Търсещият от двадесети век¹

Търсещият от двадесети век страда. Той страда от нелюбящото безплодие на сърцето си. Страда от пазара–обърканост на ума си. Страда от силовата политика на витала си. Страда от надмощието–летаргия на тялото си.

Потиснат, той пее песента на себеотричането. Унижен, той крачи по пътя на бунт срещу света.

Но ето - Бог, Творецът на всичко добро, поради безкрайната си Състрадателна Светлина премахва света на депресия-нощ от стремящия се живот на търсещия. Бог, Творецът на всичко добро, премахва предалия се дъх на безпомощност-унижение от отдадения живот на търсещия.

Край на песента на себеотричане, край на марша-бунт срещу света! Сега търсещият се наслаждава на усмивката от приемането на света. Неговото радостно приемане на живота е неговата свобода от отдаване на бездействието.

Имало е време, когато животът на търсещия е висял във въздуха между старите страхове и новите съмнения. Но ограничаващите страхове и ослепяващите съмнения окончателно са изчезнали. Те са заместени от несломима смелост и непоклатима вяра. Сега търсещият се стреми, защото се нуждае от всеосвобождаващите Висоти на Бог. Сега търсещият се стреми, защото се нуждае от всепросветляващите Дълбини на Бог.

Стремежът на търсещия е Божият Живот-Тишина. Отдаването на търсещия е Божият Живот-Звук. Животът-Тишина е Бог-Семето. Животът-Звук е Бог-Плодът.

Стремежът на търсещия е Божият Живот-Визия. Божията Визия му казва, че той е успехът на Безкрая и напредъкът на Вечността. Успехът получава. Напредъкът постига. Успехът получава Божието удовлетворение от външния свят на дълга. Напредъкът постига Божието съвършенство от вътрешния свят на красотата.

Отдаването на търсещия е Божият Живот-Проявление. Божието Проявление му казва, че той е от Бог и за Бог. Той е от Бог във вътрешния свят. Той е за Бог във външния свят. Във вътрешния свят той е Божията Реалност-Мечта. Във външния свят той е Божията Мечта-Реалност.

Петте пътя на любовта и посветеността

Има пет пътя на любов и посветеност. При единия от тях търсещият се доближава към Бог със спокойно, тихо, меко, ангелско, радостно отношение.

При втория, търсещият подхожда към Бог както слугата към господаря си. Ако търсещият желае да се приближи към Бог чрез качествата на слугата, това е правилният път за него. В този случай търсещият е вечният слуга на Божията Любов.

При третия подход търсещият счита Бог за свой вечен Приятел и вечен Придружител. На този път той открито и свободно говори с Бог без никакви препятствия. Можем да видим олицетворение на този път във взаимоотношението на Арджуна с Шри Кришна. Арджуна се отнасял към Господ Кришна като към приятел, но накрая взаимоотношението му с Кришна се променило и той станал съвършен, посветен ученик.

При четвъртия вид взаимоотношение, търсещият се отнася към Бог като към свое собствено дете. Така както не очакваме нищо от едно дете, не очакваме нищо и от Бог. Когато подходим към Бог по този начин, ние нямаме никакво желание, съзнателно или несъзнателно, да вземем нещо от Него, така както не желаем да получим нищо от едно малко бебе. Ние единствено се опитваме да удовлетворим бебето по негов собствен начин. В Индия има много хора, посветени на Господ Кришна, които мислят за него като за вечно дете. Този път има огромно значение, но не е така известен тук на Запад.

Петият път е пътят на сладостта. Тук любящият и Възлюбеният стават едно. На този път виждаме обединението на стремящата се човешка душа и осъществяващата божествена Душа. Човешката душа и трансценденталното Аз стават неделимо цяло по силата на пълното предаване на търсещия. Когато успее да предложи вътрешното и външното си съществуване напълно, радостно, безрезервно и безусловно на своя Вътрешен Водач, Всевишния, той може да постигне най-сладкото неделимо единство с Него.

Това са петте подхода по пътя на любовта, посветеността и предаването. Всеки стремящ се може да върви по пътя, следвайки един от тези подходи или два-три от тях.

Но ако някой желае да използва всички подходи, той може да го постигне. Зависи какво взаимоотношение стремящият се желае да установи с Вътрешния Водач или с Всевишния в духовния си Учител.

Въпрос: Близостта до Учителя увеличава ли възприемчивостта на ученика?

Шри Чинмой: Има много хора, които могат да седят пред духовния Учител, да говорят и да общуват с него, да имат всякакви близки изживявания с него, но въпреки това да не получават нищо. Единствено стремежът на търсещия му дава възможност да получава божествените качества на Учителя. Ако нямаме никакъв стремеж, независимо колко извисен е духовният Учител или какви вътрешни богатства притежава, той няма да може да ни даде нищо.

За да получите най-много от духовния си живот, се нуждаете от мир, радост, любов, сила и искрена вътрешна съпричастност с духовния си Учител. Ще придобиете тези качества благодарение на собствения си стремеж.

Въпрос: Може ли Учителят и неговият път да бъдат разделени?

Шри Чинмой: Учителят и неговият път са неделими. Ако приемете мен, трябва да приемете и пътя ми. Ако следвате моя път, тогава трябва да приемете и мен. Видението и действителността никога не могат да бъдат разделени. Истинското видение и действителността са едно. Вътре в мен ще видите, че видението и действителността са едно, както огънят и пламъците му никога не могат да бъдат разделени.

Въпрос: Да вдъхновявате учениците си - това ли е вашата роля?

Шри Чинмой: Аз казвам на учениците си, че не съм техен водач. Истинският водач е Бог. Бог е вашият водач, моят водач, върховният Водач. Бог ми е казал да вдъхновявам учениците си, докато съм на земята. Аз съм източник на тяхното вдъхновение. Но не им казвам, че съм Бог. Не казвам, че аз съм тяхното осъзнаване. Аз съм само тяхно вдъхновение. Бог е тяхното осъзнаване.

Въпрос: Като Гуру, вие групирате ли учениците и отнасяте ли се към тях по различен начин?

Шри Чинмой: Всеки ученик има собствено ниво на развитие и духовният Учител трябва да ръководи всеки един поотделно. Ако някой е по-развит, Учителят трябва да работи с него по един начин. Ако друг е по-малко развит, Учителят трябва да работи с него по различен начин. Няма строго правило. Не могат лъвът, котката, магарето и маймуната да имат един и същ стандарт. Не е възможно. Затова Учителят казва на всеки ученик: „Ела самостоятелно и медитирай с мен. Ще ти дам твоята медитация и ще знам кога получаваш нещо на вътрешно ниво. Тогава ще ти помагам и ще те напътствам”. Така че Учителят не може да работи с всички еднакво. Бог ни е дал десет пръста и те нямат еднаква форма, нито пък са еднакви по дължина и широчина.

Въпрос: Възможно ли е да не разбера, че вие сте моят истински Учител?

Шри Чинмой: Може да не разпознаете веднага, че аз съм вашият Учител поради страх или съмнение, но постепенно ще почувствате радост. Вътрешната ви радост ще расте като мускул и ще стане много силна. Учителят има огромна любов към учениците си. Именно любовта на Учителя се преобразява в радост в сърцето на ученика. Така че когато усетите огромна радост от това, че сте с някой духовен Учител, чувствайте, че това е истинският ви Учител. Когато в живота на търсещия има силна вяра, присъствието на Учителя веднага го убеждава, че това е истинският Учител. Също така, щом срещнете Учителя си, вие ставате духовно дете, държите се като божествено дете. Това е още един начин да разберете.

