Божият Свят и светът на човека¹

Божият Свят и светът на човека.

В Божия Свят няма такова нещо като несъвършенство. Всичко е съвършенство, всепросветляващо и всеосъществяващо съвършенство. В света на човека няма такова нещо като съвършенство. Всичко е несъвършенство. Външният характер на несъвършенството е обезкуражаващ. Вътрешният характер на несъвършенството е обезсърчаващ.

В Божия Свят няма такова нещо като нечистота. Всичко е чистота. Чистотата е единството-радост на Бог трансценденталния Възлюбен Всевишен и Бог вселенския Любим Божествен. В света на човека няма такова нещо като чистота. Всичко е нечистота. Нечистотата е едновременно тласкаща и отблъскваща. Самото естество на нечистотата е да унищожава цялото същество.

В Божия Свят няма такова нещо като провал. Всичко е преживяване. Преживяването е предшественика на осъзнаването, а осъзнаването е единство отвътре и отвън. В преживяването забелязваме две неща: успех и напредък. Успехът в крайна сметка се предава на напредъка, тъй като напредъкът е винаги окуражителен, просветляващ и осъществяващ, докато успехът на моменти се оказва маскирано бедствие. В света на човека няма такова нещо като успех. Дори когато така нареченият успех дойде, той никога не носи трайно удовлетворение.

В Божия Свят няма такова нещо като пожертване. Всичко е близост-съвършенство и единство-удовлетворение. В света на човека също няма такова нещо като пожертване. Тук всичко е разделение-стена и унищожение-вулкан.

Божият Свят е винаги готов да изпълни света на човека с Любовта на Безкрайността, Загрижеността на Вечността и Живота на Безсмъртието. Светът на човека е този, който трябва да приеме благославящите подаръци от Божия Свят с малкото пламъче на благодарността от самите дълбини на сърцето си.

Божията Воля и моята воля²

Божията Воля и моята воля. Волята ми става ли едно с Божията Воля? Да, става.

Какво иска Бог от мен? Бог иска от мен да изразя дълбоката си признателност към онези, които ми помагат по пътя на моя живот към неизследваната златна Земя, и аз го правя.

Бог иска от мен да благодаря на моите приятели искрено и безрезервно и аз го правя.

Бог иска от мен да кажа няколко хубави неща за враговете си. Наистина, това е трудна задача, но някак успявам да го направя.

Бог иска от мен да намаля значително моите обвързани от желанието земни нужди като материални притежания, име, слава и известност и аз го правя.

Бог иска от мен да увелича безкрайно моите свободни в стремежа небесни нужди като всеотдайна загриженост за човечеството и безусловно предаване на божествеността. Аз го правя.

Бог иска от мен да израсна в море от благодарност, така че да мога да Го приемам през цялото време безмерно, и в същото време, да Го радвам по Негов собствен Начин. Аз го правя.

В един несигурен свят има само четири неща, които са безпогрешно и напълно сигурни:

Бог ме обича безусловно.

Аз се нуждая от Него бездиханно.

Бог дойде при мен като Дърво на Състраданието.

Един ден, в Божия избран Час, аз ще ида при Него като плод на удовлетворението, Неговия плод на удовлетворението.

Времето се променя³

Времето се променя. Това е стар урок. Всички сме го научили. Ние също се променяме. Това е нов урок. Какво променяме? Променяме нашето съзнание. Съзнанието е това, което ни свързва или със смъртта, или с Безсмъртието. В привързания към желанията свят тържествува смъртта. В свободния в стремежа свят тържествува Безсмъртието.

Защо се променяме? Променяме се, защото дори и след осъществяването на света на желанията, ние не сме удовлетворени. Дори и една искрица удовлетвореност не е изгряла на нашия умствен, витален или физически хоризонт. Но в света на стремежа не ни е нужно нищо, което да ни удовлетворява, не се нуждаем от никакво постижение, за да задоволим вътрешния си порив. В мига, в който заплачем дълбоко отвътре, изпитваме чувство на удовлетворение. Не трябва да очакваме някакъв резултат. Докато плачем, получаваме чувство на удовлетворение. Резултатът, най-удовлетворителният резултат, е самият плач.

Как се променяме? Променяме се към по-добро – от света на желанието към света на стремежа, от бездната на смъртта към Морето на Безсмъртието. Променяме се по силата на нашето вдъхновение и стремеж. Вдъхновението е божествената действителност, която винаги ни води напред далеч, по-далеч, най-далеч. Стремежът е божествената действителност, която ни издига високо, по-високо, най-високо. Вдъхновението е за движението напред, стремежът е за движението нагоре.

Кога се променяме? Променяме се, щом удари Божият Час. Какво е Божият Час? Това е избраният Час, когато всичко в нас се случва мигновено. Това не се прави от хората, а от Бог Вечния Водач във и чрез хората. Бог не очаква нищо в замяна. В Божия Час Светлината на Неговата Справедливост е заменена с Висотата на Неговото Състрадание. По това време Бог кара личността съзнателно да почувства, че той е от безкрайната Светлина и за безсмъртната Наслада. В Божия избран Час човекът се превръща в постоянно горящ пламък на благодарност. Този пламък на благодарността накрая прераства в слънцето. Вътре в това слънце изгрява стремежа на човечеството, а накрая идва момент, когато божественото открива, че човечеството е съвършен негов инструмент, който радва Абсолютния Всевишен по Негов собствен Начин.

