Стремеж

Днешният възникващ стремеж е утрешното не само сбъдващо се, но и сбъднато осъзнаване.

Пробуждане

В духовния живот пробуждането на душата не е достатъчно. Много хора са пробудени за истината, за вътрешния живот. Ала след като е пробуден, човек трябва да се гмурка, да бяга, да лети. Той трябва да се гмурка в най-дълбокото, да бяга към най-далечното, да лети към най-високото. Само тогава пробуждането на търсещия ще разцъфне в осъзнаване.

Блаженство

Да бъдеш всеки ден олицетворение на пълната посветеност и предаване е най-висшето блаженство. Блаженството идва, когато „аз, мое“ и „ти, твое“ ни напуснат завинаги. Блаженството ще настъпи едва когато можем да кажем, че Бог ни принадлежи и ние принадлежим на Бог. Усетим ли после, че Бог се проявява във и чрез нас, ние изпитваме по-голямо блаженство. И накрая, когато почувстваме, че съществуваме, за да радваме Бог и само Бог, когато почувстваме, че сме дошли на света само за да радваме Бог, в нашето предано и отдадено сърце изгрява най-голямото блаженство.

Състрадание

В обикновения, лишен от стремеж живот, състраданието е много подвеждаща дума. Ние казваме „състрадание“, когато имаме предвид „привързаност“. В човешкия свят няма състрадание, има само несъзнателна привързаност. Когато живеещите във физическия свят казват, че проявяват състрадание към някого, защото е слаб и се нуждае от напътствие, това не е истина. То е само привързаност и от тази привързаност те очакват възвеличаване на собственото си его. Съзнателно и умишлено или понякога несъзнателно те се стараят да подхранват егото си.

В човешкия свят поради невежеството си можем да съчувстваме на някого и да смятаме, че можем да станем едно с него. Аз съм невеж, ти си невеж, затова мога лесно да стана едно с твоето невежество. Но да казваме, че в случая проявяваме състрадание, е глупаво. Тялото не може да прояви състрадание. Телесното съзнание не може да прояви състрадание. Единствено душата може да предложи състрадание на тялото, витала и ума. Само тогава виждаме истинско състрадание. В такъв момент състраданието е единствената реалност.

Външното състрадание произтича от вътрешното просветление. Ако човек е вътрешно просветлен, то във външния живот неговото просветление спонтанно ще приеме формата на състрадание. Първо идва вътрешното просветление, после е проявата на това вътрешно просветление във външния живот. Това е състраданието. Ако човек каже, че проявява състрадание, преди да се е просветлил вътрешно, той просто се самозалъгва. Това, което нарича състрадание, е само неговата несъзнателна проява на привързаност към земното съзнание.

В божествения свят ние предлагаме състрадание, защото сме постигнали най-висшето. Спускаме се от върха на дървото, за да докоснем корена му. Но ако сме застанали в подножието на дървото и някой друг също стои там, кой към кого ще прояви състрадание?

Решителност

Разликата между решителността и божествената сила на волята е тази: решителността е в ума, божествената сила на волята е в сърцето. Тъй като умът е много, много ограничен, умствената решителност не трае дълго и е твърде променлива. Тя се срива постоянно, защото умът всеки миг възприема нови идеи. Волята на душата обаче е вечна, вечно напредваща и вечно осъществяваща, защото тя е едно с Волята на Всевишния.

Различаване

Винаги е необходимо да правим разлика между нуждите на душата и изискванията на тялото. Когато се слеем с изискванията на тялото, ние неизбежно оставаме неудовлетворени. Но щом удовлетворяваме нуждите на душата, пеем песента на вечното осъществяване.

Божественост

Бог е всичко, затова всичко е божествено. Само че в стремежа си ние трябва да виждаме колко божественост има във всяко нещо. Бог присъства в тигъра, така че тигърът е донякъде божествен. Но божествеността, която откриваме в тигъра, не може да е толкова много, колкото е в един човек. Трябва да виждаме колко божественост се съдържа във всеки обект. Бог е във всичко, но в полето на проявата трябва да знаем колко божественост има в един стол и колко – в един духовен Учител. Ако е мъдър, човек ще вижда безкрайно повече божественост в духовната личност, отколкото в дивия слон. Затова е нужно да сме внимателни в живота си на стремеж, когато взаимодействаме с хора и общуваме с тях. Трябва да се приближаваме до човека или предмета, който въплъщава най-голяма божественост. Това се нарича божествена мъдрост.

Вяра

Има хора, които се подиграват на вярата. Те казват, че вяра имат несретниците. Твърдят, че ние вярваме в Бог само защото сме недоволни или сме провалили кариерата си. Ала вярата е единственото око, единственото истинско око, което Бог и човекът споделят. Човекът вижда Бог с окото на вярата, а Бог вижда човека със същото око на вярата. Човекът не разбира, че вижда Бог с окото на вярата, а Бог не само вижда с това око, но и в същото време е съзнателен за това, което прави.

