Част I – Сърце като на дете

Въпрос: Кой е най-добрият начин да се сдобия с качествата на сърцето?

Шри Чинмой: Ако можете да чувствате, че сте на пет или седем години, тогава ще останете чисти, искрени и предани. Но ако мислите, че сте на двайсет и три или на двайсет и осем, тогава ще трябва да се борите с ума си. Просто почувствайте, че сте на пет години и си играете в една градина. Нека другите си мислят, че сте наивен човек, няма лошо.

Нашият път е пътят на приемането. Детето приема всичко, което види наоколо. То се опитва да приеме и да улови всичко. Ако можете искрено да почувствате, че сте дете, ако можете да имате сърце като на дете, тогава ще постигате най-бърз напредък. Но това чувство трябва да е непринудено.

Въпрос: Как мога да развивам това чувство?

Шри Чинмой: Най-добрият начин да развивате това чувство е да общувате с други хора, които имат сърце като на дете. Себеподобните се привличат. Един крадец ще се сприятели с други крадци, а един светец ще се сприятели с духовни хора. Ако искате да общувате с деца, но те виждат, че сте всецяло нечистота и неискреност, тогава защо да общуват с вас? Трябва да се гмурнете дълбоко навътре и да се докоснете до вътрешната градина – тогава ще станете и вие дете. Ако сте станали дете, другите деца няма да имат нищо против да общуват с вас. Те ще чувстват, че няма зееща пропаст между вашето съществуване и Божието Съществуване.

Въпрос: Какво е загриженост?

Шри Чинмой: Загриженост е много сложна дума. Понякога казваме, че сме загрижени за някого, но това може да не е истинска загриженост. Загриженост е тогава, когато предлагате нещо в името на любовта, в името на Бог, когато проявявате единство с човечеството. Ако Бог е мостът между двама души, тогава Той трябва да обедини двама ви. Тогава това е истинска загриженост. Ако Бог обедини един човек с цялото човечество, тогава има загриженост. Но ако Бог липсва, когато искате да направите нещо за някого, тогава това е изцяло привързаност, защото един човек се опитва да притежава друг.

Въпрос: За да притежава човек качества на дете, трябва ли той да има силна вяра и доверие?

Шри Чинмой: Да, така е. Това е безусловно необходимо. Детето знае, че неговата майка няма да стори нищо нарочно, за да го нарани. То вярва, че дори несъзнателно майката няма да направи нищо лошо. За нея да нарани детето съзнателно е изключено. То никога няма да мисли, че майката съзнателно ще стори нещо лошо, съвсем не. Напротив, детето има сляпа вяра в майката. То чувства, че ако някой даде отрова, самата майка е тази, която ще изпие отровата и ще спаси детето си. Същата вяра е нужна и на зрелия човек, някой с развит ум.

След като детето стане на тринайсет, умът започва да действа. Дали това е интелектуалният ум, или обикновеният, умът има свой собствен начин да се съмнява, да подозира и да върши всякакви небожествени неща. Затова най-добре е да мислите, че сте на четири години, дори ако сте много зрели, много развити в духовния живот. Ако мислите, че сте дете, тогава ще напредвате най-бързо. Как можете да имате възприемчивост? Едно дете има възприемчивост, незабавна възприемчивост, защото не разчита на собствените си способности. То разчита на способностите на майка си. От друга страна, то е повече от готово да предложи малката си способност. Неговата малка способност е вярата му. Способността на едно дете е неговата вяра, че баща му може да повдига големи тежести. Неговата вяра е, че баща му може да го направи, както и че баща му ще го направи заради него. Самата вяра, която то има в своя баща, ще го спаси. Неговата вяра в баща му е собствената му вяра в самото него.

Въпрос: Как можем да обичаме и да помагаме на другите хора по най-добрия начин?

Шри Чинмой: Можем да обичаме и да помагаме на другите по най-добрия начин, ако чувстваме, че всички ние сме едно. Когато една част от тялото ми страда, по силата на единството друга част излиза напред и се опитва да помогне на тази, която се нуждае от помощ. Ако можем да обичаме корена Бог, тогава можем да обичаме семето Бог, корена Бог, дървото Бог, цвета Бог и листата Бог. Ако търсещият чувства, че той и другите са едно, само тогава Бог напътства него и напътства другите.

Въпрос: Как можем да сме сигурни, че работата, която вършим, е безсебично, посветено служене?

Шри Чинмой: Можем лесно да разберем дали работата, която вършим, е безсебично, посветено служене, или не, като просто навлезем в сърцето, докато работим. Ако сърцето се разширява, ако сърцето се просветлява, ако сърцето тича като елен към Целта, тогава това определено е посветено служене.

Въпрос: Как ни помага единството?

Шри Чинмой: Когато оставате в най-високо съзнание, напълно отъждествени с мен, тогава по силата на вашето отъждествяване и единство с мен, вие имате всички способности. Но когато връзката е прекъсната и единството не е пълно, по това време вие принадлежите на себе си. Вие запазвате собствената си индивидуалност и характер. Поради тази ограничена индивидуалност и характер, не можете да проявите способността, която е във вас.

На най-високо ниво няма изпитване – реалността в нейната цялост е там. Но когато сте дори едно стъпало под най-висшето, чувствате, че започва някакво изпитание, защото с ограничените способности се опитвате да постигнете неограниченото. Ето защо има един вид изпитване. А когато сте в най-висшето, всичко е безгранично. Приемате най-висшето като ваше собствено, така че няма изпит. Безкрайното остава с Безкрайното. Няма такова нещо като неспособност в най-висшето. То е пълно. В моето най-висше аз съм напълно завършен. Когато съм изцяло в самото Най-Висше, тогава Вечността, Безкраят и Безсмъртието не са смътни понятия – те са реалност, пълна реалност.

Въпрос: Бях на един концерт и усетих някаква връзка с цигуларя.

Шри Чинмой: В този случай вие сте установили единството си с Източника в него. Той е свирил на външен план, а на вътрешен план душата е свирила във и чрез вас. Вие сте навлизали в този определен музикант, а той е навлизал в Източника. Музиката е звучала от там. Това се случва доста често, когато един търсещ в публиката навлезе в Източника. Търсещият, който е в публиката, лесно може да установи единството си с Източника, ако чувства, че Източникът си служи с него. Единият е деен, другият е тих. Този, който свири, е деен, а вие през това време сте тих. Вие не сте просто тих слушател, а тих участник.

Въпрос: Как мога да имам едновременно сигурност и смирение?

