Част I — Десет божествени тайни

TDS 1-10. На 6 май 1976 г. по време на честването на рождения ден на Д той помоли Шри Чинмой да разкрие някои от своите вътрешни тайни в полза на учениците. Следва отговорът на Шри Чинмой на това искане.

Чудеса

Във външния свят чудото е нещо необичайно, което очарова човешкото в нас. Във вътрешния свят чудото е едно обичайно действително преживяване. Във външния свят всяко чудо предизвиква огромно объркване в човешкия ум. То смайва ума, но в същото време то отдалечава от духовната действителност. Но във вътрешния свят всяко едно така наречено чудо е само случка, преживяване, необходимост, така че външният живот да може да бъде пробуден, усъвършенстван и осъществен, без да става жертва на съмнението, страха, раздразнението и нечистотата. Няма и един ден, в който аз да не правя стотици чудеса във вътрешния свят. Но когато във външния свят направя нещо директно и незабавно, то се превръща в удивление, в нещо фантастично, което може да предизвика проблеми. Това е една тайна.

Действителността на вътрешния свят

Когато пея или свиря на инструменти, независимо колко лошо свиря или пея, независимо колко много грешки допускам, моето осъзнаване остава непроменено. Когато свиря, някои ученици вътрешно се присмиват, а други просто заспиват. Но трябва да знаете, че когато правя нещо във външния свят, доста неща се случват във вътрешния свят. Всеки път, когато направя нещо значимо за човечеството, космичните богове и духовни Учители от най-висше ниво идват, за да го оценят. Аз съм техен брат, аз съм едно с тях. Когато постигна нещо, те идват и ме увенчават с венци.

Но какво да правя с човешките същества, които живеят в света на несигурността, нечистотата и завистта? Трябва ли да приема тях като действителност, а вътрешния свят като сън? Или пък да приема тях като сън, а вътрешния свят като действителност? За мен вътрешният свят е много по-действителен. Когато ви гледам, аз виждам във вас Всевишния, но виждам и човешките ви несъвършенства. Виждам истинското вътре във вас и в същото време нещо друго, което не е истинско. Аз виждам божественото и човешкото. Вътре във всяко човешко същество е все същият Всевишен, но във външното изразяване е съвсем различно.

Несигурност и самодоволство

Винаги казвам, че несигурността е нещо много лошо. Защо трябва да сте несигурни? Единството е единствената действителност. Този, който е установил единство с Бог, не се чувства несигурен. Но преди да се постигне това единство, търсещият трябва да бъде много внимателен. Той трябва винаги да помни, че е дошъл тук, за да стане съвършен инструмент на Бог. Ако той не се превърне в съвършен инструмент и не радва Бог по Негов собствен Начин, тогава осъществяването на мисията на Учителя ще си остане нещо далечно. Всеки час и всеки ден той трябва да мисли така: „Нека стана един съвършен инструмент“. Даже ако е високо ценен във външния свят, той не бива да чувства самодоволство. Ако това се случи, той няма да се старае да стане по-добър и няма да напредва.

Всеки миг Бог надминава Себе си. Нашата роля в космичната Игра на Бог е да разберем, че се нуждаем от съвършенство и после да се стремим към него –- към върховното съвършенство, което винаги надминава себе си. Ако се чувстваме несигурни защото не сме достигнали целта си и защото все още сме несъвършени, такава несигурност е полезна. Ние сме несъвършени и го знаем, но по никакъв начин не се опитваме да засилим несигурността на другите хора. Ако изпитваме такава несигурност, тогава всеки ден ще се стараем да напредваме, докато станем съвършени инструменти на Бог. Такова чувство за несигурност ни помага. Когато се чувстваме нещастни, защото осъзнаването на Бог е далечно за нас, следващата ни стъпка ще бъде да се стремим да напредваме.

Някои ученици стават самодоволни, защото външно получават моята благосклонност. Но съвършенството ще остане на милиони мили от тях, ако те постоянно не увеличават своето желание за самоусъвършенстване.

Борба във вътрешните светове

Онзи ден по телевизията гледахме как се бие Мохамед Али. Една от ученичките ме попита: „Как можете да гледате този вид борба? Толкова е брутална!“. Затова ? казах, че преди няколко седмици двама от моите ученици се биеха във вътрешните светове и боят им беше безкрайно по-жесток. Тя самата се беше била с някого във виталните светове преди около месец време преди това.

Ако се биете или се боксирате във външния свят, може да си счупите носа или рамото и после ще трябва да спрете. Но ако се биете във вътрешния свят, особено във виталния свят, вътрешните ви способности могат да бъдат трайно увредени или напълно унищожени. Можете да изгубите цялата си вяра в своята вътрешна действителност, в Бог и в своя Гуру. Когато вярата изгуби от съмнението, вашият духовен живот приключва.

Когато видя ученици да се бият или да завиждат във външния свят, понякога аз просто ги пренебрегвам. Това е нищо в сравнение с онова, което може да се случи във вътрешния свят. Насочвам вниманието си към вътрешния свят. Аз съм загрижен изцяло за техния вътрешен живот. Когато вътрешният им живот се просветли, тяхната кавгаджийска външна природа ще се преобрази за миг.

Вътрешната работа

Само защото се храня или говоря някои хора може да си помислят, че съм забравил за духовния живот. Но те трябва да знаят, че във вътрешния свят аз мога да върша едновременно много неща. Когато някой кара кола, той върши в едно и също време различни неща. Гледа напред, но също хвърля поглед и в огледалото за задно виждане и в страничните огледала. За да кара колата, той използва краката и ръцете си, а в същото време може да говори или да слуша радио. Обикновеният човек има достатъчно сила да се концентрира и да прави много неща едновременно, но само на външен план. Един Йоги може да прави всички тези неща на външен план и едновременно с това много други на вътрешен план. Докато външно говоря или се шегувам, аз отивам много нависоко във вътрешния свят. Това е още една тайна, която имам да ви предложа.

Хранене на душите на учениците

Вярвайте или не, но аз всеки ден храня душите на учениците. Така, както за майката е неизменен дълг да храни децата си всеки ден, независимо дали те искат да ядат, или не, така е и мой дълг да храня моите божествени деца, които са тук на земята, а също и учениците, които са си заминали. Аз храня и много други, които не са мои ученици, но които са видели кой съм аз.

Понякога аз ви посещавам с финото си тяло, докато спите. Като бавачка аз отивам с най-дълбоко състрадание да ви проверя, да видя дали всичко е наред и да се уверя, че лошите сили не действат във вас. Ако видя, че сте добре, аз тихичко си тръгвам. Много пъти вие ме виждате, но преди да станете от сън, започват да действат други сили и вие забравяте, че съм бил при вас. Преживяването от моето присъствие може да трае три или четири дни. От друга страна, то няма да продължи и пет минути, ако невежеството като облак обгърне ума.

Ученици, които са напуснали пътя

Доста ученици напуснаха нашата пътека, а някои аз помолих да напуснат. Искам да кажа, че тези, които ни напуснаха, излязоха от една стая и сега са в друга стая. Аз имам две стаи, които са мои. Ако те бяха останали в тази стая, щяха да притесняват останалите, които са там. Затова или вътрешно, или външно аз ги помолих да влязат в стаята на вселенското сърце. Първата стая е за малцината избрани, които копнеят за осъзнаване и които са готови да отдадат най-голямо значение на осъзнаването. Онези, които имат способността да тичат бързо, онези, които са с еднакъв стандарт, трябва да останат заедно. И тигърът, и козата са животни, но нима можете да поставите тигъра заедно с козата?

