Част I — Стихотворения

1. Ти и аз сме Бог

На твоята искреност казвам:
аз познавам Бог.

На твоята чистота казвам:
аз притежавам Бог.

На твоята божественост казвам:
аз съм Бог.

На твоето единство-предаване казвам:
ти и аз сме Богът на Вечността,
Господът на на Безкрая
и
Водачът Всевишен на Безсмъртието.

2. Започни ново начало

Когато отговорът не изглежда, че ще дойде,
не се отказвай.
Опитай се да почакаш още малко.
Когато отговорът изобщо не идва,
не се отказвай.
Започни ново начало.
Този път
порази сърцето си с трепетните ти копнежи
и
разчупи лицето си с просветляващите ти усмивки.

3. Победа

Във вътрешния свят
всяка победа е от помощ.
Всяко поражение също е от помощ.
Но всяко предаване на Божията Воля
е победа несравнима,
победа несломима.

4. Защо Бог не спира войните?

Защо Бог не спира войните?
Защото
животинското в нас се наслаждава на войната.
Защо Бог не спира войните?
Защото
човешкото в нас се страхува да се наслади
на дружбата на своя напълно непознат приятел:
мира.
И тъй като случаят е такъв,
нима не заслужаваме да се
издушим и изколим
един друг?
Да, определено заслужаваме.

5. Моята душа и моето тяло

Моята божествена душа
бе
родена, за да напредва.

Моето човешко тяло
бе
родено, за да успява.

6. Кой може да устои?

Живея в объркващ свят –
напълно съм объркан.
Въпреки това
кой може да се осмели да възразява,
кой може да се осмели да се съпротивлява
на моето обещание към Бог,
на моето осъществяване на Бог?

7. Моите отговорности

Да зърна Лицето на Бог
е
моята земна отговорност.

Да почувствам сърцето на човека
е
моята Небесна отговорност.

8. Моят паспорт

Аз обичам.
Тези две думи
въплъщават
моя паспорт за висотата на съвършенството.

Аз обичам Бог.
Тези три думи
въплъщават
моя паспорт за светлината на удовлетворението.

Аз обичам само Бог.
Тези четири думи
въплъщават
моя паспорт за Божията вечна Усмивка,
безкрайна Красота,
безсмъртна Любов.

9. Няма повече да се лутам

Няма повече да се лутам.
Ще събера вътрешната си сила.
Ще прекося света надлъж
в съкровението на моята медитация.

10. С треперещи крака

С треперещи крака
ние го приближаваме.

С треперещи ръце
ние заставаме пред него.

С треперещи очи
ние поглеждаме към него.

С треперещи сърца
ние разговаряме с него.

11. Всичко се завръща

Всичко се завръща
с търкалящите се години:
усмихващ се свят на напредъка
в сърцето на чистите сълзи на благодарност.

12. Нашата загуба

Ти губиш,
ако не ме обичаш.
Аз губя,
ако някога те видя да се катериш
по поглъщащото живота дърво на невежеството.

13. Моят живот

Моят звучен живот изисква.
Моят тих живот очаква.
Моят устремен живот приема и отхвърля.

14. Поздравявам ви всичките

О, прозрение на насладата,
о, мисия на Божията правда,
о, реалност на светлината-съвършенство,
поздравявам ви всичките – вашата мощ.

15. Твоя е Божията Усмивка

Твое е Божието Лице,
което харесвам.
Твоя е Божията Милост,
която обичам.
Твой е Божият Плач,
който да обожавам.
Твоя е Божията Усмивка,
която да отвори вратата на сърцето на моя живот.

16. Красотата на сърцето

Красотата на сърцето остава
винаги същата:
устремен плач.

Реалността на живота запазва
винаги своето притежание:
въздишката на разочарованието.

17. Късметът има невинна ръка

Късметът има невинна ръка.
Съмнението е безсрамен дъх.
Милостта има омайна усмивка.
Страхът се нуждае от трагична смърт.

18. Желанията на моя живот

Във вътрешния свят
моят живот иска да бъде всецяло мир.
Във външния свят
моят живот иска да бъде всецяло радост.

В човешкия свят
моят живот иска да бъде всецяло любов.
В света божествен
моят живот иска да бъде Божия играчка.

19. Ела и вземи всичко мое

О, Небе, ела и вземи душата ми.
Животът на моето пътуване изигра ролята си.
О, Всевишни, ела и вземи всичко мое:
моите големи желания и копнежи малки.

