Моля се¹

Моля се. Моля се, защото съм гладен. Изпитвам вътрешен глад за Състраданието-Поток и Удовлетворението-Море на моя Господ.

Молитвата ми е разговор между душевния плач на моето сърце и благославящата Усмивка на моя Господ.

Молитвата ми е едновременно моята увереност и моята сигурност. Аз уверявам тялото си, витала си и ума си, че те са от Всевишния и за Всевишния. Аз предлагам сигурност на тези, които плават в същата лодка и се насочват към същата предначертана Цел като мен, но на които все още им липсва сигурност.

Всеки ден аз подновявам молитвата си. Това означава, че всеки ден засилвам и укрепвам отговорността си към моя Възлюбен Всевишен. Моята отговорност, единствената ми отговорност, е да Го радвам по Негов собствен Начин постоянно, безрезервно и безусловно.

Моля се на моя Господ Всевишен да бъда съзнателен, че Неговото Съществуване е постоянно с мен. Моля се на моя Господ Всевишен да бъда постоянно, съзнателно с Него. Чувствам, че когато Той е с мен, аз съм частично съвършен, но когато съм с Него, аз съм напълно съвършен.

Моят Господ Всевишен, поради безкрайната Си Щедрост, вече ме е избрал да бъда Негов посветен и предаден инструмент. Сега аз съм този, който трябва да Го избере като единствения Водач Всевишен на моята Вечност. Аз съм този, който трябва да вземе върховното решение да избира неизменно Него по силата на моя вътрешен плач. Когато избирам Бог безусловно и когато оставам с Бог постоянно, тогава съм напълно съвършен.

Моят живот е съчетание от неизпълнени молитви и непредложени молитви. Когато молитвите ми не са изпълнени, аз не съм тъжен. В такива моменти тъгата не ме измъчва, защото зная, че неизпълнените ми молитви са благословии под прикритие. Непредложените ми молитви са тези, които ме огорчават постоянно. Непредложените ми молитви ме отвеждат далеч, по-далеч, най-далеч от Справедливостта-Светлина и Състраданието-Висота на Бог, докато неизпълнените ми молитви винаги ми помагат далеч отвъд въображението ми. Божественият търсещ и божественият обичащ в мен учат несъзнателното ми тяло, невъздържания ми витал и непросветления ми ум, че неизпълнените ми молитви са благословии под прикритие, тъй като моят Възлюбен Всевишен винаги знае какво е най-добре за мен.

Моите молитви са земеделието-Състрадание на моя Господ и собствената ми жътва-удовлетворение. Моля се, моля се.

Молим се и медитираме²

Молим се и медитираме.

Молим се за нашата защита. Медитираме върху Съвършенството на Бог.

Молим се, за да станем божествено велики и върховно добри. Медитираме, за да осъзнаем кои сме вечно.

Молим се, за да можем да виждаме красотата и божествеността на по-висшите светове. Медитираме, за да можем да получаваме покани от вътрешните светове.

Когато се молим, нашият Баща-Приятел любящо ни храни. Когато медитираме, ние душевно храним нашия Баща-Приятел.

Когато се молим, самият ни чист глад е нашият поразителен успех. Когато медитираме, самото ни сигурно удовлетворение е нашият просветляващ напредък.

Нашата душевна молитва ни прави избрани инструменти на нашия Господ. Нашата ползотворна медитация ни прави Гласа на Прозрението на нашия Господ.

Молитвата-плач на нашето сърце служи на божественото в нас. Медитацията-усмивка на нашия живот събужда и просветлява човека в нас.

Желаещият човек, стремящият се човек и всеотдайният човек³

Желаещият човек ми казва, че човешкият живот е изпълнен с трудности. Стремящият се човек ми казва, че човешкият живот е изпълнен с възможности. Всеотдайният човек ми казва, че човешкият живот е неспирното Проявление-Прозрение на Бог.

Всяка трудност обезкуражава и забавя нашия живот на успех. Всяка възможност окуражава и ускорява живота на нашия напредък. Всяко Проявление-Прозрение на Бог ни помага да крачим към нашата предопределена Цел.

Животът е любов, любовта е единство, единството е съвършенство, а съвършенството е удовлетворение.

Човешкият живот се проваля, божественият живот успява.

Човешката любов обвързва, божествената любов освобождава.

Човешкото единство е въже от пясък, божественото единство е едновременно без рождение и без смърт.

Човешкото съвършенство изчезва за един миг, божественото съвършенство неспирно надхвърля собствените си висоти.

Човешкото удовлетворение е осъществяването на живота на желанията, божественото удовлетворение е осъществяването на самите нас във и чрез осъществяването на нашия Любим Всевишен.

Човешкото удовлетворение казва: „Моята воля трябва да се разстели надлъж и нашир по свят“. Божественото удовлетворение казва: „Да бъде Твоята Воля“.

