Част I — Осъзнаване

Въпрос: Кои са първите стъпки, за да навлезем в духовния живот?

Шри Чинмой: Първо, човек трябва да почувства нуждата от духовния живот. Той трябва да усети пълно неудовлетворение от външния живот, от външния свят. Той също трябва да почувства, че има един друг свят, друг живот, и това е вътрешният свят, вътрешният живот. Човек трябва да усети, че ако е сигурен и удовлетворен във вътрешния свят, само тогава ще има сигурност и удовлетворение и във външния свят.

Ако знаете какво ще получите от духовния живот, ще ви е много по-лесно да направите първата стъпка. Духовният живот ще ви даде в изобилие вътрешен мир, радост и блаженство. Хората плачат за име и слава, земни постижения, успех, напредък и много други неща. Те са прави за себе си. Но от този момент нататък вие трябва да започнете да плачете вътрешно за радост, покой в ума и за разбуждането на вашето вътрешно съзнание.

Всички ние имаме два вида съзнание: едното е ограничено и е обвързано със земята, а другото е безгранично. Това безгранично, всеобщо Съзнание е вътре в нас. Затова рано сутрин навлезте дълбоко навътре. Концентрирайте се върху сърцето и се опитайте да почувствате как едно дете плаче вътре във вас. Това е вашата душа. После съзнателно се постарайте да се отъждествите с това вътрешно същество, което е изцяло ваше. Когато се отъждествите с него, ще видите как то плаче за вас, плакало е и ще плаче за вас през вечността, докато не станете неразделимо едно с Абсолютната Истина.

Така че рано сутрин, за пет или десет минути, се опитайте да влезете дълбоко навътре със съзнателния си ум или с вашето чисто и искрено сърце и почувствайте нуждата от вътрешния живот. Веднъж щом усетите тази необходимост, вътрешното ви същество ще ви води, ще ви оформя, ще ви моделира по-нататък по пътя. Накрая ще можете да крачите по пътя и да тичате. Ако можете да навлезете дълбоко навътре и да посеете с вътрешния си плач семето на стремежа, то рано или късно непременно ще пожънете богата реколта.

Въпрос: Коя е първата стъпка към осъзнаването?

Шри Чинмой: Първо трябва да четем духовни книги, духовни писания, за да се издигнем. Ако в началото четем Библията или други книги, това силно ще ни вдъхнови. Може да почувстваме, че това вдъхновение не е достатъчно, за да преобрази нашия вътрешен и външен живот. Затова после трябва да започнем да общуваме с духовни хора - такива, за които разбираме, че вече са разбудени и се стремят, такива, които вървят по духовния път и крачат към съдбовната Цел.

Може да се случи така, че да почувстваме, че компанията на духовните хора не ни е достатъчна. Ние общуваме с тях, включваме се в душевните им разговори; но потребността на нашата душа ни заставя да вървим по-нататък. Нашият плач, вътрешен плач е така интензивен, че ни кара да търсим духовен Учител. Ако попаднем на истински духовен Учител, предопределен за нас, такъв, който може да види душата ни, тогава сме напълно спасени. Има множество Учители, които може и да не удовлетворят нуждите на душите ни. Има много, много университети, но ние учим в един от тях, защото той задоволява нашите потребности. По същия начин, въпреки че има много духовни учители, само един от тях може напълно да удовлетвори нуждите ни.

И ние ще имаме безкрайно доверие в този наш личен учител. А когато го срещнем, трябва да поискаме да ни даде определена медитация. Всеки търсещ има нужда от специфична медитация, дадена му от духовния Учител. Търсещите, които поели по духовния път, не могат да дават медитация. Но истинският духовен Учител, който е осъзнал Самия Бог, който може да влезе в душите ни и е открил техните качества и склонности, такъв човек може да ни даде специфична медитация и да ни напътства в духовния живот.

Когато имаме духовен Учител, когато сме в неговата лодка, ние сме в безопасност. Рано или късно всеки ще достигне Целта, но ако съзнателно и силно се стремим, ние несъмнено ще стигнем до Целта по-скоро от тези, които все още спят.

Въпрос: Може би самото желание да общуваме с другите може да се нарече вяра в Бог.

Шри Чинмой: Ние не можем да общуваме с другите. Защо? Защото не можем да общуваме с душата си или с Вътрешният си Водач. Когато общуваме със светлината на душата си, това не става чрез думите. Това става посредством медитацията. Когато живеем в морето от Светлина или в съпричастността на нашата душа, не се налага външно общуване, защото всичко е Бог. Най-общо погледнато, ние няма да постигаме успех във външното си общуване, ако не започнем с Бог.

Въпрос: Всички души ли имат еднакъв потенциал?

Шри Чинмой: Всеки има потенциал. Бог прилича на грънчар. Неговият материал винаги е един и същ; но когато го оформи, той става толкова красив. Въпреки че едно гърне може да не е толкова красиво, колкото друго, същността и на двете е една: глина. По същия начин, в духа ние всички сме едно. Но докато Бог оформя една душа, можем да си кажем: „Защо е направил този човек толкова привлекателен, а другият не е така красив?”. Трябва да знаем, че изцяло Бог решава как иска да изглежда всяка душа. Моята същност, вашата същност, същността на всеки е една и съща. Но в определена душа можем да забележим нещо, което се нарича съзнателен стремеж. Предопределено е всеки човек да има много ограничена свобода. Тази свобода е започнала още от самото начало на творението, когато са се появили индивидуалните души. И сега виждаме как някой е използвал свободата си за духовен живот, друг за музика, а трети за поезия. Първичната същност е една и съща, духът е един и същ, различна е проявата.

Въпрос: Как обикновено се постига състоянието на освобождение — изведнъж или постепенно?

Шри Чинмой: Обикновено става стъпка по стъпка. Първо печелим един долар, после два, а след това милион. Но от друга страна, Бог е всемогъщ и ако поиска, може веднага да даде освобождение на някого. Няма строго правило, но в деветдесет и девет процента от случаите трябва да го постигнете постепенно. Първоначално получавате частично, а после и пълно освобождение.

Ако Бог поиска, Той може да ви даде освобождение незабавно. Обикновено Бог не желае да нарушава Своя космичен Закон, като даде освобождение на някого, който не е работил за това. Но ако поиска да има това изживяване чрез определен човек, Бог може да го направи възприемчив.

Въпрос: Това състояние постоянно ли е, или може да изчезне, ако нямаме практика?

Шри Чинмой: Вие можете да излезете от самадхи, но няма никога да изгубите освобождението. Вие израствате в него. Не можете да изгубите Светлината, когато сте станали Светлина.

Въпрос: Как може човек наистина да намери вътрешен мир?

Шри Чинмой: Практически погледнато, не очаквайте нищо от другите на физически план. Просто давайте, давайте и давайте като майката, която дава всичко на своето дете с мисълта, че то не може да й даде нищо в замяна. Не очаквайте нищо от света; само обичайте света и му предлагайте своите възможности, своето вътрешно богатство, своята радост. Дайте на света безусловно всичко, което имате. Ако храним очаквания, после ще се чувстваме ужасно, защото светът не ни разбира, светът не се интересува от нас. Затова, ако можем да правим всичко безусловно, ще имаме покой в ума. Това е единият начин.

Другият начин е да медитираме в сърцето, където има постоянна радост и постоянна любов. Тогава няма да плачем за признателността на другите. През цялото време ще зависим от своя вътрешен Източник, в който има безкрайна Радост, безкрайна Любов и безкраен Мир. Най–добре е да медитирате в сърцето. Това е вторият начин, който е най–ефикасен.

Въпрос: Как можем да постигаме постоянен напредък в своя ежедневен живот?

Шри Чинмой: Това може да се постигне само когато се осмелим да кажем, че Бог е наш. Осъзнаването на Бог е наше рождено право. Душата на всеки стремящ се трябва да почувства Всевишния като свой собствен. Само тогава той може безкрайно да напредва в живота си тук на земята.

Защо става така, че не можем да напредваме задоволително? На първо място поради съмнението. Когато погледнем в бъдещето, съмнението ни казва, че никога не можем да бъдем толкова добри, така посветени и безкористни към Всевишния. Когато пък се обърнем назад, съмнението ни казва, че преди време не сме били толкова лоши; не сме били така враждебни и небожествени, както си мислим. Съмнението никога няма да ни каже истината за това в какво положение се намираме и какво крием в себе си. Когато ние спонтанно, съзнателно, целенасочено и душевно изхвърлим съмнението от живота си, осъзнаването на Бог става лесно.

