Част I: Беседи

Америка в нейната дълбочина

Така, в своя копнеж за Безсмъртие, Майтреи, великата жена от Упанишадите, отхвърля богатствата на света. Под Безсмъртие тя няма предвид продължителността на нейното човешко съществуване, а животът, който да бъде живян завинаги в душата ѝ.

Историята на Индия пламти с разкази за царе и владетели, които се наслаждавали на сила и разкош, без ни най-малко да са били привързани към тях. Раджаршри Джанака не е единствен пример. Принц Сидарта, след това Буда, и император Ашока са други такива изтъкнати личности в индийската история.

От всички нации в света днес Америка е тази, която в модерния контекст изпъква напред неповторима като страна, която е най-подходяща за идеала на Джанака, Сидарта и Ашока. С потока на своето богатство Америка е възстановявала разбитата Европа не веднъж, а два пъти. Разорената Индия е била подпомогната към нейната цел за постигане на минимални условия на живот за милионите си граждани чрез мащабна и няколкократна американска помощ. Много други страни, големи и малки, са усетили щедростта на Америка. Не само нейната щедрост, а и нейния вечно гонещ напредъка ум и динамичен дух са били придобивка за цялата международна общност.

Преди малко повече от век след постигането на своята независимост Америка прие в широко отвореното си сърце посланието на един скитащ се млад саняси. Фактът, че посланието на Свами Вивекананда за всеобхватно единство и единение на цялото творение бе оценено и разбрано в Парламента на Религиите, проведен в Чикаго през 1893 г., показа, почти преди век, характера на развиващия се напредничав дух на Америка.

Същият този дух, бидейки същината на нейното национално Аз, ще надмине своите настоящи ограничения и ще се рее във висините на духовното единство. В произведенията на нейните напредничави мислители вече има признаци за интелектуалното ѝ израстване към върха на нейната еволюция, връх, който ще прояви успешното духовно преобразяване на нейния живот и мисъл. Тя може би ще бъде и първата да отвърне на повика на Бог, на неповторимата задача за себе-преобразуването в съзнанието на Душата. Ако в следвоенния свят тя е била велик помощник, каква ли ще бъде нейната роля в света на утрешния ден, когато Божият Глас ще бъде чут да говори през всяка човешка уста?

Всяка нация има своя душа. Душата на една нация е сбор от нейните стремежи, наклонности и способности, поставени в служба на Всевишния. Съдейки по историята, Америка притежава най-яркото обещание да постави в служба на Божественото своите стремежи, наклонности и способности, както често във времена на нужда ги е поставяла в служба на човечеството.

Сега, когато духовното пробуждане изгрява над света, е само въпрос на години и определено не на векове преди нейният златен блясък да се отрази по лицето на всяка нация. Божественото, сега скрито под повърхността, ще блесне напред в по-голяма или по-малка степен върху всяка една.

Досега светът е виждал предимно повърхността на американския живот и е оформил мнението си съгласно това. Не че нейната дълбочина понякога не се е появявала в полезрението, но такива случаи са били малко по отношение на широтата и разнообразието на нейното население. Излишно е да се казва, че има големи признаци за по-велико бъдеще; и когато Часът на Бог удари и напредне към своята цялост, великолепието на душата на Америка ще се показва все повече и повече на повърхността, за да бъде видима дори за грубите очи.

Не само поради политически и икономически причини божествената логика на събитията е събрала отблизо Индия и Америка. Това, което е видимо в тези външни аспекти на живота, ще бъде видяно в неизмеримо количество в по-дълбоки нива в дните, които предстоят. Америка може би не е съзнателна, че, поемайки основната част в икономическото възстановяване на Индия, тя е поставяла основата за един божествен нов свят. А ако Америка прави толкова много за основата, тя не може да не стори много повече за надстройката. Тогава благоденстваща Америка ще бъде двойно по-благоденстваща, прибавяйки и духовното благоденствие към материалното си богатство, подхранвайки и служейки на най-висшата кауза на Духовното Ново Творение.

Духовност и патриотизъм

Национално чувство, международно чувство и всемирно чувство. Националното чувство е добро. Националното чувство ни помага в нашето пътешествие. Ако нямахме национално чувство, ние щяхме да останем дълбоко заспали в нашето ограничено его. След това идва международното чувство. Международното чувство ни показва, че ние принадлежим на една общност на тази земя. Накрая идва всемирното чувство. Този свят не е цялото творение на Бог. Той има и други светове и нашият свят и онези други светове са едно цяло. Това е всемирно чувство. От националното чувство ние преминаваме към международното чувство, а от международното чувство към всемирното чувство – не по обратния начин. Всички ние сме духовни хора, което означава, че притежаваме всемирно чувство. И ако притежаваме всемирно чувство, това означава, че изпитваме любов и към нашата страна.

След като приемат духовния живот, някои хора чувстват, че ако те искрено обичат страната си в най-чистия смисъл на думата, на тях ще им се присмеят или ще бъдат наречени фанатици. Но не вярвайте в това. Патриотизмът е върховната любов и загриженост за едно определено място, за една определена душа и за едно определено тяло-съзнание на света. Да обичаш собствената си страна е от първостепенна важност. Има милиони души и има стотици и стотици страни и нации на земята. Как е станало така, че вашата душа е избрала една страна, а не друга? Ваш неотменим дълг е да направите нещо за страната, която вашата душа е избрала.

От духовна гледна точка патриотизмът е любов към собствената страна на човек, любов към източника на човек. Родителите ви са вашият източник. По същия начин страната ви също е ваш източник. Като душа вие пребивавахте в света на душите. После пожелахте да приемете човешко прераждане и се нуждаехте от страна. Мястото, което е призовало душата ви, мястото, което от любов, от радост, от доброта и загриженост се е съгласило да ви приеме като напълно свое, това място заслужава обожанието на вашето сърце и вашата душа, докато сте в тяло. Патриотизмът е себеразрастване, себеразширяване, в същото време, себеотдаване на източника. Това себеразрастване става по божествен начин, това не е разширяване на егото. Себеотдаването и себепредлагането на патриотизма произтичат от усещането, че други страни могат да извлекат малко светлина от пробуждането на вашата собствена страна. Патриотизмът е себеотдаване и себеразширяване, основано на вашето съзнателно единство с цялото съзнание, вашето неразделно единство с всички. Това е значението на патриотизма в духовен смисъл.

Патриотизмът е небожествен само ако няма истинско искрено чувство зад него, ако в името на патриотизма вие просто отивате, осъждате и нападате други нации и се опитвате да се разпореждате с тях. Фанатичен патриотизъм е, ако кажете, че вие и вашата страна сте далеч най-добрите, че няма друга нация, която е чиста, божествена и духовна освен вашата. Ако чувствате, че само вие и вашата нация съществувате, че всички други са лоши, небожествени и нечисти, че само вашата страна представлява истината и Бог и че всички останали страни са лоши – ако имате такъв вид патриотично чувство, тогава то е наистина небожествено.