Човешкото удовлетворение е необходимо дотогава, докато ценим животинското в нас, гладния вълк в нас. Божественото удовлетворение е необходимо само когато ценим Бог и само за Бог.

Започваме пътуването си с живота на желанията. Животът на желанията ни помага да се освободим от света на ленивостта, инерцията и невежеството. След това стигаме до живота на стремежа. Животът на стремежа ни помага да достигнем по-високи цели, по-високи идеали и по-високи проникновения. Всеотдайният живот неспирно ни кара да чувстваме, че ние сме от Единия и за Единия – Него да удовлетворяваме по Негов собствен Начин е единственият ни избор.

Освобождение⁴

Освобождението е избавление от ограничението и задушаването. Освобождението е надминаване на съзнанието на тялото. Съзнанието на тялото е песента на „аз-а“, песента, която казва: „Аз имам и аз съм“. Освобождението е въплъщение на спокойствието на Вечността и гласа на Безсмъртието. Вечността е Тишината-Прозрение на Бог. Безсмъртието е Звукът-Проявление на Бог. Спокойствието е Бог-Красотата в човека. Гласът е човекът-дълг към Бог.

Освободен човек е този, който е счупил оковите на раждането и смъртта. Раждането е болезнен вик. Смъртта е безплодна въздишка. Освободен човек е този, който не страда от самосъздадено невежество. Невежеството е нереалното в нас. Нереалното е източник на множеството ни страдания. Но собственият ни нероден и безсмъртен изкачващ се стремеж е панацеята за всички тези страдания.

Стремежът е Небесна сила. Небесната сила непрекъснато пее и танцува с просветлението. Желанието е земна мощ. Земната мощ се страхува от просветлението. Просветлението не е благодат, то дори не е подарък. Просветлението е върховно осъществяващо разгръщане, идващо дълбоко отвътре.

Просветление, освобождение и осъзнаване. Трите са неразделни приятели. Това са стъпалата на стълбата на нашия стремеж, която достига най-високия Абсолют. Просветлението побеждава тъмнината. Освобождението завладява невежеството. Осъзнаването преобразява едновременно тъмнината и невежеството, за да можем да се превърнем в съвършен инструмент, с който Абсолютният Всевишен да си служи по Свой собствен Начин.

Ние се концентрираме, ние медитираме⁵

Концентрацията е изкуство. Медитацията е изкуство. Концентрацията е предизвикателно изкуство. Медитацията е просветляващо изкуство. Концентрацията разкрива мощта. Медитацията разкрива мира. Концентрацията ни помага да ускорим духовното си пътуване. Медитацията ни помага да достигнем върховната Цел.

Когато се концентрираме, ние се концентрираме на ограниченото в неограниченото. Ние се концентрираме на една капка в обширния океан. Когато медитираме, ние медитираме на Безкрайното вътре в крайното. Ние медитираме на лазурното море вътре в малката капка. Ние се концентрираме, за да умирим света на външния шум. Ние медитираме, за да чуем света на вътрешния глас.

Когато се концентрираме, чувстваме, че светът около нас ни предлага огромни препятствия. Затова сме склонни да отхвърляме външния свят. Когато медитираме, ние приемаме всичко. И светът около нас, и светът вътре в нас са на наше разположение. Ние само преобразяваме всичко, което трябва да бъде преобразено във външния свят и във вътрешния свят. Процесът на преобразяване е този, от който извличаме удовлетворение.

Концентрацията носи посланието на завоеванието. Точно след завоеванието получаваме радост. Медитацията ни дава щастие сред битките на живота. Дава ни щастие и в успеха, и в провала, и в победата, и в поражението. Посланието на медитацията ни отвежда далеч отвъд владението на успеха и провала, победата и поражението. Медитацията ни кара да чувстваме, че и успехът, и провалът са преживявания. Тези преживявания накрая ни отвеждат до същата цел – удовлетворение в нашия живот на единство с нашия Възлюбен Всевишен.

Концентрацията ни напомня за Бог Всемогъщия. Медитацията ни напомня за Бог Вездесъщия. Когато се концентрираме, Безкраят в своя мощен аспект се появява пред нас. Когато медитираме, Вечността в своя омиротворен аспект се появява пред нас.

Бог е създал света със Своята Медитация и в Своята Медитация. Но в процеса на инволюцията, еволюцията, вътрешната революция и външната решителност Той използва концентрацията. Бог Творецът ни пробужда, вдъхновява ни и се стреми във и чрез нас със Светлината на Своята Медитация. Бог творението е около нас и за нас със Силата на Своята Концентрация.

Концентрацията ни казва: „Тичай, тичай бързо, по-бързо, най-бързо, за да достигнеш Целта“. Медитацията ни казва: „Целта не е пред теб. Тя не е отдалечена от теб. Целта е вътре в теб. Гмурни се дълбоко навътре. За твоя голяма изненада ти не само ще видиш Целта вътре в себе си, но и ще видиш себе си като върховната Цел. Ти търсещият, ти стремежът и ти осъзнаването сте едно и също“.

