1.

О, мой ум,
не казвай на другите,
че страдат,
защото са направили нещо лошо.
За Бога,
не сипвай сол в раните!

2.

О, мой ум,
престани да съветваш другите.
Крайно време е
да бъдеш по-добро Божие създание,
отколкото мислиш, че си.

3.

О, мой ум,
ти скоро ще бъдеш обзет
от безпощадна вина.
Защото използваш вината,
за да манипулираш близките си.

4.

О, мой ум,
не е задължително да си обречен
на разочарование!
Бог наистина знае,
че ти трябва чистота
повече от всичко друго.
Ето, Бог ти дава още един шанс
да се молиш искрено и душевно.

5.

О, мой ум,
в играта на всеотдайността
сърцето ми е много по-силно от теб.
Играй с по-силния съперник.
Твоята способност за всеотдайност
бързо и значително ще се подобри.

6.

О, мой ум,
знаеш ли
защо не те бива за нищо?
Не те бива за нищо,
защото фантазираш твърде много
за неясното бъдеще.

7.

О, мой ум,
твоята съмнителна връзка
с мощния ти витал
ще свърши със злополучно бедствие.
Опитай се да изградиш
красиво приятелство
с твоето молитвено и плодотворно сърце.

8.

О, мой ум,
кога ти е казал Бог,
че си обречен винаги
да вършиш глупави неща?

9.

О, мой ум,
помоли веднага сърцето си
за помощ.
Ти отчаяно се нуждаеш от помощта
на сърцето,
за да виждаш върховни добродетели
във всички човешки същества.

10.

О, мой ум,
преди Бог да ти отнеме
живота на удоволствията,
не можеш ли да Го помолиш да те дари
със Съкровището на Своето Състрадание-Опрощение?

11.

О, мой ум,
твоят горчив опит
с хората
не може да е достатъчно оправдание
за това, че оставаш смайващо несъвършен.

12.

О, мой ум,
Бог изключително много се гордее с теб
само когато съзира, че имаш
най-искрена готовност да виждаш доброто
в събратята си по света.

13.

О, мой ум,
щом цял живот
си придавал ненужно значение
на това, което знаеш,
не можеш ли сега
поне да отдадеш дължимото значение
на онова, което изобщо не знаеш?

14.

О, мой ум,
нетърпимостта е лесна работа.
Тя не ти е непозната.
Не можеш ли да опиташ
да постигнеш нещо наистина трудно?
Обичай света повече,
все повече.

15.

О, мой ум,
важната ми задача
е да те направя привлекателен -
не, обичан от другите – от всички!
И от Бог, разбира се!

16.

О, мой ум,
това, от което се нуждаеш, е сътрудничество
с другите членове на твоето семейство.
Постигнеш ли това,
гневът и недоволството
ще избягат от теб
по-бързо и от най-бързото.

17.

О, мой ум,
призови първо Бог Опрощението,
а после призови Бог Състраданието.
Бог Справедливостта
ще ти изпрати това послание:
„Дете Мое,
с радост ти съобщавам,
че ти непременно ще успееш
да избегнеш моето посещение“.

18.

О, мой ум,
отрицанието не ти подхожда.
Бъди положителен във всичко
по всеки възможен начин.
В теб, с теб и чрез теб
Божието Прозрение за Отвъдното
ще се прояви.

19.

О, мой ум,
това, което е по човешки правилно,
може да не е винаги божествено добро.
Но всичко, което е божествено добро,
несъмнено е винаги по човешки правилно.

20.

О, мой ум,
не тъжи,
че си отхвърлен от човечеството.
Просто бъди смирен и чист.
Ти не след дълго ще бъдеш защитен
от Самия Абсолютен Господ.

21.

О, мой ум,
развей
трудно извоюваното знаме
на своята чистота
и спечели каузата
на себеотдаването.

22.

О, мой ум,
ако нямаш намерение да признаеш
собствените си слабости,
как ще можеш да ги овладееш
и да ги поправиш?

23.

О, мой ум,
не допускай отлагане
в новооткрития си живот на стремеж.
Това, което наричаш свое отлагане,
Бог нарича Свое гладуване –
гладуване за взаимна любов,
единство и удовлетворение-наслада.

24.

О, мой ум,
ти ми беше учител
много, много дълго.
От днес нататък
аз ще съм твой учител.

О, мой ум,
ти ме принуди да ти бъда ученик.
Но аз бързо ще те пробудя
и безусловно ще те просветля.

25.

О, мой ум,
престани да мислиш,
че ти си главният авторитет
по всички въпроси.

26.

О, мой ум,
тъй като си съвсем глупав,
ти си мислиш, че можеш да събориш
правителството на радостта в сърцето ми.

27.

О, мой ум,
трябва да знаеш,
че никой няма високо мнение за теб,
когато се отдаваш на самосъжаление.

28.

О, мой ум,
преди да очакваш съвършенство от света,
ти трябва да му докажеш,
че си съвършено безупречен
и си истински ученик на мира.