Времето се променя. Това е старият ни урок. Ние също се променяме. Това е новият ни урок. Когато времето се променя, много често чувстваме, че сме безпомощни, безнадеждни и безполезни. Времето не ни чака. Всеки миг сме принудени да се държим като истински просяци, защото не сме успели да постигнем това, което сме искали да постигнем. Но когато научим новия урок – че ние също се променяме – усещаме, че всеки един миг постигаме напредък. Всеки миг се вслушваме в един вътрешен повик. Всеки миг се подготвяме да удовлетворим една вътрешна потребност. Всеки миг се подготвяме да научим изкуството на всеотдайността, тъй като в него процъфтява Върховното послание на превръщането в Бог. Нашата Цел е не само да видим Лицето на Златната Всецялост, но също така и накрая да израснем в Златната Всецялост.

Ние се променяме. Винаги се променяме към по-добро, защото сме търсещи върховната Истина. В нас е посланието на Бог Съвършенството и Бог Удовлетворението. Ние се променяме. Винаги се променяме към по-добро именно защото в нас е вечният глад, неутолимият глад да станем едно с вселенската Истина и трансценденталната Действителност.

Аз ще продължа да обичам Бог⁴

Аз ще продължа да обичам Бог, дори ако Той не ме обича. Знам, че Бог, бидейки Царят на Справедливостта, няма да ми остане длъжен. Един ден и Той ще започне да ме обича.

Аз ще продължа да мисля за Бог, дори ако Той не мисли за мен. Знам, че Бог, бидейки Светлината на Справедливостта, няма да ми остане длъжен. Един ден и Той ще започне да мисли за мен.

Аз ще продължа да служа на Бог, дори ако Той не ми помага. Знам, че Бог, бидейки Царят на Справедливостта, няма да ми остане длъжен. Един ден и Той ще започне да ми помага.

Аз ще продължа да проявявам Бог, дори ако Той не ме проявява. Знам, че Бог, бидейки Светлината на Справедливостта, няма да ми остане длъжен. Един ден и Той ще започне да ме проявява.

Вярно ли е, че Бог не ме обича? Не, Той определено ме обича. Аз не чувствам Божията Любов именно защото живея в мрежата на желанията и чувствам, че тази мрежа на желанията е Самият Бог. Но моят истински Бог живее няколко сантиметра встрани от мрежата на моите желания, защото Той не иска да бъде хванат в нея. Аз обичам мрежата на моите желание, усещам, че тя не е нищо друго освен Бог. Но за моя голяма изненада мрежата на моите желания не ме обича. Ето защо чувствам, че Бог, моят Господ Всевишен не ме обича.

Вярно ли е, че Бог не мисли за мен? Не, Бог определено мисли за мен. Но аз не чувствам, че Той мисли за мен. Защо? Именно защото живея в моя мисловен свят. Величая мисловния свят си до небесата и чувствам, че той въплъщава най-висшата трансцедентална Реалност. Горкият Бог! Той живее точно до моя мисловен свят с твърдата Си Воля да просветли, да усъвършенства и по този начин да осъществи мисловния ми свят. Но не Му давам възможност. Аз чувствам, че съм самодостатъчен. Чувствам, че в моя мисловен свят притежавам цялото творение – не само цялото творение, но и Самия Творец, което на пръв поглед е нелепост.

Вярно ли е, че Бог не ми помага? Не, Той определено ми помага. Но когато служа на Бог, изпитвам силно чувство на гордост. Постоянно виждам гордостта дълбоко в мен да расте. Горкият Бог! Моят Господ Всевишен влиза в бездната на моята гордост и чувства, че бива задушаван. Ето защо Той побягва.

Вярно ли е, че Бог не ме проявява? Не, Той определено ме проявява. Но за нещастие обичам прекомерното си его. Чувствам, че, обичайки прекомерното си его, ще мога да прекося света надлъж и нашир и по този начин получавам удовлетворение от живота си. Моят Господ Всевишен ми казва: „Сине Мой, исках да те даря с удовлетворение. Сега виждам, че си постигнал удовлетворение по твой собствен начин. Не искам да заставам на пътя ти. Но ще дойде ден, когато ще усетиш, че удовлетворението ти не е нищо друго, а разочарование. В този незабравим ден, ако се обърнеш към Мен, ще съм повече от готов да ти дам Моя Начин на удовлетворение. Сега, тъй като желаеш да си удовлетворен по твой собствен начин, ще запазя дълбока тишина. А когато за теб удари часът да имаш божествено удовлетворение, всепросветляващо и всеосъществяващо удовлетворение, тогава ела при Мен. Ще ти дам всичко, което имам за теб, и всичко, което съм за теб. Всичко, което имам за теб, е безкрайното Ми Състрадание и всичко, което съм за теб, е твоят Източник, Възлюбеният Всевишен на твоята Вечност“.

За да чувствам Божията Любов, се нуждая от ново сърце на чистота.

За да видя, че Бог мисли за мен, се нуждая от нов ум на покой.

За да знам, че Бог ми помага, се нуждая от витал, по-силен от най-силния. Този витал трябва да се основава на безграничната ми възприемчивост. По същество това, от което се нуждая, е възприемчив витал по-голям от най-големия, за да чувствам, че моят Господ Всевишен ми помага всеки миг.