От патриотизма, от чувството за национализъм ние отиваме към интернационализма. За едно дете неговата майка е целият му свят. То открива целия си свят в своите майка и баща. В продължение на няколко години неговите родители са основната му грижа, а след това неговата гимназия, неговия колеж и градчето или града, където живее. След това то чувства, че страната е целият му свят. През цялото време неговият поглед се разширява. Когато разшири погледа си, то вижда, че целият свят му принадлежи. После то чува думата „духовен“ и чувства не само необходимост от напредък вътре в собствената си къща, но и необходимост от световен напредък.

По този начин, започвайки с национализъм, човек накрая напредва към международно чувство. Но ако аз не обичам страната си, няма да обичам и другите страни. Човек може и трябва да тръгне от едното към многото. В нашия случай да обичаме другите нации е, да кажем, задължително, защото ние вече сме започнали с международно чувство. Чувстваме, че е наш неотменим дълг да предложим служенето си на целия свят. Светът надлъж и нашир е наш, защото сме осъзнали, че имаме Източник, който е всепроникващ, който е навсякъде, и защото бихме искали да бъдем проявление на този Източник. Да бъдеш навсякъде означава да имаш международно чувство, а след това всемирно чувство на неразделно единство. Това е не само осъществимо, но с течение на времето и неизбежно. Духовно търсещи са тези, които отиват до най-висшето и след това, ако те наистина се интересуват от своите приятели, съседи, роднини и близки на земята, слизат и раздават истината, която са придобили на върха на дървото. Вие знаете как да се изкачвате по дървото на духовността и намирате няколко вкусни плода на върха. Но виждате, че има други — вашите най-скъпи хора, които не знаят как или които не искат да се изкачват по духовното дърво. Така че вие сваляте плодовете и ги споделяте с тях. Ако споделите тези плодове с тях, тогава вашата духовност и тяхното патриотично чувство ще вървят заедно. По този начин духовно търсещите от най-високо ниво предлагат светлина на онези, които обичат страната си.

Така че не можете да отделите страната си от духовния си живот. Така, както сте приели духовния живот, така трябва да приемете и своята страна. Трябва да я приемете като ваша напълно собствена. Във всяка държава има няколко мили хора и няколко лоши хора, няколко божествени хора и няколко небожествени хора. Засега ще общуваме само с божествените хора. Ние търсим, но самите ние не сме достатъчно силни духовно. Ако общуваме с тези, които са възприемчиви за нашата светлина, тогава те ще получат светлината ни и ще станат силни и нашата армия ще се увеличи с повече членове. След това можем да се доближим до небожествените хора не с надеждата да ги унищожим – далеч от това – а с надеждата и решимостта да ги просветлим. Но първо трябва да получим посланието отвътре. Всевишният ще ни каже кога за нас е ударил часът да се опитаме да просветлим нашите братя и сестри. Когато получим вътрешната заповед, ние трябва да отидем и да служим с разбиране, поглед и просветление. Докато не удари часът, трябва да останем с тези, които са възприемчиви. Сега не можем да отидем при всеки, така че ще се събираме с хора, които са възприемчиви.

Патриотизъм и правителство

Когато говорим за патриотизма, ние говорим за чувствата си към нашата майчина страна, нашата родина и отечество. Тук трябва да чувстваме, че имаме предвид нашата връзка с майката – майката земя и майката страна – не с хората, които управляват страната. Във всеки човек, както и във всяка общност, има душа. Ние трябва да обичаме душата, не тялото. В някои случаи правителството е много добро. В някои случаи тези, които са сформирали правителството, са небожествени. Но ние не се занимаваме с хора, които може да са подкупни или които може да подкупват нацията. Ако тялото преднамерено застава на страната на невежеството, ако тялото е лошо, ние няма да го ценим. Но трябва да знаем, че душата е винаги божествена; никоя душа не е небожествена.

Ако една страна е управлявана от хора, които са небожествени, ние няма да им се възхищаваме, няма да ги ценим високо, няма дори да ги съжаляваме. Ние само ще се молим на Всевишния да ги просветли или ще се молим на Бог да ги свали от власт, така че добри хора да могат да заемат тяхното място и да донесат красота, светлина, мир и наслада за страната. Ако някой лош човек разрушава страната ни, ние или трябва да се молим на Бог да го просветли, така че да не я унищожава, или трябва да се молим на Бог някой друг, който иска да получава и раздава светлина, да замени този човек. Ние имаме всяко право да направим това, защото обичаме страната си. Нашата любов за страната ни няма да позволи на няколко човека да я измъчват или да унищожават възможността за това тя да развие своя потенциал и способности и да има истински принос за човечеството.

Отново, трябва да знаем, че всеки човек може да бъде божествен сутринта и небожествен вечерта или божествен за половин час и небожествен за половин час. Ако той има някои лоши качества, вътре в него има и някои добри качества и ние ще се свържем с него както добрите му качества, така и лошите му качества. Има някои политици, които са използвали страната си. Трябва да отидем дълбоко навътре, за да видим дали те са направили и нещо добро. Дори ако са извършили едно добро нещо, едно хубаво нещо, това трябва да бъде оценено. Вярно, един правителствен лидер може да е извършил нещо много, много лошо, но ние не можем го изоставим, ако също така е направил нещо наистина велико. Ако този човек е съгрешил, той трябва да бъде просветлен.

Той е просто като нас. В този миг може би ни връхлита съмнение, а в следващия миг добри мисли, желание за саможертва и загриженост за човечеството влизат в нас. Дори ако правителственият лидер не е съвършен, ние би трябвало да се присъединим към него с надежда, че можем да се отъждествим с божествените му качества. Ние няма да се свържем с неговите лоши качества. Трябва да отделим личността от нейните действия. Ние искаме да обичаме добрите му действия, а не да се отъждествяваме с лошите му действия. Някой може да е в невежество, но трябва да знаем, че добрите, отговорни неща, които той е извършил, са дошли от божествения му живот. Ако той е направил нещо божествено, трябва да го оценим и да се отъждествим с него. Всеки миг се нуждаем от чувство за разграничение. Ако нещо е лошо, няма да се отъждествяваме с него. Но няма и да го отхвърлим — ние ще се опитаме да просветлим лошите качества в добри качества.

Политиката не е лоша. Нищо не е напълно лошо само по себе си. Но кой движи политиката? Правителството не е лошо, но кой е главата на правителството? Ние не можем да отделим духовността от политиката. Вярно е, че корумпираната политика, която виждаме навсякъде по света, е много далеч от духовността. Но нашата философия казва, че трябва да приемаме света. Ако всичко е лошо и ние останем надалеч от него, тогава не променяме лицето на света. От друга страна, трябва да знаем колко способности имаме. Аз съм осъзнал Бог, ето защо стоя пред вас, за да ви предложа просветление с моята способност. Ако не бях осъзнал Бог и ако дойдех да ви уча относно постигането на Бог, естествено аз щях да ви залъгвам и един ден щях да бъда хванат.