Учениците, които са напуснали или които съм помолил да напуснат, не остават с малкото избрани в моето семейство, но те остават вътре в моето вселенско сърце. Има ли нещо друго, освен вселенското сърце? Не, няма нищо. Значи как можем да кажем, че някой е излязъл от моето сърце? Личното ми сърце, което също е приютило Безкрая и Безсмъртието, е готово да помогне на онези, които все още са в моята лодка. На вас то жадува да предложи осъзнаването, съвършенство и удовлетворение, колкото се може по-скоро, докато другите ще трябва да почакат. Те принадлежат на Вечността. Сега Вечността призовава вас. За вас Часът на Бог е ударил. Те също ще достигнат целта, но вие сте научили цената на времето.

Вечната новост на живота

Нашето осъзнаване няма край, нашата проява няма край. Винаги има нещо ново, което можем да постигнем или да станем. Онези, които не живеят живота на сърцето, са като счупени плочи. Те повтарят и повтарят една и съща мелодия на невежеството. Но ако сме търсещи, всеки ден трябва да правим нов запис, да пеем нова песен, да откриваме нова мелодия. Онези в моята лодка, които съзнателно се стремят, всеки ден пеят нова песен.

Справяне с лошите сили

Понякога лошите сили атакуват учениците, защото те са направили доста грешни неща. После силите ги нападат и те страдат. А след това идват и молят за разговор с мен. Те усещат, че ако говоря с тях, всичко ще приключи. Но съм видял на вътрешен план защо страдат. Аз зная, че ако им обърна внимание външно, ще страдат още повече. Често ми се е случвало това с лошите сили, веднага щом видят любов и състрадание във външния свят и започват да нападат по–ожесточено. Когато тези сили ме видят да идвам с любов, загриженост и нежност на външен план, те нападат най-мощно, защото те самите са заплашени най-силно. Това сякаш е тяхното последно усилие. Нападението им е толкова силно, че жертвата се отъждествява с това и им се предава. После пострадалият става инструмент на лошите сили и депресия и огорчението му се увеличават. Това се е случвало много пъти. Когато депресираният човек помоли за разговор, аз не приемам, защото зная какви ще са последствията. Зная, че той страда, но аз не бива да храня разрушителния аспект. Ето защо много често се занимавам с учениците само във вътрешния свят –- с най-голямо състрадание, любов и грижа. Въпреки че външно може да изглежда, че ви пренебрегвам, трябва да знаете, че във вътрешния свят не е така.

Когато депресията и огорчението избухнат във вашия живот, ако искате да получите светлината ми, ще трябва да донесете някаква възприемчивост. Ще можете да получите моето лекарство в зависимост от възприемчивостта си. Какво е вашата възприемчивост? Тя е вашата ведрост. Когато сте депресирани, нямате възприемчивост, така че външно не може да се направи нищо. Какво може да направи докторът, ако пациентът е мъртъв? Колкото и инжекции да му слага докторът, пациентът не може да бъде излекуван. Само когато има останала поне малко жизнена енергия, има някаква надежда. Ако пациентът започне с малко ведрост, което е духовната жизнена енергия, тогава неговият доктор Гуру ще може незабавно да подхрани тази ведрост. Дори да сте страдали дълго време, ако дойдете при мен с ведрост, ще мога да излекувам вашето страдание. Вашата ведрост е пъпката, която ще разцъфне. Но ако няма пъпка, как накрая можете да имате цвете? Затова трябва да дойдете с възприемчивост. Ако покажете вътрешна радост, тогава съм готов да ви помогна външно, както и вътрешно. Но без вашата ведрост, щом се опитам да ви помогна външно, в този миг ще се проваля и депресията ви ще стане безкрайно по-тежка. Затова трябва да донесете някаква ведрост, която да ви спаси.

Толкова пъти се опитвам външно да задоволя учениците си по техен собствен начин, така че те също да ме удовлетворят по мой собствен начин. Ако десет пъти ги зарадвам по техен собствен начин, чувствам, че и те трябва да се постараят да ме задоволят поне веднъж по мой собствен начин. Но човешкото желание няма край. Колкото повече ги задоволявам, толкова повече те ме заставят да го правя. Смятам, че те трябва поне да постъпят като джентълмени — ако аз ги зарадвам десет пъти, тогава би трябвало те да го направят поне веднъж. А вместо това те искат да задоволят невежеството и не искат да ме удовлетворят поне веднъж. Ако го направят, ще са в състояние да се отворят за светлината, за състраданието и насладата. Но вместо това учениците казват: „Ти не разговаря с мен. Не ме удовлетворяваш. Правиш много неща не както трябва. Ти се усмихна на друг и ме накара да завиждам. Правиш нещо погрешно и ме караш да страдам, а после само гледаш. Само си седиш там, рисуваш или свириш на флейта. Ти ни мамиш и няма да осъществиш никои от нашите нужди“. Какво мога да направя аз, когато учениците мислят така? Безпомощен съм.

Изпълняване на желанията

Аз не съм дошъл в света, за да изпълнявам вашите желания. Дошъл съм, за да осъществя божествената Воля. Ако имате желания, вие трябва да сте отговорни за тяхното осъществяване. Но искам да ви кажа, че онези, които са се отказали от вътрешния живот, за да осъществяват желанията си, са останали огорчени. Те или не са успели да ги осъществят, или, ако са го направили, в това не са открили никакво истинско удовлетворение. Затова нека да бъдем мъдри, нека вървим по друг път. Аз съм вашият водач. Преди това вие слушахте ума и се разочаровахте. Но истинската действителност е сърцето. Търсите светлината, но все още не сте я постигнали. Сърцето ви каза да приемете моето ръководство. Ако искате да направите нещо, а учителят ви казва, че не бива, вие не трябва да го правите. Ако не ви позволявам да направите нещо, то е, защото такава е Волята на Бог. Вие сте дошли при мен с една вековна болест: невежеството. Само ми позволете да ви излекувам. Хилядолетия наред невежеството ви управляваше, защото се опитвахте да задоволите желанията си. Сега се опитайте да удовлетворите стремежа си. Часът на Бог непременно ще удари.

Тези върховни тайни са моите подаръци за вас. Това са истински вътрешни тайни, които мисля, че ще са от полза за вътрешния ви живот. Ако не сте съзнателни за тях, постарайте се да го направите. Други вътрешни тайни ще ви е трудно да разберете. Те също са верни, но няма да ви помогнат по никакъв начин. Ако всички ученици се вслушват в тези тайни, които току-що споделих, те ще могат да тичат най-бързо. Иначе ще се спънат и ще паднат на пътя.

Част II — Беседа

Всеки миг е възможност²

Всеки миг е възможност. Всеки миг по време на медитация е най-голямата възможност, независимо в какво съзнание сте били през останалата част от деня или дори точно преди да влезете в залата за медитация. Ако не медитирате добре поради това или онова, изобщо не помага да обвинявате трето лице или целия свят, или дори себе си. По време на всеки миг медитация Всевишният чука на вратата на сърцето ви. Той застава пред вратата на сърцето ви и чука да отворите. Ако я държите затворена, Той просто си отива.

Всеки миг е важен в живота ви, но всяка секунда по време на медитация е от изключителна и абсолютна важност. Ако имате депресия, разочарование, гняв, несигурност, ревност, нечистота, небожествени мисли, небожествени идеи или неустремен живот, по време на медитация трябва да хвърлите всички тези неща в океана на Състраданието на Всевишния. В противен случай ставате най-жалкият губещ.

След като веднъж приемете духовния живот, трябва да бъдете изключително мъдри. Има много, много хора на земята, които не са приели духовния живот. Те не знаят и никога, никога няма да разберат какво е божествена възможност, какво е върховна възможност. Всеки миг по време на медитация е едновременно златна възможност и вътрешен изпит. Ако не преминете този вътрешен изпит, независимо от това колко години оставате с вашия Учител или колко пъти идвате на този свят, вие ще останете практически същото неразвито, неосветено човешко същество.