Вярата ни в Бог често е условна, но Божията вяра в нас е винаги безусловна. Ние започваме духовното си пътуване с петдесет процента вяра, като казваме: „Господи, ще Ти дам това, а Ти ще ми дадеш онова. Аз ще Ти дам моя стремеж, а Ти ще ми дадеш Твоите благословии и т.н.“. Има определен час, в който Бог ще запали съзнанието ни, независимо дали имаме вяра в Него, или не. Бог чака избрания час и когато този час удари, Той идва и ни дава каквото желае да ни даде. Но това не означава, че няма да се стремим, че ще живеем в света на съня и няма да полагаме лични усилия. Не! Ще продължаваме като истинския земеделец да обработваме почвата редовно и с истинска посветеност, а след като изпълним ролята си, ще оставим Бог да реши кога иска да ни даде богатата жътва на осъзнаването.

Вярата е окото, което вижда бъдещето в непосредственото настояще. Ако имаме вяра в духовния живот, ние не се препъваме, не пристъпваме, не крачим. Не! Ние просто тичаме най-бързо. Ако имаме безрезервна вяра в Бог, ако имаме безрезервна вяра във Вътрешния Водач и в собствения си стремеж, то ние непрестанно тичаме най-бързо към предопределената си цел.

Изгубим ли веднъж вяра, става почти невъзможно да си я възвърнем. Ако престанем да вярваме в духовен учител, в обикновен човек или дори в някаква идея, ще трябва да страдаме дълго, много дълго, преди да повярваме отново. Щом изгубим вяра в някого, може да си я върнем много трудно след няколко месеца или години. Но ако престанем да вярваме в себе си, значи сме изгубили всичко. По-зле сме от уличен просяк. Ако имаме вяра в себе си, рано или късно ще можем да станем божествени. Но ако не вярваме дори в самите себе си, случаят е безнадежден. Безполезно е да имаме вяра в Бог, който според повечето от нас е в Небесата, ако нямаме вяра в себе си на земята.

Трябва да вярваме, че можем да осъзнаем Бог – или в този живот, или в някой от следващите. Трябва да вярваме, че можем да притежаваме безкрайна Светлина, Мир и Блаженство. Трябва да вярваме в нашия стремеж, в нашата концентрация, медитация и съзерцание. Само тогава ще постигнем целта си да осъзнаем Бог и да направим божествени човешката природа и земното съзнание.

Вярност

Ние трябва да бъдем верни и във вътрешния, и във външния свят. Когато сме верни на вътрешната си кауза, на вътрешния си живот, на устремения си живот или дори когато сме верни на външните си дела, ние чувстваме как нашата божественост разцъфва листче по листче. Когато се потопим дълбоко навътре, виждаме, че има само една личност, която ни е вярна постоянно и вечно, и това е Бог. От незапомнени времена ни е верен Той, верен е на Своето творение. За съжаление Неговото творение не му е вярно.

Ако следваме духовен път, естествено ще искаме да отидем при Източника, който е Бог. Ще искаме да сме божествени и велики като Източника. Ако крайната ни цел е да станем божествени или да се превърнем в Самия Бог, то трябва да сме верни на света, в който живеем. Как да бъдем верни? Трябва вярно да следим какво говорим и какво мислим. Когато рано сутрин ни споходи някаква мисъл и тя е божествена, трябва да чувстваме, че в нас е влязла благословия. Тази благословия ние ще трябва да предложим на околния свят. Ако можем вярно и безмълвно да отправяме тази божествена мисъл към външния свят, да я предлагаме на външния свят, то ние осъществяваме Бог в себе си.

Ако следваме пътя на духовността, трябва също така да бъдем изцяло верни на своя вътрешен живот. Нужно е да имаме собствен път и да бъдем стопроцентово верни на пътя си. Ако имаме духовен Учител, трябва да сме му верни стопроцентово. Трябва да сме верни на вътрешния си живот, на пътя и на Учителя, който следваме. Но ще дойде ден, когато ще осъзнаем, че можем да бъдем верни на вътрешната дисциплина, на пътя и на Учителя само когато сме верни на себе си.

Когато извършваме някакво действие, трябва да усещаме в него живота на Бог, ръцете на Бог. Когато се храним, трябва да усещаме, че храната е Бог. Ако можем да виждаме и чувстваме Бог във всичко и да усещаме постоянното си единство с Бог, ние непременно ще бъдем верни на себе си. А когато сме верни на себе си, със сигурност ще получим това, към което се стремим.

Божието Сърце

Божието Сърце означава Божия Любов. Божията Любов означава Божие Единство. Божието Единство означава Божия Наслада. Божията Наслада означава Божие Съвършенство. А Божието Съвършенство означава нашето безусловно приемане на Божията Воля и Божието безусловно приемане на нашето невежество.

Божието Сърце е празно. Когато Божието Сърце се изпълни с човешка благодарност, Бог ще е осъществен и тук на земята, и там в Небесата. Когато ние изпълним Божието Сърце с непрестанната си благодарност, Бог ще изиграе Своята роля, като прояви Себе Си в нас и чрез нас.

Осъзнаване на Бог

Когато осъзнаването на човешкото ни подведе и разочарова, осъзнаването на Бог става реалност. Преди това осъзнаването на човешкото е цялата реалност за нас, а осъзнаването на Бог е нереално. Осъзнаването на Бог идва, когато почувстваме, че Бог е единственият в Небесата и на земята, който не може да ни разочарова.

Това, което ни е нужно, за да осъзнаем Бог, е вътрешна и външна сила. Външната сила ще ни служи да виждаме Бог във всичко. Вътрешната сила ще ни служи да чувстваме, че ни е отредено да постигнем целта си. В мига, в който почувстваме, че осъзнаването на Бог е наше рождено право, то няма повече да е отдалечена цел. Ние трябва да чувстваме, че сме избрани да осъзнаем Бог в този живот. Ако можем да израснем в тази реалност, осъзнаването на Бог скоро ще ни принадлежи.

