Сиракът

Върнете се на съдържанието

Сиракът

Имаше някога един сирак.
Мадал Чинмой се казваше.
Беше родом от малко селце, Шакпура,
и стана за семейството си ананда фуара.

Изгуби баща си още на единайсет.
След година майка му
отлетя в Небесата.

Дванадесетгодишен дойде той в Пондичери,
за да пътува с Кораба на своя Учител.
Обичаше спорта и стана голям шампион,
ала не забрави мечтата си за сливане с Бог.

Една нощ неговият Гуру Всевишен
се яви в сладкия му сън
и каза:
„Стани да медитираш.
Стани да медитираш.
През идните години ще трябва да водиш
неродените и безсмъртни скърби на човечеството
към Златния Бряг на Утрешния Ден.
Отдавай дължимото на своето тяло, витал,
м, сърце и душа,
за да помагаш на света да постигне заветната Цел“.

Мадал, барабанът на космичните Богове,
стана Чинмой, със Съзнание изпълнен.
Божието Око Състрадателно го направи
учител в Своето вътрешно Училище.
Ученичеството бе за него робската нощ на живота,
затова сърцето му копнееше за Светлината на Свободата.

Сега, като учител във вътрешното Училище,
съзнава той, че е безподобен глупак.
Съдбовното преобразяване на човечеството
е здраво залостена желязна врата.
Бездиханно ридае той пред Бог:
„Спаси ме, Господи мой, спаси ме!“.

„За теб ни почивка.
Слънчевия Път ти трябва да проправяш.
За теб почивка няма, няма, дори и кратък отдих няма,
защото в теб открил съм Аз Гнездо за Удовлетворението на Сърцето Си.“

„О, Господи, аз плача, кървя, умирам.“

„А кой ти пречи да летиш, да се усмихваш?“

Светът огромен се събра край него.
Отчаяно поиска да се скрие.
Неговият Господ Абсолютен му заповяда
навсякъде да Го съпровожда.

Коментар на Шри Чинмой върху „Сиракът“

Какво научаваме от тази поема-песен? Че аз плувам в морето от скърби и сълзи. Всеки духовен Учител пее за това. Няма духовен Учител, който да не е страдал жестоко в ръцете на човечеството, затова и аз не мога да съм изключение. Щом се предадеш безусловно на Божията Воля и навлезеш в Играта на Божието Проявление – лила – няма как да я напуснеш. Той страда, ти страдаш, всички ние страдаме. Няма и един човек, без значение дали е осъзнат или не, който да не страда.

Много, много, много пъти съм казвал на Всевишния: „Да осъзнаем Теб е Херкулесов подвиг“. Безброй инкарнации са нужни за осъзнаването на Бог. Не е като да изпиеш чаша вода. Не можеш да го получиш, щом го поискаш. Не, не го получаваме срещу заплащане. Това изисква много, много прераждания, вътрешна подготовка и издигащ се пламък от стремеж. Ала винаги има надежда. Надеждата на самия Бог пази жива Неговата Вселена. Ако Той изгуби Надежда, Играта свършва.

Духовният Учител идва на света, за да ускори еволюцията на човечеството. В това дело му е нужно постоянното съдействие на хората. Ето ме тук с вас. Нашият свят е много малък. И все пак аз притежавам целия свят. Когато се появи духовен Учител, учениците му са няколкостотин или няколко хиляди. Във вътрешния свят обаче той трябва да работи за цялото човечество. Външно има да се грижи за няколкостотин или няколко хиляди, но вътрешната му отговорност пред Бог е такава, че той трябва да работи за целия свят.

Когато се молите съвсем искрено и медитирате много добре, трябва да съзнавате, че вашите молитви и медитации проникват в душата и сърцето на вселената. Там вие помагате на онези, които плачат да получат светлина, любов и блаженство от Бог.

На нашия път външната проява е много красива и мощна. Ние проявяваме тук, там и навсякъде. Ала вътрешното проявление е единство, единство с Божията Воля. Всеки миг трябва да поднасяме на Бог своята любов, преданост и предаване. Всеки миг трябва да Му поднасяме своето любящо, радостно и всеотдайно послушание. Ако пренебрегваме това, какво може да стори горкият Бог? Той се нуждае от нас за Своето проявление, а ние се нуждаем от Него за нашето осъзнаване. Ако аз не съм добър инструмент, Той избира теб. И ако ти не си добър инструмент, Той ще избере някой друг. По съвсем същия начин, ако аз съм Негов добър инструмент, значи съм длъжен да изпълнявам Неговата Мисия толкова години, колкото Той иска.

От тази конкретна поема-песен можете да разберете, че от самото начало на живота си аз плувам в морето от скърби. Аз съм от съвсем незначително, малко селце. Шакпура е по-малка дори от Брайъруд. После трябваше да изгубя най-близките си: моите баща и майка. Всичко беше по Божия План. Ако не бях ги изгубил, Бог знае каква щеше да е съдбата ми. Вие сте щастливци. Някои сте довели децата си на пътя. Или сте видели нещо в мен и затова сте напуснали родителите си. Почувствали сте, че ще мога да играя ролята на родителите ви. Аз правя всичко възможно. Вие също правите всичко възможно.