А как да изхвърлим съмнението, тази бавна отрова, от живота си? Това може да се постигне само със силата на нашия постоянен стремеж, прииждаща решимост, пълна отдаденост, любов, посветеност и предаване. Бих искал всички вие да знаете действителното значение на тези душевни, божествено упоителни думи: любов, посветеност, предаване.

Въпрос: Как можем да оставаме по-съзнателни в живота си?

Шри Чинмой: Ние можем да сме по-съзнателни във външния си живот само ако чувстваме, че той е невъзможен без вътрешния живот, без живота на вътрешната светлина. Вътрешният живот е основата. Ако основата не е стабилна, то надстройката не може да е здрава и да трае дълго. Рано сутрин, когато се зазорява, трябва да чувстваме, че Бог пръв идва в живота ни. За десет-петнадесет минути или за половин час трябва да призовем Присъствието на Бог. Това Присъствие е постоянно навсякъде, но ако смятаме, че Бог е някой друг, някъде другаде, то тогава трябва да Го призовем да дойде от синевата на най-високите Небеса. Ако пък чувстваме, че Бог вече е вътре в нас, но е стаен толкова надълбоко, че не можем нито да Го видим, нито да Го усетим, тогава трябва да се молим на Бог да излезе напред. Търсещият трябва или да призове Бог отвън, или да изведе напред вътрешното Присъствие на Бог. И тогава, когато усети това Присъствие, той знае, че животът му е в безопасност, защото Божието Присъствие означава безкрайната Сила и безкрайната Светлина на Бог.

За да сме съзнателни по време на ежедневните си занимания, трябва да чувстваме, че всичко, което правим, е еднакво важно в Очите на Бог. Трябва да действаме с усещането за предаване, с чисти мисли и просветлен ум. Ако постъпваме така, че да задоволяваме собственото си его, суета или гордост, тогава никога няма да бъдем съзнателни за божественото в нас. А когато не сме съзнателни за това, не можем да сме съзнателни за истинската си същност в своя външен живот. Бог има специална мисия за всеки от нас, а душите ни се прераждат, за да проявяват тази мисия. Трябва да усещаме, че имаме божествена задача, божествена цел. Външният и вътрешният ни живот трябва да станат едно.

От друга страна, трябва да знаем колко далеч сме стигнали по пътя на духовността, иначе казано в нашето собствено развитие. Човек може рано или късно да стане експерт в своята област. Това не означава, че за една нощ някой може да се превърне във велик певец. Нужно е време, за да станете добър певец или пък танцьор, който до съвършенство да владее танца. По същия начин и на търсещия му е необходимо време, за да стане познавач в своята област.

Когато някой е наистина забележителен търсещ, напреднал много в духовния живот, той непременно се моли и медитира рано сутрин и вечер. В началото той може би е започнал само с петминутна сутрешна медитация. После е започнал да медитира по половин час, един час, два часа. Ако човек може да медитира два часа без прекъсване със съвършено спокойствие, без да губи душевното си равновесие, тогава естествено той ще изгради вътрешна мощ, светлина и сила.

Не можем да медитираме денонощно. Трябва да ходим на работа или на училище. Но докато отговаряме на въпросите на нашия шеф или на професора, ние можем да усещаме живото присъствие на вътрешното си същество. Можем да чувстваме присъствието на едно божествено дете, божествено присъствие, което ни ръководи. Това вътрешно усещане е изпълнено със Светлина, Покой и Блаженство. Как можем да развием това вътрешно израстване? То не може да стане за една нощ; никой не го е постигал така. То прилича на мускул. За да го развием, ще трябва да се упражняваме ежедневно. В духовния живот също, ако практикуваме всеки ден редовно, душевно, ние непременно ще изградим тази вътрешна способност. Даже ако говорим обикновени неща, ние няма да изгубим вътрешното богатство, което сме натрупали по време на медитацията рано сутринта.

Всичко зависи от постиженията на търсещия. Ако имам пари и искам, аз мога да ти дам. Но ако нямам никакви пари, то въпреки най-добрите си намерения няма да мога да ти дам. Същото важи и за духовното богатство. Ако сме на работа и колегите ни изобщо не са духовни, можем да станем жертва на тяхното безмилостно държание. Но ако нашето вътрешно същество ни е заредило с покой и радост, ще можем да преглътнем тяхното небожествено поведение. Ние можем да използваме нещата, които наистина сме постигнали в духовния живот. Ако вътрешното ни същество е натрупало Мир, Светлина, Блаженство и Сила, то ние можем по всяко време да ги изведем напред.

Въпрос: Може ли човек да бъде заставен да приеме духовен път?

Шри Чинмой: Стремящият се сам приема духовния живот. Няма принуда. Никой не може да застави което и да било човешко същество на земята да последва духовния живот. Търсещият го приема доброволно. Той или трябва да следва духовния път по съответния начин, или трябва да го напусне, защото той не е предназначен за него. Духовността е предопределена за тези, които чувстват нужда от осъзнаване на Бог, за тези, които имат нужда от Безкрая, Вечността и Безсмъртието.

Въпрос: Помагат ли ни преживяванията от миналото да разберем сегашното си положение?

Шри Чинмой: Аз винаги казвам, че миналото е прах, миналото е прах. И искам да повторя посланието, че миналото е прах. Нека миналото потъне в забрава. Миналото не е дало на никого от нас осъзнаване на Бог. Настоящето е това, което ще даде на всеки от нас осъзнаване на Аз-а. Посланието за златното утре е това, което ще навлезе в настоящето и ще промени живота ни отвътре и отвън. Всяка нова година означава напредък, а напредъкът няма край. Нашето пътешествие е вечно. Нашата Цел е вечно надминаващото се Отвъдно.

Въпрос: Какво е значението на любовта във вашия път?

Шри Чинмой: Любов. Кого обичате? Вие обичате Всевишния във всеки човек. Когато обичате тялото, вие се обвързвате. Когато обичате душата, освобождавате себе си. Това, което обичате, е душата в отделния индивид, това е Всевишният във всяко човешко същество. Нищо не може да бъде по-велико от любовта. Бог е велик само защото Той е безграничната Любов. Ако някой иска да определи Бог, може да го направи по милион начини; но искам да ви кажа, че нито едно определение за Бог не е по-точно от казаното: „Бог е целият Любов”. Ако в ума ни навлиза страх, когато казваме „Бог”,тогава ние се отдалечаваме от Бог на милиони километри. Но ако повтаряме името Му и на преден план излиза любовта, тогава нашите молитви, концентрация, медитация и съзерцание са истински.

Въпрос: Философията на Йога ли е единственият начин за осъзнаване на Бог?

Шри Чинмой: Трябва да знаем какво означава Йога. Йога е санскритска дума, която означава единство с Бог. Ако искаме да осъзнаем Бог, тогава стремежът, самодисциплината, самоконтролът, молитвата, концентрацията, медитацията и съзерцанието – всички те са от първостепенно значение. Йога съдържа всички тези божествени качества. Стремежът обаче не е ничий монопол – не е ограничен или достъпен само за някои. Всеки може да се стреми, стига да иска.

Въпрос: Шри Чинмой, кой от пътищата на Йога е вашето конкретно учение? Бакти Йога ли е?

Шри Чинмой: Вие зададохте много интересен въпрос. Както знаете, три са основните пътища: Бакти, Джнана и Карма Йога. Освен това в Джнана Йога има един клон, който се нарича Раджа Йога и се занимава с мистицизма. Ако хората кажат, че моят път е само Бакти Йога, това не е вярно, защото моят път съдържа всички останали пътища. Той включва и Карма Йога, това е безсебичното служене. Всички мои ученици служат безсебично. Моят път включва и Джнана Йога; когато учениците ми изучават моите произведения, те практикуват Джнана Йога. Какво е Джнана Йога? Мъдрост. Кое е по-ценно за човек да знае освен Най-Висшето? А аз казвам, че Най–Висшето е любовта. Ако човек знае именно тази истина, че Бог е целият Любов, нима това не е най-върховното познание? Най-висшето знание е, че Бог целият е Любов. Колкото по-надълбоко отиваме, толкова по-ясно става това. Чрез любовта ние можем да разберем върховната тайна, която е Бог.

