Въпрос: Аз нито приемам, нито отхвърлям съществуването на душата си. Има ли някакъв признак, че моята душа съществува?
Шри Чинмой: Душата вече е приела твоето тяло. Ако беше отхвърлила и след това напуснала тялото ти, то незабавно щеше да умре. Но душата е дошла в този свят в твоето тяло и все още действа там, така че тя вече го е приела.Но ти също си приел душата. Човек, който е приел дори несъзнателно необходимостта от Истината, необходимостта от Бог, от Божественото и от духовността, може да бъде сигурен, че е приел душата, защото тя живее и диша в самите думи „Божественост”, „Духовност”, „Истина” и „Бог”. Ако не беше приел съществуването на душата, щеше досега да си забравил тези думи. Така че ти вече си приел душата си и твоята душа вече е приела теб.
Как е възможно вече да си приел душата, но да не я долавяш съзнателно? Това е така, защото това приемане никога не може да бъде разбрано или почувствано от ума. Обикновената мисловна будност на ума няма да помогне на теб, на мен или на когото и да било на земята; това обикновено съзнаване трябва да бъде надхвърлено. Това, което е необходимо, е чувството на единство. Самото ти чувство на единство с душата е това, което незабавно ще те накара да почувстваш, че си приел душата и душата е приела теб.
А как можем да развием този по-висш вид съзнателност? Ако живеете в определена стая, тогава знаете какво има в нея: картина, лампа, легло и т.н. Но ако живеете в някоя друга стая, не можете да очаквате да знаете какво има в първата. За да знаете, че сте приели душата или че душата е приела вас, трябва винаги да живеете в своята душа, а не във физическото си съзнание. Стотици пъти в живота си сте имали божествени проблясъци. Откъде идват тези божествени проблясъци? От ума? Никога! От витала? Никога! Те идват или от психичното същество, или от душата. В многото случаи, когато сте видели тези проблясъци, вие сте били в хармония с някакъв друг свят, вътрешен свят — а това е светът на душата, на вашето вътрешно същество. За да имате духовна съзнателност, трябва постоянно да пребивавате в света на душата си.
Когато едно дете е на две или три години, родителите му трябва да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, а някой друг трябва да му каже от какво е направен той. На детето обаче не му е нужно да знае тези неща, за да яде бонбон и да му се наслаждава. Не е необходимо да знаете как е възникнала душата или какво представлява тя, за да я видите и почувствате — също както на детето не му трябва да знае какво е бонбон, за да го изяде. Но дори ако видите душата, може да не знаете, че сте видели нея. Може да видите в съня си красиво, много красиво дете и да помислите, че е просто човешко дете. Или ще решите, че сте видели душата, че сте разговаряли с нея, но няма да сте сигурни дали е наистина душата, или не. И както детето се нуждае да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, така и в духовния живот някой трябва да ви каже какво е вашата душа и какъв вид връзка имате с нея. Необходим е някой, който вече е в сферата на душата, духовен Учител, за да ви каже, че сте видели собствената си душа.