Ако духовен Учител чувства, че даден търсещ е надарен и благословен с политически капацитет и ако види, че собствената страна на ученика е разрушавана от небожествени хора, тогава ако това е Божията Воля, Учителят трябва да помоли ученика да се кандидатира за избори. Търсещият ще бъде посъветван от своя Учител да влезе в политиката и Учителят ще го напътства. Имало е един или двама духовни Учители, които са направлявали своите ученици по този начин. Търсещите следвали духовен път в най-чистия смисъл на думата, но техните учители открили, че тези конкретни ученици имали политически дарби, така че ги съветвали как да действат, за да направят ново правителство.

Първо трябва да знаем с колко духовна сила разполагаме. Тогава трябва да видим дали останалите хора — тази партия и онази партия -9 ще ни слушат, или не. Може да знаем истината, но трябва да знаем дали способността на нашата истина е силна, или не. Ние знаем за какво говорим и имаме достатъчно светлина. Но трябва да видим дали хората са готови да получат нашата светлина. Ако има хора, които знаят, че нашата светлина е напълно чиста и ще свети, и ако са готови да я приемат, тогава сме в състояние да действаме. Ако някои хора съсипват държавата, тогава нашият неизменен дълг е да ги свалим от власт, защото имаме тази способност и хората са готови да ни приемат. Ако хората наистина искат божествената светлина и самите те чувстват, че страната се управлява от небожествени хора, по това време духовността всецяло трябва да се намеси. Трябва да се намесва във всеки етап от живота. Няма място, където духовността да не може да влезе.

Точно сега притежаваме способността и има някои приятели или търсещи, с които можем да я споделим. Но дори и те не искат да приемат светлината ни. Така че как ще споделим нашата способност със света? Ние може и да чувстваме, че хората около нас страдат, както и ние страдаме, и може да чувстваме, че те биха искали да имат по-добро правителство. Но ако ги попитаме, ще кажат: „Не, ние сме достатъчно щастливи“. Подобно, когато духовните Учители дойдат при човечеството и го попитат: „Щастливо ли си?“, хората отговарят: „О, ние сме съвършено щастливи“. Те се въргалят в удоволствията на невежеството, дълбоко заспали, но казват, че са щастливи. Така че Бог им казва: „Останете, каквито сте. Сега е времето да останете спящи“. Вие виждате, че приятелите и роднините ви страдат и имате някаква способност. Вие казвате: „Моля ви, приемете помощ от мен. Нека вървим заедно и направим необходимото“. Но те отвръщат: „Не, ние сме съвършено щастливи. Не се нуждаем от помощта ти. Нека си останем, както сме си“.

Ето как стоят нещата. В противен случай всички страни, целият свят, щеше да приеме духовния живот. Нашата духовна философия казва, че ако група хора иска да приеме светлина от човек, чието цяло същество е презаредено с мир, светлина и наслада, естествено тези, които са в тъмнина, или ще трябва да се предадат на светлината, или светлината ще принуди тъмнината да се предаде. Но светлината няма да унищожи тъмнината, тя само ще я просветли. Но ние се нуждаем от точните хора и това означава тези, които имат възприемчивост.

Ако някой човек се изправи с всичките си политически дарби с всичките си духовни способности и вижда, че дори десет човека около него няма да приемат неговата светлина, тогава той трябва да чака, докато Бог определи час, Неговия Избран Час. В този час, ако същият човек започне да помага на другите и те приемат светлината му, ако те са многобройни и ако надхвърлят небожествените сили, тогава естествено ще настъпи неговото царство. Така че се нуждаем само от точния час и точните хора, които да получат и притежават светлината. В този миг как може да има каквито и да било небожествени хора, които да управляват една страна?

Ние казваме, че политиката е лоша и прави грешки. Ние казваме, че ние сме лоши – че нашето тяло е лошо, нашият витал е лош, нашият ум е лош. Има ли някакъв начин, по който да се отървем от ума, витала или тялото? Не, заседнали сме. След като сме заседнали, най-доброто нещо, което можем да направим, е да просветлим съмняващия се ум, агресивния витал и нечистото тяло. Трябва да се опитаме да пречистим и просветлим нашето съществуване. По подобен начин трябва да гледаме на хората, които са около нас и които управляват правителството — като на наши крайници, несъвършени крайници. Ние трябва да ги просветлим, но само когато имаме способността и когато те са готови да приемат нашата способност.

Част II: Въпроси и отговори за патриотизма

Въпрос: По какъв начин един голям физически обект като една планина показва своя патриотизъм към страната, в която е?

Шри Чинмой: Тук трябва да знаем духовната важност на една планина. Планината изразява стремеж. Тя се изкачва високо, по-високо, най-високо. Ако нещо в една страна се стреми, тя има полза. А ползата в този случай не е нищо друго, а патриотично чувство, тъй като страната и патриотичните чувства са неразделни. В този случай страната представлява индивида, а вътре в индивида е неговата способност, която е патриотизъм.

Въпрос: Какво мисли за патриотизма душата на Америка?

Шри Чинмой: Душата на Америка е изключително привързана към патриотизма и е горда от патриотизма, защото патриотичното чувство на някои смели, божествени човешки същества бе това, което донесе свободата на Америка. Душата на Америка бе в робство. Нейната душа, нейният действителен живот не са могли да изпъкнат напред в страната като цяло. Но дошло време, когато няколко героични божествени воини почувствали необходимостта да освободят страната си. Душата на Америка излязла напред, за да предложи собствената си светлина и наслада на тези смели души. Тя получила възможността да внесе чувството за патриотизъм в тези няколко избрани деца на Америка, така че те да могат да бъдат верни и смирени инструменти на Бог и да радват Бог според техните заложби, тяхното разбиране и тяхното вътрешно и външно пробуждане.

Въпрос: Защо американците имат склонност да са непатриотични?

Шри Чинмой: За жалост аз не съм на същото мнение с вашето предположение. Вие мислите, че американците са непатриотични именно защото някои от приятелите ви или съгражданите ви не обръщат внимание на патриотизма. Когато виждат хора, които говорят за патриотизъм, те чувстват, че в името на патриотизма тези хора преуспяват и се прочуват, докато всъщност им липсва истинско патриотично чувство, истинска любов към тяхната страна. Има такъв тип хора, без съмнение. Но бих искал да кажа, че Америка като цяло има силни патриотични чувства. Ако не е имало патриотично чувство, нямало е да има и революция. Сега отбелязваме честването на двестагодишнината от тази революция, защото американците наистина изпитват тези чувства.