За да забележа, че Бог ме проявява, винаги се нуждая от божествен живот. В моя живот на божественост и всеотдайност несъмнено ще доловя постоянната, обезсмъртяваща дейност на моя Господ Всевишен във и чрез мен. Моят живот на божествена всеотдайност се основава на съзнателната ми будност за това кой съм аз и какво съм. Кой съм аз? Аз съм върховно избран инструмент на моя Възлюбен Всевишен. Поради безкрайната Си Милост Той ме е направил такъв. Какво съм аз? Аз съм вечният търсещ и вечният служещ. Аз търся ли търся – безкрайно е търсенето ми, докато вървя по Пътя на Вечността. Безсънно и бездиханно аз служа на моя Господ Всевишен, докато вървя по Пътя на Вечността душевно, посветено, безрезервно и безусловно. Тази си способност съм получил безусловно от Възлюбения Всевишен на моята Вечност.

Кой е моят приятел на земята?⁵

Мой Господи Всевишни, кой е моят приятел на земята? Кой е моят враг на земята?

„Сине Мой, Аз съм твой приятел, но Аз съм и твой враг.“

Как така, мой Господи Всевишни? Как можеш да си ми приятел и враг по едно и също време?

„Сине Мой, когато удовлетворявам твоето сърце на стремеж, Аз съм ти приятел. Когато удовлетворявам твоя живот на желания, Аз съм ти враг.“

Мой Господи Всевишни, защо тогава удовлетворяваш моя живот на желания?

„Удовлетворявам твоя живот на желания, защото настояваш да бъдеш удовлетворен в твоя живот на желания. Безпомощен, Аз удовлетворявам твоя живот на желания. От друга страна, с вътрешното Си Прозрение знам, че твоят живот на желания ще доведе огромно разочарование в теб и за теб и че ще дойде време, когато ще се потопиш дълбоко навътре, за да приемеш живота на стремежа. Животът на стремежа е живот на удовлетворение, животът на желанията е живот на разочарования. Животът на стремежа е този, в който ще Ме откриеш като твой приятел. Твоето сърце на стремеж е това, в което ще Ме откриеш като твой приятел, твой единствен приятел тук на земята и там на Небето.“

Мой Господи Всевишни, има ли някакъв начин, чрез който мога да заздравя приятелството си с Теб? Има ли някакъв начин, чрез който мога да почувствам дълбоко в сърцето си моята най-съкровена и неразделна връзка с Теб?

„Да, сине Мой, има. Отсега нататък се старай да ръководиш света на мисълта си. Всеки миг си нападан от мисли. Всеки път, когато една мисъл влезе в ума ти, ако това е добра или градивна мисъл, тогава я разшири, а вътре в необятността на мисълта се старай да виждаш и чувстваш Мен. Аз несъмнено ще присъствам в необятността на мисълта ти. Веднага щом погрешна мисъл, непривлекателна, небожествена или нечиста мисъл влезе в ума ти, се постарай или да я унищожиш, или да я преобразиш в чиста, божествена и градивна мисъл. Всяка мисъл действа като атомната енергия – тя има безгранична сила. С тази мисъл можеш или да изградиш нов свят, или да унищожиш истинското в себе си. Истинското в теб е твоят плач за истината, за светлината и за съвършенството.

Ти можеш да влезеш в света на въображението, за да увеличиш нашето приятелство, и да почувстваш, че Аз постоянно те обичам – и че не само те обичам, но и се нуждая от теб. Въображението не е и не може да бъде умствена халюцинация. То е предшественик на действителността тук на земята. Въображението е действителност, която живее в свой собствен свят. Въображението се спуска от този свят на въображението в света на действителността, който виждаме, чувстваме и в който израстваме. Представи си, че Аз съм мил. Представи си, че ти си чист. Представи си, че си инструмент, избран инструмент на Моята Реалност. Представи си, че всеки миг Аз правя всичко за теб безусловно. Именно със силата на въображението си можеш да Ме чувстваш най-съкровено. И накрая влез в света на благодарността. Светът на благодарността е мястото, където можеш да видиш Моето пълно удовлетворение в теб. Това, което изгрява в Моето удовлетворение, е собственото ти удовлетворение, което се гради на преобразяването на твоята природа, освобождението на твоята природа от нощта на невежеството.

Сине Мой, Аз съм единственият ти Приятел. Приятел е този, който постоянно осъществява света на единството. Светът на единството е светът на всеотдайността, а вътре във всеотдайността е превръщащата се в истина, цъфтящата с удовлетворение, изгряваща със съвършенство Реалност.

Търсещият⁶

Тук всички сме търсещи. Търсещ е този, който през повечето време живее във вътрешния свят. Във вътрешния свят търсещият има доста приятели и доста врагове. Съмнението и страхът са най-големите му врагове. Вярата и смелостта са най-добрите му приятели.

Страхът обикновено живее във витала. Съмнението обикновено живее в ума. Вярата живее в сърцето, а смелостта живее в душата.

Страхуваме се, защото живеем в света на разделението. Съмняваме се, защото не успяваме да живеем в света на единството.

Вяра и смелост. Търсещият се нуждае от вяра и в Бог, и в себе си. Ако няма вяра в Бог, той не може да прояви божествеността, която носи вътре в себе си. А ако няма вяра в себе си, тогава не ще може да открие божествеността, която той олицетворява. Така че за него е от първостепенна важност да има вяра както в себе си, така и в Бог.