Мен и моите братя и сестри ни доведе на пътя нашият най-голям брат. Сърцето и душата на майка ни бяха отдадени на духовния живот, но умът ѝ играеше своя собствена игра – умът винаги прави така. Нейният ум смяташе, че децата ѝ трябва да получат висше образование и т.н. Затова Бог, в образа на духовен Учител, ни отне родителите, за да се обърне цялото ни семейство към духовния живот.

Може би ще кажете, че е въпрос на бързина. Аз съм най-младият в семейството. Ако вземем най-големия ми брат, той далеч ме превъзхождаше по време, прекарано в молитва и медитация. Дълго преди аз да постъпя в Ашрама, той беше започнал да се моли и медитира много усилено. Освен това всички мои братя са имали духовни Учители от най-високо ниво в предишните си прераждания. Някои са били ученици на Исус Христос, други на Шри Рамакришна, един на Шри Чайтаня, а някои са били преки, наистина преки ученици на Шри Рамачандра.

Един ден, щом осъзнаете Бог – което следва да постигнете, трябва да постигнете и ще постигнете – вие ще можете да кажете на целия свят, че някога сте били мои преки ученици. И ще можете да заявите, че сте били с мен, били сте мои съвременници.

В близко или в далечно бъдеще, а може би в едно от следващите си прераждания вие ще осъзнаете Бог. По това време аз ще съм в Небесата. Бог е много, много добър с мен. Това определено е моето последно прераждане. От Небесата аз ще мога да ви виждам, да ви помагам и да осъществявам прозрението си във и чрез вас.

Моята последна и единствена молба към вас е тази: винаги мислете за духовността като за еднопосочна улица, не двупосочна. Понякога може да вървите бавно, ако сте уморени, ала не се обръщайте, не се обръщайте назад. Много търсещи са забравили, или умишлено забравят това, и я превръщат в двупосочна улица. Ако отстъпвате пред неустремения живот, има само сблъсъци, сблъсъци и нищо друго. Аз съм понесъл милиони страдания и вътрешни поражения, свързани с учениците. Ала Този, който ме е създал, който е създал вас, няма вечно да търпи поражения. Ако беше така, Бог никога нямаше да сътвори света, никога.

Тази моя поема е изпълнена с печал и аз наистина се надявам, че вие сте тези, които един ден ще превърнат моята печал в океан от наслада. Вие сте дошли на света, за да проявявате Всевишния, но това проявление може да става само по силата на единството ви с Волята на Всевишния. Трябва да отидете отвъд, отвъд и отвъд всички препятствия – телесни, витални, психически и земни – всички, всички, всички. Трябва да победите всички сили, които са застанали на пътя ви. Всички наши врагове са вътре в нас, а не извън нас. Те идват под формата на съмнения, подозрения, непослушание, страх, завист и несигурност. Тези вътрешни врагове са прегради по пътя.

Аз не съм се отказал и моля всички ви да не се отказвате. Нека продължим. Нека аз продължа да вярвам във всички вас, като очаквам същото от вас – взаимна вяра. Аз ще ви давам това, което Всевишният в мен иска да ви давам. И вие ще ми давате онова, което Всевишният във вас иска да ми давате. Той желае аз да ви давам моето състрадание, моята любов, моята нежност, моята божествена сладост, сърдечност и непрестанна грижа за вашето щастие. Същевременно Той очаква вие да ми давате вашата постоянна готовност, порив и устрем под формата на любов, преданост, предаване и радостно послушание във всеки един момент.

Каквото трябва да давам, аз непременно, непременно ще го давам – правя го и сега. Каквото трябва вие да давате, някои от вас го дават и после се отдръпват. Един ден давате, а после месеци наред си почивате, взимате си ваканция.

Аз обаче се надявам, че можем да сме добро семейство. За да е любящо семейството, бащата трябва да дава това, което се очаква от него, а децата трябва да дават каквото се очаква от тях. Нека направим това семейство много любящо, много просветляващо, много изпълващо и много удовлетворяващо.

Сега мога да забравя за тъгата на стихотворението. Мъчителните страдания ни остава да забравим, напълно да забравим. Нека израстваме само в сладост, мир, светлина и блаженство.

Бележки от редакторите

OB 1: Шри Чинмой композира и продиктува това стихотворение на ученик N на 24 май 1998 г. По-късно той отбеляза, че стихотворението представлява неговия живот. Той изрази желанието всичките му ученици да го научат наизуст.

Стихотворението беше прочетено на вечерното събиране и учениците бяха поканени да участват в конкурс за илюстриране на стихотворението. Това състезание се проведе в P.S. 86 в Куинс, Ню Йорк в края на следващата седмица.

OB 1,4: Бенгалските думи Ананда фуара могат да се преведат като „фонтан на насладата“.

OB 1,8: Мадал заминава за Пондичери през 1944 г., за да стане постоянен жител на Ашрама на Шри Ауробиндо.

OB 2: На 20 юни 1998 г. — в деня преди Деня на бащата - след като е пуснат запис на автора, рецитиращ стихотворението, Шри Чинмой предложи този коментар в P.S. 117 в Куинс, Ню Йорк.

Тази книга може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ ob
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.