Част I — Беседи

SSC 20-25. Тези беседи са част от поредицата лекции, които Шри Чинмой изнася през пролетта на 1981 г. в 14 университета в Калифорния и на Източното крайбрежие на САЩ. Сред тях са всички университети от Бръшляновата лига, повечето от колежите на асоциацията "Седем сестри", Калифорнийският университет в Бъркли и Станфордският университет.

Музика и религия²

Искам да посветя моята беседа на великата душа на Емили Дикинсън. Тя бе един истински търсещ, който разкри своите вътрешни преживявания чрез душевните си стихове. Аз дълбоко ценя и се възхищавам не само от нейните стихове, но и от физическия живот, който тя водеше на земята. Преди много, много години тя завършва този престижен колеж. Сега искам да призова нейната благословена душа и да ѝ посветя душевната си беседа.

Музика и религия. Какво е музиката? Музиката е чистотата в живота на търсача–музикант. Музиката е красотата в сърцето на търсещия музикант. Музиката е божествеността в душата на търсещия музикант. Музиката е Домът на Възлюбения Всевишен на търсещия музикант.

Музиката не е и не може да бъде витална възбуда. Музиката е психично просветление. Музиката е върховното осъществяване на стремящата се човешка душа.

Преди да засвири, търсещият музикант душевно медитира, за да може да достигне до дълбините на океана. Преди да засвири, търсещият музикант интензивно се моли, за да може да изкачи планинските върхове.

Докато свири, търсещият музикант разговаря и общува в тишина с Върховния Музикант, неговия Вътрешен Водач. От Него той научава музиката на беззвучния звук. Музиката на беззвучния звук е подслоняващото дърво на Вечността с вдъхновяващите цветове на Безкрая и хранещите плодове на Безсмъртието. Това, което има музиката на беззвучния звук, е инволюцията на Бог-човека, това, което тази музика е, е бавната, сигурна и безпогрешна еволюция на човека-Бог.

Като търсещия музикант аз се моля на Върховния Музикант да ме дари с музиката на беззвучния звук. Преди да одобри молбата ми, Той ми казва, че трябва да се откажа от моята музика на хаоса, моята вулканична музика, моята музика-гръмотевица, моята музика-торнадо. Само тогава ще мога да науча от Него музиката на беззвучния звук, която във всеки момент ще отеква в най-скритите кътчета на сърцето ми, за да просветлява цялото ми същество и да осъществява Него, моя Възлюбен Всевишен по Негов върховен Начин.

Музика и религия. Какво е религията? Религията е азбуката на живота. От тази азбука научаваме, че ние идваме от Бог-Състраданието и живеем за Бог-Проявлението, че идваме от Трансценденталната Прозрение на Бог и живеем за Всеприсъстващата Действителност на Бог. Научаваме, че ние сме от Бог Единия, с Бог Единия, в Бог Многото и за Бог Многото.

В религията има душевна молитва и плодоносна медитация. Душевната молитва пречиства човешкия ни ум. Плодоносната медитация просветлява човешкото ни сърце. Веднъж щом постигнем пречистване и просветление, ние ще сме напреднали много по пътя към нашето себеразкриване, което е осъзнаването на Бог.

Има два вида религия: фалшива и истинска. Фалшивата религия иска да промени лицето на света на всяка цена, с всякакви, дори и нечисти средства. Истинската религия иска само душевно да обича сърцето на света. Лъжливата религия ще се опита да упражни огромното си превъзходство над другите религии. Истинската религия ще се опита само да съчувства на останалите религии. Тя иска да упражни екстаза на единството си с всички религии, единство, основано върху нейния собствен душевен плач. Тя иска да стане неделимо едно с всички религии, като използва своята толерантност, търпение, добронамереност и прошка. От друга страна, истинската религия знае съвършено добре, че Самият Върховен Водач е този, който обича и ръководи всяка религия, като в същото време прощава слабостите и грешките, които за нещастие всяка религия въплъщава.

Следователно истинската религия е тази, която с течение на вековете ще обича човечеството с всичките му несъвършенства, и осланяйки се на своето единство–любов, ще се опита да породи един нов свят. Истинската религия ще разцъфне лист по лист в Нозете на Твореца, Вечния Водач.

Истинската религия може да покаже на последователите си невидимата истина. Истинската религия може да накара последователите си да усетят невероятната божествена любов. Истинската религия може да дари последователите си с привидно невъзможната действителност: съвършенство - съвършенство отвътре и съвършенство отвън.

Може да сте християни, но животът ви не представлява само християнството. В мига, в който помисля за вас, в мига, в който ви видя, аз трябва да осъзная, че вие не сте нищо друго освен една универсалност. Вашето сърце, вашият ум, вашият витал, вашето тяло – всичко, което имате, и всичко, което сте, е една универсалност. Вие сте израз, разкритие на универсалността.

Аз съм от индуската вяра, но зная, че в самите дълбини на сърцето си аз съм една песен, обичаща Бога песен и осъществяваща Бога песен. И ако аз стана едно с вас, тогава ще почувствам, че посветено и безусловно съм станал универсалния Гонг на Бог.

Музиката и религията са като двете страни на една и съща монета-действителност. Музиката, в най-чистия си смисъл, е религия, а религията в най-чистия си смисъл е музика. Само музиката и религията могат да трансформират и да усъвършенстват човечеството. Тази музика-религия, тази азбука на живота, този универсален език на душата може само да бъде предложена; тя не може да бъде купена или продадена. Музиката и религията са за търсачите, за тези, които обичат музиката и служат на истината. Силата на парите и земната слава не могат да господстват над тези две безсмъртни реалности, тези две земни и небесни богатства.

Могулският император Акбар назначил в двореца си великия музикант Тансен. Един ден, когато Акбар дълбоко се наслаждавал на неговата музика, Тансен казал: “Аз не съм велик музикант.”

Акбар заявил: „Ти не само си велик, ти си най-добрият.“

Но Тансен отвърнал: „Не, моят Гуру, моят учител Харидас е несъмнено най-добрият“.

„Тогава го доведи в двореца ми!“ - казал императорът.

Тансен отвърнал: „Не, той няма да дойде. Той не се интересува от име и слава. Той свири само за Бог. Състраданието на Бог е неговата единствена отплата“.