Един обикновен човек има вяра в себе си, но това не е вярата на търсещия. Вярата на обикновения човек наричаме несъразмерно его. Търсещият има вяра. Вярата му е основана върху неговото смирение, неговата чистота, неговата божественост и неговото единство с Волята на Любимия му Всевишен.

Търсещият трябва да измине дълъг и труден път, но когато вътрешното му същество е преизпълнено с несломима смелост, целта на пътуването му не остава далечна. Самата му смелост ускорява неговото пътуване.

Телесното съзнание или физическото съзнание понякога живее във витала – несигурния, нечист и агресивен витал. В други случаи то живее в съмняващия се, подозрителен, сложен и много модерен ум. От друга страна, физическото съзнание понякога живее в сърцето, което е изпълнено със спокойствие, мир и светлина. В много редки случаи физическото съзнание или телесното съзнание живее в душата. Там то открива, за голяма своя изненада, способността на душата: несломимата смелост и непоколебимата Воля на Всевишния, които душата въплъщава. Абсолютният Всевишен действа чрез непоколебимата воля на душата.

Търсещ е този, който постоянно се старае да държи телесното съзнание в божествената реалност на душата, защото през цялото време душата е изпълнена с вдъхновение, стремеж и осъзнаване, а търсещият знае, че се нуждае от това. Когато човешката реалност на търсещия влезе в божествеността на душата и живее там известно време, тя развива божествени качества и божествени способности в изобилие. Света на разочарованието и неуспеха тя оставя далеч назад. Само в света на успеха и напредъка, в света на вечно надминаващата се красота и съвършенство живее тя. А накрая тя прераства в Любовта на Безкрайността, в Насладата на Вечността и в Живота на Безсмъртието.

Моят живот⁷

Мой Господи Всевишни, моят посветен живот мисли за Теб. Моят усъвършенстван живот медитира върху Теб. Моят предаден живот Те обича. Моят живот на единство Те осъществява.

Моят свят на мисълта ми казва, че определено има цел. Моят свят на медитация ми казва, че тази цел не е много далече. Моят свят на любовта ми казва, че Ти си Възлюбеният Всевишен на моята Вечност. Моят свят на осъществяването ми казва, че ние се нуждаем един от друг – аз се нуждая от Теб за семето на моето осъзнаване, а Ти се нуждаеш от мен за плода Твоята проява.

Мой Господи Всевишни, това е простото ми откритие: аз не съм това, което моят ум казва, а това, което моето сърце върши; не това, което моето сърце върши, а това, което моят живот в крайна сметка става; не това, което моят живот в крайна сметка става, а това, което моята душа вечно е. Моята душа е одухотвореният Плач на Твоята Вечност и плодоносната Усмивка на Твоята Безкрайност.

Защо?⁸

Един душевен търсещ казва на Вътрешния си Водач: „Мой Господи, не съм казал много на света. Защо? Знаеш ли, защото светът не ме разбира. Не само това, но което е по-лошо, светът ме разбира много погрешно.

Мой Господи, не съм направил много за света. Защо? Знаеш ли, защото светът не иска помощта ми. Не само това, но което е по-лошо, светът е склонен да разрушава моето малко скромно творение.

Мой Господи, не съм мислил много за света. Защо? Знаеш ли, защото вълните на мислите ми са поразени от слепотата на света. Не само това, но което е по-лошо, безмилостният свят принуждава ума ми да гладува.

Мой Господи, не медитирам много върху света. Защо? Знаеш ли, защото светът преднамерено руши моето съзнателно, постоянно и неразделно единство с Господа Всевишен. Не само това, но което е по-лошо, светът яростно хвърля отровните змии на съмнението навсякъде около мен.

Мой Господи, не обичам много света. Защо? Знаеш ли, защото светът не иска да научи урока на божествената любов: постоянната всеотдайност, която е друго име за превръщането в Бог. Не само това, но което е по-лошо, светът не се интересува от собствената си божественост и единствена реалност, която е душата, вселюбящата и всепросветляващата душа“.

Днес е добър и особен ден⁹

Днес е един много добър и особен ден за мен, в който да мисля за Бог. Днес е един много добър и особен ден за мен, в който да се моля на Бог. Днес е един много добър и особен ден за мен, в който да медитирам върху Бог. Днес е един много добър и особен ден за мен, в който да обичам Бог. Днес е един много добър и особен ден за мен, в който да говоря с Бог.

Защо? Защо? Защо? Защото днес природата е извънредно мирна и извънредно душевна. Днес природата любящо и безрезервно ми помага и вътрешно, и външно в моя живот на стремеж и посветеност.

Днес, докато мисля за Бог, чувствам, че не ми е нужно да мисля за нещо друго или за някой друг. Чувствам, че отсега нататък ще мисля единствено за Бог. Наистина, това е голямо постижение.

Today, while I am praying to God, I no longer feel attached to the possession-life, but lovingly drawn to the illumination-life.

Днес, докато се моля на Бог, аз вече не се чувствам привързан към живота на притежанията, а любящо съм привлечен към живота на просветлението. Днес, докато медитирам върху Бог, аз ясно виждам, че моята всеотдайност не е нищо друго, освен моето превръщане в Бог.

Днес, докато обичам Бог, чувствам, че на земята няма никой, който да знае какво наистина е любовта. Не обвинявам никого, защото, за да обича другите, човек трябва да стане самата любов. Единствено Бог е Този, който притежава тази способност и който знае какво е любов. Затова реших от днес да обичам само Бог. Той е едновременно божествената Любов, вечният Любящ и безсмъртният Възлюбен.