Като търсещи трябва да почувствате, че сте изключителни късметлии, защото сте в божествена лодка. И трябва да се чувствате безкрайно по-щастливи, че Водачът Всевишен има безкрайна Загриженост и Състрадание към вас. Той не е длъжен да дава, но дава безусловно поради безкрайната Си Щедрост. Ако не приемате безрезервно, когато Той ви дава безусловно, тогава нищо няма да може да ви помогне, да ви спаси, да ви просветли или да ви отнесе на другия бряг. Ако поради тревога, грижа, депресия, разочарование, гняв, страх и всички отрицателни качества забравите да цените най-ценното нещо както на земята, така и на Небето — Състраданието на Всевишния — тогава изхвърляте несравним божествен дар.

Нищо няма да остане постоянно в живота на търсещия освен безкрайното Състрадание на нашия Възлюбен Всевишен. Ако можете да получите това безкрайно Състрадание, тогава, когато напуснете тялото, вратата на Небето ще бъде широко отворена за вас. Но ако злоупотребявате с това Състрадание, тогава няма да имате какво да покажете на пазителя на Небесните порти. Но през повечето време безкрайното Състрадание и безкрайната Загриженост на Всевишния или разбирате погрешно, или пренебрегвате; или нямате възприемчивост да го почувствате, или не го цените.

Състраданието на Всевишния е това, което трябва да цените най-напред в живота си. Докато не цените Състраданието на Всевишния, цветето на благодарността никога няма да разцъфне във вас. И ако не развиете благодарност, тогава все още сте в животинското царство. Така че във всеки момент ценете върховното Състрадание на Всевишния, което постоянно се спуска свише. Ако можете да го приемете и цените, ако можете да го пазите всеки мига като нещо, което винаги ще остане несравнимо във вашия вътрешен и външен живот, тогава ваш ще бъде животът на върховно удовлетворение.

Името, славата, земното благоденствие и земните постижения винаги ще се окажат безполезни, безполезни, безполезни дори за тези, които не са искрени търсещи. Идва момент, в който дори едно обикновено човешко същество - такова, което не е приело и което никога няма да приеме сериозно духовния живот — няма да се поколебае да каже, че всички земни постижения завършват с разочарование. Притежанията и постиженията на живота на желанията винаги ще завършат с разочарование Само едно нещо има способността да дава удовлетворение и винаги ще дава удовлетворение, а това е единството — съзнателно, постоянно, пълно, безрезервно и безусловно единство с Волята на Всевишния.

Кой казва, че не знаете Волята на Всевишния? Има ли някой, който не знае Волята на Всевишния? Не! Ако останете в сърцето, тогава всеки миг ще знаете каква е Божията Воля. Но ако останете в ума, никога, никога няма да можете да узнаете Волята на Всевишния. Може да имате грандиозни мисли и възвишени идеи, но те няма да бъдат Волята на Всевишния. Победата или поражението на живота, приемането или отхвърлянето на живота не са крайната действителност в Очите на Всевишния. Той се смее на нашето приемане или отхвърляне на живота, на нашите победи и поражения. Но Той победоносно ни се усмихва, когато Неговата Воля стане наша воля. Не е нужно да ставаме велики във външния свят, за да докажем на света или на Него, че сме достойни Негови инструменти. Той никога не се интересува от нашия земно положение. Той се интересува само за едно нещо: нашето постоянно единство с Неговата Воля.

Смятаме, че сме просяци. Но трябва да знаем, че Всевишният също е просяк. Всеки миг Го молим да ни дари с милиони неща. Но Той ни моли безсънно да Му дадем само едно: нашето душевно предадено единство. Това е единственото Му желание. Можете да кажете: „Защо трябва Той да проси, след като Той има всичко и Той е всичко?“ Той моли, защото чувства, че това е най-лесният, най-безопасният и най-успешният начин да приближи човечеството до Себе Си. Ако Той използва Своята всемогъща Сила, за да ни приближи до Себе си, тогава Той просто ще ни разбие на парчета. Но ако Той може да ни накара да почувстваме Неговото най-сладко Състрадание, безкрайния поток на Неговото Състрадание и ако можем да помним това Състрадание, това е най-сигурният и убедителен начин да се предадем.

Всеки миг можете да бъдете най-щастливият човек както на Небето, така и на земята. Вселенското Съзнание и трансценденталното Съзнание на Всевишния могат да бъдат ваши постоянни, просветляващи и осъществяващи приятели, ако искате да ги имате за свои. Трябва да направите само едно: да дадете това, което имате, и това, което сте. Това, което имате, е готовност, а това, което сте е нетърпение. Готовност и нетърпение: готовността ви да станете изцяло Негови, постоянно Негови и нетърпението ви да бъдете използвани от Него всеки миг по Неговия собствен Начин. Ако ги предложите, не е нужно да давате нищо друго. Тогава ще станете Негов несравним, вечно несравним инструмент.

Част III — Въпроси и отговори за брака

TDS 12-39. На тези въпроси се отговори в църквата Вси Ангели в Манхатън на 10 септември 1976 г.

Въпрос: Каква е духовната цел на брака?

Шри Чинмой: Духовната цел на брака е да покаже, че двама лесно могат да станат едно, че чувството за отделеност може да бъде преобразено в единение и единство.

Въпрос: Какво виждате като настоящата основа за повечето бракове?

Шри Чинмой: Повечето бракове се основават или на необходимостта да се успокои самотата, или на необходимостта да се изпълнят изискванията на нисшия витал. Самотата трябва да напусне човешкото в нас, затова спътничеството е от първостепенно значение в някои случаи. А когато изискванията на по-ниския витал станат много силни, хората изпитват неизбежната необходимост да ги изпълнят.

Въпрос: Смятате ли, че е необходимо една двойка да бъде законно женена?

Шри Чинмой: Докато човешките същества искат да живеят в обществото и докато обществото има какво да каже за благосъстоянието на света, законният брак е от изключително значение.

Въпрос: Какво е значението на брачната церемония и какъв е нейният вътрешен смисъл?

Шри Чинмой: Външното значение на брачната церемония е да споделим радостта с другите — с любимите хора и доброжелателите. Вътрешното значение е да убедим външния ум, че тук, на земята, където разделението цари върховно, единството също може да играе своята роля.

Въпрос: Защо смятате, че бракът е съвместим с духовния живот?

Шри Чинмой: Бракът може да бъде съвместим или не с духовния живот според определения случай. От човека зависи да реши дали бракът е съвместим, или не с неговия духовен живот. Изобщо не е задължително търсещият да се ожени. Зависи изцяло от него. Да се каже, че бракът е съвместим с духовния живот, означава да се каже нещо, което в някои случаи може да е много далеч от истината. Самият търсещ трябва да реши дали бракът и духовният живот могат и трябва да вървят заедно за него или за нея.

При добрия брак веднага две очи стават четири очи, две ръце стават четири ръце. Всичко се удвоява: сила, съзнание, реалност, божественост, всичко. При лошия брак всичко е отслабено. Разочарованието нараства и накрая разрушението изиграва своята роля най-безмилостно. Няма строго правило, че човек не трябва да се жени в духовния живот или че трябва да се ожени. Изцяло зависи от решението на душата. Някои души смятат, че чрез брака ще могат да напредват по-бързо, докато други смятат, че бракът ще бъде пречка за техния духовен напредък. Бог и отделните души трябва да вземат решението, а не човешкият ум.

Въпрос: Какво според вас е мястото на секса в духовен брак?

Шри Чинмой: Двама търсещи, които са приели духовния живот и които искат да продължат да напредват, трябва бавно и неотклонно да пречистят нисшия витал. Това е бавен, сигурен, просветляващ и убедителен процес. Постепенно нисшите витални движения могат бъдат преобразени във вътрешен и по-дълбок екстаз.

Въпрос: Смятате ли, че вярността е необходима в брака и ако да, защо?