Въпрос: Необходимо ли ви е дълго време, за да решите дали да приемете някого за ученик?

Шри Чинмой: Когато видя човека, който иска да стане мой ученик, дори преди да попита дали е приет, отговорът е вече налице. Що се отнася до теб, искам да ти кажа, че те приемам с цялото си сърце. Още преди да формулираш въпроса си, вече го знаех. Когато моля търсещите да ми изпращат своя снимка и кратко резюме, ми е необходима само секунда, за да взема решение дали да ги приема, или не. Всевишният в мен взима решението.

Въпрос: Когато някой напусне пътя ви, това означава ли, че не е трябвало никога да става ученик?

Шри Чинмой: Този, когото избера, определено е предназначен за нашия път. Хората не идват при нас случайно. Те идват, защото имат вътрешна връзка тук. Може да са ме сънували или да са получили силна радост, четейки книгите ми. Хората, които приемам, определено са предназначени за мен, но после те си тръгват. Това не е, защото са избрали неправилния път. Тръгват си не защото са направили грешка. Грешката им е, че напускат центъра.

Въпрос: Не е ли по-лесно за момичетата ученички да ви обичат, отколкото за момчетата, тъй като сте от противоположния пол?

Шри Чинмой: Да се мисли така е просто глупаво. С физическа любов, с човешка любов никой няма да може да ме обвърже. Аз съм на светлинни години от тези неща. Само с любовта на предаването, с духовна любов можете да ме плените.

Въпрос: Как е най-добре учениците да се отнасят към вас?

Шри Чинмой: Аз винаги казвам, че съм техният вечен Баща, вечна Майка и вечен Приятел. Така трябва да чувстваме: вечен Баща, вечна Майка и още вечен Приятел. Във вечното Приятелство могат да присъстват и вечният Баща, и вечната Майка.

Въпрос: Гуру, понякога се страхувам от теб.

Шри Чинмой: Моля ви, не се страхувайте от мен. Аз не съм тигър, не съм лъв. Аз съм син на Бог и в същото време съм ваш вечен духовен Баща. Затова ви моля, не се страхувайте от мен. Простете ми, но ние трябва да тичаме далеч — много, много далеч. Когато не се страхувате от мен, когато във вас няма страх, когато сте целите любов и предаване на Волята на Всевишния, ще можете да тичате най-бързо. Затова ви моля да чувствате, че Всевишният действа във и чрез вас. Тогава ще можете да тичате много по-бързо.

Въпрос: Свързани ли са всички ученици по някакъв начин?

Шри Чинмой: Между учениците има много души, които преди са били заедно, така че в това прераждане отново са установили вътрешно единство. Представете си, че сте установили вътрешно единство с пет, десет или петнадесет души. Техните добри мисли и лоши мисли ще ви влияят повече, отколкото ще вдъхновяват и ще влияят на останалите.

Определено знам, че има няколко групови души сред учениците ми. Не е нужно всички да живеят тук — може да са в Сан Франциско, в Канада или в други Центрове. Не е задължително да са тук, защото във вътрешния свят няма разделение. Понякога тези души имат подобни сънища, но на различни нива. Вие например може да имате сън на един конкретен клон от дървото на реалността, а на друг клон друг човек може да има същия сън. На следващия ден може да забравите съня, но ще имате много добри чувства към другия човек. Може би когато сте на улицата или на работа, този човек ще изникне в съзнанието ви, въпреки че изобщо не сте мислели за него.

Въпрос: Наистина ли се интересувате повече от качеството, отколкото от големия брой ученици?

Шри Чинмой: Това е напълно вярно. Винаги търся качеството, а не количеството. Попадал съм на хиляди и хиляди търсещи, много от които извънредно искрени, но те не са били предопределени за нашия път. От седемдесет хиляди или повече, които съм срещал, съм приел само седемстотин за ученици. Когато отида при Бог, Той няма да ме попита колко ученици имам, ще попита само за тези, които са били предназначени за мен. Началникът ме е помолил да свърша нещо конкретно и аз ще го свърша. Той ще ме попита за тези, за които съм отговорен, и аз ще му отговоря: „Да, това са хората, които пожела да поема, и аз го направих“. Държа на качеството, а не на количеството. Ние винаги казваме, че Бог цени качеството.

Въпрос: Всички ваши ученици ли са били предопределени да дойдат при вас в това прераждане?

Шри Чинмой: В повечето случаи е било предопределено да дойдете при мен. Сега с мен има много души, които са били свързани с мен в предишни прераждания, а има и мнозина, които познавах в света на душите. Веднага щом започнаха да се стремят тук на земята, те ме потърсиха. Но не всички души са предназначени за мен.

Днес в Обединените Нации един приятел на мой ученик ми каза: „Когато дойда тук, получавам от вас истинска радост, но съм приел друг за свой Гуру“. Душата му го привлича към мен, но виталът му го дърпа назад. Аз не го окуражих. Казах му да си остане със своя Гуру.

Повечето души, които са дошли при мен, са предопределени за мен, дори тези, които напуснаха; освен може би един-двама, които Всевишният не желаеше да запазя и които Той отведе по Свой собствен Начин. Той ще се погрижи за тях, но останалите, които ме напуснаха, ще трябва да чакат да им дам отново вътрешен тласък. Учениците могат да ме напуснат във физическия, но във вътрешния свят техните души остават мои истински ученици.

Мисията на ученика

След петдесет, шестдесет, осемдесет или сто години ще видите резултата от семената, които сега сеем. Дори ако само двадесет-тридесет души дойдат да слушат моя публична лекция, това няма значение. Понякога много съжалявам, когато присъстват само няколко души, но дори и да няма никой, съм готов да говоря пред празната зала срещу стената. Трябва да изнасям лекции, защото Всевишният иска това. От друга страна, ако дойдат повече хора, толкова по-добре, тъй като много хора ще могат да чуят за духовния живот. Ако всички вие чувствате, че моята мисия е и ваша, тогава ще се посветите по всички възможни начини на общата ни мисия.

Един от учениците на Шри Рамакришна, който бил много посветен на мисията на Учителя си, веднъж дал обет, че ще учреди център на Шри Рамакришна в Мадрас. Когато пристигнал в Мадрас от Бенгал, единствените му притежания били само един чадър и снимка на Шри Рамакришна. Независимо дали валяло дъжд, или греело слънце, младежът винаги носел чадъра и снимката със себе си. Години наред той работел без почти никакъв резултат. Борел се със всички сили и сега центърът на Рамакришна в Мадрас е добре известен в цяла Индия.

Един ден той изнасял лекция в центъра в Милапур. Тъй като валяло дъжд, не се появил нито един човек. Лекторът се изправил и казал: „Тук няма никой? Къде бих могъл да намеря по-добра публика от стените?“ и си изнесъл лекцията. След това казал: „Стените слушаха с такава посветеност — те са моята най-добра публика. Не спорят, не вдигат шум, не противоречат на възгледите ми. Другите се съмняват и подозират, имат различни възгледи. Но стените приеха всичко, което мога да им предложа. Днес публиката ми беше наистина божествена“.

При мен също, ако дойдат хора, веднага светлината, която имам да предложа, се разпространява между стотици и хиляди. Но ако не успеем да доведем хора, които да слушат, тогава ще кажем като ученика на Шри Рамакришна: „Стените ме приеха“. Наскоро, когато говорих в университета Брандис, имаше много малко хора, но видях как точно зад публиката Всевишният стои с лице към мен. Той ми каза: „Аз слушам. Аз съм Слушателят“. Така че Той ще ни слуша, дори ако публиката липсва.

