Истината на сърцето

Да знаеш истината е въпрос на отъждествяване. Ние виждаме истината и незабавно чувстваме истината, накрая ставаме истината. Ние познаваме истината чрез вътрешно разпознаване. Ако чувстваме, че трябва да изследваме подробно истината, за да видим как изглежда или от колко години съществува, то тогава ние никога няма да познаем истината.

Истината е вселенска. Христос каза: „Нека бъде Твоята Воля“. В индийските свети писания също виждаме предаване на Божията Воля. Това е същата истина, само че използваме различни езици. Вие казвате „вода“, а аз казвам джал на бенгалски, а някой друг ще каже агуа на испански, но водата остава същата. Истината е винаги една и съща. Вие и аз виждаме слънцето. Аз ще го нарека по един начин, а вие можете да го наречете по друг начин. Но самото слънце си е едно и също. Вие използвате дума, която аз не знам и аз използвам дума, която вие не знаете. Но зад тази дума е концепцията, реалността и тази реалност е слънцето. Кой може да отрече слънчевата светлина? Вие не можете да я отречете и аз не мога да я отрека.

Ако живеем в сърцето, то тогава неизменно ще знаем вселенската идея, тъй като сърцето е изцяло единство. Но ако живеем в ума, всичко ще бъде разделено. Нека да кажем, че сте италианец, а аз съм индиец. Ако живеем в ума, ние ще се борим. Но ако живеем в сърцето, ние ще видим, че и двамата сме Божии деца. Ако Бог има двама синове, единият може да е висок, а другият да е нисък. Но те и двамата вървят заедно към една и съща цел, тъй като живеят в сърцето. Ако живеят в ума, тогава този, който е нисък, ще завижда на този, който е висок. Но ако живеят в сърцето, те ще видят, че са като малкия пръст и палеца. Моят малък пръст е доста по-слаб от палеца ми, но те са установили своето единство. Малкият пръст не се чувства нещастен, тъй като е по-слаб от палеца. Не, малкият пръст чувства, че те вървят заедно. Той е като по-малкия брат. По-големият брат върви и по-малкият брат също върви. Малкият брат не се чувства нещастен, че е малък, тъй като знае, че той и по-големият му брат са едно цяло. Те вървят към една и съща цел. Получаваме това осъзнаване само когато живеем в сърцето, а не в ума.

Концентрация и искреност

Концентрацията, медитацията и съзерцанието изцяло зависят от нашия вътрешен плач. Когато едно дете е гладно, наистина гладно, то плаче. То може да е на първия етаж, а майка му може да е на третия етаж, но когато майката чуе неговия плач, тя слиза незабавно да го нахрани.

Нека да приемем концентрацията като вътрешен глад. Ако сме наистина гладни, нашият Баща Всевишният ще дойде, тичайки, без значение къде плачем. Ако имаме дълбочина и искреност в плача си, тогава ви казвам, че ще можем да се научим да се концентрираме за няколко дни. Иначе може да отнеме години и години. И тогава кога ще имаме време да започнем нашата медитация и съзерцание, които са по-висши предмети? Има хора, които са прекарали четиридесет години, учейки се как да се концентрират. Те не са развили вътрешен плач. То е като добър ученик и лош ученик. Един лош ученик ще се проваля и проваля, и проваля, докато добрият ученик всяка година ще отива в по-горен клас.

От друга страна, Богоосъзнаването не е като да пиеш вода, не е като разтворимо кафе, нещо, което ще получите незабавно. Не, това отнема време. Ако някой ви каже, че ще може да ви накара да осъзнаете Бог за една нощ, то тогава не го приемайте сериозно. Вие сте ходили на училище, в колеж и университет. Отнело ви е двадесет години, за да получите магистърска степен, което е резултат на външно знание. А Богоосъзнаването, което е безкрайно по-важно и по-значимо, естествено ще отнеме доста повече години. По никакъв начин не искам да ви обезкуражавам. Само искам да кажа, че ако гладът е искрен и ако отчаяно се нуждаете от Бог, тогава, ако се нуждаете от силата на концентрацията, аз ви уверявам, Бог ще ви даде силата на концентрацията.

Има също и нещо практично, което можете да направите, за да увеличите силата на концентрацията си. Моля ви, почувствайте, че вътре в ума ви има стая и естествено има също и врата. Застанете или в стаята, или извън стаята, точно пред вратата, и чакайте там да видите кой идва. Щом видите, че някакви хора идват –- „хора“ тук означава мисли – просто дръжте вратата затворена. В началото, за да станете силни, не пускате никого вътре. Иначе, докато позволявате на приятелите си да влязат, враговете ви също могат да влязат и тогава ще бъдете напълно загубени. Но идва време, когато ставате вътрешно силни и сте в състояние да допускате само приятелите си да влязат. Тогава ще каните само приятелите си вътре, а враговете ви ще остават отвън.

Добрите мисли са ваши приятели. Мисли за любов към Бог, за саможертва са добри мисли. Така че, когато тези добри мисли искат да влязат в стаята ви, трябва да оставите вратата отворена. Но още щом видите лоши мисли като страх, съмнение, ревност, раздразнение, депресия и т.н., ще държите вратата затворена.

Ако редовно се занимаваме с концентрация и медитация, със сигурност ще успеем. Ако сме наистина искрени, ще достигнем целта. Но трудността ни е в това, че сме искрени за един ден или за седмица, а после чувстваме, че това не е за нас. Ние искаме да осъзнаем Бог за една нощ. Ако не можем да получим нашето Богоосъзнаване за една нощ, тогава си мислим: „Добре, нека се молим една седмица, един месец, една година“. Ако след една година не осъзнаем Бог, ще се откажем. Чувстваме, че духовният живот не е за нас, той е само за другите.

Това е като да включите газовата печка. Ако завъртите копчето само малко и после спрете, тогава пламък няма да се появи. Трябва да завъртите копчето до определена точка и само тогава ще се появи пламък. Докато помествате копчето само малко и после си мислите: „Няма да има пламък, така че най-добре е да върна копчето обратно или да го оставя там, където е“. Именно това се случва. Хората правят една стъпка и чувстват, че Бог не е там. Но Бог е на края на двете стъпки. Ако не отидем до крайната граница, където е Той, как ще можем да Го видим?

Два вида молитва

Копнеем за божествения живот, за Мир, Светлина и Блаженство. Знаем, че това е нещото, от което се нуждаем и което искаме, и идва време, когато виждаме кой притежава тези неща. Бог притежава всички тези качества. Тогава можем да направим избор между две неща. Можем да кажем: „Аз се нуждая от тези качества, за да Го достигна. Когато имам Мир, Светлина и Блаженство в изобилно количество, естествено моята божественост ще излезе напред и аз ще стана едно с Бог“. Така че можем да се молим за тези добри качества. Има и друг начин. Ако можем да имаме свободен достъп до Притежателя на тези качества, тогава можем да отидем при Него и да кажем: „Аз съм в Твоите Нозе. Ако е Твоята Воля, моля Те, дай ми това, от което се нуждая. Ако не е Твоята Воля, тогава не ми давай нищо“.