Тъй като казваме, че нашата духовна стълба има три стъпала – любов, посветеност, предаване – хората веднага свързват моя път с Бакти Йога. Но в Индия не е така. Там, за щастие, когато кажем Бакти Йога, това означава изцяло посветеност, посветеност, посветеност. Не се интересуваме от никакво просветление и пробуждане на ума. В Бакти човек иска само да се посвети с максимална интензивност и не плаче за ментална и интелектуална светлина. Но ако наистина обичаме Бог, ако наистина посветим себе си на Бог, то умът непременно ще се просветли. Ние няма да отхвърлим ума; не сме дошли в света, за да отхвърляме каквото и да било в него. Не сме дошли в света, за да захвърляме каквото и да било на боклука. Ние трябва да трансформираме и да просветлим ума. Как ще направим това? Със светлината. Тази стая през нощта тъне в мрак, но ние я осветяваме с електричеството. Така и умът в момента е една тъмна, съвсем тъмна стая. Когато изведем напред вътрешната си светлина и тя навлезе в ума, тогава той става целият светлина и се озарява. Когато пътят на любовта, посветеността и предаването се следва правилно, тогава той обхваща и другите пътища. Но просто защото ние говорим за любовта, хората веднага го приемат като пътя на Бакти. Само че той не е, но е по-близо до Бакти, отколкото до другите разновидности на Йога. В нашия път има просветление, защото той ни казва, че когато чрез различни средства разберем кой е Най-Скъпият ни, Най-Ласкавият, Най-Любещият и Най-Осъществяващ за нас, тогава естествено ще имаме и мъдрост. Мъдростта е Джнана Йога. А как можем да съчетаем всички тези пътища? Със стремеж и посветеност. Карма Йога пък е в нашето безсебично служене. Чрез стремежа си ние се опитваме да познаем най-висшето в себе си. Веднъж щом стигнем Целта, която е вътрешното пробуждане, ние получаваме мъдрост, която всъщност е най-висшата Джнана Йога. Следователно, ако някой каже, че нашият път е по-близо до Бакти, отколкото до другите пътища, това е вярно. Но ще е погрешно да твърдим, че той е само Бакти Йога.

Въпрос: Може ли Йога да бъде лекарство срещу болестите на съвременния свят?

Шри Чинмой: Разбира се. Йога е не само лекарство, Йога е единственото лекарство срещу безпокойството и раздразнителността. Йога е съзнателно, реално единство с Бог. Бог целият е Блаженство, Светлина и Мир. И ако някой може свободно да стига до Бог, тогава естествено той ще има Неговите качества, които са Божественост, безкрайна Сила и безгранична Любов.

Целият свят е в плен на безпокойството и раздразнението. Самата цел на практикуването на Йога е да постигнем мир, мир в ума. Когато човек постигне покой в ума, той непременно добива несломима вътрешна сила. Как може безпокойството да навлезе в човек, зареден с вътрешна сила? Не може да има никакво безпокойство и раздразнителност. Раздразнителността идва, когато отнемете една част от цялото. Страхът идва, когато отделите нещо от цялото. Бог е това цяло. Той е Абсолютът. Практикувайки Йога, вие докосвате Абсолюта и навлизате в Него; вие вече не сте отделна част от цялото. Когато навлизате в това абсолютно цяло; там всичко е сила и мощ, там няма страх. С Йога вие можете да излекувате цялото раздразнение, безпокойство и несъвършенство.

Въпрос: Каква полза можем да имаме от практикуването на Йога?

Шри Чинмой: От Йога можете да извлечете всякакви облаги. Ако практикуваме Йога, за да постигнем материални придобивки, материално богатство и материално благополучие, то Йога ще ни даде всичко това. Но трябва да знаем какво всъщност искаме. Ако искаме нещо постоянно и безкрайно, нещо осъществяващо и преобразяващо, нещо, което ще ни даде постоянна радост, наслада, чувство за съвършенство, ако с такава цел практикуваме Йога, то това е съвсем правилно и вярно. В противен случай, ако искаме само материално богатство, ще го получим, като се молим на Бог: „Господи, имам нужда от пари, искам богатства, искам име и слава”. Бог ще ни даде всички тези неща, защото Той е всичко. Той изпълнява всичките ни желания. Но удовлетворението, постоянното удовлетворение, вечната радост, не могат да бъдат извлечени от подобни желания.

Ако смятаме, че това са ползите, които искаме от Йога – име, слава, богатство, задоволство от това да покажем на света колко сме велики – ще получим всичко това, защото Йога е единство с Бог. Ако се молим на Бог за такива облаги, Той ще се обедини с нас в едно по-ниско ниво на съзнанието. Но ако искаме да постигнем Бог в най-висшето ниво на съзнанието, където всичко е Любов, Наслада, Съвършенство и Истина, трябва да знаем, че Йога може да ни даде също и това: Йога притежава ключа. Най-висшата Йога може да ни даде тези облаги. Тя е всепроникваща и всеосъществяваща. Много неща можем да получим от Йога. Само че трябва да знаем дали ще се задоволим с по-малката цел или искаме да стигнем най-висшата Цел, където съжителстват Безкраят, Вечността и Безсмъртието.

Въпрос: Може ли Йога да промени живота ми?

Шри Чинмой: Йога несъмнено може да промени живота ви. Какво е животът? Животът е институт. Йога е изследването. Когато приемем Йога, ние ставаме изследователски институт. Когато изследваме нещо, ние навлизаме в него и откриваме неговата истина. Когато открием Истината в себе си, усещаме, че притежаваме множество способности да направим в своя живот всичко, което искаме. И това е единственият начин да променим живота си.

Йога е съзнателното единство на човек с Най-Висшето. Най-висшето винаги е и Най-Могъщото. Когато сме станали едно с Най-Могъщото, когато Всемогъщият ни помага и ни ръководи във всекидневния ни живот, тогава нашият живот със сигурност ще се промени. Нечистотата се трансформира в чистота, съмнението във вяра, страхът в смелост, несъвършенството в съвършенство и накрая смъртта се превръща в Безсмъртие.

Част II — Проявление

Въпрос: Има ли начин да съчетаем своя духовен живот с всекидневния си живот?

Шри Чинмой: Естествено вие можете и трябва да съчетаете духовния си живот с ежедневния, само че трябва да вършите най-важните неща най-напред. Духовният живот е на първо място. Ако се молите и медитирате рано сутрин, преди да отидете на работа, преди да започнете със земните си занимания, то вие правите първо най-важното. Ако постъпвате в обратния ред, първо рано сутрин да водите обикновения си живот, а към обяд да се опитате да се стремите, то това ще бъде почти невъзможно.

Чувствайте, че външния живот не трябва да се захвърля като мръсна дрипа. Външният живот има своя собствена цена в нашата еволюция. Само че засега той не притежава толкова светлина, колкото вътрешния живот. Тъй като вътрешният живот има светлина, естествено вие ще се опитате да изнесете напред светлината на сърцето, светлината на душата. Ако очаквате светлина от физическото тяло, от външния ум и външния живот, ще се разочаровате, защото те не притежават никаква светлина. Но ако се концентрирате върху вътрешния живот, върху вътрешното сърце и душата, с лекота ще получите светлина в изобилие и ще видите как вътрешният и външният живот могат лесно да вървят заедно. Това е единственият начин, по който можете да обедините вътрешния и външния живот.

Въпрос: Какво трябва да е нашето отношение към нестремящия се свят?

Шри Чинмой: Знаем, че наистина е трудно сами да постигнем дори и малък напредък в духовния живот, в своя вътрешен и външен живот. Следователно трябва да имаме безкрайно търпение, за да видим и малката промяна в човешката природа, или иначе казано в човечеството като цяло. Не трябва да губим търпение. Само защото нашите съседи и приятели не следват духовния живот, това не означава, че и ние трябва да се откажем. Трябва да знаем, че някога – или в този живот, или в предишни прераждания – ние също сме били като тях, може би дори и по–зле. Трябва да се опитваме да помагаме на хората с идеята, че и ние също не сме имали стремеж, били сме недуховни, но след това по нечия Милост или с помощта на някои хора на земята ние сме станали духовни. Сега може би не сме съзнателни за това кой всъщност ни е помогнал. Но е имало някой, който ни е помогнал в нашето духовно пътешествие, във вътрешното ни пробуждане. Затова ние също ще се стараем да вдъхновяваме хората. Ако и един човек се вдъхнови от нас, това ще е достатъчно.