Днес, докато разговарям с Бог, чувствам и виждам ясно, че всеки отделен човек е в процес на еволюция, чувствам и виждам ясно, че всеки отделен човек е развиващ се Бог, осъзнаващ Бог, проявяващ Бог и осъществяващ Бог. Всеки отделен човек е друг жив и съвършен Бог на утрешния ден.

Трима приятели: вдъхновение, стремеж и осъзнаване¹⁰

Тримата ми стари приятели, тримата ми добри приятели, тримата ми близки приятели, тримата ми незаменими приятели, тримата ми неразделни приятели са вдъхновението, стремежът и осъзнаването.

Моят приятел вдъхновението винаги ми помага да тичам далеч, по-далеч, най-далеч и, в същото време, бързо, по-бързо, най-бързо. Моят приятел стремежът ми помага да летя високо, по-високо, най-високо и, в същото време, бързо, по-бързо, най-бързо. Моят приятел осъзнаването ми помага да се гмуркам дълбоко, по-дълбоко, най-дълбоко и, в същото време, бързо, по-бързо, най-бързо.

В края на завършека на моето пътуване моят приятел вдъхновението ми показва просветляващите Нозе на моя Възлюбен Господ. В края на завършека на моето пътуване моят приятел стремежът ми показва осъществяващата Глава на моя Възлюбен Господ. В края на завършека на моето пътуване моят приятел осъзнаването ми показва обезсмъртяващото Сърце на моя Възлюбен Господ.

От самото начало на духовното ми пътуване моят приятел вдъхновението е ускорил напредъка ми. Моят приятел стремежът е създал нов свят на всепросветляваща зора за мен. Моят приятел осъзнаването ме е освободил от мрежите на невежеството.

С вдъхновение моят Възлюбен Всевишен е създал цялата Вселена. Със стремеж моят Възлюбен Всевишен иска да се превърне в Своята Вселена. С осъзнаване моят Възлюбен Всевишен иска да пее песента на съвършенството в цялото Си творение.

Моят приятел вдъхновението винаги е за ново творение, ново осъзнаване, ново проявление и ново осъществяване. Моят приятел стремежът създава вътре в новото творение посланието за надминаването, неспирното надминаване. Днешната върховна висота е утрешна начална точка – на това ме учи моят приятел стремежът. Накрая моят приятел осъзнаването ми казва, че тези божествени реалности – новото творение и посланието за себенадминаването – не са нещо, което постигам в процеса на еволюцията. Не, те са нещо, което аз вечно съм. Те са Божествеността на моята собствена Вечност.

Особена красота¹¹

Има особена красота в търсещия, който душевно плаче. Има особена красота в търсещия, който безрезервно се усмихва.

Има особена красота в търсещия, който безусловно дава. Има особена красота в търсещия, който благодарно получава.

Има особена красота в търсещия, който знае, че скъпоценната му чистота е трайна именно защото е подпомагана от неговата божествена любов. Има особена красота в търсещия, който знае, че божествената му любов е трайна именно защото постоянно е подпомагана от неговата огомна посветеност. Има особена красота в търсещия, който знае, че огромната му посветеност е трайна именно заради отдаденото му единство с неговия Вътрешен Водач.

Красотата човешка, красотата божествена и Красотата върховна. Човешката красота се появява със светкавична скорост и изчезва също със светкавична скорост. Бавно, сигурно и безпогрешно божествената красота се появява, но не изчезва. Вечно върховната Красота живее в съкровеността на всеотдайния търсещ. Тя нито се появява, нито изчезва – Тя вечно е в съкровеността на всеотдайния търсещ.

Не се бави¹²

Мой Възлюбени Господи, искаш ли да чакам, за да получа повече от Теб? Искаш ли да чакам, за да Ти дам повече?

„Не, не, сине Мой, не трябва да чакаш. Ако чакаш, старите ти небожествени приятели ще те изкушат и ще те нападнат.

Старият ти небожествен приятел летаргията ще нападне тялото ти. Старият ти небожествен приятел страхът ще нападне витала ти. Старият ти небожествен приятел съмнението ще нападне ума ти. Старият ти небожествен приятел несигурността ще нападне сърцето ти. Старият ти небожествен приятел нечистотата ще нападне живота ти. Ето защо не чакай.

Не се бави. Тичай, лети и се гмуркай! Тичай далеч, по-далеч, най-далеч. Лети високо, по-високо, най-високо. Гмуркай се дълбоко, по-дълбоко, най-дълбоко.

Не се бави. Ако се бавиш, ще изпуснеш целта. Този, който чака, не може да успее. Състезанието е за бързите. Този, който чака, не може да успее. Битката е за смелите. Този, който чака, не може да успее. Играта е за божествения любящ.

Това е духовно състезание. Това е и духовна битка и духовна игра. Тук всеки миг е от огромно значение. Всеки миг можеш да ускориш пътуването на душата си. Любовта ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване. Посветеността ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване. Предаването ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване.

Започни. Достигни целта. Започни отново. Отново достигни целта – и отново започни и отново достигни целта. Целта е вечно надминаваща се. По Пътя на Моята Вечност се превърни във вечен пътник. Безрожденото начало и безсмъртният край ще бъдат Целта на собствената ти Вечност.

Сине Мой, не се бави. Не чакай. Часът е ударил. Крайно време е да се гмурнеш дълбоко навътре и винаги да плачеш и да се опитваш и да се опитваш и да плачеш, за да станеш върховно избран Мой инструмент.