Шри Чинмой: Верността е от първостепенно значение в брачния живот. Ако в процеса на еволюция едно същество е дошло в човешкото царство, то това същество трябва да изпълни изискванията на човешкото царство. Всяко царство има правила и разпоредби. Растителното царство и животинското царство имат свои собствени правила и разпоредби. По подобен начин човешкото царство също има правила и разпоредби. Ако някой иска да остане в човешкото царство, а не в животинското, то верността в брака е от изключителна необходимост от духовна гледна точка.

Въпрос: Кои според вас са необходимите съставки за брака, в който и двамата партньори се развиват духовно?

Шри Чинмой: Взаимната вяра, взаимната любов, взаимната жертва и взаимна безсебичност са съставките за успешен духовен брак.

Въпрос: Смятате ли, че някаква формална духовна практика е от полза за хармонията на брака? Ако мислите така, каква практика бихте препоръчали?

Шри Чинмой: Да, винаги трябва да има някои духовни практики. Единствено тези духовни практики ще дадат възможност на търсещите да имат хармония в брака си. Чистота в мислите и действията, търпение, както във вътрешния живот, така и във външния, и винаги да се живее в любящото сърце, а не в съмняващия се ум — това са духовните практики, които могат да подкрепят брака.

Въпрос: Какво би трябвало да бъде отношението на домакина към работата в света?

Шри Чинмой: Отношението на домакина трябва да бъде вселюбящо, вселужещо и всепросветляващо. Домакинът трябва да чувства, че външният свят е само разширение на неговия или нейния собствен свят — не е изолиран от неговия свят. Домакинът трябва да чувства, че необятният свят и светът, който той сам въплъщава или представлява, трябва да вървят заедно. Микрокосмосът и макрокосмосът, крайното и безкрайното, трябва да вървят заедно.

Въпрос: Кога смятате, че разводът е най-правилният начин за действие?

Шри Чинмой: Когато всичко останало се провали. Когато силата на единството се е провалила, когато силата на любовта се е провалила, когато силата на компромиса се е провалила, когато всичко се е провалило в обвързването на два живота един с друг, тогава разводът е най-доброто действие.

Въпрос: Имате ли препоръки за справяне с кавгите и неразбирателството в духовния брак?

Шри Чинмой: Постоянната молитва за душевен мир и за това душата да излезе на преден план, за разширяване на всеобхватната способност на сърцето, може само да разреши всички недоразумения и кавги.

Въпрос: Какво трябва да бъде отношението на съпруга към съпругата и на съпругата към съпруга?

Шри Чинмой: И съпругът, и съпругата трябва да чувстват, че съпругът е син на Бог, а съпругата е дъщеря на Бог, който е едновременно Баща и Майка. Източникът е Бог Бащата и Бог Майката, а те са Божии деца. Те би трябвало да изпълняват своите роли посветено и душевно в космичната драма на Бог.

Въпрос: Какво е правилното отношение към парите и притежанията за домакините?

Шри Чинмой: Домакините трябва да приемат парите като материална сила, която трябва да се използва божествено. Силата на парите не трябва да се използва, за да се властва над другите, а за посрещане на нуждите на живота. Тази сила трябва да се използва разумно, посветено и по осъществяващ начин. Парите имат значителна сила, но дали са добри, или лоши, зависи от индивида. Той може да го използва божествено или божествено. Когато парите се използват правилно, това е божествена благословия, ако се използва неправилно, това е истинско проклятие.

Въпрос: Кога смятате, че разводът е пагубен?

Шри Чинмой: Разводът е пагубен, когато вътрешните същества искат да продължат да бъдат заедно, когато вътрешните същества чувстват, че с течение на времето и съпругът, и съпругата ще се разберат по-добре и ще водят по-светъл живот. Вътрешните същества трябва да определят дали бракът трябва да бъде продължен. Ако търсещите не слушат гласа на своите вътрешни същества, ако външният им ум ги принуждава да се разведат, тогава разводът ще бъде пагубен за техния духовен напредък. Вътрешните същества трябва да определят както брака, така и развода.

Въпрос: Смятате ли, че ритуалът е от полза за хармоничния семеен живот?

Шри Чинмой: Ако членовете на едно семейство имат вяра в ритуали, то със сигурност ритуалите ще бъдат от полза. Но само защото има хора, които имат вяра в ритуалите, това не означава, че всички двойки трябва да спазват ритуалите. Ритуалите са предварителни етапи в духовния живот, като детската градина. Някои деца учат в детска градина, преди да влязат в основно училище. Някои ученици пропускат детската градина. Зависи от индивидуалния случай.

Въпрос: Какви виждате са основните причини хората да желаят деца?

Шри Чинмой: Повечето хора желаят деца, защото чувстват необходимостта от разширяване. На човешко ниво те искат да покажат, че имат семейство и комфортен живот. Усмивката на детето им им доставя огромна радост. На вътрешно ниво е същата песен: разширяване. Единият иска да стане много.

Въпрос: Какви виждате са основните причини хората да не желаят деца?

Шри Чинмой: Хората не искат да имат деца, защото не искат да имат повече отговорност. Те смятат, че колкото по-малко отговорност имат, толкова по-бързо ще могат да бягат към предопределената си цел.

Въпрос: Каква е духовната цел на раждането на деца?

Шри Чинмой: Това зависи изцяло от търсещия. Търсещият трябва да слуша вътрешния глас. Ако вътрешният глас казва, че двама търсещи трябва да имат деца, за да може проявлението на Бог да се осъществи във и чрез повече членове на семейството, това може да бъде единствената духовна цел.

Въпрос: Кога смятате, че една двойка трябва да има деца?

Шри Чинмой: Когато една двойка е утвърдена, напълно сигурна и зряла в духовния си живот и ако това е Божията воля, едва тогава двойката трябва да има деца, а не преди това.

Въпрос: Кога смятате, че една двойка не трябва да има деца?

Шри Чинмой: Една двойка не трябва да има деца, когато не са в добри отношения, когато не са добре утвърдени в духовния живот и когато това не е Волята на Абсолютния Всевишен.

Въпрос: Какво е най-доброто отношение в отглеждане на децата?

Шри Чинмой: Най-доброто отношение при отглеждането на деца е напътствието, състраданието, прошката и съзнателното единство.

Въпрос: Какво е дългът на майката при отглеждането на децата?

Шри Чинмой: Задължението на майката е да научи децата как да се молят, как да бъдат прости, искрени и любящи. Това са няколко неща, които майката трябва да приеме като свой неотменен дълг при отглеждането на децата си.

Въпрос: Каква е отговорността на бащата при отглеждането на децата?

Шри Чинмой: Отговорността на бащата е да преподаде своите знания и мъдрост и да предложи на децата си посланието за необятния свят. Малкото семейство не е всичко. Има и голямо семейство. Майката ще използва всичките си любящи, сърдечни, мили качества. Бащата също ще направи това, но също така ще донесе посланието на външния свят на децата. Майката ще направи малкото семейство сладко, по-сладко, най сладко, а бащата ще приближи външния свят до децата. Той ще ги накара да почувстват, че има друг свят, който трябва да бъде настанен в малкия свят, или че малкият свят трябва да бъде неразделна част от този голям свят.

Въпрос: Как трябва родителите да работят заедно при отглеждането на децата?

Шри Чинмой: Родителите трябва да изпълняват съответните си задължения, както споменах. Каквото и да прави бащата, той трябва да прави радостно, душевно, всеотдайно, неуморно и безусловно. Каквото и да прави майката, тя също трябва да го прави радостно, душевно, всеотдайно, неуморно и безусловно. Това е единственият начин да отгледате децата задоволително.

Въпрос: Каква е отговорността на родителите за официалното образование на децата им?

