Моят Господ чете писмата ми

Върнете се на съдържанието

1.

Моят Господ чете
писмата ми на благодарност и предаване
дълго преди да се заеме
с нещо друго.

2.

Умът
намира удовлетворение,
като критикува Бог.

3.

Виталът
намира удовлетворение,
като не се покорява на Бог.

4.

Тялото
намира удовлетворение,
като забравя Бог.

5.

Сърцето
намира удовлетворение,
като се прекланя пред Бог.

6.

Душата
намира удовлетворение,
като проявява Бог.

7.

Аз намирам удовлетворение,
като поглъщам
праха от Божиите Нозе.

8.

Моят ум
иска да притежава
Божията Висота.

9.

Моето сърце
иска да бъде притежавано
от Божията Дълбочина.

10.

Моята философия
е
независим живот.

11.

Философията на Бог
е
взаимнозависимо съществуване.

12.

Моята философия
е проява на превъзходството
на ума ми.

13.

Божията Философия
е проява на Близостта
на Неговото Сърце.

14.

Уви,
моето сърце се страхува
да се гмурне.

15.

Уви,
моят ум се страхува
да се изкачи.

16.

Уви,
моят витал се страхува
да се предаде.

17.

Уви,
моето тяло се страхува
да се пробуди.

18.

Уви,
аз се страхувам
да отида отвъд.

19.

Когато Бог идва при мен
като Бог,
аз не Го разбирам.

20.

Когато Бог идва при мен
като човек,
аз не Му вярвам.

21.

Когато Бог идва при мен
като Бог,
аз не Го забелязвам.

22.

Когато Бог идва при мен
като човек,
аз Му се присмивам.

23.

Когато Бог идва при мен
като Бог,
аз се крия от Него.

24.

Когато Бог идва при мен
като човек,
аз бягам от Него.

25.

Когато Бог идва при мен
като Бог,
аз Го наставлявам.

26.

Когато Бог идва при мен
като човек,
аз Го предавам.

27.

Когато Бог идва при мен
като цвете,
аз Го обичам.

28.

Когато Бог идва при мен
като дете,
Аз милея за Него.

29.

Когато Бог идва при мен,
жертвайки Своя Жив Дъх,
аз веднага
се превръщам в Него.

30.

Аз забравям
да кажа на Бог,
че Го обичам.

31.

Бог забравя
да ми каже,
че се нуждае от мен.

32.

Аз забравям
да кажа на Бог,
че е необикновен.

33.

Бог забравя
да ми каже,
че не съм недълговечен.

34.

Аз забравям
да кажа на Бог,
че е винаги съвършен.

35.

Бог забравя
да ми каже,
че съм винаги прав.

36.

Аз забравям
да кажа на Бог,
че е незаменим.

37.

Бог забравя
да ми каже,
че сме винаги неразделни.

38.

Аз умишлено забравям
да докосна
благославящите Нозе на Бог.

39.

Бог умишлено забравя
да докосне
моя нескромен ум.

40.

Аз забравям
да попитам Бог
кой съм за Него.

41.

Бог забравя
да ме попита
какво имам за Него.

42.

Това, че забравям
за Бог,
Той не разгласява.

43.

Това, че Бог забравя
за мен,
аз бурно и открито
осъждам.

44.

Мой Господи,
моля Те, кажи ми честно
какво мислиш
за духовния ми живот.

45.

„Дете Мое,
моля те, кажи ми честно
какво мислиш
за Моето безусловно
Опрощаващо Сърце.“

46.

Мой Господи,
моля Те, кажи ми
веднъж завинаги
дали наистина ме обичаш.

47.

„Дете Мое,
моля те, кажи Ми
веднъж завинаги,
ако наистина Ме обичаш,
защо тогава оставаш
винаги далеч от Мен?“

48.

Моят ум
не може да си представи
как така сърцето ми
е толкова всеотдайно.

49.