Бавно и постепенно броят на търсещите ще расте. Сега нощта управлява света. Но ще дойде ден, когато светът ще бъде управляван от Светлината, защото светът е произлязъл от Светлината. Някои хора са съзнателни за това, че Светлината съществува, докато други не са. На тези, които са несъзнателни, ще им е нужно доста време, докато стигнат до Целта. Тези, които вярват в Светлината, ще напредват към Целта по-бързо.

След като човек е практикувал духовни дисциплини двадесет години или дори няколко прераждания, той осъзнава Бог. След това осъзнаване човек принася в жертва духовните си постижения. Осъзналата Бог душа жертва своите постижения, като слиза в света на страданието в човешко тяло, за да работи за човечеството. Погледната от човешка гледна точка тази постъпка е една огромна жертва. Но в духовен аспект не съществува саможертва. Кой и за какво се жертва? Бог постоянно жертва Себе си за нас, в нас и чрез нас.

Въпрос: Гуру, един човек ме попита защо съм приел Йога и аз му отговорих, че се опитвам да се върна при Бог. А той ми каза, че първо трябва да се погрижа да стана по-добро човешко същество, а после да се тревожа за Бог.

Шри Чинмой: Как ще мога да бъда по-добро човешко същество, ако не мисля за Източника? Кой ме прави добър? Кой ме прави по-добър? Кой ме прави най-добър? Някой, който е безкрайно по-добър от мен, и това е Бог. Когато необходимостта възниква отвътре, ти си едно добро човешко същество и можеш да помагаш на другите хора. Кой ти дава вдъхновение и стремеж да помагаш на човечеството? Бог. В мига, в който поискаш да си по-добър човек, трябва да предложиш добрите си качества: своята искреност и смиреност, своята любов към човечеството. Тези добри качества идват само от едно същество и то е Бог. Ако искаш да даваш, първо трябва да получиш от някого, който вече има безкрайно повече. Как ще даваш, ако не си получил? Как е възможно?

Въпрос: Каква е според вас целта на живота?

Шри Чинмой: Целта на живота е да проявим вътрешната божественост. Целта на живота е да станем съзнателен инструмент, избран инструмент на Бог. Целта на живота е да проявим най-висшата Истина, която въплъщаваме. Първо трябва да видим Истината и да я почувстваме. После трябва да разкрием Истината и да я проявим.

Въпрос: Трябва ли човек да изостави външния живот, за да напредва духовно?

Шри Чинмой: Не е нужно да изоставяме външния живот. Човек трябва само да навлезе дълбоко навътре. После трябва да види кое от външния свят наистина му е необходимо, за да води духовен живот и да постигне осъзнаване на Бог. Има много глупави и безполезни неща, които вършим в обикновения живот и от които трябва да се откажем. От друга страна, има много неща във външния живот, които ние наричаме дълг, душевен дълг. Но когато навлезем в най-дълбокия духовен живот, нямаме вече никакви задължения. Преди да достигнем до този етап, трябва да изпълним някои земни задължения. Когато става дума за избор между външния и вътрешния живот, ние трябва да обръщаме повече внимание на вътрешния живот – така ще имаме устойчива радост, покой, любов и сила. Тогава ще можем да трансформираме всичко, което е ненужно във външния живот. Ако сме крайни и престанем да разговаряме с хората, ние ще се разстроим умствено. Нужен ни е външен баланс; не бива да изпадаме в крайности. Но трябва наистина да знаем какво ни е нужно и какво не. Да говорим с хората часове наред е нещо ненужно. Има обаче неща, които са от огромно значение във външния живот, и тях трябва да приемем. Това, което трябва да изоставим във външния живот, ще се откажем от него. Ще трябва да опростим живота си. Бог е много опростен, ние сме сложни. В простотата има чистота, а в чистотата е божествеността.

Въпрос: Има ли връзка или мост между вътрешния и външния свят?

Шри Чинмой: Да, между вътрешния и външния живот има връзка. Това, което всъщност става, е, че ние изобщо не обръщаме внимание на вътрешния свят. През повечето време сме горе на повърхността. И цялото ни внимание е обърнато към външния свят. Не отделяме и пет минути за медитация или концентрация върху своя вътрешен, истински свят. Двадесет и четири часа в денонощието ние се движим, говорим, викаме и живеем в суматохата на света.

Истинският духовно търсещ усеща, че между тези два свята съществува връзка. Но той също усеща и нещо друго: че външният свят ще има истински смисъл само ако храним вътрешния свят. Тялото е външният свят. Всеки ден ние храним тялото по три пъти. Правили сме това и ще продължим да го правим до последния си дъх. От друга страна, дълбоко вътре в нас има едно божествено дете, наречено душа. Ние нямаме време да нахраним това дете. Ние се храним, за да поддържаме тялото живо, а нямаме време да помогнем на душата да осъществи божествената си Мисия на земята. Докато душата, която е съзнателният представител на Бог в нас, не е осъществена, и външният ни живот никога няма да бъде осъществен.

А как можем да направим тази обединяваща връзка? Ако знаем изкуството на концентрацията, ако знаем изкуството на медитацията и божественото изкуство на съзерцанието, лесно и съзнателно ще можем да обединим тези два свята. И за своя най-огромна изненада ще видим, че външният свят, който сега е пълен с объркване, дисхармония и т.н., е на път да стане хармоничен, прост, непосредствен и искрен. Вътрешният живот има способността да опростява сложността на външния свят. Вътрешният и външният живот трябва да вървят ръка за ръка. Какво ще стане иначе? Вътрешният живот ще трябва с хилядолетия да чака, за да предложи Божията Истина на целия свят, а външният с хилядолетия ще остане безплодна пустиня.

Определено има връзка между тези два свята. Ние трябва съзнателно да усещаме тази връзка, накрая трябва да докоснем и да заздравим тази връзка с решимостта на нашата душа и с готовността и посветеното служене на нашето тяло. Сега тялото слуша ума. Когато той му каже: „Върви натам!”, тялото тръгва, но в следващия миг умът казва: „Не, не, не! Този път е грешен. Тръгни в друга посока” – и тялото тръгва. По този начин тялото е уловено в ограниченията. Но далеч отвъд пределите на ума е душата. Душата е обляна в светлина. Ако съзнателно се опитваме да се доберем до вътрешното същество, до душата, тогава естествено нейната светлина ще излезе напред и ще ни помага във всеки момент да се справим с тъмнината в нас и около нас. И накрая ще видим, че или сме превърнали тъмнината в светлина, или сме се отдалечили на стотици хиляди мили от тъмнината и се къпем в морето от безкрайна Светлина.

И ако физическото тяло слуша душата, а не изпълнения със съмнения, прекалено изискан и сложен, разрушителен и нестремящ се ум, то във всеки миг връзката между двата свята ще се засилва и единият свят ще допълва другия. Иначе казано, вътрешният свят ще има нужда от външния като своя колесница, а външният свят ще се нуждае от вътрешния, който да кара тази колесница. Колесницата ще е ненужна без колесничар, защото няма да може да помръдне. Обратното също е безсмислено. Затова и колесницата, и колесничарят са необходими и са еднакво важни. По същия начин и външният, и вътрешният живот са еднакво важни.

Въпрос: Дали конфликтът, който изживяваме в днешно време, е едно отклонение, или това е действие на разрушителна сила?

Шри Чинмой: Нито едно от двете. На първо място, не съществува такова нещо като разрушение. В индийската философия Бог има три аспекта: Брахма - Творецът; Вишну - Пазителят; и Шива - Трансформаторът. Много често Шива е познат като Разрушителят. Но Бог не унищожава. Той по-скоро трансформира. Съвършенството може да бъде постигнато. За това съвършенство трябва да навлезем дълбоко навътре. Виждаме, че това, което става, е една вътрешна трансформация на човешкото невежество и съмнение. Ако имате съмнение, то видимото разрушаване на това съмнение всъщност е неговата трансформация. Всичко, което не ни помага да тичаме към нашата Цел, ще бъде трансформирано в нещо позитивно.

Невежеството е коренът на всички човешки проблеми. Но нима когато човек е невеж, ние го унищожаваме? Не, ние го трансформираме. Бог прави точно това. Той е обещал, че ще трансформира нашето съмнение, страх и невежество. Според нашата философия, на земята не съществува никакво зло или грях. Ние смятаме всичко това за невежество. Но невежеството не може да трае вечно. То ще бъде трансформирано в познание. Без съмнение отрицателните сили съществуват в нас и около нас и в самият космос. Невежеството е източникът на отрицателните сили. Тези сили се опитват да погубят нашите вътрешни възможности. Силата, която идва от несъзнателното ниво вътре в нас, ще се опита да разруши всичките ни вътрешни възможности.