Ние се концентрираме, ние медитираме.

Ние ще чакаме⁶

Ние ще чакаме. Ние посветено ще чакаме точния час. Точният час е часът на вдъхновението.

Ние ще чакаме. Ние душевно ще чакаме точното място. Точното място е нашето устремено сърце.

Ние ще чакаме. Ние безрезервно ще чакаме точния Учител. Точният Учител е Царят на Осъзнаването.

Ние ще чакаме. Ние безусловно ще чакаме точната Цел. Точната Цел е нашето постоянно и неразделно единство с нашия Източник, нашия Възлюбен Всевишен, основано на душевното ни предаване на Него.

Ние ще чакаме. Ние ще чакаме в Красотата-Тишина на Твореца. Ние ще чакаме в отговорността-звук на творението. Ние ще чакаме в благоуханието на цветето на действителността. Ние ще чакаме в ценността на плода на божествеността.

Ние ще чакаме. Изобилните грижи и притеснения ще са съвършено непознати за нас. Ние ще намерим корените си закрепени в Божията Светлина на Търпението.

Ние ще чакаме. Ние ще чакаме нашият Любим Всевишен да прошепне: „Елате, Мои мили деца“. Ние ще чакаме отговора на нашето благодарно сърце: „Любими Всевишни, ние сме изцяло Твои. Да Те радваме по Твой собствен Начин е раждането, продължението и вечно надминаващото се, вечно осъществяващото преживяване на пътуването на нашата душа“.

Ние ще чакаме. Ние ще чакаме и ще израстваме в Божията Висота на Състраданието. Ние ще чакаме. Ние ще чакаме и блестим в Божията Светлина на Търпението.

Ние ще чакаме. Ние ще чакаме.

Ние няма да чакаме⁷

Ние няма да чакаме. Ако чакаме, ще загубим. Ако загубим, ще плачем. Кой иска да плаче? Никой. Ние искаме само да се усмихваме на нашия Възлюбен Господ Всевишен.

Ние няма да чакаме. Ако чакаме, ще се провалим. Ако се провалим, ще умрем. Кой иска да умре? Никой. Ние искаме само да живеем на земята, за да разпръскваме Светлината на нашия Възлюбен Всевишен. Искаме да живеем на земята, за да Го проявяваме по Негов собствен Начин.

Да чакаме означава да се сприятелим с празните часове, празните дни, празните месеци и празните години. Да чакаме означава да изпуснем Влака на Свободата-Съвършенство на Бог, който пътува към Спирката на вечно растящото Удовлетворение.

Ако не чакаме, вдъхновението на нашия живот и стремежът на нашето сърце ще ни накарат да видим Лицето на нашия Създател. Нашият Създател не се нуждае от бъдещето – Той притежава и Той е вечното Сега.

Ако не чакаме, нашият Възлюбен Господ, Създателят на всичко Добро, ще ни направи Свои избрани инструменти, като преобрази нашия живот отвътре и отвън напълно, Него да проявяваме по Негов собствен Начин. Ние ще бъдем Негови съвършени проводници на разкриващата Светлина и осъществяващата Наслада.

Ако не чакаме, във вътрешния свят нашето име ще бъде революция, във вътрешния свят нашето име ще бъде еволюция, а в нашия собствен свят нашето име ще бъде удовлетворение.

Ние няма да чакаме. Ще започнем да се молим и да медитираме. Ще се молим неспирно. Ще медитираме неспирно. Ако неспирно се молим, един ден в Божия избран Час ще израснем в Божията трансцендентална Висота. Ако неспирно медитираме, един ден в Божия избран Час ще израснем в Божията вселенска Светлина.

Напредък⁸

Божиият вселенски Тласък ни пробужда. Божието трансцендентално Притегляне ни освобождава.

Ние обожаваме Бог, защото мислим, че Той е далеч, много далеч. Ние обичаме Бог, защото чувстваме, че Той е близо, много близо.

Нуждаем се от искреност, нуждаем се от чистота. С нашата искреност подсилваме устременото си сърце. С нашата чистота просветляваме посветения си живот.

В нашия живот на стремеж, в нашия живот на посветеност искаме да напредваме бързо, по-бързо, най-бързо. Как постигаме тази цел? Постигаме я по силата на нашата вярност, ведрост и душевност. От вярност се нуждаем в нашето физическо съзнание. От ведрост се нуждаем в нашето витално съзнание. От душевност се нуждаем в нашето психично съзнание.