Акбар казал: „Тогава аз ще трябва да отида. Отведи ме при него“.

Тансен се съгласил, но казал на Акбар: „Не можеш да отидеш при него като император. Трябва да се преоблечеш като мой слуга, мой роб“.

И така Акбар отишъл при учителя на Тансен, преоблечен като слуга, и Тансен помолил учителя си да посвири на Акбар. За нещастие Харидас не бил в настроение и не пожелал да свири. Тогава на Тансен му хрумнала една блестяща идея. Той започнал да свири, като умишлено допускал много грешки. Харидас не можел да повярва на очите и ушите си. Как можел най-добрият му ученик да прави такива недопустими грешки? Шокиран и изненадан, той започнал да свири и да поправя ученика си. По този начин императорът разбрал, че учителят на Тансен наистина превъзхожда своя ученик.

Когато се върнали в двореца, Акбар попитал Тансен: “Защо ти не можеш да свириш така душевно, както свири твоят учител?“.

„О, императоре“, отвърнал Тансен, „аз свиря за име и слава. Свиря за теб. А той свири за Бог. Ето в това е разликата. Ако аз свирех за Бог – за Бог в теб, и за Бог във всеки човек – само тогава моята музика може да бъде свръхестествена, небесна, върховно душевна и съвършена. Но аз свиря за пари и слава. Как можеш да очакваш, че ще свиря така, както свири моят учител?“

Източникът на истинската музика и източникът на истинската религия винаги ще остане един и същ. Този източник е плачът, безрожденият и безсмъртен плач – един вечен глад. Това не е глад за собственото ни удовлетворение, а за удовлетворяването на Бог по Божий собствен Начин. Когато музиката и религията идват от този източник, само тогава красотата и посланието им могат да бъдат божествено просветляващи и осъществяващи. Търсещият музикант има не само потенциал и възможност, но и неизбежната сигурност, че ще се превърне в избран инструмент на Бог Върховния Музикант, и в същото време, на Бог Твореца. За да служи на Бог по Негов собствен Начин, всеки служещ търсещ вижда светлината на деня. За да удовлетвори Бог по Негов собствен Начин, всеки търсещ музикант вижда светлината на деня.

Тук всички ние сме търсачи, които служат; всички тук сме търсачи-музиканти. В избрания от Бог час нашите стремящи се сърца и нашият посветен живот ще се осъществят. Това осъществяване е и Осъществяване на Бог. Него да осъществим по Негов собствен Начин – за това ние служим на човечеството чрез нашата божествена азбука на живота, която наричаме религия, и чрез нашата музика, която е универсалният език на душата ни.

Истина³

Satyam eva jayate
„Само Истината побеждава.“

Обикновеният човек харесва истината. Искреният човек цени истината. Вярващият в Бог милее за истината. Обичащият Бог израства в истината. Познаващият Бог установява неделимото си единство с истината.

Животът на желанията иска да обвърже истината. Животът на стремежа иска да открие истината. Животът на осъзнаването иска да разбули истината. Животът на съвършенството иска да прояви истината. Животът на удовлетворението иска да осъществи истината.

Душевният плач-искреност е върховната истина на земята. Плодоносната усмивка-блясък е върховната истина на Небесата.

Когато приемам истината с охота, Бог пречиства ума ми. Когато приемам истината безрезервно, Бог просветлява сърцето ми. Когато приемам истината безусловно, Бог осъществява живота ми. Не се съпротивлявай на истината, защото истината винаги е загрижена и готова да ти помогне. Не унищожавай истината, защото тя е повече от готова да те дари с екстаза на своята обилна Наслада. Не отричай истината, защото тя безсънно и състрадателно се опитва да направи съвършен твоя вътрешен и външен живот.

Истината и Бог са едно, но има една фина разлика. Истината може да бъде заменена, докато Бог никога не може да бъде заменен. Тук се сещам за едно от най-значимите събития, което се случило в живота на Томас Джеферсън, когато той бил назначен за посланик във Франция на мястото на Бенджамин Франклин. Тогава Джеферсън казал: „Бенджамин никога не може да бъде заменен. Не мога да го заместя. Мога само да го последвам“. По същия начин, истината не може да замени Бог. Истината може най-много да последва Бог.

Винаги е за предпочитане да говорим истината и да се превръщаме в истината. Но има много редки случаи, в които истината не може да бъде приложена на практика в земното съзнание. Нека да предположим, че изведнъж ме нападне дива ярост и кажа на някого, че ще го убия. В следващия миг слънцето на мъдростта изгрява и аз не искам да изпълня обещанието си, защото зная, че така ще извърша невиждано престъпление. В този случай, ако не спазя обещанието си, моята душа и душата на другия човек ще ми простят. Но ако кажа на някого, че ще му дам осъзнаване или поне душевен плач-стремеж, и ако не изпълня обещанието си, тогава моята душа и душата на другия човек няма да ми простят.

Истината е универсална и трансцендентална. Моят живот-стремеж обича трансценденталната Истина. Моят плач-стремеж се изкачва високо, по-високо, най-високо, и докато се катери, той засилва любовта си към трансценденталната Истина. Когато универсалната Истина види, че плачът-стремеж на моето сърце доближава най-висшата Действителност, тя ми дарява своята неизмерима любов и посява в мен семената на осъзнаването.

Моят живот-посветеност обича универсалната Истина. Той иска да служи на върховната Реалност във всеки човек и в цялото творение. Когато трансценденталната Истина види, че искам да посветя живота си на универсалната, всепроникваща божественост в човечеството, в този миг трансценденталната Истина е изключително доволна от мен и слиза, за да ме нахрани, за да нахрани моя живот на посветеност. Тоест универсалната и трансценденталната Истина вървят заедно в живота на търсача.

За да достигна най-висшата Реалност, аз имам нужда от горящия пламък на стремежа. Безсънно този пламък-стремеж ще се изкачва все по-високо и по-високо, за да достигне върховните Висоти. От друга страна, моето същество безсънно трябва да се посвети на върховното Дело, и това Дело е да служа на божественото в човечеството. Докато правя това, ще се опитам да изведа на преден план божествеността на човечеството.