Когато една отрицателна сила ви говори отвътре, тя ще каже така: „Ти не можеш да си избраното дете на Бог. Невъзможно е! Милион пъти си бъркал.” Тази сила ще ви каже, че не можете да станете съвършен инструмент на Бог и не можете да се превърнете в Негово копие. Отрицателната сила може да ви каже само тези две неща.

Вие трябва незабавно да отвърнете: „Добре, може милион пъти да съм грешил, но теб това не те засяга. Аз не търся убежище при теб. Не искам твоята закрила. Аз съм под закрилата на всезнаещият и всемогъщ Всевишен”. Тогава положителната сила веднага ще ви каже: „Да, ти вече си инструмент, избран инструмент на Бог. Ти ще се превърнеш в Негово пълно копие, защото Самият Бог се развива в теб и чрез теб. За нещастие ти не го осъзнаваш и затова страдаш. А горкият Бог ще трябва да чака, докато съзнателно разбереш кой е Той и кой си ти”.

Точно сега ние даваме шанс на отрицателните сили да ни атакуват. Но ако не им даваме този шанс, то тези сили ще трябва да стоят на хиляди мили далеч от нас. Ако ние постоянно таим добри мисли, чисти и божествени мисли, тогава отрицателните мисли никога не могат да останат в нас. Във всеки миг през ума ни минават добри или лоши мисли, божествени или небожествени. Ако храним божествената мисъл, то отрицателната няма да може да проникне, защото добре знае, че щом навлезе в нас, ще се задуши. За такива мисли не остава място.

За жалост хората с огромно удоволствие пазят грижливо небожествените мисли. След като са таили една божествена мисъл само пет минути, те имат нужда да поканят и една небожествена мисъл. И кой страда от този навик? Само този, който е съзнателен за своя стремеж, и никога онзи, който духовно е заспал. За нестремящия се човек няма положителни и отрицателни мисли. Той не прави разлика между отрицателно и положително.

Всеки ден трябва да си казвате: „Аз се развивам”. Поне пет минути на ден трябва да упражнявате своите положителни мисли, положителна воля и положителни сили. Трябва да вярвате, че Истината вече е въплътена във вас, във вас Истината ще се осъществи и разкрие, във вас и чрез вас Истината ще бъде проявена. Всеки може да прави това пет минути на ден. Тогава няма да съществуват отрицателни сили, които да ви разстройват или да унищожават стремежа ви.

Въпрос: Каква е духовната ценност на земята?

Шри Чинмой: Тези, които приемат живота, тези, които приемат Майката Земя като нещо истинско, смятат за свой неотменим дълг да изиграят ролята си тук на земята. Този дълг не е нищо друго освен целенасочено осъзнаване на Бог. Всеки има несъзнателно усещане за Бог. Ако човек не е атеист, ако вярва в Бог, то той ще има усещане или поне несъзнателно усещане за Бог. Но търсещият започва съзнателно да долавя Присъствието на Бог. Той медитира върху Бог и лека-полека неговото собствено съзнание се развива до такава степен, че той постоянно усеща Божието Присъствие навсякъде. Той чувства, че негов неотменим дълг е да разкрие това Присъствие, което усеща и вижда със собственото си сърце и със собствените си очи. Накрая той чувства, че трябва да прояви своето осъзнаване на най-висшата Истина. Това проявление трябва да се осъществи тук на земята и никъде другаде. Осъзнаването на най-висшата Истина става тук и проявлението на Истината, най-висшата Истина, крайната Истина, трябва да стане тук на земята.

Истински търсещият, искрено търсещият е божествен герой. Той трябва да се бори с обкръжаващата го тъмнина и трябва да изпълни Волята на Бог тук на земята. В противен случай земята ще си остане земя, а Небесата – Небеса. Между земята и Небесата винаги ще има зееща бездна. Тази наша земя трябва да бъде превърната в Небеса, в място на Радост, Мир, Блаженство и Наслада.

Въпрос: Господине, вярно ли е, че не отхвърляте материята?

Шри Чинмой: Никога! Ние никога не отхвърляме материята, защото, ако го сторим, то тогава къде ще създадем Небесното Царство? Небесата са ниво на съзнанието, а Небесното Царство трябва да се установи тук на земята, а не някъде другаде.

Ние никога не отхвърляме нищо. Ние приемаме нещата и накрая ги трансформираме. Духът е скрит в материята; но точно сега не можем да видим или да почувстваме как материята се стреми. Когато водим духовен живот, ние навлизаме в материята и виждаме, че материята е дух, който е спал известно време. Със съзнателния си стремеж ние изпълваме материята с енергия. Тук на земята материалният и духовният живот трябва да вървят ръка за ръка. Чрез медитацията човек може да обедини материята и духа.

Въпрос: Има ли на друга планета такъв живот, какъвто ние го познаваме?

Шри Чинмой: Не, на нито една от планетите няма физически живот. Когато става дума за такъв начин на съществуване, какъвто имаме ние, той може да бъде създаден само от петте елемента, които присъстват тук на земята.

На други планети има същества, но тези същества не са физически. Те могат да приемат различни форми. Ако проектирате върху тях своето физическо и умствено въображение, ще ги видите като човешки същества, но ако искате да ги докоснете, няма да можете да усетите тяхната материя.

Въпрос: Земята ли е единственото място в цялата вселена, където може да има физическо проявление? Ами Небесата?

Шри Чинмой: Тук на земята може да се осъществи не само физическото, но и всяко друго проявление. Небесата са съвършени. Там вие си почивате след като сте приключили вашата игра. Изморени сте; работили сте много усилено на земята и сега можете да се наслаждавате. Но в Небесата не съществува осъзнаване, няма и проявление; ето защо засега не отдаваме значение на Небесата.

Само тук на земята можем да разкрием Най-Висшето. Тук ние идваме и приемаме физически облик, и тук трябва да се стремим. Трябва да спечелим истинското постижение или проявлението. Бог действа посредством земното съзнание. А сега трябва да знаем колко надалеч искаме да стигнем. Ако искаме да се качим на дървото и да стигнем до определен клон, можем да останем там, но можем и да продължим да се изкачваме по дървото. Всичко зависи от това колко далеч искаме да отидем.

Въпрос: Когато казвате, че земята лесно може да се превърне в Небеса, имате ли предвид също и физическа промяна?

Шри Чинмой: Трябва да знаете какво разбираме под Небеса. Това не е място с големи къщи, дворци или имения. Не! Небесата са в нашия ум. Когато се отдаваме на божествени мисли, ние сме в Небесата. Когато храним завист, нисши витални или други небожествени мисли, тогава сме в ада. И Небесата, и адът са състояния на съзнанието.

Какво има всяко едно човешко същество? Съзнание. Чрез него ние виждаме действителността. Когато се молим, когато се стремим, нашето ограничено съзнание става безгранично; нестремящото се съзнание започва да се стреми. Това са Небесата. Ако казваме, че всички ще станем божествени, това безспорно е вярно. Ние ще имаме божествен живот, но това не значи непременно физически безсмъртен живот. Когато мислим за Небесата, усещаме, че те са безсмъртни. Съзнанието на Небесата е безсмъртно. Но много често грешим. Смятаме, че и физическото ще стане безсмъртно както Небесата. Но физическото тяло ще живее 60,80,100, може би 200 години и после ще си замине.

Самата представа за Небесата е за нещо светло, блестящо и възхитително и в същото време безсмъртно. Но трябва да знаем кое в нас е безсмъртно. Това е съзнанието, стремящото се съзнание в нас. Когато казваме, че земята ще бъде преобразена в Небеса, това означава, че всичко в нас или в света, което сега е несъвършено, тъмно и лишено от стремеж, накрая ще се превърне в съвършенство.

Въпрос: За мен и животинският, и божественият аспект на човека са част от Бог. За да навлезем в духовния живот, нужно ли е да отхвърли, или да избягаме от животинският аспект в себе си?