Така че това са двата подхода. Единият е да събираме светите качества на Бог –- Неговите Мир, Светлина и Блаженство –- така че да станем съвършен инструмент или образ на Бог. Опитваме се да получим малко Мир, Светлина и Блаженство и после израстваме в Неговата Божественост или в нашата собствена божественост. Другият начин е да приближим Всевишния, когато чувстваме Присъствието Му по време на медитацията си и да кажем: „Дай ми това, което смяташ, че е най-добро, или не ми давай нищо. Ако искаш да остана в този несъвършен свят, в невежеството, то дръж ми тук. Ако искаш да бъда в просветление, тогава ще бъда просветлен“. Тогава, дори и ако останем в несъвършенството, все пак ще сме най-щастливият човек, тъй като съзнателно осъществяваме Бог по Негов собствен Начин.

Трябва да знаете, че Бог няма да ви отведе при невежеството. Но все пак, ако Той иска да изпробва искреността на вашето безусловно предаване, трябва да издържите изпита. Някой веднъж отишъл при Свами Вивекананда и поискал да стане негов ученик. Вивекананда казал: „Сигурен ли си?“. Търсещият отвърнал: „Да, искам да стана твой ученик“. Тогава Вивекананда рекъл: „Качи се на покрива и скочи. Ако можеш да скочиш, тогава ще те приема за мой ученик“. Търсещият се канел да скочи, но Вивекананда го дръпнал обратно. На търсещия му хрумнала идеята, че Вивекананда щял да бъде много доволен, че той искал да стане негов ученик и щял да изнесе реч за Мира, Светлината и Блаженството. Но Вивекананда първо искал да види дали търсещият е искрен. Този определен търсещ издържал изпита на Вивекананда. Така че ако Всевишният или вашият Учител иска да ви изпита, трябва да сте напълно подготвени. Той не ви дава невежество, съвсем не. Но ако той иска да ви изпита, за да види дали сте наистина искрени, то тогава трябва да издържите изпита.

Тъй като се нуждаем от Мир, Светлина и Блаженство, ние имаме пълното право да се молим за това и да медитираме върху това. Това въобще не е лошо. Ако получим капчица Мир и продължим да го увеличаваме и увеличаваме, накрая ние ще влезем в простора на Безкрая. От друга страна, ако чувстваме, че не се нуждаем от нищо, това не е поради гордост или суета. Съвсем не! Тук чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за нас и Той със сигурност ще ни го даде. Това е най-висшето отношение.

Единият начин е да се извисим, другият начин е Той да се спусне. Когато трябва да се изкачим, може и да се спънем, но ако можем да Го свалим долу, Той е опитен катерач и ще се спусне съвсем лесно. Така че ежедневно, когато се молим и медитираме, ние можем бавно да се изкачваме, изкачваме нагоре или можем да Го помолим да слезе и да ни даде това, от което се нуждаем. Вторият начин е много лесен.

Класове ученици

Знаете определението за приятел. Често в този свят, когато говорим за нашите приятели, трябва да знаем, че повечето от тях са само така наречени приятели, приятели за ядене и пиене. Наричаме ги приятели, но има всъщност само един приятел и той е нашият вечен Приятел, Всевишният. После стигаме до почитателите. Почитателите са онези, които може и да се възхищават на едно наше определено качество, но в същото време ще критикуват безмилостно всичките ни несъвършенства. В случая с духовния Учител последователите са онези, които се опитват да следват учението на Учителя според своята собствена светлина. Когато Учителят каже нещо, понякога те разбират правилното значение и истинската му важност, а друг път са на милиони километри далеч от истината на Учителя. Така че е много трудно да се каже кои са истински последователи. Само човекът, който се опитва да следва учението на Учителя с цялата си искреност и честност, ще почувства в най-съкровените дълбини на сърцето си, че е истински последовател.

Сега стигаме до учениците: първи клас, втори клас и трети клас ученици. Първо нека помислим за третия клас ученици. Третият клас ученици имат много малко общо със своя духовен Учител или Гуру. Те просто са надути от гордост, че имат духовен Учител. Те ще излязат на улицата, казвайки: „Ние имаме Учител, имаме Учител“. Но те не водят духовен живот дори и за секунда. Имат Гуру, но остават в света на невежеството, в света на пълната глупост. Те чувстват, че Гуру е някъде другаде. Никога не се опитват да влязат в съзнанието му. Гуруто и неговият трети клас ученици са като Северния и Южния полюс. Но тези ученици ще кажат, че имат Учител и така те вече са някой. В същото време те отварят вратата на сърцето си към всевъзможни небожествени предложения, идеи и фантазии. Това са третият клас ученици.

Сега да дойдем до втория клас ученици. За този вид ученик можете да кажете, че е петдесет процента искрен и петдесет процента неискрен, или двадесет и пет процента искрен и седемдесет и пет процента неискрен. Те дават четвърт или половината от своето съществуване на своя вътрешен живот, на духовния си живот, на мисията на своя Гуру или на своята собствена мисия за осъществяване на Волята на Всевишния тук на земята. Когато помагат на мисията или на мисията на своя Гуру, зад тяхната помощ винаги ще има подбуда. Те мислят, че помагайки, ще получат много повече от Центъра или от своя Гуру, или от мисията. Винаги има подбуда.

Третият клас ученици нямат време да мислят за това дали получават нещо, или не. Те получават радост само защото имат Гуру, чувстват, че тяхната цел е постигната. Но нямат нищо общо с Гуруто или с неговата мисия. По този начин те са напълно свободни. Вторият клас ученици приемат най-висшата мисия на Учителя, но зад тяхното приемане винаги има подбуда. Те също не смеят да прегърнат думите „освобождение“ и „себеосъзнаване“. Тези думи са твърде големи за тях. Всичко, което има значение за тях, е тяхното щастие в материалния свят. Те мислят: „Ще имаме много неприятни преживявания в света, но приемайки помощта на духовен Учител или влизайки в съзнанието на един по-висш идеал, ние ще получим благословии от Всевишния, от Бог“. Но те се страхуват да влязат в морето. Просто искат да изпият една капка и чувстват, че това им е достатъчно. Трябва да кажа, че те имат искреност, дори и да не е пълна. Винаги, когато помагат, го правят искрено, най-искрено, но не са приели божествения живот напълно или безрезервно. Те го приемат до някаква степен искрено, но не и с най-голяма любов, загриженост, отдаденост и предаване. Тези божествени качества ги няма в техния живот.

Първият клас ученици са истинската гордост на Учителя, на Всевишния и на Мисията. Те напълно са заличили думата „изисквам“ от своя речник. Не притежават нищо собствено. Ще направят всичко за Всевишния, за Гуру, за Мисията с най-дълбока посветеност. Те чувстват, че е най-голямо предимство да бъдеш напълно едно с вселенското и безкрайно съзнание на Гуру и с трансценденталната Благодат на Всевишния.