Шри Чинмой: В обикновения, неустремен живот, няма такова нещо като сигурност. Никой не може да бъде сигурен в собствения си живот или в живота на другите. Без значение колко силен, колко богат или колко мъдър е, той няма да се чувства напълно сигурен. Защо? Именно защото той не е установил, не може да установи единство с друг човек. Не може да има пълно единство, постоянно, вечно и неразделно единство, докато човек не е установил единство с Всевишния. Тук на земята, когато искаме да постигнем сигурност в собствените ни способности и таланти, осъзнаваме, че това е невъзможно. После ставаме истински роб на някой друг, за да получим сигурност. Но трябва да знаем, че Всевишният притежава цялата сигурност. Ако се гмурнем дълбоко навътре, ще можем да се почувстваме сигурни в нашия Източник. Когато се молим на Всевишния или медитираме върху Всевишния, не е нужно да се молим за сигурност, а за постоянно и съзнателно единство.

Смирението не докосва пръстта в нечии нозе. То незабавно идва. Колкото по-високо се изкачвате, толкова по-смирен ставате. В духовния живот, ако един истински духовен Учител има какво да предложи, той става скромен като дърво, което дава плод. Ако някой няма нищо, което да предложи, той става надменен и високомерен. Но ако Учителят знае, че има нещо, тогава той предлага самото му съществуване на човечеството.

Въпрос: Искреността в ума и витала еднаква ли е за всички търсещи, или е различна за всеки отделен човек?

Шри Чинмой: Зависи от степента на напредък на търсещия. Искреността на едно дете, искреността на един млад човек и искреността на един възрастен във физическото, витала и ума не са непременно еднакви. Ако детето е направило нещо лошо, тогава то ще разкаже цялата история от начало до край. Ако един пораснал или млад човек е направил нещо лошо, той е по-сдържан. Той може да каже само няколко думи за стореното. А четиридесет или петдесетгодишният човек само ще каже: „О, направих грешка“. Толкова ще трае неговата искреност. Така че искреността бива изразена от трима различни хора по три различни начина. Ако детето е искрено, ще разкаже цялата случка – как е започнала и как е приключила.

Младежът ще сподели само няколко изречения и после ще спре. А петдесет или шейсетгодишният дори няма да назове събитието. Той просто ще каже, че е допуснал грешка.

Когато става въпрос за разпознаване на неискреността, едно дете може и да не знае, че понякога е лошо. Порасналият човек ще знае какво е искреността и какво е неискреността, но може и да не оцени това, че казва истината. Понякога възрастният човек ще повтори същата лъжа десет пъти, за да докаже, че е искрен. Ако някой каже една лъжа, тогава трябва да бъде готов да каже още десет, за да спаси първата лъжа. Много хора са готови да изрекат още десет лъжи или да повтарят същата лъжа отново и отново. Те събират отрицателната сила и я предлагат на първата лъжа. После са убедени, че казват истината. Много пъти те знаят, че са излъгали, но просто продължават. След като са казали същото нещо двайсет пъти, за тях то вече не е лъжа – то става чисто евангелие. Дотолкова са свикнали да го казват, че е станало неразделна част от техния живот. За тях неискреността е стана искреност, но другите могат да я проследят като неискреност.

А понякога самата искреност среща отпор от човешките същества. Видели сте нещо или сте направили нещо, но ако десет души не са го видели, тогава влизате в съмняващия се човешки ум. Въпреки че знаете, че сте направили нещо добро или лошо, идва време, когато се съмнявате в себе си и чувствате, че не може да сте го сторили. Струва ви се, че някой друг го е направил.

Въпрос: Какво е чистотата?

Шри Чинмой: Какво е чистотата? Чистотата е нещо, което ни кара да чувстваме, че Бог никога не може да бъде отделен от нашето истинско съществуване. Ако някой има чистота, тогава той може да чувства Бог като напълно свой собствен. А ако няма чистота, тогава никога не може да усети Бог като свой собствен – той само заблуждава себе си. Нечистият човек никога, никога не може с най-голяма искреност да назове Бог свой, напълно свой собствен.

Така че ако някой има чистота в изобилие, само тогава той ще може да приеме Бог като напълно свой собствен и в същото време да бъде убеден във вътрешната си отдаденост.

Въпрос: Гуру, как мога да имам повече чистота?

Шри Чинмой: Погледнете едно цвете рано сутрин и вдъхнете уханието му. Погледнете цветето и незабавно усетете колко чисто е цветето. После погледнете право в утринното слънце, в рано изгряващото слънце. Колко красиво е то! Виждате ли нещо нечисто в него? Не. Погледнете луната. Виждате ли нещо нечисто? Гледайте всяко нещо, което ви дава усещането за чистота. Погледнете пламъка на свещта и ще видите, че той е изцяло чист. Той изгаря всичките ви нечистоти. Дръжте всяко нещо, което чувствате, че е външно чисто, пред умственото си зрение. Това е един начин, най-лесният начин да убедите ума.

Друг начин включва дишането. Когато медитирате, старайте се да дишате, колкото може по-бавно. Тихо и бавно вдишвайте и усещайте, че с всеки дъх внасяте в съществото си мир, светлина и блаженство. Тези качества не са нищо друго, а самата чистота. После, когато издишвате, чувствайте, че издишвате цялото невежество и несъвършенство вътре във вас. Чрез съзнателното дишане можете да внесете чистота в съществото си, а всеки път, когато издишвате, изхвърляте нечистотата.

Можете да използвате и двата начина. Дръжте цвете, инсенс и всяко нещо, което символизира чистота във външния ви ум, пред външното си зрение. После, когато можете да се гмурнете дълбоко навътре, няма да ви е нужно цвете, свещ или инсенс.

Въпрос: Как можем да поддържаме чистотата си?

Шри Чинмой: Можем да поддържаме чистотата си, ако успяваме съзнателно да чувстваме, че вътре в сърцето ни има роза, която разцъфва листенце по листенце. Винаги трябва да виждаме живия образ на едно цвете, да кажем роза или лотос. В мига, в който видим едно цвете, съзнателно или несъзнателно ние вдишваме чистотата на това цвете. Ако чувстваме, че една роза разцъфва листче по листче отвътре, тогава естествено благоуханието и чистотата на розата ще проникнат в цялото ни вътрешно и външно съществуване. Или, ако желаем, можем да се опитаме да видим пламък на свещ вътре в сърцето си. Пламъкът на свещта постоянно се издига високо, по-високо, най-високо. Докато се издига, той просветлява нашето невежо, тъмно, нечисто и небожествено съществуване. Така че по този начин можем да поддържаме нашата чистота и да имаме трайно удовлетворение в живота си.

Въпрос: Каква е връзката между стремежа и чистотата?