Шри Чинмой: В полето на проявата Бог е навсякъде. Той е в чистата вода, но и в мръсната. Защо пиете чиста, а не мръсна вода? Защото знаете, че от мръсната ще се разболеете. По същия начин ние трябва да знаем от какви неща имаме нужда, за да стигнем Целта си. Бог е във всичко, но това, което не можем да използваме в нашето пътешествие, няма място в нашето стремящо се съзнание. Ако животинското качество пречи на нашия път, тогава трябва или да го просветлим, или да го премахнем. Нашата философия е философията на приемането. Човек трябва да приема живота такъв, какъвто е, и да се старае да го трансформира и да го просветли. В Йога на приемането ние нищо не унищожаваме; ние го преобразяваме. Когато трансформираме нещо, то губи своето първоначално непросветлено, разрушително качество. Когато нощта се преобразува в светлина, вие виждате пълното изчезване на нощта, защото всичко става светлина. Същото става с животинското в нас.

Въпрос: Как можем да съчетаваме своето трансцендентално Аз или Дух с физическото си същество?

Шри Чинмой: Това може да се прави и се прави всеки ден от тези, които следват пътя на Йога и духовната дисциплина. Йога означава единство, съзнателно единство с Бог. Ние сме едно с Аза, но не го знаем. Можем да го почувстваме само след като започнем съзнателно да практикуваме духовността, а за това ни е нужен стремеж. Когато крачим по пътя на стремежа, нашият Дух неизбежно се слива с физическото ни същество и то посветено се вслушва в повелите на Аза. И после ще видим как вътрешният и външният ни живот стават напълно едно. Тогава единият живот допълва другия, единият живот осъществява другия. Вътрешният живот става въплъщение на Истината, а външният живот се превръща в проявление на Истината.

Въпрос: Когато сме във външния свят, трябва ли открито и свободно да говорим за своя духовен живот, или да пазим това само за хора, които се стремят?

Шри Чинмой: Ако говорите за своите вътрешни преживявания, ще си създадете трудности. Почвата трябва да е плодородна. Ако хората са прями и искрени, тогава разговорът ви ще е плодотворен. В противен случай те ще имат пълното право да ви разберат погрешно и да ви се подиграят. Вие може да не обръщате внимание на това, че някой ви се присмива, но човекът, който не е извлякъл полза или не се вдъхновил от този разговор, за съжаление може да се опита да попречи на вашето собствено вдъхновение и стремеж. Затова ще трябва да използваме своята мъдрост и да кажем, че този човек също е дете на Бог; нека моментът на неговото пробуждане да дойде в избрания от Бог Час. Не е наша работа да го събуждаме. Когато някой е готов и плаче за по-извисен живот, тогава ние трябва да го събудим от съня, наречен невежество.

Ако дадете банкнота от хиляда долара на едно дете, то ще я скъса. За него тези пари нямат никаква стойност. Но един възрастен човек ще знае ценността на тези пари. По същия начин, когато споделяте вътрешните си преживявания с един стремящ се, с търсещ, той ще извлече полза от това, защото знае колко трудно се постига вътрешното преживяване. Тези, които наистина плачат за по-висшия живот, са хората, с които трябва да споделите преживяванията си.

Въпрос: Понякога хората казват, че мечтата е по-добра от действителността, че търсенето на нещо е по-добро от действителното му постигане, защото, когато целта е постигната, вече няма къде да отидем. Това отнася ли се също и за духовния живот?

Шри Чинмой: Трябва да знаем, че в духовния живот нашето пътешествие няма край, защото Бог не е и не може да бъде удовлетворен от определено равнище. Днешната мечта ще се превърне в утрешната действителност. От друга страна, утрешната действителност ще е безсмислена в сравнение с онази реалност, към която ще се стремим на следващия ден. Нашата реалност няма край, защото безкрайната Божественост е постоянно вътре в нас. Нашата цел ще промени лицето на действителността от светло към по-светло и най-светло и от високо към по-високо, към най-високо. Дори и в най-високото реалността трябва да отива отвъд, оттатък, по-нагоре, защото Бог не иска да приеме, не може и никога няма да приеме какъвто и да било край на Своето творение. Защото творението е Неговият напредък, собственото Му движение, и Бог желае безкрайно да напредва по неизброими начини.

Въпрос: Как може една осъзната душа да прояви себе си?

Шри Чинмой: Осъзнатата душа е като опитен катерач. Той е изкачил дървото и има способността да остане на най-горните клони или да слезе долу и да докосне основата на дървото. Подсъзнателният ум е основата на дървото, а над него са физическият ум, интуитивният ум, просветленият ум, висшият ум и свръхумът. Една осъзната душа навлиза в най-висшето ниво на съзнание благодарение на своето вътрешно осъзнаване. После тя отново трябва да слезе в подсъзнателното ниво на учениците, за да се прояви. Ако през цялото време живееш на върха на дървото, ти не можеш да осъществиш Божията Мечта на земята. Дървото е завършено, то е цяло, защото има корени, има ствол и клони, има листа, плодове и цветове и всички останали различни членове на семейството. Осъзнатата душа навлиза в Най-Висшето и отново трябва да се върне в най-нисшето, което е в нейните духовни ученици, за да работи за трансформирането на тяхната природа и за проявлението на Бог. Без проявление душата е недовършена.

Има много индийски духовни Учители, които са приели живота, но има и такива, които са отричали света и не са се интересували от него. Те са искали собственото си осъзнаване на Аза и когато са го получили, са се сбогували със света. Тези, които са приемали света, казвали така: „Светът е вътре в мен. Как може аз да съм съвършен, щом светът все още е несъвършен?”. Докато на земята не изгрее пълното съвършенство, Прозрението на Бог не е проявено. Божието Прозрение може да се превърне в реалност само когато съзнанието на земята е напълно трансформирано. За да стане това, човек трябва да се стреми – физически, витално, умствено, психически и духовно. Затова не бива да отричаме тялото. Индийските духовни Учители, които изобщо не са се грижели за тялото, казвали така: „Медитирай, остани в другия свят, осъзнай Бог и после напусни тялото”. Но ако обичаш Бог и ако наистина искаш да Му служиш, тогава тук на земята е златната възможност да Го проявиш и да Го осъществиш. Ако получиш осъзнаването си и кажеш на Бог: „Не искам да работя за Теб. Уморен съм, изтощен съм, напълно изтощен, сега искам да си почина”, Бог може и да ти позволи да си починеш. Но когато става дума за един истински божествен герой, той ще заяви: „Доста се потрудих, но сега искам да предложа плодовете на своето осъзнаване на целия свят”. И тогава Бог ще каже: „Работи тук. Направи го”.

Нашият път е път на приемането. Приемане на какво? Приемане на материалния свят. Докато действа в материята, Духът трябва да пее песента на Безсмъртието. Материалният и духовният живот трябва да вървят ръка за ръка. Материалният живот може да бъде усъвършенстван само като слуша вътрешните повели на душата. Трябва да приемаме света такъв, какъвто е, но не бива да мислим, че той е изпълнил своята задача. Не. Тъкмо обратното. Трябва сериозно да работим за земното съзнание. Трябва да го освободим от ограниченията, несъвършенствата, робството и невежеството.

Въпрос: Има ли някаква причина повечето от душите да искат проявление, а малко от тях да искат единство и съвършенство?¹

Шри Чинмой: Вие виждате, че мнозинството тук днес се интересува най-вече от проявлението, но ако погледнем членовете на всички Центрове, може би повече хора ще държат и на другите качества. Съгласен съм, нека да предположим, че хората се интересуват повече от проявлението. Какво разбираме под проявление? То означава разкриване. За проявлението душата използва динамичния витал. Ние си мислим, че без тялото не можем да проявяваме. Това е вярно, но без витала, или динамичния, или агресивния витал, не можем нищо да проявим.

Виталният подтик кара физическото тяло да работи. Когато човек не стои на едно място, казваме, че тялото му прави движенията. Но всъщност движенията идват от неговия витал. Ако оставите тялото само, ще видите как то цялото е инерция. В тялото има много, много ограничено количество светлина. В динамичния витал има малко повече. В стремящия се ум има повече светлина. Изобилна светлина има в психичното сърце. Хората се интересуват в по-голяма степен от проявлението, защото със своята амбиция те искат да направят нещо. Много малко са хората на земята, които не искат нищо да правят. Да, те може да си седят тихичко, защото по природа са мързеливи. Но ако някой направи нещо забележително, в тях веднага възниква желание и те си казват: „О, да можех и аз да го направя!”.