Истината ни дарява с това, което има, и с това, което е. Това, което тя има, е зората на съвършенството. Ведро, сигурно, безрезервно и безусловно тя е готова да предложи своята зора-съвършенство на искрените търсачи на Абсолютната Истина. Това, което Истината е, е слънцето на Удовлетворението. Тя винаги е съгласна да дари своето слънце-удовлетворение на искрените търсачи, които копнеят да се превърнат в избрани инструменти на Абсолютния Всевишен.

Истината е цветето на нашата молитва-сърце. Истината е ароматът на нашата медитация-душа. Когато душевно се молим, ние виждаме как в най-дълбоките кътчета на сърцата ни един лотос разцъфва лист по лист. И ние полагаме този лотос в Нозете на нашия Любим Всевишен, а после, докато медитираме, вдишваме неговия аромат. Този аромат пречиства ума, който е обвързан със земята, и просветлява сърцето, което е свободно в Небесата. От друга страна, освобождава душата пътешественик в нас, която иска да върви по Пътя на Вечността, за да проявява върховната Реалност. Докато я проявява, душата-пътешественик засилва своя вътрешен плач, а докато плаче, тя проявява тази действителност. Всеки момент душата-пътешественик в нас плаче и се изкачва, а докато се изкачва, проявява една нова светлина, една нова истина, едно ново съвършенство и едно ново удовлетворение тук на земята.

Satyam eva jayate
„Само Истината побеждава.“

Звук и тишина⁴

Звукът и тишината са две Прозрения-Реалности на Бог. Тишината е плачът на Вечността. Звукът е усмивката на Безкрая. Те са еднакво мощни и еднакво безсмъртни.

Бог създаде Своята вселена със Светлината на Тишината Си. Бог поддържа Своята вселена с Насладата на Своя Звук.

Трансценденталната Тишина и вселенският Звук взаимно се допълват. Трансценденталната Тишина предлага своя дъх-чистота на универсалния Звук. Вселенският Звук предлага своя живот-красота на трансценденталната Тишина.

За да разберем кой е Бог, ние се нуждаем от Тишината. Нуждаем се от Звука, за да кажем на света какво прави Бог и къде се намира Той. Имаме нужда от Тишина, за да почувстваме Светлината на Божието Състрадание. Имаме нужда от Звук, за да усетим Светлината на Божията Справедливост. Нуждаем се от Тишина, за да почувстваме Сърцето-Мощ на Бог. Нуждаем се от Звук, за да почувстваме Нозете-Сила на Бог.

В живота-звук ние експериментираме. Чрез живота-експеримент накрая достигаме до съвършенството. В живота-тишина ние имаме изживявания. Чрез живота-изживяване накрая постигаме пълното удовлетворение.

Тишината е върховен господар, когато моят живот-стремеж почувства, че аз вечно съм от моя Възлюбен Всевишен. Звукът е върховен господар, когато моят живот-посветеност усети, че аз вечно съм за моя Възлюбен Всевишен.

Моят живот-звук изразява това, което имам – моята безсънна любов към Бог. Моят живот-тишина въплъщава това, което съм – моят вечен копнеж за Бог.

Когато аз тичам с живота-звук по пътя на Вечността, Състрадателното Око на Бог ме пази, наставлява ме и ме води. Когато тичам с живота-тишина по пътя на Вечността, Сърцето-Удовлетворение на Бог ме храни, подсилва ме и ми помага да стигна до моята предопределена Цел.

Трансценденталният Бог ме благославя, когато плувам в морето от тишина. Вселенският Бог ме благославя, когато израствам в ревящите вълни на морето-звук.

Търсещият ми ум има безброй въпроси. Аз посветено се моля на моя Господ Всевишен и душевно медитирам върху Него, за да получа отговорите на всички въпроси. Моят Господ Всевишен ми казва, че моето сърце-тишина не само знае всички отговори, но че самото мое сърце-тишина е отговорът, единственият отговор.

О, търсещи, моли ума си да плаче и плаче за тишината, в която няма мисли. Бог със сигурност ще отговори на молитвата ти. Той ще даде на живота ти и още нещо - Своя нестихващ Звук.

Звукът е несравнимата гордост от новостта в живота-стремеж и живота-посветеност на търсещия. Тишината е несравнимата гордост от пълнотата в живота-стремеж и в живота-посветеност на търсещия.

Когато тишината и звукът станат неделимо едно в живота на търсещия, Бог дава нов живот на съвършенство на търсещия и му показва Своето Собствено Сърце-Удовлетворение.

Земята притежава Звука. Небесата притежават Тишината. Моят Господ Всевишен притежава спасението, просветлението и освобождението. А какво притежавам аз? Аз притежавам едно сърце, изпълнено с благодарност.

Съзерцание в действие⁵

Всеки човек е търсещ. Не може да бъде друг. Той или търси безкрайната и абсолютна Истина, или търси земните богатства.

В духовния живот всеки търсещ има трима близки приятели. Това са концентрацията, медитацията и съзерцанието. Всеки търсещ има и по няколко врагове. За негова огромна изненада точно сега собственият му ум е неговият най-лош враг. Умът е този, който е нечист, несигурен, завистлив, подъл и обвързан със земята.

Концентрацията, най-скъпият приятел на търсещия, идва, за да го избави. Концентрацията преследва и гони лошите мисли, които нападат ума. После търсещият е благословен с божествени мисли – чисти, здравословни, благоприятни, просветляващи и осъществяващи мисли.

След това на помощ на търсещия идва приятелят-медитация. Този приятел му дава един тих и спокоен ум, така че той да може да има покой в изобилно количество още в началото на духовното си пътешествие. И накрая медитацията дава на търсещия безкраен мир.

Последен при търсещия идва неговият приятел-съзерцание и му предлага светлина и наслада. Първо съзерцанието прави ума напълно подготвен и съвършен инструмент на вътрешния Водач на търсещия. Той до такава степен усъвършенства ума, че умът във всеки миг може да чувства как божественият нектар протича в него и чрез него. Съзерцанието дава на търсещия нектара-наслада в безкрайни количества.