Един първокласен ученик приема стопроцентово определението на своя Учител за истина. За първокласния ученик Учителят има първата и последната дума в неговия вътрешен и в неговия външен живот. Първокласният ученик приема Учителя с цялото си сърце във всичко. Ако един ученик не е такъв, то тогава няма значение колко нависоко е той или колко добре медитира, без значение е какво посветено служене е предложил на Учителя, той все още не може да бъде наричан първокласен ученик.

Шри Рамачандра имал ученик, чието име било Хануман. Когато хората питали Хануман: „Какъв ден от седмицата е днес?“, той отвръщал: „Това не е моя работа. Не знам. Аз знам само думата „Рама, Рама“. Не ми трябва да мисля за други неща“. Ето така първокласните ученици напълно се сливат със Съзнанието на своя Гуру и с безкрайната Благодат на Всевишния.

Този, който е готов да направи всякакви възможни и невъзможни жертви за Учителя, за Мисията, за Всевишния, е първокласен ученик. Помня една случка с един от моите ученици. За щастие или за нещастие той сега не е тук. Преди около година той разговаряше с лидера на един от Центровете ни на улицата. Той казал на лидера: „Ти искаш да бъда като теб? Когато Гуру каже: „Стани“, ти ще станеш, когато Гуру каже: „Седни“, ти ще седнеш или ако Гуру каже: „Скочи в канала“, ти ще го направиш. Такова предаване ти можеш да постигнеш, но аз не мога да го направя“. Лидерът му казал: „Аз дойдох тук само за да постигна такъв вид предаване. Ако Гуру каже: „Стани“, аз ще стана; ако той каже: „Седни“, аз ще седна; ако той каже: „Скочи в канала“, аз ще го направя“. Така че лидерът е благословен със своята божествена мъдрост, а другият ученик е благословен със своята собствена мъдрост.

Казвал съм, че първокласните ученици нямат съществуване без Гуру. Но самият Гуру също няма съществуване без първокласните ученици, защото те са станали напълно едно с любовта на Гуру, с благословиите на Гуру, със загрижеността на Гуру. Така че както първокласните ученици не съществуват без мен, така и аз не съществувам без първокласните си ученици. Никога не мога да бъда отделен от моите първокласни ученици, но с втория и третия клас ученици е съвсем различно. Вторият клас ученици отчасти влизат в мен и аз влизам в тях. Но техният съюз не е пълен, той е далеч неудовлетворителен. В случая с третия клас ученици –- Бог да ги благослови –- не знам къде съществуват те и аз по никакъв начин не съм отговорен за тях.

Първокласните ученици са винаги в Лодката на Всевишния. Те никога не могат да бъдат отделени от мен и аз никога не мога да бъда отделен от тях. Всеки има същата възможност да израсне в първокласен ученик. Казвате, че имате изисквания или че искате свое собствено съществуване. Но ще загубите ли нещо, като станете първокласен ученик? Не, вие само ще влезете във Всевишния. Една малка капка влиза в безкрайния океан и се осмелява да обяви, че тя е самия океан. По същия начин първокласните ученици имат всяко право да нарекат себе си мои най-скъпи, избрани ученици. Аз ще бъда отговорен за тях не само в този живот, но и през Вечността. Аз мога да имам ученици не само на земята, но и в другите светове.

Така че, скъпи мои, аз ви приветствам и вие ме приветствате. Нещо безкрайно по-важно от това – Всевишният приветства всички нас тук да живеем в Него, да израстваме в Него, да Го осъществяваме и да Го проявяваме във всичко, което правим, във всичко, което казваме, и във всичко, в което се стремим да се превърнем. Центърът, Мисията не е наша — те са на Всевишния. Но Всевишният поради безкрайната Си Щедрост ни казва, че са наши. Те са мои, те са ваши, те са на човечеството.

Богоосъзнаване

Ако аз самият остана неосъзнат, то тогава е невъзможно да помогна на другите да осъзнаят Бог. Ако някой не е вкусил определена храна, как ще каже на другите, че тази храна е най-вкусната? Ако някой не учи и не получи дипломата си, как ще стане професор в университета и ще учи другите? Това не е възможно. Ако майката в семейството е неграмотна и дори не знае и АБВ-то, то как може да каже: „Нека те науча да четеш, сине мой“? Тя самата трябва да знае предмета, преди да може да научи детето си. Човек трябва да знае нещо, преди да може да учи другите. Това е вярно за духовния живот, както и за всяко друго поле на изява в живота. Ако аз не съм осъзнал Бог, как ще мога да ви осъществя и да ви помогна да осъзнаете Бог?

Ако самият Учител не е осъзнал Бог, то тогава за него е невъзможно да помогне на някой друг да осъзнае Бог. Помощта ще дойде от сърцето на търсещия и от Бог –- който е истинският Гуру вътре в Учителя –- но неосъзнатият Учител не може да бъде пряко отговорен за осъзнаването на някой друг. Ако ти първо нямаш плода в хладилника, то тогава нямаш способността да го раздадеш.

Когато медитирам, аз спускам Мир, Светлина и Блаженство в безкрайни количества. Истинските духовни Учители имат безкрайно вътрешно съкровище, докато в случая с обикновените човешки същества техните притежания са много ограничени. Материалната храна, например, е ограничена — ако има прекалено много хора, може и да няма достатъчно храна. Ако се очаква да ядат пет човека, а дойдат десет, то тогава изобщо няма да се справим. Но в духовния живот не е така. Безкрайното съкровище винаги ще остава същото, като изварата на Кришна то няма да намалее по количество. Както можете да ядете прекалено много на физическо ниво, така можете и да ядете отвъд вашите способности на духовно ниво. В такъв момент ще получите главоболие и чувство за напрежение. Но наличността от духовна храна никога няма да бъде изчерпана.

Майката получава огромна радост, когато се жертва за сина си. Тогава тя чувства, че синът е неразделна част от нейното съществуване. Ако и двете ми ръце са неразделни части от мен, то тогава е все едно дали ям с дясната си ръка или с лявата — един и същи човек получава радост. Така че, докато дава на духовните си деца, Учителят получава същото удоволствие, когато те ядат, както когато той самият яде. Задоволството е винаги същото, защото тогава няма чувство за отделеност. А и вие трябва да знаете, че без значение колко много децата ядат, вътрешното богатство на духовния Баща е неизтощимо. От друга страна, обикновената майка се чувства нещастна, ако детето ѝ не яде нейната храна. В моя случай, ако съм в своето божествено съзнание и някой не получи светлината ми, аз просто ще кажа, че за него времето не е дошло. Но ако съм в своето най-висше съзнание, ще кажа, че си губя ценното време; аз ви давам, а вие, хора, не ядете.

