1. Обединение и единство

Щастливото обединение царува,
когато светлината на красотата
и насладата на дълга
се срещнат заедно.

Щастливо единство царува,
когато плачът на земята
и усмивката на Небето
се изгубят един в друг.

2. Обединение

Обединението с Бог
не е и не може да бъде пълно удовлетворение.
Но единството с Бог
е пълно и постоянно удовлетворение.
Обединението не е единство.
Обединението може да бъде оттеглено.
Обединението не е и не може да бъде винаги сигурно –
то не може да бъде вечно.
Но единството не може никога да бъде оттеглено.
Веднъж щом единството е установено,
независимо на кое ниво,
всичко е установено.
Тогава трайното удовлетворение заема място
в стремящото се сърце.

3. Единство

Единство с нашата роля
ни кара да чувстваме,
че ние можем рано или късно да станем велики.
Единството с нашата душа
ни кара да чувстваме,
че ние можем рано или късно да станем добри.
Единството с нашата цел
ни кара да чувстваме,
че целта
душата
и
ролята
са от нас,
в нас
и
за нас.
Защо ?
Защото изворът е за нас
и
потокът също е за нас.

4. Искреност

Истинската искреност
е искреността,
която вижда реалността
по начин, по който реалността иска да бъде видяна,
и така става самата реалност.
Истинската искреност
не вижда реалността
със свое собствено око.
Истинската искреност
вижда реалността
с окото на самата реалност.

5. Простота

Простотата
е най-поразителната
и
предизвикателна
скорост,
когато ние тичаме по пътя
на осъществяващата
светлина-постижение
на Вечността.

6. Предаване

Нека предадем на Бог
не само това, което имаме,
но също и това, което сме.
Това, което ние имаме,
е истински вътрешен плач за Бог.

Това, което ние сме,
е нашето съзнателно или несъзнателно единство
с невежеството.

Нека предложим и двете
на вътрешния Водач.

7. Състрадание

Запиши колко неща искаш.

Медитирай на това от колко неща се нуждаеш.

Когато ги запишеш,
ти ще видиш,
че искаш безброй неща.

Когато медитираш,
ти ще забележиш,
че се нуждаеш само от едно нещо
и това е Бог Състраданието,
Бог вечното Състрадание.

8. Светлина

Човешкото в нас
не иска светлина.

Животинското в нас
не знае за съществуването на светлината.
Божественото в нас
знае, че то не е нищо друго, освен самата светлина.

9. Бъдещето на света

Твоят живот на съвършенство
е бъдещето на света.

Твоят живот на удовлетворение
е бъдещето на света.

Твоят живот на безусловно предаване
е бъдещето на света.

10. Усмивка

Когато моят вътрешен плач е чист,
външната Усмивка на Бог е сигурна.
Моят изкачващ се плач
и
спускащата се Усмивка на Бог
неразделни
вечно ще останат.

11. Truth

Когато аз направя обещание,
аз се сприятелявам
с истината.
Но когато аз спазя обещанието,
моето съществуване става
друго име на истината.

12. Безсебичност

Безсебичност е:
аз съм от Бог,
аз съм за Бог,
Него да удовлетворя,
на него да служа
по Негов собствен Начин
всеки един миг –
това е безсебичността на моето сърце.

Безсебичност е
даващо се сърце,
даващ се живот.
Това, което наричаме безсебичност днес,
става осъзнаване на Бог утре
и
ден по-късно същото това
става единство с Бог във Вечността.

13. Посветеност

Посветеността в сърцето
е разширението
на истинския живот на нашата Божественост.
Посветеността в целия наш живот
е най-бързата скорост
да стигнем до нашата предопределена Цел.
Посветеността е най-силният магнит,
който ни притегля към Извор на на нашата Вечност:
Насладата.

14. Благодарност

Благодарността
е непрестанно издигащо се дърво на живота,
което се наслаждава на Божията
вечно надминаващата се Висота,
на Насладата на Неговата Безкрайност,
на Живота на Неговото Безсмъртие
и
на Усмивката на Неговото Съвършенство.

15. Стремеж¹

Въображението беше стремеж.
Вдъхновението беше стремеж.
Сега стремежът е вдъхновение.

Когато въображението беше стремеж,
аз почувствах, че съм от моя Вътрешен Водач
и
че съм за моя Вътрешен Водач.