Когато търсещият започне да се концентрира, да медитира и да съзерцава, той започва да разбира, че има нужда от чист и възприемчив ум, от възприемчиво сърце и интуитивна способност. Той се нуждае от ясно приемане на вътрешната и външната действителност. Има нужда от чиста възприемчивост на вътрешната и външната действителност. Има нужда от интуитивната дарба да чете книгата на миналото, настоящето и бъдещето. Чрез мощната си концентрация търсещият става божествено възприемчив. Чрез душевната си медитация търсещият става върховно възприемчив. Осланяйки се на плодотворното си съзерцание, накрая той става съвършено интуитивен. После изведнъж той започва да чете миналото, настоящето и бъдещето.

Когато един търсещ се концентрира, медитира и съзерцава, той е искрен, истински и чист и не се интересува от признанието на света. Но светът не иска да му остане длъжен и затова изиграва своята роля. Когато търсещият се концентрира, светът се любува на мощните му очи. Когато търсещият медитира, светът обожава душевното му сърце. Когато търсещият съзерцава, цялото човечество обича плодоносната му душа.

Има две реалности. Едната е реалността, обвързана със земния свят. Другата е Реалността на волните Небеса. Обвързаната със земята реалност се занимава с ограниченото – с отлитащите мигове. Реалността на волните Небеса се занимава с Вечността. В съзерцанието търсещият обединява двете реалности. В съзерцанието търсещият се превръща в раждането на своето собствено пътешествие, във вечния поход и вечно надминаващата се цел на своето собствено пътешествие.

Концентрацията, медитацията и съзерцанието са от огромно значение в живота-действие на търсещия. Какво е действието? В обикновения смисъл действието е притежаване. Действието може да бъде отричане. Действието може да бъде и преобразяване.

Когато действието е притежание, ние се чувстваме нещастни. Когато накрая постигнем нещо, откриваме, че всъщност това нещо вече ни притежава. Разбираме, че сега зависим именно от милостта на това, което сме искали да притежаваме.

После идва време, когато притежаването вече не ни радва и се опитваме да се откажем от всичко. Чувстваме, че ще сме щастливи само ако можем да се откажем от всичко. Но и отричането не е верният отговор. Ако отхвърлим всичко, как ще можем да проявим божественото в себе си? Ако се откажем от тялото, защото е пасивно, ако се откажем от витала, защото е агресивен, ако се откажем от ума, защото е нечист, ако се откажем от сърцето, защото е безполезно и безпомощно – тогава как ще изведем напред вътрешната си божественост?

Притежаването не е отговор, а и отричането - също. Но и приемането не ни удовлетворява, защото светът е далеч от съвършенството.

Накрая идваме до осъзнаването, че преобразяването е единственият отговор – преобразяване на действителността. Ще приемем тялото, витала, ума и сърцето, но после ще трябва да ги преобразим. Пасивното тяло трябва да направим активно. Агресивният витал – динамичен. Нечистият ум трябва да се пречисти. Несигурното сърце трябва да стане сигурно и уверено. Преобразяването на нашата природа е от огромно значение. Ако променим своята природа, своето земно съществуване, само тогава ще бъдем съвършени инструменти, върховно избрани инструменти на нашия Възлюбен Всевишен. Само тогава ще можем да Го задоволим и да Го удовлетворим по Негов собствен Начин. Във и чрез мощна концентрация, душевна медитация и плодотворно съзерцание ще постигнем съвършенството на нашата природа.

Притежанието винаги ще ни привързва. Отричането ще ни прави бедни. Как ще предлагаме свобода на целия свят, ако сме привързани? Как ще предлагаме вътрешното си богатство на останалия свят, ако сме приковани от бедността? Но ако сме променени, тихомълком нашето преобразяване ще може да промени целия свят.

Бог се натъжава, когато търсещият действа глупаво и се опитва да притежава света. От друга страна, Той се чувства тъжен, когато търсещият е пасивен, защото се страхува, че всяко действие все повече и повече ще го привърже със света. Търсещият не осъзнава, че ако може душевно, радостно и безусловно да предложи резултатите от своето действие на своя Вътрешен Водач, така той ще стане съвършен. Той трябва да се откаже не от действието, а от резултатите. Това е истинското себе-предлагане. Когато търсещият предлага резултатите от своите действия, тогава той става вътрешно и външно съвършен.

Ние знаем как да действаме душевно и посветено. Но как да съзерцаваме, докато действаме –- сред суматохата на живота, докато сме заети с хиляди дейности? Ние можем да съзерцаваме, докато действаме, само ако имаме пълна вяра, че Бог безсънно и състрадателно действа в нас и чрез нас. Можем да съзерцаваме, докато действаме, ако можем да убедим своя съмняващ се ум, че Сърцето на Всевишния безсънно ни ръководи, вае ни и ни оформя в образа на Своята собствена трансцендентална Реалност. Ние можем да съзерцаваме, докато действаме, ако можем да си представим Състрадателното Око на нашия Възлюбен Всевишен, ако можем да си представим Опрощаващото Сърце на нашия Възлюбен Всевишен, ако можем да си представим Прозрението-Съвършенство на нашия Възлюбен Всевишен, което винаги действа в нас и чрез нас за проявлението на Съвършенството на Всевишния тук на земята.

Музика⁶

Музиката е стремежът на Вечността. Музиката е съвършенството на Безкрая. Музиката е удовлетворението на Безсмъртието. Стремежът е рождено право на земята. Съвършенството е рождено право на Небесата. Удовлетворението е Прозрението-Наслада на Бог.

Животинската, човешката и божествената музика. Животинската музика плаши човешката музика и умишлено пренебрегва божествената музика. Човешката музика за нещастие се изкушава от животинската музика и няма никакъв достъп до божествената музика. Божествената музика е винаги готова да пречисти дъха на животинската музика и да просветли живота на човешката музика.

Музиката-звук и музиката-тишина. Музиката-звук подготвя търсещия-музикант да бъде неразделна част от широтата на вселенското небе. Музиката-тишина подготвя търсещия-музикант дълбоко да пие от нектара-наслада на трансценденталното Слънце.