Всички ние можем да служим посветено. Аз моля всеки мой ученик да разпространява Посланието на Всевишния с посветеност и отдаденост. Ако го правите без никаква гордост, суета или его, вие ще осъществите Всевишния по начина, по който Всевишният иска да Го осъществите.

Въпрос: Как можем да станем по-непринудени инструменти в проявата на вашата светлина заедно с другите ученици?

Шри Чинмой: Можете да чувствате, че всички ученици са членове на вашето духовно семейство. Ако те са семейството ви, не бива да се тревожите. Ако кажете нещо на брат си, той може да не ви разбере правилно и да се ядоса, но в следващия момент ще ви прости. Мислете за себе си като за дете и за духовните си братя и сестри също като за деца. Не си мислете, че са на четиридесет, петдесет или шестдесет години, докато вие сте само на двадесет и пет. Когато говорите с тях, мислете, че и вие, и те, сте на четири години. Чувствайте, че имат вашия стандарт. От гледна точка на искреността, простотата, чистотата и други божествени качества те са с вашия стандарт. Може да са постигнали на външен план много неща, но тъй като вие искате да сте духовни и те искат да са духовни, имате обща основа. Вие искате да подходите към тях по духовен начин и те искат да подходят към вас по духовен начин. Така непременно ще получите непринуденост.

Въпрос: Бих искал да зная кое смятате за по-полезна форма на духовна дейност: медитацията и предлагането на доброжелателство на човечеството или участието във външно проявление?

Шри Чинмой: И двете са еднакво важни. Но трябва да знаете какъв вид служене предлагате. Много индийски духовни Учители и осъзнати души никога не изнасят лекции и не пишат книги. Те не желаят да се движат сред човечеството, така че прекарват времето си в хималайски пещери и други места за усамотение. Докато медитират, те предлагат доброжелателството си на човечеството. Това е тяхното посветено служене. Ако някой предлага добрите си мисли, това със сигурност е начин на посветено служене. От друга страна, ако някой медитира и изпраща доброжелателство вътрешно, но освен това служи и посветено във физическия свят, тогава той предлага повече.

Когато медитирам с учениците си, аз спускам мир, светлина и блаженство и им предлагам вътрешното си богатство. Когато ходя в Обединените нации и различните университети да изнасям лекции и да провеждам медитации, аз предлагам и посветеното си служене на търсещите. Чувствам, че ако човек може да използва и двете ръце – вътрешното доброжелателство и външното посветено служене – той може да има по-голям принос за Майката Земя, отколкото ако служи на човечеството само на вътрешен план.

Въпрос: Как мога да ви удовлетворя?

Шри Чинмой: За да ме удовлетворите, не е нужно постоянно да мислите за моята философия. Когато идвате при мен, ако просто ми дадете душевна усмивка, чиста усмивка, тогава ще сте ми дали цялата вселена. Когато видя истинска, душевна усмивка на лицето ви, аз изпитвам същата радост, която изпитах в деня, в който осъзнах Бог. Чувствам, че вашата усмивка е равностойна на осъзнаването ми на Бог. Затова, ако желаете да ме зарадвате и удовлетворите така, както аз искам, за мен това е сравнимо с осъзнаването ми на Бог.

Тези, които работят за Всевишния в мен, също ме удовлетворяват. Но трябва да знаете колко работа можете да свършите за мен незабелязани и неоценени. Повечето от вашите проблеми и проблемите на другите ученици веднага ще се решат, ако всеки може да работи без външната ми оценка. Но вие чувствате, че ако направите това или онова за мен, аз трябва да ви се усмихвам и да ви гледам. Обаждате се на другите ученици и казвате: „Пита ли Гуру за мен? Каза ли нещо? Какво каза за мен?“. Скоро просто ще им кажа да отговарят с „Не“ дори и ако наистина съм питал за вас. Колко часове, дни или месеци можете да работите без да получавате високата ми оценка? Другите могат да ви оценяват или да не ви оценяват. Но ако аз външно не ви оценявам и все пак вие работите за Всевишния в мен, то наистина сте постигнали нещо.

Когато направите нещо за мен, вътрешната ми оценка е незабавна — незабавна е, казвам ви. Понякога някои от вас ми дават подаръци. В момента, в който отворя подаръка, дори в момента, в който докосна кутията, благославящата ми благодарност идва при вас. По същия начин, когато вършите нещо за мен, въпреки че външно мога да не кажа нищо, вътрешната ми оценка е моментална. Всъщност още в мига, в който ви помоля да свършите нещо, благодарността ми веднага потича. Оценявам ви в мига, в който ви помоля да свършите работата. Не съм видял резултатите, не знам дали ще ми донесете успех, или провал. Но когато ви моля да свършите нещо, аз ви давам и способността. Без да ви дам способността, никога няма да ви помоля да свършите нещо за мен. Но дали ще свършите работата, аз не зная. Може би ще ми донесете кръгла нула. Но дори тогава вътрешната ми благодарност ще дойде при вас.

Щом съм ви помолил да направите нещо, значи съм ви дал и способността за това. Няма никога да поискам да направите нещо за мен, ако не съм ви дал способността. И в мига, в който ви помоля, в мига, в който докосна нещо, вътрешната ми благодарност потича. Затова най-добрият начин да ме зарадвате, е да работите незабелязани.

Винаги се старайте да работите, без да търсите високата ми оценка. Има много хора, които работят по този начин. Когато ги помоля да свършат нещо, те просто го правят и си отиват. Кога идват и кога си тръгват, никой не разбира. Много рядко може и да се случи да ги видя през прозореца, но те не чукат на вратата.

Такова трябва да е отношението ви не само когато работите в къщата ми, но и когато работите на други места. Ако ви помоля да свършите нещо в Манхатън или на друго място, вие ще свършите работата. Но след това ще чакате оценката ми или ще питате другите дали Гуру е чул. Чрез някой друг може да ме информирате, че сте свършили работата или че сте постигнали нещо. Иска ви се да получите оценка, възхищение и слава, но не можете да ме помолите за тях направо, срамувате се. Затова молите приятелите си да ми кажат по някакъв начин. Тогава външно аз ще се усмихна и ще ви благословя. Но трябва да знаете, че не получавате такава висока оценка, каквато бихте получили, ако не бяхте казали нищо. Може на практика да получите нула. Затова няма по-добър начин да ме удовлетворите, отколкото да работите незабелязани и неоценени. Ако се интересувате от външната оценка, никога няма да напредвате.

Въпрос: Пълното предаване води ли до осъзнаване на Бог в нас самите?

Шри Чинмой: Да. Ние използваме термините „безусловно предаване“ и „постоянно предаване“. Понякога правим пълно предаване. То е пълно за пет минути и през това време е безусловно. Но след пет минути става условно. С такъв вид предаване не можете да очаквате да осъзнаете Бог. Ще осъзнаете Бог, когато предаването се установи за постоянно в живота ви. Първо то ще бъде временно, след това условно и накрая постоянно и безусловно. Когато предаването е безусловно и постоянно, ние ще видим Светлината, безкрайната Светлина, вътре в себе си.

Въпрос: Как се постига предаването?