Преди двеста години личната нужда, незабавната нужда на Америка бе да бъде освободена от английското управление. Сега Америка има по-широк поглед и този поглед се нарича принцип. Дали принципът е божествен, или небожествен, съвършен или несъвършен от Бог зависи да отсъди. Само Той знае кои човешки принципи са правилни или неправилни. Но Америка притежава свой собствен принцип и тя чувства, че този принцип идва от самите дълбини, от най-дълбоките кътчета на нейното сърце. Ако на този принцип се попречи или се предизвика, естествено Америка се опитва да докаже ефективността, капацитета, реалността, божествеността на този принцип. Когато принципите на Америка са нападнати, тя отива да се бори за тях. Когато двама от вашите съседи се бият, вие естествено ще вземете страната на този, който има същото мнение като вас. Америка не влезе в Първата световна война, докато не видя, че другите страни се нуждаят от помощ, за да съхранят принципите на свободата, на които Америка държи. След това Америка дойде на помощ. Тя взе страната на Божественото и в двете световни войни. Не е ли това патриотичният принос на Америка за света? Ако една страна е нападната от друга страна и е на път да бъде разрушена, ако Америка ѝ се притече на помощ, какво доказва това? Това доказва, че Америка обича не само себе си, но обича и другите държави. Америка можеше да каже: „Нека останем в мир“. Тя можеше остане мирна по време на Първата световна война. Само към края на Втората световна война Америка бе нападната и тогава е можеше да избере да се бие само срещу своите директни нападатели. Но Америка застана зад целия любещ свободата свят. Тя притежава този вид широк патриотизъм. Патриотичното чувство не е ограничено в рамките на собствената страна на един човек. То се основава на принцип. Вие обичате страната си и постепенно любовта към страната ви се увеличава, докато се превърне в любов към целия свят.

Ако има хора, които експлоатират идеята за патриотизма, не можем да кажем, че американците не са патриотични. Само защото някои американци имат цинично отношение към патриотизма, това не означава, че американците са загубили патриотичното си чувство. Съвсем не. Ние виждаме някои личности, които имат циничен възглед за патриотизма, но тези хора са много малко. За жалост, ако видим един лош човек, който върши нещо много небожествено, докато десет души правят божествено нещо, вместо да не обръщаме внимание на този един човек, ние правим от мухата слон. Ние обръщаме внимание на този един човек, който е небожествен, и не забелязваме факта, че десет души са добри, мъдри и божествени. Когато един човек от дадена група не се подчинява на капитана, всеки ще му обърне внимание, докато на десетте, които се подчиняват посветено, никой не обръща никакво внимание. Всяко нещо, което не е дисциплинирано, което се противопоставя на точното правило, привлича нашето незабавно внимание. Ние подхранваме любопитството си, като го наблюдаваме и след това казваме на другите, че това е реалността. Но реалността е нещо, което всеки трябва да почувства отвътре. И ако отидем дълбоко навътре, ще почувстваме, че Америка притежава огромно чувство за патриотизъм.

Въпрос: Как мога да увелича своя патриотизъм?

Шри Чинмой: Можете да увеличите патриотизма си, като увеличите силата на сърцето си. Мислете за себе си като за катерач, който може да се катери по дърво. Вие знаете как да се катерите по дървото, но малкият ви брат не знае как да го прави. Качвате се на дървото и откъсвате няколко плода манго от върха и после слизате долу, защото виждате, че по-малкият ви брат не знае как да се катери. Той е в подножието на дървото, оглеждайки се за манго и очаквайки завръщането ви. Той с готовност ви чака, за да може да получи няколко манга от вас.

Вие можете да се изкачвате вътрешно с духовното си чувство и да получавате малко мир, светлина и блаженство. Но после виждате, че сънародниците ви – вашите малки братя и сестри – се нуждаят от този мир, светлина и блаженство, за да се нахранят, така че ги споделяте с тях толкова, колкото можете.

Можете да увеличите патриотизма си само като обичате съгражданите си повече. Ако има хора, които искат да притежават нещото, което сте получили и сте постигнали на по-високо ниво, ако го свалите долу и им го раздадете, това означава, че обичате съгражданите си. Дали сте това, което имате, на тези, които наистина го искат и се нуждаят от него, но които не са в състояние да го получат сами.

Въпрос: Когато даваме израз на патриотизма, как все пак можем да изясним на хората, че чувстваме, че има нещо по-висше и по-ярко, към което трябва да се стремят?

Шри Чинмой: Можете да изясните на хората, че съществува нещо по-висше, безкрайно по-висше, и нещо по-светло, безкрайно по-светло от патриотизма, когато следвате същото това нещо: духовност. Ако се занимавате с духовност, собственото ви лице ще излъчва светлина. Ще има аура около вас и хората, които са в патриотичния живот, ще ви попитат относно живота, който водите. Спонтанно те ще бъдат вдъхновени от блясъка на вашето същество. И тогава ще имате достатъчно възможност да им кажете външно, че патриотизмът е без съмнение високо стъпало в еволюционната стълбица, но че съществуват стъпала, които са безкрайно по-висши. Но човек трябва да се изкачи от по-ниските стъпала към по-високите. Той не може изведнъж да скочи на най-високото стъпало на еволюционната стълба. Това е невъзможно.

Въпрос: Как патриотизмът допринася за израстването на отделната душа?

Шри Чинмой: Когато една душа влезе в човешко тяло, обикновено тя е обгърната от невежеството на света. Тя е принудена в продължение на няколко прераждания да остане неразпозната от витала – от емоционалния, по-нисшия или агресивния витал, дори от динамичния витал. Но ако човек покаже значителен интерес към патриотизма или се стреми като патриот, тогава в себе си той открива посланието за себе-разширяването. Осъзнава, че той не просто принадлежи на семейството си или приятелите и съседите си, а на цялата страна. И от тук той след време ще осъзнае, че принадлежи не само на страната си, но и на света, на обширната вселена.

Въпрос: Как може човек да бъде божествено патриотичен към собствената си страна?

Шри Чинмой: За да бъде истински божествено патриотичен към собствената си страна, човек трябва да чувства, че патриотизмът е божествен дар, който идва директно от Бог. Ако използваме този подарък правилно, тогава ще ускорим нашия вътрешен напредък, духовен напредък.

Въпрос: Как най-добре лидерите на Америка могат да насърчат истински патриотизъм в американския народ?