29.

О, мой ум,
поради глупостта си
ти изобщо не забелязваш
множеството възхитителни качества
на моето сърце.

30.

О, мой ум,
ти не си нищо друго
освен успех на собствената си несигурност
и напредък на собствената си неудовлетвореност.

31.

О, мой ум,
кога ще опознаеш отново
отдавна забравената територия
на спокойствието си?

32.

О, мой ум,
ако искаш да смалиш
най-голямата си гордост,
то започни да броиш
своите пропуснати възможности.

33.

О, мой ум,
наистина ли искаш
другите да са щастливи,
или се отдаваш тайно
на егоистично задоволство,
докато те отчаяно страдат
в пълна безпомощност?

34.

О, мой ум,
ако си позволяваш
да бъдеш постоянна жертва
на тревоги и притеснения,
значи сам си превърнал себе си
в мъртвопиян шофьор
по магистралата на своя устремен живот.

35.

О, мой ум,
кога ти е казвал Бог,
че ти е отредено да правиш всеки ден
нещо велико, много велико?
Никога!
Бог обаче ти е казал,
че всеки ден
трябва да бъдеш самото смирение
и самата чистота.

36.

О, мой ум,
няма повече да позволявам
на твоята груба непреклонност
да засенчва
красивата непринуденост на сърцето ми.

37.

О, мой ум,
аз със сигурност ще се зарадвам
на раздялата между твоите мрачни съмнения
и светлата вяра на сърцето ми.
Излишно е да казвам,
че аз съм изцяло за вярата на моето сърце.

38.

О, мой ум,
ти се ужасяваш от непознатото.
Виж!
Сърцето ми не само се възхищава на непознатото,
но и обича Непознаваемото.

39.

О, мой ум,
от този миг нататък
аз и сърцето ми ще изискваме
твоето дълбоко уважение.
Вече няма да ти е позволено
да ни подценяваш!

40.

О, мой ум,
един ден ще се запиташ
защо не си забелязал досега
несравнимата красота на сърцето ми.

41.

О, мой ум,
не се преструвай!
Изобщо не можеш да си толкова невинен,
искрен и чист,
колкото винаги се опитваш да изглеждаш.

42.

О, мой ум,
ти всеки ден изобретяваш
маймуната на объркването
и откриваш
тигъра на недоволството.

43.

О, мой ум,
в случай, че не знаеш,
аз ти казвам,
че твоето щастие е крехко,
но насладата на сърцето ми е вечна.

44.

О, мой ум,
ти много често излизаш във ваканция
от училището на стремежа.
Срам ме е от теб.
Това наистина е
меко казано.

45.

О, мой ум,
покоят на сърцето ми прощава
твоето буйно неспокойство.
Аз обаче не мога и не го прощавам.
Дори не искам.

46.

О, мой ум,
най-после
събрах смелост да ти кажа,
че си безочлив измамник.
Ние с устременото ми сърце
няма вече да имаме нищо общо с теб.

47.

О, мой ум,
ще се загрижиш ли някога за съвършенството си?
Не бързай,
аз не очаквам
незабавен отговор.

48.

О, мой ум,
ти преувеличаваш силата си
много повече, отколкото си представяш.
Виж!
Сърцето ми дори не иска да обявява
дадената му от Бог сила.

49.

О, мой ум,
ти си купуваш двупосочен билет,
когато отиваш
в колибата на истината.
После бързо се връщаш
в апартамента на своята лъжливост.
Сърцето ми си купува само еднопосочен билет,
за да отиде в Двореца на Истината.
Стигне ли в Двореца на Истината,
то не се връща назад.

50.

О, мой ум,
аз се притеснявам,
като виждам твоята самонадеяност.
Тя пренебрегва
не само Бог творението,
но и Бог Твореца.

51.

О, мой ум,
ти се осланяш на съмнението.
Знаеш ли,
че истинското име на съмнението
е разочарование?
Сърцето ми се осланя на вярата.
Истинското име на вярата
е празненство на удовлетворението.

52.

О, мой ум,
ти толкова често си подкрепян
от цинизма.
Ние със сърцето ми сме подкрепяни
от прегръдката на вселенския човек.

53.

О, мой ум,
ти си нетърпелив,
затова се проваляш тежко.
Сърцето ми е търпеливо,
затова Бог и сърцето ми
накрая се притежават взаимно
и се радват взаимно.

54.

О, мой ум,
искреността чука силно
на твоята врата.
Докога ти и фалшивата ти гордост
ще пренебрегвате твоя безусловен доброжелател?

55.

О, мой ум,
ти трябва да осъзнаеш,
че има огромна разлика
между твоите велики намерения
и добрите дела на сърцето ми.

56.

О, мой ум,
животът ти не е нищо друго
освен вулкан от съмнения.
Но устременият плач на сърцето ми
и Светлината-Състрадание на моя Господ
няма никога да ти позволят да изригнеш.

