1.

Всеки ден
моята душа ми напомня
за моите отговорности към Бог.

2.

Бог гордо цени
красотата
на моя стремеж към Бог,
чистотата
на моята посветеност на Бог
и божествеността
на моята проява на Бог.

3.

За да бъда по-добър в стремежа си,
аз вътрешно плача безпомощно
и
външно се усмихвам мощно.

4.

Ако не искаш
да се вслушваш в Бог
дори веднъж на ден,
защо Бог трябва да ти позволи
да останеш
в Градината на Неговото Сърце?

5.

О, мой Господи Всевишни,
помоли сърцето ми
не само да прости на моя ум,
но и да води
и напътства ума ми,
за да стигна златния
Бряг на Крайната Цел.

6.

От сега нататък
аз съм решен
да обичам и да служа на Бог
безсънно, сляпо
и безусловно.
Кого го е грижа, ако моят бивш приятел –
невежеството,
страда?

7.

Всяка сериозна грешка
води или
до външно наказание,
или до вътрешно просветление,
или и до двете.

8.

Моят приятел-душата
иска да напредвам
само чрез
моето вътрешно и външно
щастие.

9.

Вътрешното преживяване-висота
е началото на
външната свобода-наслада.

10.

Много щастливо и гордо
Бог гледа
как моето смирение и Неговата Божественост
играят заедно.

11.

Може ли да има нещо
по-плодотворно от
напредъка на моето сърце-дом,
изпълнено с благоухание и сладост?

12.

Защо обичам и и се вглеждам
в красотата и чистотата
на света?
Защото
те незабавно отнемат
собствената ми грозота
и нечистота,
за да постигна моето така необходимо
преобразяване.

13.

Невежеството-изтезание
несъзнателно
ме пробуди,
за да се моля за Божия възторг.

14.

Светът
наистина е красив,
защото
така си го е представил
моето сърце.

15.

Бог никога няма да позволи
на един истински търсещ Бога
да губи време,
защото всеки миг
на стремеж към Бог,
на осъзнаване на Бог
и
на проявяване на Бог
е толкова важен.

16.

Дори от една частица
от моето търпение
аз разбрах
колко мъдър, просветляващ
и изпълващ
Бог е вечно.

17.

Ако си истински търсещ
и
желаеш Божието проявление,
как тогава можеш да се наслаждаваш
на своето постоянно
самовглъбяване?

18.

Без значение
какво мисли
светът за мен,
аз наистина съм
боголюбец
на лично основание.

19.

Полетите на благодарността
и на предаването
не познават турбуленции
в огряното от слънцето небе.

20.

Сърцето ми и аз
сме толкова щастливи,
че несигурността
най-накрая пое
последния си дъх.

21.

Предай се, предай се,
предай се безусловно!
Твой ще бъде изпълненият
с екстаз вътрешен живот.

22.

Уви,
как бих искал
някой да ми каже
какви са ежедневните истински нужди
на сърцето ми!

23.

Всеки ден
аз срещам Бог
в Просветляващото Безмълвно Море
на Неговото Сърце.

24.

Уви,
моят собствен завистлив ум е този,
който унищожава
сладките надежди и мечти
на моето сърце.

25.

О, мой неустремен ум,
ти не си нито необходим,
нито желан.
Просто си търпян.

26.

Това, от което винаги се нуждая,
не е публичност на ума,
а чистота на сърцето.

27.

О, моя тишина-дъга,
мога ли да полетя
с твоите
издигащи се до небето крила?

28.

Ако си
избран мечтаещ за Бога,
то скоро
кошмарът на невежеството
на твоя живот
ще свърши.

29.

Само
сърце изпълнено със спокойствие
може да бъде притежател
на красиви, душевни
и плодотворни сълзи.

30.

Както любовта към Бог
е невъзможна
без молитва,
също така
душевният мир
без медитация
е невъзможен.

31.

Хармонията ще ехти
и ще отеква
надлъж
и нашир по света,
когато всяко човешко същество
цени красотата
и божествеността
на себеотдайността.