Шри Чинмой: Американските лидери могат най-добре да насърчат истински патриотизъм само когато самите те са истински патриоти – не на име или дума, а в действие. Истинският патриотизъм е всеотдайност на по-висша и благородна кауза. Когато американските лидери станат истински всеотдайни във всеки миг, тогава каквото и да правят и казват за своята страна, ще бъде за подобряването и напредъка на страната им, а не за възвеличаването на тяхното собствено его съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Тогава американските водачи несъмнено ще насърчат истински патриотизъм у другите. Патриотизмът в най-чистия смисъл на думата ще бъде инжектиран в сърцето на цялата американска нация. Защото всяко тяхно действие ще бъде съзнателна, постоянна всеотдайност за разширяването, увеличаването и просветляването на съзнанието на Америка заради самата Америка, а не за възхваляването на някой човек.

Въпрос: Какви бяха най-изтъкнатите съществени качества на Томас Джеферсън?

Шри Чинмой: Най-съществените качества на Томас Джеферсън бяха яснота, светлост и широта. Яснота, светлост и широта – тях Декларацията за независимостта въплъщава. Джеферсън е най-божествено талантливият човек на своето време. Той се развива в доста сфери на всяка професия и постига значителен напредък във всяка. В неговия случай умът, тялото, виталът, сърцето – всичко – върви заедно. В този миг той е музикант, в онзи миг той е скулптор, в следващия миг е човек на разума, в другия той е физически земеделец. Бог му е дал заложби в много професии и той ги използва добре. Тъкмо днес четох книга за Джеферсън. Първото изречение го описва като „най-щастливият човек“. Да станеш най-щастливият човек, е най-трудното нещо на земята, а той бе такъв.

Въпрос: Когато един търсещ се стреми, Бог отвръща с Милост. Когато хората на една страна са патриотични, това вдъхновява ли Бог да спусне особен вид Милост върху тази страна?

Шри Чинмой: Определено, без съмнение. Когато хората на една страна подхранват патриотизъм, искам да кажа, когато обичат страната си посветено и душевно, тогава те определено получават нещо специално от Бог под формата на вдъхновение или стремеж. А това им позволява да вървят много по-бързо по пътя на еволюцията, отколкото в противен случай. Когато Бог избере определена страна за една душа, винаги има специално значение зад Неговия избор, а когато този човек съзнателно се опитва да зарадва Бог, обичайки собствената си страна, естествено Бог ще излее необятно вдъхновение и стремеж върху неговата посветена глава и стремящо се сърце.

Въпрос: В страна, която е преобладаващо интелектуална, кой е най-добрият начин да се вдъхновява духовен патриотизъм?

Шри Чинмой: В страна, която е преобладаващо интелектуална, може да има и винаги има няколко духовно търсещи. Тези търсещи хора трябва считат за необходимо да се отнасят към така наречените интелектуални гиганти като към техни малки братя, техни по-млади братя. Търсещите трябва да осъзнаят, че притежават някакво по-висше знание, превъзхождащо знание, което малките братя нямат. В обикновения живот, когато един човек е интелектуален и притежава, да кажем, блестящ ум, ние му се възхищаваме. В обикновения живот виждаме висотата на ума. Умственото постижение е много по-високо ценено от физическото постижение. Един работник ще работи с часове, но той не е ценен толкова високо, колкото умствения гигант. Един боксьор ще се бие или борец ще се бори с часове на витален план, но той не е оценяван толкова високо, колкото един философ или професор. Веднага щом един умствен гигант застане пред него, борецът ще види своите недостатъци. Ако са искрени, тези, които работят с тялото или витала, чувстват, че това, което са постигнали, не е толкова важно като постиженията на онези, които работят с ума. Заради своята искреност те са предали ограничените си способности на умствените способности на другите.

Но в духовния живот трябва да знаем, че силата на сърцето е много по-важна от силата на ума. Умът трябва да бъде толкова искрен, колкото младите членове на неговото семейство. Умът също така трябва да чувства, че има някой по-висшестоящ от него и че това е сърцето. „Ако моите по-малки братя, моите подчинени, ме слушат, тогава аз съм длъжен да се вслушвам в моя висшестоящ“. Търсещият, който е в сърцето, чието знание идва директно от душата чрез сърцето, трябва да бъде слушан от тези, които са предимно интелектуални. За тези, които прекарват повече време в умствена дейност, искреността им е тази, която ще ги спаси и просветли. Както физическите и виталните хора отиват при интелектуалните хора за напътствие и получават значителна помощ, така и хората на ума би трябвало да отиват при тези, които са установили светлина в сърцето и лелеят за единство с тях.

Въпрос: Предлагането на вътрешна патриотична любов по-важно ли е от външно патриотично служене?

Шри Чинмой: И двете са от огромно значение. Вътрешният патриотизъм обича, а външният патриотизъм служи. Те трябва да идват едновременно. Ако човек предлага само външно патриотично служене и в него няма дълбочина, ако в него няма вътрешно чувство, а само се занимава с извикването на лозунги и рецитирането на няколко патриотични поеми или песни, тогава в него няма животворен дъх. Така че тук се нуждаем от вътрешните патриотични чувства, вътрешната патриотична любов. Вътрешната патриотична любов е семето, а външното патриотично служене е плодът. Ако няма семе, как може да има плод?

Има някои хора, които вътрешно изпитват истинска любов към страната си, но не искат да я проявяват външно. Има много хора, които изпитват истинска любов към Бог, но не искат да я проявяват. Когато хората не проявяват, те не служат на човечеството. Те са като индийските йоги, които остават в Хималаите и не помагат външно, въпреки че бедното човечество много силно се нуждае от тяхната любов, загриженост и просветление. Така че ако човек изпитва истинска любов към страната си, но не иска да я прояви, той е като йогинът, който се интересува само от собственото си спасение и просветление; той не се интересува от спасението и просветлението на страната си. Но ако човек изпитва истинска вътрешна любов, тогава тя трябва да бъде проявена чрез външно служене. Само тогава неговото осъзнаване ще донесе плод. В противен случай той служи само на себе си. Неговото собствено просветление е само в негово име, а не в името на страната му.

Въпрос: Можете ли да ни кажете какво означава мотото на Америка от най-висша духовна гледна точка?

Шри Чинмой: „Уповаваме се на Бог.“ Мотото се обяснява само по себе си. Несъмнено то е духовно мото. Да кажем, че се уповаваме на Бог означава, че се уповаваме на нашата собствена висша, по-висша, най-висша действителност. Когато казваме, че се осланяме на Него, това означава, че сме уверени, че небожественото в нас, по-нисшата част в нас, накрая ще бъде преобразена и ще стане толкова божествена, толкова чиста, толкова съвършена, колкото нашата най-висша действителност. Да кажа, че имам вяра в Бог, означава, че съм предал на Бог цялото си съществуване, за да бъде направлявано от Него. Просто казвайки: „Уповаваме се на Бог“, ние не чувстваме, че нашата роля е приключила. Не, когато казваме, че се осланяме на Бог, означава, че ние съзнателно предлагаме живота си в Нозете на Бог, за да може Той да ни извайва и оформя. А кой е Бог, ако не нашето собствено най-висше аз? Така че това е духовно мото от най-висш порядък.