Шри Чинмой: Родителите трябва да поемат пълна отговорност за официалното образование на децата си. Те трябва да изпратят децата на училище. Те трябва да отделят правилно внимание на уроците на децата си, на външното им поведение и на вътрешния им растеж. Децата не трябва да се оставят сами. Всеки миг родителите трябва да проявяват значителен интерес към благосъстоянието на децата. В годините на оформяне на характера родителите трябва да играят изключително значима роля. Децата са като малки фиданки или растения. Те трябва да бъдат подслонени и да се полагат подходящи грижи от родителя, докато не пораснат в големи и силни дървета.

Въпрос: Какъв съвет можете да предложите на самотните родители?

Шри Чинмой: За тези, които са самотни родители поради развод, единственото ми предложение е да не говорят лошо за другия родител на децата си. На децата не трябва да се влияе. Нека децата слушат повелите на собствените си сърца. Нека чувстват, че и баща им, и майка им са добри. Нека сърцата им, като магнити, придърпват добрите качества на бащата и на майката. Нито бащата, нито майката не трябва съзнателно или несъзнателно да влияят на децата срещу другия партньор.

Родителите трябва да бъдат много внимателни, ако се разведат. Те трябва да обърнат допълнително внимание на децата, защото когато семейството се разпадне, съзнанието на децата също ще се разпадне автоматично. И кой е отговорен? Родителите са сто процента отговорни. Следователно те трябва да предприемат действия, за да поправят ситуацията възможно най-добре. Те могат да направят това само като дадат на децата си повече любов, обилна любов и като покажат на децата, че раздялата им по никакъв начин няма да повлияе на любовта им към тях. Това, което е от първостепенно значение, е любовта. Те трябва да предложат на децата си безгранична любов.

Въпрос: Смятате ли, че ако един родител е самотен, това засяга децата и ако да, как?

Шри Чинмой: Много често наличието само на един родител засяга децата. Децата искат да имат и баща, и майка. Едва тогава те чувстват, че семейството е пълноценно. Но отново, виждали сме в стотици случаи, че един родител е в състояние да покаже на децата обичта и любовта както на бащата, така и на майката. Ако бащата не е жив, естествено се очаква майката да предложи и е длъжна да предложи и бащината любов. И ако майката не е жива, бащата трябва да играе ролята на майката. Но ако един родител не може да играе ролята на двамата родители, това естествено засяга децата.

Част IV — Общи въпроси и отговори

TDS 40-47. Тези въпроси бяха зададени от ученичка на нейния рожден ден.

Въпрос: Коя е датата, когато ще осъзная Бог?

Шри Чинмой: Първо, откъде знаеш, че не си осъзнала Бог? Всички тук са осъзнали Бог. Но има нещо, наречено съзнателно осъзнаване на Бог и нещо, наречено несъзнателно осъзнаване на Бог. Несъзнателно осъзнаване на Бог вече имаш, защото съзнателно си приела духовния живот. След като приемеш духовния живот, несъзнателно си осъзнала Бог. Сега трябва да осъзнаеш Бог съзнателно. Трябва да се молиш и да медитираш съзнателно, душевно и безусловно.

Има земен календар, има и небесен календар. Датата на твоето осъзнаване на Бог все още не е записана в земния календар, но в Небесния календар датата е записана. Но една мимолетна секунда в Небесния календар е стотици години в земния календар. Една милионна част от секундата в Небесния календар става стотици години тук, на земята. Тъй като ти си духовно търсеща, нека кажем, че имате работа с Небесния календар. По отношение на Небесното време ти ще осъзнаеш Бог много скоро. Що се отнася до земното време, може би ще трябва да изчакаш няколко години.

Въпрос: Защо не се събудя сутрин?

Шри Чинмой: Имаш двама приятели, стар приятел и нов приятел. Твоят нов приятел е Шри Чинмой Кумар Гош. Твоят стар приятел е г-н Невежество. Все пак не можеш да кажеш на стария си приятел: „Г-н Невежество, няма да имам нищо повече с теб. Всичко свърши между нас. Писна ми от теб. Вече не съм ти приятелка“. Ако можеш да направиш това и ако кажеш на Шри Чинмой Кумар Гош, че той е най-добрият ти приятел, твоят вечен приятел, единственият ти приятел, тогава г-н Невежество ще ревнува от Шри Чинмой Кумар Гош. Г-н Невежество ще каже: „Кой го е грижа за това дали Четана е моя приятелка? Тъй като сега е приятелка с някой друг, кой има нужда от нея?“.

Трябва да се развикаш и сериозно да обидиш г-н Невежество, за да не те притеснява. Докато позволяваш на стария си приятел да те притеснява, тогава никога няма да можеш да ставаш рано сутрин. Трябва да направиш избор между стария си приятел и новия си приятел. Не можеш да имаш двама приятели, които са на нож. Избери стария или избери новия. Ако искаш своя нов приятел, тогава трябва да му бъдеш вярна. Ако искаш стария си приятел, тогава не можеш да очакваш да ставаш рано сутрин, за да медитираш. Така че направи своя избор.

Въпрос: Какво трябва да направя, за да получа най-много?

Шри Чинмой: Всяко качество има начин да бъде получено. Ако кажеш: „Какво трябва да направя, за да получа най-много мир?“, тогава отговорът ми ще бъде един. Ако попиташ какво трябва да направиш, за да получиш светлина или сила, или някакво божествено качество, тогава ще ти кажа нещо различно, защото не можем да приемем всички неща по един и същи начин. Ако искаш да имаш силни ръце, тогава трябва да правиш упражнения за ръце. Трябва да посочиш кое място искаш да укрепиш най-много. Кое качество би искала да получиш най-много?

Въпрос: Кое е качеството, от което имам най голяма нужда?

Шри Чинмой: Качеството, от което се нуждаеш най-много и от което всеки се нуждае най-много, е благодарността. Всеки търсещ, без изключение, се нуждае от едно конкретно нещо, а това е благодарността. Сега, как развиваш това качество? Не като погледнеш в далечното минало и видиш твоя каменен живот, растителен живот и животински живот. Дори в човешкия живот, който е сравнително добър, каква са била в миналото? Сноп желания, сноп завист, сноп несигурност и сноп лъжи. Но сега, в какво се превърна? Ти същата хималайска лъжа ли си? Съвсем не. Сега ти си в истината, от истината и за истината. Какво те накара да почувстваш, че си в истината, от истината и за истината, или за най-висшия живот? Отговорът е твоят вътрешен плач. И кой ти е дал този вътрешен плач? Бог.

Какво ще дадеш на Бог, след като Той ти е дал толкова силен вътрешен плач? Можеш да дадеш това, което смяташ за най-добро. Това, което Бог чувства, че е най-добре да ти даде, е Неговото Състрадание. Поради Неговото Състрадание ти си приела духовния живот. Това, което трябва да почувстваш, че е най-добре да му дадеш в замяна, е твоята благодарност. Твоята благодарност е най-доброто ти качество, затова му дай благодарността си. Колкото повече му благодариш, толкова повече ще можеш да получиш от Него.

Въпрос: Как мога да проявя духовното си име?

Шри Чинмой: Първо трябва да си наясно с името си. Твоето име и моето име имат същото значение. Само че в моя случай семейството ми добави „мой“, което означава „пълно“. Твоето име е Четана, което означава „съзнание“. Казвам се Чит, което също означава „съзнание“. „Мой“ означава „пълен“ и комбинацията става Чинмой.

Изпълних задачата си, като осъзнах и проявих името си. Как? Като плачех вътрешно, искрено и постоянно години наред. Ако и ти плачеш така, тогава също ще станеш напълно съзнателна. Ако не си напълно съзнателна, тогава е невъзможно да осъзнаеш значението на името си.

Съзнанието прониква в цялата вселена. Колко пъти на ден или на седмица, или дори на месец осъзнаваш значението на това значимо име? Понякога минават месеци, а ти не си съзнателна за името си. По този начин много - почти всички - ученици не се опитват да запомнят, камо ли да бъдат съзнателни за значението на името на душата, което им е дадено. Забравят, че това не е само име.