Когато сме в духовния живот, ние не постъпваме така. Ако видим, че някой е сторил нещо изключително, ние не му завиждаме. Или чувстваме, сякаш ние сме направили това и сме станали едно с неговия истински духовен живот, или си казваме: „Добре, че го е сторил, но на мен ми е нужно нещо друго, което ще ми даде повече радост. Той е най-добрият бегач, аз пък съм най-добрият певец”, или: „Аз се стремя. Нека се опитам да стана най-добрият стремящ се, а той да остане най-добрият певец или бегач”. По този начин се освобождаваме. Ние не се състезаваме с никого. Но в обикновения живот, когато един напълно ленив човек, който не иска да се помръдне и един сантиметър, отиде на футболен мач и види колко подвижни са играчите, той започва да си мисли: „Как бих искал и аз да съм такъв играч!”. Вижте го само! Преди един час е казвал, че най-важното и най-любимото му нещо е да си почива, а сега вижда как тези хора ритат топката и иска да го прави. Сега той иска да прояви себе си във футбола.

Така е за обикновените хора. Виталът веднага иска да направи нещо, макар да знае, че тялото не се интересува от това действие. Човекът не съзнава, че тялото и душата му не се интересуват от това; но в мига, в който види, че друг е постигнал нещо, той си казва: „Аз също трябва да го направя”. Този човек денонощно е спал, почивал е, бил е в друг свят. Но когато види постижението на друг, той незабавно се изпълва с желание и чувства, че и той трябва да направи същото.

Духовните хора не постъпват така. Те се радват, но усещат, че имат своя собствена цел; или пък стават едно с извършителя. Когато видя как някой тича най-бързо, аз наистина чувствам сякаш аз съм този бегач. Ако ме помолите да тичам с него, няма да направя нищо. Но когато този човек тича, аз много се радвам, защото се усещам като него. Като търсещ ще кажа, че ако неговата цел е да стане най-бързият бегач, то моята цел е да осъзная Бог. Така търсещият в мен е в безопасност. Но обикновените хора не реагират така. Те ще действат със своя витал. Няма да правят нищо, а в същото време, щом видят как някой постига нещо, незабавно ще се опитат да го грабнат. Ще искат без труд да се доберат до същото име и слава, до същото уважение, което е невъзможно. Ето такова е проявлението при обикновените, лишени от стремеж хора. Но за искрено стремящите се е различно.

Въпрос: Каква философия изразявате пред днешния свят?

Шри Чинмой: Моята философия е пълно приемане на живота. Животът трябва да се приема. В този живот е живият Дъх на Бог. Бог не е само в Небесата, Той е и вътре в нас. Бог и Неговото творение никога не могат да бъдат разделени.

Моето послание е следното: ако ние наистина мислим за Бог, ако усещаме съществуването Му, тогава трябва да приемем света като истински така, както е истински и Бог.

Първо трябва да приемем света такъв, какъвто е. Ако не го приемем, какво ще променим тогава? Какво ще трансформираме? Ако грънчарят не докосне глината, тогава как ще извае и ще оформи гърнето? Трябва да се стремим, за да донесем Покой, Светлина и Блаженство за света. За да променим и трансформираме лицето на света, трябва да навлезем в самия дъх на живота в човечеството.

Въпрос: Приемането на околния свят не прави ли вашия път по-труден?

Шри Чинмой: Този път е най-лесният, най-сигурният и най-бързият. Ако казвате, че тези, които се изолират, като се скриват в хималайските пещери и пренебрегват обществото, ще имат по-малко трудности в осъзнаването на Бог, съгласен съм. Но ако те не приемат човечеството, какво придобиват в крайна сметка? Ако имаме едно малко парче земя, тогава и реколтата ни ще е малка. Но ако имаме много земя и имаме възможности и пособия да я обработваме, то ще пожънем богата реколта. Ние със сигурност ще получим щедро осъзнаване в безгранични размери, защото сме приели човечеството.

Ако обичам своя Баща и виждам как моите братя и сестри все още не са Го осъзнали, какво ще направя тогава? Ще дам светлината си, постижението си на своите братя и сестри. Това, че светът трябва да бъде изоставен, е една стара индийска теория, която е напълно погрешна. Днес вие ще се откажете от света, утре от семейството си, а вдругиден ще се откажете от себе си. И какво ще правите тогава?

Нашият път несъмнено е път на героите, на божествените воини. Ние трябва да се борим срещу съмнението, тревогите, страха, пречките, ограниченията, несъвършенството, робството и смъртта. Но нищо не е трудно, когато истински обичаме Бог. Всичко става много спокойно и сигурно. Това е най-лесният и осъществяващ път за искрените, за напълно посветените, за смелите души, които са готови да пристъпват, да крачат, да тичат и да летят по пътя на Вечността.

Въпрос: Необходимо ли е проявлението за духовно търсещите, които следват вашия път?

Шри Чинмой: Някои хора не са съгласни с това, че стремежът и проявлението могат да вървят заедно. Ако не ни вярват, тогава аз ще съм хиляди мили далеч от тях. Ако човек каже, че вярва само в стремежа, а не вярва в проявлението, тогава той не следва моята философия. Ако някои от учениците ми чувстват, че искат осъзнаване без проявление, то аз искам да кажа, че осъзнаването е безпомощно без проявление. Те вървят ръка за ръка. Някои хора горят от желание и нетърпение да проявяват, но не са малко тези, които имат грешна представа за духовния ни живот. Нека винаги чувстваме, че стремежът и проявлението не само могат, но и трябва да вървят заедно. Те са еднакво необходими, като дясното и лявото око. Когато и двете очи функционират правилно, ние можем да виждаме света. Ако едното от тях е увредено, ние сме полуслепи. Приемете стремежа и проявлението по този начин. Едното око е стремежът, а другото око е проявлението. За да сме завършени, имаме нужда и от двете.

Част III — Целта-съвършенство

Целта-съвършенство

Съвършенството е осъществяващото се осъзнаване на търсещия и неговото осъществено проявление. Всичко е настъпило на земята с изключение на съвършенството, пълното Съвършенство.

Съвършенството е дървото.

Пълното Съвършенство е плодът.

Разсъжденията на човека за съвършенството са неговото невежество. Концентрацията на човека върху съвършенството е неговото познание. Медитацията на човека върху съвършенството е неговата мъдрост. Съзерцанието на човека върху съвършенството е неговото вътрешно око, което просветлява и преобразява света.

Посланието на Бог е Съвършенство.
Посланието на човека е изкушение

Посланието на Бог е Съвършенство.
Посланието на човека е неудовлетворение.

Посланието на Бог е Съвършенство.
Посланието на човека е унищожение.

Целта-Съвършенство и душата-свобода вървят ръка за ръка. Този, който постигне свободата на душата, е овладял своя вътрешен живот и е обезсмъртил своя външен живот. Той е избран инструмент на Бог. Той е пряката връзка с Бог. Той е представител на Бог тук на земята.

Плачете и опитвайте.

Когато плачем за трансценденталната Светлина и когато се опитваме да усъвършенстваме външната си природа, съвършенството вече не е така невъзможно. То става наше.

Упражнявайте и контролирайте.

Когато упражняваме божественото в себе си и контролираме животинското, съвършенството започва да изгрява вътре в нас. Цветето на съвършенството разцъфва.

Вижте и бъдете.

Когато се опитваме да видим истината с Окото на Бог, а не със собствените си очи, и когато съзнателно се опитваме да бъдем отдаден на Бог инструмент, съвършенството бързо настъпва. Цялото Златно съвършенство приканва нашите стремящи се сърца. Вярно е, че то не може да се постигне за една нощ. Осъзнаването не се постига веднага. Нужно е време.

Нека ви разкажа една история. Веднъж млад търсещ отишъл при духовен Учител за инициация и бил иницииран както се полага. На другия ден той казал: „Учителю, сега, след като ми даде инициация, трябва да ми дадеш и осъзнаване. Искам да видя Бог”.

Учителят отвърнал: „Дете мое, как е възможно да осъзнаеш Бог за един ден?”.

След два дни ученикът пак казал: „О, искам да осъзная Бог”.

„Не си готов” - отвърнал Учителят.

Няколко дни по-късно пак същата молба: „Учителю, искам да осъзная Бог”. Но той не бил изпълнил трудната си задача. Не бил тръгнал по духовния път както трябва. Едва преди дни получил своята инициация и вече плачел за осъзнаване, но без да следва правилния метод. Той искал да осъзнае Бог без да плува в морето на стремежа.