Всички не могат да осъзнаят Бог по едно и също време. Вие получавате магистърската си степен сега, но има много други, които не ги е грижа за магистърска степен. Бог няма да застави всички да Го осъзнаят точно сега. Но дори ако някой не приеме духовния живот точно сега, в хода на човешкия стремеж всеки някога трябва да осъзнае Бог. Всеки трябва да осъзнае Бог днес или утре. Отнема доста време да осъзнаете Бог, по-дълго, за да Го разкриете и още по-дълго, за да Го проявите. Но ако го направите ведро, ще сте много щастливи.

Усвояване на Светлината

Понякога, когато получаваме Светлина, Мир или Блаженство на по-високо ниво на съзнание, физическият ум не е убеден, че всъщност е получил нещо. Но за по-висшите нива на съзнание не е необходимо да направят физическото съзнание будно за това какво е получило. Светлината може да навлезе в по-висша част от емоционалното същество и да започне да действа за няколко минути, няколко дни или дори и по-дълго. Там тя ще подготви нова почва и с течение на времето тя ще даде обилна реколта на вътрешно преживяване. Тогава може да са нужни още няколко месеца, за да влязат тези вътрешни преживявания в грубото физическо съзнание.

Ако едно преживяване се случи във физическото съзнание, тогава можем да го видим и почувстваме със сетивата си. Естествено в такъв момент можем да разчитаме на собствената си съзнателност. Но ако преживяването е нещо много фино и се случва на по-високо ниво на съзнание, ние може и да не сме съзнателни за него. Това, което се опитваме да постигнем, е да направим физическото съзнателно будно за това, което се случва във финото тяло. Ако физическото и духовното в нас са едновременно съзнателни за това, което правим, тогава без значение на кое ниво на съзнанието преживяваме нещо, ние ще го усещаме във физическото ни съзнание. Иначе може да се случи така, че когато Най-Висшето почука на вратата на физическото, физическото може да го отрече.

Ако физическото тича наравно с душата и е в хармония с душата, тогава ние можем да получим най-висшата Светлина и ще бъдем убедени в това какво получаваме.

Ако физическото и душата се стремят заедно, тогава ще имаме свободен достъп до всички нива на съзнанието и физическото няма да може да се съмнява в действителността на тези фини преживявания. Така че нека да медитираме върху върховния Всевишен с тяло и душа. Тогава ще осъзнаем върховната Истина и тя ще може да ни използва по свой собствен начин.

Вибрации и присъствието на Учителя

Понякога ученици казват, че някои от техните колеги или познати в работата ги карат да се чувстват неудобно. Причината е, че тези хора не са духовни и вероятно никога няма да искат да са в нашата лодка. Ако се чувствате неудобно в нечие присъствие, това не означава, че подхраните чувство на превъзходство. Всеки човек носи особена вибрация, божествена или небожествена. Когато получите някакво неудобно или дразнещо чувство, обикновено това е, защото другият човек не е духовен. Ако човекът не се стреми и води обикновен, животински живот, естествено ще почувствате някакъв вид чужда вибрация от него. Вината не е ваша, ако вибрацията му ви кара да се чувствате неудобно.

От друга страна, не можете да обвинявате другия човек, той е в ръцете на небожествените сили. Не чувствайте, че само защото медитирате и имате Учител, вие водите по-висш живот. Дори онези, които се стремят, не могат да поддържат едно и също през цялото време. Всеки човек има различни вибрации по различно време. В метрото, например, или на Таймс Скуеър вие като личност няма да сте способни да поддържате собственото си най-високо съзнание. Откъм улицата идва различна вибрация и вие не можете да я избегнете, така че е много трудно за вас да поддържате висотата си. Тук може да сте много духовни, но още щом отидете в центъра на Манхатън или до Гринуич Вилидж, незабавно съзнанието ви пада. В такъв момент няма да мога да ви дам повече от двадесет от сто възможни точки за вашето съзнание. Но във вашата медитация, разбира се, вие можете да получите сто от сто.

Ако сте способни винаги да държите съзнанието си много високо, като в дълбока медитация, само тогава ще можете да поддържате един и същ стандарт. Когато можете да направите това, тогава наистина сте постигнали нещо. Все пак, аз ви съчувствам. Веднага щом влезете в метрото, вие се сблъсквате с този вид вибрация. По подобен начин хората, които сега имат небожествени вибрации, може да се стараят да станат добри –- кой знае? Но въпреки искрените им усилия да станат търсещи небожествените сили може да се намесват и да се опитват да им създадат проблеми, точно както във вашия случай вибрациите от метрото или от някъде другаде могат да ви създадат доста трудности за поддържането на същата духовна вибрация, където и да отивате.

Така че ако някой или нещо ви кара да се чувствате неудобно, в онзи момент не е нужно да отивате в някой ъгъл и да се концентрирате, за да разрешите трудността. Ако сте мой ученик и имате пълна вяра в мен, тогава можете незабавно да призовете моето вътрешно присъствие и вътрешното ми присъствие незабавно ще свали безкрайната Милост, Благодат или Мощ на Всевишния. Чрез силата на вашата искреност и посветеност отговорът ще дойде от мен и този отговор ще бъде последван незабавно от безкрайната Милост на Всевишния. Аз съм там като мост вътре във вас, свързващо звено между вас и Всевишния. Вие самите можете да призовете Всевишния за Неговата незабавна помощ, но трудността при вас е в това, че не виждате Всевишния, че не сте били благословени с постоянното Присъствие на Всевишния. Така че е по-лесно за стремящия се да призове присъствието на Гуру, който знае как да го свърже с Всевишния.

Бих искал да ви разкажа една история за една моя ученичка от друга страна. Аз ѝ дадох определена медитация, която да използва, за да призовава Всевишния винаги, когато е в трудност или опасност. Аз ѝ казах да се моли на Всевишния по определен начин в такъв момент. Тя каза: „Гуру, ти се молиш на Всевишния, а нека аз се моля на теб. Ти си виждал Всевишния, така че можеш да Му се молиш, но аз все още не съм Го виждала. Моля, вслушвай се в моята молитва и нека Всевишният да се вслушва в твоята молитва. След като ти си поел отговорност за моя живот, ти си правилният човек, който трябва да разреши проблема ми“.“ Тази молитва може да бъде използвана от всички онези ученици, които имат пълна вяра в мен.

Божествени предприятия

Ние имаме няколко божествени предприятия. Само някои от тях се справят добре и са вървели добре още от самото начало. Някои от другите предприятия даваха чудесни надежди, но се провалиха, защото вниманието на собствениците бе отвлечено в други посоки — те се интересуваха повече в нещо друго. В началото те обещаха, че ще служат на предприятието най-посветено. После, за беда, се намеси гордостта. Това е човешката природа.

В един от моите отдалечени Центрове, когато неколцина ученици отвориха ресторант, отначало той не вървеше толкова добре. Те казваха, че вината е изцяло моя. След няколко месеца, когато ресторантът тръгна добре и най-после печелеха пари, те напуснаха Центъра и изоставиха Бог. Сега духовността изцяло е напуснала живота им. Собствениците се върнаха към наркотиците и хипи живота. Тук въпросът бе за пари срещу Бог. Парите идват и тогава хората изхвърлят Бог от живота си.