Така, както има два вида музика – музика-тишина и музика-звук, има и два вида музиканти – гениални музиканти и талантливи музиканти. Веднъж един млад музикант отишъл при великия композитор Моцарт и го помолил да го научи как се композира концерт. Великият композитор му казал да почака още няколко години, преди да се опита да напише концерт. Ученикът напомнил, че Моцарт бил едва на 8 години, когато започнал да композира такива прекрасни творби. Моцарт отвърнал, че когато бил дете, не се налагало да ходи при никого за съвет. След като младият студент трябвало да пита друг човек как се композира, то съветът на Моцарт бил да почака още няколко години. Ето тук виждаме разликата между един музикант с безграничен гений и един музикант с обикновен талант.

Когато имаме голям талант, можем да композираме музиката-звук. Но за музиката-тишина това не е достатъчно. Търсещият трябва да е в състояние да се гмурка дълбоко навътре, ако иска да сътвори музиката-тишина в сърцето си. Затова той трябва да е напълно концентриран във вътрешния живот, живота на стремежа, живота на безкрайния мир, светлина и блаженство.

Бог е Върховният Музикант. Той изпълнява Своята Музика безсънно, благославящо и по един разтърсващ душата начин. Неговата Музика ни пробужда и ни извисява. Бог е създал две категории хора, които обичат музиката. Едните през повечето време се опитват да изучават и да разберат музиката на умствен план. Те се наслаждават на музиката по един ментален начин. Но има някои търсещи без никаква музикална подготовка, които обаче търсят музиката, която е дълбоко навътре. Те се наслаждават на музиката по един психичен начин. Музиката, която те понякога чуват, значително превъзхожда музиката, която другите изучават.

Когато търсещият-певец пее душевно, той веднага усеща, че е безсмъртен или че поне ще остане на земята още дълги години. А когато същият певец-търсещ се потопи в морето от мисли, многообразните занимания и проблеми навлизат в неговия ум и го отслабват. В такъв момент той вижда как смъртта му бързо се приближава. Следователно когато пее душевно, той чувства как става едно с Безсмъртието. Когато мисли, той чувства, че е обречен.

Търсещият-музикант чувства, че ако няма музика, неговото сърце е без душа. Ако няма музика, неговият живот е безполезен. Ако няма музика, неговата цел е ненужна. Защо, защо, защо? Защото музиката е единството-стремеж на човечеството. Единство без душевна мелодия е сляпо, глухо и безполезно. От друга страна, мелодия без плодотворно единство е просто тяло без душа. Без единството-стремеж човечеството не може никога да постигне съвършенство. Без съвършенство удовлетворението ще остане непостижимо. Ако няма удовлетворение, животът не може да има никаква стойност. Ние се стремим заради удовлетворението. Заради удовлетворението се опитваме да усъвършенстваме себе си. Удовлетворението е единствената реалност-съществуване, от която имат нужда и Бог, и човек. Душевната музика не само притежава отговора, но и е самият отговор на тази нужда.

Нашите сетива са неспокойни. Затова умът страда. Умът ни е изпълнен със съмнение. Затова сетивата ни страдат. Умът няма способността да върже сетивата и да ги дисциплинира. Тук музиката идва на помощ на ума. С помощта на музиката умът връзва и дисциплинира сетивата, като ги прави съвършени инструменти, така че да са облети със светлина, мир и блаженство.

От друга страна, когато умът е несигурен, когато пие до дъно от отровата на съмнението, тогава сетивата нямат способността да изпълнят ума с вяра. И тук музиката идва на помощ. Сетивата приемат тази помощ от музиката, за да се преобразят и просветлят. Когато сетивата са тихи и спокойни, съмняващият се ум се преобразява напълно и става неделимо едно със сърцето, което е напълно възприемчиво. В такъв момент нашият Вътрешен Водач – Върховният Музикант – може да прояви себе си благославящо, мощно и неограничено. Докато Той проявява Себе Си в нас и чрез нас, божествената музика става неразделна част от нашето същество и ние израстваме в пълно съвършенство. В нас и чрез нас Върховният Музикант твори един нов свят. Ние се превръщаме в божествена музика и една нова визия на трансценденталната Реалност на Бог, която действа в нас и чрез нас.

Всеки търсещ е певец, но също и музикант, защото всеки търсещ служи на Бог и обича Истината. Този, който обича Бог и служи на Истината, без съмнение е певец и музикант в Сърцето на Бог. Този, който обича Бог и служи на Истината, вече е установил своето единство с Вътрешния си Водач. А това единство, това неделимо единство, не е нищо друго освен всеповдигащата, всепросветляващата и всеподсилващата Музика на нашия Възлюбен Всевишен, който е вечният Върховен Музикант.

Удовлетворение⁷

И Бог, и аз сме истински мечтатели. От незапомнени времена ние мечтаем. В моята мечта аз чувствам Божията безкрайна Светлина и плувам в Неговото Море от безкрайна Наслада. Но уви, суровата действителност е друга. Действителността на света силно ме шокира. По същия начин в Своята Мечта моят Господ Всевишен ме вижда като най-съвършен Свой инструмент. Но уви, действителността е друга. Бог има поразяващо изживяване от действителността на този свят.

И Бог, и аз обичаме истински. Аз обичам Бог, именно защото единствено Неговата Любов е искрена, чиста, благославяща, просветляваща и плодотворна. Той ме обича, защото аз имам безсънен стремящ се плач. Понеже сърцето ми израства в един безсънен стремящ се плач, моят Господ Всевишен ме обича.

И Бог, и аз, и двамата сме истински просяци. Аз Го моля за Неговата безгранична Светлина и Наслада. Той ме моли за прашинка радост в моя външен живот. Той се нуждае от пламъка на радостта, за да задоволи и осъществи моето желание. Един ден аз ще предложа на моя Възлюбен Всевишен безценния си дар – пълното преобразяване на моя живот. Един ден моят Господ Всевишен ще ми даде Своя безценен Дар – безсмъртното Си Удовлетворение.

Удовлетворението е пълно осъществяване. Чистотата е осъществяването на моето тяло. Смирението е осъществяването на моя витал. Покоят е осъществяването на моя ум. Блаженството е осъществяването на моето сърце. Божието Прозрение е осъществяването на моята душа. Моето безусловно предаване на Бог е осъществяването на моя Възлюбен Всевишен.