Всички ние искаме да напредваме неспирно и постоянно. Как така не постигаме удовлетворителен напредък? Не постигаме удовлетворителен напредък именно защото живеем в света на оплакванията. Ние се оплакваме и защото се оплакваме, не постигаме никакъв напредък. Тъй като не обичаме Бог, ние се оплакваме, и тъй като се оплакваме, ние не обичаме Бог. И тъй като мислим твърде много за света, не напредваме.

Има два живота – живот на стремежа и живот на желанията. Ние започнахме пътуването си с живота на желанията. После се отказахме от живота на желанията и навлязохме в живота на стремежа. В Божия избран Час ще навлезем в живота на осъзнаването, където удовлетворението ще бъде наше отвътре и отвън.

Сърце на благодарност⁹

Чисто е растението на нашия стремеж. По-чисто е цветето на нашата посветеност. Най-чисто е сърцето на нашата благодарност. Сладка е нашата душевна усмивка. По-сладък е нашият вътрешен плач. Най-сладко е сърцето на нашата благодарност. Благодарността е чисто щастие. Щастието е сигурно съвършенство. Съвършенството е пълно удовлетворение едновременно в света на човека и в света на Бог.

Нашето благодарно сърце неспирно получава благославяща любов, душевна загриженост и плодотворно единство свише. Нашето благодарно сърце чувства, че самото му съществуване на земята е безусловно дело на Божията Милост. Нашето благодарно сърце знае, че делата му са само и единствено за Бог.

В този свят сме склонни да не ценим нищо и никого, но нашето благодарно сърце винаги цени всичко в Божието творение. То цени Бог Твореца и Бог творението. То цени Божието Състрадание и Бог Състраданието. То цени и Божията Светлина на Справедливостта и Бог Светлината на Състраданието, тъй като знае, че Бог, нашият Възлюбен Всевишен, винаги е Творецът на всичко добро.

Нашето благодарно сърце никога не разочарова Бог. То носи със себе си пламенен стремеж, горящия вътрешен плач, и постоянна всеотдайна реалност. Всеки миг Бог удовлетворява нашето благодарно сърце с безкрайната Си Загриженост, Състрадание и вселюбящо Единство.

Ние се стремим към Безкрайното, Вечното и Безсмъртното. Търсещият в нас постоянно се опитва да надмине себе си по силата на своя устремен плач и посветена усмивка. Животът на преживяването, животът на осъзнаването и осъществяващият Бог живот на проява на нашето търсещо сърце са ясно видими в Лицето на нашия Възлюбен Всевишен. Собствената ни автобиография е ясно видима в Божието собствено Лице. Ние Му предлагаме нашето благодарно сърце, а Той ни дава постоянното Си Увереност, че ни е избрал да бъдем Негови избрани инструменти, Него да осъществяваме по Негов собствен Начин тук на земята и там на Небето.

Избор¹⁰

Кой е повикан? Кой не е повикан? Този, който се нуждае, е повикан. Този, който не се нуждае, не е повикан. Кой се нуждае? Любящият търсещ в нас се нуждае. Кой удовлетворява нуждата ни? Възлюбеният Всевишен, вечният Освободител, удовлетворява нуждата ни и откликва на вътрешния ни плач.

От какво се нуждае търсещият в нас? Той се нуждае от Бог Истината, Бог Светлината и Бог Насладата. Бог Истината го събужда, Бог Светлината го просветлява и Бог Насладата го осъществява. Бог Истината той чува. Бог Светлината той вижда. Бог Насладата той чувства.

Съществуват два свята: света на желанието и света на стремежа. В света на желанието върховните ни предпочитания са разделението и себеутвърждаването. В света на стремежа върховните ни предпочитания са откриване на Бог и себеовладяването. Искреният търсещ, в процеса на откриването и разкриването, осъзнава безрожденото и безсмъртно единство със своя Източник.

Търсещият в нас постоянно се нуждае от Божия безграничен Дъжд на Състраданието и от Божието Господство на Удовлетворението. Бог Възлюбеният Всевишен постоянно се нуждае от самолета на стремежа и влака на посветеността на търсещия в нас.

Този, който избира Абсолютния Всевишен, вече е бил избран от безкрайната и безусловна Щедрост на Всевишния. Душата на търсещия, сърцето на търсещия и самото съществуване на търсещия на земята вече са били избрани от Абсолютния Всевишен да бъдат Негови верни, посветени и безусловни инструменти за божествената Му Проява.

Дългът на търсещия¹¹

Дългът на търсещия е пълен отказ от сътрудничество със света на желанията. Дългът на търсещия е постоянно сътрудничество със света на стремежа.

Понякога търсещият жъне успех в света на желанията, но за своя голяма изненада той накрая вижда, че вътре в желанието зрее разочарованието. Самото желание е неудовлетворен глад: когато този глад е заситен, той само нараства.

В света на стремежа, когато търсещият напредва, той вижда, че в самия му напредък съществува удовлетворение, трайно удовлетворение. Светът на стремежа и напредъкът вървят заедно; напредъкът и удовлетворението вървят заедно.