Силата на парите може да ни отведе до животинския живот или може да ни отведе до божествения живот. Ако силата на парите е правилно използвана, тя е от допълнителна помощ в духовния живот. Ако не е правилно използвана, вижте какво може да се случи! Когато бизнесът им върви добре, някои ученици забравят духовния си живот. В такъв момент те мислят, че те са тези, които са направили бизнеса си успешен. Те забравят, че по Милостта на Всевишния аз открих тяхното божествено предприятие. Веднага щом бизнесът потръгне добре, веднага щом дойдат парите, те изхвърлят Бог. Силата на парите ги отвежда до животинския живот.

Някои хора ме обвиняват, когато се провалят, но когато са успешни, чувстват, че те са направили всичко. Тогава техният успех много лесно става техен провал. Но аз бих желал да ви кажа, че нито едно божествено предприятие няма да пропадне, ако имаме две неща. Едното е правилно управление. В ежедневния живот виждаме, че ако няма правилно управление, положението е печално: провал след провал. Второто нещо, което е необходимо, е търпение. Ние засяваме семе. Покълването на семето може да отнеме три или четири дни. Нека да наречем божествените предприятия духовни семена. Ще са нужни три или четири месеца или дори четири години тези семена да покълнат. Така че е необходимо търпение. Понякога се случва така, че нямаме достатъчно търпение. Ако след три или четири години няма успех, ние искаме да се откажем. Но аз казвам, че дори ако мислите, че вашето предприятие е провал, моля ви, придържайте се към това, което сте започнали. Почакайте да видите какво ще се случи утре.

Четене на произведенията на Учителя

Когато моите ученици четат произведенията ми, те влизат в съзнанието ми. Ако четат книгите на някой друг, те влизат в неговото съзнание. Моите произведения съдържат моето вдъхновение и стремеж, както и моето осъзнаване. Моля учениците си да запомнят някои от моите произведения, така че да възприемат произведенията ми и да ги направят неразделна част от съзнанието си.

Когато прочетете нещо четири или пет пъти, за да го запомните, всеки път вие ще получавате нова светлина от него. Всеки път ще виждате различни неща и ще извличате различни значения и всяко значение е напълно правилно. Лично аз не харесвам да обяснявам произведенията си, особено стиховете си. Един стих е като мантра, особено когато идва от Учител. Моите произведения идват направо от сърцето ми. За да ги обясня, аз трябва да използвам ума си. Тогава вътрешната им значимост си отива. Когато използвам ума си, се чувствам като хирург, който оперира някого. Когато обяснявам стиховете си или другите си творби, на мен ми се струва, че те претърпяват операция. Когато чета стих на глас, ще има няколко реда или една дума, която ще ви даде радост. Ако тя ви даде радост, незабавно отидете дълбоко навътре с тази дума и там ще получите най-голяма Радост, Мир и Блаженство. Когато прочета нещо на глас, не чувствайте, че трябва да знаете значението, съдържанието или важността на всяка дума. Ако някоя дума или ред ви вдъхновява, почувствайте, че това е достатъчно. Тогава изградете своето собствено вдъхновение, стремеж и осъзнаване върху тази определена дума. Ако трябва да обяснявам като учител от училище, тогава няма да мога да предложа нищо.

Ако помолите един градинар, който е отгледал цвете, да го откъсне за вас, той ще каже: „Как мога да убия цветето? Когато едно цвете е напълно разцъфнало, то е като живо същество. Как мога да го нарежа на парчета и да ви го дам?“. Така че когато става дума за обясняване на поемите ми, това ще бъде несправедливо спрямо вашия собствен стремеж. Аз нямам желание, тъй като чувствам, че една моя поема е като живо същество, което ще бъде нарязано на парчета и предложено на хората. Ако някой започне да обяснява духовната поезия, то в нея няма нищо. Веднъж обяснена, нейната красота и живот са си отишли.

Аз моля учениците си да се стараят да четат мои произведения по половин час всеки ден. В допълнение към четенето на произведенията ми можете и да пеете някои от моите духовни песни. Пеенето е форма на медитация. Ако можете да пеете Всевишни (нашия Призив) най-душевно, това е равностойно на един час медитация. Всеки мой ученик трябва да пее тази песен поне веднъж дневно. Дори и ако не можете да поддържате мелодията, няма значение. Всевишният няма да ви оценява. Тагор веднъж написа в едно стихотворение, че Бог даде глас на птицата, така че тя не получава признание, когато пее. Но когато едно човешко същество пее, въпреки че Бог не му е дал глас, това вече е нещо. Когато нямате нещо и го предложите на Бог, това е нещо повече. Понякога хората питат дали могат да пеят вътрешно. Разбира се, това е много добре. Но ако пеете вътрешно, можете да спрете по средата на някой ред. Ако пеете външно, чувствате, че има свидетел. Ще се изложите, ако не завършите песента.

Аури

Онзи ден един ученик каза, че е видял аурата ми и че цветът е бил син. Синьото е цветът на духовността и представлява също Безкрайността. Синьото представлява творчеството в неговата девствена форма. Това, което той е видял, е синият цвят, който постоянно нараства в човешката ни, така и в божествената ни природа. Когато нараства в нашата човешка природа, той се опитва да разшири ограничената ни човешка природа, а когато нараства в божествената ни природа, той се опитва да разшири и прояви светлината и истината, които вече притежава.

Небесносиньото е цветът на Бог Кришна. Веднъж, след като изнесох лекция за Бхагавад Гита в Нюйоркския университет, Господ Кришна танцуваше върху челото ми, разпръсквайки синята си светлина навсякъде около мен, и много, много ученици видяха тази светлина около мен. Въпреки че в същото време говорех, аз също така водех разговор с него във вътрешния свят и виждах синята му светлина и някои други значими неща.

Синьото е също така моят цвят и представлява моето вътрешно осъзнаване на Най-Висшето, на Абсолютния Всевишен. Един обикновен човек има само един цвят в аурата си. Някои напреднали търсещи имат два цвята. Но в случая с духовния Учител всички цветове са в аурата му. Ако някой види оранжево около мен, той не греши, тъй като този цвят също е в аурата ми. Аз имам всички цветове, но все пак моят любим цвят, моят най-изявен цвят е синьото. Синьото тук е най-висшата Истина.

Някои от вас са виждали златен цвят в аурата ми. Това представлява разкриването. Когато видите този златен цвят, в този момент вие виждате силата на проявата на по-високо ниво на съзнание.

Сън

По време на сън душата се движи от едно ниво на съзнание към друго. Душата е като свободна птица. Ако физическото съзнание иска да види какво прави душата, то трябва да позволи на себе си да бъде извайвано и водено от светлината на душата. Само тогава някой може да очаква да бъде съзнателен двадесет и четири часа на ден.