Шри Чинмой: Помнете, че има два вида предаване – човешко и божествено. Единият вид, който вие познавате, е предаването на слугата на неговия господар. Слугата е в краката на господаря си. Той няма свое собствено съществуване. Трябва да изпълни мигновено това, което господарят заповяда, в противен случай ще бъде наказан. Господарят обикновено е груб, жесток и безмилостен.

Но в другия вид предаване, в духовното, вие предавате нисшето си същество на вашето висше същество. Може да си представите, че краката са нисшето ви същество, а сърцето ви – висшето. Знаете, че краката ви принадлежат и че сърцето също ви принадлежи. Може да критикувате краката си и да кажете: „Краката ми нямат мъдростта, която има сърцето ми“. Но ако поставите краката си вътре в сърцето – ако поставите най-нисшето в най-висшето – тогава най-нисшето става едно с най-висшето и получава всички божествени качества на най-висшето в безкрайни размери.

Въпрос: Какво ще стане, ако се опитаме да се предадем и не успеем? Ще получим ли радост от самия опит?

Шри Чинмой: Не само успехът, но и опитът носи голяма радост. Ако предложим резултата на Всевишния, получаваме най-голямата радост, всепросветляващата радост. Всеки път, когато вършим нещо духовно, трябва да предлагаме благодарността си на Всевишния. Дори ако не успеем, трябва да сме наистина благодарни, че ни е била дадена възможността да Му служим, докато другите не са получили тази божествена възможност.

Въпрос: Когато заспивах, чух някакъв глас да вика „Ма!“. Откъде дойде той?

Шри Чинмой: Твоят вътрешен плач казва на външното ти същество да бъде по-съзнателно. В разнообразните си всекидневни дела ти се молиш и медитираш добре, но можеш да бъдеш по-съзнателен, божествено и духовно съзнателен във всичко, което правиш. Това е вътрешният плач и ти го чуваш с физическите си уши. Знаеш, че вътрешният плач казва на външното ти същество да бъде по-будно и по-посветено всеки миг. Понякога света на идеите ти си готов да направиш всичко за света, за проявлението. Но ако не вложиш увереност и чистота във всяка своя мисъл, между вътрешния ти плач и външните ти дейности ще остане зееща пропаст. Затова вътрешният плач се проявява. Казвам ти, всяко нещо, което правиш всеки ден, трябва да бъде ръководено от този вътрешен плач. Вътрешният ти плач трябва да направлява външния ти живот. Трябва да чувстваш, че животът ти може да проявява твоя вътрешен плач. Приеми, че това дете плаче вътрешно, а не с човешки плач. Всеки миг бъди съзнателен какъв е твоят идеал, към какво се стремиш. Тази Цел е твоят вечен приятел.

Индивидуалност и личност

Лотосът като цвете има своя собствена идентичност, но всяко от листенцата му също има своя индивидуалност. Някои са малки, други големи и всяко има собствена форма. Когато гледаме листенцата на лотоса поотделно, получаваме огромна радост заради индивидуалността или личността на всяко листенце. От друга страна, когато гледаме листенцата заедно, също получаваме радост заради индивидуалността и личността на целия лотос.

Всички ученици са в моята лодка заедно, но аз не искам да са като военните гимнастици, които видях веднъж. Колко бяха еднакви! Когато нещо е прекалено еднакво, всичко става монотонно, механично, като машина. В него няма никакъв живот. Ние сме заедно, работим заедно, но в нас влизат ново вдъхновение и нова светлина. Да кажем, че в момента във вас прониква някакво вдъхновение, след няколко часа същото вдъхновение може да проникне в някой друг ученик.

Когато медитирате, запазвате индивидуалността и личността си, но и се разширявате. Когато погледнете друг човек по време на медитация, вие разширявате съзнанието си. Може да не го вярвате, може да не го усещате и да не го разбирате, но това се случва. Ако медитирате групово с членовете на семейството си, ще видите как детето ви е разширение на вашето съзнание и как съпругът или съпругата ви също е разширение на съзнанието ви. Когато хората медитират пред мен, дори ако децата им не са там, понякога виждам сина или дъщерята на лицето или в сърцето на майката или бащата. Понякога децата са дълбоко повлияни от медитацията на родителите си в центъра, дори ако са си вкъщи.

Вие се разширявате, разширявате, но като индивид запазвате същността си. Семейството ви изглежда така красиво, когато е тук заедно, виждам ви като едно цяло, което израства заедно. Въпреки че дъщеря ви е толкова малка, тя е част от семейството ви. Никога няма да кажа, че тя е по-малоценна от вас и няма право да стои до вас или да бъде с вас. Не, аз просто ще бъда трогнат, когато ви видя заедно.

Да вземем пиесата, която написах за Господ Кришна. Един ученик играеше ролята на Кришна. От духовна гледна точка той имаше най-високата роля. Изигра я изключително добре и аз бях много доволен от него. Но и приятелят на Господ Кришна, Судам, най-незначителният човек, най-бедният от всички, също изигра ролята си добре. Шри Кришна беше царят, Господарят на творението, а другият, Судам, нямаше абсолютно никакъв сан. Когато се срещнаха, Судам беше със своята индивидуалност и личност, а Шри Кришна със своя сан. Но когато си говореха, станаха едно. Тогава аз не можех да отделя Судам или някого другиго в пиесата от Господ Кришна. Те бяха заедно. Индивидуалността и личността на всеки се събраха и се получи прекрасна пиеса. Ако искаме да разделим героите, можем да го направим – единият е Кришна, а другият е Судам. Но когато двамата работят заедно или общуват, те не загубват индивидуалността и личността си. Напротив, тяхната индивидуалност и личност се засилват, защото силата на единия влиза в другия и обратно. Ако сме от едно семейство, моята сила ще влезе във вас и ще засили вашата индивидуалност и личност, а вашата сила ще влезе в мен.

Представете си, че имате много висока медитация в центъра. В съзнанието ви може да дойде ваш близък приятел, който не е мой ученик. Душата на приятеля ви може да не е способна да дойде при мен директно, но тъй като чувства голяма близост с вашата душа, тя може да потърси от вас помощ. Самите вие получавате помощ от мен, но истинска помощ душата на приятеля ви ще получи от вас, а не пряко от мен. Разбира се, различно е, когато мислите за член на семейството, който е ученик. Що се отнася до членовете на семейството ви, техните души получават помощ направо от мен, защото сърцата и душите им са съзнателно тук с мен.

Всяко качество в живота ни, всяка способност в природата ни е един вид индивидуалност и характер. Качествата и способностите на един човек го отличават от другия, затова всяко качество е индивидуалност. Някой може да е музикант, но също така и архитект, дърводелец и готвач. Колко много способности може да прояви един човек! Можем да ги разглеждаме като негова индивидуалност и личност. Като индивид той въплъщава способностите за музика, архитектура, дърводелство, готвене и т.н. Той прави всички тези неща, но пораждат ли различните способности конфликт в живота му? Не. Той хармонизира всичко, защото знае, че тези способности са негови и ги счита за свои собствени. Ако вземете способностите като отделни фактори в живота му, ще видите, че всяка от тях има своя индивидуалност и характер. Но тъй като човекът може прекрасно да съчетае в живота си всички способности, музикалната способност няма да е заплашена от дърводелската, те ще се съчетават съвършено. В една група някой е певец, друг танцьор, трети поет, но те всички са в хармония. Групата е само разширение на съзнанието на индивидите. По същия начин никой не губи нищо, когато носи в себе си различни способности.