Когато вдъхновението беше стремеж,
аз почувствах, че мога да летя
към моя Възлюбен Всевишен на Вечността.

Когато стремежът е вдъхновение,
когато истинското стане съзнателно
за своето съществуване в нас,
Бог непроявената Реалност
става не само проявената Реалност,
а единствената реалност
в света на пламтящата надежда,
в света на течащата реалност.

[fn:15]

16. Съзнание

Човешкото в нас
плаче и се изкачва,
изкачва се и плаче.
Божественото в нас
се усмихва и се спуска,
спуска се и се усмихва.
Съзнанието
е свързващата брънка,
златната нишка, която свързва
изкачващия се плач на нашето сърце
със
спускащата се усмивка на Небето.

17. Да бъда свободен

Защо аз искам да бъда свободен?
Ако искам да бъда свободен,
защото останалият свят е лош,
тогава Бог ще ме помоли
да си създам друг мой собствен свят,
щом Неговото творение ме е разочаровало.

Но ако аз искам да бъда свободен,
така че да мога да бъда от по-голяма полза
на моите сестри и братя,
на цялото Божие творение,
тогава Бог в мен избира часа
и в този избран час
стремящият се човек в мен постига
свобода от нощта-невежество на живота.

Ако аз искам да бъда свободен,
за да обичам света,
за да бъда неделима част от света,
тогава Бог е изцяло готовност
да ме дари със свобода.
Но ако аз искам да бъда свободен,
защото светът е пълен с невежество,
защото светът не е нищо друго освен един поглъщащ тигър,
тогава Бог чувства, че аз не съм подходящият човек,
на когото да дари свобода.
Той ще ме дари със свобода
само когато види, че тази свобода
е за посветено служене,
за преобразяване на човешкия род.

18. Благодарност

Благодарността на земята
и
пълнотата на Небето
са едно и неразделно цяло.

Благодарността на човешкото сърце
и
пълнотата на Божествената душа
са едно и неразделно цяло.

19. Преобразяване

Преобразяването на ума
е всичко, от което се нуждаем.
Веднъж щом най-старият член на нашето семейство
е преобразен,
по-младите членове на семейството
незабавно и естествено
ще бъдат преобразени.
Ето защо
преобразяването на ума
е от най-голяма важност.

20. Стремеж

Вчера
това, което ние наричахме стремеж,
днес
наричаме осъзнаване.

А утре
ще наречем същото това нещо
удовлетворение на Бог
в
Божието проявление.

21. Разширяване

Разширяването
на човешкото съзнание
е началото
на божественото разкриване
във и чрез
търсещия.

22. Сигурност

Остани в сърцето винаги
душевно и безусловно.

Тогава сигурността на душата
ще стане
твой постоянен и вечен Приятел.

23. Вечен

Да бъдеш вечен плач
    от сърцето,
    в сърцето,
    за сърцето,
значи да израснеш във
вечния живот-удовлетворение
на непрестанно надминаващото се Отвъдно.

24. Ентусиазъм

Ентусиазмът е божествен дар
и този божествен дар
ние получаваме от високите светове.
Ако ентусиазмът се изгуби,
удовлетворението от живота се изгубва
и Божието съвършенство в човека
остава недостигнато.

25. Единство

Единството със светлината-тишина
и единството с могъществото-звук
може да направи истинския търсещ
вечно съвършен инструмент
в Сърцето на Всевишния.

26. Смелост

За да говориш лошо за света,
е нужна смелост,
но за щастие или нещастие
всеки има тази смелост.

За да обичаш света
като лично твой,
твой собствен,
е нужна смелост.
За нещастие, на повечето от нас ни липсва
такава смелост.

Смелостта на сърцето,
смелостта на душата –
от тях се нуждаем плачевно,
а не от смелостта
на неуправляемия,
враждебен,
нечист,
изискващ витал.

27. Дисциплина

Ако дисциплинираш живота си,
Бог не само ще играе с теб,
но също така ще те научи как да играеш
най-душевно и най-задоволително
по начина, по който Той Самият играе
в Своята космична Игра.

28. Състрадание

Състраданието на Бога
е магнитът,
който ни притегля нагоре
високо,
по-високо,
най-високо,
към Неговата Висота-Тишина
и
Неговата Светлина-Съвършенство.