Шри Чинмой: Ако кажете, че трябва да станете напълно чисти, преди да можете да се стремите, тогава аз ще кажа, че този ден никога няма да настъпи. Ако трябва да станете сто процента чисти и целомъдрени, тогава ще чакате цяла Вечност. Вярно е, че човек трябва да се пречисти до известна степен, иначе когато Божествената Сила навлезе в нас, всичко ще се развали. Тя създава повече объркване, отколкото радост. Не може да има творение, божествено творение. Но стремежът и пречистването трябва да вървят заедно. Ако се стремите, тогава ще имате чистота в собствената си природа, а ако имате чистота в собствената си природа, стремежът ви ще бъде по-силен и ще достигне върха. Така че никой не е съвършен. Никой не би се осмелил да каже, че след усъвършенстването на неговата природа ще започне да медитира. Каква е ползата от медитацията и концентрацията, ако той вече е съвършен? Целомъдрието и чистотата идват само от вътрешния стремеж, те трябва да вървят рамо до рамо. Едното допълва другото, едното осъществява другото.

Част II – Значението на усмивката

Въпрос: Каква е духовното значение на усмивката?

Шри Чинмой: Когато човешката майка се усмихва, тя го прави от сърце. Когато Божествената Майка се усмихва, това е нейното обещание към духовното ? дете, че Целта на Отвъдното е предначертана, че Реалността Трансцендентална непременно ще изгрее за търсещия. Когато човешкият баща се усмихва на сина си, той предлага земното си знание, мъдрост и загриженост. Когато духовният Баща се усмихва на духовното си дете, той му дава увереността, че всяка секунда той е вечно от него и за него. В стремежа на търсещия и в осъзнаването на Учителя търсещият и Учителят са едно. Когато Учителят докара златната лодка, която ще отведе търсещия до Златния Бряг, той кани търсещия с най-широката усмивка, с усмивката на сърцето си. После, когато отвежда търсещия от земята до Златния Бряг, той отново споделя с търсещия най-разкриващата и осъществяваща усмивка на сърцето си.

Въпрос: Как ни помага радостта?

Шри Чинмой: Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда търсещият трябва да знае как да отваря вратата на сърцето на Всевишния. Той се нуждае от ключа и името на този ключ е радост. Когато търсещият е щастлив, той не само притежава ключа, но и е ключът. Колкото по-щастлив е търсещият, толкова по-лесно е за него да отвори вратата на сърцето на Всевишния. Ключът е най-съвършен, когато търсещият е най-щастливото измежду човешките същества.

Въпрос: Как мога да получавам повече удовлетворение от непривързаността?

Шри Чинмой: Как получавате силата на непривързаността или светлината на непривързаността? Това е лесно за искрения търсещ, и в същото време, много трудно за неискрените търсещи. Дори за искрените търсещи, докато те съществуват в ограниченото, с ограниченото и за ограниченото, винаги ще има привързаност. Но когато почувстват, че са дошли от Безкрайното, че са в Безкрайното и че са за Безкрайното, тогава не е нужно да плачат за непривързаност. Самата непривързаност тича към тях и те чувстват, че не са нищо друго, а самата непривързаност.

Вие сте привързани към тялото. Какво е тялото? То е ограниченото съзнание, крайното съзнание. В духовния живот използваме термина 'посветен'. Ние сме привързани към крайното, но сме посветени на Безкрайното. Сега бих искал да кажа, че ако сме посветени на Безкрайното, а не привързани към крайното, тогава незабавно получаваме силата на непривързаността. Когато живеем в крайното и искаме да удовлетворим крайното, всичко е привързаност. Но когато искаме да оставаме в Безкрайното и да служим на Безкрайното, тогава всичко става непривързаност. Крайното не се превръща в нещо отделно от Безкрайното. Не. Крайното съзнателно се предава на Безкрайното. Неосветената част от нас трябва да се предаде на просветлената част в нас. Тогава крайното и Безкрайното стават едно. Това е като с моите крака и глава. Те принадлежат на едно тяло. Ако сега краката ми са мръсни и изцапани, тогава какво правя? Отивам и ги измивам. Това е силата на мозъка. В духовния живот също по-висшата част може да просветли по-нисшата част. Безкрайното има способността да просветли крайното. Сега крайното притежава посланието на привързаността. Но от друга страна, това ограничено лесно може да бъде преобразено в Неограничено. Ограниченото е малка капчица. Но когато влезе в обширния океан, тя губи собствената си малка индивидуалност. Така че когато съзнателно и и душевно се посветим на нещо обширно и безкрайно, тогава привързаността неизменно ще бъде заменена с непривързаност.

Въпрос: Има ли голяма разлика между радостта и насладата?

Шри Чинмой: Има голяма разлика между радостта и Насладата. Да кажем, че радостта е противоположното на удоволствието. Угаждането на физическото тяло и витала се нарича удоволствие. Удоволствието незабавно е последвано от разочарование, а разочарованието е последвано от разрушение. Докато радостта е нещо, което расте в нас. Бавно и уверено тя може да расте. Все пак, радостта също може да избледнее, но никога няма да слезе до нивото на разочарованието. Да имате радост е като да пиете чаша вода. Ако сте жадни, може да изпиете всичката вода, така тя ще свърши. Но ако сложите чашата точно до чешмата, можете да я напълните отново и отново. По същия начин, ако необходимостта го изисква, радостта ще намалее. Тя може обаче и да бъде отново допълнена. Но дали намалява, или расте, ако радостта е истинска, тогава тя няма да ви разочарова или унищожи.

Можете да получите радост в ума си, в сърцето си и дори в ръцете си. След като сте хвърлили гюлето на голямо разстояние, ръката ви незабавно ще ви накара да почувствате, че е постигнала всичко и ще усетите радост в нея. Понякога, докато вървите много бързо, ако получите усещане за отпуснатост в коляното си, в него ще усетите радост. Ако получите малко сила в глезена си, ще почувствате радост в него. Така че всяка част на вашето същество може да изпитва радост. Радостта може да бъде разделена между частите на вашето същество. Можете да имате радост в ума, във витала и в тялото. Можете да изпитвате радост където и да било.

Радостта обикновено не се спуска до най-нисшето, защото се страхува да се бори с удоволствието. Радостта и удоволствието на практика притежават еднаква сила, така че радостта се страхува да се бори, защото не винаги е сигурна, че ще спечели. Едното е добро момче, другото – лошо. Но лошото момче понякога побеждава доброто и го кара да се чувства безпомощно, безнадеждно. Но когато доброто момче получи сила, то се опитва да преобрази лошото момче и да му даде добър съвет относно това къде постъпва правилно и къде греши. По този начин радостта се старае да преобрази удоволствието.