Моето сърце
не може да си представи
как така умът ми
е толкова безволен.

50.

Моят ум
не може да си представи
как Сърцето на Бог
вдъхновява сърцето ми.

51.

Моето сърце
не може да си представи
как самата мисъл за Бог
обърква ума ми.

52.

Бог иска
умовете ни да виждат,
че Неговото творение
е божествено красиво.

53.

Бог иска
сърцата ни да чувстват,
че Неговото творение
е във висша степен плодотворно.

54.

Бог иска от мен
да давам принос
за Неговото вечно блажено творение.

55.

Нека моят ум
всеки ден
изпълнява ролята си
достойно.

56.

Нека моето сърце
всеки ден
изпълнява ролята си молитвено.

57.

Нека моят живот
всеки ден
изпълнява ролята си безрезервно.

58.

Нека аз
всеки ден
изпълнявам ролята си безусловно.

59.

Нека дървото на стремежа
в сърцето ми
расте всеки ден,
за да достигне
най-голямата висота.

60.

Нека клоните на посветеността
в живота ми
всеки ден се стремят
да достигнат
най-голямата дължина.

61.

Нека моят външен живот
принадлежи
на Сълзите на Вечността.

62.

Нека моят вътрешен живот
принадлежи
на Усмивките на Безсмъртието.

63.

Алчният ум
се надпреварва
със света.

64.

Устременото сърце
прави света
цялостен.

65.

Алчният ум
е наистина
глад за притежания.

66.

Устременото сърце
е наистина
храна на отречението.

67.

За живота ни
алчният ум
е поход назад.

68.

За живота ни
устременото сърце
е бяг напред.

69.

Алчният ум казва:
„Аз искам,
дори ако Бог
не иска да имам“.

70.

Устременото сърце казва:
„Аз се нуждая
само от това, от което
Бог иска да се нуждая“.

71.

Скърби и сълзи
измъчват
алчния ум.

72.

Усмивки и насърчения
бързо посрещат
устременото сърце.

73.

Алчният ум
не осъзнава,
че неговото търсене на удовлетворение
е напразно.

74.

Устременото сърце
дори не може да си представи,
че Бог има за него
Любов, Мир
и Блаженство без край.

75.

Алчният ум
е неизбежната
целувка на смъртта.

76.

Устременото сърце
е нетленната
прегръдка на живота.

77.

Алчният ум
убива истинското ухание
на вътрешния живот.

78.

Устременото сърце
твори нова красота
във външния живот.

79.

На алчния ум
и Безкрайността
не им е отредено
да се срещнат.

80.

На устремения ум
и Безсмъртието
им е отредено не само да се срещнат,
но и да станат
едно неделимо цяло.

81.

Когато отивам при Бог,
Той ме пита:
„Дете Мое,
кога
ще дойдеш пак?“.

82.

Когато Бог идва при мен,
аз Му казвам:
„Никога не съм мислил,
че Ти
отново ще дойдеш!“.

83.

Когато отивам при Бог,
Той ме пита:
„Дете Мое,
не знаеш ли
кой си всъщност?“.

84.

Когато Бог идва при мен,
аз Го питам:
„Мой Господи,
искаш ли изобщо да знаеш
от какво страдам аз?“.

85.

Когато отивам при Бог,
аз смаяно виждам
Неговото невъобразимо Гостоприемство.

86.

Когато Бог идва при мен,
Той стъписано вижда
моята безотговорна невъзприемчивост.

87.

Когато отивам при Бог,
Той изненадващо ме пита:
„Дете Мое,
какво те води днес
при Мен?“.

88.

Когато Бог идва при мен,
аз сърдито Го питам:
„Мой Господи,
защо се забави
толкова много?"
.

89.

Когато отивам при Бог,
Той ми напомня,
че аз съм за Него
едновременно и спътник,
и помощник.

90.

Когато Бог идва при мен,
аз Му казвам,
че моят ум
тайно Му се възхищава,
моето сърце тайно Го обича,
а моят живот бездиханно
се прекланя пред Него.