20. Не ги познавам

Не познавам истината,
но
познавам нейната златна усмивка.

Не познавам човека,
но
имам неговата папка за оплаквания.

21. История човекът притежава

История човекът притежава.
Мистерия човекът е.
Господство на човека му е нужно.

22. Вчера, днес и утре

Вчерашният ден ми даде това, което имаше:
страх от Бог.
Днешният ден ми дава това, което има:
любов към Бог.
Утрешният ден ще ми даде това, което ще има:
осъзнаване на Бог.

23. Започни пътуването си към дома!

Започни пътуването си към дома!
Достигни първоначалния си Дом!
Отведи своето всемирно Аз
към твоето трансцендентално Аз!

24. Животът си заслужава да се живее

Животът си заслужава да се живее.
Любовта си заслужава да се обича.
Себеосъзнаването си заслужава да бъде постигнато.
Богопроявлението си заслужава да бъде опитано.

25. Какво казват те?

Какво казва умът ми?
Моят ум казва, че целите му са един легион.

Какво казва сърцето ми?
Моето сърце казва, че целта му е духовността.

Какво казва душата ми?
Моята душа казва, че целта ?
е йога.

Какво казва Целта ми?
Моята Цел казва, че аз съм неин съкровен избор.

26. Моето тяло ти казва

Моето тяло Ти казва, Господи,
да не ми се караш.
Моето тяло чувства, че се нуждая
от малко повече почивка.

Казвам Ти, Господи,
ако ми е позволено
да ставам, когато си поискам,
ще Те обичам,
ще Ти служа,
дори ще Те възвеличая.

27. Мъмренето не е здравословно изживяване

Моят ум Ти казва, Господи,
да ме мъмриш поверително,
ако наистина трябва да го правиш.

Ненужно е да Ти казвам, Господи,
че мъмренето не е здравословно изживяване –
нито за този, който мъмри,
нито за този, когото мъмрят.

28. Мъмренето не е от полза

Моят витал Ти казва, Господи,
да не ме мъмриш.
Знам, че винаги правя нещо погрешно,
но когато Ти ме мъмриш,
това не ми е от полза.
В края на краищата, кой е променил живота си
от това, че са го мъмрили?
Никой!
Затова обичай ме, Господи,
обичай ме дори повече,
особено когато искаш да ме смъмриш.

29. Моето сърце Ти казва да ме смъмриш

Моето сърце Ти казва, Господи,
да ме смъмриш, когато направя нещо лошо.
Това, което и двама искаме от моя живот,
е насладата на съвършенството.
Затова, Господи, мъмри ме.
Заслужавам го, нужно ми е.
Усещането ми за съвършенство
силно се нуждае от това.

30. Мир

В нашия външен живот
мирът е спогодба.
В нашия вътрешен живот
мирът е нещо, което постоянно ни помага
да надминем нашата висота,
да разширим нашата дължина
и
да задълбочим нашата дълбочина.

31. Да се наслаждава човечеството

Семето на вярата
и плодът на свободата
са неща, на които човечеството да се наслаждава.

Любовта на съвършенството
и животът на удовлетворението
са неща, на които човечеството да се наслаждава.

32. Опитай се да усъвършенстваш човечеството

Времето се опита да усъвършенства човечеството,
но се провали.

Бог се опитва да усъвършенства човечеството,
но кой знае
какъв ще е изходът?

Сега е твой ред.
Опитай се да усъвършенстваш човечеството.
Сигурен съм, че победата-успех
ще бъде всецяло твоя.

33. Всеки

Всяко тяло
е устремена надежда.

Всяка душа
е спускащо се въже.

Всеки живот
е разширяващ Бог кръгозор.

34. Ти се провали

Ти се провали –
ти вече не си надежда за човечеството.

Ти се провали –
ти вече не си Глас на Божественото.

Ти се провали –
ти вече не си Избор на Безсмъртието.

35. Ако е трудно

Господи, мой Господи, запуши устата ми!
Ако Ти е трудно,
тогава ме благослови с търпение-светлина.
Ако и това е твърде трудно,
тогава ме отведи в друг свят,
където ще имам по-малко трудности
да Те удовлетворявам
по Твой собствен Начин.

36. Нуждая се от Теб

Господи Всевишни,
тъй като Ти си много велик,
се нуждая от Теб публично.

Господи Всевишни,
тъй като Ти си много добър,
се нуждая от Теб поверително.