Ако искате да сте по-съзнателни за преживяванията си по време на сън, най-доброто нещо, което можете да направите, е да прекарате повече време в медитация. Ако сега медитирате един час, по-нататък се опитайте да отделите час и половина, после два часа. Ако искате да сте съзнателни за своите вътрешни преживявания по време на сън, по време на сънищата, тогава моля ви старайте се да отделяте повече време на духовния си живот.

Понякога не спите достатъчно поради безсебичното служене или някаква друга духовна дейност. Някои от вас, когато прекарат няколко нощи само с два или три часа сън, чувстват, че ще се разболеят. Страхувате се, че ще се разболеете и накрая ще умрете поради липса на сън. Но в този момент, когато смъртта влезе в ума ви, кажете си: „Дали Гуру или Всевишният ще ми позволи да умра, когато се опитвам да победя съня чрез своята посветеност и стремеж?“. Отговорът ще дойде незабавно: „Не!“. Ако това, което правите, е отвъд способностите ви, тогава вътрешната ви мъдрост ще дойде и ще ви каже: „Не, ти се нуждаеш от повече сън“. Но ако вашата вътрешна мъдрост не ви предупреждава, то няколкото часа, в които се наслаждавате на съня, са повече от достатъчни.

Как ще разпознаете вътрешната си мъдрост? Душата във вас е тази, която ви казва дали вършите правилното нещо. Можете да знаете дали вършите правилното нещо по това дали получавате радост, или не. Душата ви кара да медитирате и когато медитирате, вие получавате истинска радост. Трябва да знаете, че тази вътрешна радост сама по себе си е сила и енергия. Няма място за сравнение между енергията, която получавате от съня, и силата и енергията, която получавате от вътрешната радост. Ако спите десет часа, няма да получите същата сила като от пет минути вътрешна радост. Много малко хора имат здрав сън. Вие можете да спите осем часа, но вероятно само за няколко минути ще имате здрав сън. По време на тези десет минути можете да отидете в по-висш свят и да получите истинска радост. През останалото време вие сте в по-нисшите светове, но това не е записано в паметта ви.

Няколко минути вътрешна радост могат да победят всичко. С пет минути витална радост, емоционална радост обикновените хора могат да продължат да работят с часове. Ако виталът им е окуражен, ако някой ги е оценил на витален план, например, те могат да победят съня до известна степен за два дни. Ако виталът има способността да ви държи будни, сърцето има много повече сила, отколкото виталът, а душата има безкрайно повече сила.

Борба във виталния свят¹

Днес помолих Рамеш и Ракал да се оценят един друг поради причина, далеч надхвърляща въображението ви. Всеки човек има умствени същества, витални същества, всякакви видове същества. На физическо ниво техните високи мнения един за друг са напълно искрени. Това, което Рамеш казва за Ракал, и това, което Ракал казва за Рамеш, е искрено. Но в несъзнателния витал се случват неща, за които те може и да не са наясно и за които в такъв случай не са отговорни. Рамеш не знае нищо за своя витал, Ракал не знае нищо за витала си. Но тези неща са донякъде действителни в подсъзнателния свят.

Не искам тези две момчета да бъдат обезсърчени и обезкуражени от това, което ще кажа, но тази сутрин около 4:20 ч. в продължение на четири минути те имаха чудесен бой във виталния свят. Беше толкова ужасен бой, че не можах да изпратя едно от моите вътрешни същества да уреди спора им. Трябваше да отида там лично с душата си. Ако виталът и физическото същество на моите ученици станат необуздани, какво мога да направя? Моите ученици са ми като деца, те са собственост на моето сърце. От учениците се очаква да слушат учителя си, но ако учениците не слушат, учителят страда.

Пръв започна Ракал и тогава Рамеш започна да се отбранява. Но после, след като се защити, виталното същество на Рамеш откри, че е станало по-силно, и така то също започна да напада. Така продължи три или четири минути. Аз никога няма да посоча причините, само ви разказвам видяното. Не са само Рамеш и Ракал, които се борят, почти всеки се е бил. Докато просветлението на душата ви не е напълно изнесено напред, естествено такива неща се случват.

Рамеш и Ракал се бият един срещу друг в този друг свят, но ако борбата не бъде спряна от някой духовен Учител или от зрелостта на техните собствени души, тогава на подсъзнателно ниво техните витални същества събират огромна сила. Тази сила за беда иска да направи нещо ужасно. Силата, която ние събираме във витала, като се бием един с друг, е като силата, която боксьорите или борците събират. Вие може да си мислите, че те губят сили и се нараняват един друг, но когато се борят, по някакъв начин те всъщност събират сила. Тя е като силата на див слон и е собственост на витала. Накрая единият ще стане по-силен от другия и ще го победи, но и двамата ще станат по-силни на подсъзнателно ниво.

Това може също да се случи и между съпруг и съпруга. Не че става всеки път, когато благославям съпруг и съпруга, но се случва и се е случвало много, много пъти – стотици пъти. Ако външно похваля съпруга за нещо, незабавно съпругата ми показва щастливо лице, като че ли тя едно с постиженията на съпруга си. Но след пет минути тя чувства: „Аз съм безполезна“. Отъждествяването го е нямало, само усмивката. И обратното — когато съпругата направи нещо и аз я похваля за това, че го е направила изключително добре, тогава съпругът изглежда много щастлив и ме кара да чувствам, че постижението е и негово. Но след пет минути защо ли в тишина съпругът казва много небожествени неща и чувства много небожествени неща за себе си? Щом съпругът напредне много бързо, съпругата започва да го дърпа надолу; или ако съпругата напредне много бързо, съпругът започва да ревнува. То е като макара и аз трябва да застана по средата и да дръпна по-ниската част нагоре със своето състрадание.

Понякога много витални същества се бият заедно. Може да започне като бой между двама и после техните приятели взимат страни, тъй като на витален план те знаят, ако двама души се бият. Понякога, когато е много сериозно, това трае пет или десет минути. После на другия ден, ако вашата ранна сутрешна медитация не е била много добра и вие не сте преодолели лошите намерения, ако видите човека, с когото сте се били, тогава незабавно ще почувствате огромно раздразнение. Вие ще попитате: „Защо се дразня? Защо се ядосвам? Какво се е случило с мен?“. Ще потърсите назад в ума си и ще видите, че три месеца не сте казали груба дума за този човек. Но виталната караница е тази, която все още блуждае в съзнанието ви. Ако сте медитирали добре след боя, ако сте имали прекрасна ранна сутрешна медитация, тогава това, което се е случило във виталния свят, ще бъде изцяло изтрито от съзнанието ви.

Понякога една душа или две души влизат в ситуацията и я осветляват. Ето как става: две млади момчета от различни семейства се борят и тогава майката и бащата на едното дете идват и ги спират. Майката или се заканва на децата, или им казва нещо добро и им обяснява, че боят е много лошо нещо, така че те спират. Това се случва, когато душите влязат в ситуацията.