Пианото има много клавиши. Всеки клавиш има свой характерен тон или звук, своя характерна индивидуалност и личност. Когато свирим на клавишите едновременно, те не губят своята индивидуалност, а действат като една единица и създават нещо наистина значимо. В оркестъра се свири на много инструменти и всеки от тях представлява или олицетворява определена индивидуалност и личност. Но когато на тях се свири заедно, те създават такава божествена атмосфера, свалят Небето на земята. Ако ги вземете поотделно, всеки запазва своята индивидуалност, но поотделно те няма да успеят да установят Небесното Царство на земята. Затова ние се разширяваме и ставаме по-силни, когато сме заедно.

Въпрос: За да преодолеем несъвършенствата в себе си, трябва ли да чувстваме, че е ваша отговорност да ни усъвършенствате?

Шри Чинмой: Аз не искам тамастично предаване, предаването на мързеливеца. Трябва да се стараете с всички сили. После трябва да кажете: „Опитах всичко с възможностите, които си ми дал, о, Господи Всевишни! Сега нямам нищо друго освен своето предаване“. След като положите всички усилия, трябва да се предадете с абсолютно пълна вяра в Учителя.

Винаги мислете за детето и неговата майка. Несъвършенството е просто дете на площадката, което си играе с кал, глина и мръсен пясък. Това е несъвършенство. Ние казваме: „Вижте как това дете се въргаля в удоволствията на мръсотията“. Но същото това дете знае, че има отговор. То тича право при майка си, без да се отклонява в друга посока. Тя ще вземе сапун, вода и кърпа и ще почисти детето си. Това е въпрос на минути. Но ако детето трябва първо да се научи да се почиства, преди да отива при майка си, то няма да може да го направи. Детето знае как изглеждат сапунът, кърпата и водата, но не е способно да намери всички тези неща. То обаче знае, че има някой, който е повече от готов да го почисти. То има пълна вяра в майка си. Детето знае колко много обича майка си и усеща, че тя прави това по силата на тяхното единство. Майката ще го стори с радост, защото приема детето като изцяло свое и то я приема като изцяло своя.

Затова, когато мислите за мен, трябва да чувствате, че сте от мен и за мен и че аз съм от вас и за вас. В противен случай, ако се опитвате да достигнете съвършенството сами, това ще е все едно да се опитвате да изправите опашката на някое куче. Докато я държите, тя ще е права. Но щом я пуснете, отново ще се навие. Това е сравнението на Вивекананда и е напълно вярно. Само когато духовен Учител предложи истинско духовно съвършенство, опашката остава права. Иначе ще подържите опашката за малко и после ще се изморите. А щом я пуснете, тя отново ще се навие. Такава е човешката природа.

На учениците бих искал да кажа, че ще достигнете Бог със собствения си стремеж, не с нечий друг стремеж. Вашият стремеж плюс милостта и състраданието на Всевишния в мен ще ви отведат до Бог. Ако вие само се възползвате от състраданието ми, с вас е свършено. Аз правя нещата по начина, по който Всевишният иска да ги правя. Не разбирайте погрешно състраданието ми, не го експлоатирайте и не завиждайте на другите. При момчетата най-лошият враг е егото. Това не е с нищо по-добро от завистта при момичетата. Момчетата трябва да се избавят от егото, а момичетата – от завистта.

Веднъж казах, че ми се ще да имам тринадесет безусловно предадени ученици. Никой друг Учител не е имал този вид предаване, което е като най-вкусен плод. Нека видим дали има ученици с такава любов към мен, които искрено могат да кажат: „В това прераждане ще дам себе си изцяло на Всевишния в теб“. Ако можете да се предадете за пет минути, опитайте да се предадете и за петдесет години. Но за съжаление след пет минути идват условията.

Когато казвам да се избавите от егото, имам предвид чувството за превъзходство, чувството, че сте по-добри от другите. Трябва да си казвате: „Ако имам съмнение, нека го победя, ако имам страх, нека го победя. Искам да преодолея егото си“. Опитайте да преодолеете собствените си небожествени качества, тогава егото незабавно ще си отиде. Кого трябва да превъзхождате? Само себе си!

Въпрос: Кой е най-добрият начин да се освободим от депресията?

Шри Чинмой: В момента, в който усетите депресия, трябва да почувствате, че умишлено сте стоварили на раменете си голяма тежест. Чувствайте, че сте бегач, който има цел. Вие трябва да тичате към целта си. Колкото по-бързо тичате, толкова по-скоро ще достигнете целта си. Ако умишлено и съзнателно вдигнете на раменете си тежък товар, естествено скоростта ви ще намалее. Затова не бъдете неразумни, вие сте започнали това състезание. И в това състезание не се съревновавате с някой друг, а със самия себе си и с небожествените сили: депресията, съмнението, страха, ревността и всички други отрицателни сили.

В момента, в който депресията или другите отрицателни сили влязат в ума или витала ви, почувствайте, че на раменете ви има тежък товар. Тогава естествено ще се постараете да се избавите от него, за да тичате най-бързо. Ще го отхвърлите – просто ще го метнете настрана – и тогава ще тичате към определената цел възможно най-бързо.

Въпрос: Смятате ли, че притежанията ни са пречка за развитието на душата?

Шри Чинмой: В никакъв случай. Притежанията не са пречка за развитието на душата. Трябва да имаме различно отношение към проблемите и дейностите в живота. Всички пречки в живота си, дори ако в началото ги смятаме за пречки, можем да приемаме като възможности. Ако ги приемаме като препятствия, то всяко препятствие ще ни дава възможност да го преодолеем и да се доближим до целта си. Това, което смятаме за пречка, не е пречка в очите на Бог.

Въпрос: Мислех си, например, че имаме много добри телевизионни програми и може да предпочетем да си останем вкъщи и да гледаме телевизия, вместо да отидем на медитация. Струва ми се, че това е пречка.

Шри Чинмой: Това изобщо не е пречка. Това е липса на мъдрост. Ако имам пари, това не значи, че ще ги прахосвам постоянно. Трябва да знам къде да ги използвам и как да ги използвам с правилна цел, с божествена цел. По подобен начин, има много неща, които могат да ме разсеят или да ми попречат да следвам духовния път или вътрешния живот. Аз съм господар на своите притежания. Трябва да боравя с тях според повелите на душата си. Ако в стаята си имам телевизор, то аз трябва да използвам телевизора, а не той мен. Аз съм господар на своите притежания. Щом е така, аз трябва да контролирам ума си и да кажа: „Не. Трябва да отида да слушам духовната беседа, това ще е по-важно от гледането на телевизионно шоу“.

Въпрос: Но не мислите ли, че ако нямахме телевизия, щяхме по-лесно да изберем духовната беседа?

Шри Чинмой: Не, не е така. Ако ви обземе леност, може да си кажете: „Кой го е грижа? Духовният живот не е за мен, той е нещо нереално“. Ако това, което казвате, беше вярно, най-бедните хора щяха до един да са склонни към духовен живот. Но не е така. И в Индия, и тук има просяци, които не ги е грижа за духовния живот. Бедността не означава, че сте и на сантиметър по-близо до Бог. Погрешно е да се говори така. Притежанията ви не са отговорни за делата ви – притежателят е отговорен. Сигурен съм, че сте чували името на цар Джанака. Той е имал обширно царство, но въпреки това посветил целия си живот на Бог и осъзнаването на Бог. Така и материалното благополучие на Запада не е задължително пречка за осъзнаването на Бог. Трябва да чувствате, че вие сте притежателят и не бива да сте притежавани от това, което имате. Тези, които нямат притежания, винаги ще таят лоши чувства, защото са бедни и нямат нищо. Тези чувства ще им причиняват трудности. Вие имате телевизор и затова не искате да отидете на духовна сбирка, но този, който няма телевизор, си мисли за нещо друго. Той няма и стремеж. Затова следва винаги да виждате разликата между притежание и притежател. Трябва да отделяте притежателя от притежанието.