91.

За мир мечтае този,
който сее семената на мира
навсякъде.

92.

Мира обича този,
който отглежда блаженство и истина
навсякъде.

93.

Аз отчаяно се опитвам
да променя
Мнението на Бог.

94.

Бог отчаяно се опитва
да отвори
окото на моя ум.

95.

Аз не зная
къде се приготвя
храната на спасението –
може би в Небесата.

96.

Аз със сигурност зная,
че ястието на осъзнаването
се приготвя
тук, на земята.

97.

Аз се моля на Бог
да ми даде
всичко, което има и което е.

98.

Бог ми се моли
да Му дам
всичко, което всъщност
не ми е нужно.

99.

Аз се моля на Бог
да ми даде
Своята Красота
и Божествеността Си.

100.

Бог ми се моли
да Му дам
дълга и отговорността си.

101.

Съмняващият се ум
не може да предвожда
устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

102.

Съмняващият се ум
не може да засенчи
устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

103.

Съмняващият се ум
не може да преследва
устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

104.

Съмняващият се ум
не може да се надпреварва
с устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

105.

Съмняващият се ум
не може да се изправи
срещу устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

106.

Съмняващият се ум
не може да проследи
устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно може.

107.

Съмняващият се ум
не може да прегърне
устременото сърце,
но устременото сърце
безспорно, определено
и любящо може.

108.

Съмняващият се ум
очевидно може да пренебрегне
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

109.

Съмняващият се ум
очевидно може да подцени
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

110.

Съмняващият се ум
очевидно може да се присмее
на устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

111.

Съмняващият се ум
очевидно може да изопачи
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

112.

Съмняващият се ум
очевидно може да нахока
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

113.

Съмняващият се ум
очевидно може да измъчва
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

114.

Съмняващият се ум
очевидно може да разполови
устременото сърце,
но устременото сърце
не може.

115.

Бог не разбира
твърде сложните молитви
на ума.
Затова Той пропуска
да им отговори.

116.

Бог с лекота разбира
съвсем простите молитви
на сърцето.
Затова Той им отговаря незабавно.

117.

Истинските приятели
са тези,
които облекчават живота ви.

118.

Истинските приятели
са тези,
които намаляват болките ви.

119.

Истинските приятели
са тези,
които засилват радостите ви.

120.

Истинските приятели
са тези,
за които е непоносимо
да бъдете обиждани
и унижавани.

121.

Истинските приятели
са тези,
които споделят вашия успех
и напредък.

122.

Истинските приятели
са тези,
които излизат
срещу злите ви врагове,
за да ви спасят.

123.

Истинските приятели
са тези,
чийто живот
е сладостна жертва.

124.

Истинските приятели
са тези,
които безрезервно
и безусловно
ви помагат
съвсем потайно.

125.

Истинските приятели
са тези,
които искрено си затварят очите
за вашите грешки.

126.

Истинските приятели
са тези, които приемат
хималайските ви грешки
като мравешки слабости.

127.

Бог невидимият
става видим
в красивите очи
и могъщите ръце
на истинските приятели.

128.

Бог Сърцето
живее най-гордо
в единното сърце
на истинските приятели.

129.

Самовъзхвалата
забавя
пътуването ни към Бог.

130.

Самоосъждането
забавя
пътуването ни към Бог.

131.

Самоутвърждаването
забавя
пътуването ни към Бог.

132.

Отричането от себе си
забавя
пътуването ни към Бог.

133.

Самоунижението
забавя
пътуването ни към Бог.

134.

Приемането на себе си,
породено от вярата в Бог,
ускорява
пътуването ни към Бог.

135.

Бог ме пита:
„Как си?“,
а не
„Кой си ти?“.

136.

Аз питам Бог:
„Кой си Ти?“
и „Защо си Ти?“.

137.