Веднага Ми дай това, което имаш: благодарността на сърцето си и предаването на живота си – сърце на благодарност и живот на предаване. Теб незабавно, сине Мой, ще даря с безкрайното Си Състрадание и безсмъртното Си Удовлетворение.

Не чакай. Не се бави. Тук и сега започни да тичаш, докато целта не бъде достигната. Отново, тази цел, която ще достигнеш, ще бъде начална точка за нова цел, която отново ще бъде началната точка за по-висока цел. Ти си вечен пътник, който вечно върви по Пътя на Моята Вечност. За теб съществува само безрожденото начало. За теб съществува само безсмъртния край.“

Духовният живот¹³

Мой Възлюбени Господи Всевишни, имам няколко въпроса. Моля Те, осветли ме. Мой Господи, какво е отношението Ти към онези, които падат в духовния живот?

„Онези, които падат в духовния живот несъмнено са плачевни провали.“

Какво се случва с онези, които отпадат от духовния живот? Ще им се дадели друга възможност?

„Да, ще им се даде друга възможност. В интерес на истината ще им се дават възможности отново и отново, но те може и да не се възползват от тези възможности. Възможности ще се дават, но те може и да не се възползват от тези нови възможности.“

Какво се случва с онези, които се отказват от духовния живот и говорят лошо за духовния път, за Учителя и за духовността като цяло?

„Те получават неизказано наказание от вътрешния свят. Те получават това наказание от старите си приятели: страха, съмнението, безпокойството, грижата, разочарованието и накрая разрушението. Когато търсещият навлезе в духовния живот, тези приятели или врагове го измъчват, а после, когато се откаже от духовния живот, те отново го измъчват. Но този път, когато го измъчват, го измъчват с подигравка. Те му казват: „Знаехме, че не си предопределен за духовния живот“. Търсещият е напълно загубен. Той не е нито в света на стремежа, нито в света на желанията. Светът на стремежа повече не се нуждае от него, а светът на желанията твърди: „Тъй като ни изостави и влезе в света на стремежа, не се нуждаем от теб. Но тъй като падна, ти заслужаваш наказание от нас“. Тогава страхът, съмнението, безпокойството и несигурността връхлитат бившия търсещ.“

Мой Господи, какво се случва с онези, които са се отказали от духовността и сега искат да се върнат, но поради истински срам не успяват да го направят?

„Те трябва да знаят, че няма такова нещо като срам в духовния живот. Това, от което човек се нуждае, е мъдрост. Тази мъдрост трябва накрая да изгрее във всеки. Щом веднъж изгрее мъдростта, Божият Час удря. Отново, когато Божият Час удари, изгрява вътрешната мъдрост. Този вътрешен изгрев или Божият Час е от огромно значение в живота на всеки отделен търсещ.“

Мой Господи, какво се случва с онези, които се стараят, но все пак се провалят?

„Ако се постараят и се провалят, тогава бъди сигурен, че ще бъдат дарени с допълнително Състрадание от Мен, така че непременно да успеят. Защо се провалят търсещите? Защо успяват? Те се провалят, защото в потока на духовия живот, вместо да имат един началник, те имат двама началници или двама господари. Учителят е единият началник, а самият търсещ е другият началник. Учителят е представител на света на сърцето, а търсещият въплъщава или представлява виталния свят, света на очакването, света на изискването и накрая света на бунта.

В началото, когато търсещите приемат духовния живот, те дават тържествено обещание на себе си и на Учителя, че ще радват Всевишния в Учителя и в себе си по начина, по който Всевишният иска да бъде зарадван. Но след известно време те чувстват, че са удовлетворили Всевишния по Негов собствен Начин, така че сега могат да удовлетворяват себе си по свой собствен начин. Така че те се опитват да правят компромис в ежедневния си живот. Известно време те се вслушват в повелите на вътрешното си същество, на божественото в себе си и се стараят да достигнат по-висша цел. После, тъй като са удовлетворили божественото, Всевишния в себе си, те усещат, че сега им е позволено да удовлетворяват себе си по свой собствен начин. Но тук те допускат огромна грешка. Веднъж щом се посветят на Всевишния, те трябва вечно да Го радват по Негов собствен Начин.“

Как могат да поддържат стремежа си, ентусиазма си, любовта си към Теб, посветеността си към Теб и предаването си на Теб? Веднъж са имали чиста вяра, силна любов, силна посветеност, силно предаване – всичко е било самата дълбочина. Но през годините са я изгубили. Как може търсещият да поддържа същата дълбочина по време на духовното си пътешествие?

„Търсещият трябва да осъзнае, че в себе си той има вечен глад, неутолим глад. Гладът за Непознатото и гладът за Непознаваемото той неспирно трябва да подхранва. Този глад не е земен глад да притежава или да бъде притежаван. Тук гладът е за себепросветление и съвършенство. Когато отделният търсещ е просветлен, той неизменно ще види и почувства, че светът отвътре и отвън е изцяло просветлен. Ако той притежава този вечен глад да върши правилното нещо и да стане съвършен инструмент на Всевишния, тогава гладът му ще бъде наситен и за негова голяма изненада ще види, че светът наоколо също е осъществен.

