1

Утрото приканва
моето сърце-стремеж да се издига.
Вечерта приканва
моя живот-посветеност да отива отвъд.

2

Какво ми е нужно?
Нужна ми е безсънна смелост.
За какво?
За да се наслаждавам на бездиханно щастие.

3

От началото на творението
всеотдайността и щастието
са единни приятели.

4

Без мира на търпение
никой не може и никой няма
да победи в състезанието по напредък.

5

На Бог аз давам каквото имам:
семето-търпение на моето сърце.
Бог ми дава каквото Той е:
Дървото-Удовлетворение на Неговото Сърце.

6

Самото естество на чистотата на сърцето
е да остава красива,
душевна и плодоносна.

7

Бог не иска
моето сърце да остава
невидим търсещ.

8

Бог иска от мен да изучавам
внимателно
историята на стремежа на моето сърце.

9

О, мой ум,
твоята близост с принца на невежеството
е изключително опасна.

10

Има ли и едно човешко същество,
което да не е пристрастено
към изпълнението на собствените си желания?

11

Външното богатство е правилно изразходвано
не когато задоволяваме витала,
а когато осъществяваме и удовлетворяваме
Всевишния в нашия живот.

12

Ти каза на Бог
да ти съобщи,
когато е в нужда.
Но не виждаш ли,
че горкият Бог винаги
отчаяно се нуждае
от твоето себепредлагане?

13

Съмняващият се ум
е този, който казва:
„Ако той не върши чудеса
всяка секунда,
той не е Спасителят“.

14

Понеже искрено си приел
духовния живот,
сега душата ти очаква да те отведе
щастливо и гордо при Бог.

15

Най-добрият и най-успешен начин
да пречистиш грешките си
е да не ги повтаряш.

16

Ти искаш да излекуваш своя приятел човечеството?
Може и да не знаеш външното лекарство,
но ти знаеш вътрешното лекарство:
молитва.

17

Когато не цениш
Божиите цветя-творение,
Бог се чувства като градинар,
чийто труд не е признат.

18

Щом не можеш да слушаш
душевните молби на твоя Господ Учител,
защо Той трябва да е отговорен
през цялата Вечност
за твоя духовен живот?

19

Той беше толкова небрежен
и безполезен търсещ,
че накрая Бог реши
да не продължава със Своята Глупост-Състрадание
през този живот.

20

О, нещастни търсачо,
ти принуди Бог
да получи ново име:
Разочарование.

21

Бог предлага Благодарностга на Своето Сърце
на всички Свои търсещи деца
за добрите неща,
които са сторили за Него,
и за лошите неща,
които не са сторили.

22

Ти очакваш от Бог,
и Бог е готов на драго сърце
да ти даде
Своята Благословия, Любов и Загриженост.
Но къде е твоята възприемчивост,
уви?

23

Благославящото Око на Бог е помолило
всеки един търсещ
да направи много неща вътрешно и външно.
За Негова най-голяма скръб
няма дори един търсещ,
който да е издържал изпита си
за истинско удовлетворение на Бог.

24

Сега е дошло твоето време
да тичаш, да тичаш във вътрешния си живот
и да не обръщаш внимание на злите сили,
които се опитват да те погълнат.

25

Ако искаш да плуваш
в лодката на невежеството,
която със сигурност ще потъне,
кой може да ти попречи?
Никой, дори твоят Всевишен Водач.

26

Не чакай другите неопределено време.
Върви напред и стигни най-високо.
Всевишният ще ти даде
безкрайно повече сила
да се грижиш за човечеството.

27

Не очаквай нищо
от никого.
Просто прави всичко ведро,
за да надминеш собствените си възможности.

28

Какъв отявлен глупак!
Той отказва да бъде неразделна част
от Божия Промисъл и Мисия,
и все пак иска Божието внимание
всеки миг.

29

Не се оглеждай към другите.
Просто върви напред!
Защото ти и само ти
ще бъдеш отговорен за своя вътрешен напредък.

30

Неотложният Въпрос на Бог:
„Готов ли си?“
Твоят незабавен отговор-молитва:
„Вземи ме, вземи ме!“

31

От теб зависи
да избереш най-трудното препятствие
в твоя духовен живот
и да се бориш именно с това препятствие.

32

Вярно,
ти си разочаровал Бог
отново и отново.
Но сега е моментът
да се изправиш срещу този провал
и най-после да успееш.