Две реалности на съществуване: огорчение и удовлетворение. Моят привързан към земното живот на желание и нощта на огорчението са винаги неразделни. Моят свободен в Небесата живот-стремеж и моят ден-удовлетворение са винаги неделими.

Моят живот на желанията накрая ще се превърне в ожесточен тигър, който изцяло ще ме погълне. Моят живот на стремеж също ще израсне. Той ще се превърне в горящо слънце, което ще просветли вътрешния ми живот на стремеж, ще осъществи външния ми живот на посветеност и ще изпълни живота ми с истинско удовлетворение.

Аз се нуждая от удовлетворение във вътрешния си живот. Аз се нуждая от удовлетворение и във външния си живот. Това удовлетворение не мога да получа от човечеството. От друга страна, аз няма да мога да дам удовлетворение на човечеството, докато Бог не ме дари с Неговото Удовлетворение-Наслада. Това, което трябва да усещам, е само Божието Присъствие в най-дълбоките кътчета на сърцето си. Само Неговото Присъствие може и ще ми даде безкрайното Удовлетворение.

Веднъж някой позвънил на един свещеник и попитал: „Бихте ли ми казали дали президентът ще дойде на служба в църквата тази неделя?“.

Свещеникът отвърнал: „Не съм сигурен за президента, но ви обещавам, че Бог ще дойде. И съм сигурен, че това ще е достатъчен стимул, за да се събере цялото паство“.

Свещеникът бил толкова прав. От значение е не земното признание, а небесното присъствие. Всеки търсещ трябва да усети, че в неговия живот на стремеж Присъствието на Бог е от най-голямо значение. Когато съзнателно усетим Божието Присъствие във всяко кътче на сърцето си, тогава то цялото става светлина и наслада. И тогава виждаме, че всички Божии деца са красиви, душевни, молитвени цветя, които растат в Сърцето-Градина на Бог.

Ние трябва да удовлетворим Бог, като Го призоваваме безсънно и безусловно. Ние сме истински удовлетворени само когато Бог е доволен от нас. За да Го удовлетвори по Негов собствен Начин, всеки търсач вижда светлината на деня. С течение на времето, когато Бог е удовлетворен и ние сме удовлетворени, тогава Неговото творение става изцяло наше.

Някога имах Бог-Удовлетворение. Но уви, аз Го изгубих. Защо? Изгубих Го, защото сега обичам себе си безкрайно повече, отколкото обичам Бог. Някога аз обичах Бог, моя Възлюбен Всевишен, безкрайно повече, отколкото обичах себе си. После настъпи време, когато обичах безсънно само Него и никой друг.

Уви, тези златни дни сега са потънали в тъмна забрава. Сега невежеството покрива моя вътрешен и външен живот. Затова реалността на единството ми с моя Възлюбен Всевишен е заровено в забрава, а аз живея живота на провала-нощ! Въпреки че сега съм там, за мен все още има лъч непоколебима надежда. С моята твърда решимост аз отново ще спечеля битката на живота си. Моята душевна, безсънна и безусловна молитва и медитация ще премахнат невежеството-нощ, което ме е обгърнало.

Но първо аз трябва да удовлетворя моя Господ Всевишен по Негов собствен Начин. Тайната за това е да осъзная, че Неговият Начин е не само моят начин, но е и единственият начин. В мига, в който осъзная, че Неговият Начин е единственият, тогава ще мога най-бързо да Го удовлетворя. Неговият Начин е начинът на съзнателното, искреното, безсънното и безусловното предаване. И пак ще дойде време, когато аз съзнателно ще се наслаждавам на присъствието на моя Господ Всевишен във всяко кътче на моето сърце, и после ще израсна не само в моя собствен живот-удовлетворение, но също и в Слънцето на Неговото Удовлетворение.

Съзерцанието в индуската традиция⁸

Съзерцание. Аз съзерцавам, за да мога да изтрия животинското минало в себе си. Аз съзерцавам, за да мога да освободя човешкото невежество в себе си. Аз съзерцавам, за да може божествената визия винаги да присъства в мен. Аз съзерцавам, за да мога отблизо и интимно да общувам с Всевишния в мен.

Съзерцанието е съзнателното ми усещане за Бог-Светлината. Съзерцанието е съзнателното ми единство с Бог-Насладата. Съзерцанието е съзнателната ми пълнота с Бог-Удовлетворението.

Чрез съзерцанието си търсещият постига чистотата на спасението. Изобилните грехове не могат повече да нападат цялото му същество. Повече никакъв грях, никаква гузна съвест!

Чрез съзерцанието си търсещият постига тишината на освобождението. Повече никаква нощ-робство, никакъв живот-робство!

Чрез съзерцанието си търсещият постига блясъка на просветлението. Повече никаква тъмнина - само светлина отвътре и отвън!

Чрез съзерцанието си търсещият постига единството- съвършенство на реализацията. Повече никакъв живот на разделение! Неразделимото единство господства върховно!

Реалността–съществуване на съзерцанието не се нуждае от обяснение и от проявление. То се нуждае само от удовлетворение – удовлетворение-единство с Абсолютния Всевишен.

За тези, които се занимават с духовност, има трима частни учители: концентрацията, медитацията и съзерцанието. Концентрацията показва на търсещия как бездиханно и най-бързо да тича към своята определена цел – зората на утрешния ден. Учителят-медитацията учи търсещия как душевно и безсънно да усеща Бог в най-дълбоките кътчета на сърцето си. Учителят-съзерцание учи търсещия как съзнателно, безрезервно и безусловно да живее заедно с Бог.

Индуската традиция по нищо не се отличава от ведическия опит. Ведическите пророци от древното минало имали специален начин, по който да разбуждат спящите човешки души. Това разтърсващо душите послание за тези, които се въргаляли в удоволствията на невежеството, било: Uttisthata jagrata – „Разбуди се и стани!“ Когато търсещият напреднел, ведическите пророци го съветвали: Tat twam asi – „Това си ти“. Накрая, когато търсещият бил съвсем напреднал, пророците му давали следното послание: Aham brahmasmi – „Аз съм Брахман“.