Това, от което се нуждае търсещият, е постоянен вътрешен глад. Той никога не трябва да е самодоволен или да мисли, че е постигнал върховната цел. Няма такова нещо като върховна цел – има само една цел, която постоянно надминава собствената си висота. Така че търсещият трябва да осъзнае върховната Истина, че всеки миг той надминава собствената си най-висока висота по силата на своята всеотдайност на вечно надминаващата се Реалност и Божественост. Всеки ден една нова надежда трябва да изгрява вътре в него, всеки ден нов поток от ентусиазъм трябва да се лее през цялото му същество. Той постоянно трябва да подхранва едно ново обещание да пожертва привързаното си към земята съзнание и да осъществи свободното си в Небесата съзнание. Всеки ден търсещият трябва да чувства, че върви напред и очаква нова, ярка, по-ярка, най-ярка цел. Не трябва, да чувства, че е обречен на разочарование заради миналите си провали. Провалите са само стълбовете към успеха. Той трябва да осъзнае, че в неговия случай няма такова нещо като провал, защото той определено иска и се нуждае от вечно просветляващата и вечно надминаващата се Божественост.

Искреният търсещ винаги ще се цели към по-висша цел и по-осъществяващо съвършенство. Искрен търсещ е този, който никога не остава удовлетворен от това, което има, и от това, в което се е превърнал. То не е като обикновения човек, който е недоволен през цялото време и е обречен на разочарование и саморазрушение. Не, неговото неудовлетворение не е човешко неудовлетворение – то е напълно различно. Тук той борави с Вечността и Безсмъртието. Той се старае да надмине себе си, вместо да обвързва другите. Той се старае да радва своя Любим Всевишен повече, все повече. Той се старае да стане безусловно предаден търсещ. Затова неговото неудовлетворение не е неудовлетворението на привързаното към желанията човешко същество. Той е неудовлетворен, защото не може да стане това, което Всевишният в него иска той да стане, и това, което търсещият в неговата душа иска той да стане.

Това неудовлетворение няма да бъде използвано по отрицателен начин, а по положителен. Той ще каже: „Трябва да стигна толкова далеч, да постигна толкова много, да предложа толкова много. Затова трябва да тичам бързо, по-бързо, най-бързо. Трябва да засиля вътрешния си плач. Трябва да се гмурна по-дълбоко навътре, за да придобия повече божествено богатство – повече любов, посветеност и предаване. За какво? Само за да го поставя в Нозете на Всевишния, за да може да бъде използвано от целия свят“. Така че божествената му неудовлетвореност радва Всевишния по Негов собствен Начин и това удовлетвореност на Всевишния е нещото, за което търсещият е копнеел през цялото време.“

Вярвам ли в чудеса?¹⁴

Вярвам ли в чудеса? Да, вярвам. Искам ли да виждам чудеса да се случват в собствения ми живот? Да, искам. Всеки ден искам да ставам в шест часа сутринта и да се моля и да медитирам върху Бог. Ако мога да го направя, това ще е първото чудо в живота ми.

Второто чудо, което искам да видя в живота си, е това: в продължение на десет мимолетни секунди всеки ден ще предлагам благодарното си сърце на моя Възлюбен Всевишен. Третото чудо, което искам, е да мога да се моля без никакво очакване. Ще се моля за мир, любов и светлина от моя Възлюбен Всевишен, но ако Той не изпълни молитвата ми, няма да роптая. Ще продължа да се моля, за да стана добър инструмент, понеже чувствам, че с помощта на молитвата мога да стана добър инструмент на моя Възлюбен Всевишен.

Съществува и друго чудо, което искам да видя изпълнено в собствения ми живот. Когато медитирам, моето най-искрено желание е да не позволявам на каквато и да било мисъл да влиза в ума ми. Искам да направя ума си спокоен, тих и необезпокояван, докато трае моята медитация. По време на медитацията си, в тишина ще пея песента на победата и тази песен ще посветя на Вътрешния си Водач. По време на медитацията си ще наблюдавам само едно нещо: дали моето предаване на Волята на Всевишния се увеличава, или намалява? Ще се старая да увеличавам предаването си всеки миг по време на моята медитация. Ще медитирам за широта във външната си природа и съвършенство във вътрешната си природа. Ще се старая да медитирам поне в продължение на половин час без прекъсване душевно, посветено и безусловно. В края на медитацията си отново ще предложа благодарността сърцето си на моя Възлюбен Всевишен в продължение на десет мимолетни секунди, тъй като поради безкрайната Си Щедрост Той ми е позволил да извърша първото чудо: да стана рано сутрин и да сложа край на моята летаргия и на съня на невежеството.

През деня ще направя всичко по силите си, за да повторя дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето си малко, но душевно, значимо и плодоносно послание: „Бог заради Самия Бог“. Духовност заради самата духовността. Осъзнаване заради самото осъзнаването. Единство заради самото единството. Духовността означава Бог заради Самия Бог. Вътрешният плач означава Бог заради Самия Бог. Съвършенството в природата означава Бог заради Самия Бог. Когато търсещият душевно извика: „Бог заради Самия Бог“, Безкрайността, Вечността и Безсмъртието стават не смътни термини, а абсолютни реалности, които разцъфват бавно, сигурно и безпогрешно в неговото сърце.

Отсега нататък ще обичам моя Господ заради самия мой Господ – Него аз ще удовлетворявам но Негов собствен Начин. В тишина ще изричам: „Бог заради Самия Бог.” Ако мога да направя всичко това, тогава ще извърша няколко чудеса в собствения си живот.