Милост

Милостта е нашата истинска храна. Искрено посветилият се може действително и буквално да се храни с Божията Милост. Библията ни учи: „Само с хляб не се живее“. Това е истина, но аз бих искал да кажа, че може да се живее само с Божията Милост. Ако за духовния човек, стремящия се, наистина е важна Божията Милост, то бих казал, че той може да живее с Божията Милост непрестанно и вечно.

Божията Милост е Божието саморазкриващо и самоосъществяващо вечно Съществуване. Трябва да знаем, че именно Божията Милост ще ни даде просветление, освобождение и осъзнаване. Безкрайният живот, вечният живот, несметните Божии богатства ще принадлежат на стремящия се, за когото наистина е важна Милостта на Всевишния, която е нашата единствена храна.

Благодарност

Да приемем, че Бог е продавач. Той продава много неща: любов, радост, красота, чистота, милост и много, много други. В магазина Му обаче има една много скъпа стока и това е благодарността. Когато отидем при Бог продавача, можем да си купим всичко, защото е съвсем евтино. Но ако се опитаме да купим благодарност, ахваме, щом чуем цената. Ние нямаме толкова пари. Защо? Защото, за да си купим благодарност, трябва да се превърнем в самия стремеж, в самата посветеност, в самата преданост, в самото предаване. Нашият живот на стремеж, посветеност, преданост и предаване ще бъде валутата, с която да си купим благодарност от магазина на Бог.

На нас ни се струва, че благодарността е нещо, което имаме, и не го даваме на Бог. Само че грешим. Не можем да имаме нищо, което да дадем на Бог, ако преди това не сме го получили от Него. Благодарността трябва да дойде направо от Бог. Ако Бог не ни даде усещането, чувството, цветето на благодарността вътре в нас, то няма никога да успеем да Му поднесем благодарност.

Ние трябва да плачем пред Бог за силата на благодарността. В духовния живот един миг на искрена благодарност е равен на един час много силен стремеж, концентрация, медитация и съзерцание. Благодарността притежава най-мощната сила да спечели Бог, но ние трябва да я получим, преди да можем да я дадем.

Всички използваме думата „благодарност“. Опитваме се да накараме другите да почувстват какво означава благодарността, но самите ние не знаем, самите ние никога не сме я изпитали в истинския смисъл на думата. Всичко друго се е родило в земното съзнание, но благодарността тепърва ще трябва да се роди. Когато божествената благодарност се зароди в нашия човешки живот, проявата на Бог няма повече да е далечна цел. Когато в човешкия живот се роди благодарността, Божията Реалност ще може да се прояви на земята.

Гуру

Има само един Гуру и Неговото име е Всевишен. Човешкият Гуру е вратата; божественият Гуру е Престолът. Може да стигнете до самата врата, но докато не седнете на Престола, няма да сте удовлетворени. Ако почукате на вратата, то божественият Гуру, който е Всевишният, ще дойде да отвори вратата и ще ви отведе при Своя Престол. Но първо трябва да почукате на вратата. Ако не почукате, божественият Гуру няма да чуе. С помощта на човешкия Гуру можете да стигнете до божествения Гуру.

Ученикът, който чувства, че Гуру ще направи всичко за него, който чувства, че Гуру го обича повече, отколкото той обича себе си, и е загрижен за него повече от него самия – този ученик е наистина мъдър. Той ще осъзнае Бог много по-скоро от ученика, който смята, че Гуру взима и дава. Някои ученици мислят, че ако дадат на Гуру пет долара, той ще им даде поне толкова в замяна, ако дадат малко стремеж, Учителят ще им даде малко осъзнаване – за тях е винаги взимане и даване. Истинският ученик обаче чувства, че независимо дали дава нещо, или не, Учителят ще му даде всичко. Ученикът, който има такова усещане, ще е най-скъп за сърцето на Учителя.

Смирение

Бог в най-високото и в най-дълбокото си качество е смирение. Ако попитаме защо Бог е толкова велик, незабавният отговор е, че Бог е велик просто защото Той е душевно смирен. Бог е всезнаещ и всемогъщ, но всичките Му божествени качества се побират в едно Негово божествено качество и то е смирението. Ако играеше само ролята на всемогъщия Бог, досега нямаше да сме напреднали много. Но Той идва при нас като искрен просяк с пълно смирение само за да ни събуди от съня, който сами сме избрали.

Този, който знае смисъла на смирението, е наистина божествен. Смирението не е свидетелство за страхливост. Смирението не означава фалшива скромност. То е чиста божественост. Вътрешното същество е това, което ни съхранява, подкрепя, напътства, моделира и оформя, но то го прави с пълно смирение. Вътрешното същество ни вижда с очите на постоянното смирение. Ние много рядко виждаме вътрешното същество, но когато все пак го видим, правим това с гордост или суетност.

Майката обича детето си с нежност и състрадание. Но ако направи една крачка отвъд тази любов и състрадание, тя долавя в детето присъствието на божественото. В такъв момент майката е цялата смирение. Тя усеща, че е голяма чест да храни детето, да тича с него, да го отглежда, защото в него вижда и чувства Самия Бог.