Докато насладата е нещо друго. Когато имате наслада, ще усещате огромен екстаз в цялото си същество, от стъпалата на краката до върха на главата си. Нектарът-Наслада се спуска Свише през коронния център и капе в Третото Око. Вие пиете този Нектар-Наслада и усещате чувство за Безсмъртие. Веднага щом една малка капка от тази Наслада влезе в сахасрара чакра, цялото тяло изпитва божествен трепет. На нито една клетка, на нито една молекула няма да бъде отказан този наситен екстаз.

Радостта не може да отиде отвъд границите на собственото си съществуване. Но Насладата идва от обителта на душата, от трансценденталната Висота-Тишина. Докато се спуска, тя постепенно просветлява всичко, дори грубото физическо тяло – от най-висшето слиза до най-нисшето. Насладата притежава огромна мощ, но се спуска много бавно. Когато навлиза от най-висшето ниво, първо отива в попрището на душата, после до психичното ниво, менталното, виталното и накрая до физическото ниво. Насладата винаги се спуска много, много внимателно и много уверено и безпогрешно.

Въпрос: Мога ли да развия повече вътрешен покой чрез молитвата?

Шри Чинмой: Молитвата може да ви даде всичко. Ако нямате покой, вашата молитва непременно ще ви даде покой. Но бих искал да кажа, че всеки се появява на този свят с известно количество вътрешен покой. Душата притежава всички божествени качества в семенна форма. Душата е част от божественото, така че естествено всичко ще бъде там. Но покоят може да бъде във физическото в изключително нищожно количество. Ако се постараете, можете да се сдобиете с океан от покой от една капка. Дори да мислите, че не притежавате и капчица покой, няма страшно. Всевишният ще ви даде изобилен покой само защото се молите. После ще дойде време, когато цялото ви същество ще бъде изпълнено с вътрешен покой. Вие се молите и молите и вътрешното ви същество събира вътрешния ви покой, като го пази в тайна. Тогава един ден ще видите, че сте всецяло покой, безкраен покой.

Въпрос: Какво е наслада?

Шри Чинмой: Насладата е Бог, вечно преобразяващата Действителност. Ако ме попитате: „Кой е Бог?“, моят отговор ще бъде Насладата. Ако ме попитате: „Защо е Бог?“, отговорът ми ще бъде заради Насладата. Ако ме попитате: „Как е Бог?“, моят отговор ще бъде Наслада. Няма и един въпрос на земята, на който да не може да се отговори, като се използва една върховна дума: „Наслада“. На всеки въпрос, който задавате, само един е правилният отговор и този отговор е Наслада.

Въпрос: Как можем да запазим самообладание във всякакви ситуации?

Шри Чинмой: Ако вие като отделно човешко същество искате винаги да вършите правилното нещо в правилния момент, това ще е невъзможно. Никое човешко същество не може винаги да върши правилното нещо в правилния момент. Но ако помолите Всевишния да действа във и чрез вас двайсет и четири часа на ден и ако можете да чувствате, че всяко нещо, което правите през тези двайсет и четири часа, принадлежи на Всевишния, а не на вас, тогава Бог ще поеме отговорността. Чувствайте, че не принадлежите на себе си, а само на Всевишния. Ако можете да се накарате да чувствате, че не принадлежите на себе си, че принадлежите само на Бог, тогава главоболието е Негово, не ваше. Ако усещате, че е ваша отговорността да вършите правилното нещо в правилния момент, това ще е ваша грижа и ваша отговорност. Но ако предложите отговорността си на Най-Висшия Абсолютен Всевишен, тя става Негова отговорност. Веднага щом отговорността стане Негова, вие ставате Негов инструмент. Този, който има отговорността, е действащият. Така че когато сте предложили отговорността на Всевишния във вас, тогава Той се превръща в Действащия и от Него зависи да върши правилното нещо и да казва правилното нещо във и чрез вас.

Докато запазвате собствената си индивидуалност и отговорност, Всевишният ще казва: „Добре, нека тя опита. Нека тя опита по неин собствен начин“. Така че най-доброто нещо е да чувствате, че не принадлежите на себе си – вие принадлежите на някой друг и това е Всевишният. Ако принадлежите на Всевишния, тогава Той е Действащият и естествено Той ще върши правилното нещо във и чрез вас.

Част III – Благодарност и Волята на Всевишния

Въпрос: Можете ли да поговорите за смирението и благодарността?

Шри Чинмой: В духовния живот две качества са наистина от най-голяма важност. Тези две качества са смирението и благодарността.

Ако можем да добавим подходящи прилагателни към тези две думи, тогава ще предадат повече светлина и повече дълбочина на търсещия във вас, на търсещия във всички човешки същества. Към смирението бих искал да добавя „искрено“ – искрено смирение. Към благодарността бих искал да добавя „душевна“ – душевна благодарност. Благодарността трябва да бъде изпълнена със съзнанието на душата, иначе не е благодарност. Тя става хитър начин да получим нещо повече от човека, към когото изразяваме благодарността си. Докато душевната благодарност се предлага на някого за това, което сме получили. Дори ако този човек не ни даде нищо повече в живота, дори и частица радост и любов, ние завинаги ще му останем благодарни за това, което е направил. Винаги ще бъдем благодарни за начина, по който подаръкът му е обогатил нашия живот на стремеж или значително е преобразил живота ни и ни е отвел съзнателно до най-висшия Източник. Когато предложим душевна благодарност, тя е нашето вечно признание за това, което сме получили от някого по пътя на нашето вечно пътуване през Вечността към брега на Красотата, Светлината и Насладата на Безкрая.

Христос и всички духовни Учители без изключение са ни казвали, че смирението е от постоянна необходимост, за да постигаме най-бърз и сигурен напредък в духовния живот. То е необходимо, за да зърнем Лицето на нашия Любим Всевишен, Вътрешния Водач. Вътрешното смирение и благодарност са нашите най-високи постижения. Когато се чувствате смирени, усещате, че вашето тяло, витал и ум откликват на повелите на душата ви. Ако се чувствате благодарни, искрено благодарни, душевно благодарни, тогава сте завоювали най-високото постижение, което земното съзнание може да предложи на Небесното съзнание.

Въпрос: Как мога да имам повече благодарност в ежедневния си живот?y life?

:PROPERTIES:
:keywords:
:genre: qa
:cite-key: SGM:23-bg
:END:

Шри Чинмой: Правете само едно нещо: трябва да сравните къде сте сега вие като личност и къде сте били преди осем години. Много добри и лоши неща са ви се случили през тези осем години, но като цяло ще видите, че преди осем години дори не сте били в подножието на дървото на осъзнаването. Били сте на милиони мили далеч от осъзнаването си. А сега не само сте застанали в подножието на дървото, но и сте се изкачили на значителна височина. Докато сте се изкачвали, може да сте имали всякакви опасения, но въпреки това сте там. Някои хора, които са се страхували, докато са се катерили, са паднали долу. А други сега са започнали да се страхуват и не могат повече да отидат по-нависоко. Страхът, съмнението и притеснението също са идвали при вас. Но трябва да попитате вътрешното си същество: „На същото място ли съм, където бях преди осем години?“. Отговорът ще бъде: „Не. По онова време дори не бях близо до дървото“. В този момент идва благодарността.