Бог ме моли
да Му направя
голяма услуга:
„Усмихни се.“.

138.

Умът ми,
от мое име,
отговаря и споделя с Бог
безплатно
своята философия:
„Не давай и не взимай.“.

139.

Умът ми иска да научи
моето сърце
на всичко, което знае.

140.

Сърцето ми иска да научи
моя ум
кого да обича: Бог.

141.

Моят ум
е сутрешният ми въпрос
към Бог.

142.

Моето сърце
е вечерният ми отговор
от Бог.

143.

Сега е времето
да станем
съвършени.

144.

Тук е мястото
да осъществим
нашия Господ Всевишен.

145.

Решителността е награда,
която моят ум
дава на сърцето ми.

146.

Удовлетворението е награда,
която моето сърце
дава на ума ми.

147.

Бог Окото
тайно
ме укорява.

148.

Бог Сърцето
открито
ме хвали.

149.

Радост за мен е,
когато моето сърце
тегли живота ми нагоре.

150.

Когато постигна
успех,
тревогите ме преследват.

151.

Когато постигна
напредък,
Самият Бог идва
и ме прегръща.

152.

Моят ум
често ме натъжава
с жаждата си
за превъзходство.

153.

Моето сърце винаги ме радва
с жаждата си
за Божието Състрадание.

154.

Аз съм цялостен
не когато другите
ме обичат.

155.

Аз съм цялостен
само когато
обичам и се нуждая
единствено от Бог.

156.

Когато съм в душата си,
аз съм
само просветление.

157.

Когато съм в сърцето си,
аз съм
само стремеж.

158.

Когато съм в ума си,
аз съм
само вдъхновение.

159.

Когато съм във витала си,
аз съм
само решителност.

160.

Уви,
когато съм в тялото си,
аз съм
само неудовлетвореност.

161.

Опитай се да зарадваш ума си.
Ще получиш ново име:
поражение.

162.

Опитай се
да зарадваш сърцето си.
Ще получиш ново име:
Усмивката на Бог.

163.

Моят ум трябва да стигне
до Брега
на Божието Съвършенство.

164.

Моето сърце
трябва да стигне
до Брега
на Божието Удовлетворение.

165.

Аз трябва да стигна
до брега
на моето себенадминаване.

166.

Сутрин
Бог дава на сърцето ми
Своята изключителна Любов.

167.

Вечер
Бог дава на живота ми
Своя изключителен Мир.

168.

Сърцето ми
удовлетворява Бог
със своите предани сълзи.

169.

Бог
удовлетворява сърцето ми
със Своите
Състрадателни Усмивки.

170.

Бог,
Състрадателното Сърце,
дава.

171.

Човекът,
обърканият ум,
отхвърля.

172.

Когато Бог говори,
на ума
не му се слуша.

173.

Когато Бог говори,
сърцето с готовност,
охотно и жадно
иска да слуша.

174.

Моето сърце
е добре известно
с потоците си от сълзи.

175.

Божието Сърце
е добре известно
със своя
Извор на Състрадание.

176.

Божието Око
плаши
животинското в нас.

177.

Божието Сърце
пробужда
човешкото в нас.

178.

Божият Живот
подхранва и пази
божественото в нас.

179.

Устременото сърце
се хвърля
във всяко едно начинание
на Бог.

180.

Съмняващият се ум
се намесва
във всяко едно начинание
на Бог.

181.

Нека нашият стремеж
бъде надеждата
на сегашното поколение.

182.

Нека нашето осъзнаване
бъде обещанието
за бъдещото поколение.

183.

Моят ум
сочи на сърцето ми
грешния път.

184.

Моето сърце
сочи на ума ми
верния път.

185.

Моят Господ сочи на ума
и сърцето ми
Своя Път:
„Елате, деца Мои,
елате в Дома на Сърцето Ми.“.

Преводи на тази страница: Italian , Slovak
Тази книга може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ lrl
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.