Именно чрез смирението можем да се потапяме най-дълбоко и да се изкачваме най-високо в медитацията. Най-лесният начин да навлизаме във вселенското Съзнание по време на всекидневните си дела е чрез смирение. Когато проявим смирение, ние веднага навлизаме във вселенското Съзнание, което е само смирение. В смирението е единството, а в единството е нашата божествена Реалност.

Безкрайност

За нас безкрайността е нещо недостижимо, когато се опитваме да я разберем с ума си. Щом умът тръгне на път, на него му се струва, че един милиметър е Безкрайност, един сантиметър е Безкрайност, няколко дюйма са Безкрайност. После, щом стигне донякъде, един метър или няколко мили му изглеждат Безкрайност. Самата функция на ума е да вижда истината на Безкрайността по ограничен начин. Но когато се стремим, ние съзираме истината не с ума, а с душата. Душата не само вижда Безкрайността, но и чувства Безкрайността като изцяло своя.

С тези две невъоръжени очи не можем да видим Безкрайността. С третото си око обаче ние можем да виждаме Безкрайността така лесно, както виждаме човека, застанал право пред нас. Когато третото око съзре Безкрайността, за него тя не е нещо различно от самото него.

В духовния си живот ние можем да виждаме Безкрайността, ако чувстваме, че тя не е нещо чуждо. Във вътрешната си същност, в сърцето си, където обитава Бог, можем да притежаваме Безкрайността. Ние принадлежим на Безкрайността и Безкрайността ни принадлежи. Във вътрешния свят непременно ще почувстваме Безкрайността и ще израснем в нея. Това е не само възможно и осъществимо, но и неизбежно.

Инструмент

Когато си служим с Бог като с наш инструмент, Той се радва, защото знае, че постъпваме правилно. Когато си служим с Бог, Той се радва, защото чувства, че Неговият син е мъдър и знае с кого може да си служи. Но когато Бог си служи с нас, ние Го разбираме погрешно. Смятаме, че Той се опитва да властва над нас. Животът ни на стремеж е живо доказателство, че Бог ни е приел като избрани инструменти.

Карма

Карма е санскритска дума, която означава действие. Във философията на Господ Буда законът на карма играе най-важна роля. Във всички духовни пътища трябва да приемем до някаква степен закона на карма. Засега той е ключов, защото хората все още се търкалят в удоволствията на невежеството. Но когато навлезем сериозно и всецяло в морето на духовността, законът на карма не винаги е в сила.

„Каквото посееш, това ще пожънеш“ – така гласи законът на карма. Но кой ни е вдъхновил да посеем? Ако ни е вдъхновила някаква небожествена сила, то ние естествено ще пожънем нещо болезнено и пагубно. Но ако се затичаме към по-висшата сила, към Всевишния, след като сме постъпили зле, Той веднага ще ни се притече на помощ. Детето прави нещо лошо, но тутакси хуква към баща си, за да избегне наказанието за постъпката си. То знае, че баща му може да го защити, защото е много силен.

Миналото не ни е дало онова, което желаем – защо тогава да се обръщаме назад? Ако мислим за вчерашния ден като за карма, то ще приемем днешния като нейно следствие. Но щом днешният резултат не е задоволителен, значи е нужно да променим гледната си точка. Трябва да смятаме днешния ден за карма, а утрешния за следствие. Вчера сме били несъзнателни, небожествени, като животни; днес сме станали божествено съзнателни и устремени. И разбира се, вследствие на нашата карма, утрешната златна зора ще е удовлетворяваща.

В духовния свят, ако стремящият се вече е установил вътрешна връзка с голям духовен Учител, то повечето от грешките му ще бъдат заличени по безкрайната Милост на Всевишния. Заедно с това повечето от божествените му кармични действия ще дадат плод много бързо. Така е, защото Учителят може да обедини стремежа на търсещия с божествената Милост, която е всемогъщата сила на Всевишния. Ако няма посредник, ако няма духовен Учител, то макар да върши добри, божествени дела, стремящият се ще трябва да чака колкото се полага, докато действието му даде плод. Днес посяваме и после трябва да чакаме жътвата. Но ако Вътрешният Водач се стреми съзнателно вътре в нас и ние сме съзнателни за Вътрешния Водач, то ще видим, че божествената ни карма ще даде плод незабавно.

Освобождение

Когато освобождението е постигнато в цялото същество, първо сърцето вкусва Блаженството, след това умът, после виталът и накрая физическото тяло. Освобождението означава нашето съзнателно завръщане в морето от Мир и Блаженство. Самото освобождение е блаженство. В освобождението ние чувстваме, че животът е постоянно осъзнаване и проявление на Блаженството на Безкрая.

Светлина

Самото предназначение на духовната светлина е да озарява и преобразява мрака в нас. Духовната светлина, вътрешната светлина, озарява нашите застарели несъвършенства и закрепостяване.

Външната светлина е знание, вътрешната светлина е осъзнаване. С външната си светлина ние искаме да вървим към Бог. С вътрешната си светлина ние виждаме и чувстваме, че не е нужно да вървим към Бог, защото вече сме в Бог и Бог е вече в нас – виждаме и чувстваме, че Бог е нашата най-висша и най-просветлена част. С външната си светлина ние чувстваме, че Бог е Цел, която трябва да реализираме. С вътрешната си светлина усещаме, че Бог не само ни принадлежи, че Той е същността и тъканта на нашата собствена действителност.

