Част I — Моят Учител

1.

Сърцето ми умира
в мига, в който види
печалните сълзи на моя Учител.

2.

Сърцето ми пее, играе
и танцува
във върховен екстаз,
когато види радостните усмивки
на моя Учител.

3.

Времето отдава чест и спира,
когато моят Учител с гордост изразява
Своята любов, привързаност, топлота
и нежност към мен.

4.

Всяка сутрин
моят Учител помага на сърцето ми
да се събуди
с красотата на изгрева в неговото сърце.

5.

Моят Учител ми обърна внимание
и ме предупреди
за трагичния упадък
на необуздания ми живот.

6.

О, мой нечист ум,
недей да хленчиш!
О, мое несигурно сърце,
недей да плачеш!
Ето, нашият Учител,
с неговото преливащо от състрадание сърце,
бърза към нас.

7.

Когато Учителят се появи,
той веднага казва
на недоволните ми ум, витал и сърце:
„Спрете!
Стига с вашата глупава гордост!“

После той казва на сърцето ми:
„Недей повече да спиш в невежеството!
Аз искам да поемеш
някои от моите
отговорности за преобразяването на света“.

8.

Учителят се явява и казва:
„Сигурен съм, че този път
железният ми прът ще подейства,
щом досега
моята сладкозвучна флейта
за съжаление не успява“.

9.

Моят Учител не идва сам.
Той носи със себе си
дома на своето сърце,
за да не скитат повече
неговите деца
из джунглите на умовете си.

10.

Учителю, Учителю,
каква е разликата
между моята вяра в теб
и твоята вяра в мен?
„Дете мое,
вярата ти в мен
зависи от това дали сбъдвам
твоите сладки мечти.
Моята вяра в теб
изцяло зависи
от силата на любовта ти
и от степента на твоето предаване.“

11.

Учителю, Учителю, през годините
съм ти давал толкова много неща.
Ти сякаш не изпитваш
никаква благодарност към мен.
Учителю, този път имам за теб
два много специални подаръка.
Сигурен съм, че ще им се зарадваш.

„Дете мое, кажи ми, кажи ми.
Изгарям от нетърпение.“

Учителю, този път ще ти дам
моето благодарно сърце
и бликащата красота на моя предаден живот.

12.

Учителю, Учителю, кажи ми, моля те,
как така ме обичаш повече, отколкото аз теб?

„Дете мое,
сърцето ти се нуждае от поправка.
Остави ми го само за час.
Аз ще направя, каквото трябва.“

Част II — Осъзналата Бог душа

13.

Осъзналата Бог душа е
Лъвът Принц на Божественото,
но е
магарето роб на човечеството.

14.

Душата на осъзналата Бог Личност
се опитва заедно с Бог,
а сърцето на осъзналата Бог Личност
плаче заедно с Бог
за преобразяване
на човечеството.

15.

Осъзналата Бог Душа
е едновременно
Съдружник в Отговорностите на Бог
и вместилище
за разочароващите отговорности на човека.

16.

Осъзналата Бог Личност
е деветдесет и девет процента подценена
и сто процента погрешно разбрана
от слонската невежа гордост
на човешкия род.

17.

Осъзналата Бог Личност
получава два подаръка
от човечеството:
мъките на разпятието
от света на желанията
и възторга на прославата
от света на стремежа.

18.

Тишината на вътрешния свят
казва на осъзналата Бог Душа:
„Събуди се!
Не се бави!
Побързай!
Тичай нагоре-надолу,
служейки на Бог
в сърцето на човечеството“.

Звукът на външния свят
казва на осъзналата Бог Душа:
„Млъкни!
Млъкни!
Не стой тук!
Събирай си багажа!
Отиди другаде!
Не тук! Не тук!“

19.

Безсмъртният Девиз
на осъзналата Бог Душа:
Утрешната Зора никога не настъпва.
Вчерашната Нощ никога не свършва.

20.

Осъзналата Бог Личност
едновременно
страда като футболна топка
от гръмовните ритници на човечеството
и мечтае за победа
като Топка за Боулинг на Божественото.

21.

Осъзналата Бог Душа
плува в морето
от Сълзи на Божественото
и се дави в океана
от навъсени погледи на човечеството.

22

Човечеството няма нужда
от осъзнала Бог Душа,
защото
в очите на хората Тя не е полезна.

Божественото отваря Небесните Двери
за осъзналата Бог Душа
едва когато Тя е изпълнила
върховната си Мисия на земята.

23.

Божественото
насърчава осъзналата Бог Душа
в Нейния Глад за Проява на Бог
с гръмовни аплодисменти.

Човечеството
обезсърчава осъзналата Бог Душа
в Нейния Глад за Проява на Бог
с жестоки плесници.

24.

Сърцето на осъзналата Бог Душа
разцъфва
в напоената с Безсмъртие Усмивка
на Бог.

Животът на осъзналата Бог Душа
умира
в завистливото драконово око
на човечеството.

25.

Осъзналата Бог Душа
не знае
как да очерня и наказва.

Тя знае само
как да плаче и да опитва
отново и отново
да види Слънцето на Божественото
в небето на човечеството.

26. Утешителна награда

Накрая Абсолютният Всевишен
казва на осъзналата Бог Душа:
„Дете Мое,
ти си Всевиждащото Око
на Моята Вечност
и ти си Сърцето на Реалността
в Моето Безсмъртие“.

Част III — Моя е Мечтата за Бог

27.

Моя е Мечтата за Бог,
която не може никога
да бъде разбита.

28.

Моя е Мечтата за Бог,
която не може никога
да бъде дори разклатена.

29.

Моя е Мечтата за Бог,
която никога не губи
календара ми за срещи с Него.

30.

Моя е Мечтата за Бог,
която ми казва,
че стремежът на сърцето ми
не е нищо друго освен
пресътворяване на моя живот.

31.

Моя е Мечтата за Бог,
която въплъщава само
покоя на планинската тишина.

32.

Моя е Мечтата за Бог,
която познава само
изгряващото слънце на стремежа в сърцето ми
и никога
залязващото слънце на стремежа
в моето сърце.

33.

Моя е Мечтата за Бог,
в която винаги липсва
отровата на съмнението.

34.

Моя е Мечтата за Бог,
която винаги триумфира
над земната ми човешка съдба.

35.

Моя е Мечтата за Бог,
която ми казва,
че не нашата горест,
а нашата щедрост
ни прави толкова важни
за Бог.

36.

Моя е Мечтата за Бог,
която наистина е
моят паспорт за Божия
Дом в Небесните Селения.

37.

Моя е Мечтата за Бог,
която не позволява
песента на сърцето ми
за проява на Бог
да остане неизпята.

38.

Моя е Мечтата за Бог,
която винаги има достъп
до моя Господ Възлюбен Всевишен
в дома на сърцето ми.

39.

Моя е Мечтата за Бог,
която смело плува
през океана на невъзможностите.