29. Чистота

Чистотата
е човешката съзнателна и постоянна
сигурност
в неговия живот на плач-стремеж
и
в неговия живот на усмивка-удовлетворение.

30. Служене

Служенето е просветляващата светлина,
която осъществява божественото,
усъвършенства човешкото
и
преобразява животинското
в търсещия.

31. Способност

Когато способността е истински нужна,
способността чука на нашата врата,
за да влезе в нашия живот.

Когато способността не е истински нужна,
на способността ?
харесва да остане
съвършено чужда.

32. Търпение

Търпението е божественото приятелство,
на което ние се радваме с божественото Време,
вечното Време,
което е минало далече отвъд копките на смъртта
и разочарованието от горчивия неуспех.

33. Светлина

Истинската светлина
е отвътре,
а не отвън.

Истинската светлина
е да дадеш себе си
и да станеш Бог.

34. Победа

Животинската победа
се крие в пълното разрушение.
Човешката победа
се крие в огромното колебание
или
пълното подозрение.
Божествената победа
се крие в постоянното и съзнателно
себеразширяване и Божие проявление
във вечно стремящото се сърце на търсещия.

35. Решителност

Решителността е в нашия динамичен витал,
в нашия предизвикващ витал,
в нашия преобразяващ витал.

Силата на волята е в нашата безсмъртна душа,
в нашата осъществяваща Бог мечта,
в нашата удовлетворяваща Бог божественост.

36. Искреност

Искреността е първата стъпка към чистотата.
Чистотата е първата стъпка към себеразкриването.
Себеразкриването е първата стъпка към
Божието разкриване.
Божието разкриване е първата стъпка към
Божието удовлетворение и човешкото удовлетворение
едновременно.

37. Спасение

Спасението е подножието
на Божието дърво на Удовлетворението.
Освобождението е средата
на Божието дърво на Удовлетворението.
Осъзнаването е върхът
на Божието дърво на Удовлетворението.

38. Душевно

Живей в сърцето.

Всички душевни качества,
способности,
реалности
на вечно трайното, вечно просветляващото Реално
ще те приветстват,
ще те утвърдят
като техни собствени,
лично собствени.

39. Свобода

Какво е истинската свобода?

Истинската свобода не е да нараняваш
по своя воля.

Истинската свобода е властта на човека
над света на привързването,
над света на изкушението,
над непреклонния,
нестремящ се човешки свят.

Истинската свобода се крие
в приемането на реалността
и в усъвършенстването на реалността.

Приеми, преобрази, усъвършенствай:
това е истинската свобода.

40. Чистота

Плачи за чистота
по начина, по който детето плаче за своята майка.

Плачи и плачи,
защото няма друг начин да призовем чистота,
няма друг начин да залеем нашето земно съществуване
с чистота.

Плачи и плачи.

Вътре в душевния плач
семето на чистотата пониква.

Това семе един ден ще израсне в малка фиданка,
а след това в индийска смокиня.

Плачи и опитвай, опитвай и плачи.

Няма друг начин
да засадиш семето на чистотата
и да видиш как то израства
в индийска смокиня на чистотата.

41. Себепредлагане

Себепредлагането на нисшето аз
е себепредлагането
на това, което временно сме приели
като наше собствено.

Себепредлагането на по-висшето аз
е себепредлагането
на нещо, което ние вечно сме,
но, за нещастие,
не сме съзнателни за него.

Нашият фалшив живот ние приемаме като наш собствен.

Нашият истински, естествен живот
ние не приемаме като наш собствен.

По-висшият живот е нашият истински живот.

42. Послушание

Послушанието
не е сляпа себеотдайност
на друг човек.
Послушанието
не е игра на принуждение.
Послушанието
трябва да бъде изпълнено с вътрешно разпознаване
на нашата висша, по-висша, най-висша част,
играеща своята роля
в различни човешки същества.
Послушанието
е приемането на нашия по-висш живот,
за който все още не сме съзнателни.

43. Осъзнаване

Първо трябва да знаем
какво ни е дало нашето
осъзнаване на невежеството.
Когато сме разочаровани
от нашето осъзнаване на невежеството,
ние ще заплачем за осъзнаването на нектара
и това осъзнаване на нектара се крие в нашата
съзнателна, постоянна себеотдайност
на нашия собствен Извор,
който е вечно надминаващата се Наслада
на Отвъдното.