Човешкият дълг е да обичаме, да служим и да станем висотата на истината. Божественият дълг е да пеем песента на единството, да танцуваме танца на съвършенството и да живеем живот на пълнота. Човешкият дълг е да се открие Божията Реалност отвътре и отвън. Божественият дълг е да се разкрие Божията Красота тук, там и навсякъде.

Да не подхранва мнителния ум е върховният дълг на търсещия. Да храни любящото и устременото сърце е върховният дълг на търсещия. Да живее в душата и за душата е върховният дълг на търсещия.

Дълг на търсещия е да има вътрешна смелост. Тази смелост е проявление на вътрешната вяра. Вярата е проявление на всеотдайната любов, а любовта е проявление на превръщащия се в Бог живот. Върховният дълг на търсещия е да предложи душевния си плач от най-съкровените кътчета на своето сърце. Когато търсещият предложи на Бог душевния си плач от най-съкровените кътчета на сърцето си, тогава Бог, поради безкрайната Си Щедрост, казва на търсещия, че Той също има Свой дълг. Този дълг е да дари търсещия, Своя избран инструмент, с благославяща и плодоносна Усмивка.

Нека се постараем да изпразним ума¹²

Сега ще се постараем да изпразним ума. Наистина това е много трудна задача, но ще го направим. Умът ни се е сприятелил с изобилни мисли. Тези мисли са нездравословни, грозни, неустремени и небожествени. В мига, в който нашето устремено сърце премахне една мисъл, за негова голяма изненада друга мисъл незабавно се ражда. Изглежда, че сме принудени да играем безкрайна игра.

Но има и друга игра и тази игра е играта на силата на волята. Ние сме наследили тази игра от нашия Баща, Господа Всевишен. Когато играем тази игра, ние преобразяваме нашия свят на мислите в свят на силата на волята.

От къде получаваме тази сила на волята? Получаваме тази сила на волята от морето от покой на нашето сърце. От къде получаваме това море от покой? Получаваме го от слънцето на свободата и небето на единство на нашата душа.

Човекът на волята посреща всички урагани и бури на живота. Той знае, че не е привързаното към земята тяло, а свободната в Небесата душа. Тялото му не е привързано към земята, животът му не е привързан към земята. Той също така знае, че не е роб на природата си, а върховно избран инструмент на Вътрешния си Водач, на своя Възлюбен Всевишен. Това, което той наистина има, и това, което той наистина е, е пламък на стремежа и този пламък на стремежа го кара да чувства, че той винаги е свободен в Небесата. Той е в света, вярно, но той не е от света. В същото време той знае, че е за света, за преобразяването на света и за проявата на Бог във и чрез света. Той винаги е за този свят.

Нека се постараем да изпразним ума. В празнотата на нашия ум ще изгрее Мирът на Безкрая, Светлината на Вечността и Насладата на Безсмъртието. Нека се постараем да изпразним ума.

Господи, мой Господи¹³

„Господи, промени Твоя свят, като започнеш от мен“. Това е молитва на един китайски християнин, която президентът Рузвелт цитира на пресконференция през 1941 г.

Господи, мой Господи, аз зная. Аз зная, че преобразяването на моята природа е ключът към преобразяването на света.

Господи, мой Господи, аз зная. Аз зная, че благородството на душата ми се крие в чистотата на сърцето ми и смирението на живота ми.

Господи, мой Господи, аз зная. Аз зная, че любовта ми към Теб е моето пътуване. Аз зная, че предаването ми пред Теб е моята крайна цел.

Господи, мой Господи, аз зная. Аз зная, че в моя свят на желанията съм бездната на небитието. Аз зная, че в моя свят на стремежа съм морето на пълнотата.

Вчера, мой Господи, дойдох при Теб гордо и високомерно. Днес, мой Господи, дойдох при Теб посветено и безрезервно. Утре, мой Господи, ще дойда при Теб душевно и безусловно.

Господи, мой Господи, когато говоря на света за Теб, това не е личното ми мнение. Това е разкриването на моето сладко единство-сродство с Теб.

Господи, мой Господи, накарай ме да виждам и чувствам, че плачът за съвършенство на моето сърце трябва да бъде продължен и надминат.

Господи, мой Господи, накарай ме да виждам и чувствам, че усмивката на удовлетворението на моя живот трябва да бъде ежедневно подновявана и преследвана.

Господи, мой Господи.

Тишина¹⁴

Тишината е величието на човешкия ум. Тишината е добротата на божественото сърце. Тишината е безсебичността на съвършената душа.

Тишината обича Божията вътрешна Красота. Тишината разкрива Божия вътрешен Дълг. Божията вътрешна Красота пробужда човешкия търсещ в нас. Божият вътрешен Дълг осъществява божествения любим в нас.