Преди имаше едно име, а сега имаш друго. Но няма да има разлика, освен ако не помниш съзнателно значението на новото си име. Преди това се казваше Лорен. Но няма разлика между Лорен и Четана, освен ако постоянно не чувстваш, че Четана не е просто друго име. Трябва да придадеш значимост на името на душата си. В противен случай то няма да ти помогне.

Ако придадеш значимост на формата, тогава един ден ще можеш да придадеш пълна значимост на същността. Името на твоята душа и твоята душа са като храм и олтар. Ако храмът не бъде почитан и посещаван по подходящ начин, олтарът ще се разпадне. Олтарът е значението на името Четана, което е преобладаващото качество на твоята душа, а думата Четана е храмът. Ако не мислиш за храма, тогава как ще мислиш за олтара вътре в храма? Така че, когато казваш „Четана“ или когато някой друг го казва, веднага мисли за храма. Същността на душевното слово е светилището. Без храма олтарът ще бъде унищожен от враждебните сили. Но ако помниш, че имаш храм, който е „Четана“, тогава също ще си спомниш, че вътре в него има олтар, което е същността или квинтесенцията на думата. По този начин формата и духът вървят заедно.

Въпрос: Как мога да забравя своето телесно съзнание и да вляза в твоето съзнание?

Шри Чинмой: Моли се и медитирай. Моли се, моли се, моли се и се моли на Всевишния. Медитирай и медитирай върху Всевишния. На физическо ниво отслабни малко. На витално ниво намали несигурността. На умствено ниво намали нечистотата. Тогава целта ти е спечелена. Няма друг начин.

Физическото ниво означава летаргия, която често се проявява под формата на наднормено тегло. Виталното ниво означава несигурност. Умственото ниво означава нечистота. Ако можеш да победите всичко това, тогава целта ти не може да остане недостижимо.

Въпрос: Какво мога да направя, за да те зарадвам най-много?

Шри Чинмой: Какво можеш да направиш, за да ми зарадваш най-много? Радвай ме най-много. Отговарям сега като Дзен учител. Дзен учителите ще отговорят на въпроса ти по този начин, с коан. Ще попиташ как можеш да радваш най-много, а аз ще кажа: „Като ме радваш най-много“. Как можеш да ме радваш най-много? Като ме зарадваш най-много.

Не чрез опитване, а чрез правене. Това е отговорът. Не трябва да има „как“, никакъв въпрос. Трябва само да кажеш: „Аз го правя“. Не казвай: „Искам да го направя“ или „Ще го направя“. Просто го направи. Ако не можеш да кажеш „направих го“, което за съжаление ще бъде само на сантиметър далеч от истината, тогава заяви: „Аз го правя“.

Въпрос: Гуру, струва ми се, че почти нищо не правя. Не медитирам толкова, колкото трябва. Не правя нищо правилно и въпреки това ти си толкова мил с мен.

Шри Чинмой: Умишлено не си враждебна към мен, към мисията ми, към проявлението ми. Моят неотменен дълг е да помагам на онези, които преднамерено не са враждебни към мен, стига да останат в лодката ми. Отново има някои, които преднамерено са враждебни, но само защото все още са с мен, чувствам вътрешното задължение да помагам дори на тях. Това е все едно да имаш домашен любимец, който трябва да храниш и за когото да се грижиш. Това животинче може да те ритне или да те ухапе, но какво можеш да направиш? Докато отглеждаш животинчето, трябва да се грижиш за него. Ако то е много кротко и послушно, собственикът няма нищо против да се грижи за него, дори и да не върши никаква работа или да му помага по никакъв начин. Собственикът няма нищо против, докато животинчето не действа като разрушителна сила.

В твоя случай този проблем изобщо не възниква. Ти не си разрушителна или непослушна. В твоя случай само приятелството ти с невежеството те забавя. Когато това приятелство си отиде, тогава ще влезеш в душата.

Има три вида ученици. Единият вид се молят на Всевишния, за да ме зарадват или за да зарадват Всевишния в мен всеки миг по собствения Начин на Всевишния. Другият вид се молят или медитира, за да зарадват Всевишния в мен петдесет процента от времето, а другите петдесет процента от времето очакват Всевишният в мен да ги радва по техен собствен начин. Третата категория се моли на Всевишния само за да ги радва сто процента от времето по техен собствен начин.

Сега избери категорията, към която искаш да принадлежиш. Виж дали можеш да кажеш: „Опитвам се по свой собствен начин да бъда в първата категория, да стана първокласен ученик на Всевишния, да Го радвам през цялото време по Негов собствен Начин. Това е моята молитва. „Ако не можеш да го кажеш, научи се да го казваш. Всеки трябва да се опитва да радва Всевишния по Негов собствен Начин. Тогава всички ще станете първокласни ученици.

Част V — Други въпроси и отговори

TDS 48-49. Тези въпроси бяха зададени от други ученици на този рожден ден.

Въпрос: Понякога имам чувството, че напредвам много и после през нощта се случва нещо и знам, че това се случва дори докато спя. Имам чувството, че нещо пречи на напредъка ми и когато се събудя, знам, че съм загубил нещо. Има ли начин да се защитя, докато спя?

Шри Чинмой: Винаги ви казвам, че преди да заспите, трябва да медитирате за няколко минути върху пъпния център, който доминира във виталния свят, небожествените, нечисти сили. Ако съзнателно медитирате върху пъпния център, за да се опитате да установите някаква чистота там и ако чистотата излезе на преден план или се спусне свише, тогава тези сили не могат да ви овладеят или да ви притесняват.

Но когато почувствате, че сте постигнали напредък, трябва да знаете, че този напредък не се губи за една нощ. Понякога, за да напредвате по-бързо, може да се наложи да се върнете една крачка назад. Да предположим, че сте добър на дълъг скок и сте направили пет крачки напред. Много сте щастливи, защото сте постигнали известен напредък. Но от там, ако искате да скочите, няма да се справите много добре. Ще можете да скочите много по-далеч, ако първо направите няколко крачки назад и бягате, преди да скочите. Ще видите, че ако се върнете няколко крачки назад и започнете да бягате, тогава разстоянието, което можете да прескочите, се увеличава. Пресметливият човешки ум ще каже: „Виж, тя се е върнала толкова назад“. Той няма да види колко далеч и колко бързо ще можете да продължите напред.

Така че, когато имате обезкуражаващи, неприятни сънища или когато почувствате, че сте се върнали назад по време на сън, трябва да знаете, че няколко дни по-късно може да имате много значим, просветляващ и осъществяващ сън. Физическият ум ще почувства, че сте се върнали назад, че сте паднали. Но духовното сърце ще почувства, че може би е било необходимо.

Всичко това е на човешко ниво — да се върнем няколко крачки назад, за да можем да започнем добре. На духовно ниво това не важи. На духовно ниво, където и да се намирате, вие вървите напред оттам. Но тъй като физическият ум работи, казвам да използваме физическия метод. В духовния метод умът изобщо не работи. Там трябва да вървите напред от мястото, където сте. Ако видите, че не можете да направите още една крачка напред, се питате какво ви пречи. Тогава, ще кажа, че това, от което се нуждаете, е съзнателна будност за това какво правите и какво не правите. Ако сте съзнателно будни за това какво правите през деня, тогава ще можете да вървите по-бързо.

Понякога може да сънувате нещо, което сте правили преди десет години. Един духовен Учител в ранните си години ядеше едно цяло пиле всеки ден. На четиресетгодишна възраст той се отказа от това. Но дори когато беше на шейсет или седемдесет години, в подсъзнанието това изживяване идваше в сънищата му. Така че не се страхувайте. Тези неща се случват. Но ако имате неприятно преживяване или сън, веднага трябва да се запитате: „Наистина ли искам това преживяване?“. Ако отговорът е не, тогава цялата му сила изчезва. Но ако му придадете значимост и кажете: „О, това е нещо неприятно, което ще унищожи целия ми напредък“, тогава определено ще бъдете засегнати от него.