Въпрос: Как можем да имаме патриотично чувство към страната си, когато не подкрепяме правителството на сто процента?

Шри Чинмой: Човек не трябва да го подкрепя на сто процента, за да стане патриот. Трябва да знаем, че не правителството е това, което искаме да управлява нашата страна — колективният стремеж е този, който ще направлява страната. Ако правителството се провали в осъществяването на нашия стремеж, тогава няма да се осланяме на правителството да ни напътства. Истинското в нас е това, което ще направлява нацията. По силата на съдбата някои хора в правителството управляват тялото на страната. Но те не управляват сърцето на страната. На нас са ни дадени широки възможности да просветлим съдбата на страната. Когато хора с авторитет използват погрешно властта си, накрая те биват развенчани. Историята е свидетел на този факт — тя е свидетел на факта, че стотици крале, владетели, президенти и хора с високо положение е трябвало да слязат от най-висшата висота поради своята злоупотреба с властта.

От ваша страна като търсещи трябва да създадете стремеж и вдъхновение в онези ваши сънародници, които не се присъединяват към идеите на правителството. Това не означава, че въставате срещу правителството, а просто че сте видели по-висша светлина и че предлагате по-висшата си светлина по духовен начин. Вие я предлагате не с неприязнено или враждебно чувство, а с по-висшата мисъл, че можете да подобрите съзнанието на своята страна, и с това се впускате в този нов божествен проект.

Въпрос: Кои качества по-специално са направили американските патриоти толкова велики?

Шри Чинмой: Американските патриоти са били велики не защото са чувствали, че е под достойнството им да останат под юрисдикцията на британците, а защото са усетили, че дълбоко вътре в себе си притежават някои истински божествени качества, които лесно е можело да бъдат изведени напред. А когато тези божествени качества са били изнесени напред, те са чувствали, че не само са щели да извлекат безкрайна полза и печалба от тях, но и че целият свят е щял да получи облага. Всеотдайността на Основоположниците не била просто желание да се освободят от британското владичество, а желание за нещо по-висше и по-дълбоко. Вярно, първо е трябвало да са освободят от британското управление, водачество и напътствие. Но те са притежавали нещо по-дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцата си, което са искали да изразят, по-висша истина, която са искали да проявят. Те са искали да покажат, че тяхната свобода не е била само за да се ползва от тях самите, а и да бъде използвана от целия свят. Това е бил идеал, който светът да прегърне, истински идеал за човешкия напредък, който е щял да се нареди сред върховните постижения на човечеството.

Тези патриоти, които накрая са станали водачи на страната, трябва да бъдат ценени и почитани безкрайно повече от кралете на Европа и другите места по света. Тук те са се трудили и страдали и са получили благодатта или резултата. Когато Вашингтон бил помолен да стане крал, той не пожелал. Той е знаел какво са сторили кралете на страната му. Но не заради това той е отказал да стане крал. Той е отказал да стане крал, защото е искал името му да бъде свързано с нещо, за което е работил. Бил готов да поеме президентството, въпреки че в действителност самият той не е искал да стане президент, защото бил работил много здраво за страната си. Той бил готов да стане водач на страната си по силата на своето служене и саможертва за нея. В Европа, ако имате достатъчно късмет да се родите в дворец, тогава без значение какво сте пожертвали или какъв умствен капацитет сте постигнали, успехът е взет наготово. Тук в Америка не е така. Вие трябва да работите много, много здраво за това, което постигате, но когато накрая постигнете нещо, тогава светът ви цени много повече от онези, които успяват по силата на това, че са родени в определено семейство. Също така като личности американците получават огромна радост от постиженията си. Колко здраво са работили, за да станат президенти! Колко здраво са работили, за да служат на страната си! Когато тези хора постигнат нещо, те наистина ценят постижението си. Ако някой забогатее от собствената си работа, той изпитва огромна радост, докато ако е роден в семейство на мултимилионер, той няма да получи същата радост.

Американските патриоти са били много благородни души. Те никога не са казвали, че желаят водачество, но Бог ги е подготвял за нещо. В техния случай думата „Бог“ не била изричана, но те говорили за „истина“. Патриотизмът, ако е използван правилно, е истина. Най-великият патриот на Индия, Ганди, е казал, че Бог и истината са едно и също нещо. Така че в случая с Америка истината била единствената мотивираща сила. Но трябва да знаете, че на практика всеки американски президент е използвал термина „Всемогъщия Отец“ във встъпителната си реч. Всемогъщият Отец е изиграл Своята роля в тишина и в действие във и чрез водачите на Америка.

Въпрос: Всяка нация казва: „Бог е на наша страна“. На чия страна наистина е Бог?

Шри Чинмой: Бог наистина е на страната на тази определена нация, която казва, че е на Божия страна. Ако една нация може искрено да каже, че не иска от Бог да бъде на нейна страна, а че иска да бъде на Божия страна, тогава Бог определено е на страната на тази държава. Ако една нация умолява Бог да бъде на нейна страна, това е поради его и желание. Но ако една нация казва: „Аз винаги съм готова да бъда на Твоя страна, каквато и страна Ти да вземеш“, тогава незабавно Бог трябва да бъде на страната на тази нация.

Въпрос: В най-добрия случай какво прави патриотизмът за световното съзнание?

Шри Чинмой: В най-добрия случай патриотизмът значително издига съзнанието на света и ускорява неговия напредък. Всяка страна не само се стреми, но до определена степен и въплъщава стремежа. Ако една страна предложи своя патриотизъм на една по-висша реалност или на вътрешна реалност, тогава патриотичният ѝ стремеж определено отива при Бог. Но трябва да знаем, че една отделна страна може да предложи на Бог само това, което има, и това, което е. Тя не може да предложи повече от това, което има, и това, което е. Една страна, да кажем, е като дете. Детето има само стотинка. То е намерило стотинка на пътя. То незабавно вижда майка си и тича към нея и ѝ дава стотинката. Тя въплъщава целия му свят. Така че какво прави майката? Тя дава на детето един лев. Подобно, дори ако една страна има само ограничен стремеж, ако тази страна предложи стремежа, който има, на Бог, Той ще ѝ даде много повече стремеж. Ако детето даде на бащата всичко, което има, естествено бащата ще му даде много повече. Но тя трябва да отиде при правилния човек. Дори ако стремежът е много ограничен, ако страната го предложи на Всемогъщия Отец, тогава Той определено ще благослови страната с безкрайно повече, отколкото е получил от нея.

Въпрос: Миналата седмица, когато посетихме Залата на независимостта във Филаделфия и преминахме през стаите, имах много силно чувство, че съм бил там преди. Искам да знам дали душата ми просто е реагирала патриотично, или наистина съм бил там през революционния период?