Тишината е Песента на Бог. Тази Песен е вечно надминаващо се изживяване. Тишината е Музиката на Бог. Тази Музика е вечно просветляващо осъзнаване.

Има две реалности: реалността на звука и реалността на тишината. Реалността на звука е себеупование. Реалността на тишината е упование на Бог. Реалността на звука е себеизявление и себевъзхищение. Реалността на тишината е обожание на Бог. Реалността на звука е изявлението на нашата еднолична власт и превъзходство. Реалността на тишината е нашето постоянно себепреобразяване в Божието Сърце на Състрадание.

Човекът на тишината има свободен достъп до Божиите лични притежания. Тези притежания са Вечността, Безкрая и Безсмъртието. В душата на Вечността търсещият човек учи от Бог. В сърцето на Безкрая търсещият човек говори на Бог. В живота на Безсмъртието търсещият човек се превръща в друг Бог.

Аз гледам, аз се моля¹⁵

Гледам, преди да се моля. Гледам дали има небожествени мисли, които се опитват да нападнат ума ми. Излишно е да казвам, че не се предавам на тези небожествени мисли.

Гледам, преди да се моля. Гледам дали има божествени мисли, които се стараят да вдъхновят сърцето ми. Излишно е да казвам, че приветствам тези мисли с отворения си ум, отвореното си сърце и отворените си обятия.

Моля се, а след това гледам. Гледам и виждам дали завистливият свят се опитва да ограби мира, светлината и блаженството, които съм придобил от моята молитва. Излишно е да казвам, че съзнателната ми будност пречи на завистливия свят да ме ограби.

Моля се, а след това гледам. Гледам да видя дали има искрени търсещи, които биха пожелали да получат мира, светлината и блаженството, които съм придобил от моята молитва. Излишно е да казвам, че на тях аз веднага предлагам моите мир, светлина и блаженство посветено, душевно и безрезервно.

Бог ме гледа как се моля. Чрез моята молитва Той очаква от мен да се променя към по-добро: да имам по-добро съзнание, по-добър стремеж и по-добро осъзнаване.

Бог ме гледа как се моля. Чрез моята молитва Той очаква от мен да стана по-душевен Негов инструмент, на Него да служа безусловно по Негов собствен Начин.

Бог ме гледа как се моля. Чрез моята молитва Той иска аз да стана безусловно търсещ, безусловно служещ и безусловно обичащ.

Преди Бог да създаде този свят, Той е съзерцавал и измервал издигането на Висотата на Своята Тишина. Сега, когато е създал света, Той съзерцава и измерва великолепието на Мощта на Своя Звук.

Моля се, гледам, приемам и накрая прегръщам Нозете на моя Възлюбен Всевишен с чистотата на сърцето си. Бог медитира, приема и накрая прегръща сърцето ми със Своята постоянна Всеотдайна Реалност и Всеотдайна Божественост.

Вяра, любов, посветеност и предаване¹⁶

Мой Господи, простата ми вяра Те следва. Мой Господи, искрената ми любов Те следва. Мой Господи, силната ми посветеност Те следва. Мой Господи, безусловното ми предаване Те следва.

Моята вяра знае какво си Ти. Моята Любов знае кой си Ти. Моята посветеност знае всичко за близостта ни. Моето предаване знае всичко за единството ни. Знам, мой Господи, че когато дам всичко от себе си, Ти вършиш останалото за мен състрадателно, безрезервно и безусловно.

Защо бях създаден? Аз бях създаден, за да Те обичам. Защо бях създаден? Аз бях създаден, за да се нуждая от Теб. Защо бях създаден? Аз бях създаден, за да Те проявам тук на земята. Защо бях създаден? Аз бях създаден, за да бъда Твой съвършен инструмент, за да Те удовлетворявам по Твой собствен начин.

Имам една тайна, върховна тайна. Аз съм в началото на моето пътуване и целта все още е много далеч. Действително, това е вътрешната ми убеденост.

Моят Възлюбен Господ Всевишен също има тайна и тази сладка тайна Той споделя с мен. Той ми казва, че аз не съм в началото на пътуването си, а в неговия край – аз съм достигнал крайната си цел. Но тази моя цел, за разлика от други крайни цели, е вечно надминаваща се, вечно просветляваща и вечно осъществяваща. В крайната цел пътуването всъщност не спира, тъй като всяка крайна цел е началната точка за едно ново пътуване. Ето защо аз винаги пристъпвам, крача и тичам по Пътя на Вечността в процеса на едно ново, просветляващо и осъществяващо пътуване.