Понякога един човек не само се бори с някой друг. Силата и мощта, която той постига във витала, в подсъзнателното ниво, е толкова сляпа, че понякога се бори със самия него – срещу възможностите на душата му, възможностите на сърцето му. Вашето витално същество може да събира сила, докато сърцето ви се стреми много искрено и посветено. Тогава, когато се опитате да медитирате най-отдадено и душевно, изведнъж можете да получите силна нападка или огромна съпротива. Тази небожествена сила може да дойде и да застане на пътя на вашия стремеж. Вие ще кажете: „Откъде идва това ново препятствие? Не седя до някого, никой не дърпа съзнанието ми надолу“. Но препятствието идва от това друго ниво, от собственото ви витално ниво, от собственото ви подсъзнание и вие сте напълно несъзнателен за това. Много пъти се оплаквате, че не знаете причината, поради която не можете да медитирате, но това е, защото нещо се е случило на витално ниво и виталът не ви позволява да медитирате.

Въпреки че несъзнателно може да сте добронамерени, ако съзнателно изпращате добронамереност на другите, тогава никога няма да се сбивате на витално ниво. Така че искам да кажа, че преди да легнете да спите, за минута си помислете за всичките си духовни братя и сестри. Вие не можете да мислите за всеки поотделно, но се молете на Всевишния: „Моля Те, дари ме с добронамереност към всички мои духовни братя и сестри“. Тази молитва отнема една секунда. После, с течение на времето, може да я разширите и да включите целият свят. Ако съзнателно изпращате добронамереност по този начин, винаги ще обичате своите братя и сестри и това ще помогне значително на духовния ви живот.

Можем да имаме много добра медитация, но когато е въпрос за витала ни, то там се случват доста неща, за които не сме съзнателни външно. До някаква степен трябва да бъдем отговорни за тези неща, тъй като твърдим, че физическото, виталът, менталното и всичко, което имаме, е наше собствено. Ние трябва да се стремим да преобразим всички части от нашето същество.

Ракал, прости ми. Рамеш, прости ми. Моля, повярвайте ми, не се опитвах да ви изложа. Само искам да кажа, че тези неща се случват във виталния свят. Ето го доказателството. Ти виждаш, Рамеш, че говориш благосклонно за Ракал. И ти, Ракал, говориш благосклонно за Рамеш. Това, което казвате, е напълно вярно, но съществува и друг свят, наречен витален свят. Този свят е също действителен свят и в него се случват различни неща. Аз не се опитвам да ви обезкуража. Но ви казвам — на всички вас –- да внимавате с витала.

Пътешествието на душата

Когато душата напусне тялото след смъртта, има един преходен период. Душата оставя физическото и отлита от клетката на тялото. От физическия свят тя влиза във финия физически свят, после във финия витален свят и така нататък, докато накрая стигне до света на душите. Там душата си почива. От Волята на Всевишният зависи колко дълго тя ще си почива. Като правило, за обикновените човешки души това са седем или осем години. За великите духовни Учители са сто или двеста години. Все пак не съществува точно определено правило. В случая с някои велики духовни Учители Всевишният може да каже: „Върни се скоро, за да помогнеш на човечеството“.

Когато душата иска да се върне в света, тя трябва да получи разрешение или одобрението на Всевишния. Тя ще има кратко събеседване с Всевишния. Това е напълно вярно — всички велики духовни Учители го знаят. В това събеседване душата трябва да получи одобрението или позволението на Всевишния за своя избор на семейство и средата, в които иска да се прероди.

Понякога душата ви избира семейството, в което ще се родите във вашето следващо прераждане, понякога душите на родителите избират коя душа да се роди в тяхното семейство. Освен това понякога Всевишният избира душата за определени родители. Понякога се случва така, че вие сте с други души в света на душите. Тогава има разискване и вие казвате на тези определени души, които ще бъдат ваши родители: „Вие можете да отидете на земята няколко години преди мен и после ще дойда във вашето семейство“. Това е вярно. От друга страна, в света на душите може да се случи така, че душите на вашите бъдещи родители умоляват или искат от душата ви да дойде в тяхното семейство. Тогава родителите не се държат като такива — те са като приятели. Те казват: „Ще живееш ли при някой друг или ще живееш в нашия дом?“. Тогава душата ви ще отговаря, че иска да дойде при към тях. Така че молбата може да бъде отправена както от родителите, така и от децата. Освен това, душата може да бъде предложена от Всевишния. Може да бъде Волята на Всевишния вие да имате тези родители и тези родители да имат вас. Не съществува точно определено правило. Обикновено душите, които ще могат да са си от помощ една на друга тук на земята, идват заедно. Това означава, че, когато приемате духовния живот, родителите, които избирате, са правилните, така че да можете да им помагате в тяхната еволюция и те да помагат на вас.

Може да се случи така, че в това прераждане родителите ви са много лоши и са ви измъчвали много силно. В следващото си прераждане може да се опитате да отидете при вашите родители само за да ги измъчвате: око за око. Знам много, много случаи, в които душите са си отмъщавали. И дори и да не правите нищо, за да си отмъстите, ако родителите ви са били много лоши, съществува космичен закон. В света на душите някои души са предопределени да се родят с недъгави тела или да са глухи или слепи. Такова нещо е карма. В какви семейства ще се родят тези души? Мислите ли, че родителите ще молят Всевишния да им даде недъгави деца? В никакъв случай. Но ако родителите са направили нещо грешно, космичните сили може да ги принудят да приемат това, което им се полага. От една страна е много, много сложно, в същото време е много справедливо, божествено справедливо.

От друга страна, ако съм направил нещо грешно, мога да се моля на Бог да ми прости, да ме просветли, така че да не правя същата грешка отново. Едно дете отива и удря приятеля си. То веднага вижда, че приятелят му ще му отвърне със същото, така че тича при баща си за закрила. То отива при него, така че неговият приятел да не може да го удари. Бащата ще се опита да предпази сина си и, в същото време, ако е добър баща, ще утеши момчето, което е било нападнато от сина му. Тук също, ако сторите нещо грешно, вие незабавно отивате при вътрешния Източник, Всевишния, за състрадание, за закрила, за прошка. Когато се молите и медитирате, вие се опитвате да получите съответната божествена мъдрост, така че да не правите грешки в бъдещите си прераждания. Но след като сте направили нещо погрешно, ако кажете, че сте извършили правилното нещо и че другият човек е заслужил това, което сте му направили, тогава страдате.

Душата на новата година

Всяка година има собствена душа. Годината също има и тяло, витал, ум и сърце. Дори астролозите могат да кажат нещо за душата на годината така, както могат много често да кажат нещо и за душата на страната.