Въпрос: Как така винаги сте с мен, когато съм в беда?

Шри Чинмой: Има две причини да съм винаги с теб, когато си в беда. Първата причина — и това е абсолютна истина — е, че твоята беда е и моя беда. Втората причина е, че както градинарят откъсва цветче от дървото и го посажда в градината, така и аз те откъснах от света на душите и те доведох в семейството на родителите ти и на нашия духовен път. Дори преди да дойдеш на земята, още в света на душите, моята отговорност бе започнала. Сега си във физическия свят, но отговорността ми за твоето съществуване започна в света на душите. Затова винаги ще присъствам в твоята беда, винаги ще присъствам в твоя напредък, успех, постижения и осъществяване.

Въпрос: Как да се държим с хора, настроени агресивно или враждебно към нас?

Шри Чинмой: Има два начина. Единият е да ги победите с по-висша сила, безкрайно по-висша сила – равновесието на душата. Другият начин е да застанете на тяхното ниво и да приемете предизвикателството. Ако ви критикуват, защото следвате духовен път, то вие имате пълното право да им кажете, че правите това, което смятате, че е най-добро за вас. Нека те да са удовлетворени от това, което имат, вие ще сте удовлетворени от това, което вие имате. Те правят това, което смятат за най-добро, вие пък правите това, което вие смятате за най-добро. По този начин ще застанете на тяхното ниво и ще отхвърлите предизвикателството. Но ако сте получили Мир, Светлина и Блаженство в значителни количества, вие се издигате много нависоко и виждате, че имате безкрайно повече сила от човека, който ви отправя остри думи. Ако чувствате, че в себе си сте изградили нещо здраво, нещо солидно, тогава можете да останете на собствената си висота. Ще погледнете човека, който ви критикува, и ще видите, че той е като мравка или малко насекомо. Но ако не можете да го направите, най-добре е да сте на неговото ниво. Не се боксирайте с него, кажете му да се задоволи с това, което смята за най-добро, и вие останете доволни от това, което е най-добро според вас.

Въпрос: Как така се случват толкова много неща, а ние нямаме представа за това?

Шри Чинмой: Защото спите повече от мен. Във външния свят аз не спя и във вътрешния също не спя. Духовните Учители почиват много малко във вътрешния свят. Когато станете експерти в нещо, знаете много, много неща за него. Какво зная аз за колите? Един механик ще знае повече, защото е специалист по колите. Вие сте също като колите. Имате експерт, който ще се погрижи за вас.

Въпрос: Как мога да победя съня?

Шри Чинмой: Тялото ти се нуждае от шест, седем, осем или десет часа сън през нощта. Ако се опиташ да победиш съня, докато тялото ти все още се нуждае от сън, ще полудееш. Но ако спиш, когато тялото няма нужда от сън, това е погрешно. Сега тялото ти се нуждае от седем часа сън. Ако не дадеш на тялото почивката, от която се нуждае, извършваш престъпление. Отиваш от едната крайност в другата. След няколко години, когато си много напреднал духовно и не се нуждаеш от толкова сън, ще е различно. Тогава ще е погрешно да спиш, ако не ти трябва сън. Но сега тялото ти се нуждае от него. Трябва да даваш на тялото това, което му е нужно. Сънят значително помага да се освободим от притесненията и тревогите си, така че да започнем на чисто следващата сутрин. Засега не се опитвай да победиш съня.

Въпрос: Седем часа ли трябва да е максимумът?

Шри Чинмой: За учениците винаги казвам седем часа, но всяко правило има изключения. Ако някой е свикнал да спи единадесет часа, не бих посмял да кажа на този човек веднага да намали на седем часа. Той трябва постепенно да намали съня си до десет часа, после до девет, осем и накрая седем часа. Ако спите осем или девет часа, опитайте се да ги направите седем. Но ако сте свикнали на единадесет часа, старайте се да ги намалявате постепенно.

Но виждате, че хората, които вършат безсебично служене, спят само по пет часа нощем, а дори и по-малко, защото нуждата не се подчинява на никакви закони. Има една ученичка, която идва в печатницата рано сутрин и работи до дванадесет или един часа през нощта. На следващата сутрин трябва да дойде отново. Някои ученици спят по пет или шест часа. Има ученици, които непрекъснато работят за Всевишния в мен и никога не спят повече от шест часа. Някои момчета и момичета, които работят за мен двадесет и четири часа в денонощието, побеждават съня автоматично като мен, защото им е дадена тази възможност. Не спят дори и шест часа, защото им давам работа двадесет и четири часа на ден. Но на теб засега са ти нужни седем часа сън, в противен случай това ще се отрази на здравето ти.

Въпрос: Възможно ли е да напредваме, докато спим?

Шри Чинмой: По време на обикновения сън вие сте изморени и изтощени и не напредвате много. Но ако можете да практикувате йогийски сън, това не е обикновен, а беззвучен сън. Но „беззвучен“ е много мека дума. В такъв сън нямате сънища, нямате желания, нямате сблъсък с крайното. Вие оставате в безкрайното. Съзнанието ви остава в Безкрая и Вечността. По време на такъв сън вие напредвате най-бързо. Не сънят ще ви помогне, а съзнателният стремеж. Ако смятате, че само с много часове сън ще получите осъзнаване, за съжаление грешите.

Въпрос: Получаваме ли нещо от теб, ако заспим по време на медитация – освен мъмрене, разбира се?

Шри Чинмой: Прав си. Понякога ви смъмрям, ако заспите. Все пак предлагам по-дълбока философия. Понякога, щом заспите, това всъщност ви помага да получавате от мен. Случва се да дойдете на медитация раздразнени или ядосани на някои ученици или на мен. Когато сте ми ядосани, вие съзнателно ме наранявате. Вместо да се предадете, вие просто ме удряте отново и отново на вътрешен план. Ако се изморите от това и заспите, вие съзнателно или несъзнателно се предавате на мен и се отказвате от битката. Тогава аз мога да ви вдигна на раменете си, да ви понеса към целта и да ви покажа светлината.

Вие сте като дете, което е сърдито на майка си. То хвърля по нея кукли, играчки и каквото още намери и накрая се изморява. Когато е напълно изтощено, майката може да го отнесе, където пожелае. Затова, когато ми се сърдите, по-добре е да заспите по време на медитация, отколкото да хвърляте гняв, депресия и други враждебни сили към мен. Ако заспите, аз ще ви повдигна и ще ви поставя на раменете си. Тогава всичко, което имате, и всичко, което сте, ще бъде на раменете ми. В такива моменти сънят помага.

Но ако идвате при мен с посветеност, любов, стремеж и енергия, тогава не е добре да заспивате. Ако съзнателно ми дадете всички добри качества, които имате, тогава бащата и синът или бащата и дъщерята стават едно и ставаме по-силни. Аз боравя с безкрайната Светлина и Блаженство, но самият факт, че ми давате нещо много добро и божествено, веднага увеличава собствените ви способности. Ако трябва да се бием срещу тигъра невежество, щом вие заемате моята страна и аз заемам вашата страна, става много лесно. Затова, когато идвате със стремеж, е вредно да заспивате, защото стремежът ви наистина може много да помогне на вашия Учител. Но ако не идвате със стремеж, а с раздразнение, гняв или депресия, то най-добре ще е да заспите.