Признателност, възхищение, преклонение и любов¹⁷

Аз съм признателен, аз се възхищавам, аз се прекланям и аз обичам. Аз съм признателен на Бог Мощта. Аз се възхищавам на Бог Светлината, аз се прекланям пред Бог Насладата, аз обичам Бог Състраданието. Мощта е велика. Светлината е добра. Насладата е безсмъртна. Състраданието е всеосъществяващо. Моята признателност към Бог умножава радостта ми. Моето възхищение към Бог умножава силата ми. Моето обожание на Бог умножава красотата ми, вътрешна и външна. Моята любов към Бог умножава удовлетворението ми, отвътре и отвън.

В света на желанията имаше време, когато бях пълен провал. Никой не ми подаде ръка за помощ. Приех пълния си провал, който несъмнено бе благословия под прикритие. После напуснах света на желанията и навлязох в света на стремежа. Тук понякога съм нападан от съмнение, страх, силно притеснение и грижа. Въпреки това понякога съм окуражаван и вдъхновяван от по-висшите светове на Светлина и Наслада.

Светът на желанията ме отдели от света на удовлетворението. Светът на стремежа в настоящия етап на моето развитие не ми обещава трайно удовлетворение. Но ще дойде време, когато ще вляза в света на осъзнаването, и светът на моето осъзнаване – който ще се основава на света на моя стремеж – ще ме дари с безсмъртна радост и безсмъртна наслада.

В света на желанията, когато се провалих, никой не ме укори. В света на стремежа, когато бях наполовина успешен и наполовина провален, светът наоколо не ме харесваше. Но когато успея в света на осъзнаването, целият свят ще ме харесва, защото светът на осъзнаването е свят на единството.

Светът на желанията е свят на разделение и притежание, където всеки отделен човек се опитва да властва над другите. В света на стремежа страхът и съмнението и други отрицателни идеи нападат човешкия ми ум и моят стремеж понякога е възпрепятстван от небожествени, нездрави, грозни мисли. Докато светът на осъзнаването, който е светът на неразделното, вечно и всепроникващо единство, никога не може да бъде връхлетян от гъмжащите съмнения и лошите сили. Защото това е светът на единството и съвършенството, а вътре в съвършенството това, което изгрява, е удовлетворението: удовлетворението на вселенската Душа, която търсещият в мен въплъщава, и удовлетворението на трансцеденталната Действителност, което моят търсещ живот също въплъщава. Единствено в света на осъзнаването мога да постигна удовлетворение, а това мое удовлетворение мога да споделям с моите търсещи събратя, които плуват в същата лодка към Златния Бряг на вечно надминаващото се Отвъдно.

Успех и напредък¹⁸

Нуждая се от увереност в себе си. Нуждая се от сигурност от Бог. Увереността ми казва, че накрая мога да се превърна в съвършен инструмент на Бог. Сигурността ми казва, че тази моя цел е лесно достижима.

Увереността означава да имам ключа към Божието Царство. Сигурността означава да имам готовността и посветеността да отворя вратата. След като веднъж съм отворил вратата, аз виждам лицето на успеха и чувствам сърцето на напредъка.

Успехът е в света на желанията. Напредъкът е в света на стремежа. Ние успяваме в живота. Ние успяваме в осъществяването на нашите амбиции. Но външният успех не ни носи сигурността, че ще бъдем щастливи, дори ако постигнем голям успех, по-голям успех и най-голям успех. Докато с напредъка, дори когато напреднем само мъничко, ние сме щастливи и щастието ни е трайно.

Успехът принадлежи на земното ни съзнание. Напредъкът принадлежи на Небесното ни съзнание. Успехът ни кара да чувстваме, че сме способни, че можем да направим всичко. При успеха чувстваме, че ние сме действителните извършители. Напредъкът ни кара да чувстваме, че не ние сме изпълнителите. Кара ни да чувстваме, че съществува невидима сила дълбоко вътре в нас, която насърчава и вдъхновява нашия напредък, и че в този напредък е нашето постоянно щастие. Тази невидима сила е извършителят – Бог е извършителят. Това е нещото, което научаваме от нашия напредък.

Търсещият крачи по пътя на успеха, но този път в крайна сметка не успява да му покаже крайната цел. Тогава търсещият поема по друг път – на напредъка. Тук всеки миг той се среща с радостта и удовлетворението, тъй като всеки миг той вижда крайната цел. Излишно е да се казва, че тази крайна цел е само отправна точка за една следваща по-просветляваща и по-осъществяваща цел.

Успехът кара човека да чувства, че правото е на силния. Така че в света на успеха отделният човек е на първо място, а Бог идва след това. Това ни казва успехът. Напредъкът обаче ни казва, че силата е Божие Състрадание и правото също е Божие Състрадание. Напредъкът също така ни казва и друго много значимо нещо: Бог е първи и Бог е последен – между тях е мястото на търсещия.

Човекът намира вечното си място между Бог Водача и Бог Последователя. Бог Водачът и Бог Последователят му отреждат място в най-съкровените кътчета на Вселенското Сърце. На това място всеки миг търсещият вижда, че Бог Водачът и Бог Последователят го отвеждат до крайната му цел, където той ще стане едно с трансценденталното Прозрение и вселенската Реалност, за които е копнял през Вечността.