Когато една година свършва, душата на тази година се връща в областта на душите. От друга страна, ако следващата година дойде с душа, подобна на душата на предишната година, то тогава тази заминала си душа може да предложи всичките си възможности и заложби на душата на настоящата година. Душата на изминалата година всъщност не влиза в земното ниво, тя само предлага своите заложби и способности на настоящата година, защото вижда приликата. Да предположим, че душата на 1972 година има същия вид душа като 1960 година. Тогава, вместо да слиза на земята заедно с душата на 1972 г., душата на 1960 г. косвено или пряко ще помага на душата на 1972 г. и ще почувства своето собствено осъществяване в 1972 г., като че ли тя самата е дошла. Ето какво може да се случи, но такива неща не се случват много често. Все пак земята съществува от хиляди години, така че приличащите си души неизменно се събират понякога. Но обикновено душата на всяка година идва с ново послание. Това е много сложна материя, много сложна.

През 1971 г. душата бе напълно нова в смисъл, че не беше подкрепена или подпомогната от никоя друга душа. Тя получаваше помощ само направо от Всевишния. Душата на 1972 г. е напълно различна от душата на 1971 г. Въпреки че душата на 1971 г. все още не е напуснала земната сцена, душата на 1972 г. вече е стъпила на земната сцена. Ето как става това: дошъл е нов началник, но старият все още не е напуснал работа. Въпрос на няколко дни е душата на 1971 г. да си отиде.

Душата на една година може да приема много форми. Тя е в най-малкото нещо и в същото време тя самата може да остане в земното съзнание, което е толкова просторно. Можем да кажем, че тя остава вътре във всяка кратка, отлитаща секунда. Освен това тя може да приема и символична форма. Ако искаме да сравним символичната форма на душата на следващата година с душата на тази година, можем да кажем, че идващата нова година символично ще е като истински слон, нека да кажем много бърза, много динамична, докато душата на тази година е като кон или лъв –- въпреки че е повече като кон, отколкото като лъв. Разбира се, не можем да кажем, че тази душа е слон, а другата е кон. Това са символични образи. На Изток наричат една година „година на дракона“ или понякога я описват с форма на риба и други неща. Има много истина в това, което казват, но все пак въображението също играе роля тук.

Миналата година в новогодишната вечер вие медитирахте в полунощ и ние направихме същото в Порто Рико. Ако можете да медитирате от полунощ до дванадесет и половина също и тази година, ще бъде чудесно. Иска ми се да получа имената на тези, които ще направят това. Иначе ще губя собствената си ценна концентрация за онези, които спят дълбоко, вместо да се съсредоточавам само върху онези, които искрено се стараят да получат нещо.

Всяка година ние можем да направим много за Всевишния. Следващата година ние ще направим и постигнем много. Да станеш е да направиш, да направиш е да станеш. Тази година, за беда, не постигнахме много. Защо само тази година? Също и в предишните години, сравнено с нашите способности, това, което сме постигнали, е почти нищо. Имаме много по-големи способности, отколкото всъщност осъзнаваме. Ние можем да говорим, но нека тази година да покажем колко от нас искат също така и да работят.

Вдъхновението на вътрешния свят

Сега вътрешният свят е в състояние да влияе и да води външния свят само в много ограничена степен. Нека да не използвам думата „влияе“, а „вдъхновява“. Влиянието често е безрезултатно, дори ако идва от нас самите. Когато нещо се опита да ни влияе, ние все пак може и да не искаме да направим това, което трябва. Незабавно умът излиза напред, виталът излиза напред, физическото излиза напред. Тогава няма чувство за единство. Ние не искаме да се влияем от някого или от нещо, което не можем да наречем наше собствено, и това определено нещо също не ни приема за негови. От друга страна, ако сме вдъхновени, тогава ще се стараем да направим това, което трябва. Във вдъхновението изпитваме чувство за единство с нещото, към което се стремим, и целта също чувства своето единство с нас. Ако сме вдъхновени да тичаме, в такъв момент ставаме едно със скоростта, ставаме самата скорост. Но когато ни се въздейства, не е така.

Ако вътрешният свят беше наистина способен да вдъхнови външния свят, то външният свят сега щеше да има истински смисъл и досега той щеше да е успял в проявата на значително количество божественост. Но много често вътрешният свят не постига успех във вдъхновяването на външния свят. Защо? Не е, защото е слаб. Той има способността, но външният свят не приема неговото вдъхновение. Ако му се даде възможност, вътрешният свят може лесно да вдъхнови външния свят, но той не му дава възможността. Майката има способността да измие и изчисти детето, ако просто ѝ бъде дадена този възможност. Ако детето слуша майка си, тогава естествено тялото му ще стане чисто. Но понякога то не иска майката да го мие. То ще избяга от нея и ще ѝ се подиграе, казвайки: „Не, не, аз не искам да бъда измито от теб“. Вътрешният свят е като майката, но външният свят няма да го послуша. Ако го послуша, ако се остави да бъде вдъхновен от него, тогава външният свят наистина ще е способен да предложи нещо.

Вътрешният свят има усещането за пълно единство с това, което вижда или чувства. Външният свят няма такова единство. Той получава радост от разделението, докато вътрешният свят получава радост от обединяването. Ако външният свят съзнателно искаше да има същото чувство за единство като вътрешния, то тогава пълното осъзнаване, пълното разкриване и пълната проява лесно можеха да бъдат постигнати. Практически, когато външният свят приеме предлагането и вдъхновението на вътрешния свят с цялото си сърце, хората осъзнават истината, Най-Висшето.

Божествената сила може да повлияе на световните събития, но приемането от страна на външния свят също трябва да бъде предложено по божествен начин. Иначе, ако няма възприемчивост, външният свят само ще се прекърши. Когато чувстваме, че една чаша е много здрава, можем да я държим спокойно, но когато виждаме, че е много фина, чувстваме, че ще се счупи, ако я държим. Така ако видим, че земята е наистина силна и може да задържи божествената сила, то тогава, ако искаме да използваме божествена сила, това ще проработи. В противен случай, ако съдът е прекалено слаб, ние само ще разрушим възможностите на земята. Има много неща, които правя за моите ученици, но ако използвам силата си вместо моето вдъхновение, те ще бъдат смачкани. Така че трябва да сме много внимателни в началото. После, когато нашето външно същество стане силно, тогава ще можем да използваме сила.

Тъй като виталът е малко се страхува от божествената, динамична мощ той може да е послушен за един ден от страх, но виталът има своя собствена агресивна сила. Тази агресивна сила не иска да слуша силата на душата и така битката започва. Понякога силата действа, но много често не можем да я използваме. В такива моменти любовта на единството е тази, която проработва. От друга страна, любовта на единството е най-мощната сила. Тази любов на единството виталът може да срита много здраво. Но по-висшата сила, божествената сила е много мъдра. Тя казва: „Аз не бързам. Готова съм да те обичам в невежеството, тъй като боравя с вечното време“. Тогава постепенно светлината влиза в самия тъмен витал. Навсякъде има светлина, дори и в тъмнината, и когато излезе напред, тя иска да слуша по-висшите сили. По този начин виталът накрая също осъзнава Най-Висшето.