32.

Във всемирното гнездо
на моето сърце-единство,
никога няма да бъде допусната
да си почине
нито една привързана към земното птица на желанията.

33.

Нищо не е невъзможно.
Ще дойде време,
когато аз определено
ще съм способен
да отклоня моя търсещ ум
от пътеките на невежеството.

34.

Нежеланието
на ума
трябва накрая да се предаде
на бликащите от сърцето
сълзи.

35.

О, мой ум,
не мисля, че някой
ще пожелае да обърне внимание
на твоя
безмилостен и безсрамен
живот на безразличие.

36.

Бог нито налага,
нито разкрива.
Той само предлага
по силата на Своята безкрайна
Светлина-Състрадание.

37.

О, мой ум,
не си ли спомняш,
че някога
ти обичаше Бог
най-нежно?
Ако не си
спомняш това време,
нека да ти го припомня.
Това беше,
преди да се сприятелиш
със страха, съмнението,
тревогата и отчаянието.

38.

О, живот мой, живот мой,
моето сърце трябва да направи това,
което трябва да направи.
Ти не можеш и не трябва
да заставаш на пътя на сърцето ми.

39.

Мой Господи,
моля Те кажи ми защо
си създал мислите:
за да ме на кажеш
или за да ме просветлиш?
„Дете Мое,
мислите,
които умът ти създава
за теб,
са за твое наказание.
Мислите,
които Аз създавам за теб
са за твоето
просветление.“

40.

Когато Бог идва при теб,
Той носи със Себе Си
Своята трансцендентална Мечта.
Когато ти отиваш при Бог,
трябва да вземеш със себе си
твоята освободена от земята реалност.

41.

Както зърването на Бог
може да ти даде
усещане за транс,
така и
зърването на Бог
може да те направи
Негов директен представител
на земята.

42.

Имам двама учители:
душата и ума.
Душата ме учи
на приемащите Бог песни.
Умът ме учи
на притежаващия живота танц.

43.

Бог и Божиите часове на Мир
бързо се приближават към мен,
защото
сега съм се превърнал
в безусловния дъх
на сърцето си.

44.

Всеки ден
моят Господ Всевишен
иска да умножавам
искрените и чисти усмивки
на сърцето си.

45.

Уви,
аз не знам защо и как
изгубих
глада-стремеж
на сърцето си
и жаждата-отдаденост
на живота си.

46.

Несломимата
мощ на вярата
накрая ще победи
всички големи като планини препятствия
на нашия неустремен
и изпълнен с желания ум.

47.

Бог не иска
да излага на показ
глупостта на твоя ум
и нечистотата на сърцето ти.
Той иска само да посади
Своята собствена Божественост
в твоята копнееща за Небесата
нужда.

48.

О, мой ум,
ти помагаш
на грешните страни,
ако заставаш на страната на
високомерието
на твоя витал
и
на мързела
на твоето тяло.

49.

Нека невидимото вдъхновение
бъде намерено в моя ум.
Нека невидимият стремеж
бъде открит в моето сърце.
Нека невидимият ентусиазъм
бъде намерен в моя витал.
Нека невидимото осъзнаване
бъде намерено в моето тяло.
Нека невидимото съвършенство
бъде намерено във всичко,
което правя
и в което се превръщам.

50.

Гладната за Бог песен
на древните мъдреци
трябва да бъде изучена
от модерния свят,
за да зарадва
Абсолютния Господ Всевишен
още веднъж по Негов собствен Начин.

51.

Това, от което се нуждая,
е неутолима жажда
за съвършенството
на моя ум
и удовлетворението
на моя Господ Възлюбен Всевишен.

52.

Не може да има
и капчица объркване
в олтара на моето сърце.
Но объркването
може да бъде безкрайно
в храма на моя ум.

53.

Мой Господи,
мен ли търсеше?
Уви, аз бях
в тъмната стая на моя ум.
Мой Господи,
ще ме потърсиш ли
още веднъж?
Този път
Ти определено ще ме намериш
в
устремената стая на моето сърце.я