57.

О, мой ум,
Бог не иска от теб
да извлечеш нещо велико от страданието си.
Бог не иска от теб
да идеализираш или да издигаш в култ страданието си.
Бог иска да приемаш страданието,
когато дойде,
като ценен урок.

58.

О, мой ум,
без значение колко често
или колко усилено се опитваш
да накараш другите да повярват
в твоята лъжлива пропаганда,
тя няма никога да мине за Истина.

59.

О, мой ум,
ако съзнателно оставаш чужд
на чистотата и смирението,
то в Дома на Божието Състрадателно Сърце
ти ще оставаш винаги
неочакван и неканен.

60.

О, мой ум,
ако още веднъж кажеш,
че си потиснат
и се нуждаеш от съчувствието ми,
аз няма да мълча.
Ще ти кажа истинската причина.
Истинската причина за твоята потиснатост
е в това, че ти тайно и открито
се отдаваш на приятно безделие.

61.

О, мой ум,
ти постоянно създаваш проблеми.
Но аз няма да ти се подчиня.
Зная, че не след дълго
моят Господ Всевишен ще дойде при мен,
за да реши проблемите ми.

62.

О, мой ум,
защо си толкова глупав?
Щом се вдъхновиш,
защо не направиш веднага още една крачка
и не се устремиш да приближиш
своя изумителен и славен успех?

63.

О, мой ум,
никога не можеш да си толкова сериозен,
колкото изглеждаш.
Никога не можеш да си толкова чист,
колкото изглеждаш.
Но можеш да си
и всъщност си
такова чудовищно съмнение,
каквото изглеждаш.

64.

О, мой ум,
когато вляза в стаята на сърцето си,
аз ясно чувам
сладката мелодия на златна флейта.
Но когато ти влезеш в сърцето ми,
нареждаш на твоята объркваща врява
да те придружи.

65.

О, мой ум,
когато мисля за глупостта ти,
се натъжавам.
Когато мисля за неискреността ти,
се ядосвам.
Когато мисля за неминуемото ти
и окончателно предаване
на моето служещо на истината и обичащо Бог сърце,
аз се радвам, неизразимо се радвам.

66.

О, мой ум,
аз ти нямам доверие.
Сигурен съм, че го знаеш.
Ще ти се доверя
само когато дойдеш при мен сам,
а не с твоя опасен приятел съмнението
и с твоя безполезен приятел несигурността.

67.

О, мой ум,
ние с теб сме заедно
от много отдавна.
Сега обаче искам да те напусна
и да отида отвъд теб.
Искаш ли да знаеш защо
след всички тези години
искам да прекъсна връзката ни?
Причината е само една:
ти нямаш духовна увереност.
Това, което имаш,
е или нелепа самоувереност,
или крайна неувереност.
Аз просто не желая нито едното, нито другото.

68.

О, мой ум,
ти ме направи безжалостен.
Двамата с теб сме станали
напълно чужди на съчувствието.
Кога ще осъзнаем,
че добротата е единственият ключ
към нашето истинско удовлетворение?

69.

О, мой ум,
ние със сърцето ми
не знаехме предварително,
че ще се обичаме толкова много.
И аз съвсем не знаех предварително,
че ти с твоите хитрини
и виталът ми с неговите нападки
ще сте така немислимо враждебни
към мен и моето сърце.

70.

О, мой ум,
просто е безполезно да ти казвам,
че за разлика от теб
не само сърцето ми,
но и сърцата на другите
са необикновено красиви и чисти.
Ти си се заклел
да не чуваш истината.

71.

О, мой ум,
ти тайно и безсрамно
искаш да преуспяваш
за сметка на чуждите нещастия.
Възможно ли е това?
Не, глупако, никога!

72.

О, мой ум,
ти отново и отново
разбиваш сърцето ми
с лъжливи обещания.
Колко си жесток!
Какъв лъжец си!
Макар да е разбито,
сърцето ми лекува раните,
които ти си нанесъл
на моя посветен живот.

73.

О, мой ум,
ден след ден
твоят неискрен дъх
набира сили.
Преди ти и дъхът ти да станете безсмъртни,
аз трябва или да ви просветля,
или да ви унищожа.

74.

О, мой ум,
сляп ли си?
Глух ли си?
Не виждаш ли,
не чуваш ли
как целият свят ми казва,
че моето сърце е майката
на любовта във Вечността
и нежността на Безсмъртието?

75.

О, мой ум,
като се опълчваш срещу властта на душата ми
и оставаш глух за душевните молби на сърцето ми,
ти будиш презрение,
а не възхищение.

76.

О, мой ум,
за разлика от теб,
аз ценя, възхищавам се и се прекланям
пред хората, които поемат риска
докрай да служат посветено
на Бог творението.

77.

О, мой ум,
вместо да си зает с намиране на недостатъци,
не можеш ли да бъдеш
зает, винаги зает
с любов към Бог?