Трябва да видим положителния аспект на това, което сме постигнали и в което сме израснали. Винаги казвам, че миналото е прах. Миналото ни е донесло разочарование, не просветление. Но в същото време трябва да знаем разликата между миналото, което е прах, и настоящето, което не е прах. Направили сме доста крачки напред през изминалите няколко години. Така че ако сме се превърнали в нещо, което не сме били преди, тогава е напълно възможно да се превърнем в нещо безкрайно по-добро в бъдеще. Ето защо предлагаме благодарността си на Всевишния.

Въпрос: Как мога да чувствам необходимостта от благодарност?

Шри Чинмой: Можете да чувствате необходимостта от благодарност, ако усещате, че благодарността е вашият жизнен дъх. Чувствайте, че ако вашият дъх-благодарност е угасен, тогава сте мъртви. Всеки път, когато предлагате благодарност за мимолетна секунда, чувствайте, че тя е жив дъх.

На земята няма нищо толкова важно или значимо като благодарността. В случая с Бог най-значимото нещо, което Той притежава, е Състрадание. Бог е Всемогъщ, Всезнаещ и Вездесъщ, но Силата на Неговото Състрадание ни прави близки до Него. Ако Той не притежаваше Силата на Състраданието, ние нямаше да се интересуваме от Него. Ако можем да покажем на Бог частица благодарност, Той чувства, че може да съществува вътре в нас. Нашата благодарност е Божието Съществуване, Божията Къща, Божията Обител. Бог трябва да живее на улицата, ако не може да живее вътре във вашето благодарно сърце.

Въпрос: Как можем да предложим благодарността си и да увеличим благодарността си към теб и към Всевишния?

Шри Чинмой: Благодарността е най-ценното нещо, което едно човешко същество може да притежава. Ако някой има милиони долари и ако някой друг има само частица благодарност, в Окото на Всевишния този, който има частица благодарност към Бог е далеч по-високопоставен. Благодарността е най-чистото нещо, което можем да притежаваме. В нас тя е безсмъртна. Ако можем да предложим на Бог това, което е безсмъртно, душевно и значимо, тогава това е най-смислено.

Някой може да има външно богатство, но ако притежава духовно богатство – простота, чистота, смирение – това е далеч по-добре. А друг може да е чист, посветен и искрен, но ако няма никаква благодарност към Бог, тогава неговата чистота не е съвършена. От друга страна, ако някой има лош характер, но е благодарен на Бог за това, че все още не е бил хванат или наказан, и ако предлага благодарност на Бог и иска да промени живота си, тогава Бог е доволен.

Всяка сутрин трябва да предлагате благодарност на Бог за съществуването си. Трябва да предлагате благодарност, защото Бог ви държи на земята, за да Го проявявате. Така че благодарността е най-важното нещо в нашия живот. Нищо не е по-важно в Божието Око от благодарността.

Въпрос: Ако осъзнаеш Всевишния и си станал едно с Него, има ли я благодарността в този момент?

Шри Чинмой: Дори ако осъзнаете Най-Висшето Съзнание, благодарността винаги ще присъства. Благодарността е сладост и наслада. Наслада изживяваме, без значение на кое ниво на съзнанието сме. Благодарността е най-голямата наслада на земята и най-голямата наслада на Небето. Когато космичните богове получат нещо от Всевишния, те предлагат наслада и благодарност.

Когато имате наслада и благодарност, в такъв момент достигате Най-Висшето. Само защото сте достигнали Най-Висшето, вие сте щастливи. Ако останете в най-високото ниво, тогава ставате едно с Прозрението и едно с Действителността. Прозрението дава способност на Действителността. Ако в този миг Прозрението дава нещо на Действителността, въпреки че са едно, Действителността естествено ще изпитва благодарност. Когато сте на най-високото ниво, Прозрението и Действителността са едно. Но ако искате да играете космичната Игра и отделите Прозрението от Действителността, тогава, щом сте дали нещо, естествено този, на когото давате, ще изрази благодарност. Но на най-високото ниво този, който дава, и този, който получава, са едно.

Благодарността е и в осъзнаването, и в проявлението. Ако останете в най-високото осъзнаване, ще сте благодарни, и ако останете в проявлението, ще сте благодарни. Благодарността трябва да е постоянна. Дори на най-високото ниво трябва да сте благодарни.

Въпрос: Стремежът от моята воля ли зависи, или от Волята на Бог?

Шри Чинмой: Той зависи от Волята на Бог, но и от собствената ви посветеност на духовния живот. Те вървят заедно. В началото трябва да участвате в играта. Трябва да ставате рано сутрин, в шест или седем часа, и трябва да медитирате. Но после идва време, когато виждате, че само Неговата Воля е тази, която действа във и чрез вас. В началото може да усещате, че петдесет процента от вашата воля и петдесет процента от Божията Воля работят във и чрез вас. Но когато се гмурнете дълбоко навътре, виждате, че деветдесет и девет процента са Божия Воля. А по-късно ще осъзнаете, че всичко е сто процента Божия Воля. Но в началото трябва да постъпвате като добър ученик. Трябва да ставате рано и да учите вътрешно. Тогава чувствате, че стремежът зависи от вашата воля.

*Въпрос: Защо просто не пробудите хората и не ги накарате да се стремят?

:PROPERTIES:
:keywords:
:genre: qa
:cite-key: SGM:28-bg
:END:

Шри Чинмой: Когато ви гледам като личност, от сърцето ви чувам едно послание, а от езика ви чувам друго. Във вътрешния свят някой ще докосне краката ми и ще каже: „Ти си моята единствена Реалност. Видял съм трансценденталната ти Форма. Канех се да сложа край на живота си, но ти ме спаси“. А във външния свят, ако разговарям със същия човек, той ще бъде толкова груб с мен, че не можете и да си представите.

Един ден аз съм Спасителят. После, три дни по-късно, аз съм най-лошият човек на земята, защото съм му попречил да си отнеме живота или не съм успял да изпълня желанията му. Но защо той смята, че моята способност е тази, която го е спасила или не е успяла да удовлетвори виталните му искания? Самият Всевишен е този, който дава заповедта. Но отделният човек не може да повярва, че това е Волята на Всевишния, така че трябва да ме обижда и да бъде груб с мен.