Шри Чинмой: Несъмнено си бил там през революционния период. За съжаление не беше сред високопоставените военни или патриоти. Имаше патриотизъм в изобилие, но не в качеството на лидер. Бил си член на пехотата.

Въпрос: Ако някой не изпитва голям патриотизъм, как може той да увеличи патриотичния си дух?

Шри Чинмой: Има само един начин и този начин е чрез молитва. Когато се нуждаем от нещо, това означава, че точно сега го нямаме. Така че какво правим? Ние се молим на Бог да ни Го даде. Ако нямаме патриотизъм, трябва да се молим на Бог да ни даде патриотизъм. Само Бог е този, който накрая може да ни даде този дар. Няма друг начин.

Въпрос: Как се е променило патриотичното чувство в Америка от Американската революция насам?

Шри Чинмой: Несъмнено патриотичните чувства в миналото са били безкрайно по-силни от тези, които наблюдавате сега. Предците са работили много здраво и са станали милионери, но техните деца, внуци и правнуци почувствали, че не е необходимо да работят повече, тъй като те вече притежавали такова голямо богатство: физическо, витално, умствено богатство. В дните на Американската революция патриотизмът е бил нещо живо. Той е бил крайно необходим като дишането на въздух. Но сега патриотизмът – не само в Америка, а навсякъде по света – е станал просто дума. Индия е искала да се освободи от британския хомот и се е случило така, че вашият ръководител и нашият ръководител е бил един и същи. Ние знаем колко искрени са били нашите индийски патриоти преди време. Те са притежавали най-чистия вид патриотично чувство. Онези патриоти сега са на Небето, а днешните патриоти не са им равностойни. Подобно, тук в Америка патриотите от настоящето не са равностойни на онези от миналото. Американските патриоти от миналото са чувствали, че животът и патриотизмът са неразделни. Те са усещали, че патриотизмът е проявлението на свободата на живота, че той е единственият начин да обичаш страната си. И те не са очаквали нищо от страната. Те само са искали да предложат това, което са имали, и това, което са били. Сега не само в Америка, а и навсякъде всеки иска да взима от страната. Никой не иска да дава на страната си. Президентът Кенеди е казал: „Не питай какво може страната ти да направи за теб, питай какво ти можеш да направиш за страната си“. Навсякъде ние очакваме нещо от нашата страна, но какво сме сторили за нея? Нашите предци не са очаквали нищо от страната си.

Въпрос: Гуру, ако има разлика между душите на нациите, това означава ли, че думата „патриотизъм“ ще има различно значение да кажем в Австралия в сравнение с Америка?

Шри Чинмой: Гражданите на всяка страна може да имат различен начин, по който да гледат на собствената си страна, но патриотичните чувства са еднакви навсякъде. Начинът, по който патриотизмът е изразяван в една страна, може да е различен от начина, изразен в друга страна, но същината винаги остава същата. Външният израз може да не е същият, но вътрешната същност е еднаква. Основното отношение на Индия било ахимса, ненасилие. Бащата на нашата нация, Махатма Ганди, ни учеше на ненасилие. Индия мислеше, че ненасилие бе източникът-светлина. Индия се бори в тишина срещу насилието и всъщност източникът-светлина бе този, който донесе свободата ѝ. Отново, на външен план милиони хора пожертваха ценния си живот за своята страна, защото светлината на тяхната душа ги подтикна към това. Във външния живот всяка страна може да подхожда към патриотизма по различен начин или самият патриотизъм може да води и напътства патриотите по различен начин. Но същността на патриотизма винаги ще остане същата в смисъл, че човек винаги трябва да зависи и разчита на източника, който е душата на страната.

Въпрос: От Небето един велик патриот вижда ли своята саможертва като жертва за страната, или към Бог като цяло?

Шри Чинмой: Когато един велик патриот наблюдава саможертва си от Небето като жертва, той я вижда като жертва първо за Бог и след това за страната. Ако той е в Небесата, патриотът е в душата, в света на душата. И без значение какво прави душата, тя винаги чувства, че действа за Всевишния. Нещо повече, тя винаги усеща, че Всевишният е този, който действа във и чрез нея. Жертвата отива директно при Всевишния Водач. Дори ако Всевишният Водач не е призоваван външно и душевно от патриота, дори ако той има чувства само към страната си и не предлага нищо на Всевишния, въпреки това от страната неговата саможертва ще отиде при правилния човек — при Всевишния. Без значение какво предлага, без значение на кого го предлага, то накрая ще отиде при Източника, Всевишния.

Въпрос: Какво е духовното значение на цветовете червено, бяло и синьо в американското знаме?

Шри Чинмой: Червеното представлява божествена мощ. Бялото символизира чистота или съзнанието на Бог Майката, а синьото означава Безкрайност и духовност, истинска духовност. Така че в знамето има истинска духовност, истинска божественост, която е чистота, и истинска мощ. Американското знаме въплъщава три най-същностни неща: божествена мощ, божествена чистота и божествена шир или божествена духовност.

Въпрос: Имат ли децата по-спонтанна любов за страната си отколкото възрастните?

Шри Чинмой: Не. Децата изпитват спонтанна любов само към своите майка и баща и своите братя и сестри. Децата не знаят и не могат да знаят как изглежда страната им, какво може да предложи тя. Родителите са тези, които внасят идеята за патриотизма и обичат страната. Но децата не винаги остават деца. Когато те са деца, родителите са тези, които ги учат. Може да се случи така, че патриотизмът, на който родителите учат, не е достатъчен и когато децата пораснат, те имат безкрайно повече любов за страната си, отколкото техните родители. Това е като някой, който преподава в детската градина. Той може да преподава там, но не може да преподава в началното училище. Но когато продължите нататък, за да получите най-високата степен, естествено вие надминавате учителя си от детската градина. Тук също родителите може да нямат най-дълбоката форма на патриотично чувство, но това, което родителите дават на децата си е от върховно значение. Ако родителите не учеха на азбуката, как биха могли децата да се научат да четат? Когато децата пораснат, те осъзнават, че това, което родителите им са казвали, е напълно вярно, но не е било достатъчно. Те имат по-искрен копнеж и сега той трябва да бъде удовлетворен чрез техния собствен устремен живот. Родителите също са жадували, но жаждата им не е била толкова силна. Но сега, когато децата изпитват огромен копнеж, те трябва да се хранят със своя стремеж и да се жертват за страната си.

Въпрос: Какво е патриотизъм?

Шри Чинмой: Патриотизмът е любов към страната на човека — страната, която му е дала подслон, страната, която го приема за свой собствен син или дъщеря. Патриотизмът е златна възможност за един човек да работи заедно с най-милата си родина. Когато майката и синът работят заедно, те виждат нуждата един от друг. Синът се нуждае от жертвата, съчувствието, любовта и загрижеността на майката; майката се нуждае от героизма, динамизма и силата на волята на сина. Когато всички тези божествени качества се срещнат заедно, страната се превръща в съвършен инструмент на Бог.