Въпрос: Как да влезем във вашия вътрешен асансьор?

Шри Чинмой: За да влезете във вътрешния ми асансьор, трябва да развиете силата на въображението. Учените и поетите, да не говорим за йогите, са осъзнали, че въображението е предвестник на действителността. Това, което наричаме въображение, не е нищо друго, а действителност на някакво друго ниво на съзнание. Затова, когато медитирате, се опитвайте да си представите, че аз ви предоставям вътрешен асансьор, който се изкачва бързо, по-бързо, най-бързо.

Въпрос: Ако имаме някакво мистично изживяване, вие ли ни го давате, или знаете за него?

Шри Чинмой: Физическият ми ум може да не знае за всички ваши изживявания, но не и необходимо. Едно от вътрешните ми същества определено ще знае. Без моето одобрение и без помощта на някое от вътрешните ми същества, учениците ми не получават изживявания. Физическият ми ум може да не знае за тях, но това не е необходимо. Бих искал обаче да кажа, че ако имате мистични изживявания, това не означава непременно, че сте с една крачка по-близо до осъзнаването на Бог. Винаги казвам, че към целта водят два пътя. Единият е пълен с дървета и красиви цветя, а другият е напълно пуст, но и той води търсещия към целта. Зависи от човека.

Всеки ще напредва най-бързо по пътя, който го вдъхновява да достигне целта. Някой може да предпочете пътя с много дървета, цветя и прекрасни гледки. Той ще каже: „Този път ме вдъхновява, затова много лесно ще стигна до Целта, а Целта ще е безкрайно по-красива и по-значителна“. Друг ще каже: „Какво ще правя с тези цветя и дървета? Мога напълно да се прехласна по красотата им. Тогава може да се задоволя да остана тук и да не продължа по-нататък. Нека да вървя по пътя, където няма какво да ме изкуши или омае. Ако пътят е тесен или пуст, това е голяма благословия, защото той няма да ме изкуши“.

Мистичните изживявания не са нищо в сравнение с най-висшето божествено осъзнаване. Но един търсещ казва: „Само ако получа хапка храна, ще мога да очаквам голямото пиршество“. Другият ще каже: „Не, нищо не ми трябва. Или ще получа цялата храна, или няма да ям нищо“. Така двата пътя стигат накрая до една и съща цел. Всеки търсещ трябва да направи избора си. Все пак, ако имате някакви наистина високи преживявания, моите вътрешни същества определено ще знаят, защото преживяванията идват от някое от тези същества. Това се отнася само за моите ученици. Другите може да получават мистични изживявания от други източници.

Част II — Лошото поведение на учениците

Въпрос: Не е ли под достойнството ви да се примирявате с поведението на някои ваши ученици?

Шри Чинмой: За съжаление, нищо не е под достойнството ми. Това е проблемът. Щом съм станал едно с Божията Воля, не мога да кажа, че нещо е под достойнството ми. Невъзможно е! Тъй като Бог е във всекиго и във всичко, аз също трябва да Му служа навсякъде и във всекиго.

Понякога трябва да съм с човек, който е напълно небожествен. Аз съм уловен вътре в невежеството му и танцувам там. Но не мога да кажа, че е под достойнството ми. Просто съм направил грешка, голяма грешка, когато съм приел този човек за свой ученик.

Въпрос: Как можем да имаме по-малко съревнование и повече хармония между учениците?

Шри Чинмой: Когато има чувство на единство, не може да има съревнование. Трябва обаче да знаете, че понякога от съревнованието има полза. Веднъж годишно ние провеждаме състезания в Деня на спорта. Правим го за добрата си физическа форма. Това състезание ще ви вдъхнови да ставате сутрин в 5:30 или 6:00 часа и да отивате на спортното игрище. В противен случай вие се сприятелявате със съня и се наслаждавате на любовта и ласката на смъртта, нищо повече. Ценността на надпреварата е в това, че се опитвате да надминете собствените си възможности. Ако ви победят, след като сте дали най-доброто от себе си, това няма никакво значение. Но ако не напредвате дори тук, на физически план, то няма да се опитвате да напредвате и вътрешно. Ще си кажете: „Ставам в 7:00 или 8:00 часа и понякога медитирам. Кой ще ме види?“. Ако искрено искате да напредвате духовно, искреността ви трябва да започва от физическото ниво. Тогава напредъкът, който постигате, ще се разпространява към ума и сърцето.

Искам да ви кажа, че няма нищо лошо в състезателния дух, стига да е състезателен в добрия смисъл. Вие се състезавате със себе си. Само че трябва да има правила и ред; трябва да има дисциплина. Вие не можете да хвърлите копието едновременно с някой друг, затова ще хвърляте веднага след него. Може да хвърлите много по-далеч, но вие ще можете да видите собствения си напредък и той ще може да види своя напредък. Когато даваме награди, даваме ги на тези, които са се справили най-добре според правилата. Наградата всъщност няма стойност. Тук има много хора, които не могат да бягат. Дори да финиширате последни в състезанието, мислите ли, че ще ви обичам по-малко, отколкото обичам този, който е най-бърз? В никакъв случай. Трябва да знаете, че е въпрос на единство. Дясната ви ръка може да хвърля много по-далеч от лявата, но вие не си отрязвате лявата ръка и не казвате, че тя е безполезна. Нуждаете се и от двете ръце. Ако нямате лява ръка, ще видите колко особено ще изглеждате и колко трудности ще имате.

Една определена ученичка служи посветено толкова много, като изработва шорти за учениците и дрехи за мен. Нейното посветено служене е израз на цялата ѝ нежност, любов и благодарност. Това е нейното умение. Някой друг пък може да има дарба за тичане, но изобщо да не практикува. Може да си каже: „Бях пръв няколко години подред. Ако сега загубя, няма значение, нищо няма да се случи“. Тогава съзнанието му ще падне, защото се сприятелява с летаргията и отрицателните сили. Така че ако имате способности в някоя област, трябва да ги развивате. Това е само въпрос на възможност, няма съревнование. Всичко е чувство за единство. Всеки си върши своята работа.

Победените от вас в спортните състезания са ваши братя и тези, които ви побеждават, също са ваши братя. Затова трябва да знаете, че чувството на единство премахва съперничеството. Ако някой тича по-бавно от вас, трябва да чувствате, че той е вашата по-слаба част. А ако някой е по-бърз, трябва да чувствате, че той е вашата по-силна част. Така няма да има съперничество. Ще има само единство.

Ние трябва да полагаме резултата от състезанието в Нозете на Всевишния. Ако хвърляте гюле, диск или копие и се класирате последни, трябва да чувствате, именно това иска от вас Всевишният. Вие тренирате за собствения си напредък, за добрата си физическа форма. Това е необходимо. Божественото в нас, Всевишният в нас трябва да бъде проявяван тук на земята чрез тялото, чрез физическото съзнание. Иначе можехме да си останем в Небесата. Там няма проявление. Проявлението става на земята.

Въпрос: Гуру, съзнателни ли сме, когато те нападаме на вътрешен план?