33

В духовния живот
няма невъзможни неща.
Когато постигнеш така нареченото невъзможно,
тогава всички твои проблеми,
вътрешни и външни,
ще бъдат разрешени.

34

Не позволявай на твоя съмняващ се ум
и незадоволен витал
да нападат горкия Бог.
Бог ще оцелее,
но твоят стремеж ще е по-слаб
и духовната ти смърт ще е по-близка.

35

Предложи всички твои проблеми на Бог,
както би Му предложил цветя.
Той ще е повече от щастлив
да ги приеме
и да направи твоите проблеми
Свои.

36

Уви,
когато желанията му не се изпълниха,
той ги запази, за да ги употреби като разрушителни оръжия
срещу Бог,
вместо да ги посвети
на Бог.

37

Небожествените мисли, предложени на Бог,
стават красиви цветя
в Неговите Нозе.
Подхранваните небожествени мисли
стават мощно оръжие
за нападение срещу Бог.

38

Внимавай какво правиш
с мислите си,
защото всяка мисъл притежава и представлява
атомна сила.

39

Духовността означава борба –-
борба с невежеството –-
нищо друго.
Истинският търсещ трябва да е винаги готов
да се бори докрай.

40

Всевишният е винаги готов
да ни пренесе в нашето собствено естествено
божествено съзнание,
но уви, ние сме загърнали умовете си
в тежестта на мислите.

41

Когато мислите-стрели на твоя ум
те нападнат,
чуй как само една дума
се взривява като бомба
в твоята медитация:
неизменното „Не!”
   на твоето сърце.

42

Кой в крайна сметка ще победи
в тегленето на въже?
Ти, търсещият,
а не твоите нестремящи се мисли.

43

Имай вяра в Бог,
имай вяра в собствената си духовност.
Ти определено ще си победителят,
ако просто продължиш да вървиш
по вътрешния път.

44

Бог няма да ни разочарова
и, ако сме мъдри,
ние също няма да Го разочароваме
по никакъв начин.

45

Нека не губим връзка с нашия Вътрешен Водач
като Го изоставяме и пренебрегваме
и като придаваме неоправдано значение
на нашия външен живот.

46

Ако още не си открил,
то сега е време да откриеш
твоето неразделно единство във Вечността
с твоя Господ Всевишен,
който е изцяло за теб.

47

Колкото по-бързо можем да тичаме към целта си,
толкова по-добре за нас,
защото когато стигнем местоназначението,
осъзнаваме, че това не е
крайната точка,
а ново начало.

48

Ако не намираш нищо в Бог,
тогава в цялото Божие творение
няма по-голям глупак от теб!

49

Уви, за броени дни
човечеството си припомня
върховното Послание на Бог
и после се връща пак
към живота си на забрава.

50

Не се премествай в училището на невежеството,
защото, когато се върнеш
в училището на мъдростта,
ще трябва да започнеш пак
от самото начало.

51

Бъди искрено храбър,
за да приемеш Божията критика.
Бъди дори по-храбър,
за да се подчиниш на Неговите Молби,
вътрешни и външни.

52

Твоята абсолютно най-важна задача
е да не се сприятеляваш със съмнението
нито в собствения си живот,
нито в живота на твоя Учител,
нито в Живота на твоя Възлюбен Всевишен.

53

Ти чувстваш, че само действието
е напредък.
Но аз казвам, че не-действието
е също необходимо.

54

Мошеникът-витал казва:
„Как искам Бог да не ми звъни.
Толкова съм изтощен!“
Хитрият ум подкрепя витала.
Но сърцето-готовност казва:
„Аз винаги ще държа слушалката на място,
за да може Бог да ми звъни по всяко време
по вътрешния ми телефон!“

55

Всичко, което Бог прави за теб,
е за твое добро.
Всичко, което Той не прави за теб,
също е за твое добро.
Бог няма да направи нищо,
за да понижи съзнанието ти
или да те отдалечи от Сърцето Си.

56

Разшири сърцето си,
разшири съзнанието си
и стани щастлив,
като установиш единството си
със света.

57

Ако си божествено щастлив,
ти си абсолютно съвършен.
Твоето щастие е твоят напредък
и Божието Удовлетворение.

58

Бог е в моята ръка
и Бог е в моето око.
Моята Ръка-Бог действа
и моето Око-Бог наблюдава.

59

Когато Богът в теб
служи на другите с чистота и божественост,
Богът в другите
признава твоето най-високо съзнание.

60

Най-добрият завършек
на всяка година
е само благодарност
за нещата, които са се случили
в твоя живот.