Отивайки да се потопи в Ганг, Учителят поканил точно този ученик да дойде с него. Когато двамата влезли в реката, Учителят натиснал главата на ученика под водата за няколко минути. Когато го пуснал, попитал: „Какво почувства, докато натисках главата ти във водата?”.

„Учителю, задушавах се. Направо умирах и си мислех, че няма да оцелея. Когато ме пусна, си възвърнах живота.”

Учителят казал: „Ако можеш да се върнеш към същото това състояние на съзнанието и да почувстваш, че без Бог не можеш да преживееш дори няколко минути, тогава ще осъзнаеш Бог. В този миг със силата на своя най-висок стремеж ти ще осъзнаеш Бог. Трябва да се запали твоят най-ярък вътрешен пламък, а после трябва да плачеш – да плачеш за Бог така, както детето плаче за своята майка. Само тогава е възможно осъзнаването на Бог”.

Ученикът научил този урок. Искрено и душевно навлязъл той в духовния живот и се вслушвал във всички заповеди на своя Учител. Той се отдал на духовния живот с цялото си сърце. Почувствал нужда да се освободи от господството на желанията. Усетил потребността да се превърне в изкачващ се пламък на стремежа, на постоянния стремеж. После за него осъзнаването не било невъзможно. И той наистина осъзнал Бог.

Когато казваме „Небеса”, ние усещаме, че Небесата са само светлина, наслада и съвършенство. Но къде са Небесата? Те са дълбоко вътре в нас, в най-съкровените кътчета на сърцата ни. Високите, по-високите, най-високите Небеса – всички те са вътре в нас.

Когато предлагаме душевните си мисли на своите братя и сестри, ние сме във високите Небеса.

Когато предлагаме на хората резултатите от своите действия, сме в по-високите Небеса.

И накрая, когато безусловно и безрезервно предлагаме своето душевно съществуване на цялото човечество, тогава живеем в най-високите Небеса.

Всеки ден можем да живеем в най-високите Небеса. Бог ни е дал тази възможност. Ние сме тези, които трябва да проявят вътрешните си възможности и способности. Всички ние сме заредени с непоколебима вътрешна решимост. За жалост ние не използваме своите неограничени вътрешни способности. Използваме външния си ограничен капацитет. Страхуваме се да се гмурнем дълбоко навътре. Богатството е вътре. Ключът е вътре. Не знаем къде сме оставили ключа. Напълно сме забравили. Не знаем къде лежи скрито съкровището.

На този етап виждаме нуждата от духовен Учител, който знае къде са ключът и богатството. Той не дава на търсещия нещо свое. Той само извежда напред вътрешното му богатство. Осъзнаването на Бог не е негов монопол. Всеки без изключение ще осъзнае Бог. Това е въпрос на време. Един човек днес осъзнава Бог с помощта на своето вътрешно вдъхновение. Утре друг Го осъзнава с помощта на своя искрен стремеж. Всеки ще осъзнае Бог, в избран от Бог час. А тези от нас, които са искрено търсещи, ще ускорят пътешествието си. Ние можем да вървим към нашата цел. Ние можем да крачим към нашата цел. Можем да тичаме към нея. Естествено, ако тичаме, ще стигнем до целта по-бързо от тези, които вървят.

Целта-Съвършенство. Пълното Съвършенство трябва да се прояви тук на земята, но как? Трябва да започнем своето пътешествие с вдъхновение. Всеки ден дълбоко в себе си трябва да чувстваме необходимостта от вдъхновение във всичко, което правим. Без вдъхновение не може да има истинско постижение. После трябва да направим още една крачка. След вдъхновението трябва да усетим много важната нужда от стремеж. Вдъхновението не е всичко. Ние трябва да се стремим, за да достигнем Златната Цял, за да видим Златните брегове на Отвъдното, постоянно трансцендентиращото се Отвъдно. Ето това очакваме от стремежа, изкачващият се пламък вътре в нас.

Но и стремежът не е достатъчен. Трябва да медитираме. Стремежът включва медитация. Докато медитираме, трябва да чувстваме, че навлизаме в Безкрая, Вечността и Безсмъртието. Това не са неясни понятия, а нещо, което притежаваме. Да навлезем един ден в своите собствени божествени притежания - Безкрай, Вечност и Безсмъртие – е наше рождено право.

После, когато напреднем в своята медитация и тя започне да ни предлага плодовете си, ние навлизаме в царството на осъзнаването. Ние осъзнаваме най-висшата Истина в това тяло, тук на земята. Не е нужно да ходим на друго място, за да осъзнаем Бог. Не е нужно да се крием в хималайска пещера или да седим на снежен планински връх, за да практикуваме духовност. Не. Трябва да прилагаме духовността тук на земята, в суматохата на живота. Трябва да приемаме земята такава, каквато е. Ако се страхуваме от земята, ако я отбягваме, тогава осъзнаването на Бог винаги ще бъде много далеч от нас. Тук на земята трябва да осъзнаем най-висшата Истина.

Но дори и осъзнаването не е достатъчно. След това трябва да разкрием своето осъзнаване. Ако не го сторим, постъпваме като скъперник, който крие съкровищата си. Това не е правилно. Трябва да предложим своето осъзнаване, като го разкрием на човечеството.

И все пак разкриването също не е достатъчно. Трябва да навлезем в полето на проявлението. Ако не проявим това, което сме осъзнали, тук на земята, ако Майката Земя не получи плодовете на нашето осъзнаван и то завинаги, ние никога няма да бъдем истински осъществени. Майката Земя трябва да бъде нахранена с плода от нашето осъзнаване. Проявлението на осъзнаването трябва да стане тук на земята; а когато това се случи, съвършенството непременно ще дойде. Пълното Съвършенство не е нищо друго освен цялостно проявление на трансценденталната Воля на Бог тук на земята.

Всички ние търсим безкрайната Истина. Наш неотменим дълг е да се издигаме все по-високо и по-високо. Всяко човешко същество е дошло на света с посланието за съвършенство. Нито едно човешко същество на земята няма да остане неосъзнато. Нито едно човешко същество на земята няма да остане неосъществено. Нито едно човешко същество на земята няма да остане несъвършено.

Осъзнаване, осъществяване и съвършенство: те са трима братя. Най-малкият е осъзнаването, осъществяването е средният, а пълното Съвършенство е най-големият в семейството. Тези трима братя трябва да вървят един до друг. Те трябва да вървят през полето на стремежа. Те трябва да плуват в морето на медитацията. Трябва да летят в небето, в синия небосвод на съзерцанието.

Осъзнаването на Бог, Разкриването на Бог и Проявлението на Бог могат да се осъществят само когато човек почувства, че трябва да надминава себе си. Неговата днешна цел не е крайната Цел. Утре тя трябва да бъде надмината. Днешната цел е основата. Всеки миг ние трябва да надминаваме себе си и докато го правим, дълбоко в себе си ще подхранваме посланието на съвършенството.

Съвършенството непременно ще засияе във всичко, което правим, ако чувстваме, че стремежът е единственото нещо, от което се нуждаем, единственото нещо, към което се стремим. В стремежа е скрит ключът, който най-накрая ще може да отвори вратата на пълното Съвършенство.

Част IV — Стихове от първото издание

Мисли каквото трябва, говори каквото трябва

Мисли каквото трябва, говори каквото трябва,
прави каквото смяташ, че трябва.
Само не мисли,
че си много велик.

Казвай каквото знаеш, че трябва.
Само не казвай,
че си
или още един Бог,
или бъдещ Бог.

Ти

Ти си ми скъп,
защото
ме обичаш.

Ти си ми по-скъп,
защото
обичаш медитацията.

Ти си ми най-скъп,
защото
обичаш Бог.

Три лодки

Лодката на миналото пътуваше,
за да стигне до Златния Бряг.
Лодката на настоящето пътува,
за да види Божия Лик.
Лодката на бъдещето ще пътува,
за да се превърне в Божието сърце.

Нуждая се от помощта ти

Човече, моли се за мен.
Нуждая се от помощта ти,
за да почувствам Божията Милост.
Господи, мисли за мен.
Нуждая се от Твоята Помощ,
за да променя човешкото лице.

Той е моят истински Приятел

Бог стисна ръката ми
само за да докаже, че Той е моят истински Приятел.

Бог благослови главата ми
само за да докаже, че Той е моят истински Баща.

Бог ме прегърна силно
само за да докаже, че за мен Той е вечно Любящ.