Пен, Камбоджа, по време на тяхното годишно Коледно Пътешествие.

Всеки ден нов опит: По време на сутрешно събиране с учениците си на 13 февруари 2005 г. в хотел Hilton в Нанкин, Китай, по време на Коледното им П, Шри Чинмой предлага това послание.

Стремеж и отдаденост: две крила: На 15 ноември 2005 г. Шри Чинмой изнася тази реч пред своите ученици на Aspiration-Ground в Джамейка, Ню Йорк.

Красотата и чистотата на благодарността: Шри Чинмой изнася тази реч пред своите ученици в Progress-Promise, мястото за срещите им в Джамейка, Ню Йорк, през 80-те години.