37. Добродетел

Началото на добродетелта:
давай и взимай.
Продължението на добродетелта:
давай.
Върхът на добродетелта:
стани.

38. Плащания

Това, което трябва да платя:
земния наем на моето земно тяло.

Това, което би трябвало да платя:
небесната телефонна сметка с Бог
на моята небесна душа.

Това, за което плащам:
моето дълго и незабравено приятелство
с невежеството.

39. Погледни ги!

Погледни тялото си!
То винаги е недодялано и безполезно.

Погледни витала си!
Той винаги е гладен и гневен.

Погледни ума си!
Той винаги е подозрителен и презрителен.

Погледни сърцето си!
То винаги е несигурно и нечисто.

40. Само

Проповядвай
само това, което правиш.

Прилагай
само това, което знаеш.

Достигай
само това, което виждаш.

Учи
само на това, което си.

Чест II — афоризми

1.

Пророкът казва на човечеството: „Събуди се!“

Човечеството незабавно отвръща на пророка: „Млъкни!“

Пророкът казва: „О, човечество, умолявам те да се събудиш за твое собствено добро“.

Човечеството отвръща: „О, пророче, умолявам те да млъкнеш за твое собствено добро. Ако млъкнеш, ще можеш да си починеш. Ако си починеш, ще имаш по-добри мисли, по-добри идеи и по-добри идеали. Така че заради теб самия, за твое собствено добро, те умолявам да млъкнеш“.

2.

Любовта божествена е Истината върховна, прилагана в живота на стремежа.

3.

Животът на желанията е временното поражение на душата на нереалния бряг на Реката на Живота.

4.

Когато привързаността е премахната от ума, това, което остава, е яркото пречистване на ума.

5.

Имах горчив спор с Бог. Много пъти Той идваше, за да се сдобрим, но моята ярост не ми позволи да съм в добри отношения с Него. Казах Му: „Боже, Ти ме превърна в човека на луната, но аз искам да бъда човек от земята“. Не получих отговор от Него.

Най-сетне разбирам значението на Неговото Мълчание. Когато злите неща ме измъчват, аз незабавно трябва да се превърна в човека на луната. А когато невежеството се надигне, за да ме завладее, аз веднага трябва да бъда човека от земята.

6.

Какво е оскъдица? Оскъдицата е осъществяването на желанията. Колкото повече утоляваме жаждата на желанията, толкова по-голям става ненаситният ни глад.

7.

Моето сърце е доверчиво. Моят ум е типичен Тома неверни. Развълнуван съм до сълзи от клетото положение на тези двама другари. Искам да бъда единствено непогрешим съдия.

8.

Нашето сърце е наивно. Нашият ум е находчив. Нашето тяло е невежо. Нашите очи са невръстни. Нашият витал е ревящ тигър. Нашата душа е сирак. С раждането ? родителите ? са я хвърлили долу на земята от възнесената сфера, за да намери Живота Божествен в прахта със съдействието на сърцето, ума, витала, тялото и сетивата.

Уви, с изключение на сърцето, всички други членове на нашето семейство поглеждат високомерно към душата и казват: „О, глупачке и просякиньо, завърни се в твоята собствена обител! Нямаме нужда от теб. Ние сме доста доволни от тази наша мила земя“. Уви, истинската владетелка е управлявана от нейните безочливи пигмейски поданици.

9.

Сълзи се стичат по страните ни, когато близките ни са събрани при нашите бащи. Но забравяме истината, че бащите ни също трябваше много да страдат, когато техните близки бяха в земята на живите.

Какво е смъртта в края на краищата? Тя е един от бреговете на морето на Съзнанието. Другият бряг е животът. Единствената работа на живота е да сее, а единствената работа на смъртта е да жъне. И двете са взаимнозависими.

10.

Направи това, което можеш. Не се опитвай да правиш това, което не можеш. Но ако не направиш това, което можеш, настоящата ти бедност никога няма да се гмурне в морето на бъдещото изобилие.

11.

Как да служа на човека най-успешно? С пари? Недостатъчно. С радост? Недостатъчно. С някакво друго притежание на земята? Недостатъчно!

Тогава кое е нещото, което може да помогне на човека истински и сполучливо? Това е вътрешната загриженост. Вътрешната загриженост е единственото предлагане. Ако можеш да служиш на човека с вътрешна загриженост, несравнимо ще бъде твоето съдействие.