Без светлина не можем да постигнем нищо в духовния живот. Със светлина всичко може да се постигне. В светлината всичко е вече постигнато.

Единство

Единството с лишени от стремеж хора означава да седиш на маса със смъртта. Единството със стремящи се хора означава да танцуваш с Бог.

Еднопосочно съзнание

Еднопосочното съзнание е проява на еднопосочна воля. Еднопосочната воля е проява на Божията еднопосочна Грижа. Еднопосочната грижа е Божието безусловно и безрезервно Състрадание. Когато Божието Състрадание се спусне до най-долното стъпало на стълбата, ние виждаме Божието единство с мрачното, нечисто, небожествено, лишено от стремеж човечество.

Еднопосочното съзнание означава нашето пълно предаване на Божията Воля. Такова съзнание може да се постигне със стремеж, неизменна вътрешна сила, вътрешна воля и вътрешно равновесие. Еднопосочно съзнание можем да придобием само когато не очакваме нищо от външния свят и очакваме всичко от Бог. Ако пожелае, Бог може сам да ни даде вътрешното Си богатство или да ни го изпрати чрез друг търсещ, когото Той използва като Свой инструмент. Но никое човешко същество само по себе си не може да ни осъществи, единствено божественото вътре в нас може да го направи.

Търпение

Търпението е божествена сила. Много често обикновените хора не познават смисъла на търпението. Струва им се, че това е нещо женствено, вид страхливост или неохотно приемане на истината. Те смятат, че щом няма друг начин, трябва да сме търпеливи. Но ако можем да сме съзнателно търпеливи, ние укрепваме вътрешната си воля и разширяваме възможностите на нашето божествено проявление.

Мир

Преди да започне духовен живот, човек пее или плаче:

Море от мир, от светлина и радост
аз знам, за мен недостижимо.
Разплаканата нощ, от буря разлюляна,
в мен се гневи на воля и бушува.

Обикновеният човек чувства, че морето от мир е недостижимо за него. Но това море от мир му е подвластно, ако той навлезе в духовния живот и постоянно го практикува. Крайъгълният камък на духовния живот е мирът. В духовния живот постигаме мир само когато почукаме на Божията Врата. Ако чукаме на вратата на някой човек, няма никога да се сдобием с мир. Всеки миг трябва да чувстваме, че можем да получим мир единствено от Бог.

Животът в мир е плод на живота, безусловно посветен на Волята на Всевишния. Ако не очакваме нищо от света, било то доброq или лошо, ще имаме мир в цялото си същество.

Мирът е най-голямата и най-висша благословия за човека. Той смята, че може да получи всичко с благоденствие, но ако му липсва мир, ще е най-жалък просяк. Ние казваме „мир в ума“, но всъщност в ума ни няма мир. Оставайки в ума, не можем никога дори да зърнем мира. Искаме ли мир, трябва да отидем отвъд сферата на ума. Как да отидем отвъд ума? С нашия непрестанен стремеж. Този стремеж ще ни позволи да съберем ума като вързоп и да го хвърлим в морето на сърцето. Тогава ще видим, че умът, виталът и тялото ни – цялото ни съществуване – ще се изпълни с вътрешен мир.

Бог притежава всички божествени качества, но най-ценното от тях е мирът. Божието вътрешно богатство и мирът не могат никога да бъдат разделени. В мира виждаме Неговото удовлетворение, чувстваме Неговата собствена стойност и осъзнаваме Неговата крайна, самоосъществяваща и самопроявяваща Цел.

Личностен Бог и безличностен Бог

Личностният и безличностният Бог са един и същ Бог. Личностният Бог ще дойде при вас в тяло. Вие ще можете да видите Неговите ръце, Неговите очи, нос и всичко останало. Той ще е ослепително светъл, безкрайно по-красив от най-красивия човек на земята. Това е Бог в Неговия личностен аспект.

Безличностният аспект на Бог е Неговата безкрайна Енергия, безкрайна Светлина, безкрайна Сила. Пред вас застава човек: той е личност. Но в мига, в който ви покаже силата или възможностите си под някаква форма, този негов аспект е безличностен. Тялото, което стои пред вас, е личностно, но проявата на силата или способността му е неговият безличностен аспект. Когато е вместилище на своите способности, на заложбите, силата, светлината си, той е личностен. Но когато дава израз на потенциала си, този израз е безличностен. Бог е и личностен, и безличностен. Той има форма и е безформен, но същевременно надхвърля и формата, и безформеното.

Молитва

Молитвата и медитацията трябва да вървят успоредно. Когато се молим, ние призоваваме Бог да поеме отговорност за нас, а когато медитираме, съзнателно поемаме отговорност за Бог. Когато се молим, ние предлагаме на Бог отговорностите си – даваме Му нашето безпомощно, безнадеждно, безполезно съществуване. Когато медитираме, ставаме подобни на лъвове: божествени, предани инструменти на Бог. Тогава се нагърбваме с Божиите отговорности. В един момент даваме съществуването си на Бог, защото сме безпомощни, а в следващия – питаме Бог дали можем да направим нещо за Него. Молитвата ни води при Бог и Той ни удовлетворява. Медитацията води Бог долу при нас и тогава ние удовлетворяваме Бог. Двете трябва да вървят заедно.