Нашият човешки живот и нашият божествен живот¹⁹

Нашият човешки живот не е горчиво оплакване. Нашият човешки живот не е сериозна трудност. Нашият човешки живот не е тежко бреме. Нашият човешки живот не е плачевен провал.

Нашият човешки живот е вдъхновено от Бог пътуване на стремежа. Нашият човешки живот е опиянен от Бог път на всеотдайност. Нашият човешки живот е осъществяваща Бог песен на проявлението. Нашият човешки живот е удовлетворяваща Бог мисия на съвършенството.

Нашият божествен живот не е умствена халюцинация. Нашият божествен живот не е бягство от тежката действителност на света. Нашият божествен живот не е пълно отрицание или унищожаване на земния ни живот.

Нашият божествен живот е единствената истинска реалност. Нашият божествен живот пее песента на Безграничното в самия животворен дъх на ограниченото.

Нашият човешки живот е семето възможност на Времето. Нашият божествен живот е дървото неизбежност на Вечността.

Нашият човешки живот е разцветът на нашата любов, посветеност и предаване. Нашият божествен живот е върховната Победа на Бог във и чрез нас.

В нашия човешки живот виждаме човека еволюиращия Бог. В нашия божествен живот виждаме Бог проявения човек.

Какво ще направя със себе си?²⁰

Какво ще направя със себе си днес? Днес ще се превърна в живот на простота, в сърце на искреност, в ум на смирение, във витал на чистота и в тяло на светлина. Простотата ще намали моята необходимост за притежание. Искреността ще умножи моята необходимост от Бог. Смирението ще ме свърже с истинската реалност на Небесата. Чистотата ще увеличи дължината и ширината на сърцето ми. А вътре в светлината вътрешният плач на моето сърце постоянно ще вижда вечно надхвърлящ се, вечно просветляващ и вечно осъществяващ изгрев.

Какво ще направя със себе си утре? Утре ще се превърна в безусловно търсещ, безусловно обичащ и безусловно служещ. Търсещият в мен винаги ще плаче. Обичащият в мен винаги ще се усмихва. Служещият в мен винаги ще плаче, ще се усмихва и, в същото време, ще получи съвършено съвършенство.

Именно в Божия избран Час ще мога да се откажа от човешкия си живот, както преди това съм се отказал от животинския си живот. За мен Часът на Бог е ударил. Сега е избраният Час, в който да започна божествения си живот. Но божественият живот няма да отрече човешкия ми живот, съвсем не. Той само ще промени, преобрази и просветли моя човешки живот. В моя човешки живот безброй желания нападаха ума ми. Но сега ще прегърна живота на стремежа, живота на вътрешния плач. Тук няма да копнея за име, слава или земни притежания, а за Нозете на моя Любим Всевишен. Единствената ми цел е да седна в Нозете Му, Него да удовлетворявам по Негов собствен Начин всеки миг. Тъмнина аз притежавам и моята тъмнина ще поставя в Нозете Му. Частица светлина аз притежавам и тази частица светлина ще поставя в Нозете Му. Притежавам вътрешен плач, незначителен вътрешен плач и този вътрешен плач ще поставя в Нозете Му. Притежавам мимолетна душевна усмивка. Тази душевна усмивка, макар и мимолетна, ще поставя в Нозете Му. И моето привързано към земята очакване, и моето свободно в Небесата удовлетворение ще поставя в Нозете Му.

Човешкото в мен, божественото в мен, животинското в мен ще поставя в Нозете на моя Любим Всевишен. Той ще използва божественото в мен, за да прояви Себе Си по Свой собствен Начин. Човешкото в мен Той също ще използва, за да прояви Себе Си тук на земята. Животинското в мен – което е изтъкано от съмнение, завист, несигурност, нечистота и т.н. – Той отново ще използва по Свой собствен Начин. Всичко, което имам, всичко, което съм, моят Любим Всевишен ще използва, за да служи на Себе Си по Свой собствен Начин. Аз ще бъда само инструмент, безусловен инструмент на моя Възлюбен Всевишен, Него да радвам по Негов собствен Начин тук на земята и там в Небесата. В света на желанията, в света на стремежа, в света на преживяванията, в света на осъзнаването и накрая в света на единството аз ще Го удовлетворявам – моя Възлюбен Всевишен – винаги по Негов собствен Начин, винаги.

Предговор на редактора към първото издание

Между февруари и април 1978 г. Шри Чинмой предлага вдъхновяващ концерт на душата на всеки университет в щата Ню Йорк. При всяко от посещенията Шри Чинмой изнася и просветляваща беседа. Това е първият от двата тома на неговите Вълни на мъдростта в Ню Йорк.