12.

Каква е разликата между желанието и предаването? Желанието е просяк, предаването е цар.

13.

Има само два плода: единият е тишина, другият – глъч. Мъдрият жадува за първия, невежият копнее за втория. Онези, които живеят в тишина, казват, че светът не е сън – той е себеостояваща реалност. Онези, които са погълнати от глъчта, казват, че светът е по-преходен от пясъчно въже. И двете страни са непоколебими в твърденията си.

Ужасен спор се надигна между моето сърце и моя ум за това кой бе прав. Според сърцето ми тишината е далеч по-велика от глъчта. Според ума ми тишината не може да се сравнява с глъчта. Те ме направиха съдия. Тъй като не знаех истината, отидох при душата си с треперещ език.

Моята душа ме утеши и ми каза: „Твоето сърце е върхът на мъдростта, а твоят ум е бездната на невежеството. Давам ти две семена. Едното е Безсмъртието, другото е преобразяването. Посей първото семе в сърцето си, а второто в ума си. За нула време ще откриеш, че ужасният им спор ще приключи с любяща прегръдка“.

14.

Желанията са синонимни с облаците. Облаците могат да скрият слънцето, но никога не могат да го унищожат. Така, както външното слънце се появява внезапно зад облаците в избрания миг, така и вътрешното слънце се появява иззад облаците на желанието в Божия избран Час.

15.

Ще ти кажа кого да мразиш. Мрази само онзи, който мисли лошо за себе си. Извинявай, не го мрази, а мрази неговата глупост.

16.

Божието дете е искреността. Обреченият изход е несигурността. Искреността и неискреността винаги са на нож. Очевидно и двете са еднакво застрашителни.

17.

Уви! Душата ми бе открадната. Желанието, крадецът, е в сблъсък с моя ум. Напразно звучно ги набих, защото колкото повече ги биех, толкова по-шумен ставаше смехът им.

О, Господи и Боже, моята сила е невежеството, Твоята е Знанието. Борил със се с Теб много пъти и всеки път съм втори в най-добрия случай. Този път съм сигурен, че ще отнеса венеца на славата. Безупречната ми благодарност ще принуди Твоята Милост да се бие с Твоя железен Закон.

18.

Каква ирония на съдбата! Нашата душа, част от Божественото, сега е подвластна на небожествените сили. Нейният несломим дух сега е потъпкан от най-немощния смъртен.

19.

Ако се осмелиш да кажеш, че не си бащата на твоята депресия, тогава тихо ще кажа, че ти несъмнено си приемният баща на депресията.

20.

Ти може и да не знаеш къде е Бог Любимият. Но определено знаеш кой е Бог Любимият. Това си ти и само ти.

21.

Ние сме между Сцила и Харибда. Мътният витал ни ругае, когато се грижим за Бог. А когато се грижим за зловещия витал, Милостта на Бог ни убягва.

22.

Мой Господи, вярвам в Теб, но съм глух за Твоите Заповеди. Не вярвам в Смъртта, но съм вечно съзнателен за заповедите на Смъртта. И което е по-лошо, аз сляпо следвам нейните повели. О, Творецо на всичко Добро, това за мен е неразрешима мистерия наистина.

23.

Най-добрият приятел на благоденствието е правдивостта. Най-големият враг на благоговението е лъжливостта.

Правдивостта е любимото дете на съвестта. Лъжливостта е разглезеното дете на неведението.

Пътуването на първото дете ще приключи само когато то види лицето на неспирното творение. Пътуването на второто дете ще спре само когато то види лицето на пълното разрушение.

24.

Погледни глупостта ни! Когато боговете се спускат от висшите небеса на тази земя, пълна със злини, те не стават жертва на презрение. Но когато ние се спуснем малко надолу, уважението, което другите имат към нас, умира незабавно.

25.

Душата ми бе запалена с безграничен жар, когато моето сърце, ум и витал се съгласиха да ? помогнат да установи Живота Божествен на земята. Уви, сърцето, умът и виталът загубиха решителността си, когато се провалиха при първия си опит. Сега горката душа сама се стреми да изпълни мисията си. Когато е победоносна, сигурен съм, че предателските и невъзмутими сърце, ум и витал ще побързат да се радват на победата.

26.

Смъртта съществува и трябва да я има, когато съм синоним за моето тяло. Смъртта е никъде, нужда нямам аз от нея, когато съм синонимен с моята вътрешна Птица.