Чистота

В духовния живот чистотата е решаваща като самия ни жив дъх, а Бог ни дава чистота само когато почувстваме, че Той е нашата единствена потребност.

Реалност

Физическата реалност е почти като сън. Духовната реалност е Вечност, Безкрайност и Безсмъртие. Ако се концентрирате върху истината всеки ден, вие ще усещате единството си с вашата собствена реалност. Това е вашият действителен живот. А какво е вашата собствена Реалност, окончателната Реалност? Тя е осъществената и проявена божественост, в която човечеството един ден ще се превърне.

Разкриване

Днешното осъзнаване е утрешното разкриване. Какво е разкриването? То е проявеното осъзнаване. Какво е осъзнаването? То е утрешното осъществено проявление. Бог е разкрил Себе Си във и чрез вас. Сега вие трябва да разкриете Бог във и чрез вашия предаден и посветен живот.

Святост

Светостта е пратеник, предвестник на божествеността. Светостта е посланието на Божията вътрешна Реалност, тя е осъществяващият инструмент на Реалността. Със святост е започнал Бог Своята космична Игра. В светостта изпитва Той Своята истинска Гордост. За светостта Той е повече от готов да даде всичко Свое. И на светостта Той с радост дарява Своята Реалност и Своята Същност.

Увереност в себе си

Увереността в себе си възниква, когато усетим, че има някаква висша сила, която постоянно се грижи за нас и ни напътства. Ако ни липсва такова усещане или убеждение, то ние не можем да имаме трайна увереност в себе си. Трябва да градим вяра в нашия Вътрешен Водач. Точно сега Той е непознаваем. Ако се молим и медитираме, Той става познаваем. И ако продължим по духовния път, накрая Той става съвсем познат.

Увереността в себе си идва, когато положим самото си съществуване в нозете на една висша сила. Ако засега тази висша сила е само въображаема, не е беда. Ако имаме вяра и ако предадем съществуването си на тази висша сила, то в живота си на стремеж ние неизбежно постигаме увереност в себе си.

Безсебичност

Човекът е безкраен, човекът е вечен, човекът е безсмъртен. Но как можем наистина да почувстваме, че сме безкрайни, вечни, безсмъртни? Само по силата на нашата безсебичност и пожертване за Всевишния в нас и в човечеството.

Безсебичността трябва да бъде правилно разбрана. Ако някой смята, че благодарение на пожертването става едно цяло с останалия свят, това не е безсебичност. За да е наистина безсебичен, човек трябва вече да чувства и да съзнава единството си с цялото творение. В противен случай винаги ще му се струва, че прави нещо забележително и велико, щом е отдаден и служи на някого. Когато обаче единството е вече постигнато, почувствано и осъзнато, безсебичността придобива истинския си смисъл. Търсещият знае, че той е едно цяло с вселената, и с това единство играе сега собствената си роля. В такъв момент не можем да наречем безсебичността нещо, което даваме. Не, тя е нещо, в което израстваме. Всяко безсебично действие ни води към нещо по-голямо, което също ни принадлежи.

Истинска безсебичност виждаме само в Бог. Той не е пожелал да отдели Себе Си от Своето творение. Творецът и творението са вървели заедно, вървят заедно и винаги ще вървят заедно. Така че в Божието творение ние виждаме Неговата върховна безсебичност. Ако можем да придобием тази безсебичност, тази реалност и прозрение в човешкия си живот, това ще е пълна проява на безсебичност в реалността. Нека се опитаме да осъзнаем единството си с останалия свят и с Божието творение. Тогава Целта ни ще е право пред нас.

Зрение

Когато виждаме нещо външно, ние сме или удовлетворени, или неудовлетворени. Но ако се появи вътрешно зрение или вътрешно виждане, без да има достатъчно мъдрост, тогава възникват проблеми. Когато дойде вътрешното зрение, ние ставаме едно с действителността, която виждаме. Тогава, ако преживяването е плашещо, ние може да страдаме с години.

В духовния си живот, когато се отъждествим с нещо, ние ставаме неразделна част от неговото съзнание. Да предположим, че с външното си зрение виждаме как пред нас убиват пиле. Ще сметнем това за нещо естествено и нормално. Външното зрение не ни позволява да се отъждествим със съзнанието или с жизнения дъх на пилето. Но ако имаме вътрешно зрение, може да видим, че самите ние сме били пиле преди много прераждания. Какво ще стане тогава? Веднага ще се отъждествим с пилето и ще почувстваме, че ни убиват. Ще се ужасим. А към човека, който е убил пилето, винаги ще изпитваме презрение.

В духовния живот трябва да се молим на Бог да ни дари с вътрешно зрение едва когато реши, че то ни е нужно. Мнозина от вас тук си мислят: „О, само да ми беше отворено третото око“. Само че третото ви око може тутакси да ви каже, че в предишния си живот сте били възможно най-големият негодник и тогава ще се отчаете. Вътрешното зрение трябва да се отвори само когато има вътрешна зрялост, когато нито миналото, нито бъдещето ще могат да ви смутят.

Тишина

Когато медитирате и се потопите дълбоко навътре, вие навлизате в царството на тишината – истинската тишина. В тази тишина израства Реалността. Но когато сте в дълбока тишина, истинска тишина, духовна тишина, там ще видите и как израства истината, израства любовта, израства красотата – всичко расте и струи. В истинската тишина Реалността непрестанно израства в различни образи и форми.