Шри Чинмой: О да, много пъти хората са съзнателни, но и много пъти не са. Но повечето пъти хората съзнават, че ме нападат. Човешкият ум е такъв. В този момент съм най-добрият ви приятел, в следващия може да съм най-големият ви враг. Някой може да е най-добрият ви приятел и ако се скарате, след пет минути да е най-големият ви враг. Колко пъти на ден ставам най-голям враг на учениците? Да предположим, че отнема нещо от някого и го дам на друг. Човекът, който го получава, веднага си казва: „О, той ми изпълни желанието само за да ме накара да замълча. Даде ми бонбонче, за да може да даде истинския божествен Нектар на еди-кого си“. А този, който не е получил нищо, смята: „О, Учителят все ми дава само празни приказки“. Но той трябва да знае, че ако днес получи един цент, утре може да получи пет цента, а на следващия ден долар. Така стоят нещата.

Ако получите, съм лош; ако не получите, пак съм лош. По никакъв начин не мога да накарам ученика да почувства, че е за негово добро, ако му дам нещо или ако не му го дам. Колко погрешно разбират хората. Те смятат, че ако Гуру не им дава нещо, това е доказателство, че не го е грижа. Казват си: „Тъй като днес не получих нищо, не трябва да очаквам нищо и в бъдеще“. Това е тяхната логика. Само когато се предаде безусловно, ученикът ще види, че всичко, което правя, е за негово добро.

Толкова ми е трудно понякога да се усмихвам на хората. Веднага приписват на това някакъв мотив. Понякога учениците мислят, че ако им се усмихвам, значи искам нещо от тях. Аз съм в много добро настроение и се усмихвам. Някой обаче веднага ще си помисли: „О, аз имам толкова пари, той иска много голяма част от тях. Затова ми се усмихна“.

Много, много пъти съм се страхувал да се усмихна, защото ще ме разберат неправилно. Ако се усмихвам, веднага си мислите, че в замяна очаквам нещо от вас. Но ако пък не се усмихна, мислите, че съм недоволен или че не се усмихвам, защото не сте ми дали нищо. Но дали съм доволен или не може да няма нищо общо с това.

Въпрос: Въпрос: Вярно ли е, че дори и най-близките на повечето духовни личности се съмняват в тях?

Шри Чинмой: Някои от вас понякога може да се съмняват в мен, но от този вид вяра или неверие са страдали всички духовни Учители; аз не съм изключение. Веднага щом приеме човешко тяло, Учителят бива подложен на съмненията на хората. Така се получава, независимо с колко окултна и духовна мощ идва някой на земята. Шри Кришна е имал четирима-петима ученици, които са чувствали, че той е осъзнал Бог. Но другите са се съмнявали и са говорели много срещу него. Същото е било и с Шри Рамакришна и Буда.

Аз имам човешко тяло с очи, нос, ръце, крака, всичко, но мога да правя много неща, които повечето хора не могат. Утре вие също ще можете да ги правите, но не мога да ви обвинявам, че се съмнявате в духовните ми способности, защото това е човешката природа. Духовният Учител винаги е неразбран. Докато е в тяло, той е жертва на критика дори от най-близките си. В Упанишадите за духовния Учител се казва: „Той е това и онова, но е и отвъд двете. В този момент е дете, в следващия е дядо, а в следващия е трансценденталната душа“.

Въпрос: Когато хората мислят за Исус по Коледа, те за Исусовото Съзнание ли мислят, или за нещо друго?

Шри Чинмой: Когато хората си мислят за Исусовото Съзнание, аз не зная за кое съзнание мислят. Но те не докосват и не постигат Исусовото Съзнание. Те постигат съзнанието на Сина. Съзнанието на Сина означава безкрайна радост, безкрайна любов, безкрайно състрадание и безкрайно единство.

Въпрос: Ако твърде дълго работим някъде, за да служим безсебично, дали съзнанието ни пада и ни кара да правим грешки?

Шри Чинмой: Ако работите над възможностите си, ще се изморите физически и витално. Тогава, ако продължите да работите просто заради няколкото часа повече, просто ще развалите всичко. Най-добре ще е да спрете. Работете посветено и душевно три, пет, седем часа, а после спрете. Каква е ползата да продължавате безкрайно и да правите грешки? Когато концентрацията ви отслабне и се изморите, тогава е време да спрете. После се опитайте да повишите възприемчивостта си. Молете се и медитирайте, за да можете да работите няколко часа повече. Постарайте се да развиете способността да работите повече.

Въпрос: Знам, че имам витални проблеми, но никога не съм ви писал за тях. Това означава ли, че съм неискрен?

Шри Чинмой: Не. Някои хора са искрени до крайност – пишат за всичко. Други не пишат, но това не означава, че са неискрени. Те може би искат да се преборят сами. Едни се притесняват, други смятат, че е под достойнството им да ми пишат, трети мислят, че ще се справят с проблема. По такива причини не пишат. Но тези, които пишат, получават от мен повече състрадание. Аз се опитвам да изтегля виталните им проблеми като магнит. Те чувстват, че ако са искрени, ще получат от мен някаква помощ, но моята помощ не е достатъчна. Необходимо е желание. Самите те трябва да искат да се освободят от тези сили. Божественото състрадание ще се засили, ако пишат, но осъзнаването им няма да се осъществи, ако те самите не пожелаят да овладеят тези отрицателни сили.

Ако аз се нараня и отида при майка си, тя веднага ще ми покаже загрижеността си. Но ако аз отново отида и се ударя, ще имам същия проблем. Ако не се връщам там, където съм се ударил преди, няма да се налага майка ми да идва. Ще ѝ казвам само ако имам проблем. Така че хората, които ми казват за виталните си проблеми, са по-добре от тези, които не ми казват. Но повтарям, че ако само ми казвате, няма да решите проблемите си. Ако ми кажете, ще можете да почувствате, че има някой, който ще тегли с вас въжето в играта срещу невежеството. Но какво се случва в действителност? Вие молите някого да тегли с вас в една посока и той е готов да ви помогне. Той дърпа в тази посока, но вие заставате от другата страна. Поканили сте някого да бъде ваш приятел и да ви помага в затрудненията, а после невъзмутимо отивате на другата страна и започвате да дърпате срещу него. Казвате: „Кой има нужда от теб?“. Това прилича на кавгата между двама съпрузи. Ако някой приятел се намеси като посредник, получава удари и от двете страни. И мъжът, и жената казват: „Ти защо се бъркаш? Това си е наша работа. Може да се бием, може да правим, каквото си щем. Ти защо ни закачаш?“. Вие молите някого за помощ, когато имате проблеми. Но щом той дойде, заявявате: „Не е твоя работа, сам ще се погрижа за себе си“. Ето така става.

Виталните проблеми са болест. Когато се разболее един човек, много други могат да хванат заразата. А ако някой стане жертва на един човек, той ще бъде нападнат и от петима-шестима други. Ако някой храни сили на невежеството и ги насочи към друг, скоро стават петима. Наскоро едно момче беше жертва на пет момичета. Получавам писма. Няма да назова имената на момчето или на момичетата, само ви казвам как броят се увеличава. Но ако имате малко проницателност, сами ще видите кое е момчето. Как само му грееше лицето едно време! Сега тази светлина си е отишла. Но не е нужно да се оглеждате за момчето, просто помислете за себе си. Аз чета тези писма и после ги скъсвам, за да не узнае никой. Един човек получава пет удара, пет стрели го пронизват. Не е ли достатъчна една, за да го убие? По същия начин едно момиче може да стане жертва на пет стрели от пет момчета. Вие не можете да оцелеете след един удар, как ще преживеете пет?