Не се страхувайте от никакви сънища. Ако се страхувате от някакъв сън, тогава този определен сън ще ви доведе всички свои небожествени приятели. Ако днес се страхувате от един конкретен сън, този небожествен сън ще покани много повече небожествени сънища, за да ви уловят. Но ако не се страхувате, този сън вече няма да ви притеснява. По това време той няма да може да ви повлияе.

Въпрос: Как можем да разберем дали постигаме добър напредък?

Шри Чинмой: Има само един начин да се определи напредъкът на човека. Запитайте се този проницателен въпрос: „Нуждая ли се само от Всевишния, или се нуждая от нещо друго или някой друг?“. Ако кажете, че се нуждаете от Всевишния деветдесет и девет процента и се нуждаете от нещо друго или някой друг един процент, тогава няма истински напредък. Ако можете да кажете: „Искам Всевишния сто процента“, тогава началото на напредъка е започнало. Когато започва началото на истинския напредък, Всевишният започва да носи Мир, Светлина и Блаженство, за да ви помага да вървите по Пътя на Вечността.

Истинският напредък в духовния живот започва едва когато търсещият вижда, чувства и е убеден в истината, че той или тя иска Всевишния сто процента, а не деветдесет и девет процента. Преди това може да чувстваме, че напредваме, когато виждаме, че имаме по-малко желания, по-малко несигурност, по-малко нечистота, отколкото преди. Но този напредък изобщо не е напредък. Докато живеем на земята в човешка форма, ако не сме осъзнали Бог, тогава винаги ще имаме тези тъмни сили. Ако преди сме имали десет хиляди желания и сега имаме само едно, тогава може да почувстваме, че сме постигнали напредък. Но искам да кажа, че истински напредък няма. Вътре в това едно желание всички други хиляди желания приемат застрашителни размери.

Ако остане една капка желание, може да си помислите, че нямате безброй други капки. Но хиляди и милиони желаещи сили са вътре в тази една капка. И така, къде е напредъкът? Всичко, което можете да кажете, е, че преди сте имали нещо в голям мащаб, а сега го имате в малко количество, но много концентрирано. Вашата една капка е толкова мощна, че лесно може да се разшири в много голямо количество. Тази една капка, тази една частица желание може да бъде толкова мощна, колкото стотици желания, защото е концентрирана.

Напредъкът, който постигаме от гледна точка на земна способност, изобщо не е напредък. Можем да постигаме напредък само когато смятаме, че съществуването ни е сто процента за Всевишния. В този ден започва духовният ни напредък. Тогава Всевишният ни дава Своя Мир, Блаженство и Светлина и ние съзнателно приемаме Неговите божествени качества. Истинският вътрешен напредък започва едва в деня, когато съзнателно чувстваме, че искаме само Бог и за всичко ще зависим само от Бог. Ако зависим от Него за всяка малка мисъл и действие всяка секунда само тогава можем да почувстваме, че се нуждаем само от Него.

Част VI — Още въпроси и отговори

TDS 50-52. На тези въпроси се отговори на 30 януари и 6 февруари 1977 г.

Въпрос: Как можем да почувстваме, че вътрешният свят е по-реален от външния?

Шри Чинмой: Тялото, нашата външна обвивка, е външният свят, а вътре в тялото е вътрешният свят. Какво имаме вътре в тялото? Сърцето. Вътре в сърцето е душата, а вътре в душата е Бог. Бог е навсякъде, вярно. Но вътре в душата Божията Реалност е безкрайно по-явна, по-видима, по-осезаема. И който олицетворява душевната реалност съзнателно, постоянно и безусловно, несъмнено разкрива и проявява Бог повече от всеки друг.

Като човешки същества ние определено придаваме по-голямо значение на сърцето си. Когато сърцето не успее, ние знаем, че трябва да напуснем този свят и да преминем зад завесата на Вечността. Дори ако някой не се стреми, моли и медитира, ако нещо се случи със сърцето му, той ще бъде нещастен. Защото сърцето му е по-скъпо от всичко друго. Човек може да живее в ума, но в мига, в който някой говори за сърцето, той чувства, че неговата реалност там е по-важна от неговата реалност във всичко друго. Реалността на сърцето е много по-важна от реалността на ума, виталната реалност или физическата реалност.

Всичко, което е по-реално за нас, е по-важно и по-смислено. Отново, всичко, което е по-важно за нас, става по-реално за нас. Бог е най-важен, защото е най-реален, Той е единствената истинска Реалност в цялата Си вселена. Бог е най-реален за нас и в същото време Бог е най-важен за нас.

Ако придадем значение на нещо, то автоматично това нещо става реално за нас. В момента, в който отнемем важността на дадено нещо, то няма стойност. Ако наистина ценим вътрешния живот, тогава вътрешният живот трябва да стане реален.

Когато не се молим и не медитираме, виждаме само физическия свят около нас. Смятаме, че той е абсолютно реален. Но когато се молим и медитираме, виждаме и чувстваме, че има друг свят и че този физически свят е само израз на онзи свят. Но отново трябва да знаем, че ние самите сме създатели на този друг свят, точно както сме създатели на този физически свят. Физическият свят е като къща, която строим с ръцете си, с външните си възможности. По същия начин вътрешния свят изграждаме със силата на волята си — не просто мисловна сила, а сила на волята. Когато създаваме нещо във вътрешния свят със силата на волята си, ако това, което създаваме, е чисто, божествено и безсмъртно, тогава чувстваме, че сме в безопасност.

Как можем да почувстваме, че вътрешният свят е по-реален? Както казах, реалността на нещо зависи от важността или стойността, която му придаваме. Реалността зависи от необходимостта. Ако сме гладни, веднага храната се превръща в единствената реалност пред нас, около нас, вътре в нас, извън нас. Всичко, което изисква нашето внимание или концентрация, трябва да бъде истинско, независимо дали е материална храна или вътрешен мир, светлина и наслада. Реалността на дадено нещо зависи изцяло от това колко е необходимо за нас. Ако имаме нужда от нещо, то това нещо трябва да стане истинско.

Отново, ако нещо, от което се нуждаем, няма реалност в себе си, тогава няма да има вътрешен плач от наша страна. Ако Бог не беше истински, тогава нямаше да плачем за Него. Самата реалност има изобилна сила да създава глад у другите.

Това е като опитен бегач, който учи начинаещите как да тичат към целта. Този момент той е при целта и ги призовава, в следващия момент е в началната точка или в средата на трасето точно до тях. По същия начин Бог Реалността е отправна точка и Бог Реалността е краят. Но ние не казваме „край“, защото самият Бог непрекъснато напредва — Той е вечно надминаващото се Отвъдно. Така че днес Бог Отправната Точка е нашата върховна необходимост, затова изходната точка е напълно реална за нас. Утре Бог Целта ще бъде нашето предназначение и по това време целта трябва да бъде реална за нас.

Вътрешният свят е реален, защото знаем, че всичко, което е вътре, един ден ще излезе и ще разцъфне. Семето е под земята, в Майката Земя. Но един ден то покълва и израства в растение, фиданка и накрая огромно баняново дърво. В началото всичко е вътре. Отвътре излизаме.

Душата е вътре в сърцето, а сърцето е вътре в тялото. Колкото по-надълбоко отиваме, толкова по-скоро виждаме, че истинската Реалност е вътре в нас, а не отвън. Отново, за да завършим играта, не можем да останем само вътре във вътрешната реалност. Трябва да излезем във външната реалност. В противен случай ще има само наемател без къща за живеене. И наемателят, и къщата са еднакво важни. Ако има наемател, само тогава ще почувстваме нуждата от къща. И отново, ако има къща, тогава определено ще имаме нужда от наемател. Душата е наемател, а тялото е къщата.