Някои страни са възприемани като отечество. В тези случаи мъдростта, висотата, светлината, мирът и блаженството на бащата могат да се срещнат с динамичните качества и безграничната сила на волята на сина. В това време съвършенството изгрява в определената страна. Едновременно и страната, и детето се превръщат в съвършени инструменти, върховни инструменти за проявата на Бог на земята.

Въпрос: Как можем да бъдем патриоти, без да се отделяме от другите страни?

Шри Чинмой: Аз ще живея в собствената си страна, в собствения си дом и вие ще живеете в собствения си дом. Аз ще поддържам къщата си чиста и ако искате да дойдете, ще ви приветствам като божествен гост и ще ви поканя да останете толкова дълго, колкото искате. Аз също така ще очаквам от вас да поддържате къщата си чиста и да ме приветствате, когато искам да дойда и да ви посетя. Съгласно моето преживяване и моите способности аз съм построил къща. Съгласно вашите способности, вашия талант, вашия стремеж и вашата решителност вие също сте построили къща. Сега нашият стремеж, възможност и способност са станали едно. Ние ще дойдем заедно, но вашият дом ще остане ваш дом и моят дом ще остане мой дом. Докато съм в собствения си дом и го обичам, аз няма да критикувам или да омаловажавам вашия. Няма да кажа, че моят дом е далеч по-добър от вашия. Аз чувствам, че моят е добър за мен, а вашият е добър за вас. Когато времето дойде, вие ще посетите къщата ми и ще видите как изглежда тя и аз ще посетя вашата. Това означава, че ще си го признаем един друг и ще извлечем полза от взаимния си опит.

Когато първо обичам собствената си страна, тогава истинската сила на моята любов никога не застоява; тя винаги тече, тече към Източника, който е всепроникващ. Тя е като река, течаща към морето. Ако аз наистина обичам страната си, тогава ще мога да обичам и други страни, защото обичайки собствената си страна, аз ще науча какво е една страна за нейните деца.

Ако наистина обичам едно нещо, тогава имам способността да обичам нещо друго. Ако наистина обичам тялото си, един ден ще имам способността да обичам душата си или да обичам витала си, или да обичам някоя друга част от съществото си. Но ако не изпитвам любов към себе си, тогава няма да мога да обичам никого. Няма дори да обичам и Бог. Патриотизмът е един вид разширяваща способност. Днес обичам майката си, утре обичам баща си, вдругиден обичам моите братя и сестри. След това, когато отида на училище, обичам учителите си. Постепенно се научавам да обичам града си, после моята област, след това моята страна, след това целия свят. Но аз започвам, като обичам едно нещо, което ми е много близко. От там моя поглед се разширява. От моята майка аз отивам при моя баща, после при братята и сестрите си и т.н. Но ако не обичам собствената си страна, как ще мога да обичам страната на някого другиго? Ако аз наистина обичам страната си, тогава постепенно, постепенно, ще съм способен да разширя съзнанието си, докато накрая заобичам целия свят.

Божествената любов, истинската любов се разширява и разширява. Тя притежава мощта на постоянното разширяване. Ако наистина обичам страната си божествено, тогава ще имам космополитен поглед; ще обичам и други страни. Но ако постоянно и преднамерено се опитвам да упреквам моята страна, тогава постепенно ще се опитам да намеря недостатъци в града си и в членовете на моето семейство, в себе си и във всичко, което имам. Ще открия, че носът ми не е хубав, очите ми не са чаровни, ръцете ми не са красиви и т.н.

Ние започваме, обичайки нещо малко, и постепенно се научаваме да обичаме цялата вселена. За едно дете неговата майка е цялата вселена. Сетне, когато то порасне, постепенно неговият поглед се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, но вътре в нея то се научава да вижда целия свят малко по малко. По подобен начин вътре във вашата страна вие можете да зърнете съществуването на всички други страни. Тогава, ако обичате страната си, естествено ще обичате и всички други страни, които съществуват вътре в сърцето на собствената ви родина. В божествените качества на вашата собствена страна вие непременно ще видите съществуването на другите страни, тъй като всяко нещо, което е добро, е обширно, всяко нещо, което е божествено, е всепроникващо. И понеже патриотизмът е добър и божествен, той е обширен, той е безграничен, той е всепроникващ.

Въпрос: Ако обичаме страната си, но живеем някъде другаде, как можем да ѝ служим?

Шри Чинмой: Ако географското разстояние те разделя от твоята страна, можеш да предложиш доброжелателството си на душата на твоята страна. Ти си от Южна Африка. Мислиш ли, че твоето доброжелателство, твоята любов, твоята загриженост във вътрешния свят няма да влязат в душата на Южна Америка? Когато майката е в Индия, а синът е в Америка и работи в офис, в мига, в който той получи писмо от майка си, цялото му лице се променя, цялото му съзнание се променя. Той плува в морето на майчината си обич и любов. Тогава в сърцето му незабавно израства благодарност, той се превръща в самата благодарност. Но дори и да не е получил писмо, колко много пъти съзнанието на неговата майка влиза в него, когато тя мисли за него с безграничната си любов и загриженост. Майката може да е много далеч и да е заета с много неща, но тя постоянно чувства съществуването на сина си вътре в себе си.

Ако наистина обичаш страната си, както син обича своята майка, географски ти може да останеш много далеч, но духовно родината ти може да бъде вътре в теб и ти можеш да бъдеш вътре в родината си. Това чувство не е илюзия или плод на въображението. Далеч от това! От вътрешния свят ти си дошъл във външния свят. Когато подхранваш божествена мисъл, светът е божествен. Когато подхранваш небожествена мисъл, светът е небожествен. В мига, в който подхранваш божествена мисъл, ти непременно ще почувстваш твоето съществуване вътре в този свят. В мига, в който помислиш за любовта и загрижеността на своята майка за теб, ти незабавно създаваш свой собствен божествен свят. И вътре в този свят чувстваш съществуването на най-скъпата си майка. А когато майка ти мисли за теб с цялата си обич, любов, загриженост и благословии, тя незабавно създава неин собствен свят, за да можеш ти да съществуваш вътре в сърцето ѝ.

Не външното местоположение, а вътрешното чувство е това, което е важно. Там, където съществува истинска загриженост, където съществува истинска любов, там връзката на единството, неразделното единство, властва върховно. Синът може да остане в която и да било част на света и майката може да остане в която и да било част на света, но връзката на единството, което е вътре в сърцата им, може да бъде почувствана и използвана във всеки миг. Майката ще види осъществяването на своето съществуване вътре в сина, без значение къде е той. А синът ще чувства успеха си, напредъка си и значението и причината на живота си вътре в своята майка.