Концентрацията е за абсолютно начинаещи, медитацията е за по-напреднали, а съзерцанието е за най-напреднали търсещи, но и трите изискват търпение. Ние не можем да постигнем, камо ли да овладеем изкуството на концентрацията, медитацията и съзерцанието за една нощ. Имаме нужда от търпение. Съществуват търсещи и тук, и другаде, които смятат, че за много кратко време ще могат да овладеят концентрацията, медитацията и съзерцанието. Това е нелепо. Всяко нещо, което е устойчиво и значимо, не може да се постигне за една нощ. Но самият факт, че за нещо значимо се изисква търпение, не бива да ви обезсърчава. Аз по никакъв начин не обезкуражавам търсачите. В никакъв случай! Напълно вярно е, че човек не може да осъзнае Бог за една нощ. Но осъзнаването на Бог не е монопол само на един или няколко индивида. Осъзнаването на Бог е рождено право на всяка душа.

„Невъзможно“, казал някой на Наполеон, на което той отвърнал: „Не звучи по френски“. По същия начин, ако един търсещ каже, че осъзнаването на Бог е невъзможно за него, тогава той не е истински търсещ. Той се въргаля в калта на безделието. Един търсещ, който притежава горящ вътрешен плач, безпогрешно ще усвои изкуството на съзерцанието и осъзнаването на Абсолютната Истина в избран от Бог час. Той трябва да върви по пътя на духовността бавно, сигурно, безпогрешно и с най-дълбоко смирение.

Махатма Ганди казваше, че смирението е най-добрият ключ към бързия успех. Ако искаме да постигнем успех, то във всеки миг трябва да излъчваме дъха на смирението. Първото и най-важно нещо в духовния живот е смирението. Със смирението ние приемаме духовния живот. И без значение в какво ще прераснем или в какво ще се превърнем, ние знаем, че Безкраят, Вечността и Безсмъртието винаги надминават своята собствена реалност-съществуване. Със смирението започваме духовното си пътешествие, със смирението ние продължаваме и достигаме целта си, и пак със смирението надминаваме своята цел. Защото всяка цел е отправната точка към една по-добра и по-просветляваща действителност.

Част II — Въпроси и отговори

Въпрос: Бих искал да зная как човек може да контролира самоунищожителното поведение, което пречи на медитацията и здравословния начин на живот?

Шри Чинмой: Трябва да съзнаваме, че допускаме голяма грешка, ако подхранваме самоунищожителното поведение. Това, което всеки човек иска и от което има нужда, е удовлетворение. Ние всички искаме удовлетворение от живота, в живота и чрез живота.

Някои хора отчаяно искат удовлетворение. Ако го искаме отчаяно, ще направим нужното, за да го получим. Няма да се опитваме да унищожаваме себе си, само ще се опитваме чрез молитва и медитация да изградим един нов живот –- по-добър, по-просветляващ и по-осъществяващ. Други също искат удовлетворение, но не са готови да платят цената за това. Ако отчаяно се нуждаем от удовлетворение, то ние сме на път да дисциплинираме живота си. Ако наистина сме притиснати от глад, със сигурност ще отидем да потърсим нещо за ядене. Но ако не сме много гладни, няма да си направим труда да отидем в кухнята и да потърсим храна. В духовния живот душата се нуждае от храна. Душата ни се храни с мир, радост, любов и чувство за единство и удовлетворение.

В момента водим живот на желания. Но дори когато желанията ни се изпълнят, ние обикновено изобщо не сме удовлетворени. В живота на желанията ние отчаяно искаме нещо, но веднага след като го получим, отново сме недоволни. Това се е случвало много, много пъти в живота ни. Когато плачем за определено нещо, не ни интересува, че някой друг вече го има. Но когато получим каквото искаме и се огледаме наоколо, виждаме хиляди хора, които също го имат и може би имат дори повече от нас. Те имат безкрайно повече, докато ние имаме съвсем малко. И ето че сме недоволни. Независимо колко имаме в живота на желанията, то никога не ни е достатъчно.

Осъществяването на желанието не е отговорът. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да намалим желанията си и изцяло да навлезем в живота на стремежа. Ако направим това, тогава заедно с желанията ще намалеят и нашите разрушителни мисли и склонности. Стремежът е пламък. Този пламък просветлява и пречиства всичко, което е неприятно и небожествено в нас, така че истинското удовлетворение да стане наше.

Ако редовно, душевно и искрено се стремим, тогава самоунищожителните мисли няма да нападат ума ни и саморазрушителните действия няма да обхващат живота ни. Трябва да вървим по положителния път на стремежа, който ще ни отведе високо, по-високо, най-високо. Колкото по-нависоко отиваме, толкова повече пламъци на стремежа ще виждаме в своя неясен живот и нашите тъмни, нечисти и разрушителни мисли и идеи ще се просветлят. Една стая може да остане в тъмнина с дни, месеци и години, но щом светнем с електрическия ключ, тя цялата се осветява. После е лесно да изчистим и подредим стаята. По същият начин, ако не се стремим, ако не се молим и не медитираме, стаята на нашето сърце ще остане тъмна и прашна. Но в мига, в който се устремим, в мига, в който запалим светлината на вътрешен плач, за нас става много лесно напълно да променим живота си.

Въпрос: Как може човек да отвори сърцето, когато чувства, че то е затворено?

Шри Чинмой: Съществуват два лесни начина. Единият начин е да плачете вътрешно с най-голяма интензивност, като дете, което плаче за кукла. Вътре в сърцето ви е вашата истинска Действителност, вашият Възлюбен Всевишен. Ако можете да плачете за своя Възлюбен Всевишен така, както детето плаче за своята кукла, вие сте на път да отворите вратата на сърцето си. Това е единият начин.

Другият начин е да сте ведър във всяко положение на вашия живот. Ако можете да сте в добро настроение независимо какво ви се случва, независимо в какви обстоятелства се намирате, тогава ще можете да отворите вратата на сърцето си. Липсата на ведрина веднага затваря тази врата. Ако вие искрено сте ведър, тогава вратата на вашето сърце ще остане широко отворена.

Въпрос: Как можем да преодолеем страха от смъртта?