Как трябва да ценим вътрешния живот? Трябва да ценим вътрешния живот бавно, стабилно, искрено и всеотдайно. Ако го направим по този начин, тогава вътрешният живот е длъжен да ни даде безкраен мир, безкрайна светлина и безкрайно блаженство. Вътрешният живот е нормален живот. Бог винаги е нормален. Окултната сила, духовната сила и всички останали сили са изцяло нормални сили. Те не са неестествени. Неестествена сила сме развили, смесвайки се с невежеството и лъжата. Само когато не признаваме божественото си първородство, ние действаме като ненормални човешки същества. Външният живот за съжаление е станал ненормален, защото се опитваме или искаме винаги да получим непосредствения резултат от външния живот като такъв. Не искаме да се потопим дълбоко в себе си — винаги сме доволни от капката, а не от океана. Но когато ценим нормалното в нас, когато искаме отново да станем нормални, тогава ние незабавно ценим вътрешния живот.

Въпрос: Как можем да се отнасяме към нашите братя и сестри с по-обхващащо духовно сърце?

Шри Чинмой: Нека опростим този въпрос. Как можем да покажем своята привързаност, любов и загриженост и да станем едно с нашите духовни братя и сестри? На този етап трябва да знаем, че всички сме ученици. Всеки ден, когато се молим и медитираме, научаваме повече от Всевишния. Той ни учи всеки ден, всеки час, всяка минута как да станем добри, мили, любящи, просветляващи и осъществяващи.

Веднага щом научим нещо от Всевишния, незабавно нашите вътрешни същества се опитват да споделят това знание с другите. Наричаме ги „други“, защото все още не сме установили единството си с тях. Когато се молим и медитираме, ние получаваме нещо. Ако споделим това нещо с другите, то веднага се увеличава. Колкото повече споделяме нашите земни знания, толкова повече печелим. И Небесното знание, което е мъдрост и единство, се увеличава в безкрайна степен, когато го споделяме. С една светлина, с една лампа можем да запалим друга лампа. С един пламък можем да запалим два пламъка или три пламъка. Това е един от начините да станем едно с нашите сестри и братя.

Друг начин е да изведете на преден план цялото слънце на знанието, цялото слънце на мъдростта отвътре. Тогава автоматично ще виждаме всеки от нашите духовни братя и сестри като пламък вътре в слънцето. Отново, всеки пламък олицетворява друго слънце. Самото слънце олицетворява безброй пламъци и в същото време във всеки пламък изгрява ново слънце.

Когато гледаме нашите духовни братя и сестри, трябва да ги разглеждаме като точен прототип на нашия собствен живот, нашата собствена реалност. Трябва да усетим, че има две тела, но само една Цел и един Източник. Трябва да си припомняме във всеки миг Целта и Източника, откъдето сме дошли и където един ден ще се върнем. Ако можем да си спомним това, тогава автоматично ще бъдем по-добри, по-любящи, по-привързани, по-просветлени и по-осъществени.

Свириш на виола, свириш и на други инструменти. Докато свириш, ако видиш, че една струна не работи добре, какво правиш? Ти я оправи. Твоята концентрация е не само върху една струна, а и върху всички струни. Ако една струна ти създава проблеми, тогава не можеш да свириш добре. По същия начин се опитай да почувстваш, че всеки от твоите духовни братя и сестри е струна в сърцето ви.

Виолата, на която свириш, е външната реалност. Но има и вътрешна реалност, вътрешна виола, на която свириш всеки ден, всеки час, всяка минута. Струните на този инструмент са искреност, простота, смирение, чистота и божественост. Когато мислиш за себе си, мисли, че ти си точно този инструмент и твоите струни са искреност, смирение, чистота, божественост и така нататък. Ако искреността изчезне, ако искреността не действа, тогава целият инструмент е безполезен. Ако струната чистота не работи, тогава твоята вътрешна музика ще бъде разрушена. Трябва да поддържаш всички струни в съвършен ред. Ако можеш да ги поддържаш в съвършен ред, само тогава ще имаш удовлетворение. Ако можеш да ги поддържаш в правилна форма, можеш да имаш едно семейство, едно съзнание, една реалност, една душа и една цел.

Въпрос: Как можем да намерим радост в строгата дисциплина?

Шри Чинмой: Това, което умът нарича дисциплина, сърцето нарича процес, чрез който постигаме нещо или печелим нещо. Душата дори не го нарича процес. Душата чувства, че това, което наричаме дисциплина, не само олицетворява реалността-наслада, но е самата реалност-наслада.

Винаги, когато искаме да направим нещо, умът налага вето. Дори ако самият ум го е искал преди два дни или преди две години, на същото нещо сега е готов да наложи вето. Това е нашият хитър ум. Дори и да е искал нещо вчера, днес той отнема съзнателното си желание. С нашето сърце или с жизнената си енергия искаме нещо, но умът ни веднага казва: „Не, не го приемай“. Така че дисциплината в обикновения ни живот не е нищо друго освен наказание именно поради нежеланието на ума.

Тук в Америка не сте страдали от малария и се надявам никой никога да не страда от тази болест. В Индия как страдах от малария! Веднъж по-големият ми брат и аз пострадахме в същия ден. Не можете да си представите колко е болезнено. Всички фини нерви и груби нерви започват да танцуват. Такава болка! Просто крещиш ли крещиш. Може би преди не сте знаели никакви акробатика или специални упражнения, но веднага щом получите малария, ставате експерт. Всички наши най-добри акробати можете да предизвикате с вашите упражнения. Болката ви принуждава да го правите. По всяко друго време, ако бяхте ме помолили да направя такъв вид упражнения, щях да кажа: „Невъзможно!“. Но когато имах малария, бях в такава болка, че можех да правя всякакви акробатики.

Единственото лекарство за малария се нарича хинин. То е изключително, изключително горчиво. Никое друго лекарство не е толкова горчиво като хинина. Но той е спасителят. Ако не приемаме лекарството, тогава как ще се отървем от треската си? В момента невежеството ни владее. Невежеството е наш господар, но ние вече не искаме този господар. Имаме нужда от някого по-силен от настоящия ни господар, който може да го събори. Искаме знанието да бъде наш господар. Знанието идва под формата на дисциплина, която е като хинин. Ако приемем тази дисциплина, само тогава можем да победим невежеството. Така че трябва да позволим на дисциплината да бъде наш нов господар, наш нов водач, наш нов спасител. Нека да дадем най-високата позиция на дисциплината.

В момента, когато мислим за дисциплина, чувстваме, че тя не е нищо друго освен наказание, пред което сме изправени през цялото време. Вместо това трябва да чувстваме, че дисциплината е нашата помощ, нашия водач, нашето вдъхновение, нашия стремеж, дори нашето осъзнаване. Дисциплината е тази, която може и ще победи небожествените сили във и около нас. Така че нека да мислим за дисциплината като за нов учител, който ни помага да научим нещо ново, смислено, душевно и плодотворно, така че да не се налага да научаваме нищо повече от стария си господар. Нашият стар господар беше летаргия, тъмнина, невежество и всички отрицателни сили. Сега трябва да дадем най-голяма стойност на нашия нов господар, дисциплина. Дисциплината олицетворява светлината и е повече от нетърпелива да ни предложи светлина. Ако можем да усетим това, само тогава няма да се страхуваме от дисциплината. Нека помислим какво ще ни даде това, което нямаме в момента. Когато направим този вид сравнение, ще видим, че плуваме в морето на невежеството и дисциплината ни казва: „Бедно дете, защо страдаш? Имам безгранична светлина, наслада, мир и блаженство. Ела тук — всичко е за теб“. Така че нека да отидем там, където всичко е светлина и наслада. И кой ни дава тази светлина и наслада? Дисциплината, нашият водач, нашият спасител.