Простота

Простотата е най-ценното богатство в Божието творение, в Божието осъзнаване и в Божието проявление. Бог е винаги прост, но ние мислим за Него като за сложен. Ние, с нашия продуктивен ум, усложняваме Бог и после си създаваме трудности. Колкото по-простосърдечни успеем да станем, толкова по-скоро ще стигнем до местоназначението. Животът в простота е живот на непрекъснат напредък. Именно с простота можем постигаме най-бърз напредък, траен напредък.

Простотата е нашето естествено или съзнателно познаване на реалността. В мига, в който осъзнаем нашата най-висша трансцендентална Реалност, ние придобиваме простота. Колкото по-високо стигаме в духовния живот, толкова по-дълбоко навлизаме; колкото по-далеч отиваме, по-ясно ще виждаме, че Реалността е само песен на простотата и нищо друго. Цялата космична Игра е извънредно проста, само че ние я виждаме под друг ъгъл по един неясен начин. Затова ни се струва, че тя е много сложна, но всичко е просто.

Искреност

Искреност Бог ни дава само когато почувстваме, че ще останем завинаги Негови божествени деца. Всеки е искрен според личното си чувство за искреност, но търсещият трябва да е искрен всеки миг в това, което казва и което прави, за да израства в самия образ на Бог. Неговата искреност трябва да е неизменна и непрестанна. Той не бива да отделя живота си от искреността дори и за секунда.

Преклонението на душата

Преклонението на душата е винаги за Всевишния. Душата е получила божественото преклонение от Всевишния и най-високото си осъществяване тя получава, когато връща собственото си постижение на Него.

Преклонението на душата е най-сладостното нещо в Божието творение. В деня, в който е създал преклонението на душата, Бог е почувствал, че е сътворил нещо, с което наистина може да се гордее.

Всевишният

Мислете за Всевишния. Ще почувствате, че животът ви има някакъв смисъл.

Медитирайте върху Всевишния. Ще почувствате, че Бог се нуждае от вас.

Отдайте се на Всевишния. Ще почувствате, че Всевишният вече е дал Своя жив дъх и цялото си съществуване на вас, на стремящия се във вас, на търсещия във вас, за цялата Вечност.

Предаване

В духовния живот, когато се предаваме, ние съзнателно подчиняваме нисшето си съществуване на нашето висше битие. Предаваме нисшия си живот, защото чувстваме, че висшата ни част наистина е всецяло наша. Истинското предаване означава ограниченото да приеме съзнателно волята и прозрението на Безкрайността.

Ние трябва да се предадем само на Единствения, в когото имаме пълна вяра. Няма да се предадем на мислите, волята, заповедите или исканията на другите, дори те да са по-възрастни или висшестоящи. Не! Ще се предадем само на Него, в когото имаме пълна вяра, на Реалността, на Вътрешния Водач, където ще получим истинското си осъществяване.

Истина

Има огромна разлика между човешката, морална истина и божествената, духовна истина. Когато напуснем животинското царство, ние се осланяме на моралната истина. На това ниво на развитие тя е абсолютно необходима. Но когато навлезем в духовния живот, духовната истина надхвърля моралната. Постигне ли моралната истина, човек ще трябва единствено да очаква вътрешната повеля, която е реалният израз на истината. Тогава той не може да бъде обвързан от моралната истина.

Ако изречем пред някого морална истина, ние може да предизвикаме голям хаос в космоса. Да предположим, че някой, когото друг човек преследва с нож, дойде при вас за защита. Вие го подслонявате, защото знаете, че преследвачът иска да го убие. Ако със своята искреност или любов към истината кажете, че знаете къде се крие човекът, този с ножа ще го хване и ще го убие. Тогава вашата морална истина ще е отговорна за смъртта му. Ако кажете, че знаете къде е човекът, но няма да го издадете, ще има схватка. Ако обаче заявите: „Не знам“, вие използвате божествената си мъдрост и спасявате човешки живот. Животът на един човек е безкрайно по-ценен от едно ваше изричане на истината. Истината ще се постарае да спаси живот, тя иска да спасява, да защитава и просветлява човешкия живот.

Когато навлезем в духовния живот, трябва винаги да се вслушваме в това, което ни казва вътрешното същество. В противен случай може да постъпим твърде глупаво в името на искреността. Много често ставаме глупави, когато се опитваме да бъдем прекалено искрени. Искреността е много хубаво нещо, но ние следва да знаем, че ако вътрешното същество ни заповяда, трябва да отидем отвъд така наречената морална истина. Иначе, ако се придържаме към моралния си принцип, висшата истина няма да може да се прояви.

В полето на проявата трябва да сме много, много внимателни с истината. Тя трябва да звучи, но е нужно да знаем какво има отвъд земната истина. Божията Воля е безкрайно по-важна от така наречения глас на истината. Ако придадем на обичайната земна истина същото значение, както и на вечната Истина, ще направим колосална грешка.

Ако казваме истината просто заради самата истина, ние предизвикваме повече дисхармония, повече разочарования и отчаяние в живота. Отвъд така наречената земна истина трябва да виждаме Божието Прозрение, главното Прозрение и главната Истина.