Шри Чинмой: Във външния свят, когато някой умре, вие наблюдавате как неговата жизнена енергия го напуска. Виждате го, но се страхувате. Но ако влезете във вътрешния свят и наблюдавате хората, които не се стремят, ще видите, че те вече са мъртви. Има милиони хора на земята, които не се молят и не медитират и които нямат никакъв стремеж да сторят нещо смислено на земята. Тяхната духовна енергия вече е угаснала и в Божието Око всички те са мъртви.

Точно сега вие се страхувате от смъртта, защото смятате, че вие сте своето тяло, своя ум и сетива. Но ще дойде ден, когато осланяйки се на своя стремеж, молитва и медитация вие няма да мислите себе си за тяло, а за душа. Ще смятате себе си за един съзнателен инструмент на Бог. След като Бог е всеприсъстващ и Той ви използва, за да прояви Себе си, как е възможно някога да ви предаде на смъртта?

Преодоляването на страха от смъртта зависи от това колко любов имате към Бог и колко искрено се нуждаете от Него. Ако се нуждаете от някого, вие незабавно установявате вътрешен достъп до този човек. Ако вашата необходимост от Бог е душевна, посветена и постоянна, тогава във вътрешния свят вие установявате свободен достъп до Божията Любов, божието Състрадание и Божията Загриженост. И ако можете винаги да чувствате Божията Любов, Състрадание и Загриженост, как бихте могли да се страхувате от смъртта? В мига, в който усетите, че се нуждаете от Бог и Той има нужда от вас, в мига, в който почувствате Бог вътре във вас, пред вас и около вас, тогава за вас смъртта вече не съществува. Когато Бог е далеч от ума ви, когато Бог не може да бъде открит в сърцето ви, когато чувствате, че Бог не е близо до вас, тогава за вас смъртта съществува. Иначе къде е смъртта? Физическото тяло може да напусне земята, но душата, която е съзнателна частица от Бог, винаги остава съзнателно в Бог, за Бог през Вечността.

Вие решавате дали ще смятате себе си за тяло или за душа. Ако смятате себе си за тяло и не се стремите, тогава в духовния живот вие вече сте мъртъв. Но ако смятате себе си за душа, това означава, че вече сте оформили вътрешна връзка с Бог. Ако знаете, че душата е вашата истинска Действителност, вие няма да се страхувате от смъртта.

Въпрос: Трудно ми е да си върша работата, защото колегите ми не са духовни. Какво ми препоръчвате?

Шри Чинмой: Много, много трудно е да се работи с хора, които не се стремят, ако вие не сте достатъчно силни, за да изпълните с вдъхновение и стремеж тези хора. Те са мнозинството. Един човек може да е търсач, но около него ще има десетина или дванадесет други, които се въргалят в удоволствията на невежеството. Ако искате да сте духовен, трябва да общувате и да живеете с духовни хора. В противен случай ще е като да се изправите срещу още допълнителни препятствия и спънки на вашата пътека.

За нещастие един духовно търсещ ежедневно се натъква на препятствия. Даже и други търсещи, които са на същата пътека, не винаги са в едно съвършено съзнание. И те имат несигурност, завист, и те се страхуват и се съмняват. Но те поне съзнателно виждат своите ограничения и знаят, че тези недостатъци или слабости са неща, които те искат да преодолеят и накрая ще ги преодолеят. Но ако вашите колеги дори и не осъзнават своите недостатъци и изобщо не са готови да усъвършенстват себе си, тогава за вас е много, много трудно да синтезирате своя външен и вътрешен живот. Много е трудно да имате мост на хармония, който да свързва ежедневната ви работа и вашия вътрешен живот, социалния ви живот и вашия вътрешен живот.

Моят съвет е да си намерите друга работа, където ще можете да сте с хора, които се стремят. Не е нужно и те да са на същата пътека, но ако имат една по-висока цел в живота, тогава наистина ще е по-добре да сте около тях, отколкото да сте между нестремящи се. В Творението на Бог има толкова много работа и занаяти. Ако една определена работа не ви дава удовлетворение, ако тя стои на пътя ви, тогава имате пълното право да си потърсите друга работа. Ако плачът на вашето сърце е искрен, тогава Бог е повече от готов да ви даде друга възможност. Светлината на вашето собствено знание ще ви отведе на правилното място, за да получите по-добра работа.

Въпрос: Медитирал съм върху снимките на много Учители, но не изпитах никакво силно чувство към нито един от тях. Чудех се дали това не означава, че не съм готов да имам учител?

Шри Чинмой: Може би защото вашият учител още не е дошъл или може би възприемчивостта ви не е била достатъчно силна, за да почувствате нещо в този момент. Има много Учители; може би вие все още не сте видели вашия Учител. Или може би когато сте медитирали, не сте били в много възприемчиво съзнание. Може би сте медитирали с умствена любознателност или любопитство. Ако сте имали повече искреност и интензивност, тогава щяхте да получите отговора отвътре.

Моля ви, имайте търпение. Само въпрос на време е, докато откриете истинския Учител. Междувременно, след като не сте сигурен, моля ви продължавайте да медитирате върху различни Учители. Един ден медитирайте върху един, друг ден върху друг Учител. Ако почувствате, че определен Учител ви дава повече радост, отколкото останалите, тогава медитирайте само върху него. Но и това може да не е вашият Учител. Можете да сте сигурен в Учителя си само ако получите наситена радост и непринудено чувство на единство с неговата воля. Затова не правете крайния си избор, преди да сте напълно удовлетворен.

Когато искате да си купите нещо, вие влизате в магазина. Но ако това, което виждате, не ви удовлетворява изцяло, не е нужно да си го купувате. Само защото едно нещо в магазина ви задоволява повече от останалите неща, не трябва да купувате точно него. Можете да изчакате и да отидете в друг магазин. И тук, ако не получите пълната радост, тогава моля ви изчакайте. Накрая можете да получите тази радост от един от Учителите, върху които преди това сте медитирали, или някой, върху когото в близко бъдеще ще медитирате. Ако имате търпение и ако медитирате душевно върху различни Учители, тогава един ден вътрешната ви възприемчивост ще излезе напред и ще изпитате силна радост от един от тях. Но ако точният Учител все още не се е появил, тогава трябва да почакате.