Когато сте отъждествени с Волята на Всевишния, можете да направите най-невероятните неща, ако нуждата го изисква. Когато Учителят е отъждествен с върховната Воля и не осъществява човешките желания по човешки начин, хората казват, че той е най-големият престъпник. Духовните Учители винаги са в ръцете на учениците. Учениците искат Учителят да направи нещо, но същото това нещо той не е упълномощен да направи. Ако учениците са във високо съзнание, тогава няма да молят за осъществяване на желанията си. Ако частица изискване премине през ума им, те ще се чувстват нещастни. Но ако не остават в това високо съзнание, тогава те обвиняват Учителя за всичко.

Въпрос: Как можем да знаем дали успех, или провал, е Волята на Всевишния?

Шри Чинмой: Всевишният няма да държи в Ума Си успех или неуспех. В Ума Си Той ще задържи само изживяването. Когато направите нещо и нямате успех, ще сте много тъжни и обезпокоени. Но отвътре трябва да почувствате, че без значение какъв резултат ще получите, вие ще сте еднакво щастливи. Трябва да усещате, че не успехът или провалът е това, което искате – нуждаете се само от изживяването, за да израствате. Тогава резултатът ще бъде в съответствие с божествената Воля. В противен случай ще плачете само за успех и ако постигнете неуспех, ще се чувствате нещастни. Така че когато правите нещо, ако сте вдъхновени отвътре, тогава ще сте удовлетворени или от успеха, или от провала. Каквото и изживяване да иска да ви даде божественото, вие ще го приемете като изживяване.

Въпрос: Каква е значимостта на тишината?

Шри Чинмой: Тук съблюдаваме божествена тишина, а не човешка тишина. В човешката тишина може и да държим устата си затворена, но умът ни постоянно мисли, обижда и се кара. Умът върши всичко. Но ако можем да поддържаме божествена тишина, то от тази божествена тишина незабавно ще получим Светлина от Бог. Тогава можем да предложим тази Светлина на хората, които ни създават трудности.

Въпрос: Бих искал да знам най-добрия начин и най-успешния начин за издигане на личното съзнание и за поддържане на това ниво.

Шри Чинмой: Бих искал да кажа, че именно чрез вътрешния плач можете да издигнете съзнанието си, а за да поддържате най-високото си съзнание, трябва да установите значителна чистота във витала. Първо, с вашия вътрешен плач, с вашия стремеж отивате нагоре. После как оставате закрепени там? Чрез чистотата във витала ще можете да останете там завинаги.

Въпрос: Кое е най-важното нещо за един търсещ, за да навлезе във Вселенското Съзнание?

Шри Чинмой: Най-важното нещо за един търсещ е да въплъщава съзнанието-Светлина, съзнанието-Блаженство, съзнанието-Сила и съзнанието-Истина, след като е влязъл във Вселенското Съзнание.

Въпрос: Какво е съзнанието?

Шри Чинмой: Съзнанието е свързващото звено между земята и Небето. Съзнанието свързва плача на крайното с Усмивката на Безкрайното. Съзнанието е свързващото звено между устремената реалност на земята и усмихващата се Реалност на Небето. То е мостът между реалността, която расте, и Реалността, която вечно е. Когато сме тук на земята, ние растем. Когато сме на Небето, ние вечно сме.

Въпрос: Каква е разликата между съзнанието и съзнателността?

Шри Чинмой: При съзнателността вие можете да се огледате наоколо – съзнателни сте за друг човек, за стаята, за това как стоите, за това как седите или как говорите. А съзнанието е далеч по-дълбоко и по-обширно. Когато е налице съзнанието, не е нужен предмет или обект. Съзнанието просто съществува. В него индивидуалното се слива и става едно с вселенската Реалност. Няма разделение на индивидуалността, защото Единият е пропит с всичко, което съществува. Съзнанието не е лично качество, а всеобгръщаща космична самоличност.

Въпрос: Трябва ли да се стараем да поддържаме работните си пространства спретнати и подредени, или можем да работим добре в безпорядъкa?

Шри Чинмой: На младини първата ми работа беше като електротехник. Моят началник беше стигнал до заключението, че на този свят Бог е създал два вида хора – онези, които ще цапат, и онези, които ще изчистят изцапаното. Трябва да държим на съвършенството. Вие казвате, че трябва да поддържаме нашето работно място чисто. Напълно съм съгласен. Ако почиствате, преди да започнете да работите, може и да кажете, че губите десет минути време, но всъщност ще постигнете повече. Тези неща мога да повтарям стотици пъти, но хора, които вътрешно нямат чувство за спретнатост, никога няма да бъдат наистина чисти. Умолявал съм учениците си да се къпят. Въпреки това шест или седем не го правят. Ако чистотата не е в човека, то колко бихте могли да внесете?

Чия е отговорността за чистота на мястото: на момчетата или на момичетата? От една страна, мъжката гордост пречи на момчетата да чистят, а от друга страна, те са неспособни. Момчетата чувстват, че момичетата трябва да го правят. Момичетата чувстват, че това е непростимата неспособност на момчетата. Има много неща, които момчетата не могат да правят, а момичетата могат. Трябва да дам на едно момче двайсет и четири часа, за да изчисти стаята си, но ако дам на едно момиче пет минути, то ще го направи. Това, което ще отнеме на него двайсет и четири часа, тя ще стори за пет минути. И неговото усещане за чистота ще се различава от нейното. Той ще каже, че стаята му е чиста. Но когато отидете там, ще се изненадате.

Така че стандартът за чистота е различен. Стандартът за чистота на момчетата и момичетата е различен. Стандартът на момчетата изобщо не е стандарт. Съпругът ще мисли, че всичко е съвършено, но веднага щом жена му отиде там, ще видите истинското чувство за чистота. Това са реалностите от живота. Аз превръщам собствената си стая в бирария. Ученичките ще я почистят. Тук аз представлявам момчетата. Нашият стандарт е наистина непоносим. В този свят има хора, които наистина поддържат добро ниво на чистота. Дори ако помоля други да направят същото почистване, те ще го направят, но то ще е далеч под стандарта на другите. Така че онези с висок стандарт трябва да правят почистването.

Преди около три седмици отидох в нашата печатница и там заварих такъв безпорядък. Не можех да остана повече от пет минути. После помолих момичетата и те отидоха и почистиха безпорядъка. Когато печатницата не е чиста, небожествените сили вече са влезли там и после ни причиняват злополуки. Така че подредеността ни помага значително.

Въпрос: Можете ли да споделите нещо за себеизследването и самоосъждането?

Шри Чинмой: Има огромна разлика между себеизследването и самоосъзждането. Себеизследването е предшественикът на себеоткриването. Кой съм аз? За какво съм тук? Великият духовен Учител на име Рамана Махариши от Южна Индия задавал тази въпроси. Ако не искате да знаете кой сте, как ще знаете за какво сте тук?