Разговорът на един търсещ с неговия Вътрешен Водач¹⁵

Разговорът на един търсещ с неговия Вътрешен Водач, неговия Възлюбен Господ, Абсолютния Всевишен:

Мой мили Господи, светът ме разочарова. Светът ме проваля. Как така все още обичам света?

„Мое дете, ти обичаш света именно защото виждаш Мен, твоя Възлюбен Всевишен, като подготовка днес. Но утре ще Ме видиш като удовлетворение. Вътре в разочарованието, вътре в провала ти виждаш само едно нещо и това е Моето собствено израстване и еволюция. Ето защо обичаш света.“

Мой Господи Всевишни, опитах се да Те удовлетворя с любов, посветеност и предаване, но се провалих. Ако започна пътуването от самото начало – имам предвид ако се сприятеля с мързела и леността на физическо ниво, с агресията и нечистотата на витално ниво, със съмнението и подозрението на умствено ниво и с несигурността и плахостта на психическо ниво, мислиш ли, че тогава Състраданието Ти ще се излее заради тъжния ми провал? Мислиш ли, че ще ми покажеш безусловното Си Състрадание заради най-плачевния ми провал?

„Не, дете Мое, няма да го сторя. Не се връщай обратно. Върви по правилния път. Той накрая ще те отведе до предопределената ти цел. Дори ако не успяваш да бягаш през цялото време, дори ако не успяваш да крачиш, дори ако не успяваш да вървиш, дори ако не успяваш да пълзиш, дори ако поради твоята липса на възприемчивост трябва да спиш на пътя, не се връщай обратно, не крачи в обратна посока. Целта е винаги напред. Ако светът те предаде, ако светът те разочарова, ако чувстваш, че си провалил себе си, ако чувстваш, че си напълно загубен, ако чувстваш, че си Ме разочаровал, тогава те уверявам, че ще ти давам отново и отново възможност след възможност. Също и на онези, които не са оправдали надеждите ти, ще им бъдат дадени безброй възможности да удовлетворят върховната Реалност в теб така, както на теб ще ти бъдат дадени безброй възможности да удовлетвориш върховната Реалност в тях. Не се отказвай. Веднъж след като започнеш да вървиш по пътя на духовността, не се отказвай. Откажи се само от едно нещо: очакването. Тъй като днешното очакване се превръща в утрешно разочарование, а вдругиден се преобразява в пълно разрушение.

Не очаквай нищо от света. Не очаквай нищо от Мен. Не очаквай нищо от себе си. Просто се гмурни дълбоко навътре. Самото ти приемане на духовния живот, самата ти готовност да вървиш по пътя, е повече от достатъчно удовлетворение. Има милиони и милиарди хора на земята, които не са се пробудили и които не чувстват необходимостта да бъдат пробудени. Ти си пробудено. Това е повече от достатъчно. Останалото, от което се нуждаеш, накрая ще ти бъде дадено: това е просветлението.

Моето творение започна с Видение. Това Видение непременно ще бъде последвано от просветление, а това, което ще изгрее вътре в просветлението, е удовлетворение. Не се отказвай от духовния живот, откажи се само от живота на очакването, ако наистина искаш удовлетворение във всеки аспект на съществуването си – физическия, виталния, умствения и психическия.“

Историята на нашия напредък¹⁶

Мили Боже, сладки Господи, Възлюбени Всевишни, моите духовни деца и аз се опитахме да Ти служим, да Те удовлетворим и да Те изпълним по Твой собствен Начин, душевно, посветено и безрезервно. Единствено Ти знаеш дали сме успели в божественото си пътуване и, ако сме успели, до каква степен.

Способност и възприемчивост Ти ни даде, за да получим Твоята Тишина-Светлина, Тишина-Прозрение, Тишина-Божественост и Тишина-Реалност. Ти ни даде способността да разпространяваме Твоя Звук-Мисия, Звук-Проявление и Звук-Съвършенство на земята.

Всеки ден Ти ни хранеше и ни отглеждаше със Светлината на Твоето Състрадание и ни благославяше с Насладата на Твоето Удовлетворение. Всичко това Ти направи поради безусловната Си безгранична Щедрост.

Твоето трансцендентално Величие бе душевният избор на сърцата ни. Твоята вселенска Добротата бе душевният избор на сърцата ни. Като Ти служехме в търсещите студенти от университетите, ние се стараехме да издигнем собственото си съзнание. Като Те удовлетворявахме според ограничените си възможности, ние отново се стараехме да издигнем съзнанието си. Стараехме се да Ти служим, да Те удовлетворим и да Те осъществим на физическо ниво. На вътрешно ниво Ти си този, който ни вдъхновяваше и се стремеше във и чрез нас за Твоето собствено Удовлетворение и божествено Осъществяване.

Днес, когато краят на нашето пътуване е близо, ние искаме да поставим душевния си избор в Нозете Ти. Ние искаме да поставим посветеното си служене в Нозете Ти. Ние искаме да поставим славата на нашия успех в Нозете Ти. Ние искаме да поставим историята на нашия напредък в Нозете Ти.

Предговор на редактора към първото издание

Между февруари и април 1978 г. Шри Чинмой предлага вдъхновяващ концерт на душата на всеки университет в щата Ню Йорк. При всяко от посещенията Шри Чинмой изнася и просветляваща лекция. Това е вторият от двата тома на неговите Вълни на мъдростта в Ню Йорк.