44. Нектар

Ако дадем това, което имаме,
ако дадем това, което сме
на нашия Извор,
тогава е не само възможно и осъществимо,
но и неизбежно
за нас да пием нектар.
Какво трябва да дадем?
Ние трябва да дадем това, което виждаме,
ние трябва да дадем това, което чувстваме,
ние трябва да дадем това, което утвърждаваме,
ние трябва да дадем това, което сме
във външния свят
на Извора.
Този миг ние сме принцът на невежеството;
следващия миг сме принцът на стремежа.
Този момент ние представляваме тъмнина и невежество;
следващия момент ние представляваме светлина и наслада.
Каквото и да представляваме във всеки един момент,
то трябва да бъде предложено на Господа Всевишен.
Ако в този миг ние представляваме невежество,
тогава трябва да го предложим.
Ако в следващия миг ние представляваме мъдрост-светлина,
тогава трябва да я предложим.
Така всеки един миг
ние можем да пием от фонтана
на божествения нектар-наслада.

45. Смирение

Смирението
е разширяването на истинската реалност на човека
по благ, просветляващ и осъществяващ начин.
Смирението
не е безпомощно предаване
на нещо или някой друг.
Смирението
не е изплашено дете.
Смирението
е истинската възприемчивост в нас.
Ако възприемаме с посветено смирение,
тогава незабавно нашият съд-възприемчивост се увеличава.
Смирението
е тайната на тайните
за себеразширяване,
за вдъхновение на света
и
за преобразяване на света.

46. Преобразяване

Преобразяването на тялото
идва последно.
Преобразяването на сърцето
идва първа
Как става преобладаването на сърцето?
Преобразяването на сърцето става,
когато търсещият може съзнателно да почувства,
че не е тялото
и
не е от тялото,
но
е за тялото.
Да бъдеш за тялото не означава
да бъдеш удовлетворен с животинските си склонности,
да се въргаляш в удоволствията на невежеството.
Но ако търсещият плаче
за преобразяване на тялото
и съзнанието на тялото,
тогава търсещият става съвършен.
Веднъж преобразили тялото,
това тяло може да бъде използвано
за Божие проявление на земята.

47. Пречистване

Как мога да пречистя своя ум?

Аз мога да пречистя ума си
само гледайки едно цвете
и молейки се на Бог
да ме направи толкова чист, колкото цветето.

Как мога да пречистя своя ум?

Аз мога да пречистя ума си
само гледайки луната
и молейки се на Бог
да направи ума ми така омиротворен като луната.

Как мога да пречистя своя ум?

Аз мога да пречистя ума си
само гледайки пламъка на свещ
и молейки се на Бог
да направи моя ум така еднонасочен
като пламъка.

Гледайки цвете,
гледайки луната
и
гледайки пламъка на свещ
аз мога да пречистя моя ум.

Веднъж щом пречистването на ума се осъществи,
бавно и постепенно
тялото и виталът стават чисти.

Умствената чистота идва първа
за просветлението
на цялото съзнание на тялото.

48. Отговорност

Нашата първа отговорност
е да удовлетворим вездесъщия Бог,
Извора, Вътрешния Водач.

Първо трябва да удовлетворим Бог,
който е нашият Приятел на Небето,
Приятел на земята,
Приятел в ада,
Приятел навсякъде.

Нашата втора отговорност
е да удовлетворим нашите близки и скъпи хора
на земята,
онези които Бог иска да утвърдим като наши собствени.
Нашата трета отговорност
е да удовлетворим себе си.

49. Чистота

Чистотата
е истинската божественост
в сърцето на човешката душа.

Тази божественост
накрая ще ни накара да чувстваме,
че Абсолютът
не е само Абсолют,
но също така
Всевишният Възлюбен
в нас,
за нас.

50. Светлина

В нашия живот на стремеж
с външната светлина
ние виждаме,
с вътрешната светлина
ние ставаме
и
със Светлината на Всевишния
ние узнаваме какво сме вечно:
Мечтата-Лодка на Бог
и Реалността-Бряг на Бог.

Предговор на редактора към първото издание

Поемите в тази книга са написани спонтанно от Шри Чинмой от думи, дадени му от негови ученици от различни Центрове.