Първо започнете с питане, после то става откритие. Докато при самоосъждането ние се ограничаваме в оценката за самите себе си. Нека не се надуваме от гордост, тъй като това ще е грешка. Но ако постоянно намираме грешки в себе си и само се проклинаме всеки миг, когато получим тази възможност, то това отново е грешно. Това е начин да изразим нашата фалшива скромност. Ние знаем какво сме. Ако сме искрени, тогава непременно ще знаем какъв живот водим и какво предлагаме на човечеството. Ако сме искрени, тогава можем да бъдем по-искрени. Ако се стремим, тогава можем да се стремим повече. Няма край за нашия напредък. Но ако постоянно намираме недостатък в себе си, тогава правим грешка.

Себеизследването води до себеоткриване. Самоосъждането води до несъзнателно, ако не и съзнателно разрушение.

Въпрос: Когато чувстваме, че интуитивните ни качества се изострят, ти ли правиш това за нас?

Шри Чинмой: Вашата божественост е тази, която излиза напред. Разбира се, моето единство, моето неразделно единство е с вашата божественост. Аз свалям милост свише, но личното ви усилие ускорява това. Така че бих искал да дам петдесет процента от пълната заслуга на искрения търсещ вътре във вас.

Въпрос: Можете ли да обясните психичната емоция?

Шри Чинмой: Психичното същество може да съществува само в човешките същества. Душата е във всичко – вътре в тази стена, в масата, навсякъде можете да видите присъствието на душата. Но не можете да видите психичното същество тук в парче дърво или в едно животно. Само когато човек се появи на бял свят, ще зърнете искрата на психичното същество. Това психично същество е безсмъртното дете в нас. То е представител на нашата вътрешна душа. То притежава безкрайни възможности да ни води към най-висшето, към най-чистото, към Вечността. Психичното същество живее вътре в нашето сърце. То е изцяло чистота, изцяло светлина и изцяло наслада.

Първо зърваме това психично същество и постепенно навлизаме в областта на психичното същество. После играем с него, говорим, общуваме и правим всички неща, които можем да вършим с нашите човешки, земни деца. В мига, в който видим психичното същество вътре в себе си, ние чувстваме, че наистина сме деца на Бог. Когато видим единството си с психичното същество, чувстваме, че то е наше. Това ни кара да усещаме, че сме не само съвършени деца на Бог, но и че в нас е семето, което накрая ще израсне в Бог. Това означава, че всеки без изключение един ден ще осъзнае Бог и ще се превърне в Бог. Това е посланието, което получаваме от психичното същество.

Въпрос: Какво са простотата, искреността и смирението?

Шри Чинмой: Да имате простота означава да тичате към Бог без тъмнина, грижи и нечистота. Простотата тича към целта. Искреността означава, че търсещият иска само целта, а не цветята и плодовете, които са по пътя. Смирението идва, когато той достигне целта. Той знае, че не неговата способност е тази, която го е довела до целта. Простотата е красота, искреността е дълг – те сътворяват смирението. Смирението е реалност на Бог, единство с Бог и съвършенство в Бог. Смирението не само въплъщава Простора, но е и Безкрайното, Вечното. То не е нещо, в което се превръщаш, а е Бог Реалността.

Въпрос: Бих искал много да работя върху приемането на Божието външно Тяло, света, както и върху приемането на моите противоречия. Как мога да започна да правя това?

Шри Чинмой: Как можете да приемете себе си и как можете да приемете външния свят? Сега, преди да отговорите на този въпрос, се опитайте да отговорите на друг въпрос: „Защо да приемам?“. Тогава задачата ви става по-лесна. Как да приемете? Има много начини, но всички те ще са безплодни, ако не знаете защо да приемете човечеството или себе си.

Първо трябва да приемете себе си, после можете да мислите за приемането на човечеството. Защо трябва да приемете себе си? Трябва да приемете себе си, защото Господ, който е всецяло Любов, всецяло Милост, всецяло Състрадание, всецяло Закрила и всецяло Сила, ви е приел и ви използва като Свой избран инструмент. Той ви е приел – това е основната причина да приемете себе си. Безкрайното е приело крайното и чрез крайното Безкрайното иска да изрази Себе Си. Каква по-голяма причина ви е нужна, за да се почувствате божествено горди? Когато усещате, че Безкрайното ви е приело, за да изрази Себе Си, тогава с най-дълбока радост и гордост сте в състояние да приемете себе си.

Как да приемем външния свят? Ако гледате на света като на нещо около вас или извън вас, тогава той никога не може да бъде вашия свят. Този свят може да бъде ваш свят само когато го видите вътре в себе си, като част от вас. Тогава притежавате света. Ако виждате света като нещо около вас, тогава или светът притежава вас, или чувствате, че съществува зееща пропаст между вас и света. Но ако виждате света вътре в себе си, тогава няма пропаст. Светът е ваш, ваше притежание.

Какво правите с притежанието си? Използвате го. Или го използвате по грешния начин, или по правилния, но имате способността и правото да използвате света вътре във вас, защото той е ваше притежание. Ако той не е ваше притежание, тогава не можете да направите това. А как да приемете света? Първо се опитайте да видите и почувствате света вътре във вас. Когато видите света вътре в себе си, тогава незабавно ще приемете света.

После не очаквайте нищо, докато внасяте външния свят вътре в себе си. Не мислете, че ще направите нещо велико, нещо удивително за света, и не очаквайте нищо от света. Ако очаквате, тогава неизменно ще се разочаровате. Вашето очакване трябва да се уповава на Всевишния. Ако искате да очаквате нещо, тогава трябва да го очаквате от Всевишния в света, но не и директно от света. Ако помолите един човек да ви помогне с нещо по някакъв начин, тогава той ще бъде причина за вашето разочарование. Но ако помолите Всевишния в него и помолите на Всевишния в него за услуга, тогава въпросният човек определено ще ви помогне.

Ако искате да знаете как да приемете света, бих искал да ви кажа: приемете Всевишния в човека и виждайте в него повече съвършенство, отколкото несъвършенство. Съзнателно се опитвайте да виждате повече истина в него, отколкото лъжа. Виждайте положителната му страна, по-светлата му страна. Всяка личност е представител на света. Така че когато се опитвате да внесете света вътре в себе си, не го приемайте като несъвършенство, привързаност, ограничение и смърт. Не, приемете го като нещо, което има безкрайна възможност да направи нещо прекрасно и неповторимо за Всевишния и за вас. По този начин става изключително лесно да внесете външния свят в себе си и да почувствате, че вие сте този, който трябва да се грижи за вътрешния свят, за този свят вътре във вас. Само не позволявайте на света да остава около вас или извън вас.