Има кратковременна истина и вечна Истина. Вечната Истина е, че Бог е наш Баща и наша Майка и че ние сме Божии деца. Но тук, в полето на проявата, живеем в кратковременна истина. Понякога усещаме, че сме Божии деца, а понякога ни изглежда, че нямаме нищо общо с Бог. Когато ни се струва, че нямаме нищо общо с Бог, ние може да се държим като животни, сякаш нямаме нито минало, нито бъдеще, сякаш това е нашето първо и последно човешко прераждане.

Ако пациентът умира, лекарят може да каже: „Не, ти ще живееш, ще живееш“. Макар да знае, че след минути пациентът ще умре, лекарят насърчава пациента и му дава сили. Според земната истина, лекарят лъже. Но дори той да не е съзнателен за това, неговата душа дава на болния възможност да се бори със смъртта. Болният ще каже: „Имам шанс да живея. Нека да се моля и да мисля за Бог“. Тогава Божията Милост може да се спусне и той всъщност да живее още няколко месеца или години. Ако през това време продължава да се моли и да медитира, то лъжата на лекаря ще се окаже истински дар.

Нека вземем друг пример. Да предположим, че при вас идва младеж и моли за един долар. Вие му давате парите и той отива в бара да пие вино. Е, кой е виновен за това? Вие сте изиграли ролята си, но не сте видели тази сцена от бъдещето. Тъй като момчето искрено ви е помолило за дарение, вие сте му го дали. Неговата искреност, неговата истина сте одобрили или подкрепили с вашето невежество. Тук искреността му се явява като истина, но вие трябва да отидете отвъд тази истина и да видите какво ще се случи накрая.

И така, на този свят кратковременната истина трябва да бъде подчинена на върховната Истина. Истината, която има повече мощ и повече смисъл, трябва да се спусне в кратковременната истина. Кратковременната истина си има стойност, земната истина си има стойност. Винаги обаче трябва да чукаме на вратата на Истината, която е отвъд, която непрестанно получава Божията Светлина.

Цялост

Бог в Своя най-висш аспект е статичен и динамичен. В Неговото единство с динамичното и статично съзнание ние виждаме Божията истинска цялост. Пътят на Бог е започнал с цялост, но когато е навлязъл в света, Неговата цялост е станала множество. Най-високо, в света на Тишината, всичко е цялост. Тук на земята, в света на звука, всичко е многообразие. Но целостта и многообразието трябва да вървят ръка за ръка.

Творението е започнало със Съществуване-Съзнание-Блаженство – Сатчидананда. Това тройно съзнание, в което Бог е само Цялост, е източникът на цялото творение. Под това тройно съзнание е така нареченият Свръхум. Силата на Свръхума не е витална като у Свръхчовека на Ницше. Свръхумът е само светлина. Оттук всъщност е започнало творението. Свръхумът е най-горното стъпало на еволюционната стълба. Тук също всичко е цялостно. Истината може да бъде видяна като цялост, Силата може да бъде видяна като цялост, всичко може да бъде видяно в одеждите на целостта. По-долното стъпало е надумът. Тук всъщност започва многообразието. В надума целостта се разпокъсва.

По-нататък слизаме до интуитивното ниво или сферата на интуицията. Тук виждаме целостта на Истината, целостта на Светлината, целостта на Силата в ограничена степен. Макар че на интуитивното ниво си служим с третото око и виждаме всичко едновременно, тук ние не възприемаме целостта така, както в Съществуване-Съзнание-Блаженство или в Свръхума.

След това, под нивото на интуицията, е умът. Този ум може да се нарече спокоен или тих, празен ум, защото всичко е спокойно, тихо и празно. Тук обаче липсва истинската цялост. Истината я има, божествеността я има, има ги радостта и красотата, но я няма истинската цялост. Тук властва многообразието.

После, когато стигнем до витала, там изобщо няма цялост. Много често виталът приема агресивни форми на многообразие.

В тялото не можем дори да мислим за цялост. Но ще дойде ден, когато ще можем съзнателно да спуснем най-висшата цялост в грубото физическо тяло.

Има много истина в думите: „Обединени устояваме, разделени падаме“. Душата, сърцето, тялото, умът и виталът трябва да се съюзят. Иначе душата не може да направи нищо сама, умът не може да направи нищо сам, тялото не може да направи нищо самó. Всички те трябва да са заедно, за да осъзнаем ние Бог напълно и цялостно. Само с техните обединени усилия Бог Творецът и Бог Творението могат да бъдат осъзнати, разкрити и проявени.

Воля

Физическата воля трае само секунда. Виталната воля много често играе разрушителна роля. Умствената воля рано или късно намира удовлетворение като сама си противоречи. Психичната воля, волята на душата, намира не само удовлетворение, но и истинско осъществяване, като се отъждестви с Божията Воля. Психичната воля ще получи своето просветление и своето послание за съвършенство чрез безусловно предаване на вселенската Воля.

Мъдрост

Какво означава за нас думата „мъдрост“? Обикновено имаме предвид нещо, което превъзхожда знанието, нещо по-дълбоко. В духовния свят думата „мъдрост“ не се употребява в този смисъл. Тук мъдростта означава Светлина, озаряваща Светлина, преобразяваща Светлина. Това, което озарява нашето неосветлено съзнание, е мъдрост. Това, което превръща ограниченото съзнание в безкрайно Съзнание, се нарича мъдрост.