Как да приемате? Казвам ви, ще можете да приемете света, като промените отношението си към него. Светът е обречен на разочарование, светът пропада, светът е далеч от съвършенството – трябва да изхвърлите тези идеи. Светът носи посланието на Бог, светът непременно ще бъде Царството Небесно. Този свят наистина е Божия избрана земя. Тук Той ще прояви и тук Той ще осъществи Себе Си. Ако гледаме на света с тези представи, тогава ще видим, че лесно ще можем да приемем света.

Въпрос: Как да знаем кога да простим на някой, който ни е наранил, и кога трябва да отвърнем със същото?

Шри Чинмой: Има два вида хора. Едните са като маймуни или скорпиони. Ако позволим на една маймуна да ни приближи, тя незабавно ще ни ухапе и ощипе. Ако докоснем скорпион, той първо ще ужили ръката ни. Ако отново го докоснем, пак ще ни ужили. Така че в този свят трябва да видим дали някой постоянно се опитва да ни погуби. Ако невежеството не намалява, трябва да защитаваме себе си.

Но когато Христос видял, че собствените му хора постоянно се боричкат, той казал, че има някои добри по природа, на които трябва да прощаваме, защото те искрено се опитват да постъпват правилно. Ако такъв човек е направил нещо грешно и ние му простим, тогава той няма да го направи отново, защото ще знае, че е постъпил зле. Ако му кажем: „Добре, направил си го. Сега не го прави повече“, той ще се засрами и ще се смути. Той ще се разкае, че е направил нещо грешно. Тъй като е добър по природа, той няма да го направи повторно.

Ако обаче някой притежава характера на скорпион или маймуна, можем да му даваме колкото възможности искаме, но той няма да промени природата си. Така че с него трябва да сме много строги. Ако по природа е като скорпион и му дадем възможност, той просто ще ни погуби.

Въпрос: Бих искал да опишете за нас Усмивката на Всевишния.

Шри Чинмой: Когато Всевишният е в непроявена форма, Той е просто Лице, но когато е проявен или когато иска да прояви Себе Си, трябва да се усмихне. Той е жив, Той работи, Той е динамичен, Той е деен. Можем да знаем това само когато видим усмивка да изгрява на Лицето Му. Когато говорим за Всевишния, трябва да знаем, че той е и от мъжки, и от женски род. Много трудно бихме разбрали това с нашия човешки ум. В Своята мъжка Форма Той е неподвижен, Той е отвъд проявлението, въпреки че идва в проявлението. А когато идва в проявлението, това става чрез Неговата женска Форма. В индийската ни терминология тази женска Форма се нарича Пракрити, Силата на Природата или Майчиния аспект на Всевишния. Когато Силата на Природата действа във физическия свят, ние виждаме действие в Съществото на Всевишния. А когато това действие се случи, виждаме спонтанна радост навсякъде из проявената Форма на Всевишния. Тази радост изразява себе си най-пълно на Лицето на Всевишния като усмивка. Затова можем да кажем, че Живата Сила или Творческата Сила на Всевишния е Неговата Усмивка. Тази усмивка е самият Дъх на Всемирното Съзнание, както и Дъхът и на Самия Всевишен. Ако няма усмивка, няма и дъх, а ако няма дъх, тогава творението остава непроявено. Така че творението започва да действа в самата Усмивка на Всевишния.

Въпрос: Каква е разликата между привързаността и състраданието?

Шри Чинмой: В привързаността ние действаме условно, в състраданието действаме безрезервно, вечно и безусловно. Привързаността е нашата самоналожена дейност, докато състраданието е нашата Боговдъхновена, Богоразкриваща и Богопроявяваща дейност.

Въпрос: Колко сън е необходим на търсещия?

Шри Чинмой: Изцяло зависи от това колко сила на волята имате, която да създаде възприемчивост в тялото. Ако силата на волята ви може да създаде възприемчивост във физическото съзнание, тогава са необходими само един или два часа, дори по-малко. Ако не можете да създадете възприемчивост, тогава винаги е препоръчително да си почивате. В противен случай съзнанието не работи правилно. Ако съзнанието не работи, тогава сме по-зле от животните. То не само че не работи, но и става разрушително. Разрушението приема формата на отрицателни чувства към всичко, към собственото ви съществуване. Ако подхранвате отрицателни чувства, то това е истинска смърт.

Въпрос: Как се съпоставят човешките и Божествените закони?

Шри Чинмой: Законът на Бог действа чрез Неговата Светлина на Състраданието, а законът на човека действа чрез неговата сила на отсъждането. Силата на преценката е човешки закон, а Светлината на Състраданието е Божий Закон. Когато направя нещо грешно, човешкият закон се опитва да ме накаже, но наказанието не е върховният отговор. В случая с Божия Закон, когато направя нещо грешно, например, когато крада, Състраданието на Всевишния ще докосне корена и ще ме накара да осъзная, че кражбата е лоша и че трябва да работя за това, от което се нуждая, и да го получа по правилния начин. Божието Състрадание работи по такъв начин, че да ни помогне да се променим, докато човешкият закон не може да промени човешката природа. Само Божественият Закон, който просветлява, може да промени и преобрази човешката природа. Човешкият закон е незабавен ответ на онова, което сте направили – то е действие и противодействие. Божественият Закон ще влезе и ще преобрази корена на невежеството.

Въпрос: Бог проявява чрез цялото Си творение. Как можем да разберем Бог чрез само част от Неговото творение?

Шри Чинмой: Нека приемем Бог като обширния океан. Знаете, че океанът е съставен от мънички капки. Милиони, милиарди и трилиони капки създават океана. Ако знаем как да се отъждествим и с обширния океан, и с най-малката капчица, тогава можем да зърнем Бог в ограниченото, както и в безкрайното. Именно по силата на нашето единство с най-малката капчица в океана ние можем да видим и усетим Бог. Ако можем да установим единството си с ограниченото, тогава можем да видим как изглежда безграничното.

Ако искаме да видим Бог в Негово обширно творение, като самото творение, можем да го направим. Но в началото може да е по-лесно да Го отделим от Неговото творение и да се отъждествим само с малка част от цялото творение. Дори в малката част от Божието творение, което сега е видимо за нас, ние забелязваме безкрайно разнообразие. Какво ще направим тогава с цялото Божие творение? Умът ни няма да може изобщо да го обхване. За нашите ограничени човешки умове дори ограничената земна реалност е безкрайна. Ако започнем да разбираме това мъничко ъгълче от Божието обширно творение, можем да кажем, че сме